№ 488
гр. Бургас, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120100105 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на Т. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Ч., Х. М.
Х. с ЕГН **********, с адрес гр. Ч., П. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. Б.,
М. Г. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., Я. Т. П. с ЕГН **********, с адрес
гр. Ч., чрез пълномощника им адвокат Ж., против:
- решение на Поземлена комисия – гр. Созопол № * от 20.11.1996 г. за
възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на село Черноморец,
постановено по преписка за обезщетяване по заявление вх. № * от 01.06.1996
г. на Т.Т. П.;
По отношение на решение на Поземлена комисия – гр. Созопол № * от
20.11.1996 г. се иска прогласяване на нищожността му поради това, че същото
не отговаря на изискванията на чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ.
- решение на Поземлена комисия – гр. Созопол № * от 14.03.2000 г. за
определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, 10в и
чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на с. Черноморец, постановено по преписка за
обезщетяване по заявление вх. № * от 06.01.2000 г. на наследниците на Т. Т.
П. на основание влязло в сила решение на поземлена комисия по чл.18ж, ал.1
от ППЗСПЗЗ №* от 20.11.1996 г.;
По отношение на решение на Поземлена комисия – гр. Созопол № * от
14.03.2000 г. се иска прогласяване на нищожността му поради това, че не е
спазено изискването на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ.
- решение на Общинска служба по земеделие и гори – гр. Созопол № 5Ч
1
от 17.01.2005 г. за стойността на обезщетението със земя и/или с поименни
компенсационни бонове на собствениците по реда на чл.19, ал.17, т.1 от
ППЗСПЗЗ, постановено на основание решение на Поземлена комисия – гр.
Созопол № * от 14.03.2000 г.
По отношение на Общинска служба по земеделие и гори – гр. Созопол
№ 5Ч от 17.01.2005 г. се иска отмяната му като незаконосъобразно, поради
това, че същото същото е издадено въз основан на предходни нищожни
решения.
При условията на евентуалност се иска отмяна на всички решения като
незаконосъобразни. Претендират се и разноски.
Конституираната насрещна страна по жалбата – Общинска служба по
земеделие – гр. Созопол, не изразява становище и не изпраща представител в
съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като липсва срок за
прогласяването на нищожност на един административен акт /чл.149, ал.5 от
АПК/, при наличието на правен интерес, който в случая за жалбоподателите
произтича от качеството им на наследници на правоимащото лице Т. Т.
Манолов.
Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии
/понастоящем Общински служби по земеделие/ са индивидуални
административен актове и следва да отговарят на условията за
законосъобразност на един административен акт, т. е. да са постановени от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, да са спазени
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването им и
да са съобразени с целта на закона – чл.146 от Административно -
процесуалния кодекс.
Според чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във
времето. В жалбата си жалбоподателите отправят твърдения именно за такива
пороци на административните актове, което обуславяло тяхната нищожност.
Следователно и на това основание жалбата се явява допустима, доколкото
въпросът за нищожността може да се повдига без ограничение във времето.
Отделно от изложеното, съдът следи и служебно за пороци на
административния акт, обуславящи неговата нищожност. По отношение на
последния оспорен административен акт, по преписката липсват
доказателства същият да е връчен на всеки един от жалбоподателите, тоест
същият не е влязъл в сила /има доказателства за връчването му единствено на
Т. П. – л.118 от делото/.
По отношение на правния интерес, съдът намира, че такъв е налице,
доколкото жалбоподателите винаги имат правен интерес от установяване на
недействителността на административния акт, дори и същият да
2
удовлетворява частично отправеното искане, доколкото по този начин се
игнорира всякакво съмнение относно неговата действителност.
По повод на решение на Поземлена комисия – гр. Созопол № * от
20.11.1996 г. за възстановяване на правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село
Черноморец:
По делото е представен заверен от Общинска служба по земеделие, гр.
Созопол, препис от решение на Поземлена комисия – гр. Созопол № * от
20.11.1996 г. От представения по делото заверен препис от посоченото
решение, е видно, че то не носи нито един подпис на член на комисията.
Отделно от това, никъде в решението не е отразен поименно съставът му.
Съгласно чл.15, ал.2, т.6, изр.2 от ЗАП(отм.), когато органът е колективен,
актът се подписва от председателя и секретаря на този орган, което в
настоящия случай не е спазено /същото изискване се съдържа и в АПК/.
Липсата на подпис представлява особено съществено нарушение на формата
на административния акт и обуславя липса на валидно волеизявление на
колективния административен орган, издадено в упражняване на неговите
властнически правомощия при изпълняване функции на държавно
управление. Констатираният порок съществено засяга законността на
административния акт, поради което съдът приема, че това обуславя неговата
нищожност.
Следва да се посочи, че в указания от съда срок, Общинска служба по
земеделие, гр. Созопол не представи подписан екземпляр от акта, въпреки че
по делото е разпределена доказателствена тежест, като е указано, че
административният орган носи тежестта да докаже, че издаденият
административен акт е законосъобразен.
Съдът намира за основателни и наведените доводи, че в решението не
са описани надлежно и съобразно изискванията на ЗСПЗЗ и правилника за
неговото прилагане, размерът и категорията на имота, неговото
местоположение /граници и съседи/ и ограниченията на собствеността с
посочване на основанията за това. Видно от представения административен
акт е, че същият не съдържа така изискуемото се описание на имотите. Това
представлява пречка административният акт да породи своето реституционно
действие, като този порок би могъл да бъде отстранен само с друг
административен акт.
По тези съображения съдът приема, че административният акт следва
да бъде прогласен за нищожен, а преписката следва се изпрати на ответника
за ново произнасяне по заявлението.
По повод на решение на Поземлена комисия – гр. Созопол № * от
14.03.2000 г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда
на чл.10б, 10в и чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на с. Черноморец, постановено
по преписка за обезщетяване по заявление вх. № * от 06.01.2000 г. на
наследниците на Т. Т. П.:
Съгласно чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ поземлените комисии се състоят от
3
председател, заместник- председател - инженер по горско стопанство, или
техник по специалността „Горско и ловно стопанство“, секретар и нечетен
брой членове. Председателят, заместник-председателят и секретарят на
комисията и определените от Министерството на земеделието, горите и
аграрната реформа нейни членове задължително се назначават на щат. На
останалите членове на комисията се заплаща съгласно действащите
нормативни актове. В ал.5 е посочено, че в поземлените комисии по
възможност се включват юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-
земеустроител, инженер по горско стопанство.
В случая от събраните в хода на производството доказателства не се
установява съответствие на състава на комисията със законовите изисквания.
Установява се, че броят на членовете в комисията е четен. Съдът намира, че
изискването за броя на членовете е императивно, а не пожелателно до
отмяната на разпоредбата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ през 2001 г. В съдебната
практика се приема, че несъответствието на състава на комисията с
императивните законови разпоредби води до некомпетентност на органа, като
липсата на компетентност на органа, постановил оспорения административен
акт, е порок, който по дефиниция обосновава неговата нищожност /Така
Решение от 18.03.2009 г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 18/2009 г., Решение
от 5.03.2009 г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 17/2009 г. и др./.
Това обуславя нищожността на посочения административен акт, поради
което същият следва да се прогласи за такъв, а преписката следва да се върне
на административния орган за произнасяне по заявлението.
По повод на решение на Общинска служба по земеделие и гори – гр.
Созопол № 5Ч от 17.01.2005 г. за стойността на обезщетението със земя и/или
с поименни компенсационни бонове на собствениците по реда на чл.19, ал.17,
т.1 от ППЗСПЗЗ:
Жалбоподателят е отправил искане за отмяна като незаконосъобразен
на посочения административен акт. Доводът му е, че решението е
незаконосъобразно, тъй като е постановено на основание предходни нищожни
решения.
Направения довод не обуславя незаконосъобразността на акта, а
неговата нищожност, като предвид възможността съдът служебно да се
произнесе по нищожността, в случая не е налице пречка и това да бъде
сторено, въпреки така формулирания петитум в жалбата.
Оспореното решение е издадено на основание чл. 19, ал. 17 от
ППЗСПЗЗ. За да бъде издадено същото на соченото основание следва да е
налице влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Липсата на
предписаното от закона правно основание за постановяване на
административния акт, каквото в случая е изискването на чл. 19, ал. 17 от
ППЗСПЗЗ за наличието на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ
е особено съществен порок за валидното действие на административния акт,
който във всички случаи обосновава неговата нищожност, за което съдът
следи служебно. Това е така доколкото, както се посочи по – горе, актът въз
4
основа на който е издаден това решение е нищожен, което рефлектира и
върху действителността на решението по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ /В този
смисъл Решение № 16202 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6358/2009 г.,
IV о./.
По тези съображения, административният акт следва да се прогласи за
нищожен, а преписката следва да се върне на административния орган за
произнасяне по заявлението.
Искането за присъждане на разноски следва да бъде уважавано, в
размер на сумата от 2400 лева за изплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно представените договори за правна защита и съдействие и
доказателствата за извършено плащане въз основа на същите, както и 10 лв. за
заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, Районен съд – Бургас
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решение на Поземлена комисия – гр.
Созопол № * от 20.11.1996 г. за възстановяване на правото на собственост на
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището
на село Черноморец, постановено по преписка за обезщетяване по заявление
вх. № * от 01.06.1996 г. на Т.Т. П..
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол за
произнасяне по заявление вх. № * от 01.06.1996 г. на Т.Т. П., съобразно
мотивите на настоящото решение.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решение на Поземлена комисия – гр.
Созопол № * от 14.03.2000 г. за определяне правото на обезщетение на
собствениците по реда на чл.10б, 10в и чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на с.
Черноморец, постановено по преписка за обезщетяване по заявление вх. № *
от 06.01.2000 г. на наследниците на Т. Т. П. на основание влязло в сила
решение на поземлена комисия по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ №* от 20.11.1996
г.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол за
произнасяне по заявление вх. № * от 06.01.2000 г. на наследниците на Т. Т. П.,
съобразно мотивната част на настоящото решение.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решение на Общинска служба по
земеделие и гори – гр. Созопол № 5Ч от 17.01.2005 г. за стойността на
обезщетението със земя и/или с поименни компенсационни бонове на
собствениците по реда на чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ, постановено на
основание решение на Поземлена комисия – гр. Созопол № * от 14.03.2000 г.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол с
указание за постановяване на Решение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ при спазване
на изискванията му за законосъобразност, съобразно мотивите в настоящото
решение.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол, ДА
5
ЗАПЛАТИ на Т. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Ч., сумата в размер на 482
лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол, ДА
ЗАПЛАТИ на Х. М. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. Ч., сумата в размер на
482 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол, ДА
ЗАПЛАТИ на П. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., сумата в размер на 482
лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Г. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., сумата в размер на
482 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол, ДА
ЗАПЛАТИ на Я. Т. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Ч., сумата в размер на
482 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас
в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6