Р Е Ш Е Н И Е
№ 822 28.02.2019г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16756 по описа на
ПРС за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 200 от КТ.
Ищецът С.Й.М., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***,
***, чрез адв. С.С., е
предявил срещу „Марицатек” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „В. Левски” № 144,
представлявано от С. Т.М.иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 24 739, 83 лева (двадесет и четири
хиляди седемстотин тридесет и девет лева и осемдесет и три стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на *** ***, претърпяна
на 05.05.2016г.,
в резултат на което е настъпила трайна неработоспособност 70 % за ищеца, която
сума представлява разликата между дължимото му обезщетение в размер на 59 000
лева и изплатеното от застрахователя по застраховка „***” обезщетение в размер
на 34 260, 17 лева.
Изрично искане за присъждане на законна лихва не е
направено.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение,
които да бъдат присъдени на пълномощника на ищеца по реда на чл. 38 от Закона
за адвокатурата.
Ищецът твърди, че е работил по ТПО с ответника на
основание сключен тр. договор от 02.09.2013г., като е
заемал длъжността „***”. На 05.05.2016г. работното време на ищеца било от 08:00
до 16:30 часа, с обедна почивка от 12:00 до 12:30 часа. Била му възложена
задача за ремонт на санфор машина – подмяна на ролков
лагер на задвижващ вал. За да бъде осъществен този ремонт, трябвало да се разкачат и номерират захранващите кабели на
електродвигателя, след което същият да бъде демонтиран и да му бъде подменен
лагерът на вала. Ищецът в качеството си на *** следвало да разкачи
и номерира кабелите, за която цел се бил качил на стълба. Стълбата обаче
загубила равновесие и ищецът паднал на земята, където се ударил. В следствие на
удара получил следните травми: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, **. Бил
хоспитализиран в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, след което инцидентът бил признат за
*** ***. за така настъпилата злополука му било изплатено обезщетение от
застрахователя на работодателя в размер на 34 260, 17 лева.
Ищецът твърди, че тази сума не е достатъчна да репарира в
пълен обем претърпените от него неимуществени вреди, болки и страдания,
вследствие на злополуката, нито да компенсира неудобствата, които ще търпи до
края на живота си. Твърди злополуката да е довела до трайно намалена
работоспособност 70%, призната с ЕР на ТЕЛК, като уврежданията били такива, че
за ищеца било невъзможно занапред да упражнява професията си и ще бъде инвалид
до края на живота си. Ето защо счита, че за претърпените увреждания – болки и
страдания вследствие на инцидента, продължителен възстановителен период,
настъпилата трайна неработоспособност, неудобствата, които ще го съпътстват до
края на живота му, му се следва обезщетение за неимуществени вреди в размер на
59 000 лева. След приспадане на изплатената от застрахователя сума оставала
да му се дължи сумата в размер на 24 739, 83 лева, която следвало да му се
заплати от работодателя. Ето защо моли да бъде осъден ответника да му заплати
така посочената сума. Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се
взема становище за допустимост и частична основателност на исковете. Взема се
становище за нередовност на исковата молба, тъй като в същата не било
конкретизирано какъв е размерът на вече претърпените до момента вреди и на
бъдещите такива. Оспорва се размера на иска като прекомерно завишен, а освен
това се прави и възражение за съпричиняване, което
било установено в процеса на разследване на злополуката.
Направено е искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК Застрахователно
акционерно дружество „Алианц България” АД да бъде
конституирано по делото като трето лице – помагач на страната на ответника,
като се твърди подпомагащата страна действително да е заплатила на ищеца
обезщетение в размер на 34260, 17 лева. Моли за намаляване на обезщетението, от
една страна, като прекомерно завишено, а от друга – поради изключително съпричиняване на злополуката от страна на ищеца, който е
нарушил чл. 33 от ЗЗБУТ вр. с чл. 215ж, ал. 1 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗБУТ на раб. места и при използване на
работно оборудване, като е допуснал груба небрежност.
С определение от 18.12.2017 г. е конституирано „Алианц България” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59, представлявано от *** ***
П.Я., О.П., А.А.и ***- А.Ю., като трето лице –
помагач на страната на ответника по гр. дело № 16756/2017г. по описа на ПРС, XI-ти гр. с-в. В дадения й срок за отговор подпомагащата
страна е депозирала такъв, с който взема становище за това, че исковете са
изцяло неоснователни. Признава, че между нея и ответника е сключен със
застрахователна полица № ***от 24.06.2015г. договор за групова застраховка „***
*** на работниците и служителите” с период на валидност 25.06.2015г. –
24.06.2015г. и общи условия към нея, че ищецът е бил измежду застрахованите
работници и служители, като сочи, че след злополуката му е изплатено
обезщетение в размер на 34 260, 17 лева. Счита, че тази сума е достатъчна
да репарира причинените на ищеца увреждания от злополуката, като сочи, че
сумата е изплатена от подпомагащата страна – застраховател, а не от страна на
работодателя. Сумата била изплатена с платежно нареждане от 07.06.2017г., като
размерът й бил стриктно определен от Наредбата за задължителното застраховане
на работниците и служителите за риска „*** ***”, чрез коефициент по точно
определени формули. Сочи се, че отговорността на застрахователя не може да бъде
ангажирана за сума над размера за „трайна загуба на работоспособност”, която
била определена по наредбата. Също се прави възражение за съпричиняване
на увреждането от ищеца, за това същият да е нарушил чл. 33 от ЗЗБУТ вр. с чл. 215ж, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за ЗБУТ на раб. места и при използване на работно оборудване и с
това да е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредоносния резултат.
Твърди се лечението на ищеца да е преминало без усложнения и изплатените му
суми да са достатъчни за репариране на претърпените неимуществени вреди. С
оглед на горното се моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. С. взема становище за
доказаност на исковете по основание и размер.
Представя писмена защита, с която счита, че в случая е доказано, че ответникът
не е осигурил изискуемите здравословни и безопасни условия на труд, което е
основната причина за настъпване на посочените в исковата молба неблагоприятни
последици за здравето на ищеца. От заключението на комплексната СМЕ счита да е
установено, че вследствие на злополуката са настъпили трайни увреждания на
психиката на ищеца, които са необратими и с които същият е лишен от
възможността сам да се грижи за себе си, а упражняването както на професията
му, така и на друг вид работа, е изключено. Ето защо се моли искът да се уважи
изцяло.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адв. Р. взема становище
за неоснователност на иска и моли да се отхвърли. Представя писмена защита, с
която счита, че по делото са предявени два иска – един за вече претърпени, и
един – за бъдещи болки и страдания, като предвид обстоятелството, че не са отграничени по размер, това затруднява защитата на
ответника. Относно самата злополука твърди, че не е установено дали ищецът е
паднал по време на слизане от стълбата или, след като е слязъл от нея, поради
липсата на очевидци, а относно здравословните
и безопасни условия на труд – стълбата е била обезопасена, подът равен, и не е
ясно кога ищецът всъщност е паднал, тъй като е бил сам. Самият ищец се чувствал
зле, но отказал да потърси лекарска помощ, преди инцидента, и продължил да
работи, същевременно имал хронични здравословни проблеми, като по този начин
изложил собственото си здраве на риск и допринесъл за злополуката. Счита, че
ищецът е паднал поради световъртеж или загуба на равновесие, като ищецът е бил
запознат с изискванията по безопасност и здраве при работа, бил е квалифициран
да я извършва, и дори да е паднал от стълбата, то причината за това е
собствената му непредпазливост и личното неспазване на изискванията по
безопасност за работа със стълба, макар да е бил запознат с тях. каски е имало,
знаел е кога да ги използва, но не го е направил. Относно здравословното
състояние на ищеца се твърди усложненията да се дължат на липса на рехабилитация
по вина на ищеца и да не се дължат само на травмата, а и на прекаран преди това
***. СМЕ не изключвала възможността за подобрение на ищеца, поради което
твърденията, че ще бъде инвалид до края на живота си са неверни, както и тези,
че няма ад може да упражнява професията си. Счита за доказано както твърдението
си за съпричиняване на ищеца за злополуката, така и
за усложнения в оздравителния процес по негова вина, както и размера на
обезщетението за прекомерно завишен. Ето защо моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
За да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ за
присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необходимо
ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че по
времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните
задължения е настъпила посочената злополука, че същата е призната за трудова по
съответния ред, че злополуката е довела до трайна неработоспособност на ищеца
50 % и повече, както и твърдението му, че в резултат на увреждането на здравето
му, настъпило при злополуката, е претърпял неимуществени вреди – болки и
страдания, неудобства, причинени по време на лечението, усложнения и неудобства
в ежедневието му, които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка
с претърпяната злополука.
При доказване на тези обстоятелства от стана на ищеца в тежест на ответника
е да установи твърденията си, че от страна на ищеца е имало съпричиняване,
довело до настъпване на злополуката, в частност с какви свои действия и
бездействия същият е допуснал груба небрежност и е допринесъл за нейното
настъпване, както и да установи възражението си, че усложненията в оздравителния
процес се дължат на предходни заболявания и на поведението на самия ищец,
поради което не са в причинна връзка със злополуката.
Между страните не се спори, и от представените от ищеца писмени
доказателства – трудов договор от 02.09.2013г., длъжностна характеристика, болнични
листове за временна неработоспособност за периода 05.05.2016г. - 31.10.2016г., протокол
от 08.06.2016г. на ТП на НОИ Пловдив за разследване на злополука с ищеца,
станала на 05.05.2016г., протокол на работодателя за разследване на същата
злополука, разпореждане № ***/20.06.2016г. на ТП на НОИ Пловдив за признаване
злополуката за трудова, епикриза УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД – клиника по
неврохирургия, ЕР на ТЕЛК от 19.04.2017г. и ЕР на ТЕЛК от 25.04.2017г. се
установява, че ищецът е работил по ТПО с ответника на длъжност „***” по
безсрочно ТПО, с 8-часов раб. ден, като за длъжността му е връчена дл. х-ка. На 05.05.2016г. около
08:30 часа сутринта ищецът е извършвал ремонт на санфор
машина, като качен на стълба е имал задължение да разкачи
и номерира кабелите на машината, а колегата му Д. Б. е следвало да извърши
ремонт на двигателя. Двамата в началото на работния ден около 08:00 часа са
започнали изпълнение на задачата, като около 08:30 часа ищецът е бил сам, качен
на двураменна алуминиева стълба и извършвал демонтаж на кабели, докато колегата
му Б. е отишъл да помага при друга задача. Ищецът е паднал на циментовия под, като
при сблъсък с пода е получил следните увреждания – ***, ***, ***, ***, ***, ***,
***. Злополуката е разследвана от
работодателя и декларирана от него, разследвана от ТП на НОИ Пловдив, като с
разпореждане № ***/20.06.2016г. на ТП на НОИ Пловдив е приета за трудова. След
злополуката ищецът е хоспитализиран в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД – клиника по
неврохирургия, където е лекуван от 05.05.2016г. до 16.05.2016г. и му е
поставена гореописаната диагноза. изписан е с подобрение. В периода
05.05.2016г. - 31.10.2016г. е бил в отпуск поради временна неработоспособност с
диагноза – ***, причина тр. злополука по чл. 55, ал.
1 от КСО. С ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив АД, Пети състав № 1513 от 067
заседание от 19.04.2017г. и № 1603 от
071 заседание от 25.04.2017г. на ищеца са определени 70 % краен процент трайна
неработоспособност за срок от една година, с начална дата на инвалидизацията 27.02.2017г., до 01.04.2018г., като е
прието, че 30 % ТНР за общо заболяване – ***, ***, и 64 % от *** *** – ***,
претърпяна 2016г., ***, ***. В ЕР е посочено, че към датата на
освидетелстването лицето не извършва трудова дейност.
Не се спори и ответникът с отговора е представил доказателства, че за
процесния период е имал сключена застраховка „*** ***” с полица № ***, с която
е застраховал живота и здравето на своите работници и служители, 63 лица в ЗАД
„Алианц България”, конституирано на това основание
като подпомагаща страна по делото. В списъка под № 48 е включен ищеца, за който
максималната застрахователна сума, която може да бъде получена като
обезщетение, възлиза на 53531, 52 лева. Ищецът не спори, че е получил
застрахователно обезщетение от подпомагащата страна за станалата злополука,
която сума, видно от преводното нареждане на л. 63 от делото, възлиза на
34 260, 17 лева (тридесет и четири хиляди двеста и шестдесет лева и
седемнадесет стотинки) – платена на 07.06.2017г., след издаването на ЕР на ТЕЛК
за трайно намалена работоспособност.
По делото е изслушано заключението на допуснатата съдебно-медицинска
експертиза на в. лице д-р М.Б., което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. От същото се установява, че е изготвено след запознаване
както с цялата мед. документация по делото, така и след личен преглед на ищеца,
извършен на 20.03.2018г.. Видно от заключението, при злополуката на С.М., на 55
години, е причинено ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***. След инцидента е бил на
стационарно лечение 11 дни и е лекуван консервативно. При личния преглед на
ищеца са констатирани усложнения вследствие на ***, ***, ***, ***, ***. Тези
усложнения не позволяват той да продължи да работи като електротехник, а
дългосрочни прогнози за състоянието му не могат да се правят. Възможно е състоянието
му както да се подобри частично, така и да се влоши – да отключи
посттравматична епилепсия. В състоянието, в което е ищецът, процентът
инвалидност на същия ще се запази и няма да намалее. За в бъдеще ищецът ще
търпи последствията на злополуката – спастична походка, трудно пазене на
равновесие, които са вследствие на травмата. Ищецът повече не може да упражнява
професията си, тъй като има ***, *** с ръцете и несигурна походка. Другото
заболяване, общото такова, за което с ЕР на ТЕЛК също му е даден процент ТНР – ***
и др., не съставляват пречка да работи като ***. При прегледа на 20.03.2018г. е
установено от вещото лице, че състоянието, в което ищецът се намира, не му
позволява повече въобще да упражнява професията си, при каквито и да било
условия. Ищецът се е възстановил само дотолкова, че да се обслужва дам без
чужда помощ, а прогнози в дългосрочен план не могат да се правят.
В с.з. в. лице уточнява, че при черепно-мозъчни травми, които са с контузия
на мозъка, какъвто е конкретният случай, в голям част от случаите, около 30-40
процента, има възможност да се развие постконтузионна
епилепсия. Спастичната походка и говорните нарушения представляват проявление
на статичната локомоторна атаксия.
Ищецът редовно приема предписаните му медикаменти, но досежно
това дали са лечими травмите му, на въпроса еднозначен отговор не може да се
даде – някои пациенти могат да се излекуват тотално, а при други могат да
останат последици, както е в конкретния случай – тази походка, която е много несигурна,
ситнеща, говорът е забавен и мисловната дейност също е забавена. Според в. лице
ищецът може да работи само, ако работата не е свързана с тежка физическа
работа, с движения или със съобразителност – нещо, което трябва да се извърши в
момента. Досежно травмата, пострадалият няма спомен.
При разговор започва да обяснява нещо, след това нещо съвсем друго, съобразителността
е много нарушена. Може да работи като охрана в случай, че не се налага да се
правят обходи, тъй като има затруднения и в движението.
Ищецът допълнително е представил медицинска документация – амбулаторни
листове за периода 2014г. – 2018г., видно от която и в хода на производството ищецът
има оплаквания вследствие от травмата, има припадъци и световъртеж от централен
произход, като преди това през 2004г. е претърпял *** ***. През 2014г.-2015г. е
имал инцидентни оплаквания от леко главоболие и световъртеж, поставена му е
диагноза – *** ***, други видове ***, последици от други и неуточнени ***.
Констатирана е самостоятелна походка, но наличие на болки в колянните стави.
След травмата се оплаква освен от леко главоболие и световъртеж и от шум в
ушите, чести нарушения в мисловната дейност, впоследствие и от по-силно
главоболие, гадене, световъртеж, адинамия и обърканост.
Изискана е от ТП на НОИ Пловдив цялата преписка по злополуката, видно от
която разпореждането, с което се признава за трудова е редовно връчено на
страните, но не е обжалвано от тях. В преписката се намират и обясненията на
лицата, които са се намирали наблизо по време на злополуката, но никой от тях
не е станал свидетел как е настъпила. Д. Б. единствено сочи, че преди започване
на ремонта захранването на машината е били изключено и тя не е била под
напрежение, И.П.– че е видяла след 08:30 часа изп.
директор М. коленичил над ищеца, който лежал на земята, и е помогнала, сложили
му нещо под главата, напръскали го с вода,** *** М. – че е бил планиран ремонт
на машината, ищецът е бил изпратен да разкачи
захранващите кабели, видял го е да го разкачва, стъпил на първо стъпало на
двураменна стълба, преди злополуката, и след няколко минути го намерил паднал в
цял ръст на пода, извикал колеги и му оказали помощ, извикали линейка, през
това време ищецът се съвзел, А.А.– че ел.
захранването на машината е било изключено. В преписката се намират карта за
оценка на риска, снимки на машината и на мястото, на което е станала
злополуката, книга за начален инструктаж, диплома на ищеца, карта за
предварителен мед. преглед, удостоверение за придобита квалификационна група за
безопасност на работа, и др.
За установяване обстоятелствата във връзка с инцидента е изслушан по чл.
176 от ГПК *** *** на ответника С. М. и колегите на ищеца А.А.и
Д. Б..
В обясненията си ** *** М. сочи, че за 05.05.2016г. бил планиран ремонт на
текстилна машина, който следвало да се извърши от екип, *** в който бил ищецът,
на мястото, на което се намира машината. Работата започнала около осем часа
сутринта, задълженията на ищеца били да разкачи
кабелите на двигателя. Когато минал през халето преди осем и половина, ***
видял М. на двураменна стълба с връзка по средата, стоял на първото стъпало и
разкачвал кабелите, а до него стоял Д. Б.. След около две минути минал обратно
през халето и намерил М. на земята, паднал от стълбата, до машината, по лице.
Извикал С.К., наредил му да извика Бърза помощ. обърнал ищеца по гръб, дошла
една колежка, както и Д. Б., напръскали го с вода и започнал да се съвзема,
дошъл в съзнание. Дошли Бърза помощ и полиция, ищецът бил отведен в болница.
Подът на халето бил равен, сух, бетонов, а стълбата – двукрака алуминиева с
лента по средата. М. не е бил с каска по време на работа.
В показанията си св. А. сочи, че сутринта, докато се правел разбор на
работата за деня, ищецът се оплакал, че не се чувства добре, но отказал да си
ходи, тъй като личният му лекар работел следобед. Работата им била свидетелят
да изключи машината от елзахранването, ищецът да разкачи
кабелите, а механикът да свали двигателя. Ищецът се качил на стълба около 1, 5
м. висока да разкачи проводниците, бил на първо
стъпало. Свидетелят отишъл другаде в халето по работа и ги оставил с Д. Б., който
пък трябвало да свали двигателя. След 15 минути чул, че ищецът е паднал, и
когато отишъл, г-н М. му оказвал първа помощ. стълбата била нова двураменна
алуминиева, 1,5 м. висока, обезопасена. за работа на височина трябвало да носят
каски според това каква е височината и дали лицето ще работи само на стълбата.
На тази височина на свидетеля стълба не била необходима, ищецът бил на първо
стъпало. Трябвало някой да му държи стълбата, докато работи, задължително
трябвало втори човек, ако ползва стълба. Екипът им няколко пъти бил работил по
тази авария. Относно работа с каска и без, свидетелят сочи, че каски имат и им
се прави забележка, ако не се ползват, когато трябва. задължително каска се
слагала при работа на височина на скеле. В деня на злополуката, преди нея
ищецът бил леко пребледнял и се оплаквал, че не му е добре, на свидетеля и на Б..
По принцип ищецът носел очила с висок диоптър. Последно преди да падне св. го
видял на стълбата с Б. до него.
От показанията на свидетеля Д. Б., колега на ищеца, се установява, че
работата им за деня е била планиран ремонт на тази машина, заедно с ищеца и св.
А.. Изключили захранването, свидетелят свалил една част от машината, после
ищецът се качил на стълбата да разкачи двигателя. В
момента на падането свидетелят не бил там. Ищецът бил качен на стълба 1,6 м.
висока, метална, двураменна, с колани по
средата. Свидетелят бил до него, ищецът казал, че е почти готов и свидетелят го
оставил сам, за да отиде за мотокара, на който да качат електродвигателя на
машината. Когато запалил мотокара, чул, че се вика нещо, обърнал се и видял, че
ищецът е паднал на земята, а около него има колеги. Сутринта М. се оплакал на
колегата им А., че не му е добре, но после казал, че в момента му няма нищо и
отишли на машината. Този ден каски не са ползвали, по принцип когато работели
със стълба, били по двама или трима. Стълбата била с гумички отдолу, каските по
инструктаж слагали, когато се качвали над 1 – 2 метра от земята височина. Ако
стълбата е по-висока, било задължително да се държи от друг. Ищецът не се е
олюлявал, никога до този момент не е имал инциденти по време на работа.
Разпитани са свидетелите на ищеца Т.М., негов познат, И.П., *** на ищеца, и
И.М., *** на ищеца, относно състоянието на ищеца преди и след инцидента, до
момента.
От показанията на свидетеля Т.М., също ***, се установява, че е работил
заедно с ищеца преди инцидента и е бил много доволен от работата му. След
инцидента е искал да му помогне, като го вземе отново на работа, но установил,
че ищецът вече не може да се справя. На моменти направо се изключвал от околния
свят, станал избухлив, започнал да се клатушка при ходене, избягвал контакти с
други хора, не отговарял на тел. обаждания, бил коренно различен отпреди. Преди
инцидента бил спокоен, правел машини собствена сглобка, ходел да помага на
свидетеля във фирмата му за сложни случаи, с които младите елтехници не могат
да се справят, хората го търсели да и оправя елуреди
постоянно. Сега на моменти бил неадекватен, разсейвал се, самоизключвал се,
започвал да гледа в една точка и буквално забравял къде се намира и не можел да
работи дори като пазач, по тази причина.
От показанията на свидетеля И.П., *** на ищеца и негов ***, се установява,
че преди и след инцидента ищецът е коренно различен човек. Преди е бил спокоен,
уравновесен, контактен, добронамерен, помагал на близките и познатите си,
поправял им всякакви елуреди и бил известен с това,
че много разбира от работата си. След инцидента насетне, и към момента с него
се комуникирало вече трудно, липсвала му координация, били му възлагани дребни
поправки на битови елуреди, за да се занимава с нещо,
но той не можел да се справи с тях. Опитал се да поправи сешоар в дома на *** си,
но успял само да го отвори. Гледал го, опитвал се, видимо се изнервил от това,
че не може да се справи, и веднага ставал сприхав и избухлив. Преди играели
шах, свидетелят се опитал отново да го накара да играят, но поведението на
ищеца било като на малко дете – не можел ад задържи вниманието му повече от
няколко минути, правел два-три хода, после се изнервял и спирали играта.
Свидетелят започнал да се уговаря с него
да пазаруват заедно, от предишния ден, но ищецът не отивал. Свидетелят отивал
да го вземе от дома му и се оказвало, че е забравил. Вече нямал желание да ходи
на гости на близките си, нито да комуникира с тях, можел единствено да проведе
разговор от няколко думи и комуникацията спирала. Преди било съвсем различно.
От показанията на свидетеля И.М., ***
на ищеца, се установява, че той е този, който е поел грижите за ищеца след
злополуката. Преди тази злополука ищецът бил напълно самостоятелен, отговорен,
много добър в работата си, с отлично изградена комуникация със семейството и
приятелите си, добър и спокоен като
човек. на него винаги можело да се разчита. В първите дни след инцидента
лекарите не давали каквито и да било прогнози за състоянието на ищеца,
впоследствие се разбрало, че ще оживее и се надявали да се подобри състоянието
му. след изписване от болницата бил на легло, с катетър, получил инфекция,
правили му операция. Около два-три месеца след инцидента не си спомнял нищо от
момента на злополуката, и бил на легло. Започнал с помощта на ***си да се
изправя от леглото, да се раздвижва и да се опитва да ходи отново. Бил обаче
дезориентиран, в началото дори не знаел къде се намира. Впоследствие това малко
се подобрило, но ищецът продължавал да губи ориентация. В определен момент
изключвал и тръгвал в определена посока, без да знае къде и защо, като
свидетелят дава примери от ежедневието им. Ищецът станал раздразнителен от
това, че вече не може да върши това, което обича и в което е бил много добър –
електротехниката. Преди бил известен с това, че може да поправя всякакви
електроуреди, и работел това и извън работното си време, а в момента не можел
да разглоби маша за коса. Имал желание, но дори не можел да избере правилния
инструмент. тази неспособност ад се концентрира го направила изнервен и
избухлив. Вниманието му не можело да бъде задържано за дълго, дори да изгледа
кратък филм. Семейството на ищеца били ***му – свидетелят, и *** им. Те се
опитвали да го накарат да върши елементарни неща, като да го изпратят до
магазина наблизо за няколко продукта. Ако му бъдат поръчани устно и са повече
от два, обърквал поръчката, затова трябвало да го изпратят със списък. Преди го
пращали с придружител, но вече го пращали сам, за ад се чувства по-полезен.
Пращали го само до магазини, по пътя за които няма да се налага да пресича
улици. Походката му била „разпиляна”, по-несигурна от тази на клатушкащ се
моряк. Не можел да отиде самостоятелно до място, по-отдалечено от 500-600
метра. Можел да слезе в парка пред блока и да отиде до близкия магазин сам със
списък, с това се изчерпвал кръга задачи, които може ад свърши самостоятелно. ***
му го закарал до НЕЛК-София на освидетелстване, по пътя спирало многократно,
тъй като на ищеца му ставало лошо, получавал световъртеж и гадене от пътуването.
Оплаквал се от болка в дясната половина на главата, световъртеж, частично бил
загубил слуха си с дясното ухо, а след травмата до преди година от датата на
разпита – 28.05.2018г., имал секреция от дясното ухо, постоянна. Оплаквал се от
главоболие и световъртеж, но не постоянно. Не е имал падания и припадъци след изписването
му от болница, но не можел да стои прав дълго време, нито да ходи
продължително. Преди инцидента работел в дома си, като поправял елуреди, имал си стая, пригодена за работилница, изпълнявал
поръчки. Вече не умеел да прави това. Хората, които сега се грижат за него, са
свидетелят и тяхната ***, която е на 80г., но свидетелят има свое семейство и
малко дете и не може да бъде постоянно с *** си. Ищецът и *** им живеели
отделно в свое жилище, а свидетелят със
семейството си в друго жилище. Самият ищец му казвал, че вече с нищо не може да
се справи, не може да работи това, което е умеел и че това е нещото, което го
изнервя, тъй като не може да се справи. Според свидетеля в състоянието, в което
е *** му в момента, не може да работи каквото и да било. Вече бил много
затворен в себе си, на моменти изключвал, не вдигал телефона и ако не бивал
извеждан от ***си, не искал да излиза дори на разходка навън.
Видно от ЕР на ТЕЛК от 16.05.2018г., на ищеца е определена 60 % трайно
намалена работоспособност за срок до 01.05.2020г., формирани, както следва – 30
% за общото заболяване, посочено в предходното ЕР на ТЕЛК„ и 54 % за процесната *** ***.
Изготвена е и приета по делото комплексна СМЕ от две вещи
лица – психиатър д-р Д.К. и невролог д-р
А.Т., от чието заключение се установява, че проведеното на ищеца лечение е
адекватно и по изискванията за добрата мед. практика за лечение на ***,
извършено е консервативно лечение с медикаменти за овладяване на ***, спиране
на кървенето, антибиотично лечение за предпазване от инфекции и мозъчно
възпаление, приложен е и антоконвулсивен препарат за
предпазване от епилептични гърчове след травмата. Лечението отговаря на
алгоритъма за подобен вид травми. На четвърти ден е установено линеарна
фрактура и такава на черепна основа, оформили са се постконтузионни
мозъчни промени с начеваща хипотрофия на мозъка. Бързата резорбция на
кръвоизлива е насочила специалистите към консервативно, а не оперативно
лечение. Било е уместно и провеждане на рехабилитация, но ищецът не е бил
насочен към такава и такава не е провеждана, защото не е предписана. Описва се
какво означава „***”, че това е прекаран *** през 1993г. от ищеца и повишение
на общия ***, за които е провеждал ищецът лечение със статини.
Относно отражението на *** върху здравето на ищеца се сочи, че няма данни за
двигателен дефицит, но *** може да е
вследствие от него. Световъртежът може да е причина за падане от стълба, но
описаното главоболие и световъртеж в амбулаторните листове не е постоянно
състояние, а периодично слабо главоболие и тези оплаквания са преходни.
Забавените мисловна дейност и движения, несигурната походка биха могли да са
вследствие на ***, но в случая няма данни да е имал такива преди травмата,
болката в коленете също се приема за преходна. Ако е имало двигателен дефицит
вследствие на ***, той е щял да бъде отразен в мед, документация, след като не
е отразен, значи не е имало такъв. Тези последствия обаче – ***, ***, *** –
несигурна походка, според вещите лица са именно от ***, тъй като именно тогава
е установена начеваща ****.
В с.з. вещите лица уточняват, че при започване на работа
на ищеца при ответника в мед. документация е отразено, че е клинично здрав,
вкл. и след преглед от невролог, следователно към този момент не е имал неврологични усложнения и е можел да работи
като ****. В момента мисленето на ищеца е забавено, обстоятелствено, кататимно, ригидно. „Кататимно“ означава, че е повлияно от емоция, когато
разказва за някакво събитие, мисленето се променя, започва да говори на висок
тон. „Ригидно“ – означава, че когато се набележи
тематика тя се разработва обстойно, повтаря се, трудно излиза от темата, то е
близко до застойното, до вискозното мислене, но това
са различни степени. „Ригидно“ е умерено тежка степен
на ***. Тези две описания са изключително характерни, когато има мозъчна травма, както е в случая. „Ретенция“ означава задържане, т.е., когато се получи една
информация, тя може да се задържи за сравнително кратко време. Разстройството
на паметта е за пресните събития. Той ги забравя. Дългосрочната памет е добра.
Това е характерно за състояние след *** (ЧМТ). По принцип „***“ е едно трайно
състояние. Може да има някакво степенно подобрение, но по-скоро на емоциите, но
не и на другите, по-дълбоките слоеве, каквито са паметта, вниманието, на
концентрацията. Именно затова е преценено от ТЕЛК за едни трайно намалени
функционални възможности, т. е., не се очаква някакво подобрение на
състоянието. Налице са разстройства във всички сфери на психиката. Емоциите
протичат застойно, бурно, лесно се афектира, става
раздразнителен по най-малкия повод. „Воля“ – той е забавен, трудно организира
определена дейност, това на психиатричен
език и в експертизата е описано като „***“. Това е забавена действена
активност. Четвърта психична сфера – това е мисленето. То е забавено,
повлияващо се от емоции, не толкова от разум и не толкова от обмисляне, а от
самите емоции. Това са разстройствата на сферите на психиката. От самите
свидетелски показания и от прегледа на подекспертния вещите
лица са установили, че ищецът е човек, който вече не е автономен, не е
самостоятелен. Контактите му с другите хора изискват повече време поради тази
забавеност, поради тази вискозност и това само по себе си ги ограничава. Неговите
интереси са стеснени в социална компетенция поради това, че разбира, че много
от нещата не може да ги направи. Ето, той разбира, че забравя, което е форма на критичност. Също разбира, че е
избухлив повече, отколкото е необходимо. Това, донякъде, го ограничава в самата
му активност. Като се съберат всички тези недостатъци се получава така, че тази
личност като цяло има ограничена самостоятелност и автономност. Ищецът би могъл
да се справи самостоятелно само в елементарни дейности за поддържане на
ежедневния бит като пазаруване, получаване на пенсия, някакви елементарни
контакти, да отиде да си вземе лекарствата, но е възможно да забрави да ги
приема навреме. Не може обаче да си върне старите качества на живот като
работоспособност, като хоби, като
решаване на по-сложни житейски въпроси, които изискват бързо
съобразяване и бързо действие, има промяна в качеството му на функциониране
като личност. Ищецът страда от „***“,
това означава, че е свързано с травмата. Това, че се „***“ означава, че в
последствие от ЧМТ е имало загиване на мозъчни клетки, но не до такава степен и
в такава област, че той да не е адекватен и не са жизнено важни, т. е., не
довеждат до смърт, но остават като отражение на ***. Това, че е „начеваща“ ***според
в. лица доказва същата да е последствие от процесната
травма, а не я е имал преди това, защото има данни за прекаран ***. Ако е била
започнала *** още след *** или преди това, е щяло да има развита, или друг вид ***,
а не начеваща. Вещите лица не се ангажират да прогнозират нито евентуално
бъдещо благоприятно, нито неблагоприятно развитие в състоянието на ищеца.
Относно предшестващите травмата световъртеж и главоболие уточняват, че нито
могат да приемат, нито да отрекат това да са последици от ***, но няма данни главоболието
да е системно и непрекъснато, да има представени болнични за това главоболие да
се лекува, да има някакви изследвания, или необходимост от такива, като преходно
главоболие и световиене, може да се получи при всеки
човек. В случай, че е било системно и персистиращо,
ищецът би бил насочен към скенер, такива данни липсват, нещо повече, в амб. листове е отразено, че към моментите на прегледа не
страда от такова, но се появява инцидентно. При приемане на работа е преглеждан
от невролог. Тогава заключението е, че е здрав, че няма остатъчна неврологична
симптоматика.
Допълнително ответникът е представил документация във връзка с
безопасността при работа, която е предмет на изследване на две СТЕ по ЗБУТ –
първоначална и повторна такава.
В заключението на първоначалната СТЕ на в. л. В.С. е посочено, че при оглед
е установено, че подът около ремонтираната машина е достатъчно равен, за ад се
разположи двураменна стълба, че няма данни към датата на инцидента ищецът ад е
имал валидно удостоверение за защитена квалификационна група и да работи като ***,
че не му е проведен надлежен инструктаж на работното място, че не е преминал
обучение и изпит за придобиване квалификационна група по електробезопасност,
нито ежегодно обучение. посочил е, че работодателят е бил длъжен да разработи и
утвърди инструкция по безопасна работа с преносими стълби, както и че за
предотвратяване на риска от падане от височина работодателят е бил длъжен да
разработи такава инструкция, да се извършва периодичен преглед на стълбите, да
се поставят гумени тампони против приплъзване на краката на стълбите, фиксатори
против разкрачването на стълбите и да присъства второ лице при работа с
преносима стълба.
В с.з. в. лице С. уточнява, че представеното
удостоверение за защита на квалификационна група е с изтекъл срок, а съгласно
Правилника за ЗБУТ при работа с напрежение до 1000 V и с напрежение над 1000 V,
след като няма валидно удостоверение за защитена квалификационна група по електробезопасност, електротехническият персонал няма право
да работи на такава длъжност, това е необходимост и е задължително условие, а
правилникът е задължителен за електротехническия персонал, независимо в кой
отрасъл е фирмата. Има начален инструктаж, но един от задължителните
инструктажи, съгласно Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., ищецът не е минал
ежегодно обучение, което не се извършва във фирмата. Това вещото лице счита за ниско ниво на вътрешнофирмена организация за
ЗБУТ. Съгласно действащата към
момента Наредба са въведени пет вида
инструктажи. За тази фирма са задължителни четири, не е задължителен
ежедневният, който е задължителен за определени отрасли и икономически
дейности, в които тази фирма не влиза. Примерно е задължителен в
строителството, петият вид, ежедневният, но за тази фирма са задължителни
първите четири вида инструктажи. Единият от тях
не се провежда във фирмата. По отношение за работа с преносими стълби
има нормативно изискване, че за работа със стълби задължително условие е да има
разработена инструкция за безопасна работа с тях. Стълбите периодично се
проверяват за носимоспособност, което се удостоверява
със специален протокол. Също така за работа с преносими стълби, трябва да има
нарочна инструкция, съгласно която лицата, които ползват в своята работа
преносими стълби, задължително да бъдат запознати с нея срещу подпис. Вещото лице сочи, че такива доказателства да
има такава инструкция и да са спазени тези правила, липсват. В л. е изброило
предохранителните мерки, които се възприемат, за да бъде ограничен риска от
падане при работа с преносими стълби, като уточнява, че е експерт по ЗБУТ от
1996 г..
От повторното заключение на СТЕ по ЗБУТ на в. лице К. се установява, че е
извършил оглед на място, установил е наличие на равен циментов под, който обаеч под машината – 2.5 на 2,5 метра, е 10 см. по-нисък,
самият двигател, който е разкачан, е на височина два
метра, поради което М. и Б. не са могли да си свършат работата без стълба. Ползвали
са двураменна алуминиева, 1,5 м. висока, тегло 5 кг, с пластмасови пети против
приплъзване и колани против прекомерно отваряне. самата стълба обаче е лека и нестабилна и не може да се работи на
нея, без да бъде придържана от втори човек или не е укрепена. За да си свърши
работата, ищецът е трябвало да се качи на второто стъпало.
Вещото лице дава две вероятни причини за злополуката – поради нестабилност
на стълбата да се е разклатила, тъй като не е била придържана, което е довело
до загуба на равновесие и падане на ищеца на цимента, или, ако ищецът си е
свалил очилата, да е бил подведен от зрението си и да е стъпил на ръба на
циментовото стъпало там, където подът е с различна височина, да е загубил
равновесие и да е паднал.
Това в. лице е намерило инструкция за работа с преносими стълби при
работодателя.
В. л. К. счита да са налице две групи нарушения на правилата за ЗБУТ – от
работника и от работодателя.
Нарушенията на работника са на чл. 33 от ЗБУТ, че не се е погрижил за
здравето и безопасността си в съответствие с квалификацията си и инструкциите
на работодателя.
Нарушенията на работодателя са липса на организация и ефективен контрол,
допускане на работа на малки височини без каска и с необезопасена стълба – чл.
16. ал. 1, т. 6 ЗЗБУТ.
Според в. лице ищецът е разполагал с необходимите познания по безопасност
на труда във връзка с извършваната работа, изпълнявал е нарежданията на
работодателя към момента на злополуката, притежавал е необходимото образование
и квалификационна група за извършваната работа, провеждан му е начален и
периодичен инструктаж, но не и такъв на работното място, но като цяло в
дружеството е създадена добра организация за спазване изискванията по БУТ.
Вещото лице посочва кои са изискванията за извършване на безопасна работа с
преносими стълби – да са обезопасени, да са поставени на стабилна основа, не
позволяваща отместването им, да се придържат или да са укрепени против падане,
да са поставени така спрямо мястото на работа, че тази работа ад се извършва
удобно и безопасно, работодателят да разработи писмена инструкция за работа със
стълби.
В с.з. в. л. К. отговаря, че е установило от доказателствата по делото, че
лицето Б., което е трябвало да придържа стълбата, за да не падне ищеца, е
отишло на друго място и към момента на инцидента стълбата не е била нито
придържана, нито укрепена. Сочи, че стълбата трябва да бъде стабилно закрепена и
да служи за опорна точка. В случая тази стълба е с височина 1,50 м. и е
алуминиева конструкция. Тя е лека, с тегло около 5 кг., която е балансирана
статично. Подът е равен, но стълбата е лека и неустойчива при нейното ползване,
т.е. тя лесно може да се заклати и човек, стъпил върху нея, може лесно да
изгуби равновесие и да падне, независимо дали се намира на най-долното стъпало
или на някои от по-горните стъпала. При започването на ремонта, правилно същата
е придържана от друго лице, но са го извикали и ищецът е паднал. Подът е
циментов, и на снимката е показано, че стълбата е позиционирана точно в тази
падина - една площ от 2.50 на 2.50 м., с
10 см. по-ниска от останалата част, нещо като стъпало. Според в. лице причините
за злополуката са, че от една страна пострадалото лице носи очила със силен диоптър,
в тези случаи окото трудно се фокусира, това е допринесло за настъпването на
инцидента, лицето не си е преценило стъпките и когато е искало да опре крака си
на циментовия под е изгубило равновесие,
стъпило е накриво и това е една от вероятните причини да падне. Следваща
причина е неползване на лични предпазни средства – каска. Тези лични предпазни
средства се определят от работодателя на база оценката на риска. Логично е, според
в. лице, с цел да се предпазиш от нараняване на главата при падане, да ползваш
каска, защото, ако не я ползваш на 1 метър, а я ползваш на 20 метра, ако
паднеш от височина от 20 метра, дали ще
бъдеш с каска или не, ефектът е все едно си без каска. Не е същото обаче, ако
паднеш от 30 см.. В този случай логично е да си с каска – нестабилна стълба,
лоша координация на очите, циментов под. Всички тези фактори според в. лице са предразполагащи
към станалата ситуация. същото е установило, че служителите на ответника са
имали навици да ползват каски, но са ги ползвали на височина два или три метра.
Те са имали налични каски, но са подценили ситуацията. В. лице при оглед на място е установило, че трябва само да се
протегнеш и да развиеш гайките, но е много нестабилна стълбата и вероятността
да се падне от нея е голяма.
Като приложение към заключението е представена такава инструкция, за
безопасност при работа с преносими стълби, изходяща от ****, на ответника, която
се представя и от ответната страна като доказателство по делото. За същата
обаче няма данни нито кога е издадена, нито да е съществувала към момента на
злополуката, нито работниците и в частност ищеца да са запознати с нея и по
какъв начин. В същата не е поставено изискване работещите на стълба да ползват
каски, а само, че стълба се ползва за извършване на краткотрайни дейности.
При така установените факти от значение на спора съдът намира за безспорно
установено, че на 05.05.2016г. ищецът по време на работа е претърпял злополука,
като е паднал от стълба, която е призната за трудова по надлежния ред,
вследствие на която е получил следните увреждане на здравето – ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***. Бил е лекуван стационарно десет дни, впоследствие е бил в отпуск
поради временна неработоспособност за период от шест месеца, в рамките на който
не се е възстановил, поради което с ЕР на ТЕЛК от 19.04 и от 25.04.2017г. му е
определен общ процент трайно намалена работоспособност – 70 % за срок от една
година, от които 64 % за уврежданията от злополуката – ***, ***, ***, като с ЕР
на ТЕЛК от 16.05.2018г., на ищеца е определена 60 % трайно намалена
работоспособност за срок от още две години, до 01.05.2020г., формирани, както
следва – 30 % за общото заболяване, посочено в предходното ЕР на ТЕЛК„ и 54 %
за процесната *** ***. От двете заключения, на
първоначалната и на комплексната СМЕ, и
от показанията на свидетелите се установява, че след инцидента ищецът временно
е загубил съзнание, приет е в болница, където нищо не е помнел от инцидента,
лекуван е медикаментозно, като са се появили усложнения – той е бил с няколко ***
*** , заради които е бил на легло 2-3 месеца, получил е инфекция, но
най-сериозно е засегнат ***, няколко дни след травмата са установени наченки на
***, настъпила е личностна промяна у ищеца, усложнения от тежката *** –
спастична и несигурна походка, трудно пазене на равновесие, периоди на силно главоболие
и световъртеж, придружен с гадене, ***, ***, като пострадалият е възстановен
дотолкова, че да може да извършва елементарни дейности от бита във връзка с
обслужването си, да отиде сам до близкия магазин, да си купи лекарствата, и
нищо повече. Същият е с *** вследствие на ***, то се дължи на травмата, а не на
предходни заболявания, в частност на прекарания десетилетия по-рано ***, налице
са разстройства във всички сфери на **,***,***,*** ,***,*** според в. лица са
причинени със сигурност от травмата при злополуката, а не от предходни или
последващи заболявания. Ищецът след травмата е със забавено мислене, нарушени
са най-важните му психични функции – ***,***,***,****,****. Всичко това е
вследствие на травмата, ищецът има умерено тежка степен на ***, то е забавено,
обстоятелствено, *** и ***, *** е за пресните събития, и всичко това е
изключително характерно като последица за тежките ****. Вещите лица по
комплексната съдебно-психиатрична и неврологична експертиза са категорични, че ***
на съзнанието при тежките **** е едно трайно и необратимо състояние, което до
известна степен търпи частично подобрение само досежно
емоциите, но не и в останалите сфери на мисловната дейност. И според вещите
лица по комплексната СМЕ, и видно от приложените ЕР на ТЕЛК се касае за трайно
състояние, като бъдещо подобрение на състоянието на ищеца не се очаква. Същият
е раздразнителен, трудно се задържа вниманието му, некомуникативен,
дезориентиран, не е в състояние да комуникира нормално с околните, и с оглед
състоянието си не може да упражнява трудова дейност, като е невъзможно да
работи като ел. техник повече. Вещите лица са категорични, че подобрение трудно
ще настъпи, според в. лице по първоначалната СМЕ дори е възможно да се отключи
посттравматична епилепсия, която се получава в 30-40 %. Обстоятелството, че състоянието
на ищеца е трайно такова, се потвърждава и от издадените до момента две решения
за определяне на трайна неработоспособност, повече от 50 % от които е
определена за уврежданията в резултата на злополуката. Същата е призната за
трудова по надлежния ред с необжалвано и влязло в сила разпореждане на РУ „СО”.
По твърденията на ответника за наличие на съпричиняване
на злополуката от страна на ищеца, съдът намира същото за недоказано, поради
следното:
За да е налице съпричиняване, следва да се
установи, от страна на работодателя, при условията на пълно и главно доказване,
че е налице виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането.
При това правнорелевантна е не всяка форма на вината,
не всяко нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, а
само грубата небрежност, при която работникът не е положил грижа, каквато и
най-небрежният работник би положил в подобна обстановка. В случая се установи,
че ищецът е свалял кабели на двигател в работно помещение, работата е
извършвана от екип от трима служители, от машина на височина около 2 метра над
земята, като за целта и ищеца, и колегата му Б. е следвало да се качат на
преносима алуминиева тежаща около 5 кг. двураменна стълба, която обаче не е
могла да бъде стабилно закрепена и според двете в. лица, и по първоначалната, и
по повторната СТЕ по ЗБУТ, е трябвало или да бъде укрепена, или задължително да
бъде придържана от друго лице, ако не е закрепена неподвижно, съгласно
нормативните изисквания за работа с този вид стълби. Работодателят не установи
при условията на пълно и главно доказване да е разработил и утвърдил
съответната инструкция, да провел надлежен инструктаж за работа с този вид
стълби, както и за работа на височини, както и да са дадени изрични указания
при кои конкретно работи и на какви височини следва да се ползват каски. Действително
не се спори, че ищецът е бил без каска, както и колегите му А. и Б., които
преди това са работили по същата машина, като се установи категорично от
показанията на свидетелите на ответника, че ползват каски само за по-големи
височини, при които лицето се намира на височина един-два метра над земната
повърхност. В случая, от една страна, не се установи на ищеца да му са
предоставени, срещу подпис, на лични предпазни средства – противоплъзгащи
обувки, работно облекло, каска, и от друга, същият да е бил инструктиран
задължително да ползва каска, когато работи на височина 30-40 см. от земната
повърхност. В момента на злополуката ищецът е бил оставен да работи сам, на
неукрепена и необезопасена лека стълба, като и двете в. лица по СТЕ посочват като
вероятна причина за настъпване на злополуката разклащане на стълбата, а едно от
в. лица – неправилна преценка при слизане от страна на ищеца, доколкото
стълбата е била поставена в падина с размери 2,5 на 2,5 метра, с 10 см. под
нивото на пода в останалата част на халето, като именно оттам е следвало да се
извърши свалянето на кабелите от двигателя. Спорно е дали ищецът е извършил
конкретни действия, израз на грубата му небрежност, с които да е довел до
падането си от стълбата, и които действия не би извършил и най-небрежният
работник или служител. В случая съдът намира такива действия да не се
установява да са извършени от страна на ищеца, нито да може да се установи в
какво се изразяват те. Дори да се приеме, че изследваната от в. л. К. инструкция
за работа с преносими стълби е била налична към датата на злополуката и
работниците са били запознати с нея, които обстоятелства са изцяло недоказани
по делото, то не се установиха конкретни нарушения на същата от страна на
ищеца. Същият е работил на подходящо разположена изправна лека стълба,
придържана от друго лице, като не може да се вмени във вина на ищеца, че
лицето, което е следвало да работи в екип с ищеца и да придържа стълбата, е
отишло да свърши нещо друго и междувременно ищецът е паднал. Не може да му се
вмени във вина и, че е бил без каска, тъй като такава няма данни да му е
предоставяна, нито да е трябвало да работи с такава на височина, на която
отстоянието на краката му от пода е по-малко от един метър, напротив,
свидетелите на ответника са категорични, че каски не са се ползвали при ремонт
на машини като процесната, каквито ремонти са се
извършвали често. Показанията на свидетелите А. и Б., служители на
работодателя, в частта, в която твърдят ищецът в началото на работния ден да се
е оплакал от неразположение, не се кредитират от съда, доколкото обективно се
установява, че ищецът е започнал работа без никакви признаци за влошено
здравословно състояние, придържал е стълбата на Б., впоследствие се е качил на
същата, разкачил е кабелите и при привършване на
операцията е бил оставен сам от колегите си на неукрепена лека стълба, което
именно е създало предпоставките за настъпване на процесната
злополука, видно и от закл юченията на двете в. лица по изслушаните
СТЕ по ЗБУТ. Евентуално невнимание или загуба на равновесие от страна на ищеца
не може да се приеме да представлява такава степен на небрежност, която и
най-небрежният работник и служител не би допуснал, а именно груба такава. Съдът
намира, че самият начин на организация на работа при ответника, и поведението
на колегите му, а не поведението на
самия ищец, е довело до злополуката, и не се доказват при наличие на пълно и
главно доказване действия на груба небрежност от страна на ищеца, довели до
падането му. Предвид горното твърденията за съпричиняване
са напълно неоснователни.
При така установените факти от значение за спора съдът намира, че ищецът
безспорно доказва да са му причинени неимуществени вреди от злополуката, която
е довела до временната му неработоспособност. Съдът приема, че предвид вида и
характера на увреждането на ищеца са причинени болки и страдания, усложнения от
травмата, продължили в периода на временната неработоспособност от 6 месеца, и
продължаващи и към момента. Ищецът е имал няколко *** ***, които са зараснали,
но последствията от *** ще търпи до края на живота си, и за същата му е
определена с две последователни ЕР на ТЕЛК ТНР над 50 %. Същият е в
невъзможност за в бъдеще да упражнява професията си, да работи каквато и да е работа,
като освен главоболието, световъртежа и двигателните проблеми, същият ще бъде
непълноценна личност до края на живота си, с тежко ***, даващо отражение във
всички сфери на живота му, като единственото, което ищецът е в състояние да
извършва сам, е да се обслужва и да извършва елементарни дейности от битово
естество. Всички тези вреди подлежат на обезвреда.
По възражението на ответника, че
правото му на защита е нарушено, а исковата молба – нередовна, тъй като ищецът
не е разграничил каква част от претенцията му е за вече претърпените и коя – за
бъдещите вреди, съдът намира същото за изцяло неоснователно. При присъждане на
обезщетение по чл. 200 от КТ съдът присъжда обезщетение за всички вреди,
търпени от злополуката, настоящи и бъдещи такива, като обща сума, като следва
да отчете и всички обстоятелства, настъпили до приключване на съдебното дирене.
Оттук насетне ищецът има право да претендира обезщетение за бъдещи вреди
единствено в случай, че същите представляват ексцес на заболяването –
непредвидени усложнения към момента на постановяване на решението, като
определяне на по-висок процент трайно намалена работоспособност, допълнително
влошаване на състоянието на ищеца, последващи разходи за лечението на травмата
и др. търпените вреди от трудовата злополука, и вече претърпени, и бъдещи
такива, в случая – единствено неимуществени, с оглед състоянието на ищеца, се
определят като обща сума и се присъждат еднократно с решението по чл. 200 от КТ. Ето защо възражението на ответника, че не е посочено каква част от сумата е
за репарация на вече претърпените и каква – за бъдещите вреди, не само, че е
неоснователно, но и противоречи на принципа за еднократно и съвкупно определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди при *** ***.
По размера на претърпените вреди, които подлежат на обезвреда,
съдът намира следното:
На обезвреда подлежат както претърпените от ищеца
неимуществени вреди, така и имуществените такива, като в настоящия процес
претенцията е единствено за репарация на неимуществените вреди.
Съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че за репарация на
причинените на ищеца болки и страдания справедливото обезщетение на ищеца възлиза на сумата от 70 000 лева (седемдесет
хиляди лева), като отчита, че на ищеца са причинени повече от една телесни
повреди, освен *** и счупване на няколко ***, оздравителният процес е бил
дълъг, ищецът към момента е с 54 % ТНР само от ***, *** на личността е трайно и
нелечимо състояние, което би търпяло известно подобрение само в частта относно
емоциите, но не и досежно другите нарушения – на
воля, памет, мислене, ищецът няма да бъде в състояние до края на живота си да
извършва друго, освен елементарни дейности от битов характер, продължава да
изпитва главоболие и световъртеж, има несигурна походка и ***, дължащи се на ***,
състоянието му не му позволява да извършва почти никаква трудова дейност за в
бъдеще, изцяло променено в негативен аспект е качеството му на живот, като е
лишен от възможността дори да комуникира нормално с околните. За тези крайно
негативни последици съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е
по-висок и от посочения в исковата молба размер от 59 000
лева, тъй като водещ в случая е не формално определеният процент трайно
намалена работоспособност само за последиците от *** – първоначално 64 %,
впоследствие 54 % само за травмата, а и естеството на тези последици, които са
превърнали ищеца в лице с трайно ***, което се нуждае трайно от обгрижване и не е в състояние само да се грижи за своите
работи. Тези последици освен в социално-битов аспект намират отражение и в
правен такъв, тъй като лица в състоянието на ищеца, здрави и работоспособни до
момента на злополуката, подлежат на поставяне под запрещение, пълно или
ограничено такова, поради ограничената им дееспособност и невъзможността сами да
се грижат за своите работи. В този смисъл много по-тежки са последствията от
ЧМТ в ментален, а не във физически аспект.
От дължимото на ищеца обезщетение съгл. чл. 200, ал. 3 от КТ следва да бъде
приспаднато полученото обезщетени по сключения оговор
за застраховка с подпомагащата страна, за което страните не спорят, че възлиза
на 34 260, 17 лева и е изцяло изплатено на 07.06.2017г. Ето защо, при
приспадане на посочената сума от претендираното от
ищеца обезщетение от 59 000 лева на ищеца се следва сумата от 24 739,
83 лева (двадесет и четири хиляди седемстотин тридесет и девет лева и осемдесет
и три стотинки) – обезщетение за неимуществените вреди от злополуката на
05.05.2016г., на която сума възлиза и исковата претенция.
С оглед на дотук изложеното съдът намира, че искът като изцяло основателен
следва да се уважи.
Ищецът няма претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, нито
с исковата молба, нито на по-късен етап от производството, поради което такава
не следва да бъде присъждана, тъй като подобно произнасяне би било свръх петитум.
Ищецът претендира направените по делото разноски, които
се изразяват в такива за адвокатско възнаграждение, като се прави искане същото
да се присъди в полза на пълномощника, като се определи по реда на чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, тъй като ищецът, като лице в затруднено материално
положение, е представляван от адв. С. безплатно на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, за което обстоятелство е представена и декларация за
семейно положение и имуществено състояние от ищеца. Искането е основателно,
доколкото ищецът се представлява от адвокат С. безплатно, представил е
декларация в тази връзка, касае се за трудов спор, като в представената от ищцовата страна документация е отбелязано, че
представителството се осъществява по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата. Хонорарът следва да бъде определен върху сумата от 24 739,
83 лева, като съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за МРАВ възлиза на 830 лева
плюс 442, 19 лева, или общо 1272, 19 лева. Към тази сума следва да се добави и
сумата от по 100 лева за всяко съдебно заседание след второто такова, в което
пълномощникът се е явил, на осн. чл. 7, ал. 8 от наредбата, предвиждаща, че при
защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 100 лв. По делото са проведени общо седем съдебни
заседания, като в четири от петте заседания след второто такова е представляван
от адв. С., който не се е явил само в едно с.з. след второто такова. Ето защо
за тези четири заседания, в които ищецът реално е представляван от адв. С., се
следват по 100 лева, общо 400 лева, поради което минималният хонорар по делото
съгл. наредбата възлиза на 1672, 19 лева. Същият не подлежи на допълнително
завишение с оглед фактическата и правна сложност на делото, каквато
действително е налице, тъй като за определяния по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата хонорар такава възможност липсва. Ето защо с оглед на
дотук изложеното, на адв. С. следва да се присъди сумата от 1672, 19 лева
(хиляда шестстотин седемдесет и два лева и деветнадесет стотинки) –
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК възлиза на 989, 59 лева (деветстотин осемдесет и девет лева и петдесет и
девет стотинки). В негова тежест следва да се възложат направените от бюджета
на съда разноски за СМЕ и СТЕ, които са в общ размер на 90 лева (деветдесет
лева), както следва – 60 лева за първоначалната СМЕ на д-р Б., 30 лева за
първоначалната СТЕ, като останалите разноски за експертизи са направени от
ответника и предвид изхода на спора, остават в негова тежест.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Марицатек” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „В. Левски” № 144, представлявано от С. Т.
М., чрез пълномощника адв. Д.Р., със съдебен адрес:***, да заплати на С.Й.М.,
ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, ***, чрез адв.
С.С. сумата от 24 739,
83 лева (двадесет и четири хиляди седемстотин тридесет и девет лева и
осемдесет и три стотинки), представляваща обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на *** ***,
претърпяна на 05.05.2016
г., призната за трудова с разпореждане № ***/20.06.2016г. на ТП на НОИ
Пловдив, при която на ищеца е причинено ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, което
е довело до временната му нетрудоспособност за период от шест месеца, а *** и
последиците от нея – до трайно намалена такава повече от 50 %, установена с ЕР
на ТЕЛК, Пети състав при УМБАЛ Пловдив АД № 1513/19.04.2017г., № 1603/25.04.2017г.
и № 2411/16.05.2018г., която сума представлява разликата между дължимото му
обезщетение в размер на 59 000 лева (петдесет и девет хиляди лева) и
изплатеното от застрахователя по застраховка „*** ***” обезщетение в размер на
34 260, 17 лева (тридесет и четири хиляди двеста и шестдесет лева и
седемнадесет стотинки).
ОСЪЖДА „Марицатек”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „В.
Левски” № 144, представлявано от С. Т. М., чрез пълномощника адв. Д.Р., със
съдебен адрес:*** да заплати на адвокат С.В.С. ***, с адрес на кантората*** сумата
от 1 672, 19 лева (хиляда шестстотин
седемдесет и два лева и деветнадесет стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение, присъдено по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Марицатек”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „В.
Левски” № 144, представлявано от С. Т. М., чрез пълномощника адв. Д.Р., със
съдебен адрес:*** полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на Пловдивския районен съд сумата от 989,
59 лева (деветстотин осемдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки) – държавна такса върху уважените искове и
сумата от 90 лева (деветдесет лева)–
разноски за съдебно-медицинска и
съдебно-техническа експертиза от бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна – „Алианц България” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59, представлявано от
изпълнителните директори П.Я., о.П., А.А.и ***- А.Ю..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
АД