№........................................... 2019г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на двадесет и трети януари 2019г., в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при
секретаря Елена Воденичарова
с участието на прокурор С.И.
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело №3214 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203, ал.1 АПК вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Производството е образувано по исковата молба на Д.П.Д. срещу Областна дирекция на МВР гр.Варна с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и претендирани имуществени вреди в размер на 420лв. и мораторна лихва в размер на 109.89лв. считано от влизане на решение 724/11.04.2016г. на ВРС, ХІІІ състав по нахд 913/2016г. в сила до предявяване на исковата претенция пред съда.
В исковата молба ищецът твърди, че на Д.П.Д. е съставен АУАН № 899724/11.12.2015г. за нарушение на разпоредбата на чл.86, т.1 от ЗОБВВПИ, въз основа на който е издадено НП 0445а-62/04.02.2016г. на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна. НП е оспорено пред ВРС и отменено с решение 724/11.04.2016г. на ВРС, ХІІІ състав по нахд 913/2016г.. Жалбата срещу НП е подадена чрез адвокат, като се сочи, че е заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство в размер на 420лв. Претендират се вреди от отмененото НП в размер на 420лв.
В открито съдебно заседание чрез процесуален представител ищецът поддържа иска и моли за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва
предявения иск по основание и размер.
Прокурорът в открито съдебно заседание дава
заключение за основателност на предявения иск.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените
по делото доказателства, за да се произнесе съобрази от фактическа страна
следното:
Искът е допустим – исковата молба е предявена от
лице с активна процесуална легитимация в писмена форма. Разгледан по същество е
неоснователен.
Видно от представените доказателства по нахд 913/2016г. по описа
на ВРС за 2016г., е отменено с решение 724/11.04.2016г. НП 0445а-62/04.02.2016г.
на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна.
Решението е влязло в законна сила.
От въззивната жалба по нахд 913/2016г. се
установява, че е подписана от адв. Д.Б.. От протокола от публично съдебно
заседание проведено на 30.03.2016г. по нахд 913/2016г. се констатира, че адв. Д.Б.
е представлявала жалбоподателя, като е направила доказателствено искане за
приемане на удостоверение за настоящ адрес на г-н Д., което е било уважено от
председателя на съдебния състав. По въззивното дело са представени пълномощно и
договор за правна помощ.
Тези факти не са спорни между страните, а и се
установяват от приложените по нахд. 913/2016г. по описа на ВРС документи.
Съдът констатира, че приложените пълномощни и
договори за правна помощ не са от кочан на адвокатска колегия и не
удостоверяват безспорно извършено плащане. Съдържанието на договора за правна
защита и съдействие /стр.10 от преписката по нахд 913/2016г./ е противоречиво
по смисъл – посочен е начин на плащане – в брой при подписване на договора за
правна помощ и платена сума – 420лв., по сметка -0лв. Съдържанието на договора
за правна помощ за водене на настоящото дело е различно, в него не е посочено
плащане по сметка, а само сума платена в брой. Подписите под договорите за
правна помощ приложени към настоящото производство и по нахд 913/2016г. видимо
и много се различават от подписа на жалбоподателя при връчване на НП, както и
от начина на изписване на името на жалбоподателя в НП. Налага се извод, че
липсват доказателства, че г-н Д. е заплатил сумата от 420лв. и подписал
договора за правна помощ по нахд 913/2016г.
Не следва извод за действително извършване на
разхода за заплащане на адвокатско възнаграждение по подаване на жалбата по нахд
913/2016г. по описа на ВРС, към момента
на подаването й или до приключване на устните прения по делото, т.е. не се
обосновава извод за действително извършване на разхода за заплащане на
адвокатското възнаграждение и респ. настъпване на вреда за ищеца.
При постановяване на настоящото
решение съдът съобрази съдебната практика по Решение № 3900/20.03.2013г.
постановено по адм.д. 7157/12г. от състав на Трето отделение на ВАС, с
докладчик П. Г.; Решение № 8703/20.06.2011г. постановено по адм.д. 5160/11г. от
състав на Трето отделение на ВАС, с докладчик П. Г., Решение №
6106/11.05.2010г. постановено по адм.д. 12448/09г. от състав на Трето отделение
на ВАС, с докладчик В. К.; Решение № 16713/19.12.2011г. постановено по адм.д.
9912/11г. от състав на Трето отделение на ВАС, с докладчик В. П., съгласно
която за решаване на спора следва да
бъде извършена преценка налице ли предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
осъждане на ответника издател на отменения акт за заплащане на обезщетение на
ищеца.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. За да е основателен иск по
чл.1 от ЗОДОВ следва да са налице в кумулативност следните три предпоставки: 1.
Наличие на вреда.; 2. Незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. И 3. Причинната връзка между тях.
От доказателствата по делото не може да бъде обоснован извод, че е налице първата предпоставка – ищецът да е извършил разход за заплащане на възнаграждение на адвокат. На изложените съображения съдът намира, че не е доказан фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора неоснователно е искането на процесуалният представител на ищеца за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искът предявен от Д.П.Д. срещу Областна дирекция на МВР гр.Варна с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и претендирани имуществени вреди в размер на 420лв. и мораторна лихва в размер на 109.89лв. считано от влизане на решение 724/11.04.2016г. на ВРС, ХІІІ състав по нахд 913/2016г. в сила до предявяване на исковата претенция пред съда.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България.
Съдия: