Решение по дело №239/2021 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 42
Дата: 23 февруари 2022 г. (в сила от 17 май 2022 г.)
Съдия: Мирослав Стефанов Христов
Дело: 20213420200239
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. С., 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Гл. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20213420200239 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят „МЕТАЛ РИК“ ЕООД, ЕИК **, представлявано от ИВ. Р. Р. обжалва
Електронен фиш серия Г, № 0019305 и Електронен фиш серия Г, № 0019349, и двата
издадени от ОДМВР- С., с което му е било наложено административно наказание-
„имуществена санкция“ в размер на по 2000 / две хиляди / лева за извършени нарушения по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения
при издаването на електронните фишове.
Ответникът – ОДМВР- гр. С., надлежно уведомен, не се явява представител, не
изпраща проц.представител, депозира писмено становище по жалбата.
РП- С.-надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище
по делото.
Жалбоподателят „МЕТАЛ РИК“ ЕООД, надлежно уведомен, не се явява представител,
вместо него- проц.представител адв.Тр.С. при АК-С.. Чрез жалбата си заявява, че не са на
лице нарушенията по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ по поне единия от обжалваните от него
електронни фишове. Моли съда да отмени обжалваните ЕФ като незаконосъобразни, излага
доводи в тази насока.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, прие за установено следното:
На 05.06.2020г. в 12,39ч. в гр.С., по ул.“П. Б.“, до дом № 132 посока път III-213, ЮЛ,
1
което притежавало МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е спряно
от движение, не е сключило договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите за МПС-
„Нисан Алмера Тино“ с рег. № СС****АР. Нарушението е било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство/система № TFR1-M 571.
Същото нарушение е било установено на 05.06.2020г. в 12,41ч. в гр.С., по ул.“П. Б.“,
до дом № 132 посока ул.“Седми септември“, касателно същото МПС, като нарушението е
било установено и заснето със същото техническо средство.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за недопустима,
въпреки на първо място становището на АС- С., съобразно което при положение, че не е
могло да се докаже чрез почеркова експертиза с категоричност, че управителя на
дружеството е получил съобщението за издадените електронни фишове, то следва този факт
да се тълкува единствено в негова полза. В случая настоящия съдебен състав след като се
запозна с материалите по делото и най-вече с изготвената графическа експертиза, счита, че
въпреки факта, че вещото лице не е дало категорично заключение кой е подписал
уведомлението за „получил“ електронните фишове, то и обратното не е налице, т.е.
експертизата не е дала категоричен отговор, че подписа не е на лицето. В случая следва да
се вземат предвид наличните доказателства от които е видно, че електронните фишове са
били връчени на лице от фирмата на жалбоподателя, а дали същите са достигнали до
знанието на управителя на фирмата е ирелевантно за преклузивния срок по чл.189, ал.8 от
ЗДвП. Възможните хипотези за липсата на категоричен отговор на този въпрос от вещото
лице са множество, като само една малка част биха могли да касаят нарочна имитация на
друг подпис при получаването на електронните фишове от страна лицето, което
предварително е било уведомено какво всъщност получава. В случая следва да се вземе
предвид и описаното от вещото лице в неговото заключение, че „В процеса на изследване не
може да се формира съвкупност от признаци, чрез която да може да се направи категорични
или вероятно отрицателно или положително заключение“. Т.е. в случая вещото лице не
може да обоснове категоричен извод, че известието за доставяне на електронните фишове не
е или е подписано от управителя на фирмата-жалбоподател.
В тази връзка настоящия съдебен състав счита, че жалбата срещу двата електронни
фиша е депозирана извън срока, указан в нормата на чл.189, ал.8 от ЗДвП и същата е
недопустима.
От друга страна недопустимостта на жалбата се извлича и от факта, че с нея се
обжалват едновременно два електронни фиша. Принципа залегнал в ЗАНН е, че за всяко
административно нарушение се издава отделно наказателно постановление/електронен фиш,
който подлежи на обжалване пред районния съд по местоизвършването, като следва бъде
депозирана жалба срещу всеки един акт на АНО, а не както е сторено в случая с една жалба
да се обжалват два електронни фиша.
Разгледана по същество жалбата срещу двата електронни фиша е и неоснователна по
следните съображения:
2
С издадените електронни фишове на дружеството са вменени две административни
нарушения по чл.483, ал.1, т.1, във вр. с чл.638, ал.4 от КЗ.
В нормата на чл.461 от КЗ подробно са изброени всички задължителни застраховки, а в
т.1, като такава е посочена "Гражданската отговорност" на автомобилистите по т.10.1,
раздел II, буква "А" от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването
и използването на моторно превозно средство.
Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ вменява задължение за сключване на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било
спряно от движение.
При неизпълнение на това задължение, административно-наказателната разпоредба на
чл.638, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ предвижда "глоба" в размер от 250 лева, когато собственикът е
физическо лице и имуществена санкция 2000 лева за юридическо лице или едноличен
търговец. Същите санкции се налагат на собственика на МПС, съгласно чл.638, ал.4 от КЗ,
когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В електронните фишове е посочено, че деянието представлява нарушение на чл.483,
ал.1, т.1 във вр. с чл.638, ал.4 във вр.с чл.638, ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 от Кодекса за
застраховането. В първата норма е регламентирано, че лицето, което притежава МПС,
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение е длъжно да
сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобила си. В случая е
установено, че автомобил, собственост на наказаното дружество, няма сключена такава
застраховка въпреки, че не е спрян от движение. Според нормата на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ
лицата, задължени по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, които не са си изпълнили задължението да
сключат застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилите, се налага имуществена
санкция от 2 000 лв., ако са юридически лица или едноличен търговец. В чл.461, т.1 от КЗ е
регламентирана една от задължителните застраховки, а именно тази наречена "Гражданска
отговорност". Налагането на административно наказание глоба или имуществена санкция с
електронен фиш е допустимо единствено по чл.638, ал.4 и ал.6 от КЗ, като в тази хипотеза
чл.189, ал.5 от ЗДвП не се прилага, т. е. в тези случаи не е предвидена възможност за
собственика да посочи данни на друго лице, което да е извършило нарушението, респ. копие
на свидетелството му за управление, в резултат на което издадения ЕФ да бъде анулиран,
поради което наказателно отговорно лице при нарушение на чл.638, ал.4 от КЗ винаги е
собственикът на МПС. Именно тази норма регламентира хипотезата, при която след
констатирано отсъствие на задължителна застраховка "Гражданска отговорност", санкцията
се налага на собственика, а не на водача. Освен това тази е нормата, която дава възможност
за налагане на имуществена санкция за извършеното административно нарушение да се
осъществява посредством електронен фиш, както е в процесния случай. За това, когато
нарушение като процесните е констатирано с автоматизирано техническо средство и е
3
наложена имуществена санкция на собственика на съответното МПС чрез издаване на
електронен фиш, задължително при посочване на нарушените норми следва да се изпише
разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, която дава основание наказанието да бъде наложено по
реда на чл.647, ал.3 от КЗ във вр. с чл.189, ал.5 от ЗДвП, а именно чрез електронен фиш,
както и да бъде наложена имуществена санкция.
Събраните доказателствата по делото безспорно установяват управление на МПС -
"Нисан Алмера Тино", с рег. № СС****АР, на посочените в ЕФ дата, час и място, както и че
към процесната дата "Метал Рик" ЕООД, ЕИК ** е собственик на автомобила. Доказано е и
обстоятелството, че към момента на извършване на нарушенията – 12.39 часа на 05.06.2020г.
и 12.41 часа на 05.06.2020г., автомобилът не е имал сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, което
всъщност не се оспорва и от страна на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав намира за доказан факта на извършване на нарушенията,
санкционирани с процесните електронни фишове. Административните нарушения са
установени чрез допустимо от закона техническо средство АТСС – TFR1-M 571. Същото е
било технически изправно видно от представения Протокол от проверка № 1-42-
20/19.02.2020 г. на БИМ документ за извършена проверка. Приложеното е и удостоверение
от БИМ, от което се установява, че системата е одобрен тип средство за измерване. С оглед
гореизложеното съдът намира, че доказателствата по делото безспорно установяват
извършването на нарушение при управление на МПС в посочените пътни участъци,
санкционирани с процесните електронни фишове.
Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушенията, доколкото
процесният автомобил е собственост на „Метал Рик" ЕООД, ЕИК **, гр.С..
В Кодекса за застраховането е предвиден специален ред за установяване на нарушения
с автоматизирано техническо средство - чл.647, ал.3 от КЗ, съгласно който, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата. ЕФ се изпраща на собственика на МПС,
който е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл.638, ал.4 и 6 от КЗ.
Редът за налагането на имуществената санкция с ЕФ е уреден с правилото на чл.638,
ал.4 от КЗ, съобразно което, при управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, установено с автоматизирано техническо средство или
система, на собственика на превозното средство се налагат глобата, ако е физическо лице
или имуществената санкция, ако е юридическо лице, визирани в чл.638, ал.1 от КЗ.
Анализът на доказателствата по делото сочи, че на 05.06.2020г. в 12.39 часа в гр. С. по
ул.“П. Б.“ до дом № 132 посока път III-213 с АТСС / система № TFR1-M 571 е засечено
4
движение на притежавания от „Метал Рик" ЕООД, лек автомобил "Нисан Алмера Тино" рег.
№ СС****АР, за който автомобил собственикът не е бил сключен изискуемия договор за
застраховка "ГО". Същото нарушение и със същата автоматизирана техническа система е
било установено и на 05.06.2020г. в 12.41 часа в гр.С. по ул.“П. Б.“ до дом № 132 посока
ул.“Седми септември“, касателно посоченото по-горе МПС. С това са изпълнени признаците
на визираното в чл.638, ал.4 от КЗ правонарушение и от своя страна налага ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Предвид обстоятелството, че с издадените два електронни фиша на дружеството е
вменено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 във вр. с чл.638, ал.4 от КЗ и е
доказан факта на извършване на нарушенията, жалбоподателят законосъобразно е наказан
на основание посочения законов текст с предвидената в него имуществена санкция в размер
на по 2000 лв. за всяко едно от установените нарушения.
Посочените възражения в жалбата, препотвърдени в съдебно заседание от
проц.представител на жалбоподателя, а именно, че поне единия от двата електронни фиша е
незаконосъобразен, тъй като противоречи на нормата на чл.17 от ЗАНН, настоящия съдебен
състав счита за неоснователни. Според становището на проц.представител на жалбоподателя
като е издал два отделни електронни фиша за едно и също нарушение, АНО е нарушил
принципната разпоредба на ЗАНН, което е достатъчна предпоставка за дирене на
незакосъобразността на неговите воляизявления. Настоящия съдебен състав категорично не
може да възприеме тези доводи на проц.представител на жалбоподателя за основателни, тъй
като действително съобразно нормата на чл.17 от ЗАНН „Никой не може да бъде наказван
повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила
наказателно постановление или решение на съда. В случая законодателя е изразил
категоричната си воля кога не следва да се налага това повторно наказание, а то е именно и
само когато нарушителя е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление
или решение на съда. Подобен факт в случая не е налице, тъй като спрямо нарушителя за
извършените от него две нарушения няма нито влязло в сила наказателно
постановление/електронен фиш, нито пък решение на съда. И двата електронни фиша са
издадени от АНО за извършени от жалбоподателя две отделни нарушения съвсем правилно
и стриктно спазвайки принципа, залегнал в нормата на чл.18 от ЗАНН- „Когато с едно
деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях“. Именно приложим в случая е този принцип на ЗАНН, а не както е
обосновал възражението си проц.представител на жалбоподателя за противоречие с нормата
на чл.17 от ЗАНН, каквото както стана ясно от изложеното по-горе не е налице.
С оглед изложеното до тук, настоящия съдебен състав счита, че не е нарушена нормата
на чл.17 от ЗАНН, тъй като за констатираните две нарушения, извършени от фирмата на
жалбоподателя, не са налице влезли в сила наказателни постановления или решения на съда
за което и да е тях. Правилно АНО е наложил две отделни наказания на жалбоподателя,
спазвайки стриктно нормата на чл.18 от ЗАНН, тъй като са били установени две отделни
5
нарушения, извършени в гр.С., но на различно място и в различен часови диапазон.
Нарушенията са били извършени от фирмата на жалбоподателя с автомобил, собственост на
фирмата на жалбоподателя, поради което и следва наказанията, наложени за тяхното
извършаване да се изтърпят поотделно за всяко едно от тях, спазвайки стриктно принципа на
чл.18 от ЗАНН.
Съобразно нормата на чл.63д от ЗАНН страните в това производство имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В тази връзка и предвид направеното искане от
страна проц.представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
настоящия съдебен състав счита за основателно. С оглед изхода на делото следва на ОДМВР
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63д от ЗАНН. Съгласно чл.37,
ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото не е с
фактическа или правна сложност, а и проц.представител на АНО не се яви в съдебно
заседание, като депозира само писмено становище, поради което следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Разноски от страна на проц.предсталител на жалбоподателя не се претендират, но и
такива не биха могла да бъдат присъдени предвид изхода на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр.с чл.63, ал.9 от ЗАНН,
Районен съд-С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г, № 0019305, издаден от ОДМВР-С. с което
на основание чл.638, ал.4 във вр.с чл.638, ал.1, т.2 и чл.461, т.1 от КЗ на „МЕТАЛ РИК“
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление- гр.С., ул.“Т.“ № *, представлявана от
ИВ. Р. Р. от с.Айдемир, обл.С., ул.”Ч.” № * е било наложено административно наказание-
„имуществена санкция“ в размер на 2000 / две хиляди / лева за извършено нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 във вр.с чл.638, ал.4 от КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г, № 0019349, издаден от ОДМВР-С. с което
на основание чл.638, ал.4 във вр.с чл.638, ал.1, т.2 и чл.461, т.1 от КЗ на „МЕТАЛ РИК“
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление- гр.С., ул.“Т.“ № *, представлявана от
ИВ. Р. Р. от с.А., обл.С., ул.”Ч.” № * е било наложено административно наказание-
„имуществена санкция“ в размер на 2000 / две хиляди / лева за извършено нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 във вр.с чл.638, ал.4 от КЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
6
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7