Решение по дело №1557/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                       №     1497/18.9.2018г.

                              18.09.2018 г.,гр.Варна

 

 

 

 

 

 

                           В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

 

Варненски  районен съд      тридесет и седми  състав

На дванадесети септември   година две хиляди и осемнадесета

 

В публичното заседание в следния състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:Пл. Караниколов

 

Секретар: Петранка  Петрова

Разгледа докладваното от съдията а.н.дело № 1557 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от  ЗАНН.

 

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 17-0819-006397/05.01.2018 г., издадено от  Началник група на Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Варна.

 

Жалбоподателят Б.К.Б., ЕГН **********,*** моли НП да бъде отменено по съображенията, изложени в жалбата му. В съдебно заседание редовно призован не се явява. Представлява се от процесуален представител, адв.Б., ВАК. В пледоарията си по същество моли съда да отмени атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.

 

Въззиваемата страна ОД на МВР - Варна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:

 

С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) - серия Д, бланков № 078955 от 15.11.2017 год., жалбоподателят е санкциониран за две нарушения по ЗДвП (Закон за движението по пътищата), извършени на 15.11.2017 год. около 12:00 часа в гр.Варна при управление на автомобил "Мерцедес ЦЛК 200", рег.№ В 97-97 ВК , по  бул."Владислав Варненчик" в посока изхода на кръстовището с бул.“Република“.

 

По т.1 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 177, ал.1, т.2, предложение първо от ЗДвП ("Наказва се с глоба от 100 до 300 лв. който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4") за нарушение на чл. 150а от същия закон ("За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство"), изразяващо се в това, че е управлявал автомобила без да притежава валидно СУМПС (свидетелство за управление на моторно превозно средство) за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, като изрично е посочено, че след извършена справка в ОДЧ на ОД на МВР гр.Варна е било установено, че СУМПС е със статус "изгубен/откраднат" от 22.02.2016 г., т. е., както в съставения АУАН, така в НП на практика е прието, че жалбоподателят е имал издадено съответно СУМПС, но към датата на извършване на проверката то е било изгубено или откраднато, което пък подкрепя твърдението на жалбоподателя за изгубването му, изложено в жалбата. Същевременно от приложената към делото справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС с придобити категория „С“ „В“ „АМ“ „ТКТ“и към датата на проверката е имал издадено СУМПС със статус в БДС "валиден" до 01.08.2018 год. При тези данни съдът намира, че в тази му част НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания), тъй като липсва изложение на всички съставомерни факти, в частност – каква е била категорията на управляваното от жалбоподателя пътно превозно средство, при това, доколкото са изложени обстоятелства, обуславяща категорията му, същите са противоречиви. От друга страна описанието на нарушението, макар и непълно, а и установените данни навеждат на извода за извършено нарушение по чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП – жалбоподателят е имал издадено СУМПС за съответната категория, но не го е носил, защото то е било изгубено, т. е. той не е извършил вмененото му нарушение по чл. 177, ал.1, т.2, предложение първо във връзка с чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, което пък означава още и че е налице несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на конкретното административно-наказателно обвинение. Следователно в тази му част НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 

 

По т.2 от НП досежно нарушението на чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП:

Според разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП на водач на ППС е забранено да управлява такова, което е спряно от движение, като в противен случай санкционната разпоредба на 177, ал.1, т.4, пр. 1 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба в размер от 100.00 /сто/ лева до 300.00 /триста/ лева. В конкретния случа в АУАН е посочено, че обстоятелството, че управляваното от жалбоподателя  ППС е било спряно от движение, е установено след справка с ОДЧ. В съдебно заседание св.К. и св.Д., сочат, че са констатирали, че жалбоподателя е управлявал МПС спряно от движение. Временно спиране от движение на пътно превозно средство е принудителна административна мярка и се налага в случаите, изброени в разпоредбата на чл.171, т.2 ЗДвП, където са уредени различни хипотези, при които е възможно да се приложи тази ПАМ. Съгласно чл.172 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.2 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е изискана и приложена справка, видно от която ЗППАМ № 16-0819-003190 от 04.12.2016 год. /л.20/, видно от която е наложена на Б.К.Б., ЕГН **********, ПАМ, а именно временно спиране от движение на МПС за срок до  1 /един/ месец.  Видно от самата заповед, тя не е била връчена на Б.Б., тъй като последния не е разписал разписката за това, поради което съдът приема, че на същия не е била наложена ПАМ. Това влече след себе си и неправилно установяване в АУАН и обжалваното понастоящем наказателно постановление на фактическата обстановка касателно това нарушение, тъй като управляваното от Б.К.Б., ППС не е било спряно от движение. С оглед на това, атакуваното наказателно постановление следва да се отмени в тази му част като неправилно.

 

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

 

                        Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление (НП) № 17-0819-006397/05.01.2018 г., издадено от Началник група на Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Варна, в частта по точка първа, с която на основание чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП на Б.К.Б., ЕГН **********, се налага административно наказание "глоба" в размер на 300.00  (триста) лева за извършено нарушение на чл. 150а., ал.1 от ЗДвП.

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление (НП) № 17-0819-006397/05.01.2018 г., издадено от Началник група на Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Варна, в частта по точка втора, с която на основание чл. 177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП на Б.К.Б., ЕГН **********, се налага административно наказание "глоба" в размер на 300.00  (триста) лева за извършено нарушение на чл. 5, ал.3, т.2  от ЗДвП.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд – Варна.

 

 

 

 

 

 

 

                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: