№ 1146
гр. Велико Търново, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110100524 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС.
Ищецът Б. Й. Б., чрез пълномощника си адв.Н. от ВТАК твърди, че на
2.10.2020 г. е закупил недвижим имот, подробно описан в НА № 2353, т.12,
рег.№ 10086, дело № 1211/2020 г. на нотариус Т.Братванова, именно
Поземлен имот с идентификатор 00583.501.333 по КККР на с.****
представляващ УПИ VI-98 в кв.45 по ПУП на селото с уредени регулационни
отношения и приложена улична регулация с адрес *** с площ 1039 кв.м. при
граници: 00583.501.9528, 00583.501.329, 00583.501.98 и –583.501.99, заедно с
построените в имота сгради. Твърди, че ответникът е собственик на съседния
недвижим имот–ПИ с идентификатор 00583.501.329 и че двата урегулирани
имота са получени чрез разделяне на три парцела на бившия парцел II-98 в
кв.45 по регулационния план на с.****, за което е одобрено частично
изменение на ПУП със заповед от 16.02.2001 г. на кмета на Община
В.Търново. Съсобствеността върху трите образувани след изменението на
ПУП парцели е прекратена от праводателите на страните по делото чрез
договор за доброволна делба. Изтъква, че при реализиране на инвестиционни
намерения след геодезическо заснемане на имота си установил, че ответникът
е изградил масивна ограда успоредно на цялата регулационна линия между
двата имота, която попада изцяло в неговия имот, като отклонението към
1
уличната регулационна линия е 2,88 м., а в източния край е 1,40 м., като по
този начин ответникът е оградил и владее част от неговия поземлен имот с
площ 74 кв.м. означена в оранжев цвят на приложената към исковата молба
скица, изготвена от „Кадпроект“ ЕООД. Сочи, че оградата пречи да
упражнява в пълен обем правото си на собственост и моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да преустанови неоснователните си
действия, с които му пречи да упражнява правото си на собственост върху
част от ПИ с идентификатор 00583.501.333 с площ от 74 кв.м., като премахне
построената в имота на ищеца масивна ограда означена с червен цвят на
скицата, неразделна част от исковата молба, отстояща откъм вътрешната
регулационна граница на имотите на страните откъм уличната регулационна
линия на 2,88 м., а в източния край на 1,40 м. и да осъди ответника да предаде
на ищеца владението върху частта от ПИ с идентификатор 00583.501.333 с
площ от 74 кв.м. попадаща между изградената от ответника в ПИ с
идентификатор 00583.501.333 масивна ограда и вътрешната регулационна
граница между УПИ VI-98 и УПИ VII-98, двата в кв.45 по ПУП на с.****,
означена в оранжев цвят на скицата, неразделна част от исковата молба. В
съдебно заседание поддържа исковата претенция като заявява, че отнетата от
ищеца площ е 85 кв.м. Претендира разноски.
Ответникът Б. Й. Б., чрез пълномощника си адв.К. от ВТАК е депозирал
отговор, в който оспорва исковете, като неоснователни. Твърди, че е
придобил собствеността върху дворно място от 1675 кв.м. съставляващо
парцел VII-98 в кв.45 по регулационния план на с.**** съгласно НА № 142,
т.1, рег.№ 1199, д.105/2001 г. на нотариус Д.Раднева при граници улица,
Петър Бъчваров, Офелия ***, Анастас И., Димитър и Динка И.и, като го е
закупил от бившите собственици на имота, които са го придобили в общ дял
съгласно договор за доброволна делба на недвижим имот с нотариално
заверени подписи от 13.03.2001 г. Съгласно приложената скица от 13.03.2001
г. площта на имота е 1675 кв.м. Изтъква, че след справка в СГКК установил,
че отредения за имота му ПИ с идентификатор 00583.501.329 по КККР на
с.**** от 2008 г. е от 1574 кв.м., като разликата от 101 кв.м. вероятно се
дължи на грешка или непълнота при изработване на кадастралния план. Сочи,
че праводателите на ищеца съгласно договора за доброволна делба са
придобили собствеността върху дворно място от 1023 кв.м. съставляващо
парцел VII-98 в кв.45 по плана на с.**** и че веднага, след като той го е
2
закупил е възложил изграждането на телена ограда между неговия и съседния
имот. По протежение на тази ограда, изградена след даване на строителна
линия от правоспособни лица на нейно място през 2009-2010 г. е построена
каменната ограда, чието премахване се иска. Оспорва, че процесните 74 кв.м.
са част от имота на ищеца като твърди, че те са част от неговия имот,
алтернативно, ако се окаже, че са в неговата част прави възражение за
придобИ.ето им по давностно владение, продължило повече от 20 години. В
съдебно заседание поддържа изложеното становище.Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема за установено следното от фактическа страна:
С НА № № 2353, т.12, рег.№ 10086, дело № 1211/2020 г. на нотариус
Т.Братванова, от 2.10.2020 г. Б. Й. Б. е закупил от Динка Люцканова И. и
Димитър Люцканов И. Поземлен имот с идентификатор 00583.501.333 по
КККР на с.****, Община В.Търново , представляващ УПИ VI-98 в кв.45 по
ПУП на селото с уредени регулационни отношения и приложена улична
регулация с адрес с. ****, ул.“**** с площ 1039 кв.м. с трайно
предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване
ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план кв. 45, парцел VI -98 ,
при граници: по скица от 15.02.2018 г. на СГКК В.Търново- 00583.501.9528,
00583.501.329, 00583.501.98 и 00583.501.99, заедно с построените в имота
сгради- жилищна и селскостопанска. С НА № 142, т.1, рег.№ 1199, д.105/2001
г. от 15.03.2011 г. на нотариус Д.Раднева М. И. Г. е закупил от Александър
Александров, Веселина И., Цаню Цанев, Иво Цанев, Вера Цанева със
съгласието на майка си Светла Цанева недвижим имот: Дворно място с площ
от 1675 кв.м. съставляващо парцел VII-98 в кв.45 по регулационния план на
с.**** при граници: улица, Петър Бъчваров, Офелия ***, Анастас И.,
Димитър и Динка И.и. Видно от договор за доброволна делба на недвижим
имот с нотариална заверка на подписите от 13.03.2001 г. след одобрение на
частично изменение на регулационния план за кв. 45 на с. **** –разделяне на
парцел II от същия квартал на три парцела и преотреждането му за жилищно
застрояване, както следва- парцел II - за имот пл.№ 98, парцел VI- за имот пл.
№ 98 и парцел VII за имот пл.№ 98, праводателите на ищеца са получили в
дял дворно място от 1023 кв.м. съставляващо парцел VI -98 в кв.45 по
регулационния план на с.****, а праводателите на ответника са получили в
3
дял дворно място с площ от 1675 кв.м. съставляващо парцел VII - 98 в кв.45.
Третия дял представлява дворно място от 1485 кв.м. съставляващо парцел II -
98 в кв.45. Приложени са скица на УПИ VI -98 от 1.10.2020 г. с площ 1046
кв.м. от Община В.Търново, скица на поземлен имот № 15-991449-23.10.2020
г. на СГКК В.Търново за ПИ с идентификатор 00583.501.333 с номер по
предходен план кв.45, парцел VI -98 с площ 1039 кв.м., както и изготвена от
„Кардпроект“ ЕООД обяснителна записка и скица. Приета е скица от
13.03.2001 г. на Община В.Търново, според която парцел VII -98 в кв.45 е с
площ 1675 кв.м. По делото са събрани гласни доказателства. Св. *** е бил
нает от ищеца да извършва строителни работи в имота му и е бил там, когато
геодезистите са отишли. От тях разбрал, че оградата попада в имота на Б. и по
груби сметки е около 70 кв.м. Оградата била масивна с бетонна основа и
пречела на Б. да си ползва имота. Св.Б. е баща на ищеца. Той излага, че когато
геодезистите дошли установили, че в горния край откъм улицата оградата
била с 2,80 м., а в задния край 1,40 м. в неговото място. Оградата заемала
около 74 кв. м. от мястото и синът му нямало как да ползва имота си отвъд
нея. Св. **** живее с ответника и твърди, че в началото през 2005 г.
поставили оградна мрежа, а вдигнатата масивна ограда била по протежение на
старата ограда. Според нея имота до оградата на ответника се ползва.Св. ***
е съсед от запад на ответника. Твърди, че през 2001 г. оградата била от бетон
и мрежа, а после се изградила масивна ограда на мястото на старата ограда,
при съобразяване къде е границата. По делото е изготвена съдебно-
техническа експертиза от вещото лице Ч., според който кадастралният и
регулационният план на с.**** е одобрен със Заповед № 410 от 1975 г. Със
Заповед РД-22-124/16.02.2001 г. има ЧИЗРП за кв.45. Кадастралната карта и
кадастралните регистри са одобрени със Заповед РД-18-39/18.03.2008 г.
Уличната регулация съвпада с имотните граници на всички собственици в
с.****, а ако е имало промяна, тя е по изключително неотложни причини.
Процесният имот е поделен на три парцела, но външната регулационна линия
не е променена. При изработването на кадастралната карта регулационните
линии са представени като имотни граници. Масивната каменна ограда
изградена върху бетоновата основа на прозирна телена ограда на бетонни
колове, попадаща изцяло в ПИ с идентификатор 00583.501.333 по КККР на
с.**** заема площ от 70 кв.м. Не са открити данни за изменение на ПУП за
кв.45 след 2001 г., няма промяна на кадастралната основа на с.**** поради
4
статута му като паметник на културата; границите на имотите покриват
дворищната и улични регулации, които съвпадат с имотните граници. Според
вещото лице е допусната аритметична грешка в протокола за доброволна
делба от 2001 г. относно площта на имотите, въпреки, че по НА № 29, т.1, рег.
№ 338, д.28 от 24.01.2001 г. площта на недвижимия имот преди разделянето
му на три парцела е 4248 кв.м. , тъй като по КК, която дава точна
информация за площите, общо площта е 4084 кв.м. В съдебно заседание
вещото лице поддържа заключението. От заключението на вещото лице ****
по допуснатата повторна съдебно-техническа експертиза се установява, че
действащия за имотите на страните ПУП е ПУП за частично изменение на
кв.45 на плана на с.****, одобрен със Заповед РД-22-124/16.02.2001 г. на
кмета на Община В.Търново , тъй като той е приложен при извършване на
делба на бившия парцел II-98 от кв.45, чрез договор за доброволна делба от
13.03.2001 . Регулационната граница между УПИ VI-98 от кв.45 по плана на
с. **** не съвпада с построената на терена масивна ограда. Площта
попадаща между изградената в имот с идентификатор 00583.501.333 масивна
ограда и регулационната граница между УПИ VI -98 и VII -98 от кв.45 по
плана на с.**** е 85 кв.м. Няма регулационни промени за УПИ VII -98 и УПИ
VI -98 от кв.45 по плана на с.**** от 2001 г. до настоящия момент, направени
в резултат на проведени преписки за изменение на ПУП. Има минимални
разлики в регулационните граници, които се дължат на приемането и
одобряването на нов план на с.**** през 2002 г. Границата между имоти
00583.501.333 и 00583.501.329 по кадастралната карта на с.**** съвпада с
регулационната граница между УПИ VI -98 и УПИ VII -98 от кв.45 по
плановете на с.**** от 1975 г. и от 2002 г. Регулационната граница между
УПИ VI -98 и УПИ VII -98 от кв.45 по плана на с.**** не съвпада с границата
на имотите по кадастралния план , тъй като към момента на извършване на
делбата такава граница не е съществувала и не е била нанасяна впоследствие.
Разликата от 101 кв.м. в квадратурата на имот 00583.501.329 по кадастралната
карта и документа за собственост се дължи на допусната техническа грешка
при изписването на определената площ на УПИ VII -98 в преписката за
частично изменение на ПУП, одобрена със Заповед РД-22-1248/16.02.2001 г.
преди извършване на корекциите, като вместо цифрата „5“ в числото 1590
кв.м. съответстващо на първоначалната определена площ е изписана цифрата
„6“. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. От
5
заключението на вещото лице Б. по допуснатата допълнителна съдебно-
техническа експертиза се установява, че приложените скици към Заповед РД-
22-124/16.02.2001 г. са част от проекта за ЧИ на ЗРП, но измерванията за
площта на парцелите формирани с проекта се правят върху плана на
населеното място, след като проекта бъде нанесен там. Нанасянето на проекта
върху плана става след влизане в сила на съответната заповед. Върху плана
се пренася графиката от скицата по регулационната съставка, така че дори да
има разлика между двете скици на Приложение 1.2 към СТЕ на инж.**** това
не би повлияло върху площта на имота, която се вписва върху специално
издадена за сделката скица /л. 32 от делото/ и е вписана в документа за
собственост на ответника. При липса на координатни кръгове не може да се
сравни съдържанието на двете графики по скиците на Приложение 1.2. След
сканиране и мащабиране на част от плана на с.**** вещото лице определя
площ на УПИ II-98 от кв.45 от 4175 кв.м. В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си. Изготвена е и съдебно-техническа оценъчна
експертиза, при която вещото лице Д. е заключила, че стойността на
разходите за труд при премахването на оградата е 1860 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е за признаване правото на собственост и предаване на
владението върху реална част от недвижим имот с идентификатор
00583.501.333 с площ от 74 кв.м. попадаща между изградената от ответника в
ПИ с идентификатор 00583.501.333 масивна ограда и вътрешната
регулационна граница между УПИ VI-98 и УПИ VII-98 в кв.45 по ПУП на
с.**** , означена в оранжев цвят на скицата, неразделна част от исковата
молба и иск за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост
върху ПИ 00583.501.333 с площ от 74 кв.м., като премахне построената в
имота на ищеца масивна ограда, означена с червен цвят на скицата,
неразделна част от исковата молба, отстояща от вътрешната регулационна
граница на имотите на страните откъм уличната регулационна линия на 2,88
кв.м., а в източния край на 1,40 кв.м. В съдебно заседание ищецът уточнява,
че процесната площ е от 85 кв.м. и иска съдът да се произнесе с решение,
съобразявайки изготвените Приложение № 6 и Приложение № 7 към СТЕ на
вещото лице ****. Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът
6
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има
основание за това. При иск по чл. 108 ЗС ищецът следва пълно и главно да
докаже, че е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във
владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта
без основание. Ответникът от своя страна следва пълно и главно да установи
наведените възражения, от които черпи доводите си за неоснователност на
исковата претенция. За уважаване на негаторния иск по чл.109 от ЗС ищецът
следва да докаже собствеността си върху имота, в който ответникът създава
пречки, поради които собственикът на имота не може да го използва
пълноценно, както и обстоятелствата, които затрудняват упражняването на
правото му на собственост. От събраните доказателства се установи,че
ищецът се легитимира като собственик на недвижим имот съгласно приетия
НА № 2353, т.12, рег.№ 10086, дело № 1211/2020 г. на нотариус Т.Братванова,
именно Поземлен имот с идентификатор 00583.501.333 по КККР на с.****,
Община В.Търново , представляващ УПИ VI -98 в кв.45 по ПУП на селото с
уредени регулационни отношения и приложена улична регулация с адрес ***
с площ 1039 кв.м. при граници: 00583.501.9528, 00583.501.329, 00583.501.98 и
–583.501.99, заедно с построените в имота сгради. Ответникът е собственик
на съседен недвижим имот съгласно НА №142, т.1, рег.№ 1199, д.105/2001 г.
от 15.03.2011 г. на нотариус Д.Раднева, именно Дворно място с площ от
1675 кв.м. съставляващо парцел VII-98 в кв.45 по регулационни план на
с.**** при граници: улица, Петър Бъчваров, Офелия ***, Анастас И.,
Димитър и Динка И.и. Не е спорно, че праводателите на страните са
придобили съответните имоти, след като е подписан договор за доброволна
делба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите от 13.03.2001 г.
Същият е сключен след одобрение на частично изменение на регулационния
план за кв. 45 на с.**** със Заповед РД-22-124/16.02.2001 г. на кмета на
Община Велико Търново, с което парцел II от кв.45 се разделя на три
парцела и преотреждането му за жилищно застрояване. По делото са приети
заключенията на вещите лица по допуснати три съдебно-технически
експертизи. Както вещото лице Ч., така и вещото лице **** излага, че няма
регулационни промени за УПИ VII -98 и УПИ VI-98 от кв.45. И двете вещи
лица сочат, че е налице грешка при отразяването на площта на имота на
ответника след разделянето на УПИ II-98 на три самостоятелни УПИ, като
според ВЛ Ч. грешката е аритметична и е направена още в протокола за
7
доброволна делба, а после е пренесена във времето. Вещото лице **** сочи,
че разликата от 101 кв.м. в площта на имота на ответника от документа му за
собственост и от площта на нанесения в КККР имот с идентификатор
00583.501.329 идва от допусната техническа грешка в преписката по
частичното изменение на ПУП от 2001 г., като имотът е вписан вместо с площ
от 1590 кв.м. с площ от 1690 кв.м. От друга страна вещото лице Ч. сочи, че по
КККР площта на имота УПИ II-98 в кв.45 е 4084 дка, а не както е посочено в
НА № 29,т.1, рег.№ 338, д.28 от 24.01.2001 г.- 4248 дка, или в протокола за
делба сумарно от трите имота- 4,183 дка. Вещото лице Б. след направени от
него измервания е установил площ на УПИ II-98 в кв.45 от 4175 кв.м. Така
или иначе, доколкото имотите се индивидуализират с техните граници, а не с
площта им, въпросът относно констатираните несъответствия в площта е
неотносим към предмета на спора. И двете вещи лица установяват , че не са
извършвани регулационни промени за двата имота от 2001 г. до момента и че
регулационните граници след изменението на плана съгласно Заповед РД 22-
1248/16.02.2001 г. са станали имотни граници. След като и двете вещи лица,
чиито заключения съдът кредитира като компетентни и обосновани заявяват,
че построената масивна ограда не съвпада с регулационната граница между
УПИ VI-98 и УПИ VII-98, то се налага извода, че оградата попада в имота на
ищеца. Оградата според показанията на св. **** и св.*** е издигната на
мястото на старата ограда и вещото лице Ч. потвърждава това, сочейки, че тя
е изградена върху бетоновата основа на прозирна телена ограда на бетонови
колове, но тя не съвпада с регулационната граница между УПИ VI-98 и УПИ
VII-98 от кв.45 по плана на с.**** от 2002 г. и не е имотна граница. Както
отбелязва вещото лице ****, липсват и доказателства за твърденията на
ответника, че тя е построена след даване на строителна линия от
правоспособни лица. Заключенията по двете експертизи не се изключват
взаимно, а само се допълват, като при установените различия относно
площта, попадаща между изградената в имота на ищеца масивна ограда и
регулационната граница между двата УПИ , която според ВЛ Ч. е 70 кв.м., а
според ВЛ **** е 85 кв.м. следва да се отчете, че ВЛ **** е направила
геодезическо заснемане на 11.12.2021 г. в присъствие на страните.
Неразделна част от заключението на вещото лице **** са приложенията към
него, като в Приложение № 6 със зелена линия е очертан контурът на
заснетата ограда, а Приложение № 7 онагледява площта, заключена между
8
УПИ VI-98 и УПИ VII-98 в кв.45 от 85 кв.м. При анализ на релевантните към
делото доказателства съдът приема за доказано, че масивната ограда
построена от ответника е в имота, собственост на ищеца и че така ответникът
е отнел владението на реална част от имота на ищеца от 85 кв.м., без да има
основание за това. Поставената ограда означена в Приложение № 6 по
зелената линия, означена с цифрите от 2 до 4 препятства ищеца да упражнява
в пълен обем правото си на собственост върху тази част от имота, за което
свидетелстват и разпитаните св.Б. и св.***, поради което следва да бъде
премахната от ответника. Ищецът проведе пълно и главно доказване на
фактическите си твърдения съобразно разпределената му доказателствена
тежест, поради което предявените искове следва да бъдат уважени. Що се
отнася до възражението на ответника за придобИ.е на тази част от имота на
ищеца по давностно владение упражнявано повече от 20 години, същото е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.1 от ЗУТ реално
определени части от поземлени имоти в границите на населените места и
селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по
давност само, ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19,
каквато хипотеза досежно процесната реална част не е налице. Не може да се
приложи и разпоредбата на чл.200,ал.2 от ЗУТ, съгласно която изискването на
ал.1 не се прилага, ако частта от поземления имот се присъединява към
съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на
изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот, тъй като става
реч за урегулиран поземлен имот. / вж. Решение № 102/30.05.2016 г. по гр.д.
№ 5728/2015 г. на ВКС, първо г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Мотивиран от горното съдът счита, че следва да се приеме за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на реална част от ПИ с
идентификатор 00583.501.333 с площ от 85 кв.м. , заключена между
построената от ответника масивна ограда и регулационната граница между
УПИ VI-98 и УПИ VII-98 в кв.45, по плана на с.**** , онагледена в
Приложение № 7 към заключението на СТЕ на л. 91 от делото в зелен цвят и
да осъди ответника по реда на чл. 108 от ЗС да предаде на ищеца владението
върху тази реална част. Следва да се осъди ответника на основание чл.109 от
ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на
собственост на ищеца върху описаната реална част от ПИ с идентификатор
00583.501.333 по КККР на с.****, представляващ УПИ VI-98 в кв.45 по
9
плана на с.****, като премахне съществуващата масивна ограда разположена
в УПИ VI -98 означена на Приложение № 6 към СТЕ на стр. 90 от делото със
зелен цвят по протежение на линията от 2 до 4 .
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно
приложения списък по чл. 80 от ГПК възлизащи на 1790 лева за заплатени
държавни такси, възнаграждения за вещи лица и адвокатски хонорар.
Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
заплатено от ищеца е неоснователно, доколкото за иска по чл.108 от ЗС се
предвижда минимално възнаграждение от 600 лева съгласно чл.7,ал.5 от
Наредба №182004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а за иска по чл.109 от ЗС , който в случая е оценяем
съобразно ТР №4/2015 г. на ОСГК минималното възнаграждение съгласно чл.
7,ал.2,т.1 от цитираната наредба е 325 лева, но възнаграждението до 600 лева,
заплатено от ищеца не следва да се намалява, имайки предвид фактическата и
правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение
на М. И. Г. с ЕГН ********** от гр****, че Б. Й. Б. с ЕГН ********** от
гр*** е собственик на реална част от ПИ с идентификатор 00583.501.333 с
площ от 85 кв.м. , заключена между построената от М. И. Г. масивна ограда и
регулационната граница между УПИ VI-98 и УПИ VII-98 в кв.45 по плана на
с.**** , онагледена в Приложение № 7 към заключението на СТЕ на л. 91 от
делото в зелен цвят и ОСЪЖДА М. И. Г. ДА ПРЕДАДЕ на Б. Й. Б.
владението върху тази реална част.
ОСЪЖДА М. И. Г. с ЕГН ********** от гр**** на основание чл.109 от
ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на
собственост на Б. Й. Б. върху описаната реална част от ПИ с идентификатор
00583.501.333, като премахне съществуващата масивна ограда разположена в
УПИ VI-98, означена на Приложение № 6 към СТЕ на стр. 90 от делото със
зелен цвят по протежение на линията от 2 до 4.
10
ОСЪЖДА М. И. Г. с ЕГН ********** от гр****,да заплати на Б. Й. Б. с
ЕГН ********** от гр.*** направените по делото разноски в размер на 1790 /
хиляда седемстотин и деветдесет/ лева .
Решението подлежи на обжалване, чрез ВТРС пред ВТОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11