Р Е Ш Е Н И Е № 498
гр. Монтана, 2 декември 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 17 ноември 2022 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Петя
Видова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, V състав, адм. дело № 312
по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 118, ал. 3, във вр. ал. 1 от Кодекс за социално осигуряване,
във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано
е по жалба на В.Ч.П. *** против Решение № 2153-11-29/22.07.2022 г. на Директора на ТП – Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане
№ 2140-11-172/10.06.2022 г. на Ръководител „Отпускане на пенсии“ при ТП на НОИ – Монтана. С последното
пенсионният орган е отменил свое предходно Разпореждане № **********/07.03.2022
г., с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като я е прекратил и е отказал нейното отпускане.
Жалбоподателят твърди, че отмененото Разпореждане № **********/07.03.2022
г. е правилно и законосъобразно и не са налице отменителните основания, които
се сочат в Разпореждане № 2140-11-172/10.06.2022 г. Излага мотиви, че в двете
разпореждания и в атакуваното решение правилно са посочени заеманите от него
длъжности и периоди за категоризиране на труда му за повече от 10 г. при
условията на първа категория труд съгласно т. 6 от Правилника за категоризиране
на труда при пенсиониране - ПКТП /отм./, сега чл. 1, т. 4 от Наредбата за
категоризиране на труда при пенсиониране, приета с ПМС № 235 от 20.10.1998 г.
(НКТП). Неправилно е прието обаче, че в хода на пенсионното производство е
допусната техническа грешка. Правното основание за превръщането на трудовия му
стаж от първа категория труд към трета, била определена още през 2016 г. на
основание чл. 104, ал. 6 от КСО. Развита е тезата, че в обхвата на чл. 69 във
връзка с чл. 104, ал. 6 от КСО при условията и реда при придобиване
право на пенсия са включени само служителите по ЗВСРБ, ЗМВР, ЗИНЗС. В ал. 10 на
същия член от КСО, който гласи: „Право на пенсия при условията на ал. 1 - 9 имат и лицата, които са изпълнявали
военна или държавна служба по законите по ал. 1 - 3, 5 и 5а и лицата, които са били на длъжностите по ал.
4. Счита, че тук Кодекса обхваща освен лицата които са изпълнявали
военна или държавна служба и лицата които са били на тези длъжности. Лицата по ал. 1, 2 и 3,
прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния
състав, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 42 години и 10
месеца, и служителите, които са извършвали дейностите по ал. 6, като с тази
алинея се уреждат условията
за придобиване право на пенсия, при по-облекчени такива за служителите полагали
съответния труд и при определено прослужено време като години, но не и редът за превръщане на трудовия стаж
от първа в трета категория труд, като „длъжностите по ал. 4“ са изведени в отделна хипотеза. Не се спори, че лицата по чл. 69
придобиват право на пенсия при визираните условия, много по-благоприятни спрямо „цивилните“ лица упражнявали тези длъжности, като и редът за превръщане на труда им (1
към 2 или 1 към 3), основателно също е по-благоприятен, т.е. и условията и
редът са съвсем различни, и няма как да се объркат с другите. Изискващата се
възраст за пенсиониране на тези лица също е доста по-ниска. Излага мотиви, че не
случайно законодателят е формулирал волята си в чл. 69а, чл. 69б и така до буква „г“ за различните видове професии без
оглед дали са военни, полицаи или не. Не е случаен и фактът, че чл. 104, ал. 1
от КСО гласи: „Министерският съвет определя кой труд към коя категория се
причислява съобразно характера и особените условия на труд“. Именно характера и особените условия на труд са уредени в следващите
хипотези на чл. 104, които касаят самото превръщане на трудовия/осигурителен стаж, какъвто е и настоящият спор.
Съобразно прослуженото време от първа категория труд и превръщането ѝ в
трета категория труд, условията за пенсиониране и длъжностите са изчерпателно
изброени в чл. 69, чл. 69а, и следващите букви от КСО със специфичен характер и
условия на труд. Не са изброени изчерпателно длъжностите на „редовите“ военни и полицаи в чл. 69 от КСО. Кодекса не борави с термина „спортна и гражданска авиация“, нито пък с „граждански лица“, но пък борави с
длъжности, с особен характер и условия на труд при упражняването им. Това би
значело, че всички упражнявали професията на селскостопански авиатори, авиатори
от гражданската авиация и всички инструктори по моторно летене, парашутизъм,
водолазен спорт и др., осъществявали дейност като професия, специфична по своя
характер, са третирани по неблагоприятно за тях при превръщане на трудовия стаж
(като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от
втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория), само защото
Кодекса не е направил ясно и конкретно уточнение именно за тези длъжности,
което позволява на органите по социално осигуряване да ги тълкуват
разширително. От решението не става ясно кои са лицата и какви длъжности е
следвало да са упражнявали, за да са включени в приложното поле на чл. 104, ал.
2 от КСО, а само е посочено: „За всички останали се прилага разпоредбата на чл.
104, ал. 2-3 КСО“, и защо административният орган е
приел, че чл. 104, ал. 3-10 от КСО се отнася само за лицата полагали труд по
вече цитираните по-горе закони (ЗВСРБ, ЗМВР, ЗИНЗС), и в частност чл. 104, ал.
6, като тук и в по-долните разпоредби са съотносими и чл. 69, 69а, 69б и т.н., както и в чл. 69б са включени и лицата
по чл. 104, ал. 3 от КСО /нали всички те са по чл. 69, независимо по коя буква
са/, които безспорно не са военнослужещи или полицаи. В конкретния случай се
ценят разпоредбите на чл. 69, като само за лица упражнявали професия по някой
от горните закони, без да са съобразени и разпоредбата на чл. 1 от НКТП и на
отменения ПКТП, като относими и обвързващи с цялостната воля на законодателя и
описаните специфични професии. Счита, че подаденото заявление за упражняване
правото на пенсия е при условията на чл. 69б с препратка към чл. 69, ал. 10,
предложение второ, във връзка и по реда на чл. 104, ал. 6 от КСО и Разпореждане
№ **********/07.03.2022 г. е правилно и законосъобразно, а Решение №
2153-11-29/22.07.2022 г. - неправилно и незаконосъобразно. В последното са
повторени мотиви, развити в Разпореждане № 2140.11-172/10.06.2022 г., без дори
да са обсъдени и коментирани наведените нарушения, които са изложени в жалбата,
а именно: с платежно нареждане на 08.06.2022 г., в 14.00 ч. и 51 мин. от банковата му сметка
е наредено възстановяване на недължимо преведена сума по УП-10 в размер на 430
лева, а оспореното разпореждане е от дата 10.06.2022 г. без да е уведомен за възникнали проблеми в хода на
пенсионното производство; на второ място нарушени са нормите на АПК и КСО
относно срока, реда и пред кого може да се обжалва неблагоприятният
административен акт. В конкретния случай е записано само пред кого и по кой ред
може да се обжалва, но обикновените хора не могат да се ориентират, съобразно
направения запис в Разпореждането, а именно „Разпореждането може
да се обжалва пред ръководителя на ТП на НОИ в определения съгласно чл. 117, ал
2 от КСО срок от получаването му“. Ал. 2 от цитираната
разпоредба обхваща различни срокове и следва задължително да се отбележи
конкретният срок за обжалване, във връзка с конкретната хипотеза. С така
посоченото основание /неконкретизирано/ за оспорване е нарушена и опорочена
формата за съобщаване на срока, което е предпоставка за нарушаване правото на
защита от постановения ИАА. Предвид изложеното моли съда да отмени Решение №
2153-11-29/22.07.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана като незаконосъобразно
и да постанови решение с което признае жалбата за основателна. В с.з.
жалбоподателят, редовно призован, чрез съпругата си К.Н.П. – П., видно от удостоверение
за граждански брак, поддържа жалбата, като моли съдът да върне пенсионната
преписка с указания към пенсионния орган за ново произнасяне, тъй като е видно
от експертизата на вещото лице, че има грешка в изчисляване на трудовия стаж,
конкретно в изчисляване на превръщането на трудовия стаж от първа в трета
категория труд. Моли с оглед изхода на делото да му бъдат присъдени направените
разноски по делото за вещо лице. В представена писмена защита излага аналогични
на тези в жалбата доводи. Твърди, че съгласно подставено удостоверение на л.
29-30 от делото от ДАИА – Велико Търново, прослуженото от него време за
спорните периоди е от първа категория и същото е в Българската армия, както и
че организациите към които е осъществявал тези дейности са създадени въз основа
на заповед на Министъра на отбраната, към Министерство на отбраната. Позовава
се на заключението на вещото лице, че ДОСО, ОСО и ППМС са създадени като такива
подпомагащи Българската армия и за нейните нужди. Позовава се и на
представените ведомости, летателна и парашутна книжка, от които е видно заеманите
длъжности „Летец – парашутист“, „Инструктор по парашутизъм“, „Командир звено
парашутизъм“, както и действително извършваните парашутни скокове и полети.
Ответната страна
– Директора на ТП Монтана, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от ст. юрк. Е.Л., с пълномощно по делото, която оспорва жалбата. Моли
съда да отхвърли жалбата на В.Ч.П. срещу Решение №
2153-11-29 от 22.07.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана, с което е
потвърдено разпореждане № 2140-11-172 от 10.06.2022 г. на Ръководителя на
Пенсионното осигуряване. Моли съобразно изхода на спора да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. В Писмени бележки
твърди, че при подаване на заявление в ТП на НОИ – Монтана с вх. № 2113-11-88 от 11.02.2022 г. за преценка правото на пенсия г-н П. представя оригинални
документи за трудов стаж: два броя трудови
книжки - № 1571/16.10.1982 г., издадена от МЗ „Мир“ – гр. Монтана и № 405 от 10.06.1998 г., издадена от
„Изотимпекс“ ЕАД – гр. София; удостоверение от ЦВА № 8590/20.10.2015 г.; обр. УП-3 № 0001 от 01.11.2016 г., издаден от „ЕКСТЕНД БГ – 01“ ЕООД – гр.
София. В предходно пенсионно
производство по заявление вх. № 2113-11-1211 от 28.10.2016 г. са представени удостоверение № 8801/09.12.2016 г. издадено от Държавна агенция „Архиви“; от
Дирекция „Държавен военноисторически архив“ - гр. Велико
Търново обр. УПСГ-30 за получен осигурителен доход от 10.11.1992 г. до 10.02.1998 г. и
удостоверение № 045 от 09.12.2016 г. издадено от „ABA Скай“ ЕООД. В хода на пенсионното производство е извършена
проверка за преценка правото и размера на пенсията и по-конкретно начина на
превръщане на трудовия стаж от първа към трета категория. В тази връзка е
изискано уточняване с писмо изх. № 2113-11-88- 4/30.06.2022 г. на записаните
данни в удостоверение № 045 от 09.12.2016 г. издадено от „ABA Скай“ ЕООД по
коя точка от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) да се
зачете осигурителният стаж на г-н П.. След извършена проверка от осигурителя
удостоверението от 09.12.2016 г. е анулирано и
е изготвено ново удостоверение обр. УП-3 с изх. № 026/15.07.2022 г., в което е
уточнено, че лицето е осигурявано при условията на първа категория труд на
основание чл. 1, т. 4 от НКТП. В
анулираното удостоверение № 045 от 09.12.2016 г. издадено от „ABA Скай“ ЕООД е
записано, че лицето е осигурено в условията на първа категория труд, съгласно
чл. 104, ал. 6 от КСО. По този
начин е допусната техническа грешка при прилагане разпоредбата на чл. 104 от КСО, което е наложило отмяната на Разпореждане № **********/07.03.2022 г. Правилата за определяне кой труд към коя
категория се причислява при пенсиониране са разписани в разпоредбата на чл. 104 от КСО. В разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от КСО е дадено
общото правило за превръщане на осигурителния стаж от първа и втора категория в
трета, съответно - три години
осигурителен стаж от първа категория или четири от втора категория осигурителен
стаж се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория. Правен
принцип е, че общото правило се прилага, доколкото не е предвидено изключение
от него. Такива изключения от общото правило в чл. 104, ал. 2 от КСО са
предвидени в алинеи 3-8 на чл. 104. В настоящия
случай лицето е инструктор по парашутизъм, не е пилот на витломоторна авиация и
не се обхваща от изключението в ал. 6, където е казано,
че за лицата изброени в чл. 69, в това число такива от летателния
състав на витломоторната авиация и парашутистите, една година действително изслужено време се зачита за две
години осигурителен стаж от трета категория. За лицата по чл. 69 законодателят борави с термина „действително изслужено време“ и това не може
да се пренебрегне при прилагане на закона. Положеният от г-н П. стаж не е на
лице по чл. 69 от КСО. Стажът на
военнослужещите се доказва с военна книжка за пенсиониране и/или с
удостоверение обр. В, а трудовият стаж на г-н П. е заверен от съответните
осигурители в трудова книжка, като са приложени и трудови договори, въз
основа на които е възникнало правоотношението, т.е. той е бил в трудови
правоотношения, а не кадрови военнослужещ. Това се доказва и от приложеното по
делото, както и от представеното от жалбоподателя в съдебното заседание от 15.09.2022 г. удостоверение № 8801/19.12.2016 г., обр. УПСГ-30
на Дирекция „Държавен военноисторически архив“ – Велико Търново, където ясно е записано,
че В.Ч.П. е работил в армията
като цивилен служител от 10.11.1992 г. до 10.02.1998 г. В цитираната алинея 6 на чл. 104 законодателят има предвид именно първа категория труд, но
за разлика от общото правило по ал. 2, в ал. 6, както и в ал. 4, 5 и 7, същият е вложил друга логика за превръщане на първа в
трета категория и тя е свързана с „действително“ изслуженото време на
съответните длъжности, посочени в тези хипотези. Разпоредбите на чл. 69 от КСО определят условията за придобиване право на пенсия
от кадровите военнослужещи по ЗОВС и от държавни служители - офицери, сержанти и граждански лица по ЗМВР, които винаги
предвиждат част от общия стаж за пенсиониране да бъде действително изслужен на
съответната длъжност. Подобно тълкуване е приел ВАС с решения с № 7861/21.06.2017 г. на ВАС по адм. дело № 2843/2017 г.,VI о.; № 2004/14.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 6580/2017 г., VI о.; № 389/10.01.2012 г. на ВАС по адм. дело № 10432/2011 г., VI о.; № 7598/02.08.2005 г. на ВАС по адм. дело № 3721/2005 г., VI о., како
и № 411/16.01.2019 г. на Адм. съд – София град по адм. дело № 3172/2018 г. и други, където дори на курсантите по време на
обучителните им полети за приемане в летателния състав, не се признава за
придобит стаж по смисъла на чл. 69, ал. 4 от КСО и съответно не са приравнени на кадрови
военнослужещи, а на граждански лица, извършващи полети. Курсантът по време на
обучението си е изпълнявал полети, учебно-тренировъчни парашутни скокове, свързани
с летателна дейност, но липсва самостоятелна летателна дейност със
съответстващите ѝ тежест и рискове, тъй като в периода на обучението
курсантите, както в случая и цивилните граждански лица, извършващи полети и
парашутни скокове, не притежават
летателна правоспособност и не са кадрови военнослужещи от летателен състав,
завършили пълния курс на обучение и назначени на летателна длъжност по щатове
на поделение, утвърдени от компетентните органи. Времето на обучение във
военно-въздушното училище се зачита за кадрова военна служба и осигурителен
стаж от първа категория, но за целите на пенсионирането по чл. 69 от КСО не се приравнява на стаж, придобит на длъжности от
летателния състав или парашутисти във военновъздушните сили. В периодите на
обучение лицето все още не притежава летателна правоспособност и не е кадрови
военнослужещ от летателния състав, за да се ползва от специалната хипотеза на
по чл. 104, ал. 6, във вр. с чл. 69 от КСО досежно категоризирането на труда. Аналогичен е
случая на г-н П., който не е военнослужещ, заемал летателна длъжност по щатовете
на поделенията утвърдени от Министъра на отбраната. Извършването на парашутни
скокове от граждански лица, по аналогия и от курсанти, съгласно посочената
по-горе съдебна практика, се зачита за осигурителен стаж от първа категория, но
не е стаж, придобит на длъжности от летателния състав или парашутисти във
военновъздушните сили. В Решение № 3137/07.04.2004 г. на ВАС по
адм. дело № 4310/2003 г., в Решение № 3518/21.04.2004 г. на ВАС по
адм. дело № 4290/2003 г., както и в решение от 04.11.2010 г. по адм. дело № 597/2010 г. на Административен съд – Велико Търново, ясно се вижда
връзката, която законодателя е поставил между прилагане разпоредбата на чл. 104, ал. 6 от КСО и
изискването лицето да е „кадрови военно служещ“, „военнослужещ парашутист“,
„офицер от летателния състав на МНО-парашутист“ или „офицер-парашутист при МНО“.
Това твърди и вещото лице в заключението на съдебно-икономическата експертиза,
а именно, че организациите, в които е работил г-н П. са с цел военнотехническа
подготовка на населението, донаборна подготовка, предказармена подготовка,
казармена подготовка, все дейности, които според цитираната съдебна практика не
предполагат наличие на летателна правоспособност и не са кадрови военнослужещи
от летателен състав, завършили пълния курс на обучение и назначени на летателна
длъжност по щатове на поделения, утвърдени от компетентните органи. Това се
доказва и от представените материали от Държавна агенция „Архиви“, Дирекция
„Държавен военноисторически архив“, а именно, че организациите, в които В.П. е
осъществявал полетите са с цел предказармена подготовка на младежта и спорта,
подготовка на наборници и специалисти за нуждите на Въоръжените сили, начално военно
обучение на неучащата се младеж, методическо ръководство на военнотехническата
подготовка извън системата на БА. В тази връзка и в
чл. 69, ал. 4 от КСО са
посочени лицата, които имат право на привилегировано преобразуване на
действителното изслужено време по реда на чл. 104, ал. 6 от КСО. Това са длъжностните лица по Закона за отбраната и
въоръжените сили на РБ, Закона за резерва на въоръжените сили на РБ, държавните
служители по Закона за МВР, Закона за специалните разузнавателни средства,
Закона за държавна агенция „Национална сигурност“, т.е. военнослужещите по ал 1, 2 и 3 на чл. 69 от КСО на длъжности от летателния състав, парашутистите,
екипажите на подводните съдове и водолазния състав, сред които г-н П. не е. Безспорно
в настоящия случай г-н П. не предоставя доказателства за придобита летателна
правоспособност, каквато се изисква за лицата, положили стаж по реда на чл. 69 и при превръщането на този стаж от първа категория към
трета, следва да се приложи нормата на ал. 2 от чл. 104, а не нормата на ал. 6, касаеща именно
военнослужещите. В отговор на твърдението на представителя на ответната страна,
че г-н П. не е лице по чл. 69, но се ползва от
правата на лице по чл. 69, ал. 10, предложение второ от КСО, а именно „лицата, които са били
на длъжностите по ал. 4 и ал. 7“ следва да се има
предвид, че това са все лица по чл. 69, т.е.
военнослужещи. Систематическото място на ал. 10 е в чл. 69, който в заглавната си част пише, че се отнася за
„Придобиване право на пенсия от военнослужещите по Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България и от държавните служители по Закона за
Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража.“ Оспорва изцяло
заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, като счита същото за необосновано и лишено от
експертни познания, доколкото се правят обобщения непочиващи на обективни
критерии и факти. Безспорно е, че трудът положен от г-н П. в периода 30.03.1988 г. до 01.09.1992 г., 10.11.1992 г. до 10.11.1997 г. и 26.05.2015 г. до 01.01.2016 г. като
„летец-пилот Аероклуб“, „летец-парашутист“, „инструктор по парашутизъм“ е първа
категория труд. Но тук спорът е правен, досежно преценката коя правна норма
следва да се приложи при преобразуването на годините осигурителен стаж и не е в
правомощието на вещото лице да се произнася по него в заключението. Направените
изчисления в заключението са неточни, тъй като вещото лице е приело, отново
извън правомощията си, че трудът положен като фрезист в МЗ „Мир“ - Михайловград е от вторa категория – нещо, което нито е коментирано от пенсионния орган, нито е
искано от жалбоподателя. Твърденията на вещото лице, че положеният труд от г-н П.
на длъжност „фрезист“ в МЗ „Мир“ - Михайловград за
периода 17.02.1986 г. до 29.03.1988 г. следва да се
зачете като положен по условията от втора категория труд съгласно т. 12 от отменения Правилник за категоризиране на труда при
пенсиониране (ПКТП отм.), са неоснователни по следните съображения: Съгласно т.
12 от отм. ПКТП, за втора категория
труд се признава трудът на работници, инженерно-технологически работници до
началник на цех включително и от технологичния транспорт на леярското производство на черни метали,
включително цехове от горещо ковашко пресово производство... От записа
се ползват всички горещо ковашки-пресови цехове. В случаите, когато в горещо
ковашко-пресовите цехове се работи по горещия способ, от записа се ползват
всички включени в списъчния състав и работещи в цеха лица: ИТР до началник
смяна, основни и спомагателни работници, ремонтен персонал, цехов транспорт,
чистачи и др. Когато в цех
(производствено хале), освен „гореща“ обработка на метал се реализира и студена
обработка, записът не се прилага.“. Особеното тук са именно вредните и
опасни условия, при които се полага трудът при горещата обработка на метала, а
не при студената. Именно затова е и пояснението по т. 12 от отм. ПКТП „фрезист (за обос. топло-прес. п-во)“. МЗ „Мир“
е осигурител с прекратена дейност. В ТП на НОИ – Монтана с
приемателно предавателен протокол № 320-11/11.06.2009 г. има предадени
единствено разплащателни ведомости. След 1981 г. в МЗ „Мир“ –
Михайловград, съгласно справка от Държавен архив – гр. Монтана, са утвърдени
следните цехове: Пресово-разкроячен, Механичен, Монтажен, Фургони,
инструментален и Топлосилов. В производството на завода не се прилага леярското производство на черни
метали и горещо ковашко пресово производство. От направената
справка в Държавен архив е видно, че труд на длъжност „фрезист“ са полагали
работниците в цех „Механичен“ и спомагателни работници към цех „Индустриален“
на повременно заплащане. В
структурата на предприятието за спорния период не е съществувал обособен цех за
„топло-пресово производство“, поради което в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 12 от отм. ПКТП.
Видно и от Справка за историческото развитие на МЗ „Мир“ – Михайловград, заводът се специализира в производство на
строително-пътни машини, фургони и фитинги, а от 1978 г. започва и
усвояването на транспортна автоматика за оборудване на керамични заводи по
лиценз на фирмите - „К*** “ Г*** и „М***
“ - И*** . Липсва първична документация, доказваща, че вида и
характера на трудовата дейност в МЗ „Мир“ на длъжността „фрезист“ не може да се
приравни на длъжност „фрезист – за обособено
топло-пресово производство“ положен във филиалите на фирма „Крепежни елементи“ – Пловдив, както и други фирми с производства и цехове, в
които има обособено топло-пресовно производство, каквото е предложението на
вещото лице. В случаите, когато работното място и/или вид дейност са
категоризирани като вредни и опасни за здравето, работещите в тях ползват някоя
от установените компенсационни форми за работа в такава среда като:
допълнителен платен годишен отпуск, ползване право на намален работен ден,
допълнително възнаграждение за работа в неблагоприятни условия на труд и др. В
представените документи липсват данни за такива компенсационни форми за работа
във вредна и опасна за здравето среда. В тази връзка е извършена частична
проверка в предадените за съхранение в Осигурителен архив при ТП на НОИ – Монтана разплащателни ведомости на завод „Мир“ - Михайловград, от която се установи, че лицето В.Ч.П. не е получавал допълнителни
възнаграждения за тежки и вредни условия на труд. Съгласно разпоредбата
на чл. 67 от отм. ПКТП трудът на работниците и служителите, посочени
в раздел първи и втори на правилника се причислява към съответната категория,
независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е
свързана със същата вредност и тежест на труда. Предвид това не е налице приложното
поле на т. 67 от отм. ПКТП, тъй като полаганият от г-н П. труд на длъжност
„фрезист“ не е със същата вредност и тежест като труда на изброените длъжности
в списъка на професиите от Ф „Крепежни елементи“ на т. 12 от отм. ПКТП. Следва да се отбележи, че длъжностите
„заварчик“ и „шлосеро-заварчик“ са категории, но за длъжността „фрезист“, в
многото дела водени с пенсионния орган и работещи в МЗ „Мир“, не е коментирано
и никога не е зачитана категория труд. Не е основателно и твърдението на вещото
лице, че положеният труд от г-н П. на длъжност „фрезист“ в завод „Мир“, чиято
дейност е „машиностроене“ се равнява на труда на работниците и служителите от
строително-монтажните фирми. Посоченото сравнение се основана на това, че в
трудова книжка осигурителя е отразил дневна тарифна ставка за втори разряд 5,53 лв. отговаряща на заплащането на строително - монтажните работници, чиито труд е втора категория. Записът за придобита степен на разряд не се
отнася за категорията на положения труд, а за придобитата квалификация на
съответната длъжност. Твърди, че правилно пенсионният орган е зачел
положеният от В.Ч.П. труд за периода 17.02.1986 г. - 29.03.1988 г. - 02 години 01 месец 22 дни, полаган на
длъжност „фрезист“ в Завод „Мир“ – гр. Михайловград като такъв от трета
категория труд. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата
като неоснователна и да потвърди Решение на Директора на ТП на НОИ – Монтана № 2153-11-29/22.07.2022 г., ведно с
потвърденото с него разпореждане № 2140-11-172/10.06.2022 г., като
правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е заключение на вещо лице.
Административен съд – Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания
във връзка със събраните по делото доказателства и при служебната проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК,
приема за установено следното:
Със Заявление вх. № 2113-11-88 от 11.02.2022 г. на ТП на НОИ Монтана,
оспорващият В.Ч.П. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст – първа категория. Със заявлението са представени два броя трудови
книжки - № 1571/16.10.1982 г., издадена от МЗ „Мир“ – гр. Монтана и № 405 от
10.06.1998 г., издадена от „Изотимпекс" ЕАД гр. София; удостоверение от
ЦВА № 8590/20.10.2015 г.; обр. УП-3 № 0001 от 01.11.2016 г., издаден от
„ЕКСТЕНД БГ – 01” ООД гр. София – същите представени и по делото с
административната преписка.
С обжалваното Решение № 2153-11-29 от 22 07 2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана е потвърдено Разпореждане № 2140-11-172/10.06.2022 г. на Началник на отдел „Пенсии”, издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „г“ от КСО, с което е отменено Разпореждане № **********
от 07.03.2022 г. на Ръководител „ПО”. С
последното Разпореждане е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, считано от 09.02.2022
г., на основание разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, а с Разпореждането от 10.06.2022 г. на Началник на
отдел „Пенсии” същата, считано от 09.02.2022 г. е прекратена и е отказано нейното отпускане, тъй като лицето не отговаря на
нормативните изисквания за отпускане на пенсия, а именно няма необходимите
за мъжете през 2022 г. сбор от осигурителен стаж и възраст - 100, а има общ
сбор 96-08-10 (възраст - 57 години, 00 месеца и 19 дни + стаж - 39 години, 07
месеца и 21 дни). В хода на пенсионното производство по подаденото заявление за
преценка правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 69б от КСО, за лица работещи при условията на
първа и втора категория труд, е установено, че е допусната техническа грешка.
Неправилно трудовият стаж зачетен от първа категория за съответните периоди: от
30.03.1988 г. до 01.09.1992 г.; от 10.11.199 г. до 10.11.1997 г. и от
26.05.2015 г. до 01.01.2016 г., е превърнат към трета категория труд по реда на
чл. 104, ал. 6 от КСО, вместо по чл. 104, ал. 2 от КСО. В предходно пенсионно
производство по заявление вх. * -11-1211 от 28.10.2016 г. са представени
удостоверение обр. УПСГ-30 № 8801/09.12.2016 г., издадено от Държавна агенция
„Архиви“ Дирекция „Държавен военноисторически архив“ - гр. Велико Търново за
получен осигурителен доход от 10.11.1992 г. до 10.02.1998 г.; и удостоверение №
045 от 09.12.2016 г. издадено от „ABA Скай“ ЕООД. По така представените
документи, видно от доклад за определяне продължителността на осигурителния
стаж, пенсионният орган е зачел осигурителен стаж до 10.02.2022 г., както следва:
от първа категория труд – 10 г. 00 м. 06 дни; от трета категория труд - 22 г.
11 м. 11 дни. Съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО общият осигурителен стаж,
превърнат към трета категория труд е 39 г. 07 м. и 21 дни. Обект
на спора е начинът на превръщане на трудовия стаж от първа към
трета категория труд. Претенцията на жалбоподателя е този стаж да бьде превърнат към трета
категория труд по реда на чл. 104, ал. 6 от КСО. Стажът за спорните периоди е
отразен в трудова книжка № 1571 от 16.10.1982 г. на стр. 10-13 за периодите от
30.03.1988 г. до 01.09.1992 г., с календарна продължителност 04 година 05
месеца 01 дни, положен на длъжност „летец - пилот, парашутист, командир звено
аероклуб“ в ОС на организация по съдействие на отбраната гр. Михайловград, като
същият е зачетен по т. 6 от отм. ПКТП; и на стр. 16 до 23 за времето от
10.11.1992 г. до 10.11.1997 г., с календарна продължителност 05 г. 00 м. 00
дни, положен на длъжност „летец - парашутист, командир звено парашутизъм“ в РЦ
ППМС – гр. Монтана. Този стаж е описан и в Удостоверение 8801/09.12.2016 г., издадено от
дирекция „Държавен военноисторически архив“ - В. Търново, за получен
осигурителен доход за работа като цивилен служител за времето от 10.11.1992 г.
до 10.02.1998 г., като същият е зачетен също по т. 6 от отм. ПКТП. За времето
от 26.05.2015 г. до 01.01.2016 г., с календарна продължителност - 07 месеца и
05 дни на длъжност „инструктор по парашутизъм“ в осигурителя „АВА Скай" ЕООД –
с. Ерден е издаден обр. УП-3 № 045 от 09.12.2016 г. Този стаж попада в обхвата
на чл. 1, т. 4 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП).
Поради некоректно направен запис в обр. УП-3 № 045 от 09.12.2016 г. за времето
от 26.05.2015 г. до 01.01.2016 г., пенсионният орган с писмо изх. №
1012-11-28/1 от 08.07.2022 г. е изискал допълнителна проверка от контролните
органи по ДОО в осигурител „ABA Скай“ ЕООД – с. Ерден относно категория труд,
съгласно разпоредбите на НКТП. От извършената проверка с констативен протокол №
КП-5-11-01166420/18.07.2022 г. е установено, че с г-н П. е сключен трудов
договор № 027 от 26.05.2015 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ за
длъжността „инструктор по парашутизъм“, с шифър по Националната класификация на
професиите 34233002. Съгласно раздел I Предмет и срок на договора, в т. 1 са му
вменени задължения и отговорности, изброени в длъжностната характеристика,
както и да изпълнява възложените му задачи съгласно бизнес плана на Компанията.
Приложена е длъжностна характеристика. Място на извършване на работа е „АВА Скай“ ЕООД – с.
Ерден, летище Ерден, на пълно работно време 8 часа - редовна смяна 5 дневна
работна седмица. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 028 от
04.01.2016 г. на основание чл. 325, т. 1 от КТ. В хода на проверката
осигурителя „АВА Скай“ ЕООД – с. Ерден анулира удостоверение
обр. УП - 3 № 045/09.12.2016 г. и издава нов обр. УП-3 под № 026 от 15.07.2022
г., като предлага осигурителния стаж на длъжност „инструктор по парашутизъм“ за
времето от 26.05.2015 г. до 03.01.2016 г. да бъде зачетен при условията на
първа категория труд по чл. 1, т. 4 от НКТП.
По делото са приложени още заверени копия на всички относими
документи и справки – Разпореждания, Удостоверения, Описи, Протоколи и други,
съдържащи се в пенсионната преписка на жалбоподателя в ТП на НОИ – Монтана. Трудовите
книжки са приети и в оригинал. В оригинал са приети летателна и парашутна
книжка на оспорващия, както и документ FAI на Българска федерация по въздушни спортове на РБ. Изискани са и приложени
доказателства от държавна агенция „Архиви”, Дирекция „Държавен
военноисторически архив”. /л. 135-188/
С разпореждане от 19.08.2022 г. /л. 42/ съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните, като е дал и допълнителни указания при
условията на чл. 171, ал. 5 и чл. 9, ал. 3 от АПК.
При така изложената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата
е подадена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от
заинтересована страна – адресата на акта и в законоустановения срок – подадена
е на 08.08.2022 г., видно от щемпела поставен върху нея /л. 3/, а оспореното
решение е получено на 26.07.2022 г. видно от приложеното Известие за доставяне
/11/, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът счита, че оспореният акт е издаден от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, в който смисъл е чл. 117 от КСО.
Съгласно чл. 69, ал. 1 от КСО - Военнослужещите придобиват право на пенсия
при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ
осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи
по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като
резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в
доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република
България.
Съгласно чл. 69, ал. 10 от КСО - Право на пенсия при условията на ал. 1 – 9
имат и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по
ал. 1 – 3, 5 и 5а лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и 7, и
служителите, които са извършвали дейностите по ал. 6.
Съгласно чл. 104, ал. 2 и ал. 4 от КСО - При пенсиониране за осигурителен
стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен
стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет
години стаж от трета категория. За лицата по чл. 69 от летателния състав на
витломоторната авиация, парашутистите, служещите в групите за охрана към
граничните полицейски участъци и на надводните кораби една година действително
изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория.
Страните не спорят, че трудът положен от оспорващия (30.03.1988 г. до
01.09.1992 г.; от 10.11.199 г. до 10.11.1997 г. и от 26.05.2015 г. до
01.01.2016 г.) е такъв, който следва да бъде зачетен и е зачетен при условията
на първа категория.
Спорът обхваща единствено условията, при които спорният трудов стаж следва
да бъде превърнат от първа категория към трета, т.е. дали превръщането следва
да е при условията на чл. 104, ал. 2, в който смисъл е настоящо издаденото
Разпореждане или при условията на чл. 104, ал. 6 от КСО, в който смисъл е
предходно постановеното и отменено по реда на чл. 99 от КСО Разпореждане от 07
03 2022 г. на Ръководител „ПО”.
Съставът на този съд приема, че с текста на чл. 69, ал. 1 - 10 от КСО се регламентират условията за пенсиониране единствено на лицата, които са били военнослужащи по Закона за отбраната и въоръжените сили
на Република България /ЗОВСРБ/ и на държавните
служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, което недвусмислено
се установява от заглавието на същия, който гласи „Придобиване право на пенсия от военнослужещите по
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от държавните
служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража“.
От представените заверени копия на документи по пенсионната преписка на осигуреното лице в ТП
на НОИ – Монтана и представените такива от него пред съда, е видно, че спорният стаж е заверен от съответните
осигурители в трудова книжка, които органи/организации са извън
органите по отбраната на РБългария. Заеманата длъжност
от оспорващия е с гражданско-правен характер, без да има статут на
военнослужещ. В този смисъл действително чл. 69 от КСО не борави с понятието
„граждански лица”, такива обаче има предвидени в материалноправните закони –
чл. 269 и сл. от ЗОВСРБ (граждански лица като военни служители и работници при
условията и по реда, определени в този закон и в Кодекса на труда), респ. чл. 19 от отм. ЗВВСНРБ, действащи
вьв времето на спорния период. Предвидените в тези текстове лица имат различен
статут от този на военнослужещите, като за тях са приложими текстовете на ЗДСл
или КТ, докато чл. 69 от КСО визира единствено тези лица, за които освен, че е
приложим този специален закон, същите са и военнослужещи. В тази връзка и
нормата на чл. 49 от ЗОВСРБ изрично предвижда съществуването на+ гражданска
авиация, която е различна от авиацията на военнослужещите, респ. отнасяща се за
военните въздухоплавателни средства, аргумент от чл. 35, т. 20 и т. 23а и чл.
168 от ЗОВСРБ. Оспорващият се е намирал в трудови
правоотношения, без да е бил кадрови
военнослужещ със завършено съответно образование за
това, няма сключен договор за военна служба, не е полагал военна клетва в тази
връзка и не притежава съответното за военните военно звание, в който смисъл са
текстовете на чл. 190 и сл. от ЗОВСРБ, респ. предходно действащите чл. 10 и сл.
от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България. Самият оспорващ в насроченото с.з. от 27.10.2022 г., изрично потвърждава тези обстоятелства.
Твърдението, че в чл. 69, ал. 10 са включени и други професии от първа категория труд, а от там и
основанието за превръщане на трудовия му стаж от първа
категория труд в трета, при условията на чл. 104, ал. 6,
а не при условията на чл. 104, ал. 2 от КСО, не
кореспондира с вложеното от законодателя съдържание в тази норма. Видно е, че текстът на чл. 69, ал. 10 от КСО, препраща към алинея четвърта
на същата норма, която от своя страна препраща към първата алинея на чл. 69, а
последната изрично визира лицата, които са военнослужещи, т.е. цитираните норми
обхващат тези лица от летателния състав и парашутистите, които освен, че изпълняват
такива длъжности, са и военнослужещи, какъвто оспорващият не е. Алинея 10 на
чл. 69 не постановява нещо различно от текста на първата алинея на същата норма
и попада под нейното общо заглавие. С тази алинея 10 законодателят единствено
пояснява кои военнослужещи лица, респ. такива на държавна служба по посочените
закони, при какви конкретни условия на чл. 69 от КСО могат да придобият право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Неоснователно е позоваването и търсеното на аналогия с разпоредбите на чл.
69а (балерини, балетисти и танцьори) и 69в (учители), тъй като посочените в
тези разпоредби длъжности са съществено различни от длъжностите заемани от
военнослужещите лица, визирани в разпоредбата на чл. 69 на кодекса. Цитираните
разпоредби са самостоятелни и независими, тъй като уреждат правото на пенсия за
различни категории лица. Разпоредбата на чл. 69б също е самостоятелна, имайки
предвид вида и характера на урежданите случаи. Това, което обединява текстовете
от чл. 68 до 70а е, че същите са в Раздел I „Пенсии за осигурителен стаж и
възраст” или единственото общо между тях е, че уреждат материалноправните предпоставки
необходими за пенсиониране общо като право, размер и доход, диференцирани
съответно в отделните хипотези на правните текстове.
От описанието в трудовите книжки, заключението на вещото лице И.Д.П., което съдът кредитира като дадено, обективно и в
съответствие с доказателствата по делото, Историческата справка за създаването и
дейността на Областен Регионален център за предказармена подготовка на младежта
в гр. Монтана и Регионални центрове за предказармена подготовка на младежта в
гр. Враца, Видин и Монтана, представена от Държавна Агенция „Архиви”, Дирекция
„Държавен военноисторически архив”, се установява, че организациите към които е изпълнявал длъжността „летец-парашутист”
(Общински съвет на ОСО /организация за съдействие на отбраната/ и РЦППМС
/Регионален център за предказармена подготовка към Министерския съвет/, респ.
АВА Скай ЕООД, са такива, които са извън органите и организациите, участващи в
отбраната на Република България, а единствено наименование на длъжността и
изпълняваните трудови функции нямат правно значение, поради непридаването им на
такова самостоятелно значение от законодателя. Тези организации въпреки нарочното им създаване за предвоенна подготовка, или за военно обучение на младежи, по
своя характер съобразно извършваните в тях дейности, не са такива, в които лицата полагали
труд, да се считат или приравняват на назначените по реда на специалния Закон за
отбраната и въоръжените сили на Република България, каквото изискване е поставено в чл. 69, ал. 1, във връзка с ал. 4 и ал. 10 от
КСО. Това от своя страна не може да даде право за превръщане на положения трудов
стаж от първа към трета категория при условията на чл. 104, ал. 6,
вместо по ал. 2, каквото е
искането на оспорващия. В тази връзка правилата за превръщане на осигурителния стаж от първа и
втора към трета категория труд са уредени в чл. 104 от КСО. Текстовете на чл.
104, ал. 4-9 от КСО уреждат правилата за превръщане на осигурителния стаж за
лицата по чл. 69 и чл. 69а, т.е. на тези категории лица, които отговарят на
условията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 и чл. 69а от КСО, без в тях да попада длъжността на оспорващия (същият нито е бил военнослужещ
по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България,
нито е държавен служител по Закона за Министерството на вътрешните работи и
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, нито е балетист или
танцьор). По аргумент за обратното, за всички останали лица се прилагат общите
правила на разпоредбата, а именно на чл. 104, ал. 2-3 от КСО.
По отношение на положения от оспорващия трудов стаж в МЗ „Мир“ – гр. Михайловград на длъжността „фрезист“ за
периода 17.02.1986 г. - 29.03.1988 г. (02 г., 01 м., и
12 д.), за който в жалбата няма изложени възражения, но тъй като същият има
отношение към правото на пенсиониране на лицето, настоящият съдебен състав не счита, че вещото лице е излязло извън обхвата на поставената задача. В
случая, обаче, дори този стаж да бъде приет
като такъв положен при условията на втора категория труд, то оспорващият не може да отговори на условията за
получаване на пенсия, в който смисъл са направеното
изчисление от вещото лице по назначената съдебно – икономическа експертиза.
За пълнота на изложението и предвид твърдяното в жалбата, че от страна на административния орган са нарушени процесуални норми на АПК и КСО, касаещи срока, реда и пред кого може да се обжалва
неблагоприятният административен акт, съдът следва да отбележи, че нарушение от такъв вид и характер има
отношение единствено към допустимостта на жалбата, не и към нейната
основателност.
Ирелевантно към възникналия спор е възражението в жалбата за нареденото на дата 08.06.2022 г. възстановяване на
недължимо преведена сума в размер на 430 лева. Спорът по делото касае правото
на пенсия на лицето, респ. условията на превръщане на трудовия стаж от първа в
трета категория, като други актове, респ. действия на административния орган са
извън спорния предмет и подлежат на самостоятелно обжалване.
С оглед разпоредбата на чл. 69б от КСО (в редакцията за 2022 г.), лицата,
които са работили при условията на първа и втора категория труд, могат да се
пенсионират, в случай че отговарят на визираните там условия (навършена
определена възраст, определена продължителност на осигурителния стаж от съответната
категория труд и сбор от стаж и възраст, като в случая за мъжете този сбор е
общо 100.) Към датата на заявлението 11.02.2022 г. при
изискваща се възраст 53 години и 10 месеца, жалбоподателят има навършена
възраст 57 години и 19 дни, има и 10 години стаж положен при условията на първа
категория труд, но няма необходимите за мъжете към този момент сбор от
осигурителен стаж и възраст 100, а има общ сбор - 96 - 08 - 10 (възраст 57
години 00 месеца и 19 дни + стаж 39 години 07 месеца 21 дни), поради което и
постановеното Решение се явява законосъобразно.
На основание
изложеното, настоящия състав счита, че правилно е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.Ч.П., тъй като същият към момента на подаване на заявлението за
отпускането на такава пенсия, не отговаря на
условията за получаването на
такава.
Предвид изложеното, при издаване на оспорения административен акт са
спазени изискванията за компетентност и форма, не е допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалноправните
норми и целта на закона.
С оглед изхода на делото основателна се явява претенцията за разноски на
ответника (в случая не е поискан конкретен размер), като съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане
на правната помощ, такива следва да се присъдят на НОИ, гр. София, предвид
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от КСО, във връзка с чл. 9 от Правилник за
организацията и дейността на Националния осигурителен институт и в минималния
размер от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение последно от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ч.П. *** против Решение №
2153-11-29/22.07.2022 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Монтана, с което е
отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 2140-11-172/10.06.2022 г. на
Ръководител „Отпускане на пенсии“ при ТП на НОИ, гр. Монтана.
ОСЪЖДА В.Ч.П. *** ДА ЗАПЛАТИ на НОИ, гр. София
сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховен
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: