Р Е Ш Е Н И Е
№ 260328
гр. Пловдив, 02.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в открито съдебно
заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Пенка
Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело № 1739
по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е въз основа на въззивна жалба на ЧСИ Стефан Димитров Горчев, рег. № 825 от
КЧСИ, чрез адв. Г.К., против Решение № 780 от 02.03.2020 г. по гр. д. №
5021/2019 г. по описа н на РС – Пловдив, в частта, с която жалбоподателят е
осъден да заплати на Е.Г.Т., ЕГН **********, сума от 19 630 лв., представляваща общата продажна
цена на имоти с идентификатори 47295.21.1* и 47295.22.*, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба - 01.04.2019
г. до окончателното изплащане на
вземането.
Депозирана
е и насрещна въззивна жалба от Е.Г.Т., ЕГН **********, чрез адв. Н.Р., против цитираното
решение на РС - Пловдив, в частта му, с която е отхвърлена като неоснователна претенцията
на Е.Г.Т., против ЧСИ Стефан Горчев, рег. № 825, за сумата от 353,34 лв. такси
по изп. дело № 186/2012 г. по описа на ЧСИ Горчев.
Във
въззивната жалба на ЧСИ Горчев се сочи, че атакуваното решение било
необосновано и постановено при нарушения на материалния закон. Навеждат се
твърдения за неправилност на извода на районния съд, че било налице обогатяване
на съдебния изпълнител и в т.н. се излагат аргументи. Сочи се, че
постановлението за възлагане на ЧСИ Горчев имало вещнопрехвърлителен ефект, с
оглед на това, че по отношение на взискателите по изп. дело № 186/2012 г. по
описа на ЧСИ Горчев, имотите се смятали в патримониума на длъжника С. Д., като
последващото, след вписаната възбрана, прехвърляне на имотите им било
непротивопоставимо. Също така, взискателят по изп. дело № 186/2012 г. по описа
на ЧСИ Горчев - „Банка Пиреос България“ АД, с правоприемник „Юробанк България“
АД , нямал качеството на конкуриращ взискател по смисъла на закона и на ТР № 2/2015
г. по т.д. №2/2013 г., доколкото длъжниците по изп. дело № 186/2012 г. и изп. дело
№ 692/2017 г. по описа на ЧСИ Петя Николова са различни, поради което и
неправилно „Банка Пиреос България“ АД е бил конституирана като взискател по
второто изпълнително дело. В т.н. се развиват допълнителни съображения, че
ищецът не бил станал собственик на имотите по силата на постановлението за
възлагане, издадено от ЧСИ Николова. Изразява
се несъгласие с приетото от районния съд, че ЧСИ Горчев се бил обогатил с
наличните по сметката на длъжниците суми, доколкото само той можел да се
разпорежда с тях. В т.н. се сочи, че постъпилите от изпълнителни способи суми
служили единствено за удовлетворяване на взискателите и ЧСИ имал функциите на
пазач спрямо тях. Същите не постъпвали в патримотиума на ЧСИ, не увеличавали
неговото имущество и затова същият не се обогатявал от тях. Допълнително се
излагат съображения и се цитира съдебна практика относно това, че ЧСИ не можел
да отговаря за неоснователно обогатяване по повод на дейността си, защото не
бил страна в материалните правоотношения, а в случай че било налице непозволено
увреждане той отговарял по специалния закон – чл. 74 от ЗЧСИ. Сочи се още, че атакуваното решение било постановено
в нарушение на процесуалните правила, доколкото съдът не бил обсъдил всички
наведени от страните възражения и доводи, като в т.н. отново се сочат част от
съображенията на жалбоподателя досежно основателността на иска, изложени и пред
първата инстанция с представените писмени бележки. В жалбата се излагат също
така и подробни аргументи против приетото от районния съд, че ищецът бил станал
собственик на двата имота по силата на постановление за възлагате по изп. дело
№ 692/2017 г. по описа на ЧСИ Николова, като се акцентира върху характера на
публичната продан, като деривативен способ за придобиване на права,
непротивопоставимостта на прехвърлянето на възбранен имот по отношение на
взискателите с предходно вписана възбрана, задължителните разяснения в ТР №
2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. и т.3 от ТР № 1/2018 г. по т.д. № 1/2015 г. на
ОСГТК на ВКС, както и евентуалните последици от уважаването на исковата
претенция и обявяването на публичната продан по изп. дело № 186/2012 г. за
нестанала.
По
изложените съображения се моли решението в обжалваната част да бъде отменено и
предявения иск за сумата от 19 630 лв. ведно със законната лихва да се отхвърли.
Претендират разноски за двете инстанции.
В срока
по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Е.Г.Т., чрез адв. Н.Р.,
с който се оспорва жалбата като неоснователна и се моли решението в обжалваната
част да се потвърди. В същия документ е обективирана и насрещната въззивна
жалба.
По
отношение изложеното във виззивната жалба се сочи, че неправилно жалбоподателят
бил възприел мотивите на районния съд в смисъл, че ЧСИ се бил обогатил лично от
постъпилите по специалната сметка суми. В т.н. се сочи, че правилно било прието
с решението, че доколкото ЧСИ изпълнявал функциите на пазач на постъпилите суми
и единствено той можел да направи преценка за последващото им разпределение, то
независимо, че нямало да се обогати лично, той бил лицето, от което можело да
се търсят тези суми, още повече, че същите все още се намирали в специалната сметка
на ЧСИ. Сочи се, че преценката за правилното разпределение на постъпилите суми
включвала и връщането на същите на купувача, в какъвто смисъл именно било
атакуваното решение. В т.н. се позовава на разпоредбата на чл. 499, ал. 1 от ГПК уреждаща правото на купувача да иска обратно платената сума, когато длъжникът
не е собственик. Изразява се несъгласие с твърдението, че постановлението за
възлагане на ЧСИ Горчев има вещнопрехвърлителен ефект, доколкото към момента на
влизане в сила на същото имотите вече не са били в патримониума на длъжника по
изп. дело № 186/2012 г. по описа на ЧСИ Горчев, а също така и взискателите по
цитираното изпълнително дело са участвали в разпределението по изп. дело №
692/2017 г. на ЧСИ Николова и вече са се били удовлетворили от продажбата на
имотите по реда на привилегиите си. Сочи се, че „Банка Пиреос България“ АД –
сега „Юробанк България“ АД, била надлежно конституирана по изпълнителното дело
на ЧСИ Николова, участвала е в разпределението на постъпилите суми, поради
което не можела да изисква плащане по две публични продани на един и същи имот
от едно и също, трето за делата лице, каквото именно би се получило при
отхвърляне на иска. В т.н. се излагат подробни съображение, акцентирайки върху
характера на възбрана като вещна тежест, че банката е конкуриращ взискател на
този по изп. дело № 692/2017 г. по описа на ЧСИ Николова, доколкото конкуренция
можело да възникне и по отношение на вещ, и правилно е била конституирана по
второто дело, респ. вписаната в нейна полза възбрана е постигнала своята цел. В
отговора се развиват допълнителни аргументи в подкрепа на това, че взискател с
предходно вписана възбрана не може да се удовлетворява повече от веднъж от една
вписана възбрана. Извеждат се допълнителни аргументи в горния смисъл от тълкувателната
практика на ВКС, като се акцентира върху положението на купувача от публична
продан, който встъпвал едновременно в правното положение и на длъжника и на
кредитора. В отговора се излагат допълнително и подробни аргументи за това, че
вещноправния ефект е настъпил с постановлението на ЧСИ Николова, което и първо
е вписано в Имотния регистър. Твърди се още, че цитираната във въззивната жалба
съдебна практика е неотносима към настоящата хипотеза, като се сочат аргументи
за това.
По
горните съображения въззиваемата страна счита решението в частта, с която се
отхвърля иска за сумата от 353,34 лв. – такси по изпълнителното дело, за
неправилно, доколкото ЧСИ Горчев не бил успял да проведе законосъобразна
продан, която да завърши с постановление, годно да прехвърли собственост, поради
което и не му се следвали съответните такси. В т.н. се изразява несъгласие с
извода на районния съд, че таксите се дължали заради формално извършване на
изпълнителните и други действие по делото, като се излагат съображения в
обратния смисъл.
Въз
основа на гореизложеното се моли да се потвърди решенето на Районен съд –
Пловдив в частта, с която ЧСИ Стефан Горчев е осъден да заплати на Е.Г.Т.
сумата от 19 630 лв., ведно със законната лихва, както и да се отмени същото
решение в частта, с която е отхвърлен иска на Е.Г.Т. против ЧСИ Стефан Горчев
за сумата от 353,34 лв. такси по изп. дело 186/2012 г. и да се уважи заявената
претенция. Претендира се и присъждане на направените разноски за двете
инстанции.
Постъпил
е и отговор на насрещната въззивна жалба от ЧСИ Стефан Димитров Горчев, чрез
адв. Г.К., с който се оспорва като неоснователна същата и се сочат аргументи в
тази насока, като се акцентира върху това, че с насрещната въззивна жалба се
подменяло фактическото и правно основание на претендираното вземане, заложено в
исковата молба, като се преминава от неоснователно обогатяване на деликтно
основание. Сочи се, че било налице неяснота относно наведените оплаквания за
порочност на атакуваното решение в обжалваната му част. В отговора се излагат и
подробни съображение за законосъобразността на извършените от ЧСИ Герчев
изпълнителни действия, като се допълват и аргументите изложени с въззивната
жалба. Моли са атакуваното решение да бъде потвърдено в обжалвана с насрещната
въззивна жалба част.
Не са
постъпвали отговори от трети лица – помагачи Национална агенция по приходите,
гр. С**, и „Юробанк България“, ЕИК *********. Представители на същите не се
явяват и в проведеното о.с.з.
Окръжен
съд след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба и насрещната въззивна жалба са подадени против обжалваем съдебен акт в законоустановения
срок от процесуално легитимирани лица, имащи интерес от обжалването, поради което
същите се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с търсената защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени
служебно.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр.
чл. 269 ГПК, предвид релевираните в двете жалби въззивни основания намира
следното от фактическа страна:
Районният
съд е бил сезиран с искова молба на Е.Г.Т., в качеството му на купувач от
публична продан, срещу ЧСИ Стефан Горчев, рег. № 825, за възстановяване на
сумата от 19 630 лв., представляваща платената цена по публична продан,
проведена в периода 27.08.2017 г. до 27.09.2017 г. на имоти с идентификатори
47295.21.175 и 47295.22. 171 ( по 9815 лв. за всеки), приключила с невписано постановление
за възлагане от 13.10.2017 г., влязло в сила на 14.02.2018 г., и за сумата от 353,34
лв. такси за издаване на постановлението за възлагане. Като основание за
предяваване на иска се сочи, че основанието за плащане на претендираните суми е
отпаднало, доколкото издаденото от ЧСИ Горчев постановление за възлагане не
било годно да породи желания вещноправен ефект, с оглед наличието на предходно
влязло в сила и вписано постановление за възлагана за същите имоти, издадено от
ЧСИ Петя Николова по друго изп. дело.
Заявената
с исковата молба претенция неправилно е била квалифицирана от първостепенния
съд като иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. За да уважи същата, съдът
е приел, че е налице обедняване на ищеца, поради заплащане на цената,
обогатяване на ответника, доколкото той единствен може да се разпорежда с
постъпилата от проданта сума, както и връзка между двете – обявяването на ищеца
за купувач на двата имота, станало с протокол от дата 28.09.2017 г. В случая се
иска претендираната сума да бъде възстановена като платена въз основа на неосъществено
основание – ищецът е внесъл по специалната сметка на ЧСИ сумата, за която е
обявен за купувач, с очакване да стане собственик след влизане в сила на
издаденото възлагателно постановление. Като твърди, че издаденото постановление
не е годно да прехвърли собствеността върху имотите, реално ищецът заявява, че
първоначалното основание, на което е внесена сумата не се е осъществило и ЧСИ
неоснователно я задържа. Следователно въззивния съд (доколкото е задължение на
съда да квалифицира иска) намира, че коректната правна квалификация на
предявения иск е чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Това е така, тъй като престацията
– плащането на сумата по публичната продан, е извършено с оглед на очаквано в
бъдеще основание – придобиване на собствеността въз основа на възлагателно
постановление, което обаче не е могло да бъде осъществено – издаденото
постановление не е годно да прехвърли собствеността върху имотите. В случая
съдът е взел предвид указанията в т. 1 от ППВС № 1 от 1979 г., че цитираният
текст намира приложение при двустранните договори, ако задължението на едната
страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, както и сходната хипотеза,
при която намира приложение чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, а именно при
неизпълнение на задължението на обещателя по предварителен договор за
прехвърляне на недвижим имот, когато в уговорения срок не е сключен
окончателния, и макар че е платена цената на имота от купувача, предварителният
договор не може да бъде обявен за окончателен по съдебен ред поради отчуждаване
на имота от продавача преди вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Следва да се отбележи, че неправилно дадената
от първата инстанция квалификация на предявения иск, като такъв с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а не по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, не е
рефлектирала върху събирането на необходимите доказателства и установяването на
подлежащите на доказване факти, поради което и въззивната инстанция, съгласно
задължителните предписания в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г.
по т.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не е давала указания на страните относно
релевантните факти, разпределението на доказателствената тежест и
необходимостта от ангажиране на съответни доказателства.
В т.н.
не се спори по делото, че ищецът е обявен за купувач на имоти с идентификатори
47295.21.1* и 47295.22.1* по кадастралната карта на с. М., общ. Родопи, обл.
Пловдив, въз основа на две паралелно провеждани публични продани по две отделни
изпълнителни дела при двама различни съдебни изпълнители – по изп. дело №
186/2012 г. по описа на ЧСИ Стефан
Горчев, рег. № 825, и изп. дело № 692/2017 г. по описа на ЧСИ Петя Николова,
рег. № 911.
Първото
изпълнително дело – това по описа на ЧСИ Стефан Горчев, е образувано по молба
на взискателя „Банка Пиреос България ” АД, ЕИК *********, (сега „Юробанк България“
ЕИК *********) против двамата длъжници – С. С.Д. и Д. Г. Д.. За обезпечаване вземането
на взискателя съдебният изпълнител е наложил възбрана, вписана на дата
06.04.2012 г., върху поземлени имоти с идентификатори 47295.21.* и 47295.22.*,
собственост на единият от длъжниците С. С. Д.. Към този момент, върху двата имота
не е имало други вещни тежести.
С
нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти вместо изпълнение на паричен
дълг № 7, том 2, рег. № 1318 по нот. дело
№ 207/2016 г. на нотариус Белева при РС – Пловдив, горепосочените възбранени
имоти са прехвърлени от С. Д. на „Еврофууд 2011“ ЕООД, ЕИК *********.
По изп.
дело № 186/2012 г. по описа на ЧСИ
Стефан Горчев, рег. № 825, е насрочена и проведена публична продан, течаща от
27.08.2017 г. до 27.09.2017 г., на поземлените имоти с идентификатори
47295.21.175 и 47295.22.171. Като купувач на имотите при така проведената
продан, с протокол от 28.09.2017 г., бил обявен ищецът, като ней-високата
предложена цена за всеки от имотите била 9 815 лв. Тъй като вече бил
внесъл по 315 лв. задатък за участие, на дата 04.10.2017 г. ищецът внася и още
по 9 500 лв. за всеки от двата имота, като фактът на плащанията не е спорен
между страните и се установява от приложеното към делото копие на изп. дело №
186/2012 г. На дата 13.10.2017 г. ЧСИ
Горчев издава постановление за възлагане на двата имота в полза на ищеца.
Постановлението е обжалвано, като депозираната жалба е оставена без уважение
като неоснователна с Решение № 181 от 14.02.2018 г. по гр. дело № 2939/2017 г.
по описа на ОС – Пловдив. Решението, като окончателно е влязло в сила на 14.02.2018
г., а от това следва и че постановлението за възлагане е влязло в сила на
същата дата.
В хода
на изп. дело № 186/2012 г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев не е извършвано разпределение
постъпилите от проданта суми.
Изпълнително
дело № 692/2017 г. по описа на ЧСИ Петя
Николова, рег. № 911, е образувано по молба на В. А. Б., ЕГН ********** за дълг
на „Еврофууд 2011“ ЕООД, ЕИК *********. По делото е наложена възбрана върху
процесните имоти с идентификатори 47295.21.1* и 47295.22.1*, собственост, към
датата на образуване на изп. дело № 692/2017 г., на длъжника по същото
„Еврофууд 2011“ ЕООД. Проданта е насрочена и е проведена в периода от
18.11.2017 г. до 18.12.2017 г., като по нея ищецът също е обявен за купувач и
впоследствие е внесъл остатъка на дължимата цена. С постановление от 05.01.2018
г., издадено от ЧСИ Николова, имотите са възложени на ищеца, като това
постановление не е обжалвано и е вляло сила на 12.01.2018 г. Същото е вписано в
Имотен регистър към Агенция по вписванията на 31.01.2018 г.
По изп.
дело № 692/2017 г. по описа на ЧСИ Николова е извършено разпределение на
постъпилите суми от проведената от 18.11.2017 г. до 18.12.2017 г. публична
продан, като в разпределението е било включено и вземането на „Банка Пиреос
България“ АД, ЕИК *********, (с правопиемник „Юробанк Бъгария“ с ЕИК
*********), в качеството ѝ на присъединен взискател, срещу С. С. Д., за
което вземане е било образувано изп. дело № 186/2012 г. по описа на ЧСИ Стефан
Горчев. Първото разпределение (разпределение № 1 и разпределение № 2 съответно
на л. 233 и л.235 от изп. дело № 692/2017 г.) е изготвено на 26.01.2018 г.
Същото е обжалвано от присъединения взискател „Банка Пиреос България“ АД и е
отменено с Решение № 755 от 04.06.2018 г. по гр. дело № 547/2018 г. на ОС –
Пловдив (л.306 от изп.дело № 692/2017 г.). Като е съобразила указанията на съда
ЧСИ Николова е изготвила ново разпределение (разпределение № 1 и разпределение
№ 2 съответно на л. 325 и л. 327 от изп. дело № 692/2017 г.), изготвено на
23.11.2018 г., което не е обжалвано е и влязло в сила на дата 26.11.2018 г. За
разпределението са редовно уведомени всички страни, вкл. и присъединения
взискател „Банка Пиреос България“ АД.
С молби от 16.03.2018 г. и 20.02.2019 г.,
ищецът е поканил ответника да върне сумите, платени по сметката на ЧСИ като
цена на имотите, тъй като постановлението за възлагане, издадено по изп. дело №
186/2012 г., нямало вещен ефект, като с разпореждане на ЧСИ Горчев е отказано
връщането им.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав достигна
до следните правните изводи:
За да
бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, по делото
следва да се установи предаването на определена сума пари от ищеца на ответника
с оглед очакваното настъпване на конкретен факт, явяващ се правно основание за
предаването, и нереализирането на този факт.
В т.н.
следва да се отбележи, че твърденията във въззивната жалба за липса на
неоснователно обогатяване на съдебния изпълнител в принципен план се споделят
от въззивния съд, но същите са неотносими към настоящия спор, доколкото са
провокирани единствено от неправилно дадената от първата инстанция правна
квалификация на иска.
По
делото е безспорно предаването на сумата от 19 630 лв. от ищеца на ответника,
представляваща цена за двата имота, съгласно проведената публична продан. Целта
на това имуществено разместване е в полза на ищеца, след като е бил обявен за
купувач на имотите, да бъде издадено възлагателно постановление, с което да му
се прехвърли по силата на чл. 496, ал. 2 от ГПК собствеността върху продадените
имоти. Последното се явява и правно основание за заплащането на сумата.
В т.н.
въззивният съд намира, че горепосоченото основание не се е реализирало,
доколкото ищецът не е станал собственик на продадените имоти въз основа на
издаденото в негова полза постановление за възлагане от ЧСИ Стефан Горчев.
Съображенията за това са следните.
Видно
от данните по делото, поземлените имоти с идентификатори 47295.21.175 и
47295.22. 171 са били предмет на две паралелни публични продани по две отделни
изпълнителни дела, едното при ответника ЧСИ Горчев, а другото при ЧСИ Петя
Николова. В ГПК липсва забрана за едновременната продан на един имот от двама
ЧСИ, като такава забрана не се извежда и от съдебната практика, където дори
изрично и посочено, че е допустимо, макара и с редица неблагоприятни последици,
да се провеждат паралелни публични продани на недвижими имоти (вж. ТР № 2/2015 г.
по т.д. № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС). Възниква въпросът обаче за
конкуренцията на постановените по двете дела възлагателни постановления и в
частност кое ще е годно да прехвърли собствеността върху продадените имоти.
Съгласно
чл. 496, ал. 2 от ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане
купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.
Следователно собственик би следвало да стане купувачът, в чиято полза е
издадено постановлението за възлагане, което първо е влязло в сила. В случая
това е постановлението на ЧСИ Николова по изп. дело № 692/2017 г. Посочената
разпоредба е доразвита от съдебната практика, като съгласно Решение № 124 от
05.04.2012 г. по гр. дело № 905/2011 г. на ВКС, I г.о., когато
един възбранен имот е продаден от двама съдебни изпълнители по две изпълнителни
дела на двама купувачи, то законодателят дава предимство на този, който пръв е
вписал акта, с който е придобил собствеността. ВКС в случая е изходил от
оповестително-защитното действие на вписването, уредено в чл. 113 от ЗС, като е
дал предимство на по-бързо вписалия възлагателното си постановление купувач.
Независимо обаче кой момент се взема за релевантен, доколкото постановлението
за възлагане на ЧСИ Николова е и вписано по-рано (това на ЧСИ Горчев изобщо не
е вписано), то ищецът не би могъл да придобие собствеността върху двата имота,
въз основа на издаденото от ЧСИ Горчев постановление за възлагане, тъй като той
вече я е придобил въз основа на постановлението на ЧСИ Николова. В подкрепа на
изложеното е правилото, че едно лице не може да придобие право на собственост
върху една и съща вещ на две отделни правни основания (има се предвид право
върху цялата вещ, а не върху отделни идеални части, които придобити на самостоятелни
основание в своята съвкупност правят лицето единствен собственик на вещта).
