РЕШЕНИЕ
№ 721/11.11.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на четиринадесети
октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова….…….....…………...………....................…в
присъствието на
прокурор Николай Трендафилов………………………………………………………...като разгледа
докладваното от Председателя АНД (К) № 701 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Община
Димитровград, представлявана от кмета И. Д., срещу Решение №91/03.07.2020г., постановено по АНД № 93/2020г. по описа на
Районен съд – Димитровград, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП)
№НЯСС-164/21.08.2019г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН) - София.
Решението се обжалва с оплаквания за
незаконосъобразност. Същото било неправилно и необосновано. Счита се, че
неправилно съдът приел наличие две отделни нарушения, за които следвало да
бъдат наложени две отделни санкции. В АУАН било описано нарушение на нормата на
чл.190а, ал.2 от Закона за водите, изразяващо се в неспазване на предписанията,
дадени на собственика на язовирната стена и съоръженията към нея. В самата
норма било записано предписания, а не предписание, което засягало както
единственото число, така и множественото число на думата, но нарушението си
оставало само едно, а не няколко. Неправилно било налагането на санкция за
всяко неизпълнено предписание. В случая се разделял съставът на едно нарушение
и предвидената за него санкция в поднарушения и санкции. Нарушението било едно
е за него следвало да се наложи едно наказание. Освен това, в АУАН било
записано, че било установено едно нарушение на чл.190а, ал.2 от ЗВ, а при
издаване на НП се появявали две наказания.
По изложените съображения се иска
отмяна на решението и на потвърденото с него НП. Претендират се разноски по
делото.
Ответникът, ДАМТН - София, в представено чрез процесуален
представител писмено становище, навежда доводи за неоснователност на
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита,
че решението на РС – Димитровград следва да се остави в сила.
Административен съд - Хасково, след проверка на
контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил
НП №НЯСС-164/21.08.2019г. на Заместник-председателя на ДАМТН - София, с което
на основание чл.83 от ЗАНН, във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от
Закона за водите (ЗВ), на Община Димитровград е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 лева, по 1000 лева за всяко от двете описани в
обстоятелствената част на НП нарушения, за неизпълнение на задължения по
чл.190а, ал.2, във вр.с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
За да потвърди наказателното постановление,
районният съд стигнал до извода, че АУАН и НП били издадени от компетентни за
това органи. Нарушението било ясно и точно описано, конкретизирано по време и
начин на извършване, безспорно бил установен и нарушителят. Не били допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното
постановление. За установено приел, че
при проведената проверка от контролните органи на язовир, имотен № 000164, в
землището на с.Бряст, община Димитровград, собственост на Община Димитровград, били
открити нередности и съответно били дадени предписания с Констативен протокол №
07-05-496/22.11.2018г. Със същия протокол бил даден срок за изпълнение на
дадените предписания: 1. Да се извършат ремонтно-възстановителни работи в
зоната на ерозия на водния откос до привеждането му в експлоатационно
състояние, със срок на изпълнение 05.04.2019г.; 2. Да се извършат
ремонтно-възстановителни работи в участъците със свличане по въздушния откос до
привеждането му в експлоатационно състояние, със срок на изпълнение
05.04.2019г. Установено и доказано по делото било, че след тази дата от страна
на Община Димитровград не били представени каквито и да било доказателства за
изпълнение на даденото предписание, и правилно се пристъпило към съставянето на
АУАН, като описаното в него залегнало и в издаденото в последствие НП. Относно
възражението за недопустимост на
описание на едно административно нарушение, а налагане на две отделни
наказания, съдът приел, че всяко едно неизпълнено предписание изпълнявало
състава на отделно административно нарушение и в случая не можело да се приеме,
че било налице едно нарушение. При този подход на АНО, по никакъв начин не се
засягало правото на защита на наказаното лице. НП било издадено в съответствие и с нормата на чл.18 от ЗАНН, доколкото
нямало процесуална пречка с едно постановление да бъдат наложени две или повече
отделни административни наказания, след като такова законово ограничение не
съществувало в ЗАНН.
Касационната инстанция напълно споделя изводите на
районния съд.
Обжалваното решение е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. След като е анализирал доказателствата, съдът е направил законосъобразни правни
изводи.
Правилно районният съд е приел, че при провеждане
на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление. Актът,
както и наказателното постановление са съставени в съответната форма и съдържат
необходимите по ЗАНН реквизити. Както в АУАН, така и в НП е направено
достатъчно подробно и ясно описание на коментираните нарушения и фактическите
обстоятелства, при които те са извършени, поради което липсва неяснота относно извършените
от касатора нарушения, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да
организира и осъществи защитата си в пълен обем.
От наличните по делото доказателства се установява
по безспорен начин, че Община Димитровград е нарушила разпоредбата на чл.190а,
ал.2 от ЗВ, като е сторила това на два пъти, предвид неизпълнените две
предписания, дадени с Констативен протокол № 07-05-496/22.11.2018г., със срок
на изпълнение до 05.04.2019г. Действително, както е приел и районния съд, от
страна на Община Димитровград не са представени доказателства за изпълнение на
дадените предписания.
Безспорно установено и доказано от обективна страна
е нарушението на разпоредбата на чл.190а, ал.2, според която собствениците на язовирни стени и съоръжения към
тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3,
т. 5. Предвид това, напълно законосъобразно е ангажирана отговорността на
лицето, на посоченото в наказателното постановление основание – чл.200, ал.1,
т.39 от ЗВ. Визираният законов текст постановява, че се наказва с глоба,
съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а,
ал. 2 – от 1000 до 20 000 лв.
Наведените в касационната жалба възражения са
неоснователни. В тази връзка, правилно районния съд е приел, че всяко едно
неизпълнено предписание изпълнява състава на отделно административно нарушение
и в случая не може да се приеме, че е налице едно нарушение. Не е налице нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, тъй като няма процесуална пречка с едно постановление да се наложат две
или повече отделни административни наказания, след като такова законово
ограничение не съществува в ЗАНН. В случая, както в АУАН, така и в НП, изрично е посочено, че санкционираното лице - Община
Димитровград, не е изпълнило в срок две задължителни предписания – „да се
извършат ремонтно-възстановителни работи в зоната на ерозия на водния откос до
привеждането му в експлоатационно състояние, със срок на изпълнение
05.04.2019г.“, и „да се извършат ремонтно-възстановителни работи в участъците
със свличане по въздушния откос до привеждането му в експлоатационно състояние,
със срок на изпълнение 05.04.2019г.“. Налице са две нарушения на разпоредбата
на чл.190а, ал.2 от ЗВ, като в тази връзка законосъобразно с наказателното
постановление са били наложени и две отделни наказания – по 1000 лева за всяко
едно от двете нарушения.
Предвид
гореизложеното, съдът намира наведените оплаквания в касационната жалба за
неоснователни, а решението на районния съд за правилно, законосъобразно и
постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, поради
което следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на делото, на касатора не се следват разноски.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №91/03.07.2020г., постановено по АНД № 93/2020г. по описа на
Районен съд – Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.