Р Е Ш Е Н И Е № 835
17.08.2020 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение,VI състав
На 14.07.2020 г.
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Пенка Георгиева
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева
в.гр.дело № 1075 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Н.Г.П., чрез
особения представител адв.Н.П. ***, срещу Решение № 1192/27.03.2020 г. по
гр.д.№ 3924/2019 г. по описа на ПРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати
на „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД с ЕИК **** сумата от 1585,48 лева,
представляваща стойността на заплатеното от дружеството застрахователно обезщетение по щета №
44011511402432 от 23.06.2014г., представляваща стойността на имуществените
вреди, претърпени от собственика на лек автомобил марка и модел „Сузуки Лиана”, с рег. № ****, вследствие на пътно - транспортно
произшествие, настъпило на 10.05.2014 г. в град ****, срещу входа на магазин К.,
претърпени вследствие на противоправно поведение на водача на лек автомобил
„Дачия Логан”, с рег. № **** Н.П., с
която сума „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД е обезщетило собственика на
автомобила, като обезщетение по застраховка “Каско+”, ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от подаване на исковата молба – 08.03.2019 г. до
окончателното й заплащане.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Конкретно
жалбоподателят навежда оплаквания за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с претендираните повреди по автомобила, наличието на
причинно-следствена връзка с ПТП, както и неправилно приложение на материалния
закон. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения
иск.
В законоустановения срок по чл.263 ГПК е постъпил и отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна. В него е
мотивирано становище за правилност и законосъобразност на решението. Иска се то
да бъде потвърдено от въззивния съд.
Претендират се разноски за
въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице, разполагащо с право на обжалване , поради което е допустима и
следва да се разгледа по същество.
Пловдивският
окръжен съд, като се запозна с обжалваемия съдебен
акт и доказателствата по делото, във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания, намира за установено следното:
При дължимата служебна преценка съгласно нормата на чл.269 ГПК,
въззивният съд констатира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.
Казаното
налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база
изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по
принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за
валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените
изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
на осн. чл.272 от ГПК препраща към мотивите му, като следва да изложи само следните съображения :
От фактическа страна по делото е установено, че на 10.05.2014 г. в гр.**** водачът Н.Г.П., при управление на л.а. „Дачия
Логан“ с рег.№ ****, собственост на „РЕС-М“ ЕООД, без валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, загубва контрол над управляваното от него МПС, навлиза в лентата
за насрещно движение и удря насрещно движещия се л.а. „Сузуки Лиана“ с рег.№ ****,
собственост на В. А. П. Безспорно е и обстоятелството, че за л.а. Сузуки Лиана
е имало сключен валидна имуществена застраховка „Каско+“ при ищцовия
застраховател, действаща към датата на произшествието. Тези обстоятелства не са
били оспорени от ответника в отговор на исковата молба, а и несъмнено се
установяват от Протокола за ПТП № 1547233 от 10.05.2014 г., съставен от
длъжностно лице- мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-****, който
официален документ не е оспорен и се ползва с материална доказателствена сила
на осн.чл.179, ал.1 ГПК относно възприетите и отразени в него от длъжностното
лице обстоятелства, както и представената застрахователна полица №
440114151001371 със срок на действие 13.02.2014 г.- 12.02.2015 г. По повод
настъпилото произшествие и на основание уведомление на собственика на
застрахования автомобил, при ищеца е била образувана преписка по щета №
44011511402432, в хода на която е извършен оглед на пострадалия автомобил и са
съставени два описа на констатираните щети / л.14 и л.15 от делото на ПРС/. Не
е оспорно също така, че повредите са отстранени от доверен сервиз и заплатени
от застрахователя с нареждане за групово плащане от 03.07.2014 г.
Не
се формира спор между страните и относно противоправността на извършеното от
ответника деяние- нарушение на правилата за движение по пътищата, както и
неговата вина.
Спорът
по делото се концентрира относно наличието на причинно-следствена връзка между
произшествието и описаните и заплатени от застрахователя повреди. Жалбоподателят
възразява за недоказаност с доводи, че изслушаната по делото САТЕ е изготвена
въз основа на документите на застрахователя- описите на уврежданията, които
съставляват частни свидетелстващи документи и не се ползват с материална доказателствена
сила. Действително вещото лице не е възприело непосредствено увредените по
лекия автомобил детайли поради отремонтирането им, а е работило само въз основа
на документите по делото, при чийто анализ дава заключение за наличието на
пряка причинна връзка между механизма на ПТП и вредите по автомобила от
техническа гледна точка. Няма основание заключението да не се възприеме от
съда, тъй като кореспондира и с останалите доказателства по делото, събрани в
тази насока. В тази връзка по делото пред ПРС е бил изслушан свид.В. П.-водач
на увредения л.а. Сузуки Лиана, който подробно описва механизма на
произшествието и настъпилите в негов резултат увреждания по управлявания от
него автомобил- повреден преден капак, броня в предната дясна част, мигач, фар,
калник. Тези повреди съответстват на описаните от застрахователя в съставените
два описа, респ.изготвената калкулация по щатата / л.16 от делото на ПРС/. Съвкупната
преценка на тези доказателсва и заключението на САТЕ, кредитирано от съда като
компетентно и обосновано, обуславя извод, че всички констатирани и възстановени
повреди са причинени при процесното произшествие, т.е., налице е
причинно-следствена връзка между поведението на ответника и вредите от
деянието.
В аспекта на
изложеното, по делото е установен фактическият състав на разпоредбата на чл. 213, ал.1 КЗ/отм./, а именно наличие на валидна имуществена застраховка за лекия автомобил, настъпване на покрит
от застраховката риск- увреждане на застрахованото имущество, заплащане на застрахователно
обезщетение , с което застрахователят е встъпил в правата на увредения,
съответно за него е възникнало суброгационното право да иска възстановяване на
платеното от виновното за настъпването на вредите лице.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,
поддържано и пред първата инстанция, че отговорността следв ада се понесе от
собственика на автомобила Дачия Логан, доколкото последният не бил сключил
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила. Както
правилно е съобразил първоинстанционният съд, законът не предвижда отговорност
за собственика на автомобила в случаите на незастраховано МПС по застраховка
ГО, а предвижда такава само за водача, който управлява автомобил без
задължителната застраховка.
Налага
се общият изовд, че обжалваното решение е законосъобразен отговор на повдигнатия
правен спор и следва да се потвърди.
При този изход на делото на въззиваемия ще се
присъдят направените пред настоящата инстанция деловодни разноски в размер на 282,14
лв. платено адвокатско възнаграждение.
На особения представител
на жалбоподателя- адв.Н.П. *** следва да се определи възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция съобразно
обжалвания интерес, възлизащо на 340 лв. на осн.чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така определеното възнаграждение подлежи на
заплащане винаги от ищеца – съгласно изричния текст на чл. 47, ал. 6 от ГПК, а
и предвид трайната съдебна практика – напр. Определение № 882 от
13.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 795/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 783 от
19.12.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1975/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 594 от
16.11.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3070/2015 г., I т. о., ТК и др. С оглед изхода на спора тези разноски ще се
възстановят на въззиваемата страна.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1192/27.03.2020
г., постановено по гр.д. № 3924 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „ДЗИ – общо
застраховане“ ЕАД с ЕИК **** да заплати на особения представител адвокат Н.П. ***
сумата от 340 лв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство на
ответника пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н.Г.П. с ЕГН ********** да
заплати на „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД с ЕИК **** сумата от 622,14 лева разноски пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: