РЕШЕНИЕ
№ 836
гр. Благоевград, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.а
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100890 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”) .
Образувано е по искова молба, подадена от М. М. Д., ЕГН ********** и Д. С. Д., ЕГН **********, и двамата ищци от гр. *****, със
съдебен адрес: *****, чрез адв. А. Б. срещу К. М. М., **********, от гр. ****, със съдебен адрес; гр. *****, чрез адв. **** М..
Ищците са предявили против ответника следните искове:
1) иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, с който иска да се извърши разпределение ползването на недвижим имот, подробно индивидуализиран в
исковата молба.
2) осъдителни искове по чл. 31, ал. 2 ЗС, за осъждане ответникът да заплати на ищците следните суми: 240 лв. /двеста и четиридесет
лева/, представляваща обезщетение за ползването от ответника на собствените на ищците 5/6 ид. ч. от съсобствения ни недвижим имот
- ПЪРВИЯ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ IV, имот пл. №15, в кв. 3 по регулационния
план на гр. **** от 1951 год., с декларирана площ от 120 кв.м., която сума представлява наемна цена от 60 лв. месечно, считано от
13.12.2022 год. до 13.04.2023 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска, до окончателното й
изплащане, разпределена между ищците, както следва: 40 лв., представляващи обезщетение за ползване на личната 1/6 ид. част от
имота собственост на ищцата М. М. Д. за периода от 13.12.2022 г.-13.04.2023 г. /по 10 лева месечно/, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяването на иска, до окончателното й изплащане и 200 лв., представляващи обезщетение за ползване на
4/6 ид. част от имота собственост на ищците М. М. Д. и Д. С. Д. в режим на СИО, за периода от 13.12.2022 г.- 13.04.2023 г. /по 50 лева
месечно/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска, до окончателното й изплащане.
В рамките на 1-месечния срок по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове
се оспорват като неоснователни.
Ищците М. М. Д. и Д. С. Д. по реда на чл. 212 ГПК, са депозирали при условията на евентуалност инцидентни установителни
искове с правно основание чл. 42, ал. 1, б. „в“ ЗН за обявяване за нищожно на Нотариално завещание № 1, том I, рег. № 7129, дело №
12/2017 г. на нотариус ***** и по чл. 30 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане, извършено с гореописаното нотариално
завещание, и за възстановяване на запазената част от наследството на ищцата М. Д. до размера на 1/12 идеална част от имота.
В законоустановения едномесечен срок ответникът по инцидентните установителни искове К. М. М. е депозирал отговор на
инцидентните установителни искове, като оспорва същите.
Ищците твърдят, че с ответника били съсобственици на ПЪРВИЯ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажната масивна жилищна сграда,
построена в УПИ IV, имот пл. №15, в кв. 3 по регулационния план на гр. **** от 1951 г., с декларирана площ от 120 кв.м. Сочат, че
общо притежавали 5/6 ид. части от имота (от които 1/6 ид.ч. лична собственост на ищцата М. Д., а 4/6 ид.ч. притежавани от ищците в
режим на СИО), а ответникът бил собственик на останалата 1/6 ид. част от имота. Поддържат, че ответникът ползвал по-голяма част от
съответстващата на притежаваната от него 1/6 ид.част, тъй като последният ползвал самостоятелно целия първи етаж от двуетажната
масивна жилищна сграда. Заявяват, че отправили покана до ответника от 29.11.2022г., получена от последния на 05.12.2022г., с която го
поканили доброволно да освободил в едноседмичен срок реално ползваните от него 5/6 ид.ч. от процесния имот. Поддържат, че били
лишени от правото си на собственици да си служели с общата вещ съобразно квотите в собствеността, поради което искат да се
извърши разпределение на ползването на процесния имот. Считат, че са налице предпоставките по чл. 31, ал. 2 ЗС, като ответникът бъде
осъден да им заплати обезщетение за едноличното ползване от ответника на процесния недвижим имот за периода от 13.12.2022 г. до
13.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване.
Ответникът изцяло оспорва твърденията на ищците, изложени в исковата молба. В тази връзка заявява, че така посочените квоти на
съсобственост не били верни. Поддържа, че притежавал заедно със съпругата си ***** общо 1/2 ид.ч. от процесния жилищен етаж, а
ищците били собственици на другата 1/2 ид. ч. от имота. Излага, че първият жилищен етаж не се ползвал от нито една от страните,
поради което не дължал и обезщетение за ползването. Иска да се разпредели ползването на процесния имот съгласно сочените от него
квоти на съсобственост. По отношение на предявените при условията на евентуалност инцидентни установителни искове изразява
позиция за неоснователност на същите, тъй като процесното нотариално завещание от 14.06.2017г. било действително.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По повод подадените искова молба и насрещна искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните искови
претенции:
- чл. 32, ал. 2 ЗС, имаща за предмет разпределение на ползването на процесния имот.
- чл. 31, ал. 2 ЗС – относно исковете ответникът да заплати обезщетение за едноличното ползване на процесния недвижим имот за
периода от 13.12.2022 г. до 13.04.2023 г.
- чл. 42, б. „в” ЗН – относно главния инцидентен установителен иск за обявяване нищожността на Нотариално завещание № 1, том I,
рег. № 7129, дело № 12/2017 г. на нотариус *****.
1
- чл. 30 ЗН – относно евентуалния инцидентен установителен за възстановяване на запазена част от наследството, накърнена с
процесното завещателно разпореждане.
Относно инцидентните установителни искове по чл. 42, б. „в” ЗН и чл. 30 ЗН .
В настоящия случай са спорни квотите, които ищците и ответниците притежават от съсобствения имот. В тази връзка съдът съобрази
следното:
Ищцата М. Д. и ответникът К. М. са брат и сестра. Същите са законни наследници от първи ред на родителите им **** М., починал на
22.10.2019г. и на ****, починала на 07.08.2023г.
Вторият ищец Д. Д. е съпруг на ищцата М. Д..
По делото не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че наследодателите на ищцата М. Д. и ответникът К. М. са
били изградили и придобили в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) в поземления им имот УПИ IV, имот пл. №15, в кв. 3
по регулационния план на гр. **** от 1951 г. двуетажна масивна жилищна сграда.
От представения по делото препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот и отстъпване право на строеж №165, том I, дело №
221/29.05.1985г. на Районен съд Благоевград се установява, че **** М. и **** са дарили на сина си ответника К. М. втория етаж от тази
двуетажна масивна жилищна сграда.
Става ясно от нотариален акт № 8, том I, дело № 7/29.01.2020г. на нотариус ****, с район на действие Районен съд Благоевград, че
**** е продала на дъщеря си ищцата М. Д. 4/6 ид.ч. от процесния първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда. Тези 4/6 ид.ч.
от процесния недвижим имот са били придобити от ищците М. и Д. Д.и в режим на съпружеска имуществена общност (СИО).
С нотариално завещание от 14.06.2017г., наследодателят **** М. е завещал на ответника К. М. собствения му дял от процесния първи
жилищен етаж. С това завещателно разпореждане са завещани на ответника К. М. и 100/810 ид. ч. от поземления им имот УПИ IV, имот
пл. №15, в кв. 3 по регулационния план на гр. **** от 1951 г., който не е предмет на иска за разпределение на ползването.
От съдържанието на процесното завещание се установява, че в същото завещателят е посочил следния мотив за извършването му, а
именно „за полаганите до настоящия момент грижи и дадената до настоящия момент издръжка от К. М. М., както и за това, че същият
ще полага грижи за мен и ще ме издържа до края на живота ми“.
За да се отговори на въпроса какви са квотите на съсобственост на страните по отношение на процесния първи жилищен етаж от
двуетажната жилищна сграда е необходимо първо да се прецени дали представеното нотариално завещание е нищожно. В тази връзка
съдът съобрази следното:
По своята правна същност завещанието е едностранен, безвъзмезден акт и съгласно разпоредбата на чл. 42, б. „в“ ЗН, завещателното
разпореждане е нищожно, когато същото или изразен в него мотив, поради който единствено е направено, противоречат на закона, на
обществения ред и на добрите нрави.
Според приетото от ВКС в Решение № 117/10.11.2015г., постановено по гр.д. № 710/2015 г. на ВКС ІІ г.о., завещанието е едностранен
акт за безвъзмездно разпореждане с имуществено за след смъртта и предвид този едностранен безвъзмезден характер, мотивите на
завещанието имат важно значение за разкриване волята на завещателя и за преценка дали разпореждането е в границите на закона. ВКС
приема, че мотивите може да са различни- благодарност с цел възнаграждение, справедливост, щедрост и пр., но всички те разкриват
моралния интерес на завещателя, неговите цели и подбуди, като във всеки отделен случай, мотивът на завещанието произтича от
конкретните условия за живот, отразява моралните и материалните потребности на завещателя, като безвъзмездният характер на
завещанието не означава, че същото не може да има възнаградителен характер, тъй като обичайният мотив за съставяне на завещание е
благодарствен и съответства на закона и добрите нрави, като завещанието може да бъде обосновано от един или няколко свързани или
отделни мотива, предопределящи волята на завещателя. И тъй като съгласно разпоредбата на чл. 42, б. "в" ЗН, нищожност на
завещанието е предвидена, когато мотивът, поради който е направено завещанието противоречи на закона, обществения ред и добрите
нрави, то съдът приема, че хипотезата изисква завещанието да е съставено поради единствен мотив, който противоречи на закона,
морала или обществения ред, защото при няколко мотива е достатъчно един от тях да съответства на закона и морала, за да породи
завещанието действие.
Нормата в чл. 42 б."в" ЗН разглежда две хипотези, като при първата- самото завещателно разпореждане следва да е нищожно, а според
втората хипотеза е предвидено, изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено завещанието да противоречи на
закона, обществения ред и добрите нрави.
Ето защо, когато завещанието е с един мотив, но са налице две части на мотива - когато наред с благодарствен мотив за положени
грижи към завещателя е изразено и очакване за в бъдеще тези грижи да продължат, това означава, че завещанието има възмезден
характер и че същото противоречи на закона и е нищожно на основание чл. 42, б. "в" ЗН.
В конкретният случай, спорът между страните се свежда до това, дали саморъчното завещание е породило действие.
В процесното саморъчното завещание е изложен в едно изречение един мотив с две части - завещанието е направено заради грижите в
миналото и до настоящия момент, които надареният е полагал за завещателя и това е благодарствената част от мотива, която не
противоречи на закона, но завещателят е продължил мотива така: "...както и за това, че същият ще полага грижи за мен и ще ме издържа
до края на живота ми", а това са грижите, които надареният следва да полага за завещателя в бъдеще приживе и последният очаква това
да продължи до смъртта му. И тъй като според императивната норма на чл. 42, б."в" ЗН, за да се приеме завещанието за нищожно,
трябва мотивът, поради който е направено, да противоречи на закона, то съдът приема, че в случая е налице втората хипотеза на чл. 42, б
"в" ЗН, когато изразеният в завещанието мотив, поради който е направено завещанието противоречи на закона, обществения ред и
добрите нрави.
Ето защо съдът приема, че когато на наследника по завещание се възлагат в тежест задължения за "доглеждане" на завещателя, това
завещание е нищожно по силата на чл. 42, ал. 1, б"в" ЗН и завещанието е противно на закона, тъй като не представлява едностранен
безвъзмезден акт, а с него се възлага в тежест на наследника по завещание- задължение за "доглеждане" на завещателя, както е в случая.
Настоящият съдебен състав приема, че когато завещание, което съдържа разпореждания, с които се вменява задължение за
осигуряване на гледане и издръжка на завещателя от страна на лицето, в чиято полза е направено завещанието, последното е нищожно.
Това е така, защото противоречи на безвъзмездния характер на завещанието мотив, с който се вменява задължение за издръжка и
гледане на завещателя от страна на лицето, в чиято полза е направено, или от трети лица, за в бъдеще време - докато е жив завещателят,
какъвто е и настоящият случай. Такъв мотив разкрива очакванията на завещателя за бъдеща насрещна престация, поради което и на
основание чл. 42, б. „в“ ЗН завещанието е нищожно и не може да породи правни последици. В тази насока е и практиката на ВКС /вж.
Решение № 25 от 16.05.2016 г. по гр. д. № 5043/2015 г., ВКС, ІІ г.о., Решение № 246 от 17.12.2014 г. по гр.д. 1073/2014 г., ВКС, І г.о.,
Решение № 244 от 15.12.2014 г. по гр. д. № 7696/2013 г., ВКС, І г.о /.
Предвид изложеното, след като в случая волята на завещателя е не само благодарност към надарения за грижите, които е полагал към
завещателя до момента на съставяне на завещанието, но и очакване от страна на завещателя, същият да се грижи приживе за него до
смъртта му и това е неговата воля, изразена в две части на един и същ мотив-полагане на грижи, а не друг мотив, заради който се прави
завещанието, такова завещание не представлява едностранен безвъзмезден акт.
По изложените съображения съдът намира, че следва да бъде прогласена нищожността на нотариалното завещание от 14.06.2017г.,
направено от завещателя *** М. в полза на ответника К. М., с което на последния е завещан собствения на завещателя дял от процесния
първи жилищен етаж.
2
При уважаване на главния инцидентен установителен иск, съдът приема, че не следва да разглежда предявения при условията, на
евентуалност евентуален инцидентен установителен иск с по чл. 30 ЗН - за намаляване на завещанието и възстановяване на запазената
част на ищцата М. Д..
По отношение на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Предявеният иск е допустим.
Процедурата, уредена от законодателя в цитирания нормативен текст, представлява осъществяване на спорна съдебна администрация
на граждански правоотношения по повод ползването на обща вещ.
При разрешаване на спора между съсобствениците се съобразяват техните права, направените подобрения, фактическото състояние на
имота и предназначението му. Като съдът няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел
обособяване на отделни дялове за ползване.
Горните принципни положения са утвърдени в практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – вж. Решение № 71 от
19.04.2011г. по гр. д. № 727/2010г., ІІ г.о.; Решение № 309 от 24.10.2012г. по гр. д. № 226/2012г., І г.о. и Решение № 409 от 26.05.2009г. по
гр. д. № 224/2009г.
В конкретния казус разпределението на ползването следва да се извърши при квоти общо 5/6 ид.ч. за ищците и 1/6 ид.част за
ответника.
С оглед съобразяване на горепосочените квоти трябва да се извърши и разпределението на ползването на процесния първи жилищен
етаж. В тази връзка съдът взе предвид изготвените по делото основна и допълнително заключение по основна и допълнителна съдебно-
технически експертиза (съответно л. 105 - л. 116 от делото и л. 118 - л. 119 от делото).
Съдът взе предвид и показанията на разпитаните по делото свидетели ****, **** и М.на *****, от които се установява, че
отношенията между ищцата М. Д. и ответника К. М. са силно влошени именно по повод процесния имот, като помежду им са налице и
други дела освен настоящето. Става ясно от показанията на тези свидетели, че в този първи етаж от двуетажната жилищна сграда до
смъртта им са живеели родителите на ищцата Д. и ответника М.. След тяхната смърт на първия етаж не е живял нито една от страните.
От показанията на всички свидетели става ясно, че на първия етаж ответникът М. ползва една стая, в която е монтирал отоплителен
котел, с който отоплява притежавания от него втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда.
От заключенията на вещото лице, и направените от него уточнения в откритото съдебно заседание, проведено на 14.10.2024г., се
установява, че процесният първи жилищен етаж е със следното архитектурно разпределение: дневна, три спални, кухня, столова,
вестибюл, коридор, балкон към столовата, баня и тоалетна /под стълбището за втори етаж/ и стълбище /само за етажа/. Става ясно, че
довършителните работи в етажа са изпълнени както следва: Настилки: дюшеме в спалните, дневната, столовата, кухнята, вестибюла и
коридора; керамични плочки в санитарното помещение и стълбището; циментова замазка - на балкона; Стени и тавани - варова мазилка
и постна боя; Облицовки: фаянсови плочки в санитарното помещение и в кухнята; Врати и прозорци - дървени. Има изградени сградна,
водопроводна и канализационна инсталации. Изпълнена е и ел.инсталация за осветление и контакти, със самостоятелно отчитане на
ел.енергията. Вещото лице е установило, че застроената площ на първия жилищен етаж е 128 кв.м. Става ясно също така, че на първия
етаж има общо 11 помещения. От тези помещения ответникът К. М. ползва помещение № 1, с чиста площ от 16,59 кв.м., със застроена
площ от 19,79 кв. м., където е монтирал парен котел за отопление на собственото си жилище на втори жилищен етаж и съхранява дърва
за отопление.
С оглед определените по-горе квоти на страните и фактическото състояние на процесния първи жилищен етаж от двуетажната
жилищна сграда се налага изводът, че разпределението на процесния имот следва да се извърши по вариант трети от изготвената
основна съдебно-техническа експертиза. Този вариант е показан графически съгласно приложението към тази основна съдебно-
техническа експертизата (Приложение № 3, л. 114 от делото). Трябва да се изтъкне, че този вариант съответства на правата на
съсобствениците. Необходимо е още веднъж да се подчертае, че този вариант отчита в максимално възможна степен правата на
страните в съсобствеността. Съдът намира за най-целесъобразен този вариант, защото при него се постига пълно зачитане на
съществуващото фактическо положение и ползването от ответника М. на помещение № 1, където е монтирал парен котел.
В заключение, относно иска по чл. 32, ал. 2 ЗС, следва да се посочи, че при разпределението на общата вещ е необходимо да се създаде
възможност за безконфликтно по-нататъшно ползване на същата от съсобствениците й. Същевременно обаче особено важно е да се
подчертае, че съдът е длъжен да се съобразява с правата на всеки съсобственик да си служи с общата вещ, с оглед нейното
предназначение, като уреждането на влошените личностни взаимоотношения между съсобствениците не е крайна цел на анализирания
правен институт (вж. изрично в този смисъл Решение № 146 от 6.02.2008г.на ВКС, V г.о.).
По отношение на исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Предявените искове са допустими.
Разгледани по същество са неоснователни, поради следното:
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищците по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС е да докажат следните кумулативни
предпоставки: 1/ че процесният първи жилищен етаж е съсобствен с ответника; 2/ че са отправили писмена покана; 3/ че само
ответникът лично ползва имота или ползва площ, по – голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността и 4/ ползата, която са
пропуснали след поканата.
В действителност ищците са отправил писмена покана до ответника, с която са поискали последният да им заплати обезщетение за
лишаване от ползването по отношение на ползването от процесния първи жилищен етаж. В поканата е посочено, че ищците са
собственици на 5/6 ид. части от процесния първи жилищен етаж, като са поискали ответникът да им заплаща наем в размер на 300 лв.
месечно, считано от момента на връчване на поканата. Горепосочената нотариална покана е била получена лично от ответника на
05.12.2022г.
Както бе отбелязано и по-горе, по делото е установено, че ответникът е ползвал през претендирания период (13.12.2022г. до
13.04.2023г.) само помещение № 1, с чиста площ от 16,59 кв.м., със застроена площ от 19,79 кв. м., като цялата площ на първия
жилищен етаж е 128 кв.м. При това положение, не може да се сподели тезата на ищците, че ответникът е ползвал по – голяма част от
етажа и че същият ги бил лишил от възможността да ползват в пълен обем правата си като съсобственици. Следователно, исковете по
чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се отхвърли, поради липса на елемент от фактическия му състав.
Относно разноските.
В принципен план в производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от
разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на
дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна
в обема, в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл.32, ал.2 ЗС, представляващо спорна
съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ.
Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско
възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в
съсобствеността /в този смисъл Решение № 275 от 30.10.2012г. по гр.д. № 444/2012г., ІІ г. о. на ВКС/.
Ищците имат общо 5/6 ид. част от имота. Ответникът има останалата 1/6 ид.ч. Разноските за държавна такса и възнаграждения за
вещото лице по съдебно-техническите експертизи са в общ размер от 1030 лв., от които 80 лв. държавна такса и 950 лв. възнаграждения
3
за вещото лице по съдебно-техническите експертизи. С оглед квотите в съсобствената вещ ищците следва да понесат разноски в размер
на общо 858,33 лв., а ответникът следва да понесе разноски в общ размер на 171,66 лв. Възнагражденията на вещото лице за назначени
от съда технически експертизи са в общ размер на 950 лв. Следователно ищците дължат общо на вещото лице възнаграждение от
791,66 лв. Ответникът дължи на вещото лице възнаграждение от 158,33 лв. До датата на постановяване на настоящето решение
разноските за заплатени възнаграждения за назначените от съда технически експертизи, направени от ищците в производството са в
размер на 200 лв. Ответникът до датата на постановяване на настоящето решение е направил разноски за възнаграждения за назначени
от съда технически експертизи в общ размер от 475 лв. Надвнесената от ответника сума в размер на 316,67 лв. ще се приспадне от
дължимите се от него разноски по уважения главен инцидентен установителен иск по чл. 42, ал. 1, б. „в“ ЗН. Следователно страните не
следва да заплащат допълнително възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническите експертизи. Страните не дължат и
разноски помежду си.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожно на основание чл. 42, б. „в” ЗН нотариално завещание № 1, том I, рег. № 7129, дело № 12/2017 г. на нотариус
***** от 14.06.2017г. на **** М., починал на 22.10.2019г., в полза на ответника К. М. М., **********, от гр. ****, със съдебен адрес“ гр.
*****.
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, между съсобствениците М. М. Д., ЕГН ********** и Д. С. Д., ЕГН **********, и
двамата ищци от гр. *****, със съдебен адрес: *****, и К. М. М., **********, от гр. ****, със съдебен адрес: гр. *****, ползването на
ПЪРВИЯ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ IV, имот пл. №15, в кв. 3 по регулационния
план на гр. **** от 1951 год., с декларирана площ от 120 кв.м., съобразно варианта от заключението на назначената основна
съдебно-техническа експертиза, по начина отразен на СКИЦАТА на лист 114 от делото към заключението на вещото лице инж.
Х. Г., представляваща неразделна част от настоящото решение, а именно: ищците М. М. Д., ЕГН ********** и Д. С. Д., ЕГН
**********, и двамата ищци от гр. *****, със съдебен адрес: ***** да ползват площ от 75,37 кв.м., означена на скицата със зелен цвят,
ответникът К. М. М., **********, от гр. ****, със съдебен адрес: гр. ***** да ползва площ от 16,59 кв.м., означена на скицата със син
цвят, като за общо ползване на съсобствениците остава площта от 15,56 кв.м., означена на скицата със розов цвят.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищците М. М. Д., ЕГН ********** и Д. С. Д., ЕГН **********, и двамата ищци от гр. *****, със съдебен
адрес: ***** срещу ответника К. М. М., **********, от гр. ****, със съдебен адрес: гр. ***** искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС
за осъждане ответникът да заплати на ищците следните суми: 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за
ползването от ответника на собствените на ищците 5/6 ид. ч. от съсобствения ни недвижим имот - ПЪРВИЯ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от
двуетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ IV, имот пл. №15, в кв. 3 по регулационния план на гр. **** от 1951 год., с
декларирана площ от 120 кв.м., която сума представлява наемна цена от 60 лв. месечно, считано от 13.12.2022 год. до 13.04.2023 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска /27.04.2023г./, до окончателното й изплащане,
разпределена между ищците, както следва: 40 лв., представляващи обезщетение за ползване на личната 1/6 ид. част от имота
собственост на ищцата М. М. Д. за периода от 13.12.2022 г.-13.04.2023 г. /по 10 лева месечно/, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяването на иска /27.04.2023г./,, до окончателното й изплащане и 200 лв., представляващи обезщетение за
ползване на 4/6 ид. част от имота собственост на ищците М. М. Д. и Д. С. Д. в режим на СИО, за периода от 13.12.2022 г.- 13.04.2023 г.
/по 50 лева месечно/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска /27.04.2023г./, до окончателното й
изплащане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото, пред Окръжен съд -
гр. Благоевград. Като жалбата се подава чрез Районен съд - гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4