№ 270
гр. Велико Търново, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20244110200494 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Н. Я. Р. с ЕГН **********, жив. в гр. ******,
подадена чрез адв. С. М. от ВТАК, против НП № 24-1275-000541 от
22.03.2024 год., издадено от Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В.
Търново, с което за извършено от Р. нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева. В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, обосноваващи, според
жалбоподателя, неговата отмяна. Твърди, че при издаването на същото са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззиваемата страна – редовно призована, не се представлява и не заема
становище.
Жалбоподателя, редовно призован, се явява лично. Същия не сочи нови
доказателства, като счита, че НП е незаконосъобразно и моли за неговата
отмяна. Изляга кратки доводи. Адв. М. депозира по пощата писмено
становище, в което поддържа жалбата и излага доводи по същество относно
незаконосъобразността на процесното НП, като моли за пълната му отмяна.
1
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
АУАН серия GA № 1120918 от 06.03.2024 год. е издаден от А. С. К. –
мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ пир ОД на МВР – В. Търново в
присъствието на свидетеля А. А. И., срещу Н. Я. Р. с ЕГН **********, жив. в
гр. ******, затова, че на 06.03.2024 год. в 16.35 ч. в гр. В. Търново, пл.
„Марно поле“ до № 14, като собственик и водач на л.а. „Д.С.“, тъмно син
металик, с рег. № ***** паркира горепосоченото МПС, като не съобразява
поведението си с пътната маркировка „М-14“ (начупена линия, очертаваща
площ забранена за паркиране на ППС). Нарушението е заснето с РСОД с
работен № 32.
Установената от контролния орган фактическа обстановка, е
квалифицирана от него в АУАН като нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП
АУАН е връчен на нарушителя на същата дата, като в същия е вписано,
че Р. има възражения.
В законоустановения тридневен срок пред наказващия орган са били
депозирани допълнителни писмени възражения от Н. Р., които са били
разгледани.
Въз основа на цитирания АУАН от Началника на Сектор „ПП“ при ОД
на МВР – В. Търново, е издадено и процесното НП № 24-1275-000541 от
22.03.2024 год., с което за извършено от Н. Я. Р. с ЕГН **********
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20
(двадесет) лева, затова, че на 06.03.2024 год. в 16.35 ч. в гр. В. Търново, пл.
„Марно поле“ до № 14, като собственик и водач на л.а. „Д.С.“, тъмно син
металик, с рег. № ***** паркира горепосоченото МПС, като не съобразява
поведението си с пътната маркировка „М-14“ (начупена линия, очертаваща
площ забранена за паркиране на ППС). Нарушението е заснето с РСОД с
работен № 32.
НП е връчено лично на жалбоподателя на 22.03.2024 год., който в
законоустановения срок е подал жалба по реда на чл. 59 от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
жалбата е основателна.
2
Обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено в
нарушение на съществени процесуални правила.
В разпоредбите на чл. 42 чл. 57 от ЗАНН са определени комулативни
изисквания, относно съдържанието на съставените АУАН и НП, наличието на
които определят законосъобразност на издадените актове и обуславят
пораждане на установените правни последици – реализиране на държавната
репресия спрямо нарушителя. При издаване на АУАН и НП следва да се
изяснят всички въпроси обуславящи административно – наказателната
отговорност на дееца, като трябва да се установи обективната истина относно
деянието от фактическа страна. Необходимо е също така да е налице единство
по отношение на извършеното нарушение и обстоятелствата при които е
извършено между издадените актове.
В конкретния случай, в съдържанието на приложените по делото АУАН
№ GA № 1120918 от 06.03.2024 год. и издаденото въз основа на него НП № №
24-1275-000541 от 22.03.2024 год. е налице противоречие (несъответствие)
между отразената в тях фактическа обстановка относно нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено от една страна, както и между
установените в разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП конкретни обстоятелства,
определящи обективните признаци на деянието като състав на
административно нарушение от друга. От фактическа страна контролният
орган е приел, че жалбоподателят като водач и собственик на л.а., паркира
МПС, като не съобразява поведението си с пътната маркировка „М-14“
(начупена линия – очертаваща площ забранена за паркиране на ППС). Това
деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Наказващия орган също е приел, че жалбоподателя е извършил
деянието, като паркира МПС и също го е квалифицирал като нарушение на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Същевременно е ангажирал административно-
наказателната му отговорност, като е приложил санкционната разпоредба на
чл. 185, ал. 1 от ЗДвП. Тази санкционна разпоредба е обща и за всеки случай
се конкретизира с нарушената разпоредба.
С оглед фактическите констатации на контролните органи, приети и
преповторени от наказващия орган в процесното НП (че жалбоподателя при
паркиране не съобразява поведението си с пътната маркировка, т.е. паркирал
е неправилно), настоящия съдебен състав намира, че съответната санкционна
3
норма е чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, доколкото фактическото обвинение касае
неправилно паркиране. Такава обаче не е посочена от наказващият орган, а
жалбоподателя е санкциониран на основание чл. 185, от ЗДвП, като е
извършил неправилна правна квалификация на деянието. Несъответствието
между фактическото описание на административното нарушение и неговата
правна квалификация е съществено нарушение, опорочаващо
административнонаказващия акт и обуславящо неговата отмяна.
Нарушението на забрана за паркиране на определено място, като
административно нарушение, е основание за налагане на административно
наказание на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, а не чл. 185 от ЗДвП.
Изложеното мотивира съда да приеме, че посоченото противоречие във
фактическото формулиране на твърдяното деяние създава такава относно
приетото от наказващия орган за нарушение; правната му преценка и точната
му квалификация като административно нарушение. Така макар и формално
да са спазени основанията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, създадената
неяснота препятства възможността да се разбере за какво точно нарушение е
наложено наказание на жалбоподателя, като е възпрепятствано извършването
на проверка относно правилността на приетата правна квалификация, във
връзка с осъществявания от РС контрол за законосъобразност. Същата е
довела до накърняване на правото на защита на нарушителя, който има право
да узнае в извършването на какво точно нарушение е обвинен, респективно –
наказан. Същото води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като по
своята същност представлява съществено нарушение на процесуалните
правила.
По изложените съображения съдът приема, че НП № 24-1275-000541 от
22.03.2024 год. е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид на така установеното нарушение на процесуалните правила,
водещо до незаконосъобразност на обжалваното НП и определящо неговата
отмяна, съдът намира, че не следва да се произнася по наведените в жалбата
твърдения относно извършването на деянието и вината на нарушителя.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на
4
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а
съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева. В
придружителното писмо на въззиваемата страна е направено възражение за
прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на разноските.
Настоящия съдебен състав намира, че делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, като процесуалния представител на
жалбоподателя не се е явявал в съдебно заседание, а само е изготвил жалбата
е и депозирал писмено становище, поради което посочения размер на
разноски се явява прекомерен и следва да бъде намален към минималния
предвиден за подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. С
оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че
следва да се присъдят на жалбоподателят направени от него разноски в
размер на 400.00 (четиристотин) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1275-000541 от 22.03.2024
год., издадено от Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново, с
което за извършено от Н. Я. Р. с ЕГН **********, жив. в гр. ******
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20
(двадесет) лева - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от
АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ОД на МВР – В. Търново да заплати на Н.
Я. Р. с ЕГН **********, жив. в гр. ******, сумата от 400.00 (четиристотин)
лева, представляваща направени от него разноски за процесуален
представител.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
5
Административен съд, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6