№ 520
гр. Б. , 08.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ в публично заседание на десети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120203336 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано по повод жалбата на Д. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.Б., бул.“Д.“ №... и
съдебен адрес в гр.Б., ул.“Ц. А.“ №... чрез адв.С.А. АК-Б. (изрично упълномощен)
против наказателно постановление № 21-0769-002067/25.06.2021г, издадено от Началник
група към ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“-Б., с което за извършени нарушения по чл.5
ал.1 т.1 и по чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.185
ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДвП са наложени наказания глоба от 80 (осемдесет) лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 (един) месец.
Със жалбата се моли за отмяна на НП като се счита за неправилно. Акцентира се върху
незнанието на жалбоподателя, че е допуснал ПТП с друг автомобил. Моли се съдът да счете
нарушението за маловажно по смисъла на чл.... ЗАНН. Претендират се разноски, но не се
представя доказателство за платена сума по адвокатско пълномощно и не се представя
списък на разноските по чл.41 ГПК.
В съдебно заседание жалбоподателят-редовно призован, се явява лично. За него се
явява упълномощен адвокат. Сочат се нови гласни доказателства.
В качеството на свидетели по делото бяха разпитани: актосъставителя Н.К., свидетелят
И.Т.–очевидец на нарушението и свидетеля Димитър К.-свидетел по съставянето на
протокола за ПТП и по съставянето на АУАН.
1
За наказващия орган, редовно уведомен, не се явява представител. В нарочно писмо се
взема становище по жалбата, като се моли съдът да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На 11.05.2021г, около 11,55 часа, в гр.Б. , на ул.“Я. К.“ до №4 , пред магазин „Т.,
жалбоподателят Г. управлявала собствения си лек автомобил марка „Ситроен“ модел „Ксара
Пикасо“ с рег. №... като извършил маневра на заден ход за да излезе от реда с паркирани
автомобили. Правейки тази маневра жалбоподателят не оставил достатъчно странично
разстояние и блъснал паркирания лек автомобил марка „Грейт Уол“ с рег. №..., като му
нанесъл материални щети –усурквания по заден десен калник и задна дясна врата. При
съприкосновението с другия автомобил жалбоподателят спрял за около 3-4 секунди,
погледнал в страничното огледало вдясно и потеглил. Точно в този момент на място, в
близост до произшествието се намирал свидетелят Т., който с негов приятел били до
закусвалня „М.“. Виждайки и чувайки, че жалбоподателят усурква друг автомобил и не
спира за да бъдат установени щетите, Т. записал на лист регистрационния му номер. Тъкмо
щял да тръгва и видял, че до усуркания автомобил дошла жена, която го отключила.
Свидетелят Т. и дал бележката с рег.№ на автомобила на жалбоподателя и тя се обадила на
дежурния по КАТ. На място дошли свидетелите К. и К. и двамата в качеството на
мл.автоконтрольори в сектор „ПП“ в ОДМВР-Б.. Издирен бил водачът на лек автомобил с
рег.№.... Установило се, че това е жалбоподателят Д.Г.. Последният бил призован по
телефона от актосъставителя К. и пристигнал на място. С него довел и лице, което посочил,
че били пътник в автомобила. Актосъставителят отказал да разпита доведеното от
жалбоподателя лице.
На място в 12,45 часа свидетелят К. съставил по разказите на участниците и свидетеля
очевидец Т. протокол за ПТП (лист 27 от делото), който бил подписан от двамата
собственици на автомобили участвали в ПТП и от свидетеля Т. в качеството му на очевидец.
На същата дата в присъствието на жалбоподателя бил съставен и акт за установяване
на административно нарушение серия АА и бланков №933088 (лист 20 от делото). В него
актосъставителят К. вписал, че жалбоподателят при извършване със собствения му лек
автомобил маневра на заден ход не оставил достатъчно странично разстояние и блъснал
паркирания лек автомобил марка „Грейт Уол“ с рег.№..., като му нанесъл материални щети.
Не спрял за да установи какви са последиците от произшествието. За тези две нарушения
правите квалификации в акта са по чл.5 ал.1 т.1 и по ч.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът бил
подписан от двамата свидетели и от актосъставителя. Подписан бил от жалбоподателя с
възражението, че не бил разпитан доведеният от него свидетел С. А. и не е съгласен с
написаното.
2
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят направил и писмени възражения (лист
22 от делото). В тях моли административнонаказващия орган да не издава НП, като счете
нарушението за маловажно. В същото възражение (лист 22 на гърба изречение първо)
посочва, че нарушението „е съществено и непреодолимо и е основание за прекратяване на
административнонаказателното производство“. По същество в това възражение е налице
съществено противоречие в твърденията на жалбоподателя, но не се отрича че е извършил
деянията. По повод това възражение е била направена проверка и били изготвени докладни
записки от актосъставителя К. (лист 26 от делото), както и от инспектор Скопчанов. В
докладната записка на актосъставителя, е описано, че при проведения телефонен разговор с
жалбоподателя, последният заявил, че знае за допуснатото ПТП и е наясно за какво го
търсят.
Като взел предвид акта, събраните писмени доказателства и цитираното по-горе
възражение административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 21-0769-002067 (лист 19 от делото), в което при пълна
идентичност с фактическата обстановка в акта и правните квалификации на нарушенията, на
жалбоподателя на основание чл.185 е наложена глоба в размер на 20 лева и на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП били наложени две наказания –глоба в размер на 80 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от един месец.
По желание на жалбоподателя съдът допусна и разпита в качеството на свидетел С. Р.
А. Според неговите показания един ден, без да уточни дата и месец, през 2021г седял на
пасажерската седалка в лекия автомобил на жалбоподателя паркиран пред портала на П.
Автомобилът управляван от жалбоподателя бил спрян на тротоара в редица наред с няколко
автомобила. Жалбоподателят извършил маневра на заден ход, излязъл от редицата
паркирани автомобили и потеглил към центъра на гр.Б..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания
доказателствен материал по делото: акт за установяване на административно нарушение
серия АА и бланков № 933088 от 11.05.2021г, наказателно постановление № 21-0769-002067
от 25.06.2021г., справка за нарушител/водач (лист ... от делото), протокол за ПТП №1760604
от 11.05.2021г, докладни записки, възражение и заповедта на министъра на вътрешните
работи.
Съдът кредитира показанията на свидетелите К., Т. и К. като ги намира за
последователни, логични и безпристрастни. Не кредитира показанията на свидетеля А., тъй
като са неясни непълни и не допринасят за изясняване на фактическата обстановка. По
мнение на съда този свидетел в показанията си разказа за случай, при който бил пътник в
автомобила на жалбоподателя, паркиран пред П, който потеглил на заден ход и поел към
центъра на града.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
3
изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (лист 2 и 17 от делото), подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт и пред родово и местно компетентен съд, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав след извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП
със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи на лист 29 и
30 от делото), в срока по чл. 34, ал. ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от полицейски
служител заемащ длъжността младши автоконтрольор и съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП е
компетентен да осъществява посоченото. От формална страна са спазени императивните
норми на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
За осъществяването на първото вменено на жалбоподателя нарушение –това по чл.5
ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът съобрази следното:
Съгласно нормата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП участниците в движението не трябва да
поставят в опасност живота и здравето на хората и да причиняват имуществени вреди.
Очевидно, в настоящия казус жалбоподателят в качеството на водач и участник в
движението с поведението си е причинил на друг лек автомобил имуществени вреди
изразяващи се в усуркване на задната дясна броня и задната дясна врата. Правилно и
законосъобразно е избрана нарушената правна норма както и правилно е избрана и
административнонаказващата разпоредба на чл.185 от ЗДвП, в която законодателят е
определил единствено наказание глоба във фиксиран размер от 20 лева за водач, който
нарушава правилата за движение назад. По несъмнен начин се доказа осъщественото от
обективна и от субективна страна административно нарушение по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП от
жалбоподателя Г..
Относно другото нарушение–това по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП:
От доказателствата по делото явства, че жалбоподателят не е спрял след като е
реализирал ПТП. Това , че е разбрал, че е допуснал ПТП явства от показанията на
единствения очевидец на нарушението –свидетелят Т., както и от докладната записка на
актосъставителя К.. Г. е напуснал е ПТП и е бил допълнително издирван. Установен бил
единствено поради съдействието на свидетеля Т..
Видно от изложеното по-горе и по мнение на настоящата инстанция на жалбоподателя
следва да се вмени нарушаване нормата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като видно от
доказателствената съвкупност такова поведение е налице. Съгласно правилото на чл.123
4
ал.1 т.1 от ЗДвП, водач на ППС, който е участник в пътно транспортно произшествие е
длъжен без да създава опасност да спре и да установи какви са последици от
произшествието. На първо място е налице ПТП съгласно дефиницията на §6 т.30 от ДР на
ЗДвП, тъй като вследствие на настъпило събитие на пътя, по време на управление на ППС,
по автомобила на паркирания пред него лек автомобил са били нанесени материални щети.
Тези по щети са описани в изготвения протокол за ПТП. Водачът Г. е участник в ПТП
съгласно дефиницията на §6 т. 27 от ДР на ЗДвП, тъй като с поведението е допринесъл за
настъпването на ПТП. След съприкосновението охранителят пред магазин „Т.“ стоящият
наблизо свидетел Т. е чул удара между двата автомобила и е отишъл да предупреди водача
на пострадалия автомобил като преди това записал регистрационния номер на автомобила
на жалбоподателя. При тези обстоятелства жалбоподателят е имал обективна възможност да
усети и да чуе, че е ударил друго МПС и е имал възможност да спре и да установи
нанесените по другото МПС материални щети, но не го е направил, потеглил е в неизвестна
посока и само случайността, че свидетел-очевидец на ПТП е наблюдавал нарушенията и е
предупредил пострадалата е спомогнало същият да бъде установен. Съдът не кредитира
защитната теза на жалбоподателя, че не е разбрал, че е извършил ПТП, тъй като това е
опровергано от възраженията му по акта, от настоящата жалба и от поведението при
проведения с него телефонен разговор с мл.автоконтрольор К..
За това нарушение съгласно нормата на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП наказанията са две:
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева.
Административнонаказващият орган е съобразил обществената опасност на дееца Г.
(съгласно справката за нарушител той е с три нарушения завършили с НП и един фиш от
2011г) и е съобразил обществената опасност на деянието и му е наложил наказанията към
минималните предвидени в закона размери -80 лева глоба и 1 месец лишаване от право да
управлява МПС, които съдът намира да справедливи.
В хода на административнонаказателното производство по никакъв начин не е било
накърнено правото на защита на жалбоподателя. Съдът не констатира описаните в жалбата
пороци в процеса на констатиране на нарушението и издаването на обжалваното
наказателно постановление.
Наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде безусловно потвърдено.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към
чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи,
че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай, спрямо изхода на делото е
възможно да бъдат присъдени разноски в полза на административнонаказващия орган за
5
ЮК възнаграждение, но тъй като такива не са били поискани съдът не следва да се
произнася.
Предвид гореизложеното на основание чл. 63, ал. 1 предложение първо от ЗАНН,
Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0769-002067/25.06.2021г,
издадено от Началник група към ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“-Б., с което на Д. Г. Г. с
ЕГН ********** от гр.Б., бул.“Д.“ №... и съдебен адрес в гр.Б., ул.“Ц. А.“ №... чрез адв.С.А.
АК-Б. за извършени нарушения по чл.5 ал.1 т.1 и по чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП), на основание чл.185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 (двадесет)
лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени наказания глоба от 80 (осемдесет)
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Б. в
14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6