Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №     497

 

гр.Сливен,  14 май   2018  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав  в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и  осемнадесета година в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Наталия ЕГОВА , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 512/2018   г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

     Предявени са кумулативно съединени искове  с  правно  основание   344, ал. 1, т.1    от КТ,  иск с пр. осн. чл. 225, ал.1  и цена на иска 15 000 лв. и  иск с пр. осн. Чл. 224, ал. 1 от КТ  и цена на иска 2 700 лева.

 

 В Исковата молба на  Л.С.С.  чрез адв. Ц.Б. ***  се твърди, че  със Заповед на Кмета на ОБЩИНА СЛИВЕН № 1 от 4 май 2012 г.  била назначена за Директор на  Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси” – гр. Сливен   до 13 април 2016 г.,когато със Заповед на Кмета  на основание  Решение № 145 от 31 март 2016г. на Общински съвет – Сливен било прекратено трудовото й правоотношение.

Поради явната незаконосъобразност на издадената заповед   предявила иск за нейната отмяна и с Решение на СлРС  № 657 от 20 септември 2016 г. , постановено по гр. дело № 2343/2016 г. и потвърдено с Решение № 6 от 18 януари 2017 г. по гр. дело № 527/2016 г. на Окръжен съд – Сливен и Определение № 727 от 17 октомври 2017 г. по к.д. №1294/2017 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС уволнението й било признато за незаконно и обжалваната Заповед била отменена. Била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и й било присъдено обезщетение за времето през което е останала без работа в резултат на уволнението.

В изпълнение на Решението за възстановяване на работа на 26 октомври 2017 г. се явила в предприятието, за да започне изпълнение на задълженията си като Директор на същото.  Уведомила писмено Кмета на Общината за това и приложила към Заявлението си решенията на съда. Въпреки това не била допусната до работа като се оказало, че на длъжността Директор с Решение  № 296 от 30 юни 2016 г.  на Общински съвет била избрана Даниела Костадинова Йорданова. 

През цялото време от 26 октомври 2017 г. до момента на  уволнението й била подложена на постоянен стрес, тъй като не я допускали до кабинета. Налагало се да стои в стаята на чистачката и била обект  на постоянни подигравки като на тази стая дори някой бил залепил табела с наименование Директор и нейното име.

Във връзка с това, че не била допусната до работа подала сигнал до Инспекцията по труда и прокуратурата, но  въпреки това съдебното решение не било изпълнено. Вместо Кметът на общината да изпълни решението на съда за допускането й до работа като бъде прекратен договора с назначеното лице на 7декември 2017 г. й била връчена Заповед № 73 от 7 декември 2017 г. с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ било прекратено трудовото й правоотношение поради постъпване на работа на служител, който е спечелил конкурс. 

Била изненадана, тъй като  Правилникът за организация, устройство идейността на Общинското предприятие  не предвиждал заемането на тази длъжност  с конкурс.

В Заповедта за уволнение наред с правното основание били цитирани и Решение № 145 от 31 март 2016 г. на Общинския съвет – Сливен, Протокол № 2 от 30 май 2016 г.  на Комисията за провеждане на конкурс и възлагане на управление    и Решение № 296 от 30 юни 2016 г. на Общински  съвет – Сливен за избор на Директор на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси” – гр. Сливен.

Счита издадената заповед  за незаконосъобразна и следва да бъде отменена по следните съображения:

- От 1 април 2012 г. била  на длъжност Директор на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси” – гр. Сливен. Предприятието  било специализирано звено на Общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от  общинския бюджет, създадено на  основание л. 51, ал. 1 от Закона за общинската собственост с Решение на Общински съвет – Сливен І 130 от 29 март 2012 г.

Приложимата по отношение на функционирането на предприятието нормативна уредба намирала основание в разпоредбите на Закона за общинската собственост,   Наредбата за реда за упражняване правата на собственик на ОБЩИНА СЛИВЕН в търговските дружества  с общинско участие в капитала и Правилника за организацията, устройството и дейността на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси” – гр. Сливен.

Съгласно чл. 52, ал. 3 от Закона за общинската собственост Общинско предприятие  осъществява дейността си въз основа на Правилник, приет от Общинския съвет, а съгласно  ал. 4  с  Правилника по ал. 3 се определят предметът на дейност, структурата, управлението,  числения състав и правата и задълженията на предприятието по отношение на предоставеното му общинско имущество. 

Директорите на общинските предприятия, съгласно чл. 55 от ЗОС се назначават от Кмета на общината по ред, определен от Общинския съвет. По силата на Правилник приет от Общинският съвет  на основание л. 24, ал. 1 и чл. 30, ал. 1  се предвижда сключване на трудови договори с Директора на предприятието и с останалия щатен персонал и съответно възникване на трудови правоотношения.  По силата на този Правилник и на основание чл. 70 във вр. С чл. 67, ал. 1 , т. 1  от КТ с нея на 4 май 2012 г. бил сключен Трудов договор за изпълнение на длъжността Директор на предприятието, считано от 8 май 2012 г.  До момента на уволнението й Правилникът за организация, устройство и дейност на  Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси” – гр. Сливен не бил отменян, изменян или допълван.

-  В цитираното Решение № 145  на Общинския съвет от 31 март 2016 г.  било посочено, че се прекратяване договора й   а управление; че се избира за временно изпълняващ длъжността Директор на предприятието Даниела Костадинова Йорданова; възлага се на Кмета да сключи договор за управление с нея и се одобрява конкурс за избор на Директор по реда на глава ІХ от Наредбата.

На основание на това решение била издадена  Заповедта й за уволнение от 13 април 2016 г., която била отменена от Сливенския районен съд като в решението  си и в  това на Окръжния съд били  изложени подробни мотиви   за допуснатите отстрана на Общината нарушения на Закона при издаване на заповедта, поради което тя била отменена. По време на приемане на горното решение от Общинския съвет и в последствие  не били предприемани изменения на Правилника за организацията, устройството и дейността на  Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси” – гр. Сливен, които да предвиждат длъжността Директор да бъде определена за заемане с конкурс.

Въпреки това и по време  на съдебния процес ОБЩИНА СЛИВЕН  е обявила и провела  конкурс за избор на директор на предприятието на 30 май 2016 г., който бил спечелен от Йорданова.   С решение № 296 от 30 юни 2016 г.  Общинския съвет е избрал същата за Директор и е възложил на Кмета да сключи с нея Договор за управлението, което е в противоречие с цитирания Правилник.

Счита, че Кмета на Общината неправилно е приложил закона като е счел, че длъжността Директор на Общинското предприятие следва да се заеме от лице, спечелило конкурс – цитира  Правилникът за организацията, устройството и дейността на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси” – гр. Сливен, приет с Решение 130 от 29 март 2012 г. на Общински съвет.

Счита приетите решения на Общинския съвет, свързани с прекратяване на Договора й за управление без да съществува такъв за избиране на временно изпълняващ длъжността Директор на предприятието,  обявяване и провеждане на конкурс за избор на Директор на общинското предприятие и избирането и  назначаването за Директор на лицето Даниела Йорданова противоречат на закона.  Следвало да се приеме, че  към момента на уволнението й  на длъжност Директор на предприятието не е имало легитимно назначено лице, поради което не е налице и основание за прекратяване на трудовото  й  правоотношение.    

С оглед  на това следвало да се приеме, че издадената  заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а тя възстановена на длъжността преди уволнението.

В резултат на незаконното уволнение останала без работа поради което ответникът й дължал обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, което  било в размер на 15 000 лева.   Освен това й се дължало и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, съгласно  чл. 224, ал. 1 от КТ. Същият бил в размер на 45 дни  за 2016 г. и 2017 г. в размер на 2 700 лева.

На основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 225, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ моли  съда да приеме  уволнението й  за незаконно и да го отмени;  да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност Директор на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси” – гр. Сливен;  на основание чл. 225, ал. 1 от КТ  да осъди ОБЩИНА СЛИВЕН  да й заплати обезщетение за времето през което е останала без работа в резултат на уволнението в размер на 15 000 лева и на основание чл. 224, ал. 1 от КТ да осъди ОБЩИНА СЛИВЕН  да й заплати обезщетение за неползван платен отпуск за 2016  и 2017 г.   – 45 дни в размер на 2 700 лева.

Моли съда да задължи ответника да представи Решение № 296 от 30 юни 2016 г.  на Общинския съвет – Сливен; Преписката по провеждането на конкурса за избор на Директор на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси” – гр. Сливен и Договорът за управление, сключен с Даниела Костадинова Йорданова.

Моли съда  на основание чл. 195 и сл. от ГПК да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която след като извърши справка по счетоводните документи в предприятието и Община Сливен да даде заключение какъв е размера на следващото й се обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и  размера на   обезщетението за неползван платен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ.

Представен  е  Отговор на ИМ от   ОБЩИНА СЛИВЕН  с който  счита   предявените искове за допустими, а по същество неоснователни по следните съображения:

На  26 октомври 2017 г.  в деловодството на Община Сливен е подадено Заявление вх. № 9400-24369  от инж.  Л.С.С.  с което уведомява, че се явява на работното си място в сградата на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси” – гр. Сливен, за да изпълнява  задълженията си на Директор на предприятието, съгласно  Решение на СлРС  № 657 от 20 септември 2016 г. , постановено по гр. дело № 2343/2016 г. и потвърдено с Решение № 6 от 18 януари 2017 г. по гр. дело № 527/2016 г. на Окръжен съд – Сливен и Определение № 727 от 17 октомври 2017 г. по к.д. №1294/2017 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС.

Съгласно чл. 345, ал. 1 от КТ при възстановяване на работника  или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда, той може да я заеме ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.

След служебна справка в деловодството на Районен съд – Сливен е установено, че  на 7 ноември 2017 г.  на инж.  Л.С.С.  е връчено  Уведомление с изх. № СД-02-08-8311 от 3 ноември 2017г. на Районен съд – Сливен относно влязло в сила решение за отмяна на уволнението й по гр. дело № 2343 по описа на СлРС за 2016 г.  В този случай нормативно установения срок за явяване на лицето на работа започва да тече от 8 ноември 2017 г. 

С писмо изх. І 17267724 от 5 декември 2017 г. Директорът на Инспекция по труда – Сливен уведомява лицето, че срокът за заемане на длъжността тече от момента на връчване на съобщението по чл. 345, ал. 1 от КТ, а не от влизане в сила на решението.

На 15 ноември 2017 г.  в деловодството на Община Сливен е подадено Заявление с вх. № 9400-250929 от инж.  Л.С.С.    с което лицето уведомява, че от  13  до 17 ноември 2017 г. включително е в отпуск по болест и е изпратила болничния лист по пощата с обратна разписка на 13 ноември 2017 г. , но до настоящия момент такъв болничен лист не е представен на работодателя.

Прилагайки редът, разпитан в Наредбата  Общинския съвет – Сливен приема решение с което обявява конкурс за избор на Директор. След приключване на конкурса отново колективният орган се произнася с ново решение с което   утвърждава избраният кандидат и възлага на Кмета на община да сключи с него Договор за управление.

С Решение № 440 от 17 ноември 2016 г. на ОбС – Сливен е приета Наредба за упражняване правата на собственик на общината в общински търговски дружество с общинско участие в капитала и в общинските предприятия, която  отменя Наредбата за реда за упражняване правата на собственик на Община Сливен в търговските дружества с общинско участие в капитала, приета с Решение от 28 април 2005 г. и изменена с Решение  от 25 май 2006 г., 28 септември 2006 г., 28 февруари 2008 г. и 27 март 2008 г.

Правилникът за организацията, устройството и дейността на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси” – гр. Сливен  е приет с решение № 130 от 29 март 2012 г. на ОбС – Сливен като с приемането си е бил в противоречие с Наредбата  действаща до 27 декември 2016 г.  и  е изменен и допълнен с Решение № 922 от 14 декември 2017г. в сила от 1 януари 2018 г.

Към настоящия момент длъжността  Директор   на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси” – гр. Сливен  е заета от друго лице въз основа на проведен конкурс, съгласно утвърдения ред в Наредбата за упражняване правата на собственик на общината и общински търговски дружества с общинско участие в капитала и в общинските предприятия, сключен е Договор за управление, т.е.  правоотношението  е различно от трудовото.

В тази връзка ИМ се явява неоснователна предвид константната съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 8  от КТ

- в производството по иска  с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът извършва обща проверка доколкото проведеният конкурс е отговарял на изисквания, установени в закона   без да обсъжда решенията на конкурсната комисия, тъй като същите не подлежат на съдебен контрол.  Преценката за професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемане на длъжността е въпрос на целесъобразност, а не на законосъобразност.

При легитимно проведен конкурс и спазване изискванията на нормативната уредба, заведения иск с правно основание чл. 344, ал. 1 , т. 1 от КТ следва да се отхвърли  като от това следва и отхвърлянето като неоснователни и на обективно съединените искове    с пр. основание чл. 344, ал. 1 т. 2 и 3 от КТ.

По отношение на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ  практиката на ВКС е константна. Правото на работника за обезщетение    по чл. 224, ал. 1 от КТ се поражда при прекратяване на трудовото правоотношение, ако   работникът или служителят не е ползвал полагаемият му се платен годишен отпуск.   При отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване на незаконно уволнения работник на заеманата длъжност изплатеното за неизползван отпуск обезщетение  не се връща. Периода от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяването на работника на предишната му работа се признава за трудов стаж, макар да не е съществувало трудово правоотношение.

През този  период работникът реално не престира труд и поради това за него не възниква право на платен годишен отпуск и не му се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Считат, че  описаните в ИМ обстоятелства на които се базират претенциите на ищцата   не отговарят на действителното положение и на фактическата обстановка поради следното: Ищцата не може да бъде възстановена на работа и да осъществява функциите на Директор на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси” – гр. Сливен , тъй като  установения с наредба  на ОбС – Сливен ред, предвижда възлагане на управлението на ОП с договор за управление. В този смисъл искът се явява неоснователен, а основанието за прекратяване на правоотношението по реда на чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ като правилно и законосъобразно. 

Прави възражение за неоснователност на исковете по изложените мотиви и молят съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендират съдебно деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. 

    В с.з. ищцата, редовно призована  се явява  лично и   адв. Ц.Б. ***, която  поддържа   предявените искове  

            Ответната Община, редовно призована  се представлява от Началник отдел „ПНО” Александрина Радкова – Кънева, която   Оспорва ИМ и поддържа Отговора към ИМ.      

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

            С ТД № 1/04.05.2012 г., сключен между Община- Сливен и  ищцата, същата  е  назначена на длъжността „директор”  на ОП„Земеделие, гори и водни ресурси” със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя.

С Решение № 145, прието на заседание на ОбС на 31 март 2016 г. ОБЩИНСКИЯТ СЪВЕТ е прекратил договора за управлението на ОП „Земеделие, гори и водни ресурси”  Л.С.С..

