РЕШЕНИЕ
гр. София, …………….. 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 15 въззивен състав в публично заседание на двадесет и девети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ТАЛЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Мариела Миланова
като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВНЧХД № 4886 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С
присъда от 10.07.2019 г., постановена по НЧХД № 2211/2018 г., СРС, НО, 114 с-в
е признал подсъдимите А. Ц. А., М.В.М., Р.И.Г., Р.П.В., И.П.И., Е.Е.Г., П.Х.К., Е.А.К., А.Х.Д. и Я.П.Г. за невиновни по
повдигнатите им обвинения по чл.148, ал.2 вр. ал.1,
т.1 и т.2, пр.2 вр. чл.147, ал.1, пр.1 и пр.2 вр. чл.20, ал.2 от НК.
С
присъдата двамата частни тъжители С.М. и Т.С. са осъдени да платят на
подсъдимите направените от тях разноски по делото, както и в полза на СРС по 50
лв. всеки един от тях за служебно издаване на 10 бр. изпълнителни листове.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба
от повереника на частните обвинители - адв. Е.Б. и допълнение към жалбата, чрез повереника на ЧТ С.М. - адв. М.М., в които се твърди, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Поверениците сочат, че съдът неправилно е
ценил събраните по делото доказателства, както и че е необоснова, тъй като
съдът не е обсъдил обстойно гласните такива, като е дал преимущество на тези в
подкрепа на подсъдимите, изключвайки необосновано тези в подкрепа на ЧТ.
Излагат подробни съображения в тази насока, като изразяват и несъгласие със
становището на съда, че подсъдимите са ползвали свое конституционно гарантирано
право на жалба. Твърдят, че в жалбата до СРП се изнасят твърдения за факти,
които са неверни и позорящи двамата тъжители, а именно - че са наводнили умишлено апартамента
на предходните си съседи, като сочат, че това не е тяхно предположение, а
категорично твърдян факт. Коментират и становището на съда относно изложените в
жалбата твърдения за психичните заболявания и връзката между тях и двамата
тъжители, като считат, че в жалбата се прави недвусмислена връзка между тези
заболявания и тъжителите.
Искат
от въззивния съд да отмени обжалваната присъда на СРС
и да постанови нова, с която да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите
им обвинения, като им наложи максималните наказания, предвидени в закона,
алтернативно да върне делото за ново разглеждане на СРС от друг състав с
указания за приложението на закона.
В
жалбата и допълнението към нея не се правят искания за събиране на нови
доказателства.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимите, както и разпит на свидетели и вещи лица. Впоследствие е проведено въззивно съдебно следствие за приемане на представено от повереника писмено доказателство.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция повереникът на частните тъжители– адв.Б.,
поддържа жалбите. Намира обжалвания съдебен акт за незаконосъобразен,
необоснован и неправилен по изложените във въззивната
жалба и допълнението мотиви. Счита за погрешни изводите на съда за несъставомерност на поведението на подсъдимите от
субективна страна, тъй като последните са сезирали СРП с цел защита на своите
права. Повереникът излага доводи за съдържащи се
клеветнически твърдения във всеки един от инкриминираните изрази, като
поддържа, че в жалбата не се съдържа посочване на каквото и да е престъпление,
извършено от тъжителите и не са направени доказателствени
искания, целящи разследване на някакво престъпление. Сочи наличие на
противоречия между приетото от фактическа и правна страна от СРС и действително
установеното от материалите по делото, поставяйки под съмнение обективността,
безпристрастността и справедливостта на съда при постановяване на присъдата.
Моли съда да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения, като
им наложи предвиденото за това наказание в максимален размер. Претендира
присъждане на разноските, направени от тъжителите в двете съдебни инстанции.
Частната тъжителка С. посочва, че съпругът ѝ е в
неравностойно положение, има множество заболявания, посочени в решение на ТЕЛК,
но не и психично заболяване. Предполага, че клеветите по техен адрес са
вследствие от силно влошените отношения във входа.
Защитникът на подсъдимите А. Ц. А., М.В.М., Р.И.Г., Р.П.В., Е.Е.Г., П.Х.К., А.Х.Д.–
адв.С., счита, че присъдата е обоснована, няма
абсолютно никакви противоречия и е в пълно съответствие със събраните писмени и
гласни доказателства. Намира, че никъде в жалбата не е посочено, че тъжителите
страдат от посоченото заболяване, а ако се приеме тезата на обвинението, би
означавало да се отнеме правото на който и да е гражданин при съмнение за
някакво поведение спрямо него, да може да сезира компетентните органи. Приема за
безспорно доказани силно влошените отношения между съседите, при това по вина
на тъжителите. Счита, че оправдателната присъда е последователна, обоснована и
намира своето потвърждение в съответните нормативни разпоредби, поради което
моли да бъде потвърдена изцяло.
Подсъдимият И.И. заявява, че няма какво да каже в
лична защита.
Подсъдимият А.А. посочва множество подадени срещу него
жалби с невярно съдържание от тъжителите и многобройни проверки. Иска от съда
да приеме това, което е постановила първата инстанция.
Подсъдимият М.М. моли съда да потвърди присъдата на
СРС.
Останалите подсъдими не се явяват и не взимат становище по
делото.
В
предоставеното им право на последна дума
подсъдимите И., А. и М. поотделно няма какво да добавят.
Софийски градски съд, като съобрази
изложените от страните доводи и служебно провери правилността на решението,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да
постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие, в рамките на
което е събрал и преценил множество доказателства: показанията на свидетелите Л.М.С.,
В.П.М., Г.Д.П., Р. П.П., М.Ц.Г., заключенията на
приетите комплексна СППЕ на ЧТ М. и комплексна СППЕ на ЧТ С., писмените
доказателства: жалба № 50342/15.12.2016 г. подписана от десетимата подсъдими и
депозирана в Софийска районна прокуратура срещу частните тъжители С.И.М. и Т.И.С.;
прокурорска преписка № 50342/2016 г. по описа на СРП; справка за съдимост на
подсъдимите и др., които съдът е посочил в мотивите си.
Въззивният съд, както и първостепенният, е на
мнение, че инкриминираната дейност на подсъдимите не изпълва от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.2 вр.
ал.1, т.1 и т.2, пр.2 вр. чл.147, ал.1, пр.1 и пр.2 вр. чл.20, ал.2 от НК.
В тази
връзка настоящият състав прие фактическа обстановка, идентична с тази на
първата инстанция, доколкото счете, че тя е била правилно установена от
първостепенния съд, не са налице основания за нейната промяна или изменение,
нито са събрани нови доказателства, които да сочат на различна фактическа
обстановка.
Подсъдимият
А.Ц.А. - 39 години, роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, със средно-специално образование, с постоянен и настоящ адрес:***,
ЕГН **********.
Подсъдимият
М.В.М. - 31 години, роден на ***г***, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, със средно образование, с постоянен и настоящ адрес:***1, ЕГН **********:
Подсъдимата
Р.И.Г. - 68 години, родена на *** г. в гр. Ботевград, българка, българска
гражданка, омъжена, неосъждана, с висше образование, по професия художник, с
постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН **********
Подсъдимата
Р.П.В. - 52 години, родена на ***г***, българка, българска гражданка, вдовица,
неосъждана, с висше образование, по професия медицинска сестра, с постоянен и
настоящ адрес:***3, ЕГН **********.
Подсъдимият
И.П.И. - 49 години, роден на ***г. в гр. Ловеч, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, с висше образование, по професия инженер, с постоянен и
настоящ адрес:***5, ЕГН **********:
Подсъдимата
Е.Е.Г. - 68 години, родена на *** ***, българка,
българска гражданка, вдовица, неосъждана, със средно образование, с постоянен и
настоящ адрес:***9, ЕГН **********.
Подсъдимата
П.Х.К. - 78 години, родена на *** ***, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, с основно образование, с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН **********.
Подсъдимата
Е.А.К. - 80 години, родена на ***г. в гр. Славяново, българка, българска
гражданка, омъжена, неосъждана, с висше образование, с постоянен и настоящ
адрес:***2, ЕГН **********.
Подсъдимата
А.Х.Д. - 57 години, родена на ***г. в гр. Хасково, българка, българска
гражданка, разведена, неосъждана, с висше образование, по професия инженер, с
постоянен адрес:***3 и настоящ адрес:***3, ЕГН **********.
Подсъдимата
Я.П.Г. - 84 години, родена на ***г. в гр. Димитровград, българка, българска
гражданка, вдовица, неосъждана, средно-техническо образование, с постоянен и
настоящ адрес:***4, ЕГН **********.
ЧТ С.И.М.
и ЧТ Т.И.С. до 2002 г. живеели на адрес ***. След това семейство М. се
преместили да живеят на нов адрес - в гр.София, ж.к. „*********, където живеели
и през 2016 г. По това време в гр.София, ж.к. „Сухата река“, бл.*******живеели
и подсъдимите, които били съседи със семейство М.. ЧТ М. бил избран за
домоуправител, която функция изпълнявал до 2015 г. Първоначално отношенията
между сем.М. от една страна и подсъдимите от друга страна били нормални.
Впоследствие на съвместното съжителство между тях възниквали нееднократни
спорове и конфликти относно начина на управление и поддръжка на етажната
собственост. Във връзка с влошените си отношения със семейство М., подсъдимите
потърсили съдействие за тяхното урегулиране от Софийската районна прокуратура.
В тази връзка на 15.12.2016 г. те депозирали Жалба до Софийска районна
прокуратура. В жалбата подсъдимите посочили: ,,...Направи впечатление, че
споделиха с някои от нас как са постъпили с бившите си съседи - имали някакви
разногласия с тях и лицето М., преди да напусне бившия си апартамент, е
наводнил целия вход нарочно“, като уточняват, че „това е твърдение, което лично
лицето М. е споделяло с някои от нас“;
На
страница трета в жалбата подсъдимите посочили по отношение на ЧТ М.: „...Изживяваше
се като кмет и едноличен собственик на власт на входа. Успяваше да внуши страх
сред по-възрастните обитатели на входа - често използваше думите ще те дам на
съд и съответно ще те дам на прокурор. По-младите обитатели не му обръщаха
внимание и просто го подминаваха.“
На
страница четвърта от жалбата подсъдимите посочили, че без да придават професионалност на твърденията си в област, в която са
лаици, твърдят, че са направили любителско проучване при което установили, че
„Съществуват лица, които страдат от заболяване, дефинирано като персистиращо налудно разстройство
- кверолантна параноя. Кверолантната
параноя е едно персистиращо, продължаващо във времето
психотично разстройство. Кверолантът
или лице с кверолантно поведение (от лат. Querulus - оплакващ се) е лице, което обсесивно
чувства себе си като жертва на неправда, най-вече поради малозначителност
или напълно неоснователни събития или постъпки от страна на други хора“. По
нататък в жалбата си до СРП подсъдимите описали с какво се характеризира според
тях кверулантната параноя, като посочили, че „...Кверолантите затрудняват институциите с маса писмени
материали, за чието разглеждане се употребява значителен ресурс от време,
интелектуален труд и средства. Те са упорити. Техните претенции траят дълго
време, отправени са към различни институции на които те често се обаждат по
телефона, появяват се без предварително записване и извън обявено приемно
време..." както и че „...Кверолантите нанасят значителна
и финансова вреда и причиняват на други хора морални щети, страх и дистрес. Методите, с които те изразяват своите искания за
справедливост явно се различават от способите използвани от повечето хора и са
описани в класическата медицинска литература като „вредно и досадно поведение“.
Във
връзка с така депозирата жалба от подсъдимите в
Софийската районна прокуратура било разпоредено
извършването на проверка по прокурорска преписка №50342/2016 г. С постановление
от 22.03.2017 г. на СРП и след като се е запознал с резултатите от проверката
наблюдаващият прокурор счел, че не са събрани данни за извършено престъпление
от общ характер, поради което отказал да образува досъдебно производство по
изнесеното в жалбата.
От
заключението по изготвената на съдебното следствие комплексна СППЕ, неоспорено
от страните и прието от съда се установява, че ЧТ С.И.М. не страда от персистиращо налудно
разстройство, включително и от т.нар. кверулантна
параноя.
От
заключението по изготвената на съдебното следствие комплексна СППЕ, неоспорено
от страните и прието от съда се установява, че ЧТ Т.И. С.-М.не страда от персистиращо налудно
разстройство, включително и от т.нар. кверулантна
параноя.
За
изводите си първостепенният съд е извършил детайлна и изчерпателна преценка на
доказателствата и доказателствените средства по
делото, като е възприел установените чрез тях факти, относими
към предмета на доказване. В съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата са посочени установените обстоятелства, въз
основа на кои доказателствени материали и какви са
правните съображения за взетото решение. Не се констатират съществени
противоречия между отделните доказателствени
източници, които да налагат подробното им обсъждане, поради което доводите на повереника в тази насока са неоснователни. Извършеният от
контролираната инстанция анализ на събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност се споделя изцяло от този състав, поради което се явява
безпредметно да бъде преповтарян в настоящото изложение.
Въззивният съд дължи да отговори на доводите и
възраженията, изложени в жалбата и допълнението към нея, както и на тези от
страните в съдебно заседание.
Не
може да бъде споделено твърдението на повереника за
допуснато нарушение на материалния закон поради неправилно тълкуване и липса на
цялостен анализ на събраните доказателства, в частност на свидетелските
показания. При извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд
не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение.
Обсъдени са всички доказателствени материали, без
някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са
допуснати логически грешки при анализа им. Събраната по делото доказателствена съвкупност е последователна и еднопосочна,
като от нея с пълна категоричност се установяват фактите, включени в предмета
на доказване.
Правилно
районният съд е основал изводите си за силно влошените отношения между страните
на показанията на свидетелите С., М. и Г., които кореспондират изцяло с
приложените писмени доказателства. Липсва спор и относно авторството и
съдържанието на процесната жалба. Неоснователно е
твърдението на повереника за еднопосочно кредитиране
само на показанията на свидетелите в подкрепа на защитната теза. Резонно съдът
се е доверил на показанията на свидетелите П. и М. за незнанието им тъжителите
да са имали конфликти със съседите си от предишното си местоживеене, но доколкото
се касае за отрицателен факт, не е изключено такива твърдения да са били
споделени с други лица. Обосновано заявеното от свидетелите В. и П. не е
ползвано от съда при формиране на фактическите изводи, като същото не допринася
за изясняване на обстоятелства, свързани с инкриминирания период.
Подобно
на първата инстанция, настоящият състав се довери на заключенията на
изготвените комплексни СППЕ като компетентни, обосновани и в пълнота отговарящи
на поставените въпроси.
Правилно
районният съд е кредитирал представените по делото писмени доказателства, които
допринасят за изясняването на обективната истина. Приетия от въззивния съд отговор на искова молба настоящият състав
прецени като неотносим към предмета на делото, тъй
като повдигнатото с тъжбата обвинение обхваща изразите, обективирани
единствено в жалба до СРП с вх. № № 50342/15.12.2016 г. и единствено по тях
следва да се произнесе съдът с крайния си акт.
Въз
основа на направения анализ на доказателствената
съвкупност, въззивният съд се съгласява с правните
изводи на първоинстанционния, че в случая не е
осъществен състава на престъплението чл.148, ал.2 вр.
ал.1, т.1 и т.2, пр.2 вр. чл.147, ал.1, пр.1 и пр.2 вр. чл.20, ал.2 от НК, като намира за неоснователни
възраженията на повереника, касаещи правната оценка
на събраните доказателства.
В съдебната практика и в правната доктрина се приема,
че предмет на престъплението клевета могат да бъдат твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или явление.
То следва да е позорно, недостойно от гледна точка на общоприетите морални
разбирания и да предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото, или в
частност - да приписва извършването на престъпление. На следващо място, тези
факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез
предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност.
Разгласяването на мнение
или субективна оценка на дееца не осъществява състава на това престъпление,
доколкото не е обвързано с конкретни факти и деяния на дадено лице, които биха
могли да повлияят отрицателно на обществената оценка за него. Както при
обидата, и при клеветата разгласеният факт следва да е обективно позорен, а не
е обусловен от личната преценка на лицето, за което се отнася. В случая, както
правилно е приел СРС, липсват кумулативно изискуеми елементи от престъпния
състав.
На
първо място не се установява осъществяването на изпълнителното деяние на
престъплението, а именно подсъдимите да са разгласили клеветнически твърдения.
Както правилно е съобразил районния съд, съгласно практиката на Европейския съд по правата на
човека и на ВКС, твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не
могат да се разглеждат като „разгласяване“, тъй като техните автори не
възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да
упражнят гарантираното от Конституцията на Република България право да подават жалби, да докладват нередности или да
търсят помощ, от страна на властите. Вярно е, че сигнализирането на съответния
държавен орган не изключва възможността умишлено да бъде накърнена честта и доброто
име на определено лице /в този смисъл напр. Р. № 435/27.06.1955 г. по н. д. №
415/1955 г., на ВС/, но противно на твърденията на повереника,
в тъжбата не са изложени конкретни факти, въз
основа на които може да се заключи, че лицата, срещу които е внесена частна
тъжба, са били убедени, че инкриминираните изрази не отговарят на истината. Напротив, в
депозираната от тях жалба се съдържа описание на твърдените нередности и се отправят
конкретни и свързани с тях искания за извършване на проверка от страна на
компетентните органи, поради което резонно първостепенният съд е преценил, че
подсъдимите са сезирали СРП с цел защита на своите права и законни интереси, а
не с цел разгласяване на клеветнически твърдения спрямо тях.
Освен
това инкриминираните изрази не могат да бъдат приети като описание на факти
и обстоятелства от позорен характер или факти, които да осъществяват приписано
на частните
тъжители
престъпление. Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочените пасажи,
отнасящи се до заболяването кверулантна параноя не са
отнесени към точно определена личност. По отношение на твърденията за причинено
от страна на тъжителите наводнение в предишния им вход, където са живеели, в
тъжбата не са изложени конкретни факти, въз основа на които може да се заключи,
че подсъдимите са били убедени, че инкриминираните изрази не отговарят на
истината, предвид посочването, че такова обстоятелство е било съобщено на част
от тях именно от тъжителите.
Сравнението
с „кмет“ и „едноличен собственик на властта“ във входа не е обвързано с
конкретни факти и деяния на дадено лице, които биха могли да повлияят
отрицателно на обществената оценка за него, още повече, че тези определения („кмет“
и „едноличен собственик на властта“) нямат сами по себе си негативен характер,
а твърдяното поведение за използване на думите „ще те дам на съд“ и „ще те дам
на прокурор“ обективно няма позорен характер, тъй като дори и да стане
достояние на неограничен кръг лица в обществото, не би могло да доведе до
скандализиране, така че да накърни авторитета на частните тъжители в обществото
или по какъвто и да е начин да формира отрицателно обществено мнение за тяхната
личност. Изложеното води до извод, че тъжителите са инкриминирали своята
субективна преценка за твърденията, които се съдържат в жалба с вх. № № 50342/15.12.2016 г.в
рег. на СРП,
а не конкретни факти, които
да са изложени в инкриминираната жалба и които
обективно могат да накърнят тяхната
репутация.
В заключение и предвид съвпадението между крайните изводи на
въззивния съд с тези на първостепенния такъв,
присъдата на първата инстанция следва да бъде потвърдена изцяло. В съответствие
със закона разноските по делото са присъдени в тежест на частните тъжители.
При
извършената на основание чл.314 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което
и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Така
мотивиран и на основание чл.334, т.6,
вр. чл.338 от НПК,
СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от
10.07.2019 г., постановена по НЧХД № 2211/2018 г. по описа на СРС, НО, 114
състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.