№ 73
гр. Дулово, 18.11.2019 г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
ДУЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен
състав, в открито
съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при секретаря Нина Станчева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 99/2019 г. по описа
на Районния съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ЕМСА“ ООД
с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано
от управителя А.С.Г. с ЕГН: ********** против Наказателно
постановление № ****г., издадено от Е.В.А. – началник на ОО “Автомобилна Администрация“ гр.Силистра,
с което на основание чл.53 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за
нарушение по чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвПр.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно постановление
(НП). Жалбоподателят твърди че са допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на наказателното постановление, тъй като санкционния акт не
съдържал мястото където е извършено нарушението каквото е изискването на чл.57,
ал.1, т.5, предл. трето от ЗАНН, не очертавало по категоричен начин предмета на
доказване в производството.
Твърди още, че правото му на защита
е съществено нарушено тъй като наказателното постановление не съдържало
законовите разпоредби които били нарушени, а посочената от административно
наказващия орган разпоредба от Закона за автомобилните превози е бланкетна и
освен нея трябва да се съдържат и съответните наредби към които препраща. Моли
съда да отмени изцяло обжалваното пред него наказателно постановление като
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения
на процесуалните правила.
Административно наказващият орган ОО
„Автомобилна администрация“ – Силистра, в съпроводителното писмо (вх. № ******г.), с което
препраща жалбата и административната преписка, изразява становище че наказателното постановление е издадено в
съответствие с материалните и с процесуалните правила закон, и моли да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание не се
представлява. Не представя писмено становище по основателността и допустимостта
на жалбата..
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „ЕМСА“ ЕООД,
спрямо което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е. от субект
с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на *** г., установено от Разписката
съдържаща се в самото наказателно постановление, а жалбата е подадена чрез
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Силистра на *** г.,
поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а
жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по
следните съображения:
От фактическа страна съдът
приема за установено следното:
На *** г. около **** часа в ОО „Автомобилна
администрация“ – Силистра във връзка с постъпило писмо вх. № ***/****г. и
последвала комплексна проверка за дейността на „ЕМСА“ ООД за периода от ****г. до ***г., св. Д.И.Й.
– инспектор при ОО „Автомобилна администрация“ Силистра, установил, че
превозвачът е допуснал на ***** г., да се извърши превоз на
товари с товарен автомобил марка „ДАФ
ХФ“ с рег. № СС 2747АМ от водача С.А.Г. без същия да притежава валидно удостоверение
за психологическа годност. Въз основа на тези си констатации на **** г. в
присъствието на свидетеля П.Н.П., той
съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № *** против
жалбоподателя „ЕМСА“ ООД в присъствието на пълномощник на дружеството, на
когото бил връчен и препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и
на останалите материали по административната преписка било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, както и на писмените доказателства по делото.
От показанията на актосъставителя Д.Й. се
установява, че след приключване на проверката е установено че водача С.Г. е
осъществил на 27.11.2018г. обществен превоз на товар без да притежава валидно издадено
удостоверение за психологическа годност, като това обстоятелство той установил
след извършена справка в нарочно водения регистър в ИА „Автомобилна
администрация“. Свидетелят изяснява още, че именно поради липсата на посоченото
удостоверение е приел, че водачът не е отговарял на изискванията за
психологическа годност и е съставил акта за установяване на административно
нарушение.
Съдът дава вяра на показанията на
св. Й., тъй като ги намира за последователни, вътрешно непротиворечиви, а също
така те се подкрепят и от събраните писмени доказателства, които от своя страна
се ценят като обективни. Не се установяват и обстоятелства, от които да се
приеме, че свидетелят е предубеден и не е изпълнил добросъвестно задължението
си да изложи пред съда възприетите от него обстоятелства, относими към случая.
От приложената по преписката Справка
в регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на
психологическо изследване се установява, че водача С.А.Г. се е явил на 13.01.2019г.
в ПЛ-Дулово и му е издадено
удостоверение № 519064(О).
При така установените
факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП от материално и териториално компетентен орган.
Въпреки това настоящият съдебен
състав намира, че наказателното постановление не отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение по чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвП, предвиждащ, че „лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата“. В случая наказващият
орган е приел, че от фактическа страна на посочените в НП време и място
жалбоподателят е разпоредил да се извърши обществен превоз на товар с водач С.А.Г.,
който към датата 27.11.2018 г. не е отговарял на изискването за психологическа
годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП). При така направеното описание на нарушението настоящият състав приема, че е
допуснато нарушение при реализиране на отговорността на жалбоподателя, като при
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са спазени изискванията относно
задължителното съдържание на тези актове, регламентирани съответно в чл. 42, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, указващи на актосъставителя и на АНО да
направят описание на нарушението. В тази връзка следва да се посочи, че
отбелязването, че водачът „не отговаря на изискването за психологическа
годност“ не представлява твърдение на актосъставителя за конкретен факт, нито
посочва какви факти от обективната действителност наказващият орган е приел за
установени. Напротив, посоченото отбелязване представлява извод и правна
квалификация, която се прави въз основа на подвеждането на определени факти от
обективната действителност под съответна правна норма, при което вече се
извършва преценката дали водачът е отговарял или не на изискването за психологическа
годност. Така например в настоящото производство от разпита на св. Д.Й. се
установи, че при извършената проверка той е констатирал, че водача С.А.Г. не е
имал валидно издадено удостоверение за психологическа годност към момента на
извършване на превоза на 27.11.2018 г. и въз основа именно на този факт е
направил правния си извод, че същият не отговаря на изискванията за
психологическа годност. Нито в АУАН, нито в НП обаче е въведено твърдение за
този факт – за липсата на издадено удостоверение за психологическа годност, а
жалбоподателят е поставен изначално в положение да се защитава срещу правната
квалификация, че водачът не е отговарял на изискването за психологическа
годност, без въобще да е посочено кое е това изискване, къде е регламентирано
то и поради каква причина е прието, че водачът не е отговарял на него.
Отбелязването, че АУАН и НП са издадени след направена справка в регистър за
психологическите изследвания на водачите не санира констатираните пороци, тъй
като не е уточнено какъв е бил резултатът от тази справка, нито какво точно
обстоятелство е било проверявано при справката.
Посочването на конкретните факти,
установени при проверката и от които е направен изводът за извършеното
съставомерно административно нарушение, не е единствено въпрос на доказване, но
и на описание на нарушението. Тъй като санкционираното лице се защитава както
по правото, така и по фактите, то следва още от началото на производството
лицето да бъде уведомено какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под
състава на какво административно нарушение се подвеждат тези факти. Правните
норми, описващи състава на конкретно нарушение, си служат с общи и абстрактни
правни понятия, за да могат да имат повтарящо се действие неограничен брой
пъти, когато се осъществят фактите, предвидени в хипотезата им, и спрямо широк
кръг адресати. Задължение на актосъставителя и на наказващия орган е да
запълнят тези общи понятия с твърдения за конкретни факти, индивидуализирани по
време, място и начин на извършване. В конкретния случай настоящият състав
приема, че това изискване не е изпълнено при описанието на процесното деяние,
тъй като не е посочено въз основа на какви факти е прието, че водачът не е
отговарял на изискването за психологическа годност. Констатираното нарушение е
съществено, тъй като то е ограничило изначално правото на защита на
жалбоподателя, като го е лишило от възможността да разбере какво точно се
твърди да е извършил или в случая какво изискване е пропуснал да изпълни.
Отделно от това той не би могъл и да спори по квалификацията дали действително
водачът е отговарял на изискванията за психологическа годност, тъй като не е
посочено кое точно изискване не е бил изпълнил, за да може да възразява дали
действително е налице неизпълнение на това конкретно изискване. Всичко това
обуславя основателност на възражението на жалбоподателя за липса на надлежно
описание на нарушението.
Допълнителен порок – пряка последица
от допуснатото нарушение, е, че по този начин АУАН и НП не са изпълнили и
функцията си да очертаят кръга на подлежащите на доказване факти в
производството. В случая съдът изначално е поставен в положение, при което е
неясно какви факти са включени в предмета на доказване по делото, за да може
въз основа на тях да се направи преценка дали водачът е отговарял на
изискванията за психологическа годност. В тази връзка трябва да се посочи, че
самите изисквания за психологическа годност на водачите са регламентирани в глава
втора на Наредбата № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на
МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания (загл. доп. - ДВ, бр.
89 от 2010 г.), издадена от Министерството на транспорта (обн. ДВ, бр.46 от
06.06.2006 г., изм.). Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от цитираната наредба
изискванията за психологическа годност се отнасят до познавателната,
психомоторната и личностната сфера на психиката, като те включват качествени и
количествени критерии за годност. В чл. 3, ал. 2 ÷ ал. 4 от Наредбата са
изброени и конкретните изисквания, като видно е, че се касае за значителен на
брой изисквания. Това мотивира и съдът да приеме, че нарушението при описанието
е съществено, тъй като ако беше предвидено само едно изискване за
психологическата годност, би могло да се приеме, че жалбоподателят е наясно
какво изискване се твърди да не е изпълнил, както и че и съдът може да прецени
какви факти подлежат на доказване. Все в тази връзка следва да се посочи и че
разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвПр., която наказващият орган приема да е била
нарушена от жалбоподателя, не съдържа конкретно изискване за психологическа
годност. Това от своя страна предполага при квалификация на нарушението да се
посочи точно кой текст на приложимия подзаконов акт е нарушен. Така дадената
квалификация на административното нарушение е неправилна и несъответна на
закона, с което е нарушено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което е
абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като на
практика липсва правна квалификация, което води до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице и прави невъзможно надлежното упражняване на
съдебен контрол. В този смисъл е и Решение № 1185 от 11.06.2015 г. по
к.а.н.д. № 900/2015 г. на Административен съд – Пловдив.
Следва да се отбележи, че в случая
наказващият орган не само не е посочил на какво изискване за психологическа
годност не е отговарял водачът С.С.Б., но дори и къде се съдържа правната
регламентация на тези обществени отношения. Основателно е възражението за
нарушаване правото на защита чрез непосочване на наименованието на наредбата, в
която са уредени изискванията за психологическа годност, на които наказващият
орган е приел, че водачът не отговаря. В разпоредбата на чл.7а, ал.2 ЗАвП
законодателят препраща към чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП, съставляващ законовото
основание за издаване на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. и за продължаващата
дейност по регулиране на обществените отношения на ниво подзаконов нормативен
акт. Това обаче не отменя задължението на административнонаказващите органи да
посочват конкретния нормативен акт, който приемат да е бил нарушен от
наказаното лице. Както беше изяснено, разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 ЗАвП е
бланкетна и този бланкет следва да бъде запълнен чрез препращане към конкретно
правило за поведение, което се приема да е било нарушено. Използваният от АНО
описателен подход за посочване на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. вместо да се
посочи конкретното й наименование създава допълнителни и ненужни затруднения
пред наказания за това да организира адекватно и да упражнява ефективно правото
си на защита.
В заключение следва да се обърне
внимание и за това, че наличието или липсата на издадено удостоверение за
психологическа годност съгласно глава шеста от Наредба № 36 от 15.05.2006 г.
само по себе си не представлява изискване за психологическа годност, а
съставлява удостоверителен документ, имащ единствено доказателствена функция.
Психологическата годност се установява с психологическо изследване, което
завършва със заключение за психологическа годност и при положително заключение
на изследваното лице се издава удостоверение за психологическа годност. Видно
от така регламентирана процедура е, че издаването на посоченото удостоверение е
дейност, последваща на психологическото изследване, а именно при него съгласно
чл. 6 от Наредбата се преценява дали лицето отговаря на изискванията за
психологическа годност.
За пълнота на изложението следва да
се посочи, че от събраните доказателствени материали се установява, че към
датата на извършване на превоза –*** г., водачът С.А.Г.. не е имал издадено
удостоверение за психологическа годност, като същото му е било издадено на ****
г., т.е. след датата на превоза. Обстоятелството, че на **** г. не е извършвана
проверка на място от контролните органи не изключва възможността да бъде
установена датата на извършване на нарушението, като в случая това е сторено
въз основа на отразените разпечатката от дигиталната карта на водача за същия
ден, от която се установява още кой е бил водачът, както и какъв е бил
маршрутът на движение.
Въпреки това, поради описаните
по-горе съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваното
наказателно постановление, то се явява незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено, а искането, формулирано с жалбата, за неговата отмяна е
основателно и трябва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание
чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № ****г.,
издадено от Е.В.А. – началник
на ОО “Автомобилна Администрация“ гр.Силистра, с което на „ЕМСА“ ООД с БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление***, представлявано от управителя А.С.Г.
с ЕГН: **********, на основание чл. 53 от ЗАНН е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за
нарушение по чл. 7а, ал.2, предл. 3 от ЗАвПр.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по
реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Силистра,
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: