№ 14216
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:З.Е.
при участието на секретаря Б.К.
като разгледа докладваното от З.Е. Гражданско дело № 20221110135857 по
описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.412,ал.3 КЗ.
Ищецът ******* АД извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че по силата на облигационно отношение, възникнало от договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС”, сключен за л. а. „**“ с рег.№ **** заплатил в
полза на застрахованото лице сумата от 57,45 лева по експертна оценка, която сума
представлява обезщетение за вредите, причинени му от настъпило на 17.3.2018г. ПТП ,
настъпило по вина на водач л.а. ***, с рег.№*****застрахован със застраховка „гражданска
отговорност” при ответника . Изпратил до ответника извънсъдебна покана за плащане на
сумата, като получил изричен отказ сумата да се плати. Предявява установителен иск за
сумата 57,45 лева, заплатено обезщетение, сумата от 17,51 лева обезщетение за забава в
размер на законната лихва за период 25.5.2019г.- 25.5.2022г., ведно със законната лихва от
заявлението по чл.410 ГПК.
Ответникът, в срока за отговор , оспорва иска. Не се оспорва твърдението за
застрахователно правоотношение. Оспорва се механизмът на ПТП, прави се искане за
откриване на производство по чл.193 ГПК относно съдържанието на протокола за ПТП.
Твърди се, че вина за ПТП има изцяло застрахования при ищеца водач, който е управлявал
л.а. ** с превишена скорост и спрял рязко без причина. При условията на евентуалност, при
същото твърдение се твърди съпричиняване на ПТП . ОСпорва се л.а. ** към датата на ПТП
да е бил в добро състояние, Оспорва се размерът на претенцията, като се сочи, че цените на
боя, части, часова ставка, са прекомерно завишени, както и защото са надписани ремонтни
дейности, които не са увредени от събитието.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според чл.213 от Кодекса за застраховането /отменен, но в сила към
датата на ПТП/, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и доказаните обичайни разноски при
определянето му. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
С определението по чл.140 ГПК прието за доклад по делото, без възражения от
страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на
17.3.2018г. . е настъпило ПТП между л. а. „**“ с рег.№ ****, застрахован по застраховка
„автокаско“ при ищеца, и л.а. ***, с рег.№*****застрахован със застраховка „гражданска
отговорност” при ответника, че ищецът на 8.8.2018г. заплатил по експертна оценка сумата
57,45 лева в полза на застрахования по застраховка автокаско , че по покана, получена от
ответника на 3.10.2018г. , плащане не е последвало.
Относно механизма на ПТП.
От показанията на свидетеля К. К., водач на л.а. **, се установи, че свидетелят
управлявал лекият автомобил, като спряла на пресечена осева линия на улица „Гео Милев“,
за да извърши маневра ляв завой, изчаквала преминаващите насрещно леки автомобили и
усетила удар. С водачите на другия лек автомобил, нанесъл удара – патрулен автомобил на
КАТ, провели разговор, и той й се извинил за удара, като посочил, че с колегата се
заговорили и не видели мигача, който свидетелят К. е била подала. Преди да спре,
свидетелят се движела с 30- 40 км/ч.
Съдът намира, че застрахованият при ответника водач е причинил ПТП, като не е
внимавал достатъчно при управление на л.а.***. Водачът на л.а. ** е спрял правомерно, на
място, разрешено за извършване на ляв завой. Поради изложеното, съдът намира за
неоснователно възражението на ответното дружество, че водачът на л.а. ** се е движел с
несъобразена скорост, или че е спрял рязко – установи се от показанията причината за ПТП.
По същата причина, съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача, застрахован при ищеца, направено в хода на устните
състезания от ответното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ, подлежат на възстановяване действително
причинените вреди. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
2
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице.
В настоящия случай е налице възстановителна стойност на застрахованото имущество,
като платената от ищеца сума 57,45 лева по експертна оценка, е под средната пазарна цена
на ремонта /421,51 лв., съгласно неоспорената от страните и приета от съда автотехническа
експертиза/.
Поради изложеното, искът е основателен до пълния му предявен размер.
По претенцията за обезщетение за забава. Върху главницата, на основание чл.86 ЗЗД, се
дължи и лихва за забава, която на основание чл. 412,ал. КЗ се следва от изтичане на 30-
дневния срок за произнасяне по регресната претенцията. Поканата е получена от ответника
на 3.10.2018г. Или искът за заплащане на лихва за забава е основателен за целия
претендиран период от 25.05.2019г. до 25.5.2022г.., а обезщетението за забава възлиза на
сумата 17,51 лева.
С оглед изложеното, исковете са основателни изцяло.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който доказва разноски за:
заповедното производство от 25 лева платена държавна такса, 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство, на ищцовото дружество се следва платената
държавна такса 75 лева, сумата 100лева депозит за свидетел, сумата 300 лева за депозит за
САТЕ, както и сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение, общо 575 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че ЗД „****” АД ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление град ****** дължи на , ЗК **** АД с ЕИК: ***** и адрес: ******, сумата 57,45
лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а.
** с рег. № ****, застрахован по застраховка автокаско при заявителя, настъпили вследствие
на ПТП от 17.3.2018г. в град София, по вина на водач на л.а. *** с рег.№ ***** застрахован
по застраховка "гражданска отговорност" при ответника, ведно със законна лихва за период
от 25.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 17,51 лева представляваща мораторна
лихва за период от 25.05.2019 г. до 25.05.2022 г., за които суми по гр.д.№27053/2022г. от
СРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА ЗД „****” АД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град
****** да заплати на ЗК **** АД с ЕИК: ***** и адрес: ****** сторените по делото
разноски: сумата 75 лева по гр.д.№27053/2022г и сумата 575 лева разноски по гр.д.№
35857/2022г.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4