Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 14.02.2024 г.
Административен съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и
девети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
като разгледа
докладваното от съдия Божкова
административно дело № 466/ 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО)
във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на К.Р.М. от ***, чрез
пълномощник, срещу Решение № 2153-08-250/ 22.11.2023 г. на директор на ТП на
НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане №
РП-3-08-01429331/ 04.10.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ - Кърджали, с което е разпоредено да се
прихване от изискуемо вземане на К.М. от ДОО, представляващо парично
обезщетение за отглеждане на малко дете по ЗД чл.53, за периода месец юли 2023
г., сума в размер на *** лева – главница; да се прихване от изискуемо вземане
на К.М. от ДОО, представляващо парично обезщетение за отглеждане на малко дете
по ЗД чл.53, за периода месец август 2023 г., сума в размер на *** лева –
главница и да се прихване от изискуемо вземане на К.М. от ДОО, представляващо
парично обезщетение за отглеждане на малко дете по ЗД чл.53, за периода месец
септември 2023 г., сума в размер на *** лева – главница. Твърди се, че
оспореното решение е незаконосъобразно тъй като е издадено в противоречие с материалноправни разпоредби и при допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
Искането е да се отмени обжалвания административен акт. В съдебно заседание,
редовно призована, жалбоподателката не се явява и не
се представлява. В писмена молба на пълномощник се посочва, че поддържа
жалбата.
Ответникът
– директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез пълномощник, оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за
установено следното:
Жалбата
е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално
допустима.
При
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С
писмо с изх. № 1056-08-232/ 25.08.2022 г. началникът на сектор „Краткосрочни
плащания“, отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП на НОИ – Кърджали, относно
правото на обезщетение по БЛ № ***, е поискал от началник-сектор „Контрол по
разходите на държавното обществено осигуряване“ в същия отдел да се установи
дали за периода от 16.06.2022 г. до 30.07.2022 г. лицето К.Р.М. отговаря на
определението за „регистриран земеделски стопанин“ на основание § 1, ал. 1, т. 5
от ДР на КСО. При извършената проверка е установено, че жалбоподателката
не отговаря на определението за регистриран земеделски стопанин съгласно § 1,
ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за периода за посочения период. Въз основа на
описаните констатации от контролния орган на ТП на НОИ - Кърджали в констативен
протокол № КВ-5-08-01198922/ 23.09.2022г., същия е издал задължителни
предписания № ЗД-1-08-01196065/ 16.09.2022 г., с които е предписал да се
заличат данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващото се лице К.М., за периода 14.07.2017 г. -
31.12.2021 г. и за периода: 01.01.2022 г.-17.02.2022
г. с код за вид осигурен „13“ (за регистрирани земеделски стопани и
тютюнопроизводители) и 2. да заличи декларация обр.
ОКД-5, подадена в ТД на НАП - Пловдив, офис - Кърджали от жалбоподателката
като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски
стопанин за периода, за който е заявила упражняване на дейност в това качество,
считано от 14.07.2017 г. и прекъсване на дейността, считано от 11.05.2022 г. КП
е връчен на жалбоподателката и не е оспорен.
С решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали № 2153-08-149
от 14.06.2023 г. е потвърдено разпореждане № РВ-3-08-01343635/ 26.04.2023 г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено
К. М. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност
и раждане и отглеждане на дете, за периода от 14.07.2018 г.-17.02.2022 г., в размер на *** лв. – , от които главница – ***
лв. и *** лв. – лихва. След направена
справка в деловодната система на АС – Кърджали се установи, че по оспорване на
това решение е образувано адм.д. № 266/ 2023 г. на
КАС, решението по което не е влязло в законна сила, защото е подадена
касационна жалба от К.М.
При
така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е
неоснователна поради следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган – директор на ТП на НОИ – Кърджали. Обжалваният
акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви за
издаването си и е поставен в съответствие с приложимите материалноправни
норми.
Съгласно чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по
разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат
на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми
вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване.
От
представените по делото доказателства безспорно се установява, на К.М. е
отпуснато обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете, като с
№ РВ-3-08-01343635/ 26.04.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО, с което е разпоредено
К.М. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и
раждане и отглеждане на дете в описан в същото размер. Безспорно е, че това
разпореждане не е влязло в сила поради обстоятелството, че по адм.д. № 266/ 2023 г. на КАС е подадена касационна жалба.
АС
– Кърджали приема, че в случая са били налице всички законови предпоставки за
извършване на прихващането.
Вземането
на ДОО е било установено по основание и размер с № № РВ-3-08-01343635/
26.04.2023 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ –
Кърджали. Същото не е било доброволно погасено в определения срок, следователно
то подлежи на прихващане по реда на чл.
114, ал. 5 от КСО и с обжалваното разпореждане е извършено именно прихващане по
смисъла на изречение първо, предл. последно на чл. 114, ал. 5 от КСО и като такова се явява
форма на принудително събиране на установения с разпореждане от 26.04.2023 г. година
дълг.
Оспорващият
има изискуемо вземане от ДОО, представляващо парично обезщетение за бременност
и раждане за месеците: юли, август и септември 2023 година и следователно са
изпълнени предпоставките за извършване на прихващане, каквото длъжностното лице
е разпоредило, между изискуемото от лицето вземане по ДОО и вземането на
държавното обществено осигуряване.
Съгласно
чл. 213, ал. 2 от ДОПК, не се допуска принудително изпълнение върху
обезщетенията по социалното осигуряване, но в случая е налице специална
разпоредба на чл. 114, ал. 5 от КСО,
съгласно която дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно
в срока по ал. 3 и ал. 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.
110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното
обществено осигуряване и е налице хипотезата именно на прихващане с издаване на
разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго
длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Разпоредбата на чл.
114а, ал. 1 КСО не предвижда ограничения за удръжки и прихващания, както и
характера на сумите, когато се отнася за задължения към ДОО и за задължения за
издръжка.
Предвид
горното, съдът намира, че решението е законосъобразно като издадено от
компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в
съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на правния спор в полза на ТП на НОИ – Кърджали следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143,
ал.3 от АПК. Същото следва да се определи в размер на 100 лв. съгласно чл. 24,
изр.1-во от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
5-то от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на К.Р.М. от *** срещу Решение №
2153-08-250/ 22.11.2023 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № РП-3-08-01429331/ 04.10.2023 г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали.
Осъжда К.Р.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, да
заплати на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението подлежи на обжалване, с
касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на
страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: