Решение по к. адм. дело №1870/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към Министерството на правосъдието с процесуален представител Р. Н. /служител с юридическо образование/ обжалва Решение № 6143/08.07.2025г., постановено по адм.д.№ 316/2025г. на АС – Пловдив, в осъдителната му част, с която ГДИН е осъдена да плати на А. П. Ч., [ЕГН], [населено място] ***, [улица], сумата от 3 760 /три хиляди седемстотин и шестдесет/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив - поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ за период от 691 дни /от 27.05.2020г. до 15.03.2022г. вкл., от 17.03.2022г. до 28.03.2022г. вкл., от 01.04.2022г. до 10.04.2022г. вкл., от 19.04.2022г. до 25.04.2022г. вкл., от 21.06.2022г. до 22.06.2022г. вкл. и от 05.07.2022г. до 06.07.2022г. вкл./, както и липса на достатъчно осветление и проветряване за период от 58 дни /от 27.05.2020г. до 23.07.2020г. вкл./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2025г. до окончателното й изплащане.

Решението се счита за неправилно и необосновано, тъй като не е съобразена действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства и обективната истина. Поддържа се непреценена доказателствена тежест по отношение събраните доказателства за цялостно изпълнение на фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ, с което да се ангажира отговорността на ГДИН. Твърди се неоснователност в оплакванията на А.. Ч., без да е съобразен обхватът на възприетите от съда неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ и липса на достатъчно осветление и проветряване за посочените в съдебния акт конкретни периоди. Общо е посочено, че е налице възможност за проветряване и осигурен достъп на дневна светлина без отграничени периоди спрямо индивидуализираните в осъдителната част на решението. Общо е заявено, че е установена известна пренаселеност в част от спалните помещения, което обстоятелство се компенсира с възможност за раздвижване в коридорите и престой на открито. Към касационната жалба не са представени доказателства и не са заявени доказателствени искания.

А. П. Ч. не изрази становище по жалбата и не се представлява в съдебно заседание.

Окръжна прокуратура Пловдив, представлявана от прокурор С. счита касационната жалба за основателна.

Касационната жалба е подадена в срок от страна в първоинстанционно производство, против част от съдебния акт, която е неблагоприятна.

1. Пред АС – Пловдив е бил предявен иск против ГДИН - София, за присъждане на сума в размер на 8 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, срам, чувство за безпомощност, болки и страдания, в резултат от поставяне на ищеца Ч. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив за периода от 27.05.2020г. до 04.06.2024г. Твърденията за нарушени права по чл. 3 ЗИНЗС са били в обхват : пренаселеност на килиите, в които е пребивавал /не е надвишавала 3 кв.м./; липса на вентилация; лошо състояние на; нискокалорична и с лошо качество предоставяна храна; лошо състояние на банята; липса на достатъчно осветление и проветряване; липса на външна изолация, водещо до ниски температури през зимата; наличие на мухъл и плесен в килиите; непредоставяне на дебели и топли завивки; спалното бельо изобщо не се е сменяло; недостатъчна и нередовна ДДД обработка; не е посещавал психолог; липса на адекватно лечение; липса на водена индивидуална и корекционна работа; не му е дадена възможност да участва в програми за психологическа терапия.

От тях са уважени две - поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ за период от 691 дни /от 27.05.2020г. до 15.03.2022г. вкл., от 17.03.2022г. до 28.03.2022г. вкл., от 01.04.2022г. до 10.04.2022г. вкл., от 19.04.2022г. до 25.04.2022г. вкл., от 21.06.2022г. до 22.06.2022г. вкл. и от 05.07.2022г. до 06.07.2022г. вкл./ и липса на достатъчно осветление и проветряване за период от 58 дни /от 27.05.2020г. до 23.07.2020г. вкл./. Касационната жалба е против осъдителната част от решението, поради което предмет на спора са посочените две оплаквания.

АС-Пловдив правилно приел, че искът е предявен от страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, тъй като за ищеца са налице данни за начало на наказанието : 07.05.2015г. с постъпване в Затвора – Пловдив на 20.07.2015г. и освобождаване на 04.06.2024г. /удостоверение, л.4/. Искът е предявен против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава XI АПК, а според чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ със седалище в [населено място], съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби.

По отношение уважените оплаквания на ищеца – предмет на обжалваната осъдителна част от решението, касаторът не е посочил възражения относно фактическата установеност по делото. АС - Пловдив е констатирал частично припокриване на периоди и отделни искови претенции на ищеца, разгледани в други административни дела на АС – Пловдив /описани в решението/, поради което правилно е индивидуализирал подлежащата на разглеждане част от исковата претенция : размер на 7 652,28 лв. и периоди - от 27.05.2020г. до 15.03.2022г. вкл., от 17.03.2022г. до 31.01.2023г. вкл. и от 04.04.2023г. до 04.06.2024г.

По отношение оплакването за липса на достатъчно жилищна площ по делото е установено според представени от ГДИН доказателства : За периода от 27.05.2020г. до 23.07.2020г. вкл. липсва представена информация къде е бил настанен ищеца и с колко други л.св. е пребивавал в едно спално помещение, като справка за броя на лишените от свобода по спални помещения от данни в „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“ се съхранява за срок от три години / становище на л. 17/.; В периода от 24.07.2020г. до 15.07.2021г. вкл. ищецът е бил настанен на Трети пост в спално помещение № 21 с площ от 27,10 кв.м. /без площта на санитарния възел/ като няма данни с колко други л.св. е пребивавал в това спално помещение.; В периода от 16.07.2021г. до 05.08.2021г. ищецът е бил настанен на Трети пост в спално помещение № 39 с площ от 47,80 кв.м. /без площта на санитарния възел/, като няма данни с колко други л.св. е пребивавал в това спално помещение.; В периода от 06.08.2021г. до 03.08.2023г. вкл. ищецът е бил настанен на Трети пост в спално помещение № 24 с площ от 30,95 кв.м. /без площта на санитарния възел/ и с капацитет до 7 л.св., като в периода от 06.08.2021г. до 31.01.2022г. вкл. няма данни с колко други л.св. е пребивавал в това спално помещение, а в останалите периоди се установява, че са пребивавали до 7 л.св., с изключение на периодите от 01.02.2022г. до 15.03.2022г. вкл., от 17.03.2022г. до 28.03.2022г. вкл., от 01.04.2022г. до 10.04.2022г. вкл., от 19.04.2022г. до 25.04.2022г. вкл., от 21.06.2022г. до 22.06.2022г. вкл. и от 05.07.2022г. до 06.07.2022г. вкл., когато са пребивавали между 8 и 9 л.св.; В периода от 04.08.2023г. до 04.06.2024г. - когато е бил освободен, ищецът е бил настанен на Втори пост в спално помещение № 82 с площ от 56,09 кв. м. и с капацитет до 14 л. св., като през целия период в това спално помещение са били настанени между 6 и 10 л.св., т.е. по-малко от 14 л.св. /справка на л. 14-15/.

При описаните данни, съдът обективно е възприел за доказани твърденията на ищеца за претърпени вреди от пребиваването в пренаселени помещения за периодите от 27.05.2020г. до 15.03.2022г. вкл., от 17.03.2022г. до 28.03.2022г. вкл., от 01.04.2022г. до 10.04.2022г. вкл., от 19.04.2022г. до 25.04.2022г. вкл., от 21.06.2022г. до 22.06.2022г. вкл. и от 05.07.2022г. до 06.07.2022г. вкл. /общо 691 дни/.

По отношение оплакването за липса на достатъчно осветление и проветряване е установено от събраните доказателства : спалните помещения в Затвора Пловдив са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация, като проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята и никога не е имало пречки стаята да бъде проветрявана /справка, л. 36/, вкл. свидетелски показания на Н. Г. – съдебно заседание от 28.04.2025г., л.124 и сл./; всички стаи, в които е бил настанен ищецът, са разполагали с по два отваряеми прозореца, вкл. прозорци са били налични и в санитарните възли /спално помещение № 21, в което е пребивавал в периода от 24.07.2020г. до 15.07.2021г. вкл., е разполагало с два отваряеми прозореца с размери 1,19/1,19 м. и 0,58/1,19 м. и един прозорец в санитарния възел с размери 0,43/1,19 м.; спално помещение № 39, в което е пребивавал в периода от 16.07.2021г. до 05.08.2021г. вкл., е разполагало с два отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20 м. и 0,60/1,20 м. и един прозорец в санитарния възел с размери 0,60/1,20 м.; спално помещение № 24, в което е пребивавал в периода от 06.08.2021г. до 03.08.2023г. вкл., е разполагало с два отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20 м. и 1,20/0,50 м. и един прозорец в санитарния възел с размери 0,50/0,40 м. /становище, л. 17-20/; спално помещение № 82, в което е пребивавал в периода от 04.08.2023г. до 04.06.2024г. е разполагало с два прозореца с размери 0,65/1,15 м. и 1,20/1,20 м. и един прозорец в санитарния възел с размери 0,40/1,17 м. /справка, л. 14-16/. За описаните периоди твърденията на ищеца не са били доказани, което обстоятелство е извън предмета на спора пред касационната инстанция.