Първото осъществено основание с вещноправно действие, по правило, изключва
транслативния ефект на последващите.
Специфичното
в настоящата хипотеза е фактът, че длъжниците по двете изпълнителни дела са
различни. По изп. дело № 186/2012 г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев длъжник е С.
С. Д., а по изп. дело № 692/2017 г. по описа на ЧСИ Петя Николова - „Еврофууд
2011“ ЕООД. И двамата длъжници са били собственици на продадените имоти към
момента на вписване на съответните възбрани, съобразно изискванията на чл. 483
от ГПК, доколкото С. Д. е прехвърлил на „Еврофууд 2011“ ЕООД собствеността
върху същите след образуването на първото дело, респ. след вписването на
възбраната по него, и преди началото на второто. За взискателя по изп. дело № №
186/2012 г. - „Банка Пиреос България“ АД, обаче на основание чл. 453, т. 1 от ГПК за собственик на имотите към момента на двете продани се е считал С. Д., с
оглед на това, че прехвърлянето е непротивопоставимо на банката и сделката е
относително недействителна спрямо нея. По тези съображения и съгласно указания
в т. 5 от ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че всички кредитори, в чиято полза е допуснато
обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат присъединени
взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението,
„Банка Пиреос България“ АД е уведомена за извършваната публична продан от ЧСИ
Николова, а също така вземането ѝ е включено и в изготвеното
разпределение на постъпилите от проданта суми. Горепосоченото положение на
кредитора с предходно вписана възбрана е доразвито и в ТР № 1 от 10.07.2018 г.
по т.д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, мотивната част на което гласи, че когато обезпечителната възбрана охранява
интереса на кредитор за удовлетворяване на парично вземане чрез изпълнение
върху недвижим имот, правото на кредитора е защитено от разпоредбата на чл.
459, ал. 1 от ГПК, като при осъществяване на публична продан, обезпеченият с
възбрана кредитор е присъединен по право кредитор и припадащата му се сума се
запазва по сметката на съдебния изпълнител. Следователно „Банка Пиреос
България“ АД правилно е била присъединена като взискател по изпълнителното дело
на ЧСИ Николова и включена в разпределението по същото на постъпилите суми след
проданта на процесните имоти. Действително в случая не е налице основанието на
чл. 456, ал. 1 от ГПК, доколкото двамата кредитори нямат общ длъжник. Предвид
цитираната практика обаче банката се счита присъединен по право взискател, а
правното основание на това присъединяване е чл. 459, ал. 1 от ГПК, която
разпоредба не предвижда изискване двамата кредитори да имат вземане срещу едно
и също лице. Достатъчно е в полза на единия да е учредена вещна тежест, каквато
е и възбраната, която гарантира право на кредитора да участва в разпределението
на постъпилите в резултат на продажбата на обременената вещ суми.
Предвид
изложеното и с оглед цитираната по-горе нормата на чл. 496, ал. 2 от ГПК,
купувачът от проведената публична продан по изп. дело № 692/2017 г. по описа на
ЧСИ Николова, и настоящ ищец, е придобил всички права, които длъжникът
„Еврофууд 2011“ ЕООД е имал върху имотите. Ако „Банка Пиреос България“ АД не бе
включена в разпределението на постъпилите от проданта суми, тези права на
основание чл. 453, т. 1 от ГПК нямаше да бъдат противопоставими на банката,
доколкото в нейна полза е вписана предходна възбрана върху тези имоти. В т.н.
следва да се посочи, че в ТР № 1 от 10.07.2018 г. по т.д. № 1/2015 г. на ОСГТК
на ВКС е прието още, че когато бъде
вписано постановлението за възлагане, то не придобива ред от вписването, но от
най-ранно вписаната възбрана от кредитор, който е участвал в разпределението,
тъй като всички кредитори, вписали по-късно възбрани, се присъединяват и имат
равни права с този, който е вписал най-ранната. Следователно купувачът освен, че придобива правата на
длъжника върху имота, тъй като публичната продан е деривативен придобивен
способ, но и докато е вписана в Имотния регистър най-ранната възбрана на
кредитор, участвал в разпределението, същата брани купувача от последващи
вписвания. Т.е. купувачът влиза и в правното положение на кредиторите,
участвали в разпределението, като се ползва от ефекта на относителната недействителност
касателно последващите техните възбрани вписани обстоятелства, като
най-благоприятната за него е и най-рано вписаната възбрана. В т.н. с включването
на банката в посоченото разпределение на ЧСИ Николова, като присъединен по
право взискател на основание чл. 459, ал. 1 от ГПК, купувачът влиза и в нейното
правно положение, като същият ще се ползва от вписаната в нейна полза по изп. дело
№ 182/2012 г. по описа на ЧСИ Горчев възбрана. Последната, като най-рано
вписана се явява и най-благоприятна за купувача – настоящ ищец.
В този
смисъл дори по изп. дело № 182/2012 г. по описа на ЧСИ Горчев имотите отново
бъдат продадени, но на друго лице, и постъпилите суми се разпределят, то новият
купувач ще е в едно и също правно положение с ищеца, доколкото и в двете
разпределения ще е участвала „Банка Пиреос България“ АД, като кредитор с
най-рано вписана възбрана, от която ще се ползват и двамата купувачи. В т.н.
предвид постановеното в ТР № 1 от 10.07.2018 г. по т.д. № 1/2015 г. на ОСГТК на
ВКС, както и приетото с Решение № 124 от 05.04.2012 г. по гр. дело № 905/2011
г. на ВКС, I г.о. (цитирано по-горе), то
излиза, че собственик на имотите ще стане купувачът, платил сумите, по чието
разпределение е включен кредиторът с най-рано вписаната възбрана. Този кредитор
обаче, както стана ясно е „Банка Пиреос България“ АД. Следователно единствен
релевантен момент за определяне на собственика ще остане влизането в сила на
постановлението за възлагане, както предвижда и чл. 496, ал. 2 от ГПК.
По
изложените съображения въззивният съд намира, че действително ищецът не е може
да придобие право на собственост върху продадените имоти с идентификатори
47295.21.* и 47295.22.* въз основа на издаденото от ЧСИ Стефан Горчев
постановление за възлагане, доколкото той вече е станал собственик на основание
влязлото по-рано в сила и вписано възлагателно постановление на ЧСИ Николова по
изп. дело № 692/2017 г. по неин опис. Следователно основанието, с оглед на
което е предадена процесната сума от 19 630 лв. на ЧСИ Горчев не се е осъществило
и няма как да се осъществи. Ответникът, в качеството си на съдебен изпълнител,
не може да издаде възлагателно постановление годно да прехвърли собствеността
върху имотите, от което следва, че той неоснователно задържа платената по
публичната продан сума пари. В този смисъл поради неосъществяването на
основанието за предаването на сумата, независимо, че същата се намира в
специалната сметка на съдебния изпълнител по чл. 24, ал. 1 от ЗЧСИ, то тази
сума не следва да се счита за собствена на длъжника, респ. не би следвало да
бъде разпределяна по изпълнителното дело, а да се възстанови на купувача. Аргумент
в т.н. се извежда още и сходната хипотеза на чл. 499, ал. 2, изр. 2 от ГПК,
уреждащ възстановяването на постъпилите от публичната продан суми, когато
обявеният за купувач при нейното провеждане не може да придобие собствеността
върху имотите. В случай, че не е разпределена, сумата се връща от съдебния
изпълнител. Последното е в унисон с уредбата в специални закон, а именно чл.
24, ал. 2 от ЗЧСИ, който гласи, че ЧСИ управлява и се разпорежда със средствата
на длъжниците по специалната сметка. Т.е. задължение на съдебния изпълнител,
като единствен законен разпоредител със средствата, независимо, че същите не са
попаднали в неговия личен патримониум, е да възстанови внесената на отпаднало
или неосъществено основание парична сума.
Предвид
горното искът се явява основателен за сумата от 19 630 лв. – обща продажна цена
за двата имота, платена от ищеца, и правилно е бил уважен, макар и по различни
съображения.
Правилно
също така е отхвърлена и претенцията за сумата от 353,34 лв., представляващи
платени от ищеца такси по изпълнителното дело във връзка с проведената публична
продан. В т.н. районният съд е приел, че доколкото е безспорно плащането на
посочената сума за такси на ЧСИ, то на основание чл. 78 от ЗЧСИ, същите се
събират за „извършването на изпълнителни и други действия“, и заплащането им не
е обвързано с определен резултат, какъвто е напр. прехвърлянето на право на
собственост върху имотите. Съдът сочи още, че таксите се дължат само и
единствено заради действията на ЧСИ по принудителното изпълнение, които в
случая били извършени – проведена е продан и е издадено постановление за
възлагане, като липсата на вещен ефект на това постановление няма отношение към
тяхната дължимост. Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с
изложеното от първата инстанция, поради което и на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на районния съд, в частта относно претенцията за сумата
от 353,34 лв. платени такси по изпълнителното дело, като по този начин тези
мотивите стават част и от настоящите. В т.н. не се споделя изложеното в
насрещната въззивна жалба на въззиваемата страна. Публичната продан на ЧСИ
Горчев, макар и негодна да приключи с възлагателно постановление с транслативен
ефект, не е незаконосъобразна, доколкото няма забрана за провеждането на две
паралелни продани. Следва да се отбележи също така, че постановлението на ЧСИ Горчев е издадено
първо по време, но поради обжалването му е влязло в сила по-късно. Следователно
не е налице неправомерно поведение на съдебния изпълнител, за да бъде той санкциониран
с връщане на заплатените такси за извършени от него незаконосъобразни
изпълнителни действия. Противно на посоченото в насрещната жалба, съдът намира,
че разпоредбата на чл. 499, ал. 1, изр. 2 от ГПК не е приложима в настоящата
хипотеза, с оглед на това, че нормата изисква преди това купувачът да е бил
съдебно отстранен. В случая не е налице евикция, като самия ищец доброволно е
участвал и в двете паралелни публични продани, знаейки, че не може да придобие
собствеността въз основа на две възлагателни постановления.
С оглед
на горното въззивната жалбата се намира за неоснователна. По изложените
съображение за неоснователна се намира и насрещната въззивна жалба.
Следователно атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди изцяло, вкл. и в частта за разноските.
Относно разноските:
Предвид
изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемата страна направените от нея в хода на въззивното
производство разноски за един адвокат, доколкото е представен договор за правна
защита и съдействие (л. 29 от възз. дело) с отбелязване, че сума е платена при
подписването на договора, т.е. последния има характер на разписка. В т.н. съдът
взе предвид, че заплатения адвокатски хонорар от въззиваемата страна покрива и
депозирането на и процесуално представителство по насрещната въззивна жалба,
която обаче е приета за неоснователна. Следователно заплатеното от въззиваемия
възнаграждение следва да бъде намалено с 300 лв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Направено е и възражение за прекормерност от страна на
жалбоподателя, което се намира за основателно, с оглед реалната фактическа и
правна сложно на делото. По тези съображения съдът намира, че в полза на
въззиваемата страна следва да се присъди направените от нея разноски за едни
адвокат в размер на 1 200 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК също така
следва да се присъди в полза на ЧСИ Горчев направените от него разноски за един
адвокат касателно насрещната въззивна жалба. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие (л. 43 от възз. дело), съгласно който ЧСИ Горчев е
заплатил на адв. К. в брой сумата от 1 200 лв., за процесуално
представителство по въззивната и по насрещната въззивна жалба. Следователно в
полза на жалбоподателя – въззиваем по насрещната въззивна жалба, следва да се
присъди на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г., сумата от 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за
отговор на и представителство по насрещна жалба.
Доколкото
и въззивната и насрещната въззивна жалба са оставени без уважение, то
заплатените за тяхното депозиране държавни такси остават за страните, както са
ги направили.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение подлежи на обжалване с
касационна жалба в едномесечния срок по чл. 283 от ГПК пред Върховен касационен
съд при наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 780 от 02.03.2020 г., постановено по гр.
дело № 5021/2019 г. по описа н на РС – Пловдив, XIІ гр. състав.
ОСЪЖДА Стефан Димитров Горчев, ЧСИ с № 825 по регистъра на КЧСИ, със адрес на
дейност Пловдив, ул. Хан Кубрат № 1 ет. 5 офис 506, да заплати на Е.Г.Т., ЕГН **********,***
офис 11, сумата от 1 200 лв. (хиляда
и двеста лева) разноски по въззивното дело.
ОСЪЖДА Е.Г.Т., ЕГН **********,*** офис 11, да заплати на Стефан Димитров
Горчев, ЧСИ с № 825 по регистъра на КЧСИ, със адрес на дейност Пловдив, ул. Хан
Кубрат № 1 ет. 5 офис 506, сумата от 300
лв. (триста лева) разноски по въззивното дело.
Решението е постановено
при участието на третите лица – помагачи –Национална агенция по приходите, гр. С., бул. „** , и „Юробанк България“ (предишна
фирма „Юробанк И Еф Джи България), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Витоша, бул. „Околовръстен път“ № 260, като правоприемник на „Банка
Пиреос България“ АД, ЕИК ********* - Заличен търговец.
Настоящото решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при наличието на предпоставките
за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./