РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Ямбол, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20242330103976 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба от “Ванина трейдинг” ЕООД-гр. Я., представлявано от *** С. Ф.
С., срещу „Монкрис кар“ ЕООД –гр.С., представлявано от *** М. А. Н.. Ищецът твърди, че
между страните са сключени договори за покупко-продажба на *** и за предоставени
услуги, за които са съставени фактури № *** г. на стойност с ДДС-2320,46лв., №***г. на
стойност с ДДС-2557,68 лв. и № *** г. на стойност с ДДС- 2500,94 лв. Ищецът „Ванина
трейдинг“ ЕООД като продавач е изпълнил задължението си да предаде стоките, а
ответникът - купувач не е изпълнил задължението си да плати цената. Поради това
кредиторът има право да иска изпълнението –плащане на сумата общо от 7379,08 лв., заедно
с обезщетение за забавата в размер на 330,88 лв., дължимо от 30.07.2024 г. до 18.12.2024 г.
общо върху главниците по фактурите. От съда се иска да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите, както и разноските по делото.
В с.з. исковете се поддържат частично. Поради извършени частични плащания от
ответника след завеждане на делото ищецът се е отказал от иска за сумата 2320,46 лв. -
главницата по фактура № *** г., а искът за мораторна лихва в размер на 124,75 лв. върху
главницата по същата фактура поддържа. Поради частично плащане и извършено от ищеца
прихващане се е отказал от иска за вземането по фактура № ***г. за разликата от 2557,68 лв.
до 18 лв., за който последен размер поддържа иска, ведно с иска за мораторна лихва в
размер на 115,23 лв. върху главницата по тази фактура. Поддържа изцяло иска за 2500,94
лв.- главница по фактура № *** г., както иска за мораторна лихва в размер на 90,90 лв. върху
същата главница, тъй като по тази фактура не е налице плащане от страна на ответника.
Въз основа на направения отказ от част от исковете съдът е прекратил производството по
тях.
1
В срока за отговор ответникът не е подал такъв. В с.з. не изпраща представител.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните са съществували търговски правоотношения, свързани с доставка на ***
и предоставени услуги от ищеца на ответника, видно от представените фактури: №*** г. за
сумата от 2557,68 лв. с ДДС и № *** г. на стойност с ДДС- 2500,94 лв., издадени от ищеца.
Представени са и извлечения от сметка за периода от 09.01.2025 г. до 15.01.2025 г. на „ОББ“
АД за извършените от ответника плащания по първата посочена в исковата молба фактура и
частично по втората- в размер на 1814,86 лв. Ищецът е издал Кредитното известие от
13.01.2025 г. за сумата 724,82 лв., с която е направено прихващане с част от вземането по
втората фактура.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 327ал.1 пр.1, чл.309а от ТЗ вр. чл. 79 и 86 от ЗЗД.
Между страните са сключени търговски покупко-продажби по смисъла на чл. 318 от ТЗ.
Съгласно чл. 327 ал.1 от същия, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение. Касае се до сделки между търговци, консенсуални, неформални и възмездни,
които пораждат задължение за продавача да предаде на купувача стоките и да извърши
услугата, съответно- задължение на последния да заплати цената им. В случая вземането на
ищеца по останалите неплатени от ответника фактури е възникнало от сключени договори,
по които е изпълнил задължението за доставка, удостоверено с представените от него
фактури и с извършените от ответника плащания, които са своеобразно признание на
задълженията му по съществуващите търговски правоотношения. Поради това исковете като
основателни следва да бъдат уважени за неплатената част от вземанията.
От основателността на главния иск следва основателност на акцесорния по чл.309а от ТЗ
вр. чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забавата на плащането по фактурите. Дължи се мораторна
лихва и за платените в хода на делото суми поради забавата на длъжника до този момент.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 и 2 от ГПК.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Монкрис кар“ ЕООД –гр.С., представлявано от *** М. А. Н., ул. ***, ЕИК
***, на осн. 327 ал.1 от ТЗ да заплати на “Ванина трейдинг” ЕООД-гр. Я., ул.***,
представлявано от *** С. Ф. С., ЕИК ***, сумата от 18 лв., представляваща неплатената част
2
от цена по фактура № *** г., сумата от 2500,94 лв. по фактура № *** г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 19.12.2024 г. до окончателното плащане, както и на осн.
чл.309а от ТЗ да заплати обезщетение за забава в размер общо на 330,88 лв. за периода от
30.07.2024 г. до 18.12.2024 г. (върху главниците по фактура №***г. на стойност с ДДС-2557,68
лв., фактура № *** г. на стойност с ДДС- 2500,94 лв. и фактура № *** г. на стойност с
ДДС-2320,46лв.), и направените по делото разноски в размер на 1509 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
ЯОС!
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
3