№ 1704
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100507235 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 13285/28.07.2023 г., постановено по гр.д. № 15117/2023 г. по описа
на Софийски районен съд, 35 състав, са уважени предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу А. В. Я. и К.
Е. Я., като спрямо всеки е признато за установено, че дължи сумата от 333.22лв.,
представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г.
до м.10.2021г., сумата от 1.02лв. главница за дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху главниците от 09.01.2023г. до изплащане на сумите, както и
сумата от 67.37лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 01.07.2020г. до 30.12.2022г., за които има издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1102/2023г. по описа на СРС, 35
състав, като са отхвърлени исковете за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение.
Срещу решението, в частите, в които са уважени исковете, е подадена въззивна
жалба № 64036/27.02.2024 г. от ответниците чрез адв. Л. Ч., с която се навеждат
доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на
процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни
факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на
материалния закон. Оспорват се изводите за недоказано наличие на договорно
1
правоотношение между ищеца и наемателя, доколкото от ангажираните доказателства
по делото се установявало заявление от наемателя до ищеца за сключване на договор
за продажба на ТЕ за стопански нужди, договор за наем между ответниците и трето
лице (наемател Ребъл Акт ООД), анекс към същия касаещ процесния период, както и
прекратяване на договора на 01.11.2023г., като от представените от ищеца фактури се
установявало, че са на името на наемателя, които доказателства в съвкупност водят до
извод, че през процесния период партидата се водила на наемателя, представляващо
извънсъдебно признание на факт от ищеца за наличие на договорно правоотношение
със същия. Релевирани са оплаквания и за злоупотреба с право (издал кредитни
известия, с които е сторнирал задълженията на наемателя, доколкото липсвало
основание за такова, така и не е бил доказал валидно основание за разваляне на
договора с наемателя). Към въззивната жалба са представени доказателства, за които
са твърди, че са новоузнати, а именно – покА. с вх. № 26.02.2024г. от Ребъл Акт ООД,
чрез адв. Л. Ч., до ЧСИ, с която на основание чл.18, ал.5 ЗЧСИ се иска връчване на
покА. от Ребъл Акт ООД до ответниците (К. Я. и А. Я.) с приложена заповед № 12610
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 52874/2021г. на СРС, с която Ребъл
Акт ООД е разпоредено да плати на Топлофикация София ЕАД вземания за топлинна
енергия за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г. за имот в гр.София, ж.к. Света
Троица, бл.367, вх.А, ет.2, ап.2, аб. № 191404 (в сила от 30.12.2021г.). Претендира
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с
който се излагат доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се
постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба, респективно да се
потвърди първоинстанционния акт, и да бъдат присъдени направените съдебни
разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна стрА. във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата,
когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно
Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. 1/2013 г/ ОСГТК на ВКС в рамките на
въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно
императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по
делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци
водещи до недопустимост само в обжалвА.та част на решението.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
2
валидно и допустимо.
По основателността на иска.
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл.153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска установяване със
сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответниците в условията
на разделност (при равни квоти от ½) дължат на ищеца общо сумата от 1) 666,45 лева,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с АБ № 191404, за
периода от м.05.2020 г. до м.10.2021 г.; 2) сумата от 2.05 лева, представляваща цената
за услугата дялово разпределение за периода 01.06.2020 г. до 30.06.202г.; 3) както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 134.74 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 01.07.2020 г. – 30.12.2022 г.; 4) и
сумата от 0,52 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата
дялово разпределение (в която част исковете са отхвърлени решението е влязло в
сила).
В тежест на ищеца е разпределено да докаже на какво основание е възникнало
твърдяното облигационно правоотношение, въз основа на което се претендира реално
изпълнение от ответника.
От събраните доказателства е установено, че ответниците са закупи процесния
топлоснабден имот (апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. ****) с нот.акт за
покупко-продажба от 27.02.2015г., като са продали същото на 01.11.2021г. съгласно
нот.акт за покупко-продажба от 01.11.2021г., т.е. в процесния период (м.05.2020 г. до
м.10.2021 г.) са били собственици на имота.
Основният спорен между страните въпрос е с оглед приетите по делото писмени
доказателства: заявление от 04.10.2018г. от „Ребъл Акт“ ООД за промяна на партидата,
договор за наем от 28.08.2018г. сключен между ответниците и „Ребъл Акт“ ООД с
предмет топлоснабдения имот, Анекс № 1 към договора за наем от 01.11.2021г. за
прекратяване по взаимно съгласие на договора, фактури за аб.№ 191404 през
процесния период с посочен получател „Ребъл Акт“ ООД, следва ли да се приеме, че
през процесния период е бил налице сключен договор между ищеца и трето
неучастващо по делото лице наемател (Ребъл Акт ООД), което да е пасивно
материалноправно легитимирано да отговаря.
В атакуваното решение първоинстанционният съд е приел, че е доказано, че
през процесния период ответниците са били собственици, като обстоятелството, че
наемател е подал заявление за сключване на договор за стопански нужди, без да е
сключен такъв договор в писмена форма, не води до доказване възражението на
ответниците, че между ищеца и наемателя е налице възникнало облигационно
отношение. В т.ч. е ирелевантно обстоятелството, че за процесния период фактурите
били издаване на името на наемателя.
Настоящият въззивен състав намира следното:
Задължителното тълкуване дадено с т.1 ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС касае доставка на топлинна енергия за битови нужди, т.е. с
оглед §1, т. 2а ДР ЗЕ, съответно не касае „небитов клиент“ по см. на §1, т.33в ДР ЗЕ,
какъвто се явява „Ребъл Акт“ ООД, следователно съображенията по т.1 ТР 2/17г. са
неприложими (в този смисъл и Решение № 1033 от 20.02.2025 г. по в. гр. д. № 11020 /
2023 г. на СГС и мн.др.). Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна
3
енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди. Изискуемата, според цитирА.та императивната
материалноправна норма, специална форма за сключване на договора за продажба на
топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови
нужди, е форма за действителност на сделката, т.е. при липсата й не възниква валидно
облигационно отношение (в този смисъл е и последователната практика на съда –
например: Решение № 826 от 11.02.2025 г. по в. гр. д. № 2047 / 2024 г. на СГС;
Решение № 1450 от 13.03.2025 г. по в. гр. д. № 6407 / 2024 г. на СГС; Решение № 1229
от 04.03.2025 г. по в. гр. д. № 8749 / 2023 г. на СГС; Решение № 1465 от 13.03.2025 г.
по в. гр. д. № 2576 / 2024 г. на СГС; Решение № 1476 от 13.03.2025 г. по в. гр. д. №
4024 / 2024 г. на СГС; Решение № 165 от 10.01.2025 г. по в. гр. д. № 11278 / 2023 г. на
СГС; Решение № 339 от 06.03.2025 г. по т. д. № 1356 / 2024 г. на СГС; Решение № 343
от 06.03.2025 г. по т. д. № 1174 / 2024 г. на СГС; Решение № 1434 от 12.03.2025 г. по в.
гр. д. № 3439 / 2024 г. на СГС и мн.др.). Нито заявлението, нито едностранно
издадените фактури от ищеца изпълняват изискването за форма и не може да се счита,
че е налице валидно сключен договор. Приобщените в настоящото производство
писмени доказателства, приложени към въззивната жалба, са неотносими, доколкото
касаят предходен период, т.е. съдът е приел същите единствено с оглед преценката за
процесуална недопустимост на претенцията, но доколкото се установява, че с приетата
Заповед № 12610 по ч.гр.д. № 52784/2021г. се установява вземане за предходен
период, същата не се ползва със СПН по отношение на претенции за последващ
период, нито обуславя пасивната материалноправна легитимация. В този смисъл
поддържаното оспорване във въззивната жалба е неоснователно.
Съображенията за злоупотреба с права по см. на чл.57, ал.2 КРБ, изразяващи се
в сторниране задълженията на наемателя, така и не е бил доказал валидно основание за
разваляне на договора с наемателя, са въведени за пръв път в предмета на делото с
въззивната жалба, така и по същество са неоснователни, доколкото сторнирането
поради неправилно осчетоводяване поради липса на договор не се субсумира под
съзнателно превратно упражняване на субективно право, преследвайки противоправна
цел, с цел постигне неправомерна облага, така и може да се разваля само валиден
договор, какъвто в случая между ищеца и наемателя липсва.
Оттук правилни са изводите на първоинстанционния съд, че материалноправно
легитимирани да отговарят по предявените претенции са ответниците в качеството им
на собственици на топлоснабдения имот през процесния период, съответно същите
могат да претендират връщане на сумите от действителния ползвател, което не е
предмет на делото.
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за топлоснабдения имот за процесния
период ищецът е доставил топлинна енергия остойностена на сумата от 666.45лв.,
поради което исковете за главница за ТЕ са основателни, което обуславя и
основателността на иска за мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима
съгласно чл.33, ал.5 вр. ал.3 от ОУ.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която
се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява
от представените писмени доказателства - договор за извършване на дялово
разпределение, сключен между етажната собственост на сградата и фирмата за дялово
разпределение, което не се оспорва и по същество.
4
Съгласно ТР 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК на ВКС вземанията за доставената
топлина енергия се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок,
задължението за доставената топлинна енергия се претендира за периода от м.05.2020
г. до м.10.2021 г., като исковата молба се смята за предявена на 10.01.2023 г., аргумент
от чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което възражението в отговора на исковата молба за
погасяване по давност на вземанията е неоснователно, както правилно е приел СРС.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваните части.
По отговорността за разноски:
С право на такива разполага въззиваемият, който е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност на
делото съдът определи в минимален размер от 100лв., дължим разделно (при равни квоти от
½) от ответниците.
Така мотивиран, Софийски градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 13285/28.07.2023 г., постановено по гр.д. № 15117/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, 35 състав, в частите, в които:
- Спрямо А. В. Я., ЕГН: **********, е признато за установено, че дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, по предявения иск с правно основание чл.
415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 333.22 лв. за
периода м. 05.2020г. до м. 10.2021г., представляваща доставена и незаплатена топлинна
енергия, сумата от 1.02 лв. за м. 06.2020г., представляваща главница за услугата дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от 09.01.2023г. до окончателното
изплащане на сумите, както и по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 67.37 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за ТЕ за периода 01.07.2020г. до 30.12.2022г., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 1102/2023г. на СРС, 35 с-в.;
- Спрямо К. Е. Я., ЕГН **********, е признато за установено, че дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, по предявения иск с правно основание чл.
415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 333.22 лв. за
периода м. 05.2020г. до м. 10.2021г., представляваща доставена и незаплатена топлинна
енергия, сумата от 1.02 лв. за м. 06.2020г., представляваща главница за услугата дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от 09.01.2023г. до окончателното
изплащане на сумите, както и по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 67.37 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за ТЕ за периода 01.07.2020г. до 30.12.2022г., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 1102/2023г. на СРС, 35 с-в.,
В остА.лите части решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл.273 ГПК вр. чл.78, ал.1 ГПК А. В. Я., ЕГН:
**********, и К. Е. Я., ЕГН **********, двамата със съдебен адресат: адв. Л. Ч.,
гр.София, ж.к. ****, да заплатят разделно (при равни квоти от ½) на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК: *********, гр.София, ул. Ястребец № 23Б, разноски по делото за
пред настоящата инстанция в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на стрА.та на
5
ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6