Р Е
Ш Е Н И Е №892
град Бургас,16.07.2017г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – град
Бургас, четвърти състав, на двадесет и четвърти юни 2020 година, в публично
заседание в състав :
СЪДИЯ: Галина Радикова
при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия
Радикова административно дело № 2589 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.9б от ЗМДТ във вр. чл. 107, ал. 4 във вр. с чл.156 от ДОПК.
Образувано е по жалба, подадена от „Сънрайз“ АД – Пловдив с
ЕИК ********* и адрес – град Пловдив, район „Северен“, булевард „Княгиня Мария
Луиза“ № 8, ет. 3, представлявано от Н.И.Б., против акт за установяване на
задължения по декларация (АУЗД) № МДТ - 606/23.04.2018 година, издаден от
главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър, мълчаливо
потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община
Несебър, с който на „Сънрайз“ АД са
определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер – 33 262,63
лева, както следва: за 2014 година – 8980,11 лева главница и 3325,38 лева
лихва; за 2015 година - 8980,11 лева главница и 2409,47 лева лихва и за 2017
година – 8980,11 лева главница и 587,45 лева лихва.
Жалбоподателят счита, че в обжалвания акт липсват относими
факти, които да обосноват дължимостта на определената такса битови отпадъци
(ТБО) и начислената лихва за забава, липсва яснота как е определен размера на
дължимите суми, няма доказателства за реално предоставяне на услугите, не е
обоснован фактът на реалното престиране на услугата, издаден е от лице, което е
материалноправно некомпетентно.
Иска актът да бъде обявен за нищожен или отменен като
незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание не изпраща представител.
Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.,
намира жалбата за неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
І.ПО
ДОПУСТИМОСТТА:
Жалбата е подадена от лице с доказан правен интерес
от оспорване– адресат на акта.
Спазен е и срока за обжалване. АУЗД подлежи на
задължително административно обжалване. Жалбата срещу АУЗД до началника на
отдел МДТ е изпратена на 09.05.2018 година
по пощата и е постъпила в Община Несебър на 10.05.2018 година. В съответствие с
чл. 146 от ДОПК, издателят на акта е следвало до окомплектова преписката в срок
до 17.05.2018г. вкл. Решаващият орган в административното производство е
следвало до се произнесе до 16.07.2018г., по аргумент от чл. 155 ал.1 във
връзка с чл. 146 от ДОПК, но не го е сторил.
Жалбата, въз основа на която е образувано
настоящото производство, е подадена на 03.08.2017 година - в срока по чл. 156
ал.5 от ДОПК.
Според чл.156, ал.4 от ДОПК, непроизнасянето на
решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение
на ревизионния акт в обжалваната част. В случая е
реализирана именно посочената хипотеза- началник отдел МДТ при Община Несебър
не се е произнесъл по депозираната жалба.
Поради изложеното
съдът намира, подадената жалба за процесуално допустима.
ІІ. ФАКТИТЕ:
По делото няма спор, че жалбоподателят
е
собственик на поземлен имот, разположен във ваканционно селище „Елените“ –
„общежитие за персонал“, пететажна сграда с разгърната застроена площ от 908,9
м², построена през 2007г., за който имот с оспорения акт са определени
задължения за ТБО за периода 2015г.- 2017г.
Сградата е декларирана от „Сънрайз“ АД, с
декларация по чл.14 от ЗМДТ№ 64141/30.06.2010г., като нежилищна – част II, т. 1 –
Предназначение на сградата от декларацията по чл. 14 от ЗМДТ.
С декларация вх.№ 3363/30.06.2010г.,
подадена по реда на чл.17 от ЗМДТ,
е посочена отчетна стойност на имота- 1 662 983 лева.
С решение № 667 отразено в протокол
№ 20/18.12.2013г. общински съвет Несебър е одобрил план-сметка за дейност
„Чистота” за 2014г. и е приел размера на ТБО за жилищни, вилни имоти на
граждани и фирми върху данъчната оценка, а за нежилищни имоти върху отчетната
стойност в размер на 3,4 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 1,6 промила
за поддръжка на чистотата на обществените места и 0,4 промила за обезвреждане
на отпадъци. Посочените ставки се отнасят до нежилищни имоти.
С решение № 1003, отразено в
протокол № 28/19.12.2014г. Общински съвет Несебър, е одобрил план-сметка за
дейност „Чистота” за 2015г., като в периода от решение № 667, отразено в
протокол № 20/18.12.2013г. до решение №407/23.12.2016г., с което е одобрена
план-сметка за 2017г., общинският съвет не е приемал решения за изменение
на ставките на ТБО за нежилищни имоти по
трите компонента.
При прилагане на посочените ставки и на база декларирана
отчетна стойност на процесния имот, на жалбоподателя са определени задължения
за ТБО за периода 2014, 2015 и 2017г.
Със заповед № 1216/30.10.2013г.
кметът на община Несебър, на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, е определил
районите включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които
през 2014г. ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в
депо на битови отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване.
В тази заповед в.с. „Елените” не е
посочено. Единствено в т.3, предл. четвърто е записано м. „Варницата” и
м.”Козлука” до в.с. Елените. Според приложението към заповедта- т.3.6., се
касае за територия извън в.с. „Елените”- местности „Варницата” и ”Козлука”
обхващат края на регулацията на гр. Свети Влас до ВС „Елените“ /под и над
пътя/- к-с „Цезар Палас“, к-с „Зорница“, к-с „Етъра“, к-с „Привилидж Форт
Бийч“, к-с „Месамбрия Форт Бийч“, к-с „Панорама Форт Бийч“, к-с „Марина Вю Форт
Бийч“, к-с „Краун Форт клуб“, к-с „Империал Форт клуб“ (л.45).
Заповедите по чл.63, ал.2 от ЗМДТ
за 2015г. и 2017г. са с идентично съдържание.
Доказателства по делото сочат, че
дейността по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на отпадъци и
почистване на обществените територии, се извършва от Общинско предприятие „БКС
Свети Влас”, което предприятие има трудова и техническа възможност да
осъществява дейностите по организирано поддържане на чистотата. Тази възможност
е доказана с представени трудови договори и списъци на лицата, които са
работили през съответния ден от седмицата (без дати)- шофьори, метачи и озеленители. Списъците не носят
информация за съставителя им.
Представени са справки за закупени дълготрайни материални
активи (ДМА) за общинското предприятие „Благоустройство, комунално стопанство“
(ОП „БКС“)- товарни камиони и автомобили – сметосъбирачи, кофи, контейнери и
чували за смет през 2013 – 2017 година.
С административната преписка са представени доказателства за
извършено механизирано сметосъбиране и извозване на битови отпадъци, събрани от
контейнери на общината, разположени в близост до поземления имот, в който е
имота на дружеството – жалбоподател.
За отчитане на извършената работа са представени пътни листове
на автомобилите на общината, осъществявали дейността през 2014 – 2015 година и
2017 година в обхвата на територията на ваканционно селище „Елените“, обозначен
като „района на Елените“ или с равнозначни съкратени изписвания „р-на на Е-те“,
„Е-ните р-на“, „Елените р-на“, „Е-ните района“, „Елените“ в посочения маршрут.
Според актовете за публична общинска собственост, в
които са описани поземлени имоти – „сметище“, на територията на общината
функционира депо за битови отпадъци.
Представени са доказателства за
обособяването на в.с. „Елените” – решение № 153 от 24 февруари 2012 г. на
Министерски съвет за обявяване списък на курортите в Република България и
определяне на техните граници, според което местност „Козлука“ и гр.Свети Влас,
община Несебър са обявени за климатични морски курорти от местно значение със
заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ бр. 54/1963г.).
С решение № 610 по протокол № 20/12.05.2016 година ОбС –
Несебър, е одобрен проект за ПУП – ПРЗ на ваканционно селище „Елените“, с който
са образувани квартали от № 1 до № 17 при конкретни градоустройствени
показатели. Имотът на жалбоподателя е разположен в границите на ваканционното
селище – урбанизирана територия по смисъла на ЗУТ.
По делото е допусната и приета
съдебно-техническа експертиза.
Според заключението на вещото
лице, процесния имот- сграда, попада в
ПИ с идентификатор 27454.502.25 по КККР на с. Емона. До него може да се
достигне по асфалтов път Слънчев бряг- Свети Влас- ваканционно селище
„Елените“. През землището на с. Емона достъпа до имота и до в.с. „Елените“ с
автомобил, е невъзможен. Сметосъбирането и сметоизвозването във в.с. „Елените“
е организирано, като битовите отпадъци от цялото вилно селище се събират в
контейнери, поставени на асфалтирана площадка в северната част на вилното
селище, близо до процесния имот и до тази площадка влиза сметосъбиращия
автомобил.
Вещото лице констатира, че на изток
процесния имот граничи с ПИ с идентификатор 27454.502.18 по КККР на с. Емона
(държавна собственост), с начин на трайно ползване „ водно течение, река“, на
север граничи с ПИ с идентификатор 27454.502.23 по КККР на с. Емона (частна
собственост), с начин на трайно ползване „ за друг вид, производствен, складов
обект“, на юг- с ПИ с идентификатор 27454.502.29 по КККР на с. Емона (частна
собственост), с начин на трайно ползване „ друг вид озеленени площи“. Близо /на
юг/ от имота преминава обслужващата селището улица (частна собственост), с
начин на трайно ползване „ за второстепенна улица“. В близост няма имоти за
обществено ползване.
В съдебно заседание вещото лице
пояснява
че контейнерите са разположени на площадка в близост до бариерата и тези
контейнери са предназначени да обслужват цялото ваканционно селище „Елените“.
Достъпа до селището е ограничен с
бариера, с пропускателен режим.
ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Оспореният акт е издаден от
компетентен по см. на чл. 4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ, орган – главен експерт в
отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър.
Наличието на компетентност е
доказано с представени по делото допълнително споразумение от 02.04.2018 година
към трудов договор и заповед № 394/26.04.2012 година на кмета на Община
Несебър, според които Иван Захариев е служител на Общината – главен експерт в
отдел „МДТ“, а служителите в този отдел са оправомощени като органи по
приходите от кмета.
Разпоредбата на чл.9б от ЗМДТ сочи, че установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ.
Според разпоредбата на чл.4, ал.3
от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно ал.4
служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.
Оспореният акт е издаден по реда
на чл.107, ал.3 от ДОПК, според който органът по приходите служебно издава акт за установяване на задълженията по
декларация, при установяване на несъответствие между декларираните данни и
данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по
чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в
срок и не е извършена ревизия.
В случая са налице
предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото не е налице спор по
делото, че дружеството не е платило задълженията си за ТБО за процесния период,
за притежавания от него недвижим имот на територията на Община Несебър.
При издаването на обжалваният
акт от административният орган не са допуснати съществени нарушения процесуалните
правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Действително в издадения акт е
посочена дължимата ТБО в общ размер, като не са конкретизирани поотделно
размерите на дължимите такси за всяка една от услугите, които включва тази
такса, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото посредством
представените по делото доказателства се установява начина на нейното
определяне.
В случая задълженията са
определени на база декларирана от дружеството отчетна стойност на имота – 1 662 983 лева, върху която за всяка една от годините, попадащи в
обхвата на периода, е приложена ставка, представляваща сбора от ставките за
услугите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места, за обезвреждането на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци, и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци.
Размерът на всяка от таксите е
определен поотделно, за да бъде формиран общия размер на задължението. Поради
това, жалбоподателят не е лишен от възможността да се защитава срещу всяка от
таксите по отделно, и в този смисъл не е налице съществено процесуално
нарушение.
Според чл.62 от ЗМДТ, таксата
за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до
съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в
съоръжения и инсталации и поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания в общината.
Размерът на таксата се определя
по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за
всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена
план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в
същата разпоредба дейности.
Условията, при които не се
събира такса за някоя от услугите са посочени в чл.71 ЗМДТ, като по отношение
на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване е необходимо тези услуги да не се
предоставят от общината, а по отношение на
обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма
такива.
С оглед горепосочените
разпоредби, за да бъде дължима таксата за всяка една от услугите е необходимо
да бъде доказано наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки -
принадлежност на имотите към територията на съответното населено място,
обстоятелството, че именно задълженото лице е собственик или ползвател на този
имот и реалното предоставяне на услугите.
Не е спорно, че жалбоподателят е
бил собственик на имота, заявен с
декларация с вх. № 64141 от 30.06.2010г.
По отношение на предпоставката –
принадлежност към съответното населено място. В посочената декларация е
указано, че имотът е с адрес в.с. „Елените“, община Несебър.
Според вещото лице той
представлява сграда, попадаща в ПИ с идентификатор 27454.502.25 по КККР на с.
Емона, като уточнява, че КККР на с. Свети Влас и с. Емона са одобрени през
2005г., а тези за в.с. Елените – през 2002г. Вилното селище попада в двете
землища, като землищната граница преминава дори през сградите.
В този смисъл съдът приема за
доказана и втората кумулативна предпоставка- принадлежност на имота към
територията на съответното населено място, последното в случая е селищно
образувание, възникнало по силата на акт на Министерски съвет.
За преценка осъществено ли е
реално предоставяне на услугите, всяка една от тях следва да бъде разгледана
поотделно.
Правилно за жалбоподателя са
установени задължения за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения.
Дължимостта на такса за услугата
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци по аргумент на противното
на чл.71, т.3 от ЗМДТ се предпоставя в зависимост от наличието на такива депа и
други съоръжения. По делото е доказано налично и поддържано от Община Несебър
депо за битови отпадъци и одобрени план-сметки за приходите и разходите за
дейност „Чистота”, приети на основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ във вр. с чл.15 от
Наредба №11 на Общински съвет - Несебър за 2014г.- 2017г., в които са
предвидени разходи за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на
депо. Ето защо, след като генерирания на територията на общината отпадък, бива
изхвърлен и обезвреждан в депо и общината извършва разходи за тази дейност,
посочената такса е дължима, като е без значение дали жалбоподателя ползва
фактически имота си или не. Наред с това ответникът доказва, че три поземлени
имота са обособени като депо за отпадъци и до тях се извозват за обезвреждане
отпадъците, които се събират.
Според съда, правилно на
жалбоподателя са определени задължения и за сметосъбиране и сметоизвозване.
Макар в заповедите на кмета на
общината, с които са определени районите на територията на Община Несебър,
включени в системата за организирано поддържане на чистотата, да не фигурира
в.с. „Елените”, като селищно образувание, в което се извършва тази услуга, по
делото са представени множество пътни листове, които удостоверяват, че в
периода 2014 – 2017г. регулярно, според одобрения график от кмета на общината,
са осъществявани курсове по маршрута Свети Влас – Елените – сметище – Свети
Влас. Курсовете са реализирани от автомобили, собственост на общинското предприятие. Лицата,
посочени в пътните листове като водачи, работят в общинското предприятие „БКС –
Свети Влас”.
Съдът намира, представените
доказателства за достатъчни да обосноват извод за реално предоставяне на
услугата сметосъбиране и
сметоизвозване. Поради това, за тази
услуга се дължи съответната такса според ставките, определени в Наредба, приета
от общинския съвет. Въпреки че автомобилите не са влизали на територията на
ваканционното селище, са извършвали събиране и извозване на всички кумулирани
от последното, отпадъци.
По делото няма доказателства за
процесния период жалбоподателят да е ползвал предоставената му с нормата на чл.8, ал.5 от ЗМДТ, респ. Наредба № 11 за определянето и
администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община
Несебър, възможност.
Съдът намира, че оспорения акт,
в частта в която са установени задължения за услугата по поддържане чистотата
на териториите за обществено ползване, е издаден в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона, тъй като с него е установено
задължение на дружеството за услуга, която не е предоставена от Община Несебър.
Със заповеди на кмета на Община Несебър на основание чл.63,
ал.2 от ЗМДТ, са определени границите на районите на територията на общината за
организирано поддържане на чистотата, в които ще се извършват услугите по
събирането, извозването и обезвреждането в депо на битовите отпадъци, както и
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.
Според обхвата на
заповедите, както бе посочено, имотът на жалбоподателя не попада в
районите на територията на Община Несебър, включени в системата за организирано
поддържане на чистотата, в частност поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване и сметосъбиране и сметоизвозване и макар да е доказано
предоставяне на услугата събиране и сметоизвозване, няма доказателства за
извършване на поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване.
Това е така, защото в хода на производството не се установи в близост до обекта да са налице
територии за обществено ползване по см. на чл.66, ал.1, т.3 от ЗМДТ, което
предпоставя извод, че услугата поддържане на чистотата на територии за
обществено ползване не е била реално предоставена. По делото липсват каквито и да било доказателства,
около процесния имот за периода да е била изградена или да е съществувала
инфраструктура, която да може да бъде определена като територия за обществено
ползване. Вещото лице посочва, че до процесния имот може да се достигне по
асфалтов път Слънчев бряг- Свети Влас- ваканционно селище „Елените“, а през
землището на с. Емона достъпа до имота и до в.с. „Елените“ с автомобил, е
невъзможен. Сметосъбирането и сметоизвозването във в.с. „Елените“ е
организирано, като битовите отпадъци от цялото вилно селище се събират в
контейнери, поставени на асфалтирана площадка в северната част на вилното
селище, близо до процесния имот и до тази площадка влиза сметосъбиращия
автомобил, т.е. територията в обхвата на селището не е била почиствана от
общинското предприятие. В близост няма имоти за обществено ползване.
С представените
доказателства, ответникът доказва единствено факта, че община Несебър има
необходимата кадрова и техническа обезпеченост да извършва процесната услуга,
но не и че тя е предоставяна по
отношение на територията на и около имота на жалбоподателя.
По изложените съображения, съдът
намира, че през посочения в акт за установяване на задължения по декларация
период 2014г.,2015г. и 2017г., Община Несебър не е предоставяла услугата,
посочена в разпоредбата на чл.62 ЗМДТ –поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване по отношение територията около имота на жалбоподателя,
поради което на основание чл.71 ЗМДТ не следва да събира такса за нея.
В тази част
оспореният акт следва да бъде отменен.
Според чл.67 ал.1–2 от ЗМДТ (в редакцията му към
2015г.- 2017г.), размерът на таксата се определя в левове според количеството
на битовите отпадъци. Когато не може да се установи количеството на битовите
отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или
пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
С приетите от Общински съвет Несебър ежегодни
решения, размера на дължимата ТБО за периода 2014- 2017г. е един и същ- 5,4 ‰, от които за
сметосъбиране и сметоизвозване – 3,4 ‰, за поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване – 1,6 ‰, за обезвреждане на отпадъците и поддържане на
депо – 0,4‰, като основата, върху която се определя таксата, е „данъчната
оценка“ на имота, а за нежилищни имоти (какъвто е имота на „Сънрайз“ АД) –
„върху отчетната стойност на обекта“.
Според чл.24 ал.1 от Наредба №11 за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община
Несебър (Наредба № 11), когато до края на предходната година общинският съвет
не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата
се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година.
Доколкото за 2015 година размер на ТБО не е бил определян изрично, приложими са
останали промилите за предходната календарна година.
Отчетната стойност на имота на „Сънрайз“ АД през
2014, 2015 и 2017година е 1 662 983 лева, така както е декларирана.
За 2014г., 2015г. и 2017г. определените задължения
за ТБО са в размер на 8 980,11лв. общо за всяка една година.
При прилагане на посочените по- горе ставки,
задължението за всяка една от услугите е определено както следва:
за сметосъбиране и сметоизвозване -5 654,14
лв.;
за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване – 2 660,77 лв.;
за обезвреждане на отпадъците и поддържане на депо
– 665,19 лв.
По изложените съображения съдът намира, че
оспореният акт следва да бъде изменен, тъй като таксата за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 2 660,77 лв. за 2014г., 2015г. и 2017г.,
е определена при неправилно приложение на закона.
За посочените години, дължима е таксата за услугите сметосъбиране и
сметоизвозване и обезвреждане на отпадъците и поддържане на депо, в общ размер
6 319,33лв.
Върху този размер, предвид разпоредбата на чл.175,
ал.1 от ДОПК, следва да бъде определена и съответната лихва,
която е в размер на: за 2014г.- 2 239,70лв.; за 2015г.- 1 597,92лв. и
за 2017г.- 314,21лв.
Съобразно уважената част от
жалбата, следва да се присъдят направените, доказани и своевременно поискани
разноски от жалбоподателя, които са в размер на 15лв.
Според отхвърлената част от
жалбата и предвид изрично направеното от ответника искане, за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да му
заплати сума в размер на 1 223лв., на осн. чл. 161, ал.1, пр. последно от ДОПК
във вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното,
Административен съд гр.Бургас, ІV-ти състав,
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ акт за установяване на задължения по
декларация (АУЗД) № МДТ - 606/23.04.2018 година, издаден от главен експерт в
отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър, мълчаливо потвърден от
началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър, с който на „Сънрайз“ АД са определени
задължения за такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер – 33 262,63 лева, както
следва: за 2014 година – 8980,11 лева главница и 3325,38 лева лихва; за 2015
година - 8980,11 лева главница и 2409,47 лева лихва и за 2017 година – 8980,11
лева главница и 587,45 лева лихва, като ОПРЕДЕЛЯ
задължения за такса битови отпадъци: за
2014 година – 6 319,33 лева главница и 2 239,70 лева лихва; за 2015
година - 6 319,33 лева главница и 1 597,92 лева лихва и за 2017
година – 6 319,33 лева главница и 314,21 лева лихва.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сънрайз“ АД – Пловдив, с ЕИК ********* и адрес – град
Пловдив, район „Северен“, булевард „Княгиня Мария Луиза“ № 8, ет. 3,
представлявано от Н.И.Б., против акт за установяване на задължения по
декларация (АУЗД) № МДТ - 606/23.04.2018 година, издаден от главен експерт в
отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър, мълчаливо потвърден от
началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър, в останалата й част.
ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на „Сънрайз“
АД – Пловдив, с ЕИК ********* и адрес – град Пловдив, район „Северен“, булевард
„Княгиня Мария Луиза“ № 8, ет. 3, представлявано от Н.И.Б. сума в размер на 15 (петнадесет)лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Сънрайз“
АД – Пловдив, с ЕИК ********* и адрес – град Пловдив, район „Северен“, булевард
„Княгиня Мария Луиза“ № 8, ет. 3, представлявано от Н.И.Б. да заплати на Община Несебър сума в размер на 1 223лв.
(хиляда двеста двадесет и три)лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14- дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: