О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 23.02.2021 год.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
Дончева ч. гр. д. № 136 по описа на съда за 2021 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Подадена е частна жалба от „А.Т.“ ЕООД против онази част от разпореждане от 11.01.2021 г. по ч. гр. дело № 30/2021 година по описа на Районен съд – гр. Ихтиман, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.С.Х. *** за следните суми: 33. 39 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 13.37 лева – представляваща лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода от 11.03.2019 г. до 17.09.2020 г. и 24,12 лв. - административни разноски.
Жалбоподателят сочи, че макар
да имал възможността
да избере необезпечен кредит, длъжникът сам е избрал при кандидатстването
си за кредит,
да обезпечи изпълнението на задълженията си договора, като осигури поръчителство от трето, одобрено от кредитора юридическо
лице, срещу определено възнаграждение.
Разликата между
обезпечен и необезпечен кредит касае само срока на разглеждане на заявлението. Твърди,
че
поръчителят се съгласил да предостави
поръчителство за задълженията на длъжника, поради което е приел да
отговаря солидарно с него за изпълнението
на всички задължения, възникнали по договора за
потребителски кредит, както и за последиците
от неизпълнението. Поддържа,
че претендираното възнаграждение се
основава на договор за поръчка, който е сключен между длъжника
и заявителя и не се основава на неравноправна клауза за
потребителя.
Наличието на свързаност
между К. ЕАД и А.Т. ЕООД не води до нищожност на
Договора за предоставяне на поръчителство. Неправилно първоинстанционният
съд приел, че К.
ЕАД не е спазило изискванията на чл. 16 ЗПК да оцени платежоспособността на потребител. Неправилно бил и извода, че
възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство цели заобикаляне
на ЗПК и неоснователно обогатяване, както и че възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство води до оскъпяване на кредита. Посочва, че
възнаграждението се дължи само за периода, в който се ползва услугата и при
предсрочно погасяване на задълженията не се дължи плащане на услугата.
Неправилно била отхвърлена и претенцията за обезщетение за забава, начислено
върху непогасената главница по Договора за предоставяне на поръчителство. По
отношение на сумите за административни разноски се сочи, че не става въпрос за
такса по управление на кредита, а този разход е следствие неизпълнение на
задълженията за кредитополучателя. Моли
за
отмяна на обжалваното разпореждане.
Частната жалба е
допустима, тъй като е подадена от заявител срещу разпореждане, с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и е
спазен срокът по чл. 275, ал. 1 от ГПК, поради което следва да се разгледа по
същество.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните съдът намира за установено от
фактическа страна следното.
Производството по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е
започнало по заявление, подадено до РС – гр. Ихтиман от „А.Т.“ ЕООД срещу С.С.Х. за парично вземане в размер на 300,00 лв. – главница
по договор за кредит № ………/………….. год. и договор за предоставяне на поръчителство от 08.02.2019
год., както и сумата 20. 85 лв. – договорна лихва за периода 08.02.2019 год. – 10.05.2019
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда-05.10.2020 г. до окончателното изплащане; 45. 95 лева -
лихва за забава за периода от 11.03.2019 год. до 17.09.2020 год.; 24. 12 лева –
административни разходи за извънсъдебно погасяване на дълга. Претендира се също
така сумата от 33. 39 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
и сумата от 13,37 лева, представляваща лихва за забава по договора за
предоставяне на поръчителство за периода от 11.03.2019 г. до 17.09.2020 г.
Със заявлението е представен договор за потребителски кредит № ………./………… год., по силата на
който „К.“ ЕАД е предоставило на С.С.Х.
потребителски кредит в размер на 300 лв. с падеж на последната погасителна
вноска 10.05.2019 год. и размер на погасителната вноска 106.95 лв. и ГПР 50 %.
По силата на договор за предоставяне на поръчителство от 08.02.2019 год.
„А.Т.“ ЕООД се е задължило по отношение на кредитополучателя да сключи договор
за поръчителство с „К.“ ЕАД, с който да се
съгласи да отговаря пред кредитодателя солидарно с
длъжника за изпълнението на всички задължения по договора за кредит срещу
възнаграждение в размер на 31.13 лева на месец за периода на действие на
договора за кредит съгласно приложение № 1 към договора.
В изпълнение на договора е сключен и договор за поръчителство на 08.02.2019
год., по силата на който „А.Т.“ ЕООД се е съгласило да отговаря солидарно с длъжника за изпълнението на
всички задължения по договора за кредит между кредитодателя
и потребителя С.С.Х..
Твърди се в заявлението, че на 24.09.2020 год. заявителят заплатил на
заемодателя всички дължими суми от длъжника съгласно искането за плащане, а именно – 300,00 лв. главница, 20. 85 лв. –
договорна лихва, 45.95 лв. – обезщетение за забава, и 24. 12 лв. - административни
разходи във връзка с опити за извънсъдебно събиране на дълга, като на 28.09.2020
г. уведомил длъжника за така извършеното плащане и встъпване в правата на
кредитора.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното.
Според разпоредбата
на чл. 411,
ал. 2,
т. 2
ГПК съдът има задължение да извърши проверка
дали искането на заявителя не
е в противоречие със закона или с добрите
нрави, като проверката за потребителска
закрила съставлява оценка за съответствие
на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния
случай - с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Според
т. 12 от заявлението процесното вземане представлява възнаграждение
по договор за
предоставяне на поръчителство в размер на общо 437. 68 лева, като между страните е уговорено заплащане на претендираното възнаграждение
в полза на заявителя за това,
че по силата
на договор за поръчителство той се е съгласил
да отговоря солидарно с длъжника за задълженията на втория към
трето лице - кредитор.
Изложено е
още, че макар
да имал възможност
да избере необезпечен кредит, длъжникът е избрал при кандидатстването си за кредит
да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора, като
осигури поръчителство от трето, одобрено от кредитора юридическо
лице. От анализа
на така изложената
фактическа обстановка следва извод,
че при сключване
на договора за поръчителство като част от
договора за потребителски кредит е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК и ЗЗП, респективно,
че договорът е недействителен
по отношение на длъжника. Обстоятелството, че договорът за
поръчителство е сключен с юридическо лице, което е предварително
одобрено от кредитора,
и което се явява свързано с него лице, доколкото
същият
е едноличен собственик на капитала на
дружеството поръчител, сочи, че на длъжника
не е предоставено право на избор
и възможност за индивидуално договаряне, респективно,
че сключването на въпросния
договор не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата
между потребителя и търговеца. В случая договорът
за поръчителство има за цел
да обезщети вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл
да претърпи при липса
на обезпечение, което влиза в противоречие
с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова
услуга да оцени сам платежоспособността
на потребителя и да предложи добросъвестно
цена за ползване
на заетите средства, съответна на получените гаранции. Освен това, договорът води до значително оскъпяване
на ползвания заем,
като утежнява финансовото състояние на длъжника, доколкото
заплащането възнаграждение от 31.13 лв.
на месец
е прекомерно и води
до значително
увеличаване на дълга за
срока на кредита, чийто
размер е 300 лева. На следващо място, обвързването на възможността за отпускане на
кредит с възмезден договор за поръчителство
със свързано с кредитора лице прехвърля върху кредитополучателя финансовата
тежест за изпълнение на задълженията
на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, за което
на кредитора не се дължат
такси по силата на чл.10а, ал. 1 и ал. 2
от ЗПК. С оглед това настоящият състав намира, че претендираното вземане се основава на
неравноправна за потребителя клауза, която се явява
нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП. С оглед на
тези изводи, неоснователна се явява и претенцията за лихва за забава за сумата
от 13,37 лева.
Задълженията за заплащане на такси за събиране на просрочени
задължения също се пораждат от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя
(потребителя) да върне на падежа предоставената му по кредита
сума, ведно с възнаградителната лихва, т. е. и с тях
се цели обезпечаване на срочното изпълнението на тези задължения и да се
обезщетят вредите от забава. Същевременно целта на таксите и комисионните по
смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните
разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне
на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да
изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй
като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал.
2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава процесните вземания и с които е уговорено, че при забава
кредиторът ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава, противоречат
на горепосочените императивни законови норми, които ограничават отговорността
на потребителя, поради което са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД.
Според чл.411, ал. 2, т. 3 от ГПК, която е приложима в настоящия случай,
заявлението подлежи на отхвърляне, ако е налице обоснована
вероятност искането да се основава
на неравноправна клауза в сключен с потребител договор.
Тъй като изводите на настоящата инстанция
съвпадат с тези на районния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното, съдът
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260016 от 11.01.2021 г. по
ч. гр. дело № 30/2021 година по описа на Районен съд – гр. Ихтиман, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено
заявлението на „А.Т.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу С.С.Х. с ЕГН: ********** за следните суми: 33.
39 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
09.02.2019 г. и Договор за кредит № ………, сключен на ………. г., 24.12 лева – представляваща административни
разноски и 13.37 лева, представляваща лихва за забава по договор за
предоставяне на поръчителство за периода от 11.03.2019 г. до 17.09.2020 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.