№ 73
гр. Разград, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Петър М. Милев
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20223300500095 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.463 ГПК.
Производството е образувано по жалба на М. ИВ. В., подадена в качеството й на
взискател по изп.д. № 20217610400159 по описа на ЧСИ Г.С., рег. № 761 на КЧСИ, с район
на действие Окръжен съд - Разград, против предявеното й на 18.X.2021 г. разпределение на
събраните по изпълнителното дело суми.
В жалбата се навеждат доводи, че в изготвеното разпределение е посочено, че
вземането на взискателката е удовлетворено частично, като не ставало ясно каква точно част
от цялото вземане е погасена със стойността на недвижимите имоти. Твърди се, че
посочването на погасената сума е необходимо за правилното начисляване на такса за
изпълнение на вземане по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, която следва да се събира само за частта,
съответстваща на събраната сума.
На следващо място се твърди, че неправилно е разпределена сумата в размер на
888,26 лева за удовлетворяване на присъединилият се кредитор ТД на НАП – Варна.
Навеждат доводи, че е недопустимо със суми от продан на идеални части на недвижими
имоти, собственост на В.Д. да се удовлетворяват вземания на кредитори на длъжника Г.Д.,
които не са водили иск по чл. 135 от ЗЗД. Считат, че с разпределението на сумата от 888,26
лева за взискателя ТД на НАП – Варна, съдебният изпълнител е погасил вземане на
кредитор, спрямо който прехвърлителната сделка, обективирана в Нотариален акт № 161,
том III, рег. № 3169, дело 457 от 03.10.2016 г., с която Г.Д. е прехвърлил правото си на
1
собственост върху идеални части от имотите предмет на публичната продан на В.Д. е
действителна, тъй като същият не е провел успешен Павлов иск.
Отделно от това считат, че съдебният изпълнител неправилно е разпределил от
продажната цена на имотите сумата в размер на 303,25 лева, представляваща такса по т. 23
от ТТР към ЗЧСИ. Навеждат доводи, че цитираната такса е дължима от купувача за
изготвяне на постановлението за възлагане на недвижим имот, като същата не се дължи
авансово. Доколкото все още не е налице постановление за възлагане на недвижимия имот,
счита, че тази такса не е дължима към момента на предявяване на разпределението.
Уведомени за постъпилата против разпределението жалба, в законоустановения и
предоставен им за това срок, останалите участници в производството по изп.д.№
20217610400159/2021 г. по описа на ЧСИ Солаков, съответно на взискателите Д.П.Д.,
М.Д.Д., П.Д.Д., ТД на НАП – Варна, офис „Разград“ и длъжника Г.Б.Д., не са се възползвали
от правото си на отговор и не са ангажирали становище по допустимост и основателност на
жалбата.
ЧСИ Г.С. е подал писмени обяснения за законосъобразност на обжалваното действие
по см. на чл.436 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, констатира следната фактическа обстановка: Изп.д. № 20217610400159/2021 г. по
описа на ЧСИ Г.С., с рег. № 761 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Разград е
образувано срещу Г.Б.Д., ЕГН **********, с пост. адрес: с. Владимировци, общ. Самуил,
обл. Разград, ул. „Марица“ № 2 по молба на обжалвалия разпределението взискател – М.
ИВ. В. и взискателите М.Д.Д., П.Д.Д. и Д.П.Д. по представен Изпълнителен лист №
44/16.06.2017 година, издаден въз основа на влязло в законна сила Решение № 90/09.06.2017
г. по в.гр.д.№ 179/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна, по силата на което
длъжникът е осъден да заплати на кредиторите следните суми:
На Д.П.Д. – 131 592.24 лева, от които 87 914,48 лева, представляваща дължима и
неизплатена рента за предоставени 1098 дка земеделски земи за стопанската 2014/2015 г.;
10 737,76 лева, представляваща мораторна лихва за забава на горната сума за периода от
01.01.2015 година до 14.03.2016 година; 32 275,24 лв., представляваща дължима и
неизплатена рента за предоставени 1098 дка земеделски земи за стопанската 2015/2016
година, както и 664,76 лева, представляващи мораторна лихва за забава за периода от
01.01.2015 г. до 14.03.2016 г.
На М. ИВ. В. – 32 217.81 лева, от които 21 524.16 лева, представляваща дължима и
неизплатена рента за предоставени 269.052 дка земеделски земи за стопанската 2014/2015 г.;
2 628.92 лева, представляваща мораторна лихва за забава на горната сума за периода от
01.01.2015 година до 14.03.2016 година; 7 901.98 лв., представляваща дължима и
неизплатена рента за предоставени 269.052 дка земеделски земи за 134 дни от стопанската
2015/2016 година, както и 76.84 лева, представляващи мораторна лихва за забава за периода
от 01.01.2015 г. до 14.03.2016 г.
2
На М.Д.Д. – 15 208.42 лв., от които 10 160,08 лева, представляваща дължима и
неизплатена рента за предоставени 127.01 дка земеделски земи за стопанската 2014/2015 г.;
1 240,94 лева, представляваща мораторна лихва за забава на горната сума за периода от
01.01.2015 година до 14.03.2016 година; 3 730.56 лв., представляваща дължима и
неизплатена рента за предоставени 127.01 дка земеделски земи за 134 дни от стопанската
2015/2016 година, както и 76.84 лева, представляващи мораторна лихва за забава за периода
от 01.01.2015 г. до 14.03.2016 г.
На П.Д.Д. – 5 867.67 лева, от които 3 920.08 лева, представляваща дължима и
неизплатена рента за предоставени 49.001 дка земеделски земи за стопанската 2014/2015 г.;
478,79 лева, представляваща дължима и неизплатена рента за предоставени 49.001 дка
земеделски земи за 134 дни от стопанската 2015/2016 година, както и 29.64 лева,
представляващи мораторна лихва за забава за периода от 01.01.2015 г. до 14.03.2016 г.
ТД на НАП – Варна, офис Разград е служебно присъединен в образуваното срещу
Г.Б.Д. изпълнително производство взискател с публични държавни вземания в размер на
888,26 лв., съгласно удостоверение с изх. № 170372100941504/05.03.2021 г. /лист № 36 от
изп. дело/.
Община Самуил е присъединен взискател, по силата на удостоверение по чл. 456 от
ГПК /лист № 181 от изп.дело/
Към преписката(вж. л. 9 - л.22 от изп.д.) са приложени както следва Решение №
114/29.06.2020 г. по описа на Районен съд – Исперих, потвърдено с въззивно Решение №
144/04.12.2020 г. по описа на Окръжен съд – Разград, по силата на което е обявена за
относително недействителна, на основание чл. 135 от ЗЗД спрямо М. ИВ. В. /взискател по
изп.д./, прехвърлителна сделка, обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу минала издръжка от 03.10.2016 година № 161, том III, рег. № 3169, дело № 457,
на нотариус № 688 на НК, с район на действие РС – Исперих, с която Г.Д. /длъжник по
изп.дело/ прехвърлил на Виктория Николова Димитрова правото си на собственост върху
следните ид. Части от недвижими имоти:
1/28 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 11449.20.5 по КККР на с.
Владимировци, общ. Самуил, обл. Разград, додобрени със Заповед № РД–18-
27/11.06.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК София, в местността „Ени гьол“,
с площ от 19 280 кв.м., при съседи: имот с идентификатор 11449.20.4, имот с
идентификатор 11449.20.21, имот с идентификатор 11449.20.6, имот с идентификатор
11449.20.2, имот с идентификатор11449.20.3
1/28 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 11449.30.20 по КККР на с.
Владимировци, общ. Самуил, обл. Разград, додобрени със Заповед № РД–18-
27/11.06.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК София, в местността „Акбаш
кору“, с площ от 10 423 кв.м., при съседи: имот с идентификатор 11449.30.49, имот с
идентификатор 11449.30.56, имот с идентификатор 11449.30.19, имот с идентификатор
11449.30.6, имот с идентификатор11449.30.57
1/28 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 11449.20.3 по КККР на с.
3
Владимировци, общ. Самуил, обл. Разград, додобрени със Заповед № РД – 18-
27/11.06.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК София, в местността „Ени гьол“,
с площ от 58 126 кв.м., при съседи: имот с идентификатор 11449.20.20, имот с
идентификатор 11449.20.4, имот с идентификатор 11449.20.5, имот с идентификатор
11449.20.2, имот с идентификатор11449.20.22, имот с идентификатор 11449.6.44
1/28 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 11449.20.4 по КККР на с.
Владимировци, общ. Самуил, обл. Разград, додобрени със Заповед № РД – 18-
27/11.06.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК София, в местността „Ени гьол“,
с площ от 36 889 кв.м., при съседи: имот с идентификатор 11449.20.20, имот с
идентификатор 11449.20.21, имот с идентификатор 11449.20.5, имот с идентификатор
11449.20.3
1/28 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 11449.30.19 по КККР на с.
Владимировци, общ. Самуил, обл. Разград, додобрени със Заповед № РД – 18-
27/11.06.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК София, в местността „Акбаш
кору“, с площ от 9 601 кв.м., при съседи: имот с идентификатор 11449.30.20, имот с
идентификатор 11449.30.56, имот с идентификатор 11449.30.19, имот с идентификатор
11449.30.6
По искане на взискателите и в частност на взискателя – ищец по Павловия иск,
изпълнението е насочено върху процесните недвижими имоти, предмет на иска по чл. 135 от
ЗЗД, които са описани в протокол от 26.05.2021 година, оценени и изнесени на публична
продан.
В хода на изпълнителното производство, по отношение на възбраненото недвижимо
имущество са предприети предвидените в ГПК действия за принудително изпълнение,
включително и по изнасянето му на публична продан. С Разпределение по изпълнително
дело №20217610400159 /лист № 330 от изп.д./ ЧСИ възлага изнесените на публична продан
идеални части от процесните недвижими имоти на взискателката М. ИВ. В., явила се като
наддавач. Възлагането е осъществено чрез прихващане срещу част от вземанията на
взискателката. Със същото разпределение от ЧСИ е разпоредено взискателката В. да внесе:
1. За ТД на НАП – Варна сума в размер на 888.26 лева;
2. Такса по т. 23 от ТТРЗЧСИ в размер на 303.25 лева;
3. Такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1417.04 лева;
Съгласно надлежно връчените им за това съобщения, протоколът за извършеното на
тази дата разпределение е бил предявен на страните в производството на 18.X.2021 г.
Считано от тази дата, представеният за обжалването му тридневен срок изтича на 21.X.2021
г. – сряда, присъствен ден, на която дата в канцеларията на ЧСИ се явява депозирана и
процесната жалба. Съдебният изпълнител е извършил разпределението при хипотезата на
чл.460 от ГПК. Като задълженията на длъжника за публични държавни вземания, предявени
от взискателя ТД на НАП - Варна в общ размер на 888,26 лв. е разпределил за
удовлетворяване от принудително събраната сума.
4
Въз основа на така установената фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Като подадена в срок, от притежаващо качеството на взискател в изпълнителното
производство лице, и срещу подлежащо на обжалване по см. на чл.463 от ГПК действие на
ЧСИ, жалбата е допустима.
Разгледана по същество е и частично основателна по съображения, които в
съвкупността си сочат постановлението за разпределение на суми, в обжалваната му част
като постановено при рефлектиращо в правната сфера на жалбоподателя.
От материалите по делото се следва за безспорно установено, че взискателката -
ищец М.В. по успешно проведения срещу длъжника иск по чл. 135 от ЗЗД, която разполага с
изпълнителен титул, въз основа на който с останалите взискатели са предприели
изпълнителни действия срещу длъжника, има право на предпочитателно удовлетворение от
стойността на имотите, предмет на увреждащата сделка. Предприето е принудително
действие срещу имущество на трето лице – приобретател по сделката, а именно Виктория
Николова Димитрова. Съгласно теорията и съдебната практика Павловият иск защитава
именно интересите на кредитора, касаещи запазване на длъжниковото имущество, когато е
застрашено удовлетворяването на вземането му, вследствие на действия на длъжника,
какъвто е и настоящият случай. Уважаването на отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД и
обявената относителна недействителност на сделката възстановява в отношенията между
кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на
задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането е притежавано от длъжника
и по правило на чл. 133 от ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредитора. Обявената
относителна недействителност няма вещни последици, имуществото не се реституира в
патримониума на длъжника, а това имущество се счита за такова на длъжника, но само в
отношенията му с кредитора и то доколкото кредиторът може да насочи изпълнението си
срещу имуществото предмет на иска по чл. 135 от ЗЗД, т.е. обявената относителна
недействителност ползва само кредитора, предявил иска по чл. 135 от ЗЗД и само до размера
на неговото вземане. Другите кредитори не се ползват от обявената недействителност, в
който смисъл съществува формирана трайна съдебна практика. Единствено взискателят,
провел успешно иск по чл. 135 ЗЗД може да насочи принудително изпълнение срещу
имотите, предмет на увреждащата сделка и собственост на трето лице-преобретател, и след
осъществяване на публичната му продан да се удовлетвори до сумата, получена от проданта
до размера на своето вземане или както е настоящият случай да бъде погасена чрез
прихващане със суми по разпределението.
Доколкото с влязло в сила решение по гр. д. № 708/2019 г. по описа на Районен съд –
Исперих, изцяло потвърдено с въззивно Решение № по описа на Окръжен съд – Разград, с
което е уважен Павлов иск, ищцата, която е взискател по текущото изпълнителното дело,
има право да се удовлетвори в изпълнителното производство за вземането си от продажбата
на имотите, предмет на този иск, обявената относителна недействителност ползва само нея,
тъй като е упражнила правото си на иск по чл. 135 от ЗЗД. За останалите кредитори,
5
разпоредителното действие е действително.
Присъединилият се взискател ТД на НАП – Варна, както и останалите взискатели, не
са водили иск по чл. 135 от ЗЗД, поради което не могат да удовлетворяват вземанията си от
същите имоти. От проданта на по 1/28 ид.ч. от петте имота не може да се удовлетворява
държавата в лицето на ТД на НАП - Варна, която като хирографарен кредитор има
привлилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД, съответно не може да прихваща срещу стойността
на имотите част от вземането си по съразмерност.
С разпределението от ЧСИ взискателя М.В. е обявена за купувач при условията на
чл. 461 от ГПК, съответно с извършеното прихващане по реда на чл. 461 от ГПК, е погасила
частично своето вземане до размера на възложените имоти /16 847.81 лв./. След приспадане
на прихванатата стойност, неудовлетовреното вземане на взискателката М.В. е в размер на
15 370 лева.
Съгласно чл. 460 от ГПК разпределение се извършва, когато събраната сума не е
достатъчна за погасяване на всички вземания. Тогава съдебният изпълнител най-напред
заделя суми за удовлетворяване на привилегированите взискатели, и едва остатъкът се
разпределя между останалите по съразмерност. От цитирания текст може да се заключи, че
ръководно начало при разпределението на събраните суми в изпълнителното производство е
принципът на съразмерност, при строго съблюдаване на реда за удовлетворяване на
привилегированите вземания. Този принцип е проведен последователно както в
разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД, регламентиращ реда на привилегиите, така и в правилата на
ГПК, уреждащи провеждането на публичната продан и разпределението на събраните суми.
В негова подкрепа е нормата на чл. 495 от ГПК, съгласно която взискателят, обявен за
купувач, е длъжен в двуседмичен срок след влизане на разпределението в сила, да внесе
сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите
взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, ако няма други
взискатели. От друга страна, разпоредбата на чл. 461 от ГПК предвижда възможност
взискателят, на когото е възложена вещта да прихване срещу стойността й такава част от
вземането си, която му се пада по съразмерност.
Анализът на цитираните текстове показва, че правото на прихващане не е пълно и
безусловно. Взискателят ще може да прихване съответна част от вземането си в
конкуренция само с други кредитори от същия ред, чиито вземания подлежат на
удовлетворяване по съразмерност. Разгледано в контекста на чл. 136 от ЗЗД, правото на
прихващане взискателя по чл. 461 от ГПК може да бъде упражнено само тогава, когато той
участва в разпределението или с други привилегировани взискатели от същия ред по
съразмерност, или от остатъка след тяхното удовлетворяване в случай, че вземането му е
хирографарно.
Доколкото в настоящия случай не е налице конкуренция между кредитори от един и
същи ред, е осъществено прихващане срещу вземането на взискателя, който е обявен за
купувач, поради което последният дължи такса по т. 23 от ТТРЧСИ за изготвяне на
постановление за възлагане. Всички такси се дължат преди извършване на конкретното
6
процесуалното действие. Съдът намира, че дължимата се такса по т. 23 от ТТРЧСИ следва да
бъде в по-висок размер от посочения в разпределението. Таксата се определя като общ сбор
от цената за всеки отделен имот, умножена по 1.5%, при минимално дължим размер от 50
лева и максимално дължим размер от 3000 лева. Дължимата се такса по т. 23 от ТТРЧСИ
следва да бъде в общ размер на 352.28 лева с ДДС /изчислена както следва: за имот по т. 1 –
50 лв., за имот по т. 2 – 50 лв., за имот по т. 3 – 84,19 лв., за имот по т. 4 – 59,39 лв. за имот
по т. 5 – 50 лв. или общо 293.56 лв. без ДДС/. В тази и час жалбага е неоснователна. Таксата
е дължима предварително като предпоставка за извършване на разпределението. Съдът
установи дължимостта в по голям от присъдения от ЧСИ размер. Увеличаването на
таксата обаче в случая е недопустимо поради наличието на жалба и законовата забрана да
се вреди на жалбоподателя.
По отношение на дължимата се такса по т. 26 от ТТРЧСИ, настоящия съдебен състав
намира следното:
Действително в разпределението от ЧСИ не е посочено подробно каква част от
вземането на взискателя-купувач е погасено от стойността на недвижимите имоти, което е
от значение за изчисляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Цялостното вземане на
взискателя-купувач е в размер на 32 217.81 лева, стойността на придобитите имоти е в
размер на 16 847,81 лева, т. е. е налице частично погасяване до сумата в размер на 15 370
лева. Таксата по т. 26 от ТТРЧСИ при частично погасяване на паричното вземане се
определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Таксата,
събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната
сума. Съответно целият дълг е в размер на 32 217.81 лева, като дължимата такса следва да
бъде определена в с глобален размер от 2153.07 лв. без ДДС /т. 26, б. „г“ от ТТРЧСИ/,
стойността на имотите предмет на проданта е в размер на 16 847,81 лева, като съставлява
52,29% от цялото вземане, съответно дължимата се към настоящия момент такса по т. 26 от
ТТРЧСИ следва да бъде определена в размер на 1125,84 лв. без ДДС.
Като противно извършено на определения за това ред, разпределението в частта
относно дължимостта на сумата в размер на 888.26 лева за удовлетворяване вземането на
взискателя ТД на НАП - Варна е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на
ЧСИ за правилно изчисляване на дължимите се такси по ТТРЧСИ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно разпределение от 18.X.2021 г. по изп.д. №
20217610400159/2021 г. на ЧСИ Г.С., с рег. № 761 на КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд – Разград, в частта досежно вземане на присъединен взискател на ТД на НАП за
публични задължения на Г.Б.Д..
ВРЪЩА делото на Г.С., с рег. № 761 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд –
7
Разград за извършване на ново изчисляване на дължимите такси по ТТРЧСИ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8