РЕШЕНИЕ
№ 1470
гр. Бургас, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120105295 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от АЛ. СТ. К. срещу „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 650,72 лева, представляваща главница по договор за кредит за покупка
на стоки или услуги с № CREX 01734218 от 02.02.2008г., сключен с „БНП Париба Пърсънал
Файненс“ ЕАД, ведно със законна лихва върху главницата от деня на подаване на
заявлението - 21.08.2014г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25 лева,
представляваща разноски по делото за държавна такса, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. 6104/2014г. на РС Бургас и е образуваното изпълнително дело
№ 59/2019г. по описа на ЧСИ И.М., рег.№704 на КЧСИ, на основание чл. 439 ал. 1 от ГПК.
Твърди се, че вземането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД (както и на „ЕОС ФАЙНЕНС“
ООД,НБВ 68540, с адрес: Щайндан, Хамбург, Германия и „БНП Париба Пърсънал Файненс”
ЕАД /с предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл” АД/) по изпълнителен лист
от 30.09.2014г. издаден въз основа на подлежащо на изпълнение Заповед за изпълнение
№3588/22.08.2014г. по ч.гр.д № 6104/2014г. по описа на РС-Бургас, както и правото на
принудително изпълнение изп. дело № 59/2019г. по описа на ЧСИ И.М., рег. № 704 на
КЧСИ срещу ищеца е погасено по давност. Твърди се, че по Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги CREX 01734218/02.02.2008г., А.К. е следвало да изплати задължението си
на три вноски - на 14.03.2008г. - 216.91лв.; на 15.04.2008г. - 216.91лв.; на 15.05.2008г. -
216.90 лв. или общо 650.72лв., тоест задължението е станало изискуемо на дата 14.03.2008г.
Сочи се, че заявлението за издаване на заповед за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК с вх.№32519/21.08.2014г. със заявител „ЕОС ФАЙНЕНС“ ООД ,HRB 68540, с
адрес: Щайндан, Хамбург, Германия е депозирано шест и половина години, след като е
станало изискуемо задължението, поради което се сочи приложение на давността по чл. 110
от ЗЗД. Излага се, че изпълнително дело № 59/2019г. е образувано пред ЧСИ И.М., рег.№704
на КЧСИ след изтичане на предвидената в чл. 110 от ЗЗД обща петгодишна погасителна
давност. Противопоставено е възражение за изтекла абсолютна десетгодишна давност по чл.
112 от ЗЗД.
1
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на направените съдебно – деловодни разноски, за което
е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен
отговор, в който е застъпено становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на
предявения иск. С аргументи за недопустимост се твърди, че в производството по чл. 439 от
ГПК страната може да се позове на факти, които са настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, а за изтеклата давност до подаване на заявлението страна е имала
възможност да възрази по чл. 410 от ГПК. Като неоснователно се определя твърдението за
изтекла погасителна давност. Сочи се, че се прилага пет годишната давност, като въз основа
на издадения изпълнителен лист е подадена молба за образуване на изпълнително дело
№121/2015г. по описа на ЧСИ И.М. и още след образуване на изп.дело са искани и са
извършени изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, както и
погасителната давност за вземането. Поддържа се, че редовната молба на взискателя за
образуване на изпълнително дело прекъсва давността, както и искането на взискателя да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. Сочи се, че е налице изпълняемото право (ликвидно и
изискуемо притезание) и правото на принудително изпълнение (правомощието да се изисква
от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в съответния
изпълнителен способ) не са погасени. Оспорват се твърденията за изтекла абсолютна
давност, като се сочи, че измененията в ЗЗД не влизат в сила със задна дата.
Направено е искане за прекратяване на производството, а в условията на
евентуалност за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на направените съдебно – деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа иска.
Депозирана е писмена защита от 15.11.2021 г.
В съдебното заседание ответникът не изпраща процесуален представител.
Депозирано е писмено становище от 15.10.2021 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Приобщено в цялост в настоящото производство е копие от изпълнително дело №
201570040400121 по описа на ЧСИ С.Я., рег. номер 719 КЧСИ. Видно от материалите по
изпълнителното дело, същото е образувано на 23.02.2015 г., при условията на възлагане по
чл. 18 от ЗЧСИ, по молба на взискател „Еос Файнънс“ ЕООД срещу длъжник АЛ. СТ. К. за
събиране на сумите по издаден изпълнителен лист от 30.09.2014 г. по Заповед за изпълнение
№ 3588 от 22.08.2014 г. по частно гражданско дело 6104/2014 г. на РС Бургас, влязла в сила
на 26.09.2014 г., а именно сумата от 650,72 лева, представляваща главница по договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX 01734218 от 02.02.2008г., сключен с „БНП
Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, ведно със законна лихва върху главницата от деня на
подаване на заявлението - 21.08.2014г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
25 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса. Установява се, че в хода
изпълнително дело № 201570040400121 по описа на ЧСИ С.Я., рег. номер 719 КЧСИ на
28.04.2015 г. е наложен запор върху вземанията на ищеца за трудовото възнаграждение
получавано от „Бургаска Търговска Компания“ ЕООД (л. 60).
Приобщено в цялост в настоящото производство е копие от изпълнително дело №
20197040400059 по описа на ЧСИ С.Я., рег. номер 719 КЧСИ. С молбата за образуване „Еос
Матрикс“ ЕООД е представило доказателства за прехвърляне на вземанията по
изпълнителен лист от 30.09.2014 г. по Заповед за изпълнение № 3588 от 22.08.2014 г. по
частно гражданско дело 6104/2014 г. на РС Бургас в негова полза и се е легитимирало като
правоприемник на „Еос Файнънс“ ЕООД. Въз основа на искане на правено с молбата на
2
07.03.2019 г. е наложен запор върху вземанията на ищеца към „Банка ДСК“ ЕАД (л. 108
гръб), а на 19.03.2019 г. е наложен запор върху вземанията му за трудовото възнаграждение
получавано от „Дървообработваща компания БГ“ ЕООД (л. 113).
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Искът по чл. 439 от ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната
незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен установителен и има за предмет
предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно
изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в изпълнителното
производство. На основание ал. 2 от посочената разпоредба, искът може да се основава само
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Разпоредбата на чл. 439 ал. 2 от ГПК следва да се
прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато
заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда
/така в Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г., I т о. на ВКС/.
За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже
твърденията си за недължимост на сумите по изпълнителното дело, като установи факти,
които изключват или погасяват спорното право, в случая поддържаното в исковата молба, че
правото на принудително изпълнение е погасено поради изтичане на петгодишна
погасителна давност. В тежест на ответника е да докаже дължимостта на процесната сума,
включително че е прекъсвана давността по отношение на процесното вземане.
Няма спор и се установява от приобщеното изпълнително дело, че е налице
образувано изпълнително производство с предмет оспореното вземане. Ищецът има
качеството на длъжник в изпълнителното производство, а „ЕОС Матрикс“ ЕООД на
взискател, конституиран като такъв по изпълнителното дело към момента на завеждане на
иска по чл. 439 от ГПК. Не е спорно по делото и че формално цесията е произвела своето
действие.
По делото се установи, че относно процесните вземания е издадена Заповед за
изпълнение № 3588 от 22.08.2014 г. по частно гражданско дело 6104/2014 г. на РС Бургас.
Служебно се установява, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 26.09.2014 г., поради
неподадено от длъжника – ответник по настоящото дело, възражение по чл. 414 от ГПК в
законоустановения срок.
Липсва изрична законова разпоредба установяваща, че съществуването на вземането
в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.
414 от ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като поражда ефект, близък до силата
на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането е искът по
чл. 424 от ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства - така в
Определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о. на ВКС. С оглед
изложеното, настоящият състав приема, че процесните вземания, произтичащи от влязлата в
сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, се погасяват с изтичането на петгодишна
давност, съобразно чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.
Посоченото отнесено към настоящия казус, означава, че с влизане в сила на
процесната заповед за изпълнение, за вземанията е започнала да тече нова петгодишна
погасителна давност. Същата е прекъсната с извършване на първото същинско
изпълнително действие по изпълнително дело № 201570040400121 по описа на ЧСИ С.Я.,
рег. номер 719 КЧСИ, а именно наложен запор от 28.04.2015 г. върху вземанията на ищеца
за трудовото възнаграждение получавано от „Бургаска Търговска Компания“ ЕООД (л. 60),
както и изпълнителните действия по изпълнително дело № 20197040400059 по описа на
ЧСИ С.Я., рег. номер 719 КЧСИ - на 07.03.2019 г. е наложен запор върху вземанията на
ищеца към „Банка ДСК“ ЕАД (л. 108 гръб), а на 19.03.2019 г. е наложен запор върху
3
вземанията на ищеца за трудовото възнаграждение получавано от „Дървообработваща
компания БГ“ ЕООД (л. 113).
Наведените в исковата молба твърдения, че процесните вземания са били погасени с
изтичане на петгодишна давност към момента на образуване на изпълнително дело №
20197040400059 напълно се опровергават, доколкото нито в периода от влизане в сила на
заповедта за изпълнение – на 26.09.2014 г. до налагане на запора от 28.04.2015 г. върху
вземанията на ищеца за трудови възнаграждения по изпълнително дело № 201570040400121,
нито в периода от 28.04.2015 г. до налагане на първия запор – на 07.03.2019 г. по
изпълнително дело № 20197040400059 е изтекъл петгодишният давностен срок /с оглед
наложения запор от 19.03.2019 г. по изп.дело № 59/2019 г. давността изтича 19.03.2024 г./.
Не се установяват и наведените от ищеца твърдения за погасяване на процесните
вземания с изтичане на давностния срок по чл. 112 от ЗЗД. Според § 3 от ПЗР на ЗДЗЗД
разпоредбата установяваща абсолютна давност за частните вземания влиза в сила в 6-
месечен срок от деня на обнародването му в "Държавен вестник" от 02.06.2021 г. и има
действие занапред, доколкото с Решение № 4/20.04.2021 г. по к. д. № 1/2021 г. на КСРБ, § 2
от ЗДЗЗД, придаващ обратно действие на разпоредбата, е обявен за противоконституционен.
По тези съображения, съдът приема, че абсолютната давност за процесните вземания не е
изтекла, като същата би изтекла на 03.06.2031 г.
Наведените в исковата молба твърдения за обстоятелства касаещи периода преди
издаване на процесната заповед за изпълнение са неотносими към настоящото дело и съдът
не дължи произнасяне по тях, доколкото в производството по предявен иск по чл. 439 от
ГПК на изследване подлежат само факти, респ. твърдения за факти, настъпили след
приключването на производството, по което е издадено изпълнителното основание – в
случая Заповед за изпълнение № 3588 от 22.08.2014 г. по частно гражданско дело 6104/2014
г. на РС Бургас.
Така мотивиран, съдът приема, че по делото не се установиха факти, годни да погасят
и изключат правото на взискателя да реализира изпълнение на вземането по изпълнителното
дело. Това налага извод за неоснователност на предявения иск за недължимост на вземането,
за което е образувано изпълнително дело № 59/2019г. по описа на ЧСИ И.М., рег.№ 704 на
КЧСИ, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, с оглед изхода на спора в полза на ответника се
полагат съдебно – деловодни разноски. По делото не са ангажирани доказателства за
направени такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АЛ. СТ. К., ЕГН ********** с адрес гр. Б.*** срещу
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-
н „Витоша“, ж. к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4 - 6, иск за
установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
650,72 лева, представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
№ CREX 01734218 от 02.02.2008г., сключен с „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД,
ведно със законна лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението - 21.08.2014г.
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25 лева, представляваща разноски по
делото за държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. 6104/2014г.
на РС Бургас и е образуваното изпълнително дело № 59/2019г. по описа на ЧСИ И.М., рег.
№704 на КЧСИ, на основание чл. 439 ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
4
Вярно с оригинала:
ММ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5