За периодът от 27.05.2020г. до 23.07.2020г. вкл. /58 дни/, за който отсъства информация в кои спални помещения е бил настанен ищецът, съответно няма данни и дали същите са разполагали с прозорци, вкл. и отваряеми такива, съдът основателно приел, че за конкретния период не е било осигурено достатъчно осветление и проветряване.

2. АС – Пловдив е съобразил приложимите норми от ЗИНЗС - съгласно чл.3 ал.2 ЗИНЗС : „За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ и чл.284 ал.1 ЗИНСЗ – Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. Отговорността е обективна, безвиновна и пълна, като законодателно се въвеждат стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ при нарушение на чл. 3 ЕКПЧ, изразяващи се в следното: - в случаите по чл. 3 ал. 2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора /чл.284 ал.2 ЗИНЗС/; - въвежда се различен от този по ГПК стандарт на доказване - обърната тежест на доказване и засилено служебно начало /чл.284 ал.3 ЗИНЗС/ - съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.; - презумпция за настъпване на вреди при нарушение на чл. 3 – чл.284 ал.5 ЗИНЗС : „В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.“. В тази вр. разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.

Според нормата на чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък възпроизвежда визираното в чл.3 от КПЧОС основно човешко право. Посочените неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в чл.3 ал.2 ЗИНЗС, респективно задържането под стража, причинени от действия, бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и независимо от факта, дали в съответното законодателство са въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.

Цялостната преценка на доказателствата е обосновала правилен извод за частична основателност на иска, при съобразяване с нормите на чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 ЗИНЗС, както и с Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите – т.10 в частта за изискването за осветление и проветряване.

При съпоставка между относимите норми и критерии с данните по делото, законосъобразно АС – Пловдив приел, че са установени бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ за период от общо 691 дни /за описаните периоди от обхвата на исковата молба/ и 58 дни неосигуряване на достатъчно осветление и проветряване в конкретен период също от обхвата на исковия. Верен е последвалият извод - битовите условия в Затвора - Пловдив за конкретните периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство, при което са претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

В случая са установени две от твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Правилно е съобразено, че предвиденото в чл.284 ал.5 ЗИНЗС настъпване на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, но когато е налице установено нарушение по чл.3 ЗИНЗС, като това не освобождава ищеца от доказателствената тежест да установи наличието на твърдяното от него нарушение, от което се претендират вредите. Предвид изложеното следва, че твърденията в касационната жалба са неоснователни.

Размерът на присъденото обезщетение е определен в съответствие с чл. 52 от ЗЗД, приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ - обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Тоест, следва да бъде присъдена сума, пропорционална на тежестта на констатираното нарушение, продължителност, последици и вреди за здравето на ищеца, ако са настъпили такива, при съобразяване с практиката на ЕСПЧ и най-вече, като вземе предвид жизнения стандарт в Република България.

При определяне размера на дължимото обезщетение са спазени насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера на обезщетението - с оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищцата и периодите, през които е търпяла неприемливите условия при задържане в Ареста - Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната : по 5 лв. на ден. В тази вр. се отбелязва, че справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден /[Наименование], жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014г.; Domjàn [Наименование], жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017г./, като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в [държава], при съобразяване на жизнения стандарт за страната. При отчитане на жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковия период би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение. Съдът правилно е мотивирал размера на обезщетението с две нарушения и съобразно обществения критерий за справедливост.

По изложените съображения касационният състав намира, че жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно в оспорената му част.

На основание чл.221 ал.2 предл. първо АПК, Съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 6143/08.07.2025г., постановено по адм.д.№ 316/2025г. на АС – Пловдив, в обжалваната му част, с която ГДИН е осъдена да плати на А. П. Ч., [ЕГН], [населено място] ***, [улица], сумата от 3 760 /три хиляди седемстотин и шестдесет/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив - поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ за период от 691 дни /от 27.05.2020г. до 15.03.2022г. вкл., от 17.03.2022г. до 28.03.2022г. вкл., от 01.04.2022г. до 10.04.2022г. вкл., от 19.04.2022г. до 25.04.2022г. вкл., от 21.06.2022г. до 22.06.2022г. вкл. и от 05.07.2022г. до 06.07.2022г. вкл./, както и липса на достатъчно осветление и проветряване за период от 58 дни /от 27.05.2020г. до 23.07.2020г. вкл./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2025г. до окончателното й изплащане.

Решението не подлежи на обжалване.