Р Е Ш Е Н И Е
№………./ ……...12.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на шести ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
мл. съдия НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Христина Атанасова
като разгледа
докладваното от съдията С.
въззв.
търговско дело № 1611 по описа за 2019г.
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано
е въззивна жалба вх. №58827/12.08.2019г. от ЗАД „ОЗК – Застраховане“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ”Възраждане”,
ул. „Света София“ 7, ет. 5 срещу решение №3481/26.07.2019г., постановено по
гр.дело №18378/2018г. на Варненския районен съд, в частта, с която е
осъден въззивникът да заплати на Х.И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
кв. „Св.Св. Иван Рилски“ №56, вх.Б, ет.6, ап.16 сумата от 3020.00 лв.,
представляваща действителната стойност на л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. номер
В9274РМ, дължима в резултат на настъпила „тотална щета“ след реализирано на
12.03.2015г. ПТП в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на т.а.
„Мерцедес 3243“, с рег. номер *******, застрахован по договор „Гражданска
отговорност“ и сумата от 920.48 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата от 3020.00 лв. за периода 04.12.2015г. до 04.12.2018г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
04.12.2018г., до окончателното изпълнение на задължението на основание чл. 432
от Кодекс за застраховането и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното решение. Твърди се, че не е налице противоправно поведение и
вината на застрахования водач Г.С., не е доказана и връзката с претърпените
вреди. Необосновано е прието от първоинстанционния съд, че водачът на товарния
автомобил, предмет на застраховката е нарушил чл.50а от Закона за движение по
пътищата. С оглед събраните по делото писмени, гласни доказателства и
експертиза се излага, че ищецът е имал възможността на предотврати ПТП, който
при пътна обстановка – мъгла се е движил с несъобразена скорост. Поддържа се
направеното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредите
от ищеца с над 50% като се иска намаляване на обезщетението. По отношение
размера на вредите се твърди, че действителната стойност на увреденото МПС
възлиза на 3807.49лв., а не както е възприето в обжалваното решение в размер на
6400.00лв.
Изложените
са и оплаквания по отношение на иска за лихва, като се твърди, че същият
неправилно е уважен. Ответникът не е изпадал забава, тъй като не е представено
своевременно удостоверение за прекратяване на регистрацията на увредения
автомобил поради тотална щета.
По
изложените съображения въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявените искове,
както и да му се присъдят направените разноски.
В
срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата
Х.И. Х., в който оспорва подадената въззивна жалба и застъпва становище, че
постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част.
Посочва се, че настъпилите вреди са в пряка причинна връзка с противоправното
поведение на водача на товарния автомобил – Г.С., който е нарушил чл.50, ал.1
от Закона за движение по пътищата. Изложените са аргументи за липсата на
съпричиняване от страна на ищеца, както и за правилно определяне на размера на
застрахователното обезщетение.
По
изложените съображения въззиваемата страна моли съдът да постанови решение, с
което да отхвърли подадената въззивна жалба и потвърди първоинстанционния акт.
Въззивният съд е сезиран и
с въззивна жалба № 61945/26.08.2019г. от Х.И. Х., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, кв. „Св.Св. Иван Рилски“ №56, вх.Б, ет.6, ап.16 срещу решение №3481/26.07.2019г.,
постановено по гр.дело №18378/2019г. на Варненския районен съд, в частта,
в която са отхвърлени предявените срещу „ОЗК – Застраховане“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ”Възраждане”, ул. „Света
София“ 7, ет. 5 искове с правно
основание чл.432 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над 3020.00
лв. до пълния предявен размер от 6340.00лв., представляваща действителната
стойност на л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. номер В9274РМ, дължима в резултат
на настъпила „тотална щета“ след реализирано на 12.03.2015г. ПТП в гр. Варна,
което ПТП е реализирано по вина на водача на т.а. „Мерцедес 3243“, с рег. номер
*******, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ и за разликата над 920.48 лв. до пълния предявен размер от
1792.15лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 3020.00 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
04.12.2018г., до окончателното изпълнение на задължението.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, в частта, в която е прието, че е налице
½ съпричиняване от страна на ищеца досежно крайния вредоносен резултат.
Направен е анализ на събраните писмени, гласни доказателства и експертиза, както
и по приложението на чл.20 и чл.50 от Закона за движение по пътищата. В условие
на евентуалност се признава съпричиняване в размер на 10%.
По
тези съображения моли съдът да отмени първоинстанционното решение и уважи
предявените искове в пълните им размери.
В
постъпилият отговор на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ се обосновават аргументи за
правилност на атакуваното решение в посочените части.
В съдебно заседание въззивниците редовно призовани чрез
процесуалните си представители поддържат подадената жалба. Молят за присъждане
на разноски съобразно изходът от спора.
Съдът
намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна
жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при
спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът е бил сезиран с частичен
иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ от Х.И. Х. срещу ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ за осъждане на ответника да заплати сумата от 4000.00 лева, част от
сумата 6104.00 лева, представляваща незаплатено обезщетение,
дължимо по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №23114001054432
със срок на действие до 08.04.2015г. за причинени
имуществени вреди по лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. номер В9274РМ, всичките вреди настъпили в следствие на виновно причинено от Г.К.С.ПТП
на 12.03.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
подаване на исковата молба 04.12.2018г., и иск с правно основание чл.86, ал.1
от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1218.25лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 4000.00лв. за периода 04.12.2015г.
до 04.12.2018г.
В исковата молба са
наведени твърдения, че на 12.03.2015г. около 7.30ч. на Крайезерния път №4-2008,
гр. Варна, при гъста мъгла и влажен асфалт на ищеца при управление на лек автомобил, с рег.
номер В9274РМ му било отнето предимството от бетоновоз „Мерцедес 3243“, рег. №*******,
управляван от Г.С., който предприел внезапно пресичане на пътното платно, в
следствие на което, автомобилът на ищеца се блъснал в задната част на
бетоновоза. Местопроизшествието било посетено от служители на КАТ и бил
съставен протокол за ПТП с пострадали лица №709. В следствие на ПТП са били
причинени вреди на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, подробно описани в опис – заключение
от ответника/застрахователя, с който виновният водач Г.С. е имал сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” №23114001054432, валиден за периода. След отправено уведомление за
щета и констатирана тотална такава, ответникът отказал плащане на
застрахователно обезщетение в размер от 6140.00лв., което е формирано като
разликата между действителната стойност от
6500.00лв. и получената стойност за скрап от 360.00лв. Предвид изложените факти
е формулиран петитум за осъждане на ответника да заплати застрахователно
обезщетение частично 4000.00лв. от сумата от 6140.00лв.
Ответникът ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ в подадения отговор е оспорил предявените искове по
основание и размер. Не оспорва фактите досежно наличие на договор за
застраховка, настъпилото ПТП, причинената тотална щета по „Фолксваген Пасат“, но
твърди, че липсва противоправно поведение от страна на застрахования водач на
бетоновоза. Образуваното ДП №146/2015г.
по описа на ОД на МВР – Варна за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК срещу Г.С. е прекратено с влязло в сила постановление. Твърди се, че ПТП е
настъпило изцяло по вина на ищеца Х.И., който при конкретната пътна обстановка
се е движил с несъобразена скорост с пътните условия, като липсват данни
водачът на бетоновоза да е нарушил някое от правилата на Закона за движение по
пътищата. В условие на евентуалност се твърди съпричиняване от страна на ищеца.
По отношение на стойността на вредите сочи, че същата е завишена. Ответникът оспорва
да е изпаднал в забава от 04.12.2015г. По изложените съображения моли
предявения иск да бъде отхвърлен.
С протоколно определение
от 04.07.2019г., на основание чл. 214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение в размера
на предявените искове посредством тяхното увеличаване, като същите да се считат
предявени за сумите от 6340.00лв. главница и
1792.15лв., лихва за забава.
При
така очертаните предмет на предявения иск и въззивен контрол, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Въззивната жалба
разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ увреденото
лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя на причинителя на вредата, като
с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.
226, ал.1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на
вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
При тези изброени предпоставки по фактите съдът приема,
че няма спор досежно съществуването валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ №23114001054432
между ответника и собственика на
увреждащия товарен автомобил бетоновоз „Мерцедес 3243“, рег. №******* „Динев - Транс“ ЕООД.
От приетия по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №709 от 12.03.2015г., изслушаното заключение по съдебно –
автотехническата експертиза и събраните гласни доказателства се установява, че
на посочената дата е настъпило ПТП при следния механизъм: Бетоновоз „Мерцедес 3243“, рег. №*******,
управляван от Г.С. се е движел от Бетонов възел с път IV – 2008 /Крайезерен
път/ при наличие на силна и гъста мъгла с видимост под 50м. Същият е навлязъл в
Т – образно кръстовище с цел маневра „завой на ляво“. При пресичане на лентата
за движение от изток към запад, забелязва превозно средство, движещо се в другата
лента, посока запад на изток. Водачът на бетоновоза спира с цел да пропусне
превозното средство. В този момент лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.
номер В9274РМ, управляван от ищеца Х.И. се блъска в бетоновоза и се завърта
около оста си.
Анализът на коментираните доказателства и механизма на
ПТП обосноват извод, че действията на водача на застрахования товарен автомобил
са противоправни в нарушение разпоредбите на чл.20 от Закона за движение за
пътищата, тъй като не се е съобразил с характера и интензивността на движението, както и конкретните
пътни условия. Действията му са и в нарушение на разпоредбата на чл.50а от Закона
за движение по пътищата, която гласи, че е забранено навлизането в кръстовище
дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще
принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение.
За да е бил изправен водача на бетоновоза е следвало да се увери, че преди да
предприеме навлизане в Т-образното кръстовище за извършване на маневра „завой
на ляво“ няма приближаващи се превозни средства и в двете платна, въпреки
гъстата мъгла. Следвало е също да съобрази, че този товарен автомобил е бил в
спряно положение на знака „Стоп“. Това предполага да бъде предвидено време от
водача, което да е достатъчно за привеждане на автомобила в движение и
пресичане по безопасен начин на едната лента и включване в движението на другата
лента. Времето следва също да е достатъчно и да бъде достигната определена
скорост след включване в движението, която да не създава опасност за другите
водачи, които вече се движат по тази лента.
В следствие на настъпилото ПТП по вина на застрахования са
причинени описаните в опис по щета №0410-090-0063/2015г. по процесния автомобил,
които съгласно заключението на вещото лице по съдебно автотехническата
експертиза са в пряка и причинна връзка с настъпилото ПТП.
Предвид ограничения въззив и липсата
оплаквания и възражения по установяване на фактическия състав на чл.432, ал.1
от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя, съдът пристъпва към
разглеждане на следващия спорен въпрос във въззивната жалба на застрахователя,
касаещ размера на застрахователното обезщетение.
За определяне на размера на
застрахователното обезщетение съдът съобрази нормата на чл. 208, ал. 3 от КЗ/отм./, която предвижда, че застрахователното обезщетение следва да е равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. Обезщетението не
може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество
/чл.203, ал.2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.203, ал.3 от КЗ
отм./.
По смисъла на чл.193, ал.4
и ал. 3 от КМ /отм./ тотална щета на
моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност.
Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения
способ за обезщетяване въз основа на:
1. издадена от сервиз проформа фактура, при
възстановяване в натура на вредите, или 2. експертна оценка при изплащане на
парично обезщетение.
Действителната стойност по смисъла на чл. 208, ал. 1
от КЗ /отм./ на лекия автомобил марка „Фолксваген Пасат“ към датата
на събитието, съгласно заключението по автотехническата експертиза е в размер
на 6400.00 лева след приспадане на запазените части. Съответно стойността на
разходите за ремонт по средни пазарни цени отново съгласно заключението на
експерта е 24233.42лв. Липсват ангажирани доказателства сочещи на друга пазарна
стойност. Следователно е налице тотална щета, тъй като стойността на разходите
за необходимия ремонт, в който и да е вариант надвишава 70 на сто от
действителната стойност на автомобила.
За определяне на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъдат принципно приспаднати запазените
части от определената пазарна стойност на моторното превозно средство. Целта на
приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на увредения
лек автомобил, да получи едновременно, както обезщетение от застрахователя в
пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат
реализирани на вторичния пазар.
За размера на запазените части съдът
съобрази следното:
Доколкото е налице тотална щета по
отношение на процесния автомобил, същия представлява излязло от употреба МПС по
смисъла на параграф 1, т. 1, б. "а" от ДР на Наредбата за излезлите
от употреба моторни превозни средства, вр. чл.18а, ал.2, т.1 от Наредба № I-45
от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства. На основание чл.18, ал.1 от
Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства ищецът, като
собственик на автомобила е бил длъжен да предаде автомобила на специализиран
център за разкомплектоване, предвид изричната забрана в чл. 18, ал. 2, т. 1
и т. 2 от наредбата, гласяща,
че предаването на излезли от употреба
МПС или отпадъци не може да се извършва по начини, различни от предвидените в
наредбата и на лица, които не притежават специално разрешение.
В случая автомобилът е бил предаден в
център за разкомплектоване, съгласно удостоверение №1754/19.01.2017г. по чл.19,
ал.1 от цитираната наредба и за него е била получена скрапна цена от 360.00лв.,
видно от договор за продажба на отпадъци.
Следователно
застрахователят остава да дължи действителната стойност на процесния автомобил в
размер на 6040.00лв. след приспадане на скрапната стойност от 360.00лв. и
запазените части, които вещото лице е взело предвид при посочване на пазарната
цена 6400.00лв., кредитирана от съда.
При така
определеното обезщетение съдът пристъпва към разглеждане на възражението на
въззивника/застраховател за наличието на съпричиняване на вредите.
Съдът намира за доказано, че ищецът Х.И. не се е движил със
съобразена с пътните условия и обстановка скорост. Вещото лице в заключението
си по автотехническата експертиза, което не е оспорено и в тази част, е
посочило, че „Фолксваген Пасат“ се е движил със скорост
83км./ч. при видимост в гъстата мъгла – 50м. При тази скорост и тази видимост
водачът не е имал възможност да предотврати произшествието с аварийно спиране
или извършването на маневра. С
това си поведение той виновно и противоправно е нарушил чл.20 от Закона за
движение по пътищата. Действията на водача са в пряка и причинна връзка с
настъпилите вреди по застрахования автомобил, поради което съдът намира, че е
налице твърдяното съпричиняване. Съдът като съобрази, че действията на водача,
намира, че приносът му е съществен и следва да се определи на 50%, като изцяло споделя
мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към
тях.
Следователно дължимото от застрахователя обезщетение
след приспадане на процента на съпричиняване се равнява на 3020.00лв.
С причиняването на непозволеното
увреждане прекият причинител е изпаднал в забава, поради което и на основание
чл.84, ал.3 от ЗЗД ще се дължи лихва за забава върху главницата считано от 12.03.2015г.,
датата на деликта. Застрахователят ще дължи обезщетение също от тази дата, като
макар и неговата отговорност да е договорна до размера на договорения лимит, тя
обхваща и задължението за лихви, в обема, в който го дължи застрахованият на
деликтното основание, т.е. от датата на деликта. Изчислена лихвата за забава
върху главницата от 3020.00лв. за процесния период от 04.12.2015г. до датата на
подаване на исковата молба – 04.12.2018г. се равнява на 920.48лв.
По изложените съображения
съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./
и чл.86 от ЗЗД са основателни в размер на 3020.00лв. за главница и 920.48лв. за
лихва и неоснователни за разликите над тях до пълните им предявени.
Поради съвпадане на правните
изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
изцяло.
По разноските:
Предвид изхода от спора и искането на
въззивника И. за присъждане на разноски, такива следва да му бъдат присъдени, съобразно
представените доказателства и списък по чл.80 от ГПК, в размер на 511.53лв.,
съразмерно от 155.67лв. държавна такса и 900.00лв., адвокатско възнаграждение.
За основателно съдът намира възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Минималният размер с ДДС, изчислен по Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
883.92лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът приема, че
съответстващият хонорар е 900.00лв.
На въззивника/застраховател се следват
разноски за въззивна инстанция в размер 359.47лв., съразмерно от 85.40лв.
държавна такса и 612.00лв., адвокатско възнаграждение. За неоснователно съдът
намира възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
като същото е под минималния размер от 883.92лв. с ДДС и 736.60лв. без ДДС.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №3481/26.07.2019г., постановено по гр.дело
№18378/2018г. на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК – Застраховане“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ”Възраждане”, ул. „Света
София“ 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на Х.И. Х.,
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, кв. „Св.Св. Иван Рилски“ №56, вх.Б, ет.6,
ап.16 сумата от 511.53лв. /петстотин и единадесет лева
петдесет и три стотинки/, представляваща сторени съдебно деловодни разноски
за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х.И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
кв. „Св.Св. Иван Рилски“ №56, вх.Б, ет.6, ап.16 ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД „ОЗК – Застраховане“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ”Възраждане”, ул. „Света София“
7, ет. 5 сумата от 359.47лв. /триста петдесет и девет лева и
четиридесет и седем стотинки/, представляваща сторени съдебно деловодни
разноски за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.