Р Е Ш Е Н
И Е №
260543
15.04.2021г., гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, VІ – ти гр.състав, в закрито заседание на петнадесети
април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова гр.д.№ 752 /2021г. по описа на ПОС, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по чл.463, ал.1 и сл ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх.№ 73353/10.12.2020 г. по описа на ЧСИ П. И. рег. № 821, с район на действие - ПОС, подадена от длъжниците К.Д.К. ЕГН: **********, М.И.К. ЕГН: ********** и Ц.К.К. ЕГН: **********, чрез пълномощника им адв.С.Н., против Разпределение от 24.11.2020г. по изп.д.№ 20188210400365 по описа на ЧСИ П.Илиев,рег.№ 821 и район на действие-ПОС, предявено на 04.12.2020 г.
В жалбата се излагат оплаквания, че атакуваното разпределение е незаконосъобразно и неправилно. Оспорва се правилното определяне на размера на вземането на взискателя „Уникредит Булбанк“АД по представените изпълнителни листове, включително и начислената лихва, както и на приетите такси и разноски по изп.дело по ТТРЗЧСИ и чл.431 ГПК в полза на взискателя и на съдебния изпълнител. Възразява се за недължимост на определената пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Оспорва се правилното определяне на размера на вземанията на присъединения взискател Б.А. Ч., както и дължимостта на пропорционална такса по чл т.26 ТТРЗЧСИ. Възразява се за неспазването на реда по чл.135 и 136 ЗЗД при извършване на разпределението, при което се оспорва правилното изчисляване на сумите по реда на чл.136, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗД. Прави се искане за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, за изискване оригинала на изп.дело и за допускането на съдебно-икономическа експертиза със задачи посочени в жалбата. Моли се да се отмени обжалваното разпределение и да се върне делото на ЧСИ за изготвянето на ново разпределение.
Ответникът по жалбата - взискателят „Уникредит Булбанк“АД, ЕИК-****, чрез пълномощника си адвокат К. И., оспорва жалбата като недопустима с искане за оставянето й без разглеждане. В случай, че жалбата се приеме за допустима, същата се оспорва като неоснователна и незаконосъобразна с искане за оставянето й без уважение.
Ответниците по жалбата - присъединените взискатели Б.А.Ч.
с ЕГН ********** и НАП - ТД ****, както и длъжникът “Корнер“ ЕООД ЕИК ****, не
вземат становище по жалбата.
Постъпили са
мотиви от ЧСИ П. И. рег. № 821, с район на действие - ПОС, в които се излагат
съображения за допустимостта на жалбата, но за нейната неоснователност с
подробно развити доводи.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на обжалвания акт и приложените по изпълнителното дело доказателства, намери за установено следното:
По процедурата:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Изложените от жалбоподателя обстоятелства, за чието установяване се иска допускането на съдебно-икономическа експертиза се изясняват от представеното копие от изпълнителното дело и от съдържанието на мотивите на съдебния изпълнител, поради което съдът намира за ненужно допускането на съдебно-икономическа експертиза с посочените в жалбата задачи. Не е необходимо и изискването на оригинала на изпълнителното дело, доколкото е представен препис от същото и съдържащите се в него доказателства не се оспорват.
Ето защо и с оглед на гореизложеното, съдът намира,че не е необходимо насрочването на открито съдебно заседание за допускането на съдебно-икономическа експертиза с посочените в жалбата задачи и за изискването на оригинала на изп.дело, поради което тези искания ще се оставят без уважение.
По същество:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Изпълнителното
производство е образувано по молба на „Уникредит Булбанк“АД за събиране на вземане по изпълнителен лист от 11.12.2017 г.
издаден по ч.гр.д. № 18953/2017 г. на Районен съд – Пловдив против длъжниците К.Д.К.,
М.И.К., Ц.К.К., ЕТ“К.-7-К.К.“ и „Корнер“ЕООД / т.I, л.3/.
Въз основа на молба от
„Уникредит Булбанк“АД от
02.10.2018г. са присъединени вземанията на банката по удостоверение от 21.09.2018г.,
издадено по изп.д.№ 20188210401577 по описа на ЧСИ П.И., образувано въз основа
на изп.лист № 14180/22.12.17г. издаден на 22.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 18951/2017
г. на ПРС по отношение на длъжниците К.Д.К., М.И.К. и Ц.К.К.. / т.III, л.623, 624/.
На осн.чл.456 от ГПК и въз основа на молба от 05.03.2019г. е
конституиран като присъединен взискател Б.А.Ч. по отношение на длъжниците К.Д.К. и М.И.К. за сумите по
изп.лист № 2197/05.03.19г. издаден по
ч.гр.д.№ 3356/2019 г. на ПРС, съгласно разпореждане на ЧСИ от 01.04.2019 г. / т.III, л.783, 785, т.IV, л.862 /.
Присъединени са и следните вземания на взискателя Б.А.Ч.: въз основа
на молба от 27.06.2019г. е присъединено вземането му досежно длъжниците К.Д.К.
, М.И.К. и Ц.К.К. за събиране на
сумите по изп.лист № 5289/12.06.2019г. издаден
по ч.гр.д.№ 9536/2019 г. на ПРС /
т.IV, л.936, 937 /; на основание молба от 25.09.2020 г. е присъединено
вземането му относно длъжниците Ц.К.К., К.Д.К. в качеството му на ЕТ „К. -7- К.К.“ и М.И.К. за събиране на сумите по
изп.лист № 5179/24.09.2019г. издаден по
ч.гр.д.№ 20205330111722/2020 г. на ПРС./
т.V, л.1206,1208 /.
Присъединен взискател в производството е НАП – ТД *** за публични задължения.
Вземанията на първоначалния взискател „Уникредит Булбанк“АД по двата изп.листа са обезпечени с договорни ипотеки от 28.02.2006 г. и 27.02.2008 г., подновени с новиране на дог.ипотека при СВ-**** от 04.02.2016 г. и 23.02.2018г.
Принудителното изпълнение е насочено върху собствения на жалбоподателите недвижим имот, представляващ многофункционална сграда /бивше училище/, състояща се от приземен етаж от 82,20 кв.м., партерен етаж от 153,70 кв.м. , жилищен етаж от 171, 30 кв.м. и подпокривно пространство от 164,30 кв.м., ведно с изградените в сградата инсталации и други подобрения, ведно с целия поземлен имот, в който тя е построена, съставляващ УПИ № XV-943-търговия и обсл.дейности от кв.26 по РП на гр.****, целият с площ от 1 040 кв.м.
Вследствие на успешно проведена шеста публична продан през периода 25.08.2020 г. - 25.09.2020 г., с протокол от 28.09.2020 г. и на основание чл.492, ал.1 ГПК за купувач на имота е обявен присъединения взискател Б.А.Ч., който единствен е подал наддавателно предложение, за сумата от 217 000 лева.
Посочената сума е предмет на обжалваното разпределение, което в случая се извършва по реда на чл. 495 ГПК и макар да се различава от разпределението по чл.460 от ГПК, то в него следва да се включват вземанията, които са били предявени до деня на разпределението - вземанията на първоначалния взискател и на присъединените такива - по право или по тяхно искане, както и разноските по изпълнението, в т.ч. и тези, които не са предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право да събере служебно от длъжника по реда на чл. 79, ал. 2 от ГПК. Поредността за удовлетворяването на вземанията се определя съобразно привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването на вземанията от еднакъв ред - от правилото на чл. 136, ал. 3 от ЗЗД за съразмерно удовлетворяване.
С
обжалваното разпределението от 24.11.2020г., предявено с протокол от 04.12.2020 г., сумата от 217 000
лева е разпределена по следния начин, а именно:
1.От първи ред - вземания с привилегия на
основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД:
1.1.
такси и разноски по изпълнителното дело в полза на съдебния изпълнител посочени
под позиция № 1.А.12 в разпределението, както следва: по т. 3 - 114 лв. с ДДС,
т. 4 - 240 лв. с ДДС, т. 5 - 72 лв. с ДДС, т. 13 - 72 лв. с ДДС, т. 31к - 57,
06 лева с ДДС от ТТРЗЧСИ и по чл. 431 от ГПК - 35, 88 лв. в общ размер от 590,
94 лв.
1.2.
за взискателя „Уникредит
Булбанк“АД –
5 954,04 лв., от които:
-2 447,62
лв. разноски по гражданското дело за адвокатско възнаграждение за взискателя,
посочени под позиция №1.А.9 в разпределението и
пропорционална
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител, съответна на
събраното вземане - 85, 74 лв. с ДДС;
-
3 506,42 лв. - такси и разноски за взискателя, подробно посочени под
позиция №1.А.10 в разпределението, както следва: по т.1 - 24 лв. с ДДС, т. 3 -
18 лв. с ДДС, т. 5 - 72 лв. с ДДС, т. 6 - 6 лв. с ДДС, т. 9 - 90 лв. с ДДС, т. 10 - 18 лева с ДДС,
т. 31а - 10, 08 лева с ДДС, т. 31к - 8,
28 лева с ДДС по ТТРЗЧСИ и по чл. 431 от ГПК - 144 лв. с ДДС.
2.
От втори ред - вземания с привилегия
на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД:
2.1.
такси и разноски по изпълнителното дело в полза на съдебния изпълнител посочени
под позиция № 1.А.13 в разпределението, както следва: по т. 3 - 18 лв. с ДДС,
т. 4 - 132 лв. с ДДС, т. 31к - 31, 07 лева с ДДС от ТТРЗЧСИ и по чл. 431 от ГПК
- 13, 90 лв. в общ размер от 194, 97 лв.
2.2. за взискателя „Уникредит Булбанк“АД, както следва:
- за вземания, обезпечени с първа по ред ипотека - сума в размер на 80 410, 35 лева
и
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител,
съответна на събраното вземане - 5 304, 96 лв. с ДДС;
- за вземания, обезпечени с втора по ред ипотека - сума в размер на 119 865, 16 лева
и
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител,
съответна на събраното вземане - 4 593, 84 лв. с ДДС;
При извършената проверка от настоящия съдебен състав на
ПОС не се установява с изготвеното от съдебния изпълнител разпределение да е
нарушен редът на предпочтително удовлетворение, установен в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД. Констатира се, че постъпилите
суми са разпределени именно по реда на чл.136 от ЗЗД. Първо са отделени суми за
изплащане на вземанията за разноски по принудителното изпълнение /чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД/ - направени от
взискателя и такси на съдебния изпълнител, които не са внесени от взискателя,
но за сметка на длъжника. На следващо място - за изплащане вземанията, обезпечени с ипотека /чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД/. Спазен е
редът на привилегията, доколкото и не се установяват вземания за данъци върху
продадения имот / чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД/ - видно от
постъпилите удостоверения за данъчна оценка и справки / т. V, л. 1275 -1278 /.
С оглед на изложеното съдът намира следното по
оплакванията в жалбата:
1.Възраженията на жалбоподателите за неправилно определяне на вземанията на първоначалния взискател „Уникредит Булбанк“АД по двата изпълнителни листа от 11.12.2007 г. и от 22.12.2007 г. са неоснователни, тъй като вземанията са посочени в т. І.1.А / 1-8/ и т.Б /1-8/ на разпределението по вид, размер и период и съответстват на дължимите суми по изпълнителните титули.
Неоснователно се възразява за недължимост
на таксите и разноските по изпълнителното дело по ТТРЗЧСИ и чл.431 от ГПК в
полза на взискателя от 3 506, 42 лева за принудителния способ, сумата от чиято
реализация се разпределя и 354, 84 лева - свързани с удовлетворяване на
вземането, тъй като в
т. І.1.А, 10 и 11 от разпределението същите са индивидуализирани съобразно отделните основания на ТТРЗЧСИ и
при преглед на материалите по делото може да се установи за какво са направени.
По същия начин са индивидуализирани таксите и разноските по ТТРЗЧСИ и
чл.431 от ГПК в полза на взискателя от 390, 36 лева, свързани с удовлетворяване
на вземането, които са подробно посочени по размер и основание в т. І.1.Б.10 и действията, за които
са направени може да бъдат установени от изп.дело. Така и неоснователно се
възразява срещу таксите и разноските по ТТРЗЧСИ и чл.431 от ГПК в полза
на съдебния изпълнител от 590, 94 лева за принудителния способ, сумата от чиято
реализация се разпределя и 190, 97 лева - свързани с удовлетворяването на
вземането, тъй като са подробно посочени по размер и основание в т. І.А, 12 и 13 на
разпределението, същите не са платени на съдебния изпълнител и се дължат от
длъжниците за действията, които са извършени по делото.
С
оглед на изложеното и при липсата на конкретни възражения в жалбата за
недължимост на някои от горепосочените вземания и за неправилното им
определяне, настоящият съдебен състав на ПдОС намира, че съдебният изпълнител
ги е определил в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Неоснователно
се оспорва и размерът на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, посочена
под т.І.1.А.14 от разпределението, доколкото се констатира правилното
определяне на дълга от съдебния изпълнител и изчисляване на таксата по т.20 от
ТТРЗЧСИ/ върху вземането на първоначалния взискател като по-малката от двете
стойности спрямо стойността на недвижимия имот/, която е посочена, че се
приспада. Таксата за описа на имота се установява в размер на 1656, 93 лева без
ДДС/ т.II, л.460/, тоест
1 988, 32 лева с ДДС и се констатира, че след приспадането на тази сума от сумата
с ДДС, изчислена по правилата на т.26 от ТТРЗЧСИ върху размера на дълга, се достига до размера на
таксата от 5 070, 68 лева с ДДС в разпределението. По същият начин се достига и до извод, че
сумата от 5 304, 96 лева с ДДС, посочена под т.І.1.Б.11 от
разпределението, е изчислена по правилата на т.26 от ТТРЗЧСИ.
2.Възраженията
срещу определеният в разпределението размер на вземанията на присъединения
взискател Б.А.Ч. също се явяват неоснователни. Вземанията на този
взискател по изпълнителните листове от 05.03.2019 г., 12.06.2019 г. и
24.09.2020 г. са посочени в т.І.2.А
/ 1-3/, Б.1 и В.1-2 на разпределението по вид, размер и период в съответствие с
дължимите суми по изпълнителните титули. По отношение на вземането в т.І.2.Б.1 се
констатира, че е формирано след приспадане
на сумата от 23 840 лева -размера на загубеният от взискателя задатък от
петата публична продан на имота, като вземането преди приспадането е в общ
размер на 32 108 лева - видно от предходното влязло в сила разпределение
от 22.07.2019 г.
С
оглед правилното определяне на размера на дълга и след проверка на съда на
начислените такси по т.26 от ТТРЗЧСИ, се налага извод, че същите са правилно определени
за всяко от вземанията, поради което неоснователно се оспорват.
3.
Неоснователно е възражението, че не е спазен редът по чл. 135 от ЗЗД и по чл.
136 от ЗЗД, доколкото и не се установява да е било инициирано производство по
реда на чл.135 от ЗЗД по отношение на продадения на публична продан недвижим
имот. Ето защо в случая не намира приложение
разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗЗД.
Както
вече се посочи, не е нарушен редът на предпочитателно удовлетворение,
установен в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД. На първо място са разпределени суми
по реда на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД – такси и разноски за принудителното
изпълнение върху недвижимия имот, сумата от чиято продан се разпределя – в
полза на взискателя и на съдебния изпълнител. Констатира се, че няма вземане по
чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД. Поради това на следващо място е извършено разпределение
на остатъкът от сумата за погасяване на вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.
Предвид изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение от Окръжен съд – Пловдив.
В настоящото производство не се претендират разноски, поради
което такива няма да бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 73353/10.12.2020 г. по описа на ЧСИ П. И. рег. № 821, с район на действие - ПдОС, подадена от длъжниците К.Д.К. ЕГН: **********, М.И.К. ЕГН: ********** и Ц.К.К. ЕГН: **********, чрез пълномощника им адв.С.Н., против Разпределение от 24.11.2020г. по изп.д.№ 20188210400365 по описа на ЧСИ П.И.,рег.№ 821 и район на действие-ПдОС, предявено на 04.12.2020 г. и направените в нея доказателствени искания.
Решението на окръжния съд може да се обжалва с жалба пред
Пловдивски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.