№. 260153 / 23.4.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
23.04.2021 година, град М.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV-ти граждански състав, в СЪДЕБНО заседание при закрити врата от 22.04.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА,
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора............................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 367 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба по чл.49 ал.1 от Семейния Кодекс.
На основание чл.49 ал.4 от Семейния кодекс и по реда на чл.321 ал.5., във връзка с чл. 330 ал.1 от ГПК производството е преминало към развод по взаимно съгласие.
Ищецът, В.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Г.З.,xxx, е предявил иск против: Л.Д.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с правно основание: чл. 49, ал.1 и сл. от СК.
В исковата си молба твърди, че с ответницата са от едно село и имали връзка дълги години. След това решили да се съберат да живеят заедно и да създадат семейство.
По време на съвместното им съжителство ответницата забременяла и сключили граждански брак на 07.09.2014г., видно от Удостоверение за сключен граждански брак №. 80001/07.09.2014г. изД. от с. В., общ. Б., обл. М..
От брака си имат едно дете Д. В. В., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxxг., в момента на 6 /шест/ години.
В началото брачните им отношения се развивали нормално. В дома им царял мир и разбирателство. Заживели в къщата на дядо му на адреса посочен в исковата молба.
Детето им се родило с увреждания- диагнозата му е ДЦП /детска церебрална парализа/.
Ответницата се грижела за детето с помощта на роднини. Тя никога не е работела. Не желаела да започне работа. Той е този, който е полагал труд и осигурявал доходите на семейството. Февруари месец 2018г. решил да отиде в А., за да види може ли да си намери работа там. След един месец се установил. Намерил си работа, квартира и ответницата и детето отишли при него през месец април същата година. Целта им с ответницата била да намерим по - добри условия за живот на детето, тъй като в чужбина възможностите за лечение на детето са по- добри. След като заживели в А. ответницата не започнала работа. Променила се, станала изнервена, вдигала скандали, напълно се дезинтересирала от него и детето. Декември 2018г. разбрал, че ответницата има извънбрачна връзка и осъзнал каква е била причината тя да се промени към него и детето. Б. дори си признала, че има друг мъж в живота и. Уверявала го, че всичко обаче е приключило и съжалява. Той и простил, тъй като не желаел детето да страда. През 2019г. ответницата забременяла, но нежелаела детето и му заявила, че ще го махне. Месец юли 2019г.се прибрали в България и ответницата направи аборт. След като се прибрали отново в А. от познати разбрал, че тя никога не е прекратявала извънбрачната си връзка и може би детето, което махнала е от другия мъж. Това било и края на семейните им отношения.
Ответницата му признала всичко и се изнесла от семейното им жилище. Това станало на 29.08.2019г. Той се обадил на майка си, която била в България и тя веднага отишла при него и детето, за да им помага. От тогава до ден днешен Б. не полага никакви грижи за детето си. Не му е купила нищо, както и не му е дала нито лев за издръжка. За всичко се грижи само той. Така били и нещата преди това. След като се разделили 1-2 месеца тя се обаждала и взимала детето. След това започнала да му казва, че не може да го вземе, защото има работа. Детето страдало. Той го взимал и го извеждал навън, за да го разведри и докато се разхождали засичали майка му по кафетата с приятели. Детето една вечер му заявило, че майка му го лъже и не иска да я вижда вече. Въпреки, че се опитал да поговори с него, той му заявил, че не желае да я чува дори.
Ответницата му звъняла, но той не желаел да говори с нея. Помолил я да изчака малко да мине време, но тя му заявила, че ако трябва насила ще го накара да говори с нея.
След това ответницата се прибрала в България. В момента живее с друг мъж и е бременна от него. Той я помолил да му даде пълномощно да направи паспорт на детето и декларация да може да го доведе в България на море. Казал и че този документ му е необходим и с оглед лечението на детето, но същата му отказала. Казала му да се оправя.
Към настоящия момент детето живее при него, бащата, като само той полага грижи за него, майката напълно се е дезинтересирала от сина си. Той е този който осигурява финансовата издръжка на детето, грижи за възпитанието и отглеждането му и с помощта на своята майка, която живее при него в А.. Детето посещава училище, както и постоянно са на прегледи при съответни специалисти във връзка със заболяването му. Между детето и него е изградена силна емоционална връзка. Синът им многократно е заявявал, че желае да живее и учи в А. и да бъде непрекъснато с него. Не желае да живее при майка си. Между майката и детето липсва каквато и да било връзка и комуникация. Детето не контактува и не е виждало своя майка си от година. Въпреки изложеното счита, че следва да бъде предоставена възможност на сина им да се вижда с майка си, чрез определяне на съответен режим на лични отношения между тях, който да е съобразен с обстоятелството, че детето живее и учи извън границите на Република България, в А..
Многократно е разговарял с ответницата доброволно да уредят въпросите с развода, местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му, по пътя на взаимните отстъпки и в интерес на детето, но с времето не са могли да постигнат съгласие по тези въпроси. Счита, че в интерес на детето е, същото да живее с него, бащата в А., тъй като ще полага най-адекватните грижи за него. В А. живеят в многостайна къща, в която са създадени всички необходими условия и удобства за правилното физическо, психическо развитие и възпитание на малолетното дете. Към настоящия момент детето живее в А. адаптирано е към тази среда, свикнало е с си съученици и учители, има адекватно лечение. Майка му живее при тях и може да разчита на помощ в отглеждането и грижите за детето, когато е необходимо.
Ответницата не е съгласна детето да пътува в чужбина, поради което и предвид изложеното по-горе, моли съда да постанови решение, с което да се даде разрешение заместващо съгласието на майката, да бъде издаден паспорт на детето, както и да пътува само или придружавано от своя баща, без ограничения в броя на пътуванията и тяхната продължителност и време.
Моли съда да постанови решение, с което:
- да се прекрати с развод сключения помежду им граждански брак, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство по ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ВИНА на Л.Д.Б., с ЕГН xxxxxxxxxx;
- да се предоставят за упражняване на родителските права над детето Д. В. В., с ЕГН xxxxxxxxxx на него, неговия баща В.В.Б., с ЕГН xxxxxxxxxx, като се постанови същото да живее при своя баща на постоянния и настоящ адрес, на който е регистриран в А.;
- да се определи режим на лични отношения на майката, с детето, както следва:
Един месец през лятната ваканция на детето, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; Всяка първа и трета събота и неделя от месеца.
- Да се осъди майката Л.Д.Б., с ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на Д. В. В., с ЕГН xxxxxxxxxx, чрез неговия баща и законен представител В.В.Б., с ЕГН xxxxxxxxxx месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от 05.02.2020г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
- да се постанови решение, с което се даде разрешение заместващо съгласието на майката Л.Д.Б., с ЕГН: xxxxxxxxxx, да бъде издаден международен паспорт на детето Д. В. В., с ЕГН xxxxxxxxxx, както и да пътува извън пределите на Република България - само или придружавано от своя баща, без ограничения в броя на пътуванията и тяхната продължителност и време, през което ще се осъществяват.
Заявява, че ако ответницата желае, е склонен да сключат спогодба.
Ответницата Л.Д.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, съдебен аддес: гр. С. у. ,. №. 1. е. 1. о. 5., чрез процесуалния си представител адвокат адвокат Т.К., в срока, предвиден за отговор взема становище по иска. иска.
Счита, че предявеният иск е допустим и отчасти основателен.
Причината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им е заминаването в А., с оглед да потърсят по-добро лечение за детето им. Споровете и несходство в характерите им станали непреодолима пречка за запазване на брака. Така се стигнало до фактическата им раздяла на 29.08.2019 г.
Счита, че бракът и с ищеца е дълбоко и непоправимо разстроен, изчерпан от своето съдържание и се е превърнал само в една юридическа и формална връзка. Липсва каквато и да е възможност за неговото заздравяване. Продължаването му не е в интерес както на съпрузите така и на детето.
След разговор с ищеца и в интерес на детето изразява съгласие за сключване на споразумение, по смисъла на чл.49, ал. 4 от СК в следния проект:
1.Да се прекрати с развод брака между съпрузите, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, без да се произнася съда по въпроса за вината;
2. Да се предостави на В.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете-Д. В. В., с ЕГН xxxxxxxxxx, като се постанови то да живее при бащата адрес: с. В. общ. Б., у. Х. Д. №. 7., а в момента по настоящ адрес в А.;
3. Да се определи следния режим на лични контакти на майката с детето , а именно свободен режим на лични контакти, както и задължителен такъв всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00 часа н съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, както и един месец през лятната ваканция на детето, който да не съвпада с годишния платен отпуск на бащата.
4. Приема да заплаща месечна издръжка от 163 лв., считано от датата на влизане на решението в сила;
5.. След прекратяването на брака ответницата Л.Д.Б. да носи предбрачното си фамилно име - Б..
6.За лечението на детето в А. да се постанови решение заместващо съгласието на майката Л.Д.Б. да бъде издаден международен паспорт на детето Д. В. В. с ЕГН xxxxxxxxxx, както и да пътува извън пределите на Република България само или с придружаването на своя баща, без ограничение и тяхната продължителност.
В хода на процеса се постигна споразумение между съпрузите и производството по делото премина към такова за развод по взаимно съгласие.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на молителите, представените писмени доказателства и установени обстоятелства, приема следното:
Молбата е допустима и основателна.
Молителите са съпрузи, сключили граждански брак, признат единствено за официален такъв в Република България на 07.09.2014 година в с.В., обл.М., за което е издаден Акт за сключен граждански брак №. 1 от 07.09.2014 г на Кметство с.В., обл.М..
При сключването на брака съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си Б..
Съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено от Община М., въз основа на Акт за раждане №. 0671 от 11.11.2014 г., на 08.11.2014 година е родено детето Д. В. В., с родители: Л.Д.Б.– майка и баща – В.В.Б., който към настоящия момент е на 6 години и 5. месеца.
Съпрузите са във фактическа раздяла от 29.08.2019 г. и живеят отделно един от друг. Детето Д. е останало да живее с баща си в А.. Майката е в Република България.
Установено е също така, че в молителите е налице сериозно и непоколебимо желание да се прекрати брака им.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, сериозното и непоколебимо решение относно прекратяването на брака, без да се издирват и преценяват мотивите за прекратяването му, е налице.
Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от съдържанието на изрично представените пълномощни от двамата молители, съгласно изискването на чл.34 ал.2 ГПК, приобщени към делото. Молителите са категорични, че решението им да се прекрати брака е сериозно и непоколебимо, известни са им последиците от прекратяването на брака с допускането на развод и постигнатото между тях споразумение по предвидения в чл.51 от СК ред не противоречи на закона.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът на В.В.Б. и Л.Д.Б. следва да бъде прекратен по заявеното взаимно съгласие, поради което да се допусне развод, без да е необходимо да се издирват мотивите за неговото прекратяване по повод настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство. Бракът на страните вече е лишен от съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в отношенията, вниманието, грижата, уважението и обичта, което и обуславя извода, че следва да бъде уважена тяхната молба.
Постигнато е споразумение, с което са изпълнени законовите изисквания. Съдът счита, че следва да бъде утвърдено постигнатото между молителите споразумение, тъй като с него се уреждат всички последици от прекратяването на брака. С него в най-голяма степен е защитен и интереса на роденото от брака дете.
Предвид горното и на основание чл.50 от Семейния Кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между В.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Л.Д.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 07.09.2014 г. в с.В., община Б., обл. М., с Акт №. 1 от 07.09.2014 г. на Кметство В., обл.М., при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, при условията на чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите СПОРАЗУМЕНИЕ, по силата на което:
ОТНОСНО местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения на детето и издръжката му:
Предоставя упражняването на родителските права по отношение роденото от брака дете Д. В. В., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx година, на бащата – В.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на малолетното дете Д. В. В., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx година, на адрес: xxx и на регистрирания адрес на бащата в А..
Майката Л.Д.Б., ЕГН xxxxxxxxxx има право на режим на лични контакти с детето Д., като го взема при себе си един месец през лятната ваканция на детето, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. При постигнато между родителите разбирателство и съгласие, съобразено с режима, здравословното състояние и учебните занятия на детето, тези контакти могат да се осъществяват и във всяко друго време.
Майката, Л.Д.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ПРИЕМА и СЕ ЗАДЪЛЖАВА да заплаща месечна издръжка за малолетното си дете Д. В. В., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx година, чрез В.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, негов баща и законен представител, по 163.00 лв., считано от 23.04.2021 година, заедно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до настъпване на причини и обстоятелства, касаещи нейното изменяване или прекратяване.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА между съпрузите:
Двамата съпрузи са категорични, че няма да си дължат издръжка един на друг след прекратяването на брака.
ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Молителите – съпрузи заявяват, че след прекратяване на брака им, семейното жилище, находящо се в с.В., обл. М., у.Х. Д. №. 7., собственост на дядото на ищеца, се предоставя за ползване от В.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА
След прекратяването на брака, Л.Д.Б. ще носи предбрачното си фамилното име – Б..
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на майката Л.Д.Б., с ЕГН xxxxxxxxxx, да бъдат подадени необходимите документи и да бъде издаден международен паспорт на детето Д. В. В., с ЕГН xxxxxxxxxx, както и то да пътува извън пределите на Република България - само или придружавано от своя баща или трети, упълномощени за това лица, без ограничения в броя на пътуванията и тяхната продължителност и време, през което ще се осъществяват.
ОСЪЖДА Л.Д.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати по сметка на Районен съд М. държавна такса в размер на 25.00 лв. за допускането на развода и прекратяването на брака; 117.36 лв. за договорения размер на месечната издръжка за малолетното дете и 5..00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: