Р Е Ш Е Н И Е
№: 173 20.02.2023г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – гр.Бургас IІІ-ти състав
На седми
февруари две хиляди двадесет и трета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Чавдар Димитров
Секретар: И.Л.
Прокурор: Д.Х.
като разгледа
докладваното от съдия Димитров административно дело № 2023 по описа за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр.
чл.203 АПК.
Делото е образувано по исковата претенция на К.З.К. ***,
чрез адв. М.Д. БАК, против Военновъздушните сили на Република България,
представлявани от командира на ВВС генерал – Майор Д.П., с правно основание
чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 АПК, с цена
на иска 1500,00 лева, представляваща претендирано обезщетение за причинени
неимуществени вреди на същата стойност и законна лихва, считано от датата на
извършване на деликта – 09.09.2022г., ведно с разноските по делото, свързано с
отразени констатации за противоправно поведение на ищеца (непристойно и
внушаващо за интимна връзка между него и р. К.) - последното според
обстоятелствените части на два броя заповеди РД – 01 – 372 и РД – 01 – 373,
ведно с изчитането им от дисциплинарнонаказващия орган пред целия личен състав
на В.Ф., към което се числи ищецът и наказаната, което породило у него чувство
на обида и унижение, и накърнило личното му достойнство, както и професионалната
и военна чест на същия. Причинило му семейни проблеми и довело до значително
отслабване на жалбоподателя. Предявяването на претенцията се обосновава с невярното
съдържание на изложените против К. твърдения и по-късната отмяна на тези
заповеди поради тяхната незаконосъобразност, както и с липсата на правно
основание за публичното им прочитане пред строя на В.Ф., където работи.
Ответникът по иска – Военновъздушни сили на република
България, чрез командването на ВВС, представлявано от подполковник ген. майор Д.П.,
редовно призовани се представляват от упълномощения си процесуален представител
подполковник С. с надлежно удостоверено юридическо образование.
В съдебно заседание ответникът оспорва исковата молба, като счита предявеният
иск за обезщетение за неоснователен и недоказан. Претендира направените по настоящото
производство разноски - юрисконсултско възнаграждение и пътни разходи.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото
прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас излага становище за неоснователност и
недоказаност на иска.
Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1, от ЗОДОВ., вр. чл.203 и 204 от АПК. Същият е допустим, предвид наличие на
предпоставките на чл.204, ал.1 АПК. Разгледана по същество, исковата претенция
се явява частично основателна и доказана, като за да достигне до този извод
Съдът приема за установено следното:
К.К. е военнослужещ – к. във В.Ф. /в.ф./ 26720 – гр. Ч..
На 09.09.2022г.
сутринта, пред целия личен състав на В.Ф. , подп. С. – командир на
формированието, е изчел 3бр. заповеди, с които в качеството му на
дисциплинарнонаказващ орган е наложил на р. Милена К. – военнослужещ в същото В.Ф.,
три дисциплинарни наказания. В две от заповедите личността на ищеца присъства,
посочена с имена и звание в следния контекст:
В заповед №РД-01-372/08.09.2022г. са посочени следните
обстоятелства: „Около 00:30
ч. влизайки в сграда № 13 битовия корпус, констатирах че в помещение № 13.11.8.
- стая за почивка на офицерите от РТК - 1 (ползвана от к. К.З.К.), се намира р.
Милена Иванова К., назначена в длъжностно качество по бойния разчет
„Планшетист“ с моя заповед № РД-01-313/21.07.2022 г. Същата беше по тениска,
без панталон, по чехли, без чорапи и се обличаше. Зададох й въпроса защо се
намира в тази стая, като р. М.И.К.ми отговори, че се е къпала и е поискала
разрешение от к. К.З.К. да ползва стаята, за да се преоблече.
На въпроса
къде е к. К.З.К., р. М.И.К.отговори, че не знае, а в писмените си обяснения с
per. № 1593/23.07.2022 г. заявява че същия е влязъл в банята след нея.
В обяснения
с per. № 1596/23.07.2022 г. к. К.З.К., не заявява че е разрешил на р. М.И.К.да
ползва помещение N° 13.11.8.
След съпоставяне
на информацията от обяснения сper. № 1593/23.07.2022 г. на р. М.И.К.и per. №
1596/23.07.2022 г. на к. К.З.К., установих, че един от двамата военнослужещи,
умишлено прикрива информация или умишлено посочва неверни факти. Според същите
обяснения, к. К.З.К. и р. М.И.К.са били едновременно без дрехи в коридора
покрити с хавлия или в помещение М 13.11.8. “ …….
……… „
понижаване на военното звание с една степен за срок от една година ” на р. -
3-ти клас Милена Иванова К., затова че:
- умишлено и
целенасочено се е намирала в присъствието на военнослужещ от срещуположния пол
по хавлия и е ползвала нерегламентирано помещението му за преобличане, като с
тези си действия по време на носене на бойно дежурство дава личен пример за
недостойно поведение“.
В заповед №РД-01-373/08.09.2022г. се сочи: „Около 00:30 ч., влизайки в битовия корпус,
констатирах че в помещение № 13.II.8. - стая за почивка на офицерите от РТК - 1
(ползвана от к. К.З.К.), се намира р. Милена Иванова К., назначена в длъжностно
качество по бойния разчет „Планшетист“ със моя заповед № РД-01-313/21.07.2022
г. Същата беше по тениска, без панталон, по чехли, без чорапи и се обличаше.
Зададох й въпроса защо се намира в тази стая, като р. М.И.К.ми отговори, че се
е къпала и е поискала разрешение от к. К.З.К. да ползва стаята, за да се
преоблече.
Същата е
предупреждавана лично от мен многократно да преустанови нарушаването на
служебните си задължения, които са й вменени съобразно заеманото от нея
длъжностно качество, а именно - да напуска помещенията, в които следва да се
намира, да сваля снаряжението и униформата си, а в конкретния случай, цитиран
по-горе и полугола.“
Установява се от събраните по делото доказателства
това, че след прочитането на горните констатации, ищецът, липсващ в строя, е
бил уведомен от неустановено лице, като на следващия ден е провел телефонен
разговор с колегите си М.И.М. и Ж.С.Д.,
в които разговори изразил възмущението и обидата си.
Двамата колеги станали свидетели и на промяна в
здравословното, физическо и психическо състояние на ищеца и по-конкретно във
влошаването му във времето, както и на споделяне от страна на жалбоподателя за
възникнали семейни проблеми – влошаване на семейния климат и спокойствие
вследствие узнаване на съпругата му за изнесените в посочените по-горе заповеди
обстоятелства.
С исковата молба, в настоящото производство, са
приложени и приети заповед №РД-01-371/08.09.2022г., заповед
№РД-01-372/08.09.2022г., заповед №РД-01-373/08.09.2022г., както и отменящите ги
като незаконосъобразни адм. актове на по-горестоящия военноадминистративен
орган – Решение на Командира на В.Ф. 22320-Божурище рег. № 3-2230/21.09.2022г.
и Заповед на Командира на В.Ф. 22320-Божурище № РД – 510 от 26.09.2022г.
Допуснати са били гласни доказателствени средства за
сочените като претърпени неимуществени вреди – разпит на свидетелите М.И.М. и Ж.С.Д.,
водени от ищеца , както и В.С.Ж. и Г.Й.Б., водени от страна на ответното
юридическо лице, всички те колеги на К.К..
Според свидетеля М., близък колега кум и кръстник на
децата на ищеца, както и пряк негов началник, за съдържанието на тези заповеди той
узнал в деня след прочитането им, тъй като не е бил на работа в деня на
публичното им анонсиране, като не е участвал и в изготвянето им. Разбрал за
съдържанието и за дословното им прочитане пред строя от самия ищец който, бил
много притеснен и ядосан от това, което се е случило.
Според свидетеля, ищецът е бил разстроен както от
фактите, изнесени в заповедите, т.е. от цитираните подробности, така и коментарите
на хората след изчитането на заповедите и подмятанията, които са започнали. М.
е станал свидетел на такива коментари и подмятания от страна на други лица - техни
колеги, че такова прочитане и то на три заповеди една след друга никога не се е
случвало, нито по такъв начин да се представят подробности. Коментарите според
свидетеля са били доста подигравателни, като същият цитира следните фрази: „ще
раздаваме хавлии на застъпващите в наряд, …
телячки“ и други приказки …“ . к. К. е присъствал лично на такива
подмятания, вкл. пред цялото формирование в строя, като реакцията му е била на
много притеснен и объркан от тези коментари човек.
Относно съдържанието на заповедите е споделял, че
коментарите са продължили месец, месец и половина като ищецът е заявил, че не
издържа и ще пусне рапорт за уволнение, за напускане, защото всеки ден е идвал
на работа и само подмятания е чувал.
Според свидетеля М. и към настоящия момент
състоянието, в което е изпаднал К. не е преодоляно от него, напротив продължавал
да страни от хората, станал мълчалив, като преди това не е бил такъв. Според
свидетеля М., К. е отслабнал, започнал да има проблеми с кръвното, а тези
проблеми ги е имал месец след случката. Самият свидетел споделя, че никога не е
оставал с такова впечатление за интимна близост между р. К. и к. К..
Отношенията им е възприемал за нормални между колеги на работно място, доколкото
не са се усамотявали. Според свидетеля преди да бъдат изчетени тези заповеди,
до него не са стигали слухове те да имат отношения, които да излизат извън
нормалните колегиални, приятелски отношения.
Свидетелят М. споделя и това, че ако дежурен е станал
свидетел на нарушение следва да докладва или на него или на командира, като
последният е компетентен да реши дали да назначи проверка или да не се
проверява. Според свидетеля М. ищецът не е викан от командира за изясняване на
фактите, изложени в заповедта, преди постановяване на заповедите. По думите на М.
р. К. е обжалвала заповедите пред командването на базата. В базата е била
назначена служебна проверка с цел изясняване на всички факти от висшестоящи,
които са били посочени в заповедите, като комисията е идвала два или три пъти.
Имало е проверка с изготвен протокол от проверката и впоследствие тези заповеди
са били отменени, като липсвали констатации за интимни отношения между р-к К. и
кап. К.. Свидетелят М. разказва и това, че малко преди Нова година случката и
изнесените със заповедите факти са станали достояние на съпругата му от нейна
клиентка във фризьорския салон, вследствие на което атмосферата в къщи явно
много се е влошила тъй като той идвал на работа и казвал, че в къщи е „нещо
страшно“. Всяка вечер някакъв нов слух ставал повод за противоречия. Според М.
към настоящия момент не му е известно да продължават слуховете за интимна
връзка между двамата наказани, но са продължили от м. Септември. Според
свидетеля нарядите на редниците и на офицерите се изготвят от различни лица,
като командирът на В.Ф. утвърждава целия списък и може да размества служители
по негова преценка. Според споделеното женският състав не е малък и няма начин
да не присъстват жени на наряда.
В отговор на въпросите на ответника св. М. споделя, че
е запознат, че дисциплинарно наказание е било наложено и на кап. К..
М. твърди, че е станал свидетел на случай, когато
здравословното състояние на ищеца е било влошено вследствие процесните събития,
като го е освобождавал да отиде на преглед. Описва ситуация. При която на К. не
му е било добре, а лекарят на формированието е отсъствал, поради което К. е
посетил друг лекар и по този повод е представил издаден болничен лист. Причината била високо
кръвно, а случаят е от месец октомври.
Според свидетеля р-к К. и кап. К. нямат йерархична
зависимост, тъй като са от различни формирования. Според М. Етичният кодекс на
БА е общ за всички служещи и не забранява семейни лица или такива в лични
отношения да служат заедно, но не и да са йерархично свързани, т.е. като
началник и подчинен те не могат да дават наряд заедно. Според свидетеля
заповедите са с внушения, тъй като според него не са се случили някои факти.
Дава за пример обстоятелството, че двамата военнослужещи са били в едно и също помещение
по едно и също време, като обяснява, че никой не е видял подобно присъствие
по едно и също време и то голи по
хавлия, като разстоянието от банята до служ. помещение на ищеца е около 4м.
Според показанията на свидетеля Д., който не се намира
в йерархично подчинение на ищеца, нито обратно, във В.Ф. съществува практика някои заповеди,
които се издават да се изчитат, когато касаят дисциплинарни наказания, но на
някои военнослужещи се изчитат, а на други не се изчитат.
Според показанията на свидетеля Д. в устава на БА е
отразено, че заповед се връчва на военнослужещ, като не се изчита никъде и пред
никой. Според свидетеля, ако адресата откаже да получи заповедта, тя се връчва
пред двама свидетели, без да е сигурен дали тази процедура е уредена в Устава
на БА или ЗОВС. Според същия свидетел практиката за прочитане не е уредена с
нарочни правила, а е по усмотрение на командира кога да прочете заповедта и
кога това да е цялата заповед, а не части от нея. Според показанията на Д. той
също не е присъствал в строя при прочитането на заповедите. К.К. му се е обадил
по телефона и му е разказал за случилото се, а именно, че били прочетени три
заповеди за едно и също нарушение на р. К., в които било сочено име на ищеца с
подробности, какво се е случило в самите заповеди– кой къде е бил и какво е
правил. К. е бил ядосан, бесен и възмутен, както заради самото прочитане на
заповедите, така и заради самото им съдържание. Според свидетеля К. е възприел
отразеното в съдържанието като действие целящо да представи, че едва ли не са
ги хванали „на калъп“, че имат интимни отношения, докато К. е твърдял, че нямат
такива отношения. Според същия свидетел, след прочитането на заповедите е имало
отзвук сред колегите им, хората се
присмивали, имали подигравателно отношение. Говорели, че за наряда ще раздават
хавлии, телячки щели да викат, питали „взехте ли си хавлиите за наряд“. Свидетелят
изразява предположение, че заповедта е била в сила, щом е била прочетена. Д.
твърди, че не е виждал поведение на интимност между р. К. и кап. К., според
него техните отношения са чисто колегиални. Същият свидетелства за това, че
отношението на колегите му след изчитане на заповедите се е променило,
започнали са подмятания за това, че са ги хванали „на калъп“, като колегите им
са възприели изнесеното за вярно.
Свидетелят Д. твърди, че след изчитането на заповедите
поведението на кап. К. се е променило коренно. Той започнал да страни от
хората, видимо се виждало, че отслабва, лицето му се изпило. Споделял е на
свидетеля, че е разстроен, че се притеснява от това което се е случило, заради
факта, че е семеен. Споделял му е, че „в къщи е ад, много е тежко положението“.
Според свидетеля постоянно се носели някакви слухове и К. постоянно е трябвало
да дава обяснение пред съпругата си. Според преценката на този свидетел много
тежко е изживял случилото се, притеснявал се е за това как ще излезе пред
подчинените си, тъй като случилото се доста е подронило авторитета му. Споделял
е на св. Д., че му е „писнало“ и възнамерявал да пусне рапорт и да напусне
работа, като свидетелят го е съветвал и успокоявал.
Според преценката на св. Д. подмятанията продължават и
сега, но не с интензитет като първите дни, тъй като коментарите отшумявали, но
по негово мнение ищецът К. не успявал да се възстанови, все така странял от
хората и бил видимо притеснен от случилото се. Споделя, че в момента съществува
напрежение между командира и К.К. заради изчитането на заповедите. Споделя и
това, че би позволил по време на дежурство друго лице да ползва служебната му
стая, за да се изкъпе.
Според водения от страна на ответника свидетел - Ж.,
същата не е присъствала на прочитането на заповедите, но е научила веднага,
защото строят се е забавил доста и колегите я информирали че се четат три дисциплинарни
заповеди. Същата не е разбрала кап. К. да е приел тежко случилото се, тъй като
не е била посещавана от него. Той не е потърсил
професионална помощ от нея и не е идвал на консултация при нея, след
изчитането на заповедите. Свидетелят Ж. обяснява, че длъжността й е психолог на
В.Ф. и обяснява, че психологическата работа
е пожелание, когато военните усетят, че имат нужда да споделят травма
или събитие, ако нещо са преживяли. Обяснява, че работи ежедневно с хора, както
с лични, така и служебни проблеми, като понякога консултациите могат да бъдат
еднократни или системни. Разяснява, че посещенията при психолог не се отразяват
на кариерното израстване на военнослужещите, както и това, че получената информацията
е конфиденциална, уредена в Етичен кодекс, но Командването би могло да бъде
запознато с нея, ако е в ущърб на службата или е свързана с носенето на службата.
Например при суицидни мисли на служител, тъй като военнослужещите боравят с
оръжие. Според психолога, случилото се и отношенията между р. К. и кап. К. били
коментирани и имало слухове. Неприятно било според нея, тъй като имало коментари,
разговори и слухове, имало иронични подхвърляния, което по нейна преценка
било доста неприятно. Това е възприела от споделяния на личния състав. Самият
свидетел не е ставала свидетел на коментираната интимна близост. Това което е
наблюдавала е да пушат заедно навън, да дават наряди заедно, понякога са си тръгвали
заедно с колата. Запитана за отсъствия в периода след случката, Ж. разказва, че
през месец ноември около 40-50 дни е била със счупена ръка и е отсъствала от
работа.
Свидетелят Б. също разяснява за липсата на йерархична
субординация между него и ищеца К., както и за това, че са равни по ранг, споделя, че последният е бил наказван
през курсантските години, когато са учили заедно и се е отнасял несериозно към
наказанията, като всеки млад човек. В деня на прочитане на заповедта свидетелят
е бил в строя. При прочитането не е имало шумотевица, тъй като не е позволено
да се шуми. Споделя, че хората отдавна са коментирали р-к К. и кап. К., но след
прочитането на заповедите спрели да говорят и ги отбягвали. Споделя, че за
първи път е присъствал на „четене“ на заповеди. Споделя, че преди „промените“ в
дисциплинарния устав е било предвидено подобно прочитане пред строя, като той
лично е присъствал и на рязане на нашивки. След промените е присъствал на
прочитане на процесните заповеди и на заповедта, с която ищецът е бил наказан
дисциплинарно от командира, а на прочитане на друга дисциплинарна заповед не е
ставал свидетел. Споделя, че по правилата от „едно време“ заповедта би била
прочетена пред всички, но само общата й част, а не обстоятелствата около
деянието, като дисципинарната част би била прочетена пред по-старшите или равни
офицери. Това било практика. Относно трите заповеди обяснява, че касаят р. К. и
са били прочетени пред равни и по-страши. Свидетелят Б. споделя и това, че
обяснения са били снети от присъствалите на констатациите колеги, като Б.
признава, че не разполага с достъп до самата информация, а единствено е
възприел споделеното между колеги. Същият обяснява, че според „стария“
дисциплинарен правилник“ заповедта не е подлежала на обжалване. Прочитала се
веднага след изготвянето й или най-късно на следващия ден. Споделя и за това,
че е присъствал на прочитане на заповед, постановена от горната инстанция, с
която е била отменена заповедта и заменена с налагането на по-строга такава.
В хода на съдебното производство, от страна на
ответника са ангажирани и писмени доказателства - справка за дежурства,
протокол от извършена служебна проверка от 19.08.2022 година, Заповед №
РД-473/12.09.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание на К.З.К. и протокол
за годишен профилактичен преглед №38/29.11.2022г. във връзка с оспореното влошаване
на здравословното му състояние.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от правна страна:
По допустимостта на исковете по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ:
Съдът намира, че ответникът е надлежно посочен от
страна на ищеца, като отговорността му се обосновава с извършени в изрично индивидуализиран
момент противоправни действия от страна на негово длъжностно лице, описани
най-общо като публично прочитане на два броя заповеди за налагане на
дисциплинарни наказания на различно от ищеца лице, в обстоятелствените части на
които част от съдържанието, претендирано като невярно, касаело факти, попадащи
извън конкретиката на допуснатите административни нарушение и внушавало според
ищеца съществуването на интимна близост между него и р-к К., каквато според
позицията му липсвала.
В този смисъл Военновъздушните сили на Р. България са
процесуално легитимирани в качеството си на юридическо лице съобразно чл. 205 АПК да отговаря на исковете с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Посочен е
размерът на неимуществени вреди, като се претендира пряка причинноследствена
връзка между тях и сочените като противоправни действия на дл. лице – Командир
на В.Ф. №26720. С уточнението (депозирано от страна на ищеца) на всички елементи от
фактическия състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ,
исковата молба се явява допустима и съдът дължи произнасяне по съществото й.
Съгласно чл.7 от Конституцията на Република България
държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на
нейни органи и длъжностни лица. Нормата прогласява основен принцип, прилагането
на който е уредено в ЗОДОВ. Това е приложимият специален материален закон, като
съгласно препращащата норма на §1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ за
неуредените материално правни въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските
и трудовите закони - в случая ЗЗД и КТ и специалния ЗОВСРБ.
Съгласно чл. 60д, ал. 1 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България, Съвместното командване на силите,
Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, Съвместното
командване на специалните операции, Командването за логистична поддръжка и
Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана са
юридически лица на бюджетна издръжка. Не се спори, че В.Ф. 26720-Бургас, чийто
командир е изчел отменените впоследствие административни актове, е от състава
на Военновъздушните сили. В този смисъл, предявената против Военновъздушните
сили искова претенция е насочена срещу правилния пасивно-легитимиран ответник,
доколкото претендираните вреди са произтекли от незаконосъобразен акт на
административен орган, включен организационно и бюджетно в неговата структура.
По отношение допустимостта и подсъдността на
производството настоящият съдебен състав взе предвид и това, че така
предявените искове са подсъдни на административните съдилища съобразно правните
норми на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която
гражданите и юридическите лица могат да искат репариране на вреди, причинени им
от незаконна административна дейност. Като обективно условие, за да се
претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, следва да са
изпълнени изискванията на чл. 204 ал. 1 от АПК.
По основателността на исковете по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.
Съгласно чл. 1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Искът се предявява срещу органите
по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите - чл.7 ЗОДОВ. Обезщетението е за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице - чл.4 ЗОДОВ. Съгласно §
1, т. 1 от ДР на АПК "Административен орган" е органът, който
принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на
административни правомощия, овластен въз основа на закон. Военновъздушните сили
следва да се приемат за юридическо лице - носител на административни
правомощия, чийто ръководен състав от различните йерархични нива в армията са
оправомощени да издават, респ. да изпълняват административни актове, вкл.
заповеди за налагане на дисциплинарни наказания.
Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността
на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетението.
За да възникне правото на обезщетение, е необходимо да
са налице следните кумулативни предпоставки: 1. вреда - имуществена или морална
(реално причинена или пропусната полза); 2.незаконосъобразен акт,
незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата (или общината); 3. изпълнение на административна дейност, т.е.
вредата да е настъпила от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на
органа или длъжностното лице при или по повод изпълнение на административна
дейност и 4. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.
Ищецът поддържа, че именно заради изчитането публично
на постановените заповеди, за което действие липсва правно основание, както и заради
узнаването на обстоятелства от съдържанието на същите, (които той сочи за
неверни), от неговите колеги, както йерархично подчинени нему лица, така и от
негови преки и непреки ръководители и от семейството му, представящi го в
позоряща светлина, са му причинени неимуществени вреди, изразили се в обида и
унижение, подозрителност към колегите от подмятанията и коментарите, които
прочитането и самото съдържание са породили ведно с влошаване на семейните
отношения по повод представената в заповедите информация, а не на последно
място и твърдяна загуба на тегло. Т.е., ищецът претендира вреди настъпили от действия
по публично запознаване на присъствалите на 09.09.2022г. служители на В.Ф. със съдържанието на
заповеди, чийто адресат не е ищецът, но в обстоятелствената част на които са
изложени обстоятелства некасаещи пряко дисциплинарно нарушение, в които той е
посочен в негативна светлина.
По настоящото дело не се спори между страните по
исковото производство, че ръководния служител на ответника е разполагал с
компетентност да провежда дисциплинарни производства и да налага дисциплинарни
наказания на подчинените му от съответното В.Ф.. Т.е. разполага с функцията на
административен орган. В тази връзка, в съответствие с разпоредбата на чл.271,
ал.1, т.1 АПК, негова е и компетентността да изпълнява лично или опосредено,
такапостановените от него заповеди за налагане на дисциплинарни наказания. В
диспозитива и на двете заповеди изрично присъства императивно разпореждане за
прочитането им пред целия личен състав на В.Ф. 26720-Ч. и липсва разпореждане
за предварителното й изпълнение.
Според настоящия съдебен състав публичното
оповестяване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание не представлява
форма на изпълнението й, доколкото липсва нормативен акт, в който изрично това
да е предвидено като вид или част от дисциплинарно наказание. Дисциплинарните
наказания са изрично изброени, както в КТ и Закона за държавния служител, така
и в редица специални нормативни актове, като ЗОВС. Налагането им винаги цели
постигане на въздействие в три направления – превъзпитателно-коригиращо,
предупредително-възпиращо и превантивно. Смисълът на предвиждането им както по
вид, така и по интензитет (размер или продължителност), бива изискван от
действието на принципа на пропорционалността, ясно въведен и в разпоредбата на
чл.6 АПК, както по отношение на административните актове, така и по отношение
на действията и бездействията на административните органи. Според установената
по материята теория и съдебна практика този принцип е нарушен винаги, когато
бъде установено това, че съответният търсен чрез административната дейност
ефект или резултат е могъл да бъде постигнат и с мерки с по-нисък интензитет. В
конкретният случай е ирелевантно за постигане целите на дисциплинарното
производство обстоятелството около верността на намерилите място в заповедта
хигиенно-битови подробности от личен характер, свързани с констатираното
дисциплинарно нарушение. Факт е, че резултатите по ангажиране на
дисциплинарната отговорност са могли да бъдат постигнати както без включването
на тези подробности в заповедта, така и без публичното им оповестяване, а
единствено с излагане на тези факти и обстоятелства, представляващи елементи от
констатираното нарушение на военната дисциплина, налагането и съответно
изтърпяването на определеното дисциплинарно наказание, което в крайна сметка не
е било сторено и противоправно и нормативно необосновано е бил надхвърлен
ефектът и целите на самото дисциплинарно производство.
Отделно от горното, дори да се приеме обратната теза,
че доколкото е налице подобен диспозитив с императивен характер във всяка от
двете заповеди, самото им прочитане представлява форма на изпълнение на
постановеното в диспозитива, съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл.268, т.1 АПК изпълнителни основания по този кодекс са
влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение индивидуални или общи
административни актове.
От възприетото за установено следва, че
разпоредителната част на двете заповеди, включително разпореждането за
публичното й прочитане, към момента на изпълнението й в тази част не е
представлявало изпълнително основание и не е подлежало на изпълнение, тъй като
заповедта не е била влязла в сила. Доколкото не е част от самото дисциплинарно
наказание, тя не се ползва и с правото на предварително изпълнение по силата на
закона (в случая чл.251 ЗОВС).
По-натам, с отмяната им от по-горестоящия
административен орган заповедите са заличени от правния мир и изобщо не са
подлежали на изпълнение, вкл. и в частта касаеща разпореждането за публичното им
прочитане.
Отделно от горното, съдебният състав намира, че както
в ЗОВС, така и в Правилника за прилагането му липсва уредено подобно правомощие
или задължение за запознаване на трети лица с индивидуални административни
актове, с превантивна, назидателна или друга цел. Позоваването на правилник за
дисциплината в Българската народна армия от 1976г. не е в състояние да убеди
съдебния състав, че се касае за традиция или обичай, който не противоречи на
други нормативни актове. Напротив, както бе установено и от показанията на
разпитаните свидетели, липсват ясни правила, като четенето се постановява по усмотрение
на Командира, което създава възможност за дискриминативното им приложение.
В конкретния
случай това поведение бе констатирано като противоправно, влизащо в пряко
противоречие и с разпоредбата на чл.31, ал.1 до ал.5 ЗДОИ. Според същите когато
исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото
съгласие за предоставянето й, съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено
съгласие на третото лице, като в случай на дадено съгласие съответният орган е
длъжен да спази точно условията, при които третото лице е дало съгласие за
предоставяне на отнасящата се до него информация. При изрично несъгласие от
третото лице в срока по ЗДОИ съответният орган предоставя исканата обществена
информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга
интересите на третото лице.
Действително съществува и задължението за органа по
ал.5 на цитираната норма, според което не е необходимо съгласието на третото
лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация
е обществена информация по смисъла на този закон, както и когато е налице
надделяващ обществен интерес от разкриването й, но прочетените публично
обстоятелства не са такива, поради което освен че изобщо е липсвало правно
основание за публичното й оповестяване по установения начин, органът е бил
задължен да заличи ако не друго, то поне самоличността на ищеца при
представянето й, но не го е сторил. Поради изложеното фактическите действия по прочитането
на двете заповеди се явяват едно противоправно действие, с което е доказано
наличието и на тази предпоставка за уважаване на иска.
Частично доказани, чрез възприятията на свидетелите
бяха и претендираните с исковата молба като причинени неимуществени вреди.
Според свидетелите Д. и М., които са познати на ищеца,
(а Д. се явява и твърде близък на семейството на К.) и именно затова могат да
предадат най-непосредствените му реакции, първоначално той е бил притеснен и
ядосан, а по-късно с течение на времето е ставал притеснен и объркан, както и
мълчалив, затворил се е в себе си и е започнал да страни от своите колеги.
Показанията съдът приема за достоверни и неповлияни, доколкото свидетелстват за
обичайни човешки реакции, в хипотези на подигравки и подмятания, в каквито за
период от не по-малко от няколко месеца се е оказал кап. К.. За това, че
подобни коментари и подмятания са били налични свидетелства и св, Ж., а
показанията на св. Б., за това, че след инцидента колегите им са спрели да
говорят, касае обсъжданията на отношенията между К. и К., а не на събитията около
прочитането на заповедите.
Безспорно установена по делото за съдебния състав е и
пряката причинноследствена връзка между противоправното действие и доказаните
като преживени от страна на ищеца последици. Липсва друга причина на работното
място или в живота на К., която да е доказано, че е съществувала по същото
време и е въздействала паралелно върху емоциите и физическото здраве на ищеца.
Недоказано по делото остана твърдяното влошаване на
здравословното състояние на ищеца – повишаването на кръвното му налягане и
загубата на тегло, както и пряката причинноследствена връзка на тези явления
със съдържанието на обсъжданите заповеди и тяхното прочитане.
При преценка на интензивността на въздействие на
незаконосъобразното действие върху здравословното състояние – физическо и
емоционално, от събраните по делото доказателства и ангажираните такива от
страна на ищеца може да бъде отчетена продължителността на негативния ефект от
същото противоправно действие, което според свидетелите Д. и М. е започнало
непосредствено след прочитането на заповедите, тъй като ищецът им се обадил още
на следващия ден и е продължило с този по степен интензитет поне около месец и
половина, в който ищецът бил подложен на подигравки от колегите си. С течение
на времето това напрежение е спаднало за сметка на появилото се напрежение в
семейството, след узнаване за случилото се от страна на съпругата на К. около
Нова година. Отчетено следва да бъде и обстоятелството, че според св. показания
съпругата му е узнала от своя клиентка, което сочи за разпространение на
изнесените от заповедите данни и извън обхвата на военната база и
разпространяването им сред обществото в гр. Ч..
В крайна сметка, Съдът приема от показанията на
четиримата свидетели това, че макар с един среден по степен интензитет, за
период от около пет месеца негативното въздействие от противоправното действие
е било налично, като самото действие по характера си е такова, че с
извършването му не би могло да бъде оттеглено на по-късен етап. След това
постепенно интензитетът е започнал да спада, което се констатира и към
настоящия момент, но с далеч по-слаба тежест.
Както бе посочено и по-гореДоказателства обаче, за
влошаване на физическото здравословно състояние на К. именно през процесния
период в сравнение с преходните дни и месеци, както и нормализирането му на
по-късен етап, по делото не са представени. Не се представят медицински
документи, нито се доказа твърдението да е извършвано посещение при лекар. Твърди
се от свидетелите, но същите не са придружавали ищеца, а и всяко посещение при
лекар се удостоверява с нормативноутвърдените документи за преглед, каквито по
делото липсват. Напротив при извършване на годишния медицински преглед в края
на 2022г. К. не е съобщил за проблеми в здравословното си състояние, включае и
загуба на тегло.
В тази връзка и доколкото всеки противоправен адм. акт
предизвиква негативни емоции, същите с оглед липсата на доказателства за
тяхната по-висока интензивност, се приемат като такива с обичаен, т.е. невисок
– към среден интензитет. Още повече, че самото лице с действията си само е
допуснало дисциплинарно нарушение и така е имало принос за самата ситуация,
заради което е бил и наказан дисциплинарно с представената по делото Заповед №
РД-473/12.09.2022г.
С оглед на изложеното настоящия съдебен състав намира,
че в случая са налице всички кумулативни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника по чл. 1 от ЗОДОВ, във връзка с претендираните
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното действие по публично
прочитане на отменените по-късно като незаконосъобразни административни актове
от командира на В.Ф. 26720, подполковник С., преди
произнасяне на по-горе стоящ административен или съдебен орган по това и преди
влизането им в сила, както и без заличаването на съдържащите в
обстоятелствената им част лични данни за ищеца.
Относно размера на претендираните неимуществени вреди
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се определя по справедливост. Понятието "Справедливост" е
морално – етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието,
като търси постигане на справедлив баланс между двете активности с
противоположен знак, така щото резултатът от обезщетението да бъде пълно припокриване
на вредата и присъдената компенсация, както по показателя продължителност, така
и по интензитет и не напоследно място по предметен обхват.
Всъщност, от една страна самият факт на осъждането на
ответника притежава характер на овъзмездяване, а размера на обезщетението като
паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен
при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при
отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по – горе обстоятелства и
уважения период на исковата претенция, предвид характера и интензитета на
породените страдания и негативни преживявания, настоящия съдебен състав приема,
че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер от 1000,00 лева, ведно със законната лихва.
Според настоящия съдебен състав предвид обстоятелството,
че се касае за противоправно действие и съобразно тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, докладчик съдията Жанета
Найденова, съдът счита че тя се дължи от
момента на преустановяването му, т.е. от този на прочитане на заповедите.
Според т.4 на цитираното по горе тълкувателно решение:
“При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението,
както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното
издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи -
от момента на преустановяването им.”, т.е. от преустановяването на самите тях,
а не на действието (ефекта) им. С изчитане на заповедите напрактика е
преустановено самото деяние, тъй като не са продължили да бъдат изричани непрекъснато
или периодично и по тази причина от същия ден следва да бъде броен срокът. Доколкото
прочитането е било извършено еднократно, а не системно и това се е случило на
09.09.2022г., то това е и датата на преустановяване, от която се дължи законната
лихва, както е била и претендирана от страна на ищеца.
При този изход на спора, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от
претенцията, както и заплатената държавна такса. В полза на ответната страна
разноски биха се дължали единствено при пълно отхвърляне на исковата претенция
в съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗОДОВ. Т.е. в настоящия случай
такива не му се дължат.
Воден от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Военновъздушните сили на Република България,
гр.София, бул.“Ген.Тотлебен“ №34 да заплатят на К.З.К. *** сумата от 1000 /хиляда
лева/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия на командира на В.Ф. 26720 гр. Ч., свързани с
изготвяне съдържанието на обстоятелствените части на два броя заповеди РД – 01
– 372/08.09.2022г. и РД – 01 – 373/08.09.2022г., и изчитането им от същия
дисциплинарнонаказващ орган пред целия личен състав на В.Ф., към което се числи
ищецът, на 09.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на
преустановяване на действието – 09.09.2022г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 1000,00 лева
до пълния претендиран размер от 1500,00 лева като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Военновъздушните сили /ВВС/ на Република
България, гр.София, бул.“Ген.Тотлебен“ №34 да заплати на К.З.К. *** сумата от
310,00 /триста и десет/ лева, разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: