Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 16.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на седми
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ДИМИТРИНКА
КУПРИНДИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа
докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д
№ 338 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208
и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е
по касационна жалба от Д.М.И. ***, чрез процесуалния му представител, против
решение № 614/27.07.2020 г., постановено по АНД № 312/2020 г. по описа на
Районен съд - Русе, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление №
19-1085-002668/08.10.2019 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР – Русе по отношение на наложените на касатора, на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП и за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от същия закон,
административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месец. Като касационни основания се сочат
допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила
във връзка с оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон. Иска
се отмяната на въззивното решение в обжалваната му част и решаване на делото по
същество чрез отмяната на потвърденото с него наказателно постановление в
посочената част. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по касация – сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмено възражение по
касационната жалба, в което изразява становище за нейната неоснователност.
Счита обжалваното решение правилно и моли то да бъде оставено в сила.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да потвърди оспореното пред него наказателно
постановление (НП) районният съд е приел, при иначе правилно установена
фактическа обстановка, че съставът на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“
от ЗДвП е осъществен дори и да са причинени щети само по отношение на МПС,
управлявано от нарушителя, за когото и в тази хипотеза възникват задълженията
като участник в ПТП. Посочил е, че напускането на местопроизшествието от
последния веднага след настъпване на ПТП с материални щети обосновава извод, че
водачът не е оказал съдействие за установяването им. Въззивната инстанция е
обосновала задължението на касатора, като участник в ПТП, да окаже съдействие
за установяване на вредите от произшествието веднага след настъпването му, и с
разпоредбата на чл.125, т.8 от ЗДвП, според която мястото на ПТП задължително
се посещава от службите за контрол на МВР и в случаите, когато произшествието е
с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му от произшествието вреди. Възражението, поддържано и пред
касационната инстанция, според което касаторът напуснал местопроизшествието, за
да потърси медицинска помощ, е прието за неоснователно, тъй като не се
установявало след ПТП здравословното му състояние да е било такова, че да не му
е позволявало да уведоми контролните органи и да изпълни задълженията си в качеството
на участник в ПТП. Прието е също така, че не са налице предпоставките на чл.28
от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не разкривало белезите на маловажен
случай съгласно легалната дефиниция по чл.93, т.9 от НК вр.чл.11 от ЗАНН, доколкото
не били налице смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, въз основа на
които да бъде направен извод, че извършеното нарушение разкрива по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
разглеждания вид.
Решението е неправилно.
Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП
предвижда, че когато при ПТП са причинени само имуществени вреди,
водачът на ППС, който е участник в произшествието, е длъжен да окаже съдействие
за установяване на вредите от него. Диспозицията на правната норма е бланкетна,
доколкото съдържащото се в нея правило за поведение - „да окаже съдействие“, е формулирано по общ начин. Това налага при повдигане
на административнонаказателното обвинение нормата да бъде попълнена със
съдържание като в АУАН и НП бъде посочено в какво конкретно поведение на
нарушителя (действие или бездействие) се изразява неоказаното съдействие за
установяване на вредите от ПТП. Противно на поддържаното от касатора, в случая
това е сторено като в санкционния акт е посочено, че последният, като участник
в ПТП, не е изпълнил задължението си да уведоми компетентните органи и не е
останал на място. Действително, при ПТП с пострадали посочените задължения на
водача са изрично изведени в закона – чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от ЗДвП.
Това обаче не означава, че такива задължения няма и водачът на МПС, участник в
ПТП само с материални щети, доколкото те са конкретно проявление на общото му
задължение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП за оказване на съдействие за
установяване на вредите от произшествието. Този извод се подкрепя и от
тълкуването на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, според който текст, ако между
участниците в ПТП само с материални щети няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани
с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба
за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания. Това следва и от нормата на чл.125, т.8 от ЗДвП, която изисква задължителното посещаване на мястото на ПТП от контролните
органи и в случаите, когато произшествието е с един участник и МПС не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди, както е в случая. Очевидно е, че за да могат да изпълнят
това свое задължение, контролните органи следва да са били уведомени и
съответно да знаят къде се намира мястото на настъпване на ПТП. Това
задължение, както правилно е отбелязал и районният съд, възниква и в случаите,
когато причинените материални вреди са само по управляваното от нарушителя МПС.
В резултат обаче на неправилното приложение на материалния закон и конкретно на
института на крайната необходимост - чл.8 от ЗАНН и чл.13, ал.1 от НК вр.чл.11
от ЗАНН, респ. този на маловажния случай - чл.28 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК,
въззивната инстанция е достигнала до погрешния извод, че извършеното, като
степен на обществена опасност, не се
отличава от типичния случай на нарушение от съответния вид.
По делото е изяснен механизмът на настъпване
на ПТП. Установено е, че на 23.08.2019 г., около 04:15 часа, на ляв завой на
общински път № RSE 1130, с.Долно Абланово
в посока с.Хотанца, до горски разсадник с.Хотанца, касаторът, вероятно поради
прилошаване или моментно заспиване, изгубил контрол над управлявания от него
автомобил „Пежо 406“, с рег. № Р 7373 АХ, отклонил се надясно по посока на
движението, при което се блъснал в крайпътно дърво, а автомобилът излязъл от
пътя и спрял опрян странично на дърветата в крайпътната канавка. От показанията
на св.Русев, на когото касаторът се обадил за помощ, става ясно, че след като
пристигнал на място, последният му се оплакал от болки в главата и китката на
ръката, при което свидетелят го закарал до УМБАЛ „Медика“ – Русе. Това се
потвърждава и от представения амбулаторен лист, съставен от д-р Димитрина
Трифонова. Поставената в него основна диагноза е мозъчно сътресение, без
открита вътречерепна травма, като е установен и лек отток в китката на дясната
ръка. В графа „Анамнеза“, снета по данни на пострадалия, е записано: „Преди 3-4
часа при шофиране му прилошало и излязъл от пътя. Оплаква се от болки в главата
и задната част на шията, както и в китката на дясната ръка“.
С оглед на тези доказателства не се споделят
изводите на въззивната инстанция, че състоянието на И. не било тежко и не налагало
той да напуска местопроизшествието, който извод е подкрепен с обстоятелството,
че последният посетил медицинското заведение не непосредствено след инцидента,
а няколко часа след това. Касае се за произшествие, настъпило през нощта (около
04:15 часа), поради което единственото място, където касаторът би могъл да
потърси медицинска помощ в този час, е ЦСМП – Русе или спешното отделение на
някои от лечебните заведения за болнична помощ в града, тъй като именно те извършват
непрекъсната денонощна медицинска дейност, но само в случаите на спешни
пациенти. Действително, съгласно чл.4, т.2 от Наредба № 25 от 4.11.1999 г. за
оказване на спешна медицинска помощ, обект на спешна медицинска помощ са болните
и пострадалите, потърсили сами помощ в спешните отделения или сектори на ЦСМП,
но от друга страна оказването на такава предполага състоянието на пострадалия
да е такова, че той да отговаря на дефиницията за „спешен пациент“ по раздел II, т.2 от Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на
медицински стандарт "Спешна медицина". Този текст гласи, че спешен
пациент е всеки, при който е
налице спешно състояние и поради това нужда от провеждане на спешни
диагностично-лечебни действия или транспорт, които, ако не бъдат предприети незабавно,
биха довели до тежки или
необратими
морфологични или функционални увреждания на жизненоважни органи или системи или до смърт. Както се
сочи и в т.1.8 и т.1.7.3.2 от Раздел V от същата наредба, дори и касаторът да
потърси медицинска помощ в спешно отделение, ако дежурният лекар, след
медицински триаж, приеме, че се касае до неспешен пациент, той ще бъде се
насочен към други структури за болнична или извънболнична медицинска помощ, а
ако бъде включен в триажна категория с код Зелено СЗ (стабилен спешен пациент,
т.е. с минимална спешност), ще бъде предупреден за възможността да попадне в
категория пациент с неоснователен прием и престой в спешно отделение след
извършване на преглед и диагностично-терапевтични стъпки в зоната за
консултации/пациенти с минимални увреди за бързо проследяване. С оглед
характера и естеството на своите увреждания касаторът действително не е имал
основание да се обръща за медицинска помощ към ЦСМП или СО незабавно след
инцидента.
От друга страна касационната инстанция намира, че
запазването на човешкото здраве безспорно съставлява много по-висша ценност в
сравнение с опазване на имуществото, особено когато имуществото, което е
увредено, е само това на водача – единствен участник в настъпилото ПТП. Категорично
противоречи на закона от последния да се изисква непосредствено след ПТП, при
което той се е ударил в крайпътно дърво и има оплаквания от болки в главата,
които биха могли да бъдат симптом на увреждане, по-сериозно от установеното мозъчно
сътресение (напр. по – тежка форма на мозъчна контузия, вътречерепен кръвоизлив
и др.), да се изисква да остане на мястото на ПТП – през нощта, извън населено
място, на общински път до с.Хотанца, за да чака пристигането на контролните
органи. В случая е очевидно, че не се касае до ПТП само с имуществени вреди по смисъла на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, както неправилно са приели административнонаказващият орган и въззивната
инстанция, а на практика е налице ПТП с пострадали (в лицето на самия касатор),
макар и установеното мозъчно сътресение и оток на китката на ръката да са
сравнително леки. В тази ситуация, по арг. от чл.123, ал.1, т.2, б.“г“ от ЗДвП,
напускането на мястото на произшествието е допустимо с цел превозване на
пострадалите до лечебното заведение, съответно, когато е пострадал единственият
участник в ПТП, то той има право да напусне мястото на произшествието и да
потърси медицинска помощ, за да бъдат диагностицирани евентуалните увреждания и
да се предприеме необходимото лечение. Само по себе си обстоятелството, че
касаторът е потърсил медицинска помощ не веднага след произшествието, което,
както беше посочено, предвид времето на неговото настъпване, би могло да стане
само в ЦСМП или СО, а в болничното заведение, след началото на редовния прием
на пациенти (08:00 часа на същия ден), не води до изключване на това неговото
право. Поради това следва да се приеме, че като е напуснал мястото на
произшествието, за да потърси медицинска помощ, касаторът е извършил
нарушението в условията на крайна необходимост по смисъла на чл.8 от ЗАНН и чл.13,
ал.1 от НК вр.чл.11 от ЗАНН – за да спаси свои лични, неимуществени блага,
които са безспорно по-значими от интереса от установяване на вредите от
произшествието.
Когато от същото е увредено единствено имуществото на
нарушителя, както е в случая, единственият мислим интерес, който се защитава с
разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, би бил този на
застрахователя, с цел предотвратяване извършването на евентуални
застрахователни измами. Именно поради това принципът, установен в чл.6, т.4 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, е, че не се посещават от
органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи за
повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са
причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не
е в състояние да се придвижи на собствен ход, т.е. в хипотезата на чл.125, т.8
от ЗДвП.
Вярно е, че в случая, макар да е нямал
задължението да остава на място по изложените по-горе съображения, касаторът
все пак е бил длъжен да уведоми контролните органи за настъпилото произшествие,
за да могат те да го посетят и да фиксират установените материални щети по
автомобила в протокол за ПТП. Няма спор, че това задължение не е изпълнено от
последния като сигнал за ПТП е подаден до контролните органи от друг гражданин.
Макар нарушението по чл.123,
ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП да е формално, то при преценката за неговата
обществена опасност, съгласно чл.93, т.9 от НК, не може да не се държи сметка и
за това дали от него са настъпили, макар и несъставомерни, вредни последици. В
случая такива изцяло липсват. Настъпилите вреди от ПТП са фиксирани в
съставения за тази цел протокол съгласно чл.4 и приложение № 2 към Наредба №
Iз-41 от 12.01.2009 г. и изготвените фотоснимки, а след настъпването му, до
връщането на касатора на местопроизшествието, след като получил обаждане от
служители от сектор „Пътна полиция“ – Русе, автомобилът не е бил преместван.
Както беше отбелязано, касае се до инцидент не само с имуществени вреди, а с
пострадали, в лицето на касатора, който е потърсил медицинска помощ след
настъпването му. По изложените съображения следва да е приеме, че макар
неуведомяването на контролните органи да съставлява нарушение, то, предвид
изложените обстоятелства, съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол и когато
съдът констатира, че предпоставките по чл. 28 от ЗАНН са налице, а наказващият
орган не го е приложил, е налице основание за отмяна на НП поради противоречие
със закона (арг. от Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. №
1/2007 г., ОСНК).
Като е достигнал до противоположни правни изводи
районният съд е допуснал нарушение на материалния закон като не приложил закон,
който е трябвало да бъде приложен – чл.348, ал.2 от НПК, и е постановил едно
неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната част. След отмяната
на решението, на основание чл.222, ал.1 от АПК, касационната инстанция следва
да се произнесе по съществото на спора като по изложените съображения
наказателното постановление следва да бъде отменено в частта, с която са
наложени административни наказания по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушението
по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.
Касационният жалбоподател е направил разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 300
лева. В това производство предмет на съдебна проверка е било наказателното
постановление в неговата цялост като с него, за две нарушения, са наложени три
административни наказания: глоба в размер на 20 лева за нарушението по чл.20,
ал.1 от ЗДвП, съответно глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец за нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“
от ЗДвП. Видно от договора за правна помощ, заплатеното в брой адвокатско
възнаграждение е уговорено за процесуално представителство и защита по
административнонаказателното дело на РС – Русе, т.е. за защита и по двете
пункта от наказателното постановление. Предвид обстоятелството, че се касае до
разнородни административни наказания и с оглед липсата на изрична уговорка за
начина на определяне на адвокатското възнаграждение по всяко от тях в договора
за правна помощ, съдът намира, че половината от заплатения адвокатски хонорар
следва да бъде отнесен за защита срещу лишаването от права, а другата половина
– за защитата срещу наложената глоба. Наказателното постановление, в частта за
нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП, за което е наложена глоба в размер на 20
лева, е потвърдено от районния съд и решението му в тази част, като
необжалвано, е влязло в сила. Така от общия размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение от 300 лева, касаторът има право на такова в размер на 257,14
лева за въззивното производство. Направените от последния разноски в размер на
150 лева за заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство
следва да му бъдат присъдени изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1
от АПК, § 1, т.6 от ДР на АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на касатора следва
да бъде присъдена сумата от общо 407,14 лева – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение във въззивната и касационната инстанция. Тази сума следва да
бъде възложена в тежест на ОД на МВР –
Русе, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК вр.чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 614/27.07.2020 г.,
постановено по АНД № 312/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, в частта, с
която е потвърдено наказателно постановление № 19-1085-002668/08.10.2019 г.,
издадено от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Русе по
отношение на наложените на Д.М.И., с
ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и за нарушение по
чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от същия закон, административни наказания „глоба“ в
размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец,
и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-1085-002668/08.10.2019 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР – Русе по отношение на наложените на Д.М.И., с ЕГН **********, на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“
от същия закон, административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе, с
адрес гр.Русе, бул."Генерал Скобелев" № 49, представлявана от
директора Теодор Атанасов Атанасов, да заплати на Д.М.И., с ЕГН **********,
сумата от общо 407,14 лева –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната и касационната
инстанция.
В останалата
част, като необжалвано, решението на Районен съд – Русе е влязло в сила.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: