Р E Ш Е Н И Е
№
03.02.2020 г. гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 20 януари 2020 година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ИЛКОВА
гражданско дело № 2610 по
описа на съда за 2019 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД..
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си, твърди в исковата
молба, че е открита партида с № 63487 в
ЕООД "Водоснабдяване и канализация" на адрес в гр. Стара Загора, ул.
„Цар Симеон Велики" № 157, вх. В. ет. 3. ап. 30, на името на З.Н.З.. С ползването на съответните услуги
между експлоатационното предприятие и потребителя възникнали договорни
отношения, по силата на които ЕООД "ВиК" се задължило да доставя
питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се
задължил да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца,
следваш този на засичането. За това свое задължение абонатите са уведомени по
надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл.
40. ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Ответникът З.Н.З. имал неизплатени в срок
задължения към ищцовото дружество, в размер на 626,52 лева, произтичащи от
предоставени ВиК, услуги за периода 11.09.2015г. до 01.03.2017г., за което са издадени квитанции, както и лихви
за забавено плащане в размер на 52,54 лв. за период от 01.02.2017г. до 22.02.2018
г. За този период не било извършвано ежемесечно начисляване на потребените
количества вода в имота на ответника, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Цар
Симеон Велики" № 157, вх. В. ет. 3, ап. 30, тъй като не е осигуряван достъп от
потребителя за това. За това били съставяни и протоколи за неосигурен достъп,
представени с исковата молба. За
отчетените и начислените количествата доставена и отведена вода били издадени
платежни документи - квитанции. Срокът за заплащането им бил 30 дни от датата
на издаване на документа /задължение регламентирано в Общите условия за
предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33. ал. 2 от действащите ОУ
и чл. 31. ал. 2 - стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр. с чл. 40 от
Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В процесния случай
за количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя били издадени
3 бр. квитанции, сумите, по които не били заплатени.
Срещу З.Н.З. *** от страна на ищцовото
дружество ЕООД „Водоснабдяване и канализация" гр. Стара Загора било
подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 584/ 02.03.2018г. no ч.гр.д. № 986/ 2018г.
по описа на Районен съд - Стара Загора, с която на длъжника е разпоредено да
заплати на ЕООД „Вооснабдяване и канализация" гp. Стара Загора, както
следва: 626.52 лева за главница, 52.54 лева лихва върху тази сума за периода от
01.02.2017г. до 22.02.2018г., законната
лихва от 27.02.2018г. до окончателното
заплащане на сумата 386 лева за разноски по делото, включващи адвокатски
хонорар-360 лв. и 25 лева - държавна такса и 1 лев банков превод. Предвид
обстоятелството, че издадената заповед била връчена на длъжника по реда на
чл.47. ал. 5 от ГПК, Районен съд Стара Загора дал на заявителя ЕООД
”Водоснабдяване и канализация" гр. Стара Загора, указания да предяви иск
относно вземането си по реда на чл. 414 вр. с чл. 415. ал.
Предвид изложеното по-горе ищецът счита, че
за него е налице правен интерес от воденето на настоящото дело.
Ищецът моли, след като съдът се убеди в
твърдяното в исковата молба да се произнесе с решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника З.Н.З., ЕГН **********,***, че му дължи
сумата 626,52 лева, произтичащи от предоставени ВиК, услуги за периода
11.09.2015г. до 01.03.2017г., за което са издадени квитанции за дължимите суми,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 27.02.2018г. до
окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер
на 52,54 лева за период от 01.02.2017г. до 22.02.2018г.. претендирана на
основание чл. 40. ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист- извлечение от
сметките и компютърни извлечения за неплатени квитанции. Моли съдът да осъди ответника
да му заплати направените по ч.гр.д.№ 986/ 2018г., по описа на Районен съд
Стара Загора, разноски в размер на 386 лв. Претендира и за разноските по настоящото
дело.
Назначеният, по реда 47, ал.6 от ГПК, на ответника З.Н.З. особен представител,
в законоопределения срок е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
взема становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва наличието на валидни облигационни правоотношения между
страните по Договор за предоставяне на ВиК услуги. Оспорва начинът е редът на
отчитане на изразходеното количество вода, за което са издадени процесните
квитанции. Моли, съдът да отхвърли, като неоснователен и недоказан, предявения
установителен иск.
В съдебно заседание
ищецът се представлява от упълномощения си представител, който поддържа
исковата молба. Ответникът се представлява от назначения му особен представител,
който моли съдът да отхвърли предявения иск.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
На 27.02.2018г. ищцовото
дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, за сумата от 626.52 лв. - главница, дължима за
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 11.09.2015г. –
01.03.2017г., сумата 52.54 лв.- лихва за
забава за периода 01.02.2017 г. – 22.02.2018г., законната лихва върху
главницата, считано от 27.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Въз
основа на заявлението е образувано частно гр. дело № 986/2018г., по описа на СтРС,
и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 592/02.03.2018
г., с която е разпоредено длъжникът – ответникът по настоящото дело, да плати
на заявителя – ищецът по настоящото дело, претендираните суми. С разпореждане
от 11.04.2019г. съдът е приел, че документите са редовно връчени на длъжника и
е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви установителен иск
за вземането си. В указания преклузивен срок, заявителят предявява настоящия
иск за установяване на вземането си. Предвид така установените обстоятелства,
предявения иск се явява процесуално допустим.
По делото са представени 3 бр.
квитанции , издадени за общата сума от 626.52 лв. за потребено количество вода
за периода 11.09.2015г. – 01.03.2017г., извлечение от карнетен лист по партида № 63487, 4 бр.
протоколи по чл. 24, ал.4 от Общите условия на „ВиК” ЕООД – Стара Загора за
отказ да бъде осигурен достъп на инкасатора до процесния имот с дати
10.09.2015г., 06.01.2016г., 08.09.2016г., 13.01.2017г. Ищецът представя също Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, одобрени с решение на
ДКЕВР от 11.08.2014г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, съдът възприема като
компетентно и добросъвестно. Вещото лице, след направена проверка в
счетоводството на ищцовото дружество, е констатирало, че ответникът има открита
в ищцовото дружество партида под № 063487, и е за имот, находящ в ул. Цар
Симеон Велики 157, вх. В, ет.3, ап.30. За незаплатени задължения на ответника към
дружеството за ползвани ВиК услуги за периода 11.09.2015г. – 01.03.2017г. има
издадени 3 бр. квитанции, на обща стойност от 626.52 лв. – за ползвана питейна
вода и отведена и пречистена канална вода. В заключението и в съдебно
заседание, вещото лице уточнява, че в процесния имот има два водомера, като
квитанция № ********** е издадена за отчитането на двата водомера, на база
реално отчетен водомер за 173 куб.вода, а другите две квитанции № ********** и
№ ********** са издадени за начислени в един водомер, при отказан достъп по 10 куб. вода. Вещото лице е установило, че
са налични два броя протоколи за отказан достъп с дати 20.01.2017г. и
20.02.2017г. Констатирано е, че за процесната партида по издадените 3 бр.
квитанции за ползвани през периода 11.09.2015г. – 01.03.2017г. ВиК услуги не са налице данни за извършено
плащане.
Като
взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни
изводи:
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си
срещу вземането. В случая правното твърдение на ищеца е, че между страните е
възникнало правоотношение по договор за доставка на вода и отвеждане на
отпадъчна такава.
Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в исковия процес, ищецът следва да
установи твърдените в исковата молба факти, от които произтича претендираното
вземане и съответно да ангажира доказателства за неговия размер. Ищецът следва
да установи вземането си на претендираното договорно основание и в
претендирания размер, както и изправността си като страна по договора. В тежест на ответника е да установи
възникването на правопогасяващи и правоизключващи факти.
Възраженията
на особения представител на ответника касаят липсата на валидно облигационни
правоотношения между страните по договор
за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчна такава, както и
нередовност при отчитането на изразходеното количество вода.
Процесният недвижим имот е водоснабден и се
намира в район, за който водоснабдителен оператор е дружеството ищец. Съгласно разпоредбата на §1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители на водоснабдителни
услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са
„юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги”. Тъй като по делото не е представен договор между страните за
уреждане на отношенията им по повод предоставяната от ищеца услуга, то следва в
отношенията между тях да се прилагат общите условия за предоставяне на ВиК
услуги по доставка на вода, пречистване и отвеждане на канални води, важащи за
всички клиенти на ВиК. Визираните общи условия /представени по делото/
регламентират правата и задълженията на страните по договорите за предоставяне
на ВиК услуги и съответстват на дадената на тези отношения нормативна
регламентация с Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени
съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора - „ВиК” ЕООД гр.Стара Загора са общоизвестни,
публикувани в местен вестник и на сайта на дружеството в интернет, поради което
обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Според чл.3, ал.1 от
Наредбата, потребители на услугите на ВиК са: 1.собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
2.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Т.е. потребител,
по смисъла на наредбата, е носител на вещно право върху имота.
Не е спорно, че партидата по процесния имот е
записана на името на ответника. Същият, в качеството си на собственик на имота,
има качеството потребител на ВиК услуги.
От заключението на изслушаната
съдебно икономическа експертиза се установява, че в процесния имот има
два водомера, като за неплатени ВиК услуги са издадени 3 бр. квитанции.На
единия водомер са начислени служебно по 10 куб.вода / по 5 куб на член на
семейство/, поради отказан достъп, а на другия водомер са начислени 173 куб.
вода на база реално отчетен водомер.
Съгласно разпоредбата
на чл.32 на Наредба
№4 за условията
и реда за присъединяване на
потребителите и за
ползване на
водоснабдителните и канализационните системи,
ВиК услугите се заплащат
въз основа на
измереното количество
изразходвана вода, отчетено
чрез монтираните водомери,
а отчетните данни
се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно
с датата на отчитане
и подписа на
потребителя или негов представител. Съгласно чл. 32, ал. 4 от
Наредбата, отчетените данни по ал. 2 и ал. 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път.
Съгласно чл. 23, ал. 4 от Общите условия,
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с
данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се
посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите
на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.
Карнетът е частен
удостоверителен документ, който, ако е подписан от потребителя, съгласно чл.32,
ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно
датата на отчитането, отчетните данни на индивидуалните водомери и доставеното
му количество вода /относно обстоятелството, че подписът върху последния отчет
може да се приеме, като извънсъдебно признание за ползването на количество вода
в общия размер посочен при последния отчет /.
В настоящия
случай, по делото липсват данни относно електронно отчитане на процесния
водомер, поради което следва да се проследи дали са спазени изискванията на
посочените по – горе разпоредби при реално отчитане на изразходеното количество
вода. Видно от представения карнетен лист за реално отчетено количество от 173
куб вода липсва положен подпис на потребител, както и изписани имена, адрес, на
присъствал свидетел. При това положение, съдът приема, че липсват и доказателства
относно начина, по който е било отчетено посоченото количество вода от 173 куб.
Съобр. чл. 24, ал.1 от ОУ, потребителят е
длъжен да осигури свободен и безопасен достъп на легитимното лице за извършване
на отчети на водомера, като в противен случай, съобр. ал.3 на същата
разпоредба, при невъзможност за отчитане на водомера, поради отсъствие на
потребителя или на негов представител, и когато потребителят не е съгласен с
фактурираните количества, е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на
отчитане в удобно за него време, в срок не по- дълъг от една година от
последното отчитане. Ал.4 от чл. 24 на ОУ предвижда, че когато потребител не
изпълни задълженията си по ал.3 се счита, че е налице отказ за осигуряване на
достъп, който следва да се удостовери с протокол. Според чл.24 ал.4 от ОУ при
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до
водомера, и /или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на
чл. 23, ал.6 и на чл. 24, ал.3, длъжностното лице съставя протокол, който се
подписва от него и от поне един свидетел. Съгласно чл.35, ал.5 от Наредбата,
длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единния граждански номер и
адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностни лица на оператора. След
съставянето на протокола, операторът изчислява изразходеното количество питейна
вода по реда на чл. 49.
В случая, се
установява, че две от квитанциите са издадени за служебно начислено количество
вода, при отказан достъп – по 5 куб. вода на член от семейство. Нормата, която
предвижда служебно начисляване на вода по твърдо дефинирани показатели /в
частност по 5 куб.м за всеки обитател при нетоплофицирано жилище/ е чл. 39, ал.
5 от Наредба № 4/14.09.2004 г., но която се прилага само по изключение - за потребители, които нямат монтирани
индивидуални водомери. В случая, не се касае за липса на водомер, а за отказ за
достъп, като редът за изчисляване на изразходеното количество вода при това
положение е по чл. 49 от ОУ. Следователно горната крайна мярка се прилага само
и единствено при липса на монтиран водомер, но не и при отказан достъп. ВиК-операторът
би могъл да начислява служебно вода при отказан достъп като вземе предвид
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост
1м/с за периода до предишен реален отчет, но не по- дълъг от 6 месеца. След
като начисляването на изразходената вода не е станало по реда на чл. 49 от ОУ,
а по правилото по 5 куб.м вода на обитател, то начисляването е извършено
неправилно.
Следва да се посочи, че в представените по
делото протоколи за отказан достъп, не се съдържат изискуемите реквизити –
посочени са само две имена на свидетеля, вместо изискуемите за протоколите реквизити, предвидени в чл. 24, ал. 4 от ОУ и най-вече в
чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4 от
Гореизложеното води до извод за неизпълнение
на задълженията на Общите условия от страна на „В и К” ЕООД, тъй като правилата
относно периодичността и начините на отчитане на потребената вода са приети в
полза и на двете страни по договора. Ищецът основава претенцията си единствено
на представените квитанции, които са осчетоводени в счетоводството на
водоснабдителното дружество.Това обстоятелство, обаче – на редовно водено счетоводство на ВиК, преценено
с оглед разпоредбата на чл. 182 от ГПК, обуславя единствено непълно доказване
на ищцовата претенция, при все че редовните счетоводните записвания се
преценяват с оглед всички други обстоятелства по делото (ал. 182, изр. 1 от
ГПК), каквито по делото липсват. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не
доказа спазване на съответната методика за отчетеното количество вода, поради
което съдът приема, че „ВиК” ЕООД гр. Стара Загора е неизправна страна по
договорното правоотношение, по силата на което да може да търси заплащане на исковата сума. Ето защо,
предявеният иск с правно осн. чл.422 от ГПК за сумата от 626.52лв. подлежи на
отхвърляне, ведно с искането за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда.
При отхвърляне на обуславящия иск
с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД, следва да бъде
отхвърлена и акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД.
С оглед изхода на спора, на
ищеца не се дължат разноски.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД ,
с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление – гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” 62, представлявано от Румен
Райков, против З.Н.З., ЕГН **********,***, установителен иск с правно осн. чл.
422 от ГПК, да бъде признато за установено по отношение на З.З., че дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора сумата от 626.52 лв.,
представляваща главница по неплатена доставена питейна и отведена канална вода
за периода 11.09.2015г. – 01.03.2017г. за водоснабден имот, находящ се в гр.
Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 157, вх. В, ет.3, ап.30, по партида №
063487, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 52.54 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 01.02.2015г. – 22.02.2017г., за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 592/02.03.2018г. по ч.гр.д. №
986/2018г. по описа на СтРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Водоснабдяване и канализация”
ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Христо Ботев” 62, представлявано от Румен Райков, за присъждане на направените
по ч.гр.д. № 986/2018г., по описа на СтРС, разноски, както и за присъждане на
разноските по настоящото дело, като неоснователно.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Старозагорски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: