№ 855
гр. Добрич, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20243230102576 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на В. Г. Г., ЕГН
**********, гр.Добрич, ул. *** срещу Д. М. С., ЕГН **********, гр.Добрич,
***. Исковете са с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
сумата от 600.00 лв. /шестотин лева/, представляваща сбор от три неплатени
наема за месеците юни, юли и август 2024г по Договор за наем, сключен на
05 март 2024г. между страните, за имот, представляващ ателие, находящо се на
адрес: гр. Добрич, ***, ведно със законната лихва от датата за предявяване на
исковата молба до окончателното издължаване.
В исковата молба се излага, че ищецът е собственик на имот,
представляващ ателие с идентификатор №72624.625.5750.1.85 по КККР на
град Добрич, на партерен етаж във ** на ул. ***.
Между страните бил сключен договор за наем от 05.03.2024г. за наем на
горепосочения имот за 1 календарна година /12 месеца/, считано от
05.03.2024г срещу месечен наем от 200 лв., който следвало да се заплаща от
наемателя-ответник до 12-то число на текущия месец.
Наемодателят твърди, че от месец юни 2024, ответникът спрял да му
плаща наем, не отговарял на повикванията му, криел се. Така, за м. юни, юли
и август 2024г, ответникът дължал на ищеца общо сумата от 600 лв. –
неплатени наеми за трите месеца.
Ищецът моли, съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 600 лв.,
представляваща представляваща сбор от три неплатени наема за месеците
юни, юли и август 2024г по Договор за наем, сключен на 05 март 2024г. между
1
страните, за имот, представляващ ателие, находящо се на адрес: гр. Добрич,
ул. ***, ведно със законната лихва от датата за предявяване на исковата молба
до окончателното издължаване. Ищецът е посочил и банкова сметка, по която
да му се заплати паричното задължение.
В. Г. , заявява, че с получаване на исковата молба, ответникът следва да
се счита предизвестен, че договорът за наем от 05.03.2024г. е едностранно
прекратен от наемодателя, който е изправна страна по него.
В. Г. претендира сторените съдебни разноски по делото.
С разпореждане от 12.09.2024г. ДРС е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е връчено на
назначения особен представител на Д. М. – адвокат Д. Н. на 26.02.2025г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на
съобщението, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който
счита, че ищецът не е пояснил с внесения от ответника депозит от 200 лв. при
сключване на договора /съгл. чл.2, ал.3 от договора/, приспаднат ли е неплатен
наем или са покрити разходи по отстраняване на повреди по имота или др.
Горното налага, ищецът да заяви, със задатъкът от 200 лв., покрит ли е
неплатен наем по договора, съответно за кой месец, или не. Ответникът
заявява, че ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на
изложените твърдения в ИМ.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца, моли съдът
да уважи исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява,
че с поведението си, същият е дал повод за завеждане на настоящите искове,
които като основателни и доказани, следва да се уважат.
Добричкият районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът с доклада по делото, е приел на основание чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК,
че е сезиран с предявен от ищеца осъдителен иск срещу ответника, с правно
основание чл.232, ал.2, във вр. с чл.228 от ЗЗД, чл.79 от ЗЗД, за осъждане на
наемателя Д. М. да заплати на наемодателя В. Г., сума в общ размер на 600,00
лв., представляваща сбор от три неплатени наема /по 200лв. месечна наемна
вноска/ за периода от първи юни 2024г до 31 август 2024г., дължими по
Договор за наем, сключен на 05 март 2024г. между страните, за имот,
представляващ ателие, находящо се на адрес: гр. Добрич, ***, както и искане
за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Според чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Правната
квалификация на предявеният иск е дейност на съда, при която същият се
ръководи именно от твърденията на ищеца и от наведените от него
обстоятелства, на които се основава искането. За да обоснове твърдението си,
че между страните са създадени отношения, произтичащи от наемни
правоотношения, ищецът се позовава на представения по делото договор за
2
наем от 05.03.2024г., сключен в писмена форма /л.4-6/, който е със срок на
действие – 12 месеца, считано от датата на подписването му – 05.03.2024г.
/поради този срок, Договорът не е вписан в Агенцията по вписвания/, като
месечният наем е в размер на 200 лева, който се заплаща авансово до
дванадесето число на текущия месец в брой срещу разписка.
При сключване на договора, ответникът е заплатил депозит в размер на
200 лв., съгл. чл.3, който обаче е приспаднат от наемодателя-ищец за наема за
м. май 2024г.
Договорът може да бъде прекратен в няколко хипотези, сред които:
неплащане на наемните вноски в определения срок, както и изтичане срока на
контакта; с едномесечно писмено предизвестие от една от страните.
Договорът за наем, не е оспорен от ответната страна.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз
основа на събраните по делото писмени доказателства.
При тези факти съдът приема от правна страна следното:
Според разпоредбата на т.5.1, б.“а“ от Договора, същият се прекратява
при неплащане на наемните вноски в определения в него срок. По същество
тази клауза предоставя възможност на изправната страна (в случая
наемодателят) да развали Договора по смисъла на чл.87 от ЗЗД. Тъй като
Договорът е писмен, то волеизявлението за разваляне, също трябва да е
писмено и да изхожда от наемодателя.
Ищецът не е отправял писмена покана до ответника, но волеизявлението
за разваляне на Договора се съдържа в настоящата искова молба, която служи
за едномесечно предизвестие за прекратяване на Договора и тъй като
ответникът е получил книжата по делото на 26.02.2025г., чрез назначения му
особен представител – адвокат Д. Н., то контрактът за наем, е прекратен на
това основание, считано от 26.02.2025г.
Ищецът е приложил по делото, нот. акт №116, том 30, дело №5358/2022г
по описа на СВп-Добрич /л.7/, от който е видно, че е собственик на процесния
имот /ателие/, но въпросът за собствеността на наетата вещ, е ирелевантен за
изхода на иска по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, доколкото ответникът не е навел
никакви правопогасяващи или правоунищожаващи или правоотлагащи и др.
защитни възражения в отговора по ИМ и съдът не се налага да изследва този
въпрос.
Искът по чл.232, ал.2 от ЗЗД, като допустим, следва да бъде разгледан по
същество, касателно основателността му. валидно възникнало наемно
правоотношение между страните по делото.
Договорът за наем, е консенсуален договор - той е сключен в момента на
постигане на съгласие между страните за съществените му елементи - а
именно - относно индивидуално определената вещ, която се предоставя за
временно ползване от наемодателя, и относно заплащането на определена
цена от наемателя.
Договорът за наем, е и неформален договор, като писмената форма е от
значение за доказването му (арг. от чл.164 ал.1 т.3 ГПК), а не за
действителността на договора.
Доколкото с отговора по ИМ не се направиха никакви защитни
възражения от ответника, то съдът приема за безспорно установено, че е
налице валидно възникнало наемно правоотношение между страните по
3
делото по силата на сключен между тях договор за наем от 05.03.2024г., по
който договор, ищецът е изправна страна.
Съгласно общото правило за разпределение на доказателствената тежест
в гражданския процес, установено с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, в
тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване,
че е платил претендираната от него наемна цена.
Съдът намира, че ответникът не е ангажирал никакви годни
доказателства, които да установят, че е заплатил процесната сума в размер на
600 лв., представляваща сбор от трите наемни вноски по процесния договор за
наем за периода от м. юни 2024г. до м. август 2024г. вкл., или по 200 лв.
месечен наем.
Ето защо, доколкото ответникът не е доказал при условията на пълно и
главно доказване, че е заплатил процесната сума, съдът намира, че
предявеният от ищеца иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, за осъждане
на ответника да му заплати сумата в общ размер на 600 лв., представляваща
дължима наемна цена по договор за наем от 05.03.2024г. за периода от м. юни
2024г. до м. август 2024г. вкл., е основателен и следва да се уважи в пълния
претендиран размер.
Върху сумата от 600 лв. се дължи и законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 15.08.2024г. до окончателното й
изплащане на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца направените разноски по делото в общ размер от
450.00 лв., от които: адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв.,
съгласно представения на л.8 по делото, договор за правна защита и
съдействие от 14.08.2024г. и направени разноски за държавна такса в размер
на 50.00 лв. /л.9/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Д. М. С., ЕГН **********, гр.Добрич, ***, да
заплати на ищеца В. Г. Г., ЕГН **********, гр.Добрич, ул. ***, на основание
чл.232, ал.2 ЗЗД, сума в общ размер на 600.00 лв. /шестотин лева/,
представляваща сбора от неплатени наеми за три месеца, а именно: за периода
от м. юни 2024г. до м. август 2024г. вкл. /или по 200 лв. месечен наем/,
дължими по договор за наем от 05.03.2024г., сключен между ищеца-
наемодател и ответника-наемател, ведно със законната лихва върху сумата от
600.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
15.08.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
4
ОСЪЖДА Д. М. С., ЕГН **********, гр.Добрич, ***, да заплати на В.
Г. Г., ЕГН **********, гр.Добрич, ул. ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сума
в размер на 450.00 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща
сторени съдебни разноски по делото от ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Добрич в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5