№ 679
гр. Плевен , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20204430104515 по описа за 2020 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от *** ПЛЕВЕН
***, против Д. *** Д., с ЕГН **********, гр.Плевен, ул. *** №***,
В исковата молба се посочва следното:
*** е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК С разпореждане, постановено по ч.гр.
дело № 1326 / 2020 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен е уважено
искането и е издадена заповед за изпълнение. В законоустановения
срок е подадено писмено възражение от длъжника, с оглед на което
съдията - докладчик по цитираното дело указва, че *** може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл.415, ал. 1 от
1
ГПК е предявявен иск за установяване на съществуването на
вземането.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича
вземането са следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на *** /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г.. в
сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - ***, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ***. Затова
за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 п, в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на *** от топлопреносното
предприятие на клиенти на *** за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и
един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на *** без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник *** ***
от дата *** г. и във вестник *** бр. *** / *** г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ***
и ***: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане па топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII
от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по
който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след
2
изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С
изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава
за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е
начислявана законна лихва върху дължимата сума.
В законосъобразния едномесечен срок от получаване на
съобщението е предявявен иск относно вземането .
Съдът е сезиран с искане да постанови съдебно решение, с което
да признае за установено, че вземането съществува.
В едномесечния срок е представен писмен отговор от
***. Оспорва предявените искове по основание и размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Исковата молба е допустима, но неоснователна.
Описаните в исковата молба обстоятелства, на които претенциите на
ищеца се базират, не отговарят на действителното положение между
страните, а именно:
На първо място:Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ „Всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - ***, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на *** и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за *** при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3." По този начин законодателят
ясно и изчерпателно е посочил кои лица са клиенти на *** и съответно
дължат заплащане на такава. С аргумент на противното всички
3
несобственици и неползватели не дължат заплащане на цената на ***.
Съобразно волята на законодателя и изчерпателното изброяване на
субектите, които са клиенти - ползватели на ***, следва при всяко
едно производство по чл.422 от ГПК да бъде установяван първо
основния факт - има ли лицето, против което се води искът
качеството на собственик или ползвател на имота. След като няма
изричен договор с *** - Плевен, след като няма изрично подадена от
тях молба за топлоснабдяване на имота и на последно място, след
като никоя от двете ответнички реално не е ползвател на имота и
собственик, нямат качеството на клиент - ползвател на *** и
следователно не дължат нейното заплащане.
На второ място: Подадено е заявление по ч.410 от ГПК и е
издадена Заповед за парично изпълнение по ч.гр.д. № 1326 / 2020 г. по
описа на РС Плевен против ****** *** Д., видно от представените по
делото доказателства е почина на ***г. Същата е *** и *** на
ответниците и единственият й наследник е Д. *** Д., ЕГН
**********, от гр.Плевен, ул. *** №*** ет.***, против когото е и
депозирана и исковата молба. Видно от доказателства по делото е, че
същият е жив. Бъди недоумение, защо ищовата страна е поискала
удостоверение за наследници на *** ****** Д. с ЕГН ***/ същият не е
страна нито в Заповедното, нито в настоящето исково производство/,
който е *** на ответниците и е *** на ответника, съобразно ИМ - Д.
*** Д. с ЕГН **********. Следвало е да бъде поискано и издадено
удостоверение за наследници на ****** *** Д., ЕГН ***, видно от
което да е видно кои са явяват нейни наследници. Недопустимо е да
се изиска и представя по това производство удостоверение за
наследници на лице, което няма нищо общо с настоящето
производство.
От проведените съдебни заседания и от представените доказателства
по делото е видно, е допусната грешка, като лицето Д. *** Д. с ЕГН
********** -
4
ответник в настоящето производство е объркано с лицето *** ******
Д. с ЕГН ***, който е починал и оставил като свои наследници:
1.АС. Д. Ц. ЕГН ********** - ***
2.Л. АС. Д. ЕГН ********** - ***
3.****** *** Д. с ЕГН *** - *** починала на ***г
Видно е, че след смъртта на *** ****** Д., ЕГН ***, починал на
***г, същият е оставил като негови наследници:
1. АС. Д. Ц. ЕГН ********** - ***
2. Л. АС. Д. ЕГН ********** - ***
3. ****** *** Д. с ЕГН ***.
А.Ц. и Л.Д. са дарили 2/3 на ****** Д. от собствен придобит по
наследство недвижим имот находящ се гр.Плевен, ул. *** №***, ***,
ап. *** ***, през ***. От *** до дата на смъртта ***г. единствен
собственик е ****** Д., неин законен наследник се явява *** и Д. ***
Д. с ЕГН **********. Никога не са ползвали и не са живеели в
процесното жилище и оспорват конституирането ни като ответна
страна в производството. Заявление по чл.410 от ГПК е подедено
против собственика на процесното жилище ****** Д. починала през
***. и следва исковата молба да се подаде против нейните
наследници, а именно Д. *** Д. с ЕГН **********, видно от кориците
на делото. Защо е поискано и представено по делото удостоверение за
наследници на *** ****** Д. с ЕГН *** и едва във второ съдебно
заседание са конституирани като страна, не става ясно.
Допусната е грешка при пръв прочит на имената на ответника и
поисканото удостоверение за наследници, като се е взело за едно и
също лице, но в действителност има разлика.
На трето място: Предявеният иск е установителен за вземането, за
5
което е издадена заповедта за изпълнение. Всяко вземане се
индивидуализира със страни, основание и размер. Основанието е
юридическия факт, от който вземането е възникнало. Затова за
редовността на заявлението по чл. 410 ГПК е необходимо заявителят
да посочи обстоятелствата, от които произтича вземането. Исковата
молба по чл. 422 ГПК следва да съдържа идентичност на основанието,
заявено в заповедното производство. Видно от подадената искова
молба, ищецът претендира суми, които произтичат от облигационни
отношения, но не е представен сключен между страните договор за
предоставяне на *** и ползване на същата от ответното дружество и в
исковата молба се сочи, че такъв договор няма. Едновременно се
претендира лихвата, също е на договорно основание, като търговски
договор между ответното дружество и ищцовото дружество няма и
същото време не са представят фактури, от които да е видно какво
претендира *** - ***, сградна инсталация или друго.
По делото са представени копия от фактури, което са издадени
на името на ****** Д., видно е че същата е подала заявление за смяна
на партида, единствен собственик, а неин наследник е Д. *** Д., ЕГН
**********.
На четвърто място: Ищецът споменава, че Общите условия от 2007
год. са публикувани във вестник „*** ***" от дата *** год. и във
вестник „***", бр.***/13.12.2007 год. С тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на *** и *** : правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др.
Не са представени - публикуването на Общите условия за продажба на
*** от "*** Плевен" *** на потребители за битови нужди в гр.Плевен,
одобрени с Решение на ДКЕВР, в един централен и в един местен
всекидневник. Правната характеристика на общоизвестен факт по
6
смисъла на чл. 155 от ГПК общите условия придобиват едва след
публикуването им в съответните всекидневници, но публикацията
/извън осъществяваната такава в "Държавен вестник"/ не е ноторна,
поради което подлежи на пълно доказване от ищеца в процеса /вж. в т.
см. Решение №104/05.07.2010г. на ВКС по т. д. №885/2009г., II т. о.,
ТК и Решение №29/15.07.2011г. на ВКС по т. д. №225/2010г., II т. о.,
ТК, постановени по чл. 290 от ГПК, и Определение №83/12.02.2009г.
на ВКС по т. д. № 541/2008г., II т. о., ТК/.
Предвид гореизложеното, съдът на***, че следва да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения
установителен иск, като неоснователен и недоказан по основание и
размер. Съобразно изхода на делото, разноските в производството
се възлагат на ищеца.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 415 от ГПК
от *** – Плевен ***, седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***
№ *** ЕИК ***, представлявано от ***, против Д. *** Д., с ЕГН
**********, гр.Плевен, ул. *** №***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7