            С  Решение № 657 от 20 септември 2016 г.  по гр. дело № 2343 от 2016 г. на СлРС е признато на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ уволнението за незаконно и е отменена Заповед № РД- 15-549/13.04.2016 г. на кмета на Община- Сливен с която е прекратено трудовото правоотношение на Л.С. Симеоноав и е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Директор” на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси при Община- Сливен.  Решението на СлРС е потвърдено с  Решение № 6 от 18 януари 2017 г.  по  възз. гр. дело № 527 от 2016 г. на СлОС. С  Определение № 727 от 17.10.2017 г.  по гр. дело № 1294/2017 г. на ВКС на РБългария  решението на СлОС не е допуснато до касационно обжалване.

            Приет е като доказателство Правилник за организацията, устройството и дейността на общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси”  Община Сливен приет с Решение № 130 от 29 март 2012 г.

            С Решение № 145, на ОбС от 31 март 2016 г. е решено обявяване на конкурс за избор на директор  на по реда на глава ІХ от Наредбата за реда за упражняване правата на собственик на Община- Сливен в търговските дружества с общинско участие в капитала. Определен е краен срок за подаване на документите за участие в конкурса до 16 часа на 27.05.2016 г. Изискванията за заемане на длъжността са висше образование, отговарящо на чл. 181, ал.6 от ЗГ, минимум 5 години стаж, бизнес програма за развитие и управление на предприятиеот. Определена е и комисия за провеждане на конкурса.  

            От инж.   Л.С.С.   с вх.  № 9400-24369 от 26 октомври 2017 г. е подадено Заявление до Кмета на Община Сливен с което уведомява, че  съгласно Решение № 657 от 20 септември 2016 г.  на СлРС, потвърдено с Решене № 6 от 18 януари 2017 г.  на СлОС  и Определение № 727 от 17 октомври 2017 г. на ВКС на Република България   е възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Директор” на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси” – Сливен при  Община Сливен.

            С Уведомление вх. № 2400-2257 от 10 ноември 2017 г.  инж.  Л.С.С.  - Директор на  Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси”  -  Сливен уведомява  Кмета на Община Сливен, че  от 26 октомври 2017 г.  до този момент не е допусната  до работното си място като е принудена да стои в коридора на Предприятието или в стая  на чистачката.  Заявява, че грубо е погазена възможността й да изпълнява служебните си задължения след възстановяването й на заеманата длъжност.

            На 15 ноември 2017 г.  Л.С.С.    подава Сигнал /Жалба/ за това че не е допусната до работното си място за да изпълнява служебните си задължения като е принудена да стои в коридора с което грубо е погасена възможността й да изпълнява служебните си задължения,  които били приоритетни след възстановяването й на работа.

На 5 декември 2017 г.  от Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен е изпратено Писмо изх. № 17267724   е изпратен отговор до Л.С.С.   относно подадената от нея Жалба.

            Със Заповед № 73 от 7 декември 2017 г.  на Кмета на ОБЩИНА СЛИВЕН на основание чл. 325, ал.1 , т. 8 от КТ   е прекратено трудовото правоотношение на Л.С.С.   на длъжност „Директор” на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси”  -  Сливен, считано от 8 декември 2017 г.

            Заповедта е връчена на лицето на 7 декември 2017 г. срещу подпис.      

            Със Заповед № 43 от 22 декември 2017 г.  на Кмета на ОБЩИНА СЛИВЕН на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във вр. със Заповед № 73/07.12.2017 г.  е наредено на Л.С.С.    на длъжност   „Директор” на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси”  -  Сливен   на основание чл. 224 от КТ – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 8 ноември 2017 г. до 8 декември 2017 г.  в размер на 03 дни.

            Заповедта е връчена на 28 декември 2017 г. в 10.20 часа на лицето от К. Стоянова – Гл. специалист „ЧР”, която отказва  да подпише заповедта.  Същата е подписана от свидетели: 1. Антония Иванова и Николай Мавродиев.

            До Окръжна прокуратура – Сливен е изпратен Сигнал от Л.С.С.   без дата с който търси защита на правата й от неоснователни фактически бездействия на административен орган или длъжностни лице.            

            ОБЩИНА СЛИВЕН   с Отговора си представя  Правилник за организацията, устройството и дейността на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси”  Община Сливен Приет с Реш. № 130 от 29 март 2012 г., Изм. и доп. С Решение № 922/14.12.2017 г. в сила от 01.01.2018 г.;   Наредба за реда за упражняване правата на собственик на ОБЩИНА СЛИВЕН   в търговските дружества с общинско участие в капитала;  Наредба за упражняване правата на собственик на ОБЩИНА СЛИВЕН  в търговските дружества с общинско участие в капитала и общинските предприятия, приета с Решение № 44 от 17ноември 2016 г.;  Решение № 145 относно освобождаване на Директора на ОП   „Земеделие, гори и водни ресурси”  - Сливен  и обявяване на конкурс за избор на Директор на предприятието; извлечение от интернет страницата на ОБЩИНА СЛИВЕН    за обявяване на конкурс за избор на Директор; Протокол на комисията за избор на Директор от 30 май 2016 г.;  Решение № 296, прието на 30 юни 2016 г. на заседание на ОбС относно избор на Директора и възлагане управлението на ОП „Земеделие, гори и водни ресурси”   гр. Сливен, Уведомление до Л.С.С.    по чл. 345, ал. 1 от КТ  и Заповед № 73 от 7 декември 2017 г.  на Кмета на ОБЩИНА СЛИВЕН на основание чл. 325, ал.1 , т. 8 от КТ с която  е прекратено трудовото правоотношение на Л.С.С.  на длъжност „Директор” на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси”  -  Сливен, считано от 8 декември 2017 г.

            По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза вещото лице по която К.К.  е дало заключение, че   ако се запазят първоначалните условия, съществуващи при подаването на ИМ максималният размер на дължимото обезщетение  по чл. 225, ал. 1 от КТ е 12 750 лева.

            За 2016 г.  Л.С.С.   е получила обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за периода от 1 януари до 13 април 2016 г.  За 2017 г.      е получила обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за периода от 8 ноември до 8 декември 2017 г.  през останалото време Л.С.С.    не е била  в трудово правни отношения с Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси”   гр.  Сливен поради което не се дължи допълнително обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ.

            На зададените въпроси в с.з. вещото лице отговаря в таблицата на стр. 5  където е записано „Брутна заплата” се касае за „Основна заплата”. В последната колонка е сумата на обезщетението, което да бъде изплатено за съответния месец и представлява основна заплата плюс възнагражденията с постоянен характер.  Приема се, че е била само един месец в трудовоправни отношения с Община Сливен и за този месец е получила обезщетение по чл. 224 от КТ. Това, че е възстановена  на работа й дава право да си получи обезщетение до 6 брутни заплати и съответно  по разпоредбите да бъде вписан този период за трудов стаж. Тя има право на 30 дни годишен отпуск и към този период, ако заплатата условно е в този размер в който съм изчислил – 2 142 лева  трябва да се направят съответните изчисления.  Заповедта за изплащане на отпуск е от 8 ноември 2017 г. до 8 декември 2017 г.,  когато е връчена Заповедта за освобождаване. Ако се приеме, че е започнала на 26 октомври 2017 г. до 8 ноември 2017 г. на която дата получава обезщетение за отпуск това са 12 дни или тя ще има право на 1 ден повече отпуск. 

            По делото са събрани и гласни доказателства като свид. ПЕТРОВА заявява, че познава  ищцата от 2006 г. работела като „чистач”  в Горско предприятие и  тя й била назначена за Директор.  Там работела 5 години, за което се радва  много защото се запознала с такъв човек и специалист като нея. После заминала за чужбина и напуснала.  След това отново работила с нея от 2012 г. 7 май 2017 г. в Общински предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси” – гр. Сливен и  тя отново й била Директор, а тя „чистачка”  при нея.  Поддържали с нея приятелски отношения защото тя не била от тук.  Била потънала в една страшна дупка след  първото уволнение през м. април 2016 г.  Започнала да води дела виждали се непрекъснато, давали й съвети,  кураж и съда я възстановил на работа. На 26 октомври 2017 г.  тя се върнала на работа. На 6 юли 2017 г. свидетелката напуснала защото се пенсионирала. Тя й звъннала да й каже,  че утре – 26 октомври 2017 г. е на работа .  Казала, че ще отиде да й пожелае „лек път”. Като дошла сутринта тя пиела кафе с горските отвън. Това предприятие се намирало на пазара,  срещу тунелчето. Тя дошла на работа,  пожелала й лека работа и останала при магазинерките с които се познава. Всички от сърце се зарадвали, че се връща на работа. Към обяд се качила да види какво е настроението и влязла в стаята на секретарката, но я нямало. Като отивала към стаята на секретарката чула гласа на г-жа Йорданова – настоящата Директорка,  влязла при секретарката и попитала за С., но тя й казала, че я няма и незнае къде е.  В кабинета на Директора не знаела кой е, но чула гласа на Йорданова.  Намерила С. в стаята на горските сама, където чистачката си държала четките. Тя стояла там. Казала й  да не се притеснява, а тя    че не може да хване Йорданова за ръката и да я изгони. Не са я допуснали до бюрото, до стола, до стаята.  През ден ходила при нея да й дава кураж. Тя стояла само в тази стая на горските, цял ден стояла на празно бюро,  на студеното.  Нищо не работела само стоеше, никой ни й давал нищо.  Йорданова   забранила на служителите да разговарят с нея. Инж. Христо Генчев й го казал.  До уволнението й била в болнични около седмица – 10 дни,  може би средата на ноември 2017 г., но не й приели болничния. Тя била с нея защото я придружила до болницата и след това до предприятието да  предаде болничния лист.  Отишли в предприятието защото там й било  работното място.

            Свид  ВЪЛЕВА заявява, че познавам Л.С. от около 15 години. Запознанството им започнало служебно, тъй като и   работела в РДГ, а тя била Директор на ДГС – Сливен. Знае, че е уволнена от нея и от бившите й подчинени в Общински предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси” – гр. Сливен.  Уволнена била м. декември 2017 г.  датата не помни.  Поддържали непрекъснати контакти, всеки ден се чували и се виждали поне 2-3 пъти седмично. Знае, че не работи след уволнението си въпреки, че имала огромно желание това да се промени. Със сигурност не работела,  тъй като се е налагало да й помагат финансово и материално тя и приятелите й.  Мисли, че не получава никакви обезщетения.

            Депозирана е декларация от ищцата, в която декларира, че от момента на уволнението й до настоящия момент не е работила по трудово или друго правоотоншение, не е регистрирана в Бюрото по труда и не е получавала възнаграждения и обезщетения, произтичащи от това. Тази декларация е оспорена от процесуалният представител на ответника.             

            Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно така и в тяхната съвкупност и способстващи за установяване на спорните факти и обстоятелства.  

          Установеното от фактическа страна,  мотивира следните правни изводи:

            По предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1  т. 1 от КТ.

            Установи се, че ищцата е работила по трудов договор сключен на 04.05.2012 г. на длъжността „ директор” на ОП„Земеделие, гори и водни ресурси”

            Със Заповед на Кмета на Община- Сливен  на основание решение № 145/31.03.2016 г. е прекратен договор за управление  на ОП„Земеделие, гори и водни ресурси” с Л.С..

 

            Заповедта  като незаконосъобразна е отменена от състав на СлРС по гр.д. 2343/2016 г. Решението е потвърдено от СлОС, а ВКС не е допуснал касационно обжалване и решението на СлРС е влязло в сила.

            Със заявление вх. № 9400-24369 от 26.10.2017 г. ищцата е уведомила кмета на Община- Сливен, че съгласно решения на СлРС, СлОС и определение на ВКС е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Директор” на ОП „Земеделие, гори и водни ресурси” и се явява на работното си място , за да изпълни задълженията си.

            От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че на  26 октомври 2017 г. ищцата е  постъпила на работа.  Св. Петрова сутринта й пожелала лека работа, а към обяд се качила в сградата да я види и я намерила в стаята на горските сама, където  чистачката си държала четките. Тя стояла там. Казала й  да не се притеснява, а тя    че не може да хване Йорданова за ръката и да я изгони. Не са я допуснали до бюрото, до стола, до стаята.  През ден ходила при нея да й дава кураж. Тя стояла само в тази стая на горските, цял ден стояла на празно бюро,  на студеното.  Нищо не работела само стояла , никой ни й давал нищо.  Йорданова   забранила на служителите да разговарят с нея.        Свид  Вълева заявява, че познава Л.С. от около 15 години. Запознанството им започнало служебно, тъй като и   работела в РДГ, а тя била Директор на ДГС – Сливен. Знае, че е уволнена от нея и от бившите й подчинени в Общински предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси” – гр. Сливен.  Уволнена била м. декември 2017 г.  датата не помни.  Поддържали непрекъснати контакти, всеки ден се чували и се виждали поне 2-3 пъти седмично. Знае, че не работи след уволнението си въпреки, че имала огромно желание това да се промени. Със сигурност не работела,  тъй като се е налагало да й помагат финансово и материално тя и приятелите й.  Мисли, че не получава никакви обезщетения.

                Установи се, че със Заповед № 73/07.12.2017 г. на осн. чл. 325, ал.1, т.8 от КТ във връзка с изпълнение на решение № 145/31.06.2016 г. на ОбС Сливен, Протокол № 2/30.05.2016 г. на комисия за провеждане на конкурс за възлагане на управление на ОП „Земеделие, гори и водни ресурси” и решение № 296/30.06.2016 г. на ОбС- Сливен е прекратено трудовото правоотношение на Л.С. , считано от 09.12.2017 г.

            За законното упражняване на уволнение на осн. чл. 325, ал.1, т.8 от КТ следва да се установи, че длъжността, заемана от ищцата е била определена за заемане с конкурс, че конкурсът е бил надлежно проведен и е приключил, т.е. има лице , което е спечелило конкурса и е постъпило на работа. При направено от ищеца в исковата молба оспорване на тези факти, тежестта да ги докаже е на ответника.

            С решение № 145/31.03.2016 г.  е обявен конкурс за избор на директор  по реда на глава ІХ от Наредбата за реда за упражняване правата на собственик на Община- Сливен в търговските дружества с общинско участие в капитала.

            Спорният в настоящото производство въпрос е дали длъжността директор на ОП „Земеделие, гори и водни ресурси” следва да бъде определена за заемане с конкурс и кои нормативни актове са приложими.

Основанието за уволнение по   чл. 325, ал.1, т. 8 от КТ намира приложение при промяна в основанието за възникване на правоотношението за същата работа или длъжност- конкурс или избор като ново основание за заемане на длъжността. Само в този случай посочената разпоредба дава предимство на новоучреденото изборно или въз основа на конкурс правоотношение пред съществуващото досега трудово правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗОС, Общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет. Общинското предприятие се създава, преобразува и закрива с решение на Общинския съвет. То осъществява дейността си въз основа на правилник, приет от Общинския съвет, като с правилника се определя предмета на дейност, структурата, управлението, числения състав и правата и задължението на предприятието по отношение на предоставеното му общинско имущество.

Не е спорно обстоятелството, че Община Сливен е създала ОП "Земеделие, гори и водни ресурси" - Сливен. Съгласно разпоредбата на чл. 55 от ЗОС, директорите на общинските предприятия се назначават от кмета на общината по ред, определен от общинския съвет.

С решение № 130/29.03.2012 г.  на осн. чл. 21 от ЗМСМА и чл. 53 от ЗОС е приет Правилник за организацията, устройството и дейността на общинско предприятие "Земеделие, гори и водни ресурси" при Община Сливен, като  в чл. 24, ал.2 е посочено, че директорът на Общинското предприятие се назначава от Кмета на Общината, който сключва трудов договор с него.

Общински съвет Сливен е приел и Наредба за реда за упражняване правата на собственик на Община Сливен в търговските дружество с общинско участие в капитала с решение № 487/28.04.2005 г.  и приложима към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата и сключване на договор за възлажгане на управлението след проведен конкурс с друго лице, в която в глава ІV Общински предприятия, в чл. 26 е предвидено общинското предприятие да се управлява от директор, с който кметът на общината сключва трудов договор за управление след провеждане на конкурс по реда на глава ІХ от Наредбата и избор от Общинския съвет с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците..

 Следователно, анализирайки, приложимата в случая нормативна уредба, се установи, че Правилника предвижда сключване на трудов договор и съответно възникване на трудово правоотношение с директора на въпросното общинско предприятие, а Наредбата – трудов договор за управление след провеждане на конкурс.

Несъстоятелно е твърдението на  процесуалния представител на ищцата,  че Наредбата противоречи  на разпоредбата на чл. 55 от ЗОС. Съгласно посочената разпоредба, директорите на общинските предприятия се назначават от кмета на общината по ред, определен от общинския съвет, като не е конкретизирано  какъв вид договор се сключва – трудов или договор за управление. Законът не съдържа изрични изисквания относно характера на договора, с който се възлага управлението на Общинското предприятие, като уредбата е предоставена  изцяло на Общинския съвет. Приетият  през 2012 г. Правилник противоречи на Наредбата за реда за упражняване правата на собственик на Община- Сливен в търговските дружества с общинско участие в капитала, приета с решение на ОбС през 2005 г. и приложима по отношение на всички общински предприятия.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗНА, правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. Правилникът е издаден на основание законовата делегация на чл. 21 от ЗМСМА. С ал.2 и ал.3 на чл. 15 се урежда приложението на нормативните актове при противоречието им с такива от по – висока степен, а именно според ал.2 ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът, а според ал.3 ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.

В случая Наредбата за реда за упражняване правата на собственик на Община- Сливен в търговските дружества с общинско участие в капитала, е такава от по- висока степен от Правилника, поради което следва да бъде приложена.

С решение  на ОбС № 440 от 17.11.2016 г.  е приета Наредба за упражняване правата на собственик на Община- Сливен в търговските дружества с общинско участие в капитала и общинските предприятия.  В чл. 53, ал.5 е посочено, че Общинските предприятия се управляват от директор, който се назначава и освобождава от кмета на общината след провеждане на конкурс по реда и условията на гл. ІХ от Наредбата, а в параграф 7 от Заключителните разпоредби  е посочено, че сключените договори за управление до влизане в сила на настоящата Наредба запазват действието си до изтичане на срока им.

Тъй като в настоящото производство от събраните доказателства не се установява проведеният конкурс да е бил в нарушение на общите изисквания установени в закона, съдът приема, че същият е породил съответните последици на договор за възлагане управлението на ОП „Земеделие, гори и водни ресурси”  с Даниела Костадинова Йорданова и след като това лице се е явило да започне работа, то са били налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 325, т.8 от КТ. , тъй като не може да се допусне съществуването на трудово правоотношение с две лица за една и съща длъжност,   поради което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и ще следва да се отхвърли.

Предвид неоснователността на предявеният иск за признаване уволеннието за незаконно, неоснователни се явяват и предявените искове за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност с пр. осн. чл. 344, ал.1, т. 2  и  иск заплащане на обезщетение за оставане без работа след прекратяване на трудовото правоотношение с пр. осн. чл. 344, ал.1, т. 3 във вр. чл. 225, ал.1 от КТ..

По предявения  иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ.

Ищцата претендира обезщетение за неползван платен отпуск за 2016 и 2017 г.- 45 дни в размер на  2 700 лева.

При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят дължи на работника парично обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неизползвания годишен отпуск. При отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване на работника на заеманата длъжност, не се възстановява и правото му на платен годишен отпуск, нито се дължи връщане на полученото обезщетение почл. 224, ал.1 от КТ. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика по т.2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК, и решение № 404 от 06.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 322/2009 г., ІV ГО. Според тази практика, правото на реално ползване на платен годишен отпуск не съществува за времето, през което работникът не е бил на работа, поради незаконното му уволнение.Създадената в чл. 354, ал.1 от КТ законова фикция, съгласно която при отмяна на уволнението за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение е с оглед заличаване на неблагоприятните за работника последици по отношение на всички права, относими към времето на трудов стаж-осигурителен стаж за пенсия, обезщетение при пенсиониране,  но няма отношение към правото на платен годишен отпуск. Правото на платен годишен отпуск предпоставя съществуващо правоотношение, тъй като неговата цел е да се осигури почивка и възстановяване на изразходваните по време на реално положен труд по трудово правоотношение след възстановяването на работа, но не и за периода от уволнението до отмяната му и възстановяването на работа.

От заключението на назначената и приета по делото съдебно- икономическа експертиза се установява, че ищцата за 2016 г. е получила обезщетение за периода от 01.01.2016 г. до 13.04.2016 г. по чл. 224, ал.1 от КТ. За 2017 г. е получено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 08.11.2017 г. до 08.12.2017 г. в размер на  302.40 лева. Ищцата обаче претендира обезщетение  от 26.10.2017 г. когато е постъпила на работа. 

            Със заявление вх. № 9400-24369 от 26.10.2017 г. ищцата е уведомила кмета на Община- Сливен, че съгласно решения на СлРС, СлОС и определение на ВКС е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Директор” на ОП „Земеделие, гори и водни ресурси” и се явява на работното си място , за да изпълни задълженията си.

            Спорен е въпросът в производството относно прилагането на чл. 345, ал.1 от КТ . Ответникът твърди, че двуседмичният срок  за заемане от работника или служителя на предишната му длъжност тече от  получаване на съобщението от съда.

            Ищцата е депозирала заявление пред работодателя преди получаване на такова уведомление.

            Когато от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление на съда за възстановяването му на работа, срокът по чл. 345, ал.1 от КТ, съобразно правилото на чл. 8 от КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването. В този смисъл е налице съдебна практика, обективирана в  реш. 179/2014 г. по гр.д. 7263/2013 г. ІV г.о., на ВКС  реш. № 440/10.06.2010 г. по гр.д. 537/2009 г. ІV г.о. на ВКС . Безспорно е, че след като в заявлението до работодателя ищцата е цитирала определение на ВКС с което не е допуснато касационно обжалване, то тя преди тази дата е узнала, че решението на СлРС е влязло в законна сила.

            Предвид изложеното на ищцата се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 26.10.2017 г. до 08.12.2017 г. В с.з. вещото лице отговори, че ако съдът приеме, че ищцата е постъпила на работа на 26.10.2017 г. тя ще има право на 1 ден повече отпуск. Изплатено е обезщетение за три дни в размер на 302.40 лв., или за един ден се дължи обезщетение в размер на  100.80 лева и в този размер следва да се уважи предявеният иск, като в останалата си част до размера на сумата 2 700 лева се отхвърли като неоснователен.

            На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата разноски, съразмерно с уважената част от исковете за процесуално представителство, което съдът определя в размер на  50 лева.

            Ищцата на осн. Чл. 78, ал.3 от ГПК следва да запалти на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, което съдът определя в размер на 150 лева юриск. възнаграждение и да заплати по сметка на СлРС 150 лева за вещо лице.

            Ответната Община- Сливен следва да заплати по сметка на СлРС д.т. върху размера на уважената част от исковете в размер на 50 лева и разноски за вещо лице в размер на 50 лева..

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                            Р  Е   Ш   И :

 

                ОТХВЪРЛЯ предявените от   Л.С.С.   с ЕГН  ********** *** със съдебен адрес: чрез адв. Ц.Б. ***  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. Цар Освободител № 1 , представлявана от кмета Стефан РАДЕВ искове за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 73/07.12.2017 г. на Кмета на Община- Сливен, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение за оставане без работа  след уволнението  в размер на  15 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

           

            ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. Цар Освободител № , представлявана от кмета Стефан РАДЕВ да заплати на Л.С.С.   с ЕГН  ********** *** със съдебен адрес: чрез адв. Ц.Б. *** обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 100.80 лева за периода от 26.10.2017 г. до 07.11.2018 г.  , ведно със законната лихва,  считано от датата на подаване на исковата молба- 06.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 50 лв.

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с пр. осн. чл. 224, ал.1 от КТ до пълният му размер като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Л.С.С.   с ЕГН  ********** *** със съдебен адрес: чрез адв. Ц.Б. *** да заплати на ОБЩИНА СЛИВЕН, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. Цар Освободител № , представлявана от кмета Стефан РАДЕВ разноски в размер на 150 лева.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. Цар Освободител № , представлявана от кмета Стефан РАДЕВ да заплати по сметка на СлРС д.т. в размер на 50 лева и 50 лева разноски за в. лице.

 

ОСЪЖДА Л.С.С.   с ЕГН  ********** *** със съдебен адрес: чрез адв. Ц.Б. *** да заплати по сметка на СлРС 150 лева разноски за вещо лице.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СлОС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: