Присъда по дело №931/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 29
Дата: 17 март 2022 г. (в сила от 2 април 2022 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20222120200931
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта



ПРИСЪДА
№ 29
гр. Бургас, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря * АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
и прокурора Г. Н. Г.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20222120200931 по описа за 2022 година
, въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. ИВ. М. с ЕГН: **********, роден на * г. в
гр.Бургас, българин, с българско гражданство, неосъждан, с основно образование,
неженен, адрес: гр. Бургас, ж.к.*, ЗА ВИНОВЕН в това, че:
На 03.03.2022 г., около 15.25 часа, в гр.Бургас, ж.к.“*”, до бл. 310, без надлежно
разрешително, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2 и чл. 30 и чл. 31 от Закон за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от
Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от
Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал
високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от
ЗКНВП, вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични и Приложение № 1, Списък № 1 от същата, а именно - коноп
/марихуана/ и метамфетамин, както следва:
- КОНОП /МАРИХУАНА/ с нето тегло 3.070 грама и съдържание на
1
основно вещество - тетрахидроканабинол - 28.40 % на стойност 18.42 лв.;
- МЕТАМФЕТАМИН с нето тегло 0.257грама и съдържание на основно
вещество - метамфетамин - 56.30 % на стойност 06.43 лв.,
общата стойност на всички наркотични вещества възлиза на сума в размер на
24.85 лв., определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29. 01. 1998 г., като
случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, предл.
първо от НК, вр. с чл. 305, ал. 5 НПК, вр. с чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 1000,00 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК В. ИВ. М. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка на ОДМВР-Бургас сумата от 115, 25 лв. /сто и петнадесет лева и
двадесет и пет стотинки/, представляващи сторени в досъдебното производство
разноски, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по сметка на Районен съд
Бургас сумата от 5,00 (пет) лева, представляваща държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.
ОТНЕМА в полза на държавата веществените доказателства по делото, както
следва:
- на основание чл.354а, ал. 6 от НК - наркотичните вещества, остатъкът от които
е изпратен на съхранение в Агенция „Митници”, ЦМУ София, като ПОСТАНОВЯВА
същите да бъдат унищожени.
- опаковки, които да бъдат унищожени като вещи без стойност.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок, считано
от днес пред БОС.
Съдия
при
_______________________
Районен
В.О.: К.В.
съд –
Бургас:
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 29/17.03.2022 г. по НОХД 931/2022 г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу В. ИВ. М. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че: на 03.03.2022 г.,
около 15.25 часа, в гр. Бургас, ж.к. „*”, до бл. *, без надлежно разрешително, изискуемо
съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2 и чл. 30 и чл. 31 от Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал високорискови наркотични вещества по смисъла
на чл. 3, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък № 1 от същата, а
именно - коноп /марихуана/ и метамфетамин, както следва:
- КОНОП /МАРИХУАНА/ с нето тегло 3.070 грама и съдържание на основно
вещество - тетрахидроканабинол - 28.40 % на стойност 18.42 лв.;
- МЕТАМФЕТАМИН с нето тегло 0.257грама и съдържание на основно
вещество - метамфетамин - 56.30 % на стойност 06.43 лв.,
общата стойност на всички наркотични вещества възлиза на сума в размер на 24.85
лв., определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г., като случаят е
маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, предл. първо от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият М. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.78а НК,
като подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. С.И. - БАК се присъединява към
казаното от прокурора, като също счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
Пледира за приложение на чл. 78а НК.
Подсъдимият М. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият В. ИВ. М. с ЕГН: ********** е роден на * г. в гр. Бургас. Той е
българин, с българско гражданство, с основно образование, неженен, работи.
До датата на инкриминираното деяние М. е бил освобождаван веднъж от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК по НОХД №
3434/2016 г. на РС-Бургас, в сила от 30.07.2016 г., като са му били наложени наказания
„Глоба“ в размер на хиляда лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца. Административното наказание „Глоба“ е било заплатено на 21.07.2017 г., а
наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ е било изтърпяно на 11.12.2016 г.
1
На 03.03.2022 г. около 15.25 часа подсъдимият В. ИВ. М. бил в гр. Бургас, ж.к. „*“.
Когато бил близо до бл. * той бил спрян за проверка от полицейските служители - *, * и *.
По време на проверката полицейските служители поискали документ за самоличност от
подсъдимия, след което установили, че той бил криминално проявен по линия на наркотици
и хулиганство. При проведената на мястото беседа подсъдимият заявил, че нямал в себе си
забранени вещества. При извършения обиск обаче у него бил намерен найлонов плик,
съдържащ коноп /марихуана/ и друг плик с метамфетамин. М. бил задържан за срок от 24
часа по ЗМВР. В хода на проверката той заявил, че намерените у него наркотични вещества
били за лична употреба и ги бил закупил предния ден от непознато за него лице.
За случая било образувано бързо производство, като била изготвена химическа
експертиза № 160/07.03.2022г. на БНТЛ при ОДМВР Бургас. Видно от нея - намерените
у подсъдимия наркотични вещества били: коноп /марихуана/ с тегло 3.070 грама и
съдържание на тетрахидроканабинол 28.40 % и метамфетамин с тегло 0.257 грама, със
съдържание на метамфетамин 56.30 %. Общото количество на всички държани от
подсъдимия наркотични вещества било 3.327 грама на обща стойност 24.85 лева.
Подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит в
присъствието на защитник признал вината си и изразил съжаление за стореното.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия М. самопризнание, което се подкрепя от събраните по производство
доказателства, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: * (л. 21 от ДП); *
(л. 23 от ДП) и * (л. 24 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 8 от съдебното производство);
удостоверение от Сектор „ПП“ (л. 11а от съдебното производство); разпореждане за
приключване на ИД (л. 6 от ДП); документи за задържане по реда на ЗМВР (л. 10-13 от ДП);
писмо до ЦМУ (л. 34 от ДП); приемо-предавателен протокол (л. 35 от ДП) и разписки (л. 39-
40 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на веществени
доказателства, ведно с фотоалбум (л. 31-33 от ДП).
От експертизите: физико-химична експертиза (л. 26-29 от ДП).

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия М. се подкрепят от гореизброените доказателствени
източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в
лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.
373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

2

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита,
че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава
на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното
деяние на престъплението, вменено във вина на подсъдимия, се изразява в „държане” на
наркотично вещество. Съдът счита, че от показанията на полицейските служители,
обясненията на подсъдимия и приложеното писмено доказателство – протокол за обиск,
безпротиворечиво се установява, че към момента на полицейската проверка М. е държал в
себе си найлонов плик, съдържащ коноп /марихуана/ и друг плик с метамфетамин. Това води
до закономерния извод, че наркотичното вещество се е намирало във владение на
подсъдимия и той е упражнявал фактическата власт над него, което е напълно достатъчно да
обоснове извод, че с поведението си М. е „държал” наркотичното вещество, поради което и
е осъществил горепосочената форма на изпълнителното деяние. Следва да се отбележи, че
безпротиворечиво възприето е в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги
непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е
достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху
него, включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на
ВКС, III н.о).
На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщените по
делото ФХЕ - веществото, което е било държано от подсъдимия е коноп /марихуана/ и
метамфетамин. И двете вещества нямат легално производство и употреба и подлежат на
контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Тези
вещества са включени в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, поради което и се явяват високорискови
наркотични вещества по смисъла на ЗКНВП.
Подсъдимият М. не е имал разрешително за държането на въпросните вещества,
изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това
поведението му се квалифицира като престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3 НК.
На последно място, съдът счита, че деянието на подс. М. носи всички признаци на
„маловажен случай”. В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът
кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано,
че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в
зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други
смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди
всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи
обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката
дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите
данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и
3
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички
други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II н.о., Решение № 69/2010 г. на II н.о.,
Решение № 306/2009 г. на III н.о.). В настоящия случай общото количеството наркотични
вещества е малко и на сравнително ниска стойност, много под минималната работна заплата
в страната. Количеството и стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен
белег при преценката на маловажността на случая, като не следва да се пренебрегват и
останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с личността на дееца. В тази
връзка, от значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е
обстоятелството, че се касае до държане на високорискови наркотични вещества за лична
употреба, което по принцип сочи на неголяма степен на засягане на правнозащитения обект
- обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите. Установените по
делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху
преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпления от този вид. Подсъдимият е млад човек, не е
осъждан и няма данни за негови противообществени прояви. Следователно, съвкупната
преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както и на
моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на престъпления от съответния вид. Поради изложените съображения,
престъплението следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК.
Същевременно съдът счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК. Деянието извършено от подсъдимия не може да бъде преценено като
"малозначително". Малозначителността на деянието представлява конкретно негово
обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то
обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или
неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В
настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент
на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта на
посегателство. Количеството и стойността на високорисковите наркотични вещества,
държани от подсъдимия сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на
деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена
опасност да обосновава приложението на „маловажния случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от
НК. Изрично в този смисъл е и актуалната практика на ВКС по сходни случаи - Решение №
34 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1914/2014 г., III н. о., НК. От значение за преценка на
степента на обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на
високорисково наркотично вещество за лична употреба, но не за задоволяване на
зависимост, доколкото няма никакви данни М. да страда от такава – т.е. не са били налице
улесняващи избора му обстоятелства, продиктувани от психическа или физическа
зависимост. Не следва да се отминава и обстоятелството, че подсъдимият е държал два
различни вида наркотични вещества, което допълнително завишава опасността на
извършеното.
Предвид всичко гореизброено настоящият състав счита, че в конкретния случай
приложението на институтът на чл. 9, ал. 2 НК би било незаконосъобразно.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият М. е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че
държейки ги в себе си, той упражнява фактическа власт върху високорисковите наркотични
вещества, без да има разрешително за това, като от волева страна подсъдимият е искал
именно това упражняване на фактическа власт.
4


По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Глоба” до хиляда лева.
В същото време по отношение на М. са налице законово предвидените предпоставки
за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата подсъдимият е неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; подсъдимият не е бил в пияно състояние, не са налице
множество престъпления, нито деянието е извършено след употреба на наркотични
вещества или техните аналози.
В случая М. е бил освобождаван веднъж от наказателна отговорност с прилагане на
чл. 78а НК (НОХД № 3434/2016 г. на РС-Бургас, в сила от 30.07.2016 г.), като обаче е
заплатил наложената глоба на 21.07.2017 г. При това положение и съгласно указанията
дадени с т. 4 от ППВС № 7/85 г. (правото на повторно освобождаване от наказателна
отговорност на основание чл. 78а от НК възниква след изтичане на една година от
изпълнение на наложеното административно наказание), то и считано от 21.07.2018 г. за
подсъдимия не е имало пречка за повторно прилагане на института на чл. 78а НК.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за
приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да
освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
С оглед разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, на подс. М. следва да бъде наложено
административно наказание глоба в минималния размер, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК, а
именно - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, тъй като предвиденото наказание в чл. 354а,
ал. 5 НК е глоба до хиляда лева, а административното наказание по чл. 78а от НК не може да
надвишава наказанието глоба, предвидено за съответното престъпление.
Въпреки всичко, съдът счита, че с оглед младата възраст на лицето и неголямото
количество наркотично вещество, то и без императивната разпоредба на чл. 78а, ал. 5 НК –
наказанието глоба в размер на 1000 лева в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към
спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително
върху него и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери
обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В
настоящия случай по делото са сторени разноски в размер на 115,25 лева за изготвена ФХЕ,
поради което и подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-
5
гр.Бургас.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК – за присъдените разноски се издава изпълнителен
лист от първоинстанционния съд, поради което и подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати и сумата от 5,00 лева по сметка на РС-Бургас за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаване на такъв.

По веществените доказателства:

По делото има приобщени веществени доказателства, като предвид характеристиките
си - опаковките, приложени в кориците на ДП, следва да се унищожат като вещи без
стойност, а остатъкът от наркотични вещества, предадени в ЦМУ - на основание чл. 354а,
ал. 6 НК следва да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.





Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни