Р Е Ш Е Н И Е
№ 435 / 30.5.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на трети май две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1256 по описа за 2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Алвита“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Никола
Стоименов“ № 13, представлявано от управителя И. Г. Н., срещу ревизионен акт
(РА) № Р-16001321000848-091-001/11.08.2021 г., издаден от А. А. Д. на длъжност началник
на сектор, възложил ревизията и Павлина Стоянова Дончева на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта му, с която е потвърден
с решение № 546/20.10.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) гр. Пловдив при Централно управление
на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП). Релевирани са доводи, че
аргументите на ревизиращите органи за отказ на данъчен кредит не кореспондират
с материалния закон и със събраните в производството доказателства. В съдебно
заседание и представени писмени бележки, процесуалният представител на
дружеството адвокат Н.Б. поддържа жалбата и излага становище за
незаконосъобразност на РА, по което претендира отмяната му, ведно с присъждане
на разноски по приложен списък.
Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“ - Пловдив
при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрисконсулт П.Я., излага становище
за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт съобразно
с разпоредбата на чл. 160 ДОПК, приема за установено следното:
Ревизионното производство е започнало със заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001321000848-020-001/11.02.2021
г., издадени на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК от началник сектор „Ревизии“
в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив, оправомощен със Заповед №
РД-09-2428/13.12.2019 г., изменена със Заповед № РД-09-1602/08.10.2020 г. на
директора на ТД на НАП-Пловдив. Предметът и периодът на ревизията обхваща
задължения за ДДС за данъчните периоди от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г. Със
заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001321000848-020-002/10.05.2021 г. и ЗИЗВР
№ Р-16001321000848-020-003/08.06.2021 г., на основание чл. 113, ал. 3, във
връзка с чл. 114, ал. 2 ДОПК, е определен нов срок за завършване на ревизията.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен
доклад (РД) № Р-16001321000848-092-001/23.07.2021 г., връчен на 26.07.2021 г.
по електронен път, като дружеството не е подало възражение срещу РД, на
основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
Констатациите в РД са дали основание на
ревизиращите да издадат процесния ревизионен акт. Ревизионен акт РА № Р-16001321000848-091-001/11.08.2021
г. издаден от А. А. Д. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“
при ТД на НАП-Пловдив – орган, възложил ревизията, и П. С. Д., на длъжност
главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив – ръководител на ревизията,
на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК. Връчен е на 16.08.2021 г.
В ревизионния акт са посочени фактическите и
правните основания за неговото издаване. Ревизиращият орган е извършил анализ
на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за
спорните периоди, като е изложил подробно съображенията, мотивирали
фактическите и правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК,
ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД
мотиви, предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват мотиви и на РА. В
този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана в
множество решения на ВАС. В РД са изложени подробни мотиви на ревизиращите
органи, обосноваващи изводите им относно неправомерно упражненото право на
данъчен кредит.
Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.
160, ал. 2 ДОПК, съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен
орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена
ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, в предвидената от закона форма и
съдържа реквизитите, посочени в чл. 120 ДОПК.
На 30.08.2021 г., в регламентирания по чл. 152,
ал. 1 ДОПК срок, до директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив е подадена жалба,
вх.№ 20-28-268/30.08.2021 г., с която „Алвита“ ЕООД оспорва РА № Р-16001321000848-091-001/11.08.2021
г., с който на дружеството е отказаното право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 20 025,20 лв. и допълнително е начислен ДДС в размер на
1 012,72 лв., като незаконосъобразен.
С Решение № 546/20.10.2021 г. на директора на
дирекция „ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП ревизионният акт е потвърден в частта за
отказан данъчен кредит в размер на 20 025,20 лв. и е отменен в останалата
част по отношение на допълнително начисления ДДС.
С обжалваната пред съда и потвърдена от решаващия
орган част, на основание чл. 70, ал. 5 във вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 6 и
чл. 9 ЗДДС, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на „Алвита“ ЕООД
в размер на 20 025,20 лв. по издадени от „ГРГ Експорт“ ЕООД фактури №№
**********/19.11.2020 г.; **********/10.11.2020 г.; **********/21.11.2020 г.;
**********/16.11.2020 г.; **********/15.11.2020 г.; **********/14.11.2020 г.;
**********/13.11.2020 г.; **********/12.11.2020 г.; **********/11.11.2020 г.;
**********/18.11.2020 г.; **********/17.11.2020 г.; **********/09.11.2020 г. и
**********/20.11.2020 г.
Въз основа на събраните доказателства,
установените факти и обстоятелства са направени следните констатации от
органите по приходите:
Предмет на дейност на „Алвита“ ЕООД по данни от
Търговския регистър е покупка на всякакви стоки с цел препродажбата им в
първоначален или обработен вид: комисионни, спедиционни и превозни сделки;
търговско представителство и посредничество; външна и вътрешна търговия, както
и всички други търговски сделки, незабранени от закона.
Установено е, че дружеството е упражнило правото
си на данъчен кредит в размер общо на 20 025,20 лв. по 13 броя фактури,
издадени от „ГРГ Експорт“ ЕООД, гр. Бургас през м. 11.2020 г. с предмет на
доставките: пресни гъби – манатарка, челядинка, тръбенка, овчи крак и пачи
крак, като фактурите са платени в брой през м. 01.2021 г. според приложените
фискални бонове към тях.
На основание чл. 45, ал. 2 ДОПК е извършена
насрещна проверка на посоченото за доставчик „ГРГ Експорт“ ЕООД, при която са
представени изисканите документи и обяснения. Установено е, че „ГРГ Експорт“
ЕООД е регистрирана по реда на ЗДДС, като от 2020 г. дружеството извършва
дейност, като бране (добив) и продажба на сурова/прясна диворастяща гъба, бя и
черен трюфел и горски плодове на територията на ТП ДГС-Пазарджик в районите
около селата Црънча, Паталеница, Баткун, Дебърщица и местност „Добра вода“, за
което има издадени необходимите разрешителни от Министерството на земеделието -
позволително за ползване на недървесни горски продукти, разрешително за достъп
до горските територии на МПС, както и превозни билети от Изпълнителна агенция
по горите. Дружеството има регистриран пункт за изкупуване на диворастяща гъба
и горски плодове от ОДБХ-Пазарджик в с. Мало Конаре, обл. Пазарджик, съгласно
приложено удостоверение за вписване, издадено от ОДБХ-Пазарджик. Дружеството
декларира, че притежава необходимите трудови, материални, финансови и ресурсни
обезпечености за извършване на дейността, като за целта били назначени и
работят около 85 човека на трудов договор, предимно общи работници, които
добиват гъбите, трюфелите и горските плодове. Приложен е списъчен състав на
работниците и служителите, както към момента на проверката в дружеството работят
петима души с висше образование, които организират дейността, трима
професионални шофьори, кантарджия и двама, които имат необходимата квалификация
за работа и боравене с диворастящи гъби и са преминали успешно курс в
Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и горски плодове в
Република България. От „ГРГ Експорт“ ЕООД е декларирано, че разполага със 7
специално обучени кучета за добиването на трюфели, за което са приложени договори
за наем, договор за покупка на кучета и 7 броя паспорти на кучетата.
Представено е и копие на договор за наем за складова база в землището на с.
Мало Конаре, където домуват МПС на фирмата, съхранява се празният амбалаж и
инвентар, съшият е и пункт за изкупуване на сухи гъби/пресни/ и горски плодове,
който е регистриран в Агенцията по храните. Дружеството има наети автомобили за
превоз на работниците и служителите, специализирани бусове и камион за превоз
на гъбите и горските плодове. Твърди, че на база на протоколите за добитите
количества продукция се извършват счетоводните записвания на дружеството, като
се заприходяват по дебита на сметка 301 (продукция) по вид, количество и
стойност, за което е приложена оборотна ведомост. В обяснението е посочено също,
че „ГРГ Експорт“ ЕООД няма сключен договор за доставка с „Алвита“ ЕООД.
Набраните гъби са предадени на „Алвита“ ЕООД от мястото на добиване в местностите
около селата Паталеница, Дебръщица и местността „Добра вода“. Твърди, че от
„Алвита“ ЕООД са „идвали“ с техен транспорт – бус с рег.№ СВ5062АХ с шофьор И.Н.,
който след измерване и натоварване на продукцията е подписвал
приемателно-предавателни протоколи и кантарни бележки, като приходите са осчетоводени
по кредита на сметка 701/1, която се води аналитично, по групи, видове на
продукцията.
При извършена проверка на подадените от „ГРГ
Експорт“ ЕООД отчетни регистри по ЗДДС е установено, че дружеството е включило
в дневниците си за продажба за м. 11.2020 г. издадените на „Алвита“ ЕООД
фактури. Пред органите по приходите не са представени пътни листове, присъствени
листове и други доказателства, от които да се установи необходимостта от
наемане на автомобилите, кои лица са участвали в брането на гъбите и дали те
могат да обезпечат събраното и фактурирано количество продукция. При проверка
на трудовите договори на служители на „ГРГ Експорт“ ЕООД е установено, че
голяма част от лицата са били назначавани в едни и същи дружества, занимаваща
се със сходна дейност. От регистрите на НАП е констатирано, че собственикът на
„ГРГ Експорт“ ЕООД е собственик на още 51 бр. юридически лица.
В представените от „Алвита“ ЕООД обяснения е
посочено, че закупените гъби се заприходяват по дебита на сметка 303, а
извършените продажби се осчетоводяват по кредита на сметка 701. Ревизираното
дружество е декларирало, че задълженията към доставчика са в размер на
120 121,20 лв. по процесните фактури от м. 11.2020 г., като същите са
изплатени през м. 01.2021 г. във връзка с издадените от „ГРГ Експорт“ ЕООД
фактури в хода на ревизията са представени приемателно-предавателни протоколи,
пътни листове, касови бонове за заредено гориво. При проверката им, органите по
приходите са констатирали, че мястото на предаване на гъбите, посочено в
приемателно-предавателните протоколи за приемане на стоката от „Алвита“ ЕООД –
местност „Добра вода“, не съвпада с мястото, откъдето са извозени стоките,
посочено в пътните листове – с. Паталеница. От друга страна са установили, че
фискалните бонове за заредено гориво на 10, 16, 19 и 20 ноември 2020 г. на
автомобил рег.№ СВ5062АХ са издадени от бензиностанции в област Видин и са
приели, че автомобилът не може да бъде на две места едновременно. Пред органите
по приходите не са представени сключени договори за покупки с „ГРГ Експорт“
ЕООД, нито други доказателства, от които да е видно как е осъществен контакт
между двете дружества, поради което са приели, че не е налице доставка на стоки
– различни видове пресни гъби по фактурите и на посочено правно основание чл.
68, ал. 1, т. 1; чл. 69, ал. 1, т. 1; чл. 70, ал. 5 във вр. чл. 6, ал. 1 ЗДДС,
е отказан данъчният кредит.
За да потвърди РА в частта, с която е отказан
данъчен кредит, директорът на дирекция „ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП приема, че не
са представени документи – кантарни бележки към протоколите, с които да се
установи претеглянето, респ. отделянето на процесните стоки, както и годни
доказателства за транспортирането на гъбите, предпоставка за тяхното
индивидуализиране. Посочил е, че „Алвита“ ЕООД е лице, което е знаело или няма
как да не е подозирало, че като
получател на фактури от „ГРГ Експорт“ ЕООД участва в привидна доставка, тъй
като издателят на фактурите не е действителен доставчик на стоките. Посочил е,
че ревизираното лице се е поставило в положението на недобросъвестно данъчно
задължено лице, което съзнателно участва в недействителна доставка и с което
цели да легитимира входящия си стоков поток и неправомерно да използва данъчен
кредит. Приел е, че от установените в хода на ревизията факти, не се
установяват доказателства за изпълнени доставки според изискването на чл. 6,
ал. 1 ЗДДС и представените документи не обективират реалното осъществяване на
стопанските операции, а са съставени с цел РЛ да упражни неправомерно данъчен
кредит по тях и така да намали данъчната тежест за съответния период, и да
претендира ефективното възстановяване на данъка.
По делото са разпитани трима свидетелите, които
към ревизираният период са работили в „ГРГ Експорт“ ЕООД. Първият - Иван Л. е
назначен в дружеството като „мениджър“ и се е занимавал с подбор на персонала,
контактувал е с клиенти на дружеството, превозвал е диворастящи гъби и трюфели
до техни складове. Посочва, че приемането и предаването на гъбите е било всеки
ден на различно място. По отношение на „Алвита“ ЕООД заявява, че е контактувал
с управителя му, който лично е вземал стоката от местата на добив след
предварителна комуникация по телефона за мястото. Твърди, че на И.Н., управител
на „Алвита“ ЕООД е продавал предимно манатарка, челядинка, пачи крак и тръбенка,
а през летният сезон и черен трюфел. Посочва, че предварително работниците
сортират гъбите, измерват ги и съставят протоколи за добив. Пред купувача, в
случая Несторов, гъбите се мерят отново и съставят приемателно-предавателни протоколи
между „ГРГ Експорт“ ЕООД и „Алвита“ ЕООД, като от страна на продавача се е
подписвал Л., управителят на дружеството Д.Б. или някой от служителите.
Вторият свидетел Горица И. е заемала длъжността
„кантарджия“ и посочва, че кантарите са били докарвани на „подвижен склад“,
монтират се и гъбите се измерват на поляната. Посочва, че управителят на
„Алвита“ ЕООД е идвал с бус със софийска регистрация да си вземе продукцията.
Свидетелят Иван Г. – шофьор заявява, че знае
„Алвита“ ЕООД, като управителят му е идвал с негов бус на място, за да вземе
гъбите.
Съдът кредитира показанията и на тримата
свидетели, тъй като същите са логични, подробни и последователни и допълват
останалите събрани по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите
са и напълно незаинтересовани, защото нито един от тях не е служител в
ревизираното дружество.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя
са представени писмени доказателства, документи от счетоводството на
жалбоподателя и на „ГРГ Експорт“, по които е работило вещото лице.
По искане на жалбоподателя е допусната
съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и заключението е прието без възражения от
страните. Вещото лице е изследвало счетоводните записвания, извършени в
счетоводството на „ГРГ Експорт“ ЕООД за доставката по процесните фактури. В заключението
си е проследило отразяването на извършените доставки в счетоводството на
дружеството - доставчик, като е посочило документите, въз основа на които е
сторено това и счетоводните операции, които са извършени. Установено е, че всяка
една от фактурите е издадена за конкретна стопанска сделка между „ГРГ Експорт“
ЕООД и „Алвита“ ЕООД в качеството му на получател, като фактурите са включени в
дневника за продажбите по ЗДДС за м. ноември 2020 г., а възникналите разчети
между търговците са отразени в съответните счетоводни сметки. Установено е, че
а всички дати, на които е имало предаване на продукция, от „ГРГ Експорт“ ЕООД
са добивани достатъчно и по-големи количества гъби, които са завеждани по
сметка 303 „Продукция“.
Относно така установената фактическа обстановка
страните не спорят. Спорът е правен и е свързан с въпроса възникнало ли е право
на приспадне на данъчен кредит за жалбоподателя към датата на издаване на
фактурите от „ГРГ Експорт“ ЕООД.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Правото на данъчен кредит възниква и се упражнява
по общите правила на чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, при ограниченията на чл. 70 и при
условията на чл. 71 ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е
сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон за получените от него стоки или услуги по облагаеми
доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. В случая следва да се отбележи, че
правото на данъчен кредит съгласно чл. 68 ЗДДС възниква в момента, в който
данъкът стане изискуем, тоест в момента на настъпване на данъчно събитие.
Съгласно чл. 25 ЗДДС доставката, извършена от задълженото лице се окачествява
като данъчно събитие. На датата на възникването му се поражда задължение за
доставчика да начисли ДДС и корелативно свързаното с него право на получателя
да ползва данъчен кредит за начисления му данък. При условие, че са издадени
фактури и е начислен данък, без да е налице фактически извършена стопанска
операция, няма основание за ползване на данъчен кредит, предвид разпоредбата на
чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Упражняването на
правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно единствено
притежаването на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на
чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, а трябва да е изпълнено изискването да са налице реално
осъществени облагаеми доставки. Следователно, основната и водеща предпоставка за
упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е наличието на
действително получени от задълженото лице стоки и/или услуги по облагаеми
доставки. Жалбоподателят е този, който следва да докаже, че реално е получил
процесните доставки на стоки и/или услуги, респ. че същите са изпълнени от
доставчиците, които са издали фактурите, документиращи тези доставки. В този
смисъл са и решенията на СЕС по дело С-152/02 и по дело С-324/11, в които Съдът
е приел, че материалноправните условия за възникване на правото на приспадане
на ДДС включват следното: 1) доставчикът, както и получателят, да са
данъчнозадължени лица (действащи в това си качество); 2) получените стоки или
услуги (по облагаема доставка) да са използвани от получателя за нуждите на
собствените му облагаеми сделки; 3) получателят да притежава фактура,
удостоверяваща действителното извършване на доставката, която съдържа данните,
уредени в чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО.
Незаконосъобразно с РА на основание чл. 70, ал. 5
във вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС за данъчен период м. ноември 2020 г. е отказано правото на приспадане на
данъчен кредит в общ размер на 20 025,20 лв. по всички 13 бр. фактури,
издадени от „ГРГ Експорт“ ЕООД с предмет: покупка на гъби. Всички процесни
фактури, издадени от сочения доставчик документират продажбата на различни по гъби
към жалбоподателя. В представените доказателства подробно е посочен вида, обема
и количеството на съответните стоки, като същите по безпротиворечив начин
свидетелстват за прехвърлянето на собствеността към жалбоподателя. Представени
са множество доказателства, които доказват, както прехвърлянето на съответната
стока, така и нейното транспортиране и произход. Всяка процесна фактура е
придружена от съпътстващи документи, в т. ч. приемателно-предавателни
протоколи, фискални бонове, пътни листове, които са последователни и
кореспондират логически помежду си, съответстват по дати на издаване и съдържат
подробно описание по вид, количество и стойност на закупените гъби, което е
идентично във всички изброени документи. Всички документи са надлежно подписани
и подпечатани от представляващите дружествата.
Следва да се отбележи, че стоката е
индивидуализирана при приемането й от получателя „Алвита“ ЕООД, чрез съставяне
на приемателно- предавателни протоколи, съдържащи вида и количеството на
стоката. За всяка доставка е била издадена фактура и фискален бон, представени са
и протоколи за добити количества продукция от работниците и служителите на „ГРГ
Експорт“ ЕООД (кантарни бележки), удостоверяващи тегленето и предаването на
съответното количество гъби и техния вид. Стоката е била приемана лично от
управителя на „Алвита“ ЕООД, видно от представените по преписката обяснения и
декларации и от свидетелските показания, с превозно средство с рег. № СВ5062АХ,
с водач управителят И.Н., а за курсовете са изготвяни и пътни листове. Основателно
е посоченото от органа, че мястото на предаване на гъбите, посочено в
приемателно-предавателните протоколи – м. Добра вода не съвпада с мястото,
откъдето са извозени стоките – с. Паталеница, но доколкото от събраните по
делото писмени и гласни доказателства става ясно, че предаването на гъбите е
било организирано всеки ден на различни „пунктове“ с оглед наличието и добив на
гъбите, то същото не съставлява съществено нарушение, водещо до извод за
привидна доставка. Недоказан се явява и изводът на органа, че автомобилът, с
който са транспортирани стоките рег.№ СВ5062АХ е бил едновременно на две места
– „извършвал е непрекъснати курсове Синитово-Паталеница и Паталеница-Синитово
за периода от 09.11. до 21.11.2020 г.“, като на 10, 16, 19 и 20.11.2020 г. е
зареждал гориво във област Видин, съгласно представени фискални бонове. Не е
спорно, че по преписката са приложени фактури, издадени на името на „Алвита“
ЕООД за заредено гориво от различни бензиностанции в област Видин, но същите не
доказват по безспорен начин, че това количество гориво е заредено именно в
автомобил с рег.№ СВ5062АХ, доколкото фактурите не съдържат такава информация. Документирането
на доставките с фактура следва да съдържа реквизитите изброени в чл. 114 ЗДДС,
като задължително се посочва и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 ЗДДС,
който в случая е издаден на „Алвита“ ЕООД и представляващия дружеството
управител И.Н..
От друга страна, съгласно заключението по приетата
и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, издадените фактури са
отразени в счетоводните регистри на доставчика, като доставките са отчетени
правилно и в счетоводството на жалбоподателя. На база наличните счетоводни
данни е установено че „ГРГ Експорт“ е разполагало с необходимото добито
количество гъби, за да извърши доставките. Стоково-паричния поток по отделните
доставки може да бъде установен.
От представените по делото документи е видно, че „ГРГ
Експорт“ ЕООД разполага с необходимите разрешителни, издадени от компетентните
държавни институции за извършване на дейността. Представени са Удостоверение за
вписване в списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби № 75/05.06.2020 г.
от ОБДХ Пазарджик, с вписан пункт за изкупуване с. Мало Конаре, местност „Капаница“.
Обстоятелството, че пунктът за изкупуване е регистриран в с. Мало Конаре, не
опровергава възможността гъбите да са добивани в други местности на територията
на ДГС-Пазарджик, като е представено и позволително за ползване на недървесни
горски продукти Серия ЮЦДП № 00308, с което се разрешава на „ГРГ Експорт“ ЕООД
да добива през 2020 г. гъби, ароматни и лечебни растения от горските територии,
предоставени за управление/собственост на ЮЦДП ТП ДГС-Пазарджик. Представен е и
превозен билет серия А № 01919, издаден от ИАГ за транспортиране на гъби в
територии, собственост на ДГС-Пазарджик.
Необосновани са и изводите на административния
орган, че „ГРГ Експорт“ ЕООД привидно осъществява дейността си или, че не е
осъществена в мащаба, в който се представя. По делото са приложени доказателства
за сключени договори за наем на МПС-та с „Ивиндъстри“ ЕООД и „Парк Трейд“ ЕООД,
както и за наем на недвижим имот на територията на която е регистриран пунктът
за изкупуване на гъби в с. Мало Конаре, местност „Капаница“. Освен това,
дружеството е сключило трудови договори с 85 работника за извършване на дейност
по добив на диворастящи гъби. Твърдението в оспореното решение, че определеното
възнаграждение не е обвързано с никакви количествени параметри и колко часа е
продължавал работният ден, не е аргумент за фиктивност на трудовото
правоотношение. Дори да се приеме, че са налице открити в „ГРГ Експорт“ ЕООД
пропуски и несъответствия, свързани с документалното отразяване на доставките и
транспортирането им (пропуски в попълването на товарителници, кантарни бележки,
пътни листове, превозен билет и т. н.), тези пропуски не могат самостоятелно да
обосноват извод за нереалност на доставките, както и не може да се изисква от
получателя да отговаря за действията/бездействията на своите доставчици като в
този смисъл е практика на ВАС и на СЕС по дела С-80/11; С-142/11; С-324/11;
С-18 и др. на СЕС. Изключение от това правило може да има само ако е обективно
установено, че получателят на стоките е знаел, или е трябвало да знае, че
конкретната сделка е част от данъчна измама. Такива доказателства по делото не
са ангажирани от приходните органи.
Следователно, представени са множество писмени
доказателства, изясняващи целия механизъм на извършените стопански дейности,
които водят до безспорен извод за реалност на декларираната доставка. Въз
основа на всички гореизложено, съдът приема, че незаконосъобразно на основание
чл. 70, ал. 5 във вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, както и на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС
за данъчен период м. ноември 2020 г. е отказано правото на приспадане на
данъчен кредит в общ размер на 20 025,20 лв. по всички фактури, издадени
от „ГРГ Експорт“ ЕООД. В случая жалбоподателят и неговият доставчик са ангажирали
многобройни доказателства, свидетелстващи за реалното извършване на
декларираните доставки на стоки, като същите са в логическа последователност и
обвързаност помежду си. Въпреки представените доказателства органът по
приходите е приел, че е налице една правна привидност за извършване на реални
доставки, тъй като не се установява да е налице материално-техническа и кадрова
обезпеченост при сочения доставчик, както и не става ясно, къде са извършвани
декларираните доставки, как са транспортирани гъбите, както и дали действително
соченият доставчик е разполагал с тях. Констатацията на органа по приходите не
може да обоснове директен извод за данъчна измама или участието на
жалбоподателя в привидни сделки. Както бе изложено по-горе, за да се признае
правото на приспадане на данъчен кредит, получателят следва да разполага с
фактура, която документира реално осъществени стопански операции. В процесния
случай изводът за реално получаване на декларираните стоки се подкрепя от
представените в хода на ревизионното производство множество взаимосвързани и
съответстващи си доказателства, от които по категоричен начин се изяснява
цялостния механизъм на извършените доставки и прехвърлянето на собствеността на
стоките.
По изложените съображения, жалбата на „Алвита“ ЕООД
се явява основателна, поради което РА в обжалваната част следва да бъде отменен
като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и предявеното от
процесуалния представител на жалбоподателя, искане за присъждане на разноски по
приложен списък, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Алвита“ ЕООД обща
сума от 1 500 лв., представляваща 50 лв. държавна такса, 450 лв. депозит
за вещо лице и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение, което е съобразено с
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160,
ал. 1 ДОПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001321000848-091-001/11.08.2021 г., издаден
от Албена Атанасова Дончева – началник на сектор, възложил ревизията и П. С. Д.,
главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, ръководител на ревизията, в
частта, в която е потвърден с Решение № 546/20.10.2021 г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Пловдив при Централно
управление на Националната агенция за приходите, в частта в която на „Алвита“
ЕООД не е признат данъчен кредит в размер на 20 025,20 лв. по фактури,
издадени от „ГРГ Експорт“ ЕООД.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Алвита“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Никола
Стоименов“ № 13, представлявано от управителя И. Г. Н., сумата от 1 500
(хиляда и петстотин) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: /п/