№ 9072
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110116756 по описа за 2024 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени главен
конститутивен иск по чл. 31,ал.2 ЗЗД (за унищожаване на договор поради
недееспособност на страна), евентуален установителен иск по чл.124,ал.4, изр.2 ГПК
във връзка с чл.576 ГПК във връзка с чл.578,ал.4 ГПК и чл.574 ГПК (за установяване
нищожност на нотариален акт) и евентуален установителен иск по чл.226, ал.3,предл.2
ЗЗД (за установяване нищожност на договор за дарение поради противоречие на закона или
на добрите нрави на мотива за дарението и на договора за дарение ).
В исковата молба от името на ищеца Д. Д. Д. се твърди, че на 23.03.2021г.
наследодателката на ищеца и негова майка – П.Г.В сключила с ответника договор за дарение
на притежаваната от нея 1/2 идеална част от имот с идентификатор 68134.702.2054.4.19 ,
находящ се в град София, ул. „**** , с площ от 48, 74 кв.м. , състоящ се от входно антре, стая
, кухня, баня с тоалетна и балкон, заедно с избено помещение № 15 с площ от 3, 39 кв.м . и
1, 380 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
позмелния имот , в който е построена сградата. Обосновава се становище , че „към
момента на извършване на дарението П.Г.В не е била дееспособна – не е могла да разбира и
да ръководи действията си” , като според ищцовата страна „доказателството за нейната
недееспособност произтича от самия договор”, което е основание по чл.31,ал.2 ЗЗД за
унищожаемостта му. Посочва се , че П.Г.В се е водила на диспансерен отчет в
ЦПЗ”Професор Н.Ш” с диагноза F20.0 параноидна шизофрения. Сочат се доводи, според
които назначената от нотариус Б.Н. психиатрична експертиза на П.Г.В , цитирана в
нотариалния акт № 17 от 23.03.2021г., том І, рег. № 686, дело № 16/2021г. на нотариус Б.Н.,
удостоверяващ договора за дарение , не е в съотвествие с разпоредбата на чл.578, ал.4 ГПК
1
, която според пълномощника на ищеца не предоставя на нотариуса правомощия „да
установява дееспособност на лице , страдащо от психично заболяване”, нито да установява
„дали едно лице е под въздействието на наркотици , медикаменти, упойващи вещества ,
сугестия или манипулация”. Според ищцовата страна нотариалният акт , удостоверяващ
договора за дарение , противоречи на закона и на добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1
ЗЗД , а самият договор е нищожен поради липсата на основание – чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД ,
тъй като в „нотариалния акт липса мотив на дарителката да извърши дарението” , като
„няма разумна причина майката на ищеца да изяви дарствено намерение и да подари
единствения си недвижим имот на едноутробния брат (ответникът – б.с.) , който няма нищо
общо с произхода на правата й върху имота (който е наследен от баща й – б.с.)”, въпреки че
се посочва, че П.В. е била разведена с бащата на ищеца от 2002г. , като не е упражнявала
родителските права върху ищеца като нейн син.
В първото (и единствено) открито заседание по делото на 16.05.2025г.
пълномощникът на ищеца е предявил искане за изменение на основанието на
установителния иск за установяване нищожност на процесния договор за дарение, като то
се счита : противоречие на закона или на добрите нрави на мотива за дарението и на
договора за дарение. Това искане по чл.214,ал1 ГПК е формулирано устно от адвоката на
ищеца в заседанието и писмено в представена от него в същото заседание писмена молба.
В първото открито заседание по делото на 16.05.2025г. пълномощникът на ищеца е
отеглил евентуалният конститутивен иск по чл.30 ЗН.
Окончателните искове, предявени от ищеца , са следните :
- главен конститутивен иск по чл. 31,ал.2 ЗЗД за унищожаване на договора за
дарение, удостоверен в нотариалния акт № 17 от 23.03.2021г., том І, рег. № 686, дело №
16/2021г. на нотариус Б.Н., поради липсата на дееспособност на дарителката П.Г.В към
момента на сключване на договора ;
- евентуален установителен иск по чл.124,ал.4, изр.2 ГПК във връзка с чл.576
ГПК във връзка с чл.578,ал.4 ГПК и чл.574 ГПК за „признаване” нищожността на
нотариалния акт № 17 от 23.03.2021г., том І, рег. № 686, дело № 16/2021г. на нотариус Б.Н.,
поради противоречие със закона – чл.574 ГПК и с добрите нрави по смисъла на чл.26 ,ал.1
,предл.3 ЗЗД ;
- евентуален установителен иск по чл.226, ал.3,предл.2 ЗЗД за обявяване за
нищожен на договора за дарение, удостоверен в нотариалния акт № 17 от 23.03.2021г., том І,
рег. № 686, дело № 16/2021г. на нотариус Б.Н., поради противоречие на закона или на
добрите нрави на мотива за дарението и на договора за дарение.
Процесуалното условие за разглеждането на първия евентуален иск по чл.124, ал.4,
изр.2 ГПК във връзка с чл.576 ГПК във връзка с чл.578,ал.4 ГПК е отхвърлянето на главния
иск по чл.31,ал.2 ЗЗД.
Процесуалното условие за разглеждането на втория евентуален иск по чл.226,
2
ал.3,предл.2 ЗЗД е отхвърлянето на първия евентуален иск по чл.124, ал.4, изр.2 ГПК във
връзка с чл.576 ГПК във връзка с чл. 578,ал.4 ГПК.
С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 16.05.2025г., е
ПРЕКРАТЕНО на основание чл.232 ГПК настоящото съдебното производство по гр.д. №
16756/2024г. по описа на СРС, 68 състав в частта му относно предявения евентуален
конститутивен иск по чл.30 ЗН поради оттеглянето на този иск от пълномощника на
ищеца в същото заседание.
С протоколно определение, постановено в откритото заседание на 16.05.2025г., е
допуснато на основание чл.214,ал.1 ГПК изменение на основанието на евентуалния
установителен иск за установяване нищожност на процесния договор за дарение , както е
поискано от адвоката на ищеца в същото заседание : основанието за нишожност на
процесния договор за дарение да се счита по чл.226,ал.3, предл.2 ЗЗД , а именно :
противоречие на закона или на добрите нрави на мотива за дарението и на договора за
дарение.
С протоколно определение , постановено в откритото съдебно заседание на
16.05.2025г. , е ОТХВЪРЛЕНО предявеното от адвоката на ищеца в същото заседание
искане за отвод на председателя на 68 състав при СРС от разглеждането на настоящото дело
, тъй като не са налице никакви основания по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, защото
отхвърлянето на доказателствените искания на страните е законово правомощие на Съда,
а не израз на пристрастност.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявените
искове. При устните състезания в заседанието на 16.05.2025г. адвокатът на ищеца е
пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът С. Т. С. оспорва изцяло исковете видно от изявленията на
пълномощника му в представения на 05.09.2024г. отговор на исковата молба. Оспорва се
основателността на главния иск по чл.31,ал.2 ЗЗД като се твърди , че от съдържанието на
процесния договор за дарение „не може да се направи извод , че при извършване на сделката
П.В. като дарител не е разбирала свойството и значението на постъпките си и не е могла да
ръководи действията си” , доколкото в него „няма някакви необичайни клаузи”. Оспорва се и
иска за обявяване нищожността на процесния нотариален акт , като се сочат доводи , че
нотариусът е изпълнил задълженията си по чл.578 ,ал.4 ГПК, включително и чрез
назначаване на психиатрично-психологичната експертиза. Посочва се , че мотивът за
дарението и основанието на договора за дарение е „благодарност (на дарителката – б.с.) за
проявените дълготрайни грижи” от ответника като нейн брат , който единствен след 2008г.
се е грижил за П.В. , като й е осигурявал средства за издръжка , включително я е спасил от
нападение през февруари 2021г. Обяснява се , че от 2002г. П.В. е разведена с бащата на
ищеца , комуто са били предоставени родителските права и който е отчуждил ищеца от
майка му до степен , при която те не са поддържали никакви отношения , а ищецът дори е
заявявал пред полицейските органи , че „няма майка”. Оспорва се и първоначално
предявения иск по чл.30 ЗН , като се твърди , че ищецът не е приел под опис наследството ,
3
а и запазената му част не е накърнена , тъй като същият е наследил от баба си (майката на
П.В.) и други имоти , които според ответната страна следва да се включат в масата на
несъстоятелността.
В откритото заседание на 16.05.2025г. пълномощник на ответника е посочил, че не
възразяват относно оттеглянето от ищцовата страна на евентуалния иск по чл.30 ЗН, а
по отношение на поисканото от адвоката на ищеца изменение на основанието на
установителния иск за установяване нищожност на договора за дарение е предоставено на
преценката на съда.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 16.05.2025г. адвокат на
ответника е пледирал за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд,68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК, намира за
установено от фактическа и от правна страна следното :
ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ГЛАВНИЯ КОНСТИТУТИВЕН ИСК
ПО ЧЛ. 31,АЛ.2 ЗЗД :
Предявеният конститутивен иск по чл.31,ал.2 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Като писмено доказателство по настоящото дело е приет нотариален акт № 17, том
І, рег. № 686, дело № 16/23.03.2021г. на нотариус Б.Н., удостоверяващ договор за дарение на
1/2 идеална част от имот с идентификатор 68134.702.2054.4.19 , находящ се в град София,
район „Слатина”, ул. „**** , ап. 19, с площ от 48,74 кв.м. , състоящ се от входно антре, една
стая , кухня, баня с тоалетна и балкон, заедно с избено помещение № 15 с площ от 3, 39 кв.м
. и 1, 380 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
позмелния имот , в който е построена сградата.
Като дарител по процесния договор за продажба е вписана П.Г.В , която е майка на
ищеца видно от представеното по делото удостоверение за наследници , изх. № РСЛ24-
УГ01-778/25.01.2024г. , издадено от Столична община , район „Слатина” , и едноутробна
сестра на ответника видно от представеното по делото удостоверение,изх. № РСЛ24-
УГ01-8355/ 03.09.2024г., издадено от Столична община , район „Слатина” , за наследниците
на Т.С.Т. (майка на П.Г.В и на ответника , съответно баба на ищеца).
Като дарен по процесния договор е вписан ответникът С. Т. С., който , както бе
посочено , е едноутробен брат на дарителката П.Г.В, което е доказано чрез цитираното
удостоверение,изх. № РСЛ24-УГ01-8355/ 03.09.2024г., издадено от Столична община , район
„Слатина” , за наследниците на Т.С.Т.. В нотариалния акт е посочено , че дареният е брат на
дарителката.
Към момента на сключването на договора за дарение – 23.03.2021г. дарителката П.Г.В и
дареният С. Т. С. са били съсобственици на процесния апартамент при равни квоти –
всеки от двамата е притежавал 1/2 идеална част от правото на собственост върху имота.
4
Това е отбелязано в нотариалният акт № 17, том І, рег. № 686, дело № 16/23.03.2021г. на
нотариус Б.Н., и то е в съотвествие със съдържанието на нотариален акт № 40, том V, рег.
№ 8798, дело № 764/24.10.2008г. на нотариус А.Л. , удостоверяващ предходен договор за
дарение на 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот от дарителя
С.Г.В. на дарения С. Т. С.. Дарителят по този предходен договор за дарение – С.Г.В. е брат
на П.Г.В и едноутробен брат на дарения С. Т. С. (ответникът по настоящото дело), което се
установява от представеното по делото удостоверение,изх. № РСЛ24-УГ01-8355/
03.09.2024г., издадено от Столична община , район „Слатина” , за наследниците на Т.С.Т.
(майка на тримата).
В т. ІV от нотариален акт № 17, том І, рег. № 686, дело № 16/23.03.2021г. на нотариус
Б.Н. е посочено , че дарителката П.Г.В си запазва пожизнено и безвъзмездно ограничено
вещно право на ползване върху даряваната 1/2 идеална част от имота.
С исковата молба по настоящото дело е представена Медицинска справка №
1403/07.03.2024г. от ЦПЗ”Професор Н. Шипковенски” , в която е посочено , че П.Г.В „се
води на диспансерен отчет в Центъра за психично здраве „Професор Н. Шипковенски”
ЕООД от 01.03.2000г. с диагноза F20.0 Параноидна шизофрения” , като изрично в тази
медицинска справка е отбелязано , че тя не е медицинско удостоверение за психично
здраве и не съдържа информация от или във връзка с регистъра по чл.147а от Закона за
здравето”, а е издадена „по искане на лицето” (очевидно се има предвид наследник на
лицето П.Г.В-б.с.).
По настоящото дело не са представени никакви други първични медицински
документи , удостоверяващи психично заболяване на дарителката П.Г.В през периода ,
предшестващ сключването на процесния договор за дарение – 23.03.2021г.
С исковата молба е представено съдебно решение № 11 от 28.01.2002г. по гр.д. №
1663/2001г. на СРС, БК, 85 състав , с което е прекратен гражданския брак между П.Г. Д.а и
Д Д. Д. и е одобрено Споразумение по чл.99,ал.3 СК/1985г.–отм./ . Но нито в съдебното
решение , нито в бракоразводното споразумение е посочено , че причина за развода е
психично заболяване на съпругата П.Г. Д.а, като изрично е вписано , че съдът не се
произнася по вината според постигнатото между страните споразумение. Твърдението на
ищеца в исковата молба, според което причина за развода на родителите му , е психично
заболяване на майка му П.Г. Д.а , се опровергава от съдържанието на бракоразводното
съдебно решение и на одобреното с него бракоразводно споразумение.
Недоказано е и твърдението на ищеца в исковата молба , че от психично заболяване е
страдал и С.Г.В. (брат на П.Г.В и втори съсобственик на процесния имот до 24.10.2008г.
заедно с нея), който първи е прехвърлил на ответника С. Т. С. (техен едноутробен брат)
притежаваната от него 1/2 идеална част от имота чрез договор за дарение от 24.10.2008г. По
настоящото дело няма никакви доказателства за психично заболяване на С.Г.В. , а и това е
НЕОТНОСИМО към предмета на разглежданите искове , които касаят договор за дарение ,
по който С.Г.В. не е страна.
В бракоразводното съдебно решение № 11 от 28.01.2002г. по гр.д. № 1663/2001г. на
5
СРС, БК, 85 състав е посочено , че родителските права върху роденото от брака малолетно
дете – Д. Д. Д. (ищецът по настоящото дело ) се предоставят на бащата Д Д Д..
По настоящото дело страните не спорят , че ищецът не е поддържал никакви
отношения с неговата майка П.Г.В след развода на родителите му. Ищецът не е оспорил
твърденията на ответната страна в отговора на исковата молба , че той е заявил през 2014г.
на полицаи, които са го потърсили във връзка с изгубване на П.Г.В в района на Годеч, че
„няма майка и никога не е имал”.
В нотариалния акт № 17, том І, рег. № 686, дело № 16/23.03.2021г. на нотариус Б.Н. е
посочено изрично , че преди издаването му нотариусът е „разяснил на страните в
нотариалното производство ясно и недвусмислено фактическото положение и правните
последици от настоящоя договор и се убедил , че те го сключват по добра воля и , че
разбират смисъла и значението на акта , който извършват”.
В нотариалния акт № 17, том І, рег. № 686, дело № 16/23.03.2021г. на нотариус Б.Н. е
отбелязано изрично и следното : „...СТРАНИТЕ МИ ЗАЯВИХА, че разбират правните
последици на настоящия нотариален акт, желаят тяхното настъпване и декларират , че
сищият не е симулативен, привиден или прикрит и разбират значението на акта , който
извършват , а също и , че не действат при крайна нужда , че условията на настоящия
договор не са крайно неизгодни за тях , че са в моята кантора по собствено желание, без
чужда принуда”, както и , че „не са употребявани упойващи средства или наркотични
вещества , водещи до : неразбиране значението на действието, което извършват и
неспособност за правилна ориентация в обстановката”.
В нотариалния акт № 17, том І, рег. № 686, дело № 16/23.03.2021г. на нотариус Б.Н. е
изрично вписано , че преди подписването на нотариалния акт нотариусът се уверил, че
„страните са без видими признаци за психически заболявания”.
В нотариалния акт № 17, том І, рег. № 686, дело № 16/23.03.2021г. на нотариус Б.Н. е
ДОБАВЕНО ИЗРИЧНО СЛЕДНОТО: „..дарителят заяви , че страда от параноидна
шизофрения , но има критично отношение към заболяването си и регулярно приема
поддържаща лекарствена терапия , като се намира в стабилна медикаментозна ремисия,
факт, установен от медицинската документация и от експертното заключение на
назначените от нотариуса вещи лица – психиатър и магистър-психолог”. В същия
нотариален акт ИЗРИЧНО Е ПОСОЧЕНО , че нотариусът се е уверил от комбинираната
психиатрично-психологическа нотариална експертиза на вещите лица – психиатъра
М.И.К.Д. и магистър-психолога С.П.С. в писмена форма , че „дарителят разбира смисъла
и значението на настоящия нотариален акт и желае превните последици от
извършеното от него правно действие” .
С отговора на исковата молба ответникът е представил заверено копие от заключение
по Психиатрично-психолична нотариална експертиза , изготвена на 23.03.2021г. от
лекар-психиатър М.И.К.Д. и експерт психолог С.П.С. , за което се твърди , че е част от
нотариалната преписка , по която е съставен и нотариалния акт № 17, том І, рег. № 686, дело
6
№ 16/23.03.2021г. на нотариус Б.Н.. Съдържанието на тази нотариална експертиза е в
съответствие с посоченото от нотариуса в нотариалния акт относно дееспособността
на П.Г.В. В експертното заключение е отбелязано , че е изготвено „в присъствието и с
участието на Б.Н. – нотариус”. Вписано е , че П.Г.В е с „правилно нервнопсихично
развитие в детството , първо дете в семейство с три деца , има двама братя, със средно
образование” , но „след развод през 2000г. преживява психична криза – остро психологично
разстройство , впоследствие формулирано като параноидна шизофрения”. В експертизата
е посочено, че П.Г.В „от 10 години е в пълноценна ремисия , няма както позитивни , така и
негативни симптоми, приема поддържаща терапия, грижи се за себе си , за делата си ,
социално интегрирана , има приятелски кръг , с който контактува” ; „представя се
психомоторна спокойна , в съзнание , критична , контактна , емоционално и волево
стабилна” , всички когнитивни функции , като ориентация , внимание, памет , мислене са в
норми. Изводите на вещите лица са , че у П.Г.В са „налице възможности за вземане на
адекватни решения с оглед изискванията на реалността” и „по-конкретно П.Г.В е
дееспособна , годна за извършване на сделка с недвижим имот” , като „тя категорично,
изразявайки волята си , е дала съгласие и изразила желание брат й С. Т. Славов да придобие
чрез дарение нейната 1/2 идеална част от жилище – гарсониера , запазвайки првото си да го
ползва безвъзмездно и пожизнено” и е подписала съответните нотариално изискуеми
декларации и нотариалния акт.
От представеното по настоящото дело удостоверение за наследници , изх. № РСЛ24-
УГ01-778/25.01.2024г. , издадено от Столична община , район „Слатина” се установява, че
дарителката по процесния договор за дарение от 23.03.2021г. - П.Г.В е починала на
17.07.2022г.
По настоящото дело ищецът сочи като основание за унищожаване на процесния
договор за дарение от 23.03.2021г. състояние на дарителката П.Г. , обуславящо
невъзможност да се разбират и ръководят действията по смисъла на чл.31,ал.1 ЗЗД , като
твърди , че това състояние е доказано от самото съдържание на договора , което е
второто условие за прилагането на чл.31,ал.2 ЗЗД.
Според изричната разпоредба на чл.31,ал.2, предл.1 ЗЗД унищожението на
договор , сключен при условията на чл.31,ал.1 ЗЗД , т.е. при невъзможност да се
разбират и ръководят действията , НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИСКА СЛЕД СМЪРТТА НА
ЛИЦЕТО, освен при изрично посочените две изключения.
„Унищожаемостта на сделка , сключена от лице , което е в състояние на
невъзможност за разбиране и ръководене на действията си , може да се иска само от него.
Ако това лице почине , сделката може да се унщожи само ако преди смъртта е било
поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за неговата
недееспособност произтичат от самата сделка – чл.31,ал.2 ЗД”(изрично в този смисъл –
Георги Стефанов , „Гражданско право. Обща част”, изд. 1995г. , стр.155 )
Според изричните разпоредби на чл.31,ал.1 ЗЗД и на чл.31,ал.2 ЗЗД, според съдебната
практика и според гражданско-правната доктрина „унищожаването на договорите,
7
сключени при условията на чл.31 ЗЗД (невъзможност да се разбират и ръководят действията-
б.с.), може да се иска само приживе и само от лицето, което ги е сключило в описаното
състояние, а след смъртта на това лице унищожаването на такива договори може да
се иска само при две условия : а)ако приживе е било поискано поставянето му под
запрещение; б) доказателството за недееспособността произлиза от същия договор , като
в този случай трябва самият договор да представлява по своето съдържание доказателство
, че лицето трябва да бъде поставено под запрещение понеже не може да разбира и
ръководи постъпките си” (изрично в този смисъл – професор Витали Таджер , „Гражданско
право на РБ. Обща част. Дял ІІ”, изд. 2001г. , стр. 541).
Законовият режим по чл.31,ал.1 и ал.2 ЗЗД на договорите , сключени от дееспособни
лица, но в състояние на невъзможност да разбират и ръководят действията си , е установен
от „съображения за правна сигурност” , „за да може сделката да породи правно
действие , но неговото запазване да зависи от лицето, чието волеизявление е
опорочено”. Именно „мотиви за сигурност в оборота и избягване на злоупотреби с
унищожаването на сделки са причина да се ограничи възможността за унищожаване
на тези сделки след смъртта на лицето , което е сключило сделка в състояние на
неспособност да разбира или ръководи действията си”, като поради тази причина
„наследниците на лицето могат да унищожат сделката само въз основа на два вида
факти, които правят вероятно твърдението , че е сключена в състоянието по
чл.31,ал.1 ЗЗД” (изрично в този смисъл – професор М.П. „Гражданско право. Обща част.
Том втори”, изд. 1996г. , стр. 174).
Посочените правни принципи са установени от десетилетия , те не са променяни
нито от законодателя , нито от съдебната практика , нито от гражданско-правната доктрина.
Нито в мотивите , нито в диспозитива на Тълкувателното решение № 5/2020г. от
30.05.2022г. по тълк. дело № 5 /2020г. на ОСГТК на ВКС , на което се позовава
пълномощникът на ищеца , не се съдържат различни юридически постановления от тези ,
които са посочени в мотивите на настоящото решение, като следва да се отбележи , че
цитираното тълкувателно решение касае проблеми на нормата на чл.31,ал.1 ЗЗД , която е
самостоятелна и различна от чл.31,ал.2 ЗЗД.
С оглед на горепосочените основни юридически принципи и с оглед събраните по
делото писмени доказателства се налагат правните и фактическите изводи, че в
конкретния случай не е налице никое от установените в чл.31,ал.2, предл.2 ЗЗД две
изключения за унищожаване на процесния договор за дарение от 23.03.2021г. по искане
на ищеца като наследник на дарителката по този договор. Това е така по следните
причини :
НА ПЪРВО МЯСТО : По настоящото дело няма нито твърдения , нито
доказателства , нито дори каквито и да са данни преди смъртта на дарителката П.Г.В на
17.07.2022г. и по-конкретно преди скючването на процесния договор за дарение на
23.03.2021г. да е било поискано по надлежен ред образуване на съответно законово
регламентирано производство за поставянето й под пълно запрещение по смисъла на
8
чл.5,ал.1 ЗЛС или под ограничено запрещение по смисъла на чл.5,ал.2 ЗЛС. Ищецът не се
позовава на това изключение по чл.31,ал.2 ЗЗД.
Психическото състояние на мъртво лице е правнорелевантно по смисъла на
чл.31,ал.2, предл.2 ЗЗД, САМО ако е било изрично посочено като основание на
предявено искане за образуване на производство по чл.5,ал.1 ЗЛС или на производство
по чл.5,ал.2 ЗЛС за поставяне на съответното лице под пълно запрещение или под
ограничено запрещение ПРИЖИВЕ на съответното лице , т.е. преди смъртта на
лицето, и то ако искането за поставяне на запрещение е било подадено преди сключване
на сделката, чието унищожаване се претендира според изискванията на установената
съдебна практика и според гражанско-правната доктрина.
Поради липсата на подадено надлежно искане за образуване на производство по
чл.5,ал.1 ЗЛС или на произодство по чл.5,ал.2 ЗЛС по отношение на починалата дарителка
П.Г.В , по настоящото дело е ПРАВНО НЕДОПУСТИМО да се установява психическото
състояние на мъртвото лице към минал момент – сключването на договора , каквито
по правното си естество са доказателствените искания на адвоката на ищеца за допускане на
съдебно-психиатрична експертиза и исканията на пълномощниците на всяка от двете
страни за разпити на свидетели. Доказването на психиатрично състояние на мъртво
лице в гражданско съдебно производство и то с гласни доказателства (свидетели) и с
експертизи , а не с надлежни медицински документи, е принципно ПРАВНО
НЕДОПУСТИМО, и именно предотвратяването на това е правната цел на
разпоредбата на чл.31,ал.2 ЗЗД , тъй като , както бе посочено, установяването на
психично състояние на мъртво лице нарушава правната сигурност и създава риск от
огромни злоупотреби чрез опити за унищожаване на сделки , сключени от починали
лица, като отделен въпрос е дали събиране на свидетелски показания и на експертизи
за доказване психиатрично състояние на мъртви лица е в съответствие с етиката и
обществения морал , включително и с т.нар. добри нрави , на които непрекъснато се
позовава адвоката на ищеца, както и със спазване на общоприети норми за зачитане
на починали лица.
Поради тези причини предявените от страните по настоящото дело доказателствени
искания за допускане на разпити на свидетели и за съдебна психиатрична експертиза за
установяване психическото състояние на дарителката П.Г.В са отхвърлени като
НЕДОПУСТИМИ и НЕОТНОСИМИ към предмета на иска по чл.31,ал.2 ЗЗД (а и на
останалите предявени искове) с определението по чл.140 ГПК (за насрочване на делото) и с
протоколни определения в заседанието на 16.05.2025г. , в което повторно са предявени
същите искания.
НА ВТОРО МЯСТО : Процесният договор за дарение от 23.03.2021г., удостоверен в
нотариалния акт № 17, том І, рег. № 686, дело № 16/23.03.2021г. на нотариус Б.Н. , не е
доказателство за недееспособност на дарителката П.Г.В към момента на сключването
му.
Според съдебната практика и според гражданската доктрина в чл.31,ал.2, предл.2, „се
9
поставя изискването от съдържанието на волеизявлението на лицето да се вижда , че
то не е могло да разбира поведението си или да ръководи постъпките си” (изрично в този
смисъл – професор М.П. „Гражданско право. Обща част. Том втори”, изд. 1996г. , стр. 174).
Волеизявленията на дарителката П.Г.В относно сключването на процесния договор за
дарение от 23.03.2021г. , удостоверени в нотариалния акт № 17, том І, рег. № 686, дело
№ 16/23.03.2021г. , са стандартни и те съответстват изцяло на законово изискуемото
съдържание на всеки договор за дарение , установено в чл. 225, ал.1 ЗЗД , като в тях
няма нищо необичайно и съществено различаващо се от съдържанието на изявленията
на всеки дарител като страна по договор за дарение.
Фактът на извършване на дарение на недвижим имот сам по себе си не е
доказателство за неспособност на дарителя да разбира и да ръководи действията си ,
тъй като безвъзмездното прехвърляне на имуществено гражданско право се извършва
по свободна преценка на съответния правен субект , която не подлежи на правен или
медицински контрол. Казано по-опростено : Правният ред предоставя и гарантира
възможност на всеки правен субект свободно да преценява дали , кога , на кого и по
какъв начин да прехвърля безвъзмездно притежавани от него имуществени граждански
права и упражняването на тези възможности само по себи си не е доказателство за
недееспособност. Поради посочените причини съдържанието на поцесният договор за
дарение от 23.03.2021г. , удостоверен в нотариалния акт № 17, том І, рег. № 686, дело №
16/23.03.2021г. на нотариус Б.Н., не може да бъде доказателство за невъзможност на
дарителката да разбира и да ръководи действията си , а следователно не може да бъде
основание за унщожаването на договора за дарение.
Факти , касаещи сключването на договор , които не са отразени във
волеизявлението на съоответното починало лице , съдържащо се в същия договор , не
могат да бъдат доказателства за невъзможност на това лице да разбира и да ръководи
действията си. Това следва от изричната разпоредба на чл.31,ал.2, предл.2 ЗЗД , в
която недвусмислено е посочено , че следва „доказателството за недееспособността да
произлиза от същия договор”. Поради тази причина както твърденията на страните , така
и доказателствените им искания , касаещи установяване на факти , предшестващи
сключването на процесния договор за дарение , но които не са отразени в съдържанието на
волеизявленията на дарителката по този договор П.Г.В , са НЕОТНОСИМИ към предмета
на иска по чл.31,ал.2 ЗЗД и са НЕДОПУСТИМИ, поради което са отхвърлени с
определението по чл.140 ГПК и с протоколни определения в заседанието на 16.05.2025г.
Поради посочените причини , доколкото не са налице условията по чл.32,ал.2,
предл.2 ЗЗД , за ищеца като наследник на дарителката по процесния договор за дарение не
съществува право да иска унищожаване на този договор. Тъй като претендираното от ищеца
право не съществува , предявеният главен конститутивен иск по чл.32,ал.2, предл.2 ЗЗД е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
ОТНОСНО ЕВЕНТУАЛНИЯ УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК ПО ЧЛ.124,АЛ.4, ИЗР.2
ГПК ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.576 ГПК ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.578,АЛ.4 ГПК И ЧЛ. 574 ГПК
10
:
Този иск е евентуален. Процесуалното условие за разглеждането на този иск е
отхвърляне на главният иск по чл.31,ал.2 ЗЗД. Тъй като с настоящото решение главният
конститутивен иск по чл.31,ал.2 ЗЗД се отхвърля, налице е процесуалното условие за
разглеждането на евентуалния установителен иск по чл.124,ал.4, изр.2 ГПК във връзка с
чл.576 ГПК във връзка с чл.578,ал.4 ГПК и чл.574 ГПК. Поради това този иск следва да
бъде разгледан и съдът следва да се произнесе по него.
Предявеният евентуален установителен иск по чл.124,ал.4, изр.2 ГПК във връзка с
чл.576 ГПК във връзка с чл.578,ал.4 ГПК и чл.574 ГПК е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Основанията за нищожност на нотариални удостоверявания , каквито са
нотариалните актове , са посочени в чл.576 ГПК. Нарушение на чл.578,ал.4 ГПК е посочено
като основание за нищожност, само когато е нарушено изискването за лично явяване на
участващите лица. По настоящото дело ищцовата страна не твърди , че лицата- страни по
процесиня договор договора за дарение не са се явили при сключването му и при
подписването на нотариалния акт № 17 от 23.03.2021г., том І, рег. № 686, дело №
16/2021г. на нотариус Б.Н.. От съдържанието на самия нотариален акт се установява , че
дарителката и дареният лично са се явили пред нотариуса , лично са изразили волята си да
сключат договора за дарение и лично са подписали договора , т.е. нотариалния акт. Това не
се оспорва от ищеца. Следователно по делото е доказано спазването на изискването на
чл.578,ал.4, предл.1 ГПК относно явяването на страните по договора за сключването на
сделката и за съставянето на нотариалния акт. Поради тази причина в конкретния случай не
е налице основанието по чл.576 ГПК във връзка с чл.578,ал.4 ГПК за нищожност на
нотариалния акт № 17 от 23.03.2021г., том І, рег. № 686, дело № 16/2021г. на нотариус
Б.Н..
Нарушения на останалите изисквания , установени в чл.578 ,ал.4 ГПК (освен
явяването на лицата) не са основания за нищожност на нотариалния акт, което следва
от изричната разпоредба на чл.576 ГПК. Поради тази причина дори и да бяха доказани по
делото нарушения от нотариуса на задълженията му за проверка на самоличността ,
дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица (каквито са
останалите изисквания по чл.578,ал.4 ГПК), това не би обосновало нищожност на
процесния нотариален акт. Отделно следва да се посочи , че ищцовата страна не твърди
по настоящото дело наличие на нарушения от нотариуса на проверката на
самоличността и на представителната власт на явилите се пред него лица- страни по
процесния договор за дарение.
В конкретния случай в исковата молба се твърдят нарушения от нотариуса при
извършване на проверката за дееспособност на дарителката по процесния договор за
дарение чрез назначаването на нотариална психиатрична-психолгическа експертиза за
установяване на психичното й състояние и възможността й да разбира и да ръководи
действията си. Според посоченото в исковата молба от адвоката на ищеца „нотариусът
няма функция и компетентност да назначава вещи лица и експертизи” и „няма как
11
нотариусът да установи дали едно лице е под въздействието на наркотици , медикаменти,
упойващи вещества , сугестия или манипулация”. Това твърдение противоречи както на
законовата уредба на нотариалната дейност , така и на установената нотариална практика,
ПО СЛЕДНИТЕ ПРИЧИНИ:
Проверката на дееспособността на явилите се лица – страни по договор е
правомощие на нотариуса , като в закона не са уредени изрично начините и средствата
, чрез които нотариусът извършва тази проверка, като същественото е , че няма
изрична законова забрана нотариусът да изиска съдействие от експерти – лица със
специални познания в съответната научна област чрез назначаване на съответни
експертизи при упражняването на правомощията си по извършване на преценка на
дееспособността на страните.
Следва да се отбележи , че според чл. 2 ЗЛС дееспособността се придобива с
навършването на пълнолетие ,т.е. автоматично на 18 годишна възраст от всяко физическо
лице. Ако едно физическо лице е навършило пълнолетие и не е поставено под пълно
запрещение (чл.5,ал.1 ЗЛС) или под ограничено запрещение (чл.5,ал.2 ЗЛС) по
сътветния законов регламентиран ред , то е дееспособно по смисъла на чл.2 ЗЛС, и
никой правен субект не може да откаже да зачете неговата дееспособност,
включително и нотариус, освен ако не са налице специални законови основания за
това. В конкретния случай дарителката П.Г.В е била пълнолетна и не е била
поставена под запрещение към датата на сключване на договора за дарение, което
означава , че е била дееспособна по смисъла на чл.2 ЗЛС. Наличието на психическо
заболяване „параноидна шизофрения” не е основание за недееспособност по смисъла на
закона , доколкото не е обосновало поставяне под запрещение на лицето. В този смисъл
назначаването на нотариална психиатрична-психологическа експертиза не е било
задължително за установяване дееспособността на дарителката П.Г.В, тъй като нейната
дееспособност е доказана от документите за възрастта й (навършване на
пълнолетие) и отсъствието на поставяне под запрещение по смисъла на чл.5,ал.1
иал.2 ЗЛС. Въпреки това, очевидно за да изключи всякакво съмнение в способността на
дарителката П.Г.В да разбира и да ръководи действията си , в конкретния случай нотариусът
е назначил такава експертиза , въпреки че не е бил длъжен. Поради тази причина
назначаването на експертизата не е нарушение на чл.278,ал.4 ГПК , а е упражняване на
правомощието на нотариуса за проверка на деееспособността на страните, което не
може да бъде основание за нищожност на нотариалния акт.
В конкретния случай относно нотариалния акт № 17 от 23.03.2021г., том І, рег. № 686,
дело № 16/2021г. на нотариус Б.Н. не е налице и основанието за нищожност по чл.574 ГПК
във връзка с чл.576 ГПК , тъй като процесният договор за дарение не противоречи нито
на закона , нито на добрите нрави, доколкото дарителката не е имала задължение нито
по закон , нито според добрите нрави да прехвърли чрез дарение притежаваната от нея
идеална част от имота на сина й (ищеца) , с когото не са поддържали отношения (което
не е спорно по делото) , а не на брат й (ответника), като няма и збарана за подобно
12
дарение. Твърденията на ищцовата страна в исковата молба в обратния смисъл не
съотвестветстват нито на закона, нито на установените нрави и обичаи.
Доколкото посочените от ищеца основания за нищожност на процесния нотариален
акт не са налице , предявеният евентуален установителен иск по чл.124,ал.4, изр.2 ГПК във
връзка с чл.576 ГПК във връзка с чл.578,ал.4 ГПК. е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
ОТНОСНО ЕВЕНТУАЛНИЯ УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК ПО ЧЛ.226,АЛ.3,
ПРЕДЛ. 2 ЗЗД :
Този иск е евентуален. Процесуалното условие за разглеждането на този иск е
отхвърляне на евентуалния установителен иск по чл.124,ал.4, изр.2 ГПК във връзка с
чл.576 ГПК във връзка с чл.578,ал.4 ГПК и чл.574 ГПК . Тъй като с настоящото решение
евентуалният установителен иск по чл.124,ал.4, изр.2 ГПК във връзка с чл.576 ГПК във
връзка с чл.578,ал.4 ГПК и чл.574 ГПК се отхвърля, налице е процесуалното условие за
разглеждането на евентуалния установителен иск по чл.226 ,ал.3, предл.2 ЗЗД. Поради
това този иск следва да бъде разгледан и съдът следва да се произнесе по него.
Предявеният евентуален установителен иск по чл.226 ,ал.3, предл.2 ЗЗД е
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В откритото съдебно заседание на 16.05.2025г. , в което е предявено искането за
изменение на основанието на установителния иск за установяване нищожност на
процесния договор за дарение , адвокатът на ищеца изрично е посочил , че според ищцовата
страна дарителката П.Г.В е била „противоправно мотивирана” по смисъла на чл.226 , ал.3
ЗЗД да извърши дарението , като е била отвлечена , остригана и заплашена през месец
февруари 2021г. , което непосредствено предшества сключването на договора за дарение
от 23.03.2021г. (стр. 8 от съдебния протокол от заседанието на 16.05.2025г.). При
пледоарията си при устните прения в заседанието на 16.05.2025г. адвокатът на ищеца е
посочил , че П.Г.В е била „принудена” на извърши дарението „чрез психическо
заплашване” и затова е предявен иск за обявяване на договора за дарение за „нищожен
поради накърняване на добрите нрави и като противен на закона” , което адвокатът на
ищеца е квалифицирал по чл.226,ал.3 ЗЗД според посоченото в писмената молба ,
представена от него в заседанието на 16.05.2025г. , и според изричните му устни уточнения
в същото заседание, удостоверени в съдебния протокол.
По настоящото дело няма никакви надлежни доказателства, нито твърдения на
страните за наличието на такива доказателства за „отвличане, остригване и уплашване” на
дарителката П.Г.В през месец февруари 2021г. Това се твърди от ответната страна в отговора
на исковата молба, но като причина за нейната благодарност към ответника като нейн
брат, който заедно с другия й брат са я намерили и спасили от похитителите й, които не
са известни. Ищцовата страна е съчинила друга противоположна интерпретация на тези
недоказани факти , обосновавйки по този начин новото посочено от нея основание за
нищожност на договора за дарение , което е квалифицирала като противоречие на закона и
на добрите нрави на договора и на мотива за дарението по смисъла на чл.226 ,ал.3 ЗЗД.
13
Дори и да беше доказано „отвличане, остригване и уплашване” на дарителката П.Г.В
през месец февруари 2021г. , това не е основание за нищожност по смисъла на
чл.226,ал.3, предл.2 ЗЗД на договора за дарение от 23.03.2021г. поради противоречие със
закона и с добрите нрави (каквото е твърдението на ищцовата страна), а основание за
унищожаемост по смисъла на чл.27, предл. 5 ЗЗД и чл.30 ЗЗД - сключване на договор
поради заплашване. По настоящото дело не е предявен иск за унищаване на процесния
договор за дарение на основание чл.30 ЗЗД поради заплашване на дарителката от
ответника или от друго неизвестно лице, а и такъв иск не може да бъде предявен от ищеца
по настоящото дело , тъй като според изричната разпоредба на чл.32,ал.1 ЗЗД унищожение
на договор може да иска само страната , в чийто интерес законът допуска унищожаемостта.
Съдът няма правомощия да се произнася по непредявен иск , тъй като това би обусловило
недопустимост на решението.
Доколкото посоченото от ищеца основание за нищожност по чл.226,ал.3,предл.2 ЗЗД
не е налице , предявеният евентуален установителен иск по чл.226 ,ал.3, предл.2 ЗЗД е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
На ищеца не следва да се присъждат разноски , тъй като исковете по чл.31,ал.2 ЗЗД ,
по чл.124,ал.4, изр.2 ГПК във връзка с чл.576 ГПК и чл.574 ГПК във връзка с чл.578,ал.4
ГПК и по чл.226 ,ал.3, предл.2 ЗЗД са отхвърлени изцяло, а съдебното призводство относно
иска по чл.30 ЗН е прекратено.
На ответника следва да се присъдят осъществените от него разноски по делото –
платеното адвокатско възнаграждение ( 2 000 лв) видно от представения Договор за правна
защита и съдействие № 919475/05.09.2024г.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от Д. Д. Д., ЕГН: **********,
гр.София, ул. „**** със съдебен адрес : град София, бул. „****, чрез адв. И. П. М., против
С. Т. С., ЕГН : **********, гр.София, кв. „****, със съдебен адрес : град София, бул. „****
чрез адв. В С. и адв. И. В.Г. обективно съединени искове : главен конститутивен иск по
чл. 31,ал.2 ЗЗД за унищожаване на договора за дарение, удостоверен в нотариалния акт №
17 от 23.03.2021г., том І, рег. № 686, дело № 16/2021г. на нотариус Б.Н., поради липсата на
дееспособност на дарителката П.Г.В към момента на сключване на договора; евентуален
установителен иск по чл.124,ал.4, изр.2 ГПК във връзка с чл.576 ГПК във връзка с
чл.578,ал.4 ГПК и чл.574 ГПК за „признаване” нищожността на нотариалния акт № 17 от
14
23.03.2021г., том І, рег. № 686, дело № 16/2021г. на нотариус Б.Н., поради противоречие със
закона – чл.574 ГПК и с добрите нрави по смисъла на чл.26 ,ал.1 ,предл.3 ЗЗД; евентуален
установителен иск по чл.226, ал.3,предл.2 ЗЗД за обявяване за нищожен на договора за
дарение, удостоверен в нотариалния акт № 17 от 23.03.2021г., том І, рег. № 686, дело №
16/2021г. на нотариус Б.Н., поради противоречие на закона или на добрите нрави на
мотива за дарението и на договора за дарение , както и претенцията за разноски по
делото.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН: **********, гр.София, ул. „**** със съдебен адрес : град
София, бул. „****, чрез адв. И. П. М., ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. С., ЕГН : **********,
гр.София, кв. „****, със съдебен адрес : град София, бул. „**** чрез адв. В С. и адв. И. В.Г.
на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК сумата от 2 000 лв (две хиляди лева),
представляваща осъществените от ответника разноски по настоящото дело – платеното
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15