РЕШЕНИЕ
№111/8.8.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня, 08.08.2019 г.
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при протоколист
Светла Върбева, като разгледа докладваното НАХД
№149/2019 г. по описа на РС
Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от
пълномощник на „с представляващ М.Г.М. – управител , срещу
Наказателно
постановление №В -03-ДНСК-37 от 05.04.2019г., издадено от зам.началник на ДНСК, с което на въззивника за нарушение
по чл.237 ал.1 т.2 ЗУТ е наложено
наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
1000.00 лв.
Въззивникът редовно призован не се явява в с.з, представлява се от адв.Х.Я. ***.С
подадената жалба и по същество оспорва приетата от наказващия орган за
установена фактическа обстановка и твърди , че издаденото НП е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано.Твърди , че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила , довели до нарушаване на правото на защита
на въззивника, както и , че неправилно административно – наказателната
отговорност е била насочена към въззивника.Моли обжалванато НП да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна – ДНСК - гр.Варна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Теменуга
Колева редовно упълномощена.По същество изразява становище издаденото от зам.началника
на ДНСК-Варна Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.Заявява , че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е била установена фактическата
обстановка.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи
следните фактически и правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентния
орган – зам.началника на ДНСК- гр. Варна.
Относно законосъобразността на обжалвания административен
акт:
Съдът
след служебна проверка констатира, че при издаването на АУАН и на НП са
допуснати редица нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя.Към момента в който се твърди , че е
извършено нарушението от страна на въззивника не е съставен констативен акт , съгласно разпоредбите
на ЗУТ, документ който е наречен „констативен протокол”.Няма данни в АНП дали
при извършването на проверката от служителите на ДНСК са присъствали
участниците в строителството или други упълномощени от тях лица, съответно няма
данни дали съставеният констативен протокол да е връчен на някое от лицата
участници в строителството с оглед реализиране на правото им на възражение
срещу констатациите в протокола. Това според съда е опорочило цялата процедура
по установяване на нарушението , съответно съставяне на АУАН и в последствие на
НП.В АУАН деянието извършено от въззивника е квалифицирано като нарушение по
чл.237 ал.1 т.2 от ЗУТ.В обстоятелствената част на НП обаче на въззивника са
вменени нарушения на разпоредбите на чл.168 ал.1 т.3 от ЗУТ, 224 ал.1 т.2 от
ЗУТ и чл.237 ал.1 т.2 от ЗУТ.Така формулираните в НП нарушения са в
противоречия с отразеното нарушение в съдържането на АУАН и не дават възможност
на въззивника да разбере точно какво нарушение му е вменено , съответно да
организира адекватно защитата си срещу него.Следователно обжалваното наказателно
постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено, не съдържат всички необходими реквизити посочени в нормите
на чл. 42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН,което пък от своя страна пречи на въззивника да
разбере какви точно нарми от ЗУТ е нарушил.
Относно
обосноваността на обжалваното наказателното постановление.
Констатираните
в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства се
оспорват от въззивника.
Съдът, след преценка на становището
на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото
доказателства приема , че АНО неправилно е установил фактическата обстановка и
неправилно е насочил административно – наказателната репресия срещу
въззивника.Съгласно заключенията от извършената проверка, процесния строеж в с,
общ.Суворово , обл.Варна , в УПИ I-12–„складово стопанство за съхранение на
зърно – силозен тип 5 бр.силози и оборудване за приемане почистване , сушене и
транспортиране на зърно” се е изпълнявал, без строителната площадка да е била
оградена от временна плътна ограда, предвидена по част „План за безопасност и
здраве”.Съгласно разпоредбата на чл.161 ал.1 ЗУТ , задължение на възложителят на строежа е да осигури всичко
необходимо за започване на строежа, включително и временна плътна ограда, която
е била предвидена по внесения от възложителя „План за безопасност и
здраве”.Следователно административно – наказателната отговорност за липсата на
такава ограда би следвало да се насочи към възложителя – „, а не към лицето
осъществяващо строителен надзор- „.Съгласно чл.6 от Наредба №2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи , възложителят или упълнощеното от него лице не се
освобождават от отговорност за осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труд.
Съдът,
счита че извършването на посоченото административно нарушение не е извършено от
въззивника, освен това при съставенато на АУАН и НП са допуснати редица
нарушения на процесуалните правила, поради което намира констатацията на
наказващия орган относно осъществено от въззивника нарушение по чл.237 ал.1 т.2 ЗУТ за недоказана, неправилна и
незаконосъобразна, поради което не следва да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника и наказателното постановление следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 1, пред. 3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №В -03-ДНСК-37 от 05.04.2019г., издадено от зам.началник на
ДНСК,
с което на въззивника „за нарушение по чл.237 ал.1 т.2 ЗУТ е
наложено наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000.00
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд
Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне по компетентност на
ДНСК - гр.Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :