№ 134
гр. Сливница, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно
наказателно дело № 20241890200090 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. К. Д. срещу Наказателно постановление №
BG19032022/5800/Р8-406/01.09.2022 г., издадено от Директора на Национално тол
управление към АПИ – гр. София, с което му се налага глоба в размер на 1800 лева, на
основание чл. 179, ал.3а ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него
Наказателно постановление са незаконосъобразни, доколкото при издаването им са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва
същата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на издадения
електронен фиш.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
По същество:
От представеното по делото Наказателно постановление № BG19032022/5800/Р8-
406/01.09.2022 г., издадено от Директора на Национално тол управление към АПИ – гр.
София се установява, че на Д. К. Д. е наложено наказание глоба в размер на 1800 лева, за
това, че на 07.03.2022 г. в 10.59 ч. е управлявал МПС с рег. № СВ5959НР, вид – влекач,
марка и модел Волво ФХ, с обща техническа допустима маса – над 12 тона на път 1 – 8,
км.41+234 без да е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т. 2 ЗП, което нарушение е
установено от контролните органи на граничен контролнопропусквателен пункт Калотина
при излизане на МПС-то от територията на Република България на 19.03.2022 г.
Нарушението е заснето с контролно устройство № 40672
Процесното Наказателно постановление е издадено от оправомощено лице по чл.
1
189е, ал. 12 ЗДвП, съгласно Заповеди от 08.02.2021г,, изменена с Заповед от 19.08.2022 г. на
Председателя на УС на АПИ /л.46, л.48 и л.49 в кориците на първото дело пред РС -
Сливница/.
Същото е издадено въз основа на съставен Акт за установяване на административно
нарушение от компетентен орган, по смисъла на чл.167а, ал. 2 ЗДвП, видно от Заповед от
28.02.2020 г. /л.47 в кориците на първото дело пред РС - Сливница/.
По делото не се спори, a и от събраните по делото доказателства, а именно от
Свидетелство за регистрация /л.36 в кориците на първото дело пред РС - Сливница/, се
установява, че процесният товарен автомобил има характеристиките на ППС по чл. 10б, ал.
3 ЗП - пътно превозно средства с обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона.
От представено снимково изображение от контролно устройство № 40672 и от
доклада към него се установява движение на това ППС на 07.03.2022 г. в 10.59 ч. на път 1 –
8, км.41+234, които се ползват доказателствена сила, като оборването им е в тежест на
нарушителя по аргумент от чл. 189, ал.1 ЗдвП.
В жалбата жалбоподателят признава, че той е водач на процесното МПС,
включително и на дата 07.03.2022 г. в 10.59 ч., като служител на собственика на товарния
автомобил „Т.Т.“ ЕООД, за което е представен трудов договор /л.22 в кориците на първото
дело пред РС - Сливница/, както и заповед за командироване за процесната дата и пътен
лист /л.75-76 от настоящото дело/
Не се спори, че посоченият по – горе участък, като републикански път, е включен в
списъка на пътищата в обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се събира такса
за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние -
ТОЛ такса, което се установява и от прието от Министерски съвет Решение № 127 от
28.02.2020 г. за промени на списъка на републиканските пътища, за които се събират такса
за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, обнародвано в Държавен вестник, с
което съдът служебно се е запознал от сайта на МС, като тази информация е общодостъпна.
Поради това за преминаване през същия от процесното МПС се дължат таксите по
чл.10, ал.1, т.2 ЗП. Съгласно посочената разпоредба за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси на
база време и на база изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - ТОЛ такса за
ППС по чл. 10б, ал. 3 дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на
сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси
се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси.
Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на
ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
Според чл. 10б, ал. 3 от ЗП/ в редакцията към датата на деянието/, ТОЛ таксата се
заплаща от собственика или ползвателя на ППС за всички ППС с обща технически
допустима максимална маса над 3.5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането дава
право на ППС, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
В разпоредбата на чл.139, ал.7 ЗДвП, приложима в случая, която не е спомената нито
в АУАН, нито в Наказателното постановление, е предвидено задължение на водача на ППС
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената
пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Макар в тази разпоредба да е предвидено задължение и за водача на МПС-то от
процесната категория да заплаща дължимите такси по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, то неизпълнението
на това задължение не е скрепено със санкция, като той не носи отговорност за неплащането
2
на таксите по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, а единствено собственика на МПС - то от категорията по
чл.10б, ал.3 ЗП, по аргумент от чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която санкционира единствено
последния за неизпълнение на задължението за заплащане на таксата по чл.10, ал.1, т.2 ЗП.
Водачът на МПС-то от процесната категория, съгласно чл. 179, ал.3а ЗДвП, носи
отговорност и се санкционира, когато управлява същото по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта
за същата, съобразно категорията на ППС, но не и за неплащане на таксите по чл.10, ал.1,
т.2 ЗП.
От извършената служебна проверка от административно – наказващия орган се
установява, че към датата на нарушението собственик на процесното МПС е „Т.Т.“ ЕООД,
като жалбоподателят не се явява нито собственик, нито ползвател, по смисъла на чл.102,
ал.2 ЗДвП, на същото, а негов водач, поради което не носи отговорност за неплатена такса
по чл.10, ал.1, т.2 ЗП и не се санкционира за неизпълнение на такова задължение. Затова и
според доклада от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП от 07.03.2022 г.. като вид
нарушение е отразено: няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаване /л.50 в кориците на първото дело пред РС - Сливница/.
Въпреки горното в АУАН и в НП на жалбоподателя е вменена отговорност за
неизпълнение на задължение, за което същият не носи такава и не се санкционира, като му е
наложено наказание не за нарушението, което е описано в мотивната част на двата акта, а за
друго нарушение на законово задължение, визирано в разпоредбата на чл.139, ал.7 ЗДвП –
неизпълнение на задължението за установяване на изминатото разстояние – няма валидна
маршрутна карта или валидна декларация за преминаването, с което не само неправилно е
приложен материалния закон, но и представлява съществено процесуално нарушение.
Обстоятелства за липса на валидна тол декларация за преминаването или маршрутна
карта не са изложени в АУАН, като такива са изложени за първи път в Наказателното
постановление, като независимо от това отново се вменява като отговорност на водача
заплащането на тол таксата, като именно това е твърдяното нарушение.
С това несъответствие жалбоподателят е поставен в положение да не разбере
конкретно за какво нарушение е санкциониран, за това, че не е заплатена Тол такса, както е
описано в АУАН и в НП или за това, че няма валидна маршрутна карта или тол декларация
за изминато разстояние, каквото гласи разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП.
Наред с това съдът счита, че предвидения в разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП
размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащане на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвиденото в този член на
Директивата изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която
предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
Санкцията по чл. 179, ал. 3а ЗДвП е абсолютно определена и не предвижда
възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението. Размерът на
наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице частично плащане или такова
въобще липсва, както и не се отчита каква е стойността на дължимата пътна такса, която не
е заплатена.
Още повече необходимостта от определяне на санкция в различни предели изхожда и
от промените в разпоредбата на чл. 189з ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), съгласно които за нарушенията по този закон не се прилага чл. 28 ЗАНН,
тоест не се прави преценка на деянието като маловажен случай.
Наред с това следва да се посочи, че законодателят е предвидил способ държавния
бюджет да не бъде ощетен, а именно заплащането на таксата по чл.10б, ал.5 ЗП , която
гласи, че когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради
3
причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от Агенция
"Пътна инфраструктура" Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че
съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата
отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по
протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят
заплаща максимална такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6.
Тази такса в размер на 133 лева е заплатена от жалбоподателя. Тоест държавния
бюджет не е ощетен и се явява прекомерна санкцията в размер на 1800 лева.
За пълнота и с оглед указанията, дадени от Административен съд – София област
следва да се обсъдят и възраженията на жалбоподателя, че била заплатена дължимата тол
такса, както и да се изследва въпроса дали е заплатена компенсаторна такса по чл.10, ал.2
ЗП.
От представена от „Интелигентни трафик системи“ АД, като национален доставчик
на услуги за събиране на пътни такси за изминато разстояние /л.49 от настоящото дело/, с
когото собственикът на процесното ППС има сключен договор за предоставяне на
посочената услуга, се установява, че бордовото устройство, асоциирано към процесното
МПС, чрез което се извършва електронно пътно таксуване на тол таксите, е било изключено
или неправилно включено в електрическото захранване, което е довело до преустановяване
на работата му в периода 28.02.2022 г. в 13.55 ч. до 19.03.2022 г. в 10.22 ч., тоест не е
работило към датата на заснемане на нарушението, поради което и не е изпълнено
задължение на водача да подава тол декларация за изминато разстояние, тоест от бордовото
устройство не са отчитани изминатите тол сегменти.
От представените справки от жалбоподателя и фактура за платени такси /л.25-26 и
л.31-32 в кориците на първото дело пред РС - Сливница/ не се установява да е заплатена
пътната такса за конкретния пътен участък.
С писмо от „А1 България“ ЕАД, страна по тристранен договор сключен с
„Интелигентни трафик системи“ АД и „Т.Т.“ ЕООД /л.89 от настоящото дело/, се
установява, че не разполагат с информация за дължимите и платени пътни такси за
процесния автомобил за процесната дата и час.
По отношение на обстоятелството дали е заплатена компенсаторна такса от
жалбоподателя по чл.10, ал.2 ЗП, плащането на която да доведе до прекратяване на
административно – наказателното производство, съгласно разпоредбата на чл.189е, ал.6
ЗДвП, такива твърдения липсват от жалбоподателя, както и не са представени доказателства
в тази насока, а и от изискана информация от АПИ се установява, че жалбоподателят,
респективно собственика не е заплатил дължимата се компенсаторна такса.
В случая, както беше посочено по-горе, е заплатена таксата по чл.10б, ал.5 ЗП, която
не води до последиците, предвидени в чл.189е, ал.6 ЗДвП. Тези последици настъпват при
заплащането на таксата по чл.10, ал.2 ЗП, която е различна от тази по чл.10б, ал.5 ЗДвП.
С оглед изложеното съдът намира, че Наказателното постановление е
незаконосъобразно издадено при неправилно приложение на материалния закон и поради
допуснати съществени процесуални нарушения и следва да се отмени изцяло.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за жалбоподателя, който не е
направил искане за присъждане на такива и не доказа направа на разноски.
При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG19032022/5800/Р8-406/01.09.2022 г.,
издадено от Директора на Национално тол управление към АПИ – гр. София, с което на Д.
К. Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1800 лева, на основание чл. 179, ал.3а
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК –
пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5