№ 150
гр. Варна, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Д.а
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20233000600313 по описа за 2023 година
Предмет на въззивното производство е присъда № 12 от 01.09.2023 г.,
постановена по НОХД № 131/23 г. на Окръжен съд Търговище, с която подс.
М. С. Х. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 248 а ал. 5
вр. ал. 2 от НК, за което му били наложени наказания лишаване от свобода за
срок от две години, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от
четири години. Съдът уважил предявеният от ДФ „Земеделие“ за сумата от 33
901, 71лв., ведно със законната лихва, считано от датата на получаването им.
На подсъдимия били възложени таксата върху уважения граждански иск и
направените по делото разноски.
Делото във въззивния съд е образувано по жалба от защитник на
подсъдимия. Заявено е становище, че присъдата е неправилна, поради
нарушение на закона, съществено процесуално нарушение и явна
несправедливост на наложеното наказание. Иска се присъдата да бъде
отменена като се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за
невинен, алтернативно наказанието му да бъде намалено при условията на чл.
66 от НК с приложение на чл. 55 от НК. Представени са допълнителни
съображения, според които съдът неправилно е възприел фактическата
обстановка, като е обсъдил само доказателства, уличаващи подсъдимия, но не
и тези, които го оправдават. Защитникът подробно оспорва изводите на съда
за възрастта и плодовитостта на дърветата в сливовите градини, наети от
подсъдимия, позовавайки се на показанията на берачите и купувачите на
1
плодовете, представените фактури за реализация, съответстваща на
декларираното от подсъдимия пред ДФ „Земеделие“. Според защитника,
съдът е имал предварително формиран извод за виновността на подсъдимия, с
оглед на който е анализирал и ценил събраните доказателства при превес на
заключението на експертизата по делото. Показанията на свид. К. не са били
разгледани в съвкупността от показанията на свид. С., обясненията на
подсъдимия, фактурата и банковите извлечения, като неосчетоводяването на
фактурата не означава, че продажба на посоченото в нея количество сливи не
е било закупено от представител на фирмата на свид. К.. В пренията пред
настоящата инстанция защитникът поддържа жалбата и счита присъдата за
незаконосъобразна, постановяваща осъждане на основата на две косвени
доказателства, будещи съмнение – експертизата и показанията на свид. И. И.,
в отсъствие на анализ на показанията на купувачите. Поддържа се искането за
постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск.
В своя защита подсъдимия сочи, че винаги е бил воден от закона, счита,
че е невинен и иска да остане такъв.
В пренията по същество пред настоящата инстанция представителят на
въззивната прокуратура моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение. Счита, че в хода на производството правилно е било установено
изтичането на амортизационния срок на дръвчетата, а експертизата
обосновава, че максималният добив е значително по-нисък от декларирания
от подсъдимия пред органа разпоредител с еврофондове. Обсъжда
обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието и намира,
че е справедливо определено от съда. Прокурорът преценява присъдата като
правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.
Представителят на гражданския ищец ДФ „Земеделие“ оспорва жалбата
и счита присъдата за правилна и законосъобразна и по отношение на
уважения граждански иск. Моли за потвърждаването й и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение като разноски по чл. 189 ал. 3 от НПК.
В последната си дума подс. Х. моли да бъде оправдан.
Съставът на въззивния съд, след като се запозна с материалите по
делото, счита че в хода на първоинстанционното производство са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат
да бъдат отстранени от настоящата инстанция и съставляват основание за
отмяна на постановената присъда.
І. С разглежданата присъда, съставът на първоинстанционния съд е
признал подс. Х. за виновен в това че:
на 16.01.2018 г., в гр.Търговище, като регистриран в ИСАК земеделски
производител с УРН 637186, УИН 2525051702737 за кампания 2017, за да
получи като бенефициер средства от Европейския фонд за гарантиране на
2
земеделието, предоставени от Европейския съюз на Българската държава,
представил пред ОД на ДФ „Земеделие“-гр.Търговище неверни сведения в
Таблица 1 към Декларация от 16.01.2018 г. по чл.32, ал.1 от Наредба 3 от
17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни
плащания относно произведена в БЗС № 00518-8-1-3, БЗС № 00518-7-3-1,
БЗС № 00518-7-4-1, БЗС № 00518-7-2-2, БЗС № 00518-7-5-3, БЗС № 00518-7-
6-2 и БЗС № 00518-8-2-1, находящи се в землището на гр.Антоново, и
реализирана продукция от 238 000,00 /двеста тридесет и осем хиляди/ кг
сливи във връзка със Схема за обвързано подпомагане за плодове /сливи и
десертно грозде/ - СП (други), като в резултат на деянието получил на
21.03.2018 г. сумата 33 901,71 лв. /тридесет и три хиляди деветстотин и един
лева и 71стотинки/, които средства са от Европейския фонд за гарантиране на
земеделието, предоставени от Европейския съюз на Българската държава,
осъществяващо признаците на престъпление по чл. чл.248а, ал.5, вр. с ал.2 от
НК.
От друга страна, от фактическа страна съдът посочил, че в заявление за
подпомагане в Общинска служба по земеделие - гр. Антоново с вх.
Регистрация № 18568721 от 10.05.2017 г. и коригиращото заявление от
01.06.2017 г., подс.Х. декларирал няколко схеми и мерки – общо 17 парцела,
вкл. седем парцела със сливови насаждения, находящи се в землището на
гр.Антоново, с които кандидатствал за кампания 2017 година, с обща площ
30,27 ха: БЗС № 00518-8-1-3 от 3,64 ха; БЗС № 00518-7-3-1 от 3,88 ха; БЗС №
00518-7-4-1 от 1,83 ха; БЗС № 00518-7-2-2 от 4,76 ха; БЗС № 00518-7-5-3 от
10,54 ха; БЗС № 00518-7-6-2 от 4,49 ха и БЗС № 00518-8-2-1 от 1,13 ха.
„Въпреки лошото състояние на сливовите насаждения, при което очевидно
не бил могъл да получи минимално необходимия за подпомагане добив, с
цел неправомерно да получи средства от Европейския фонд за гарантиране
на земеделието, предоставени от Европейския съюз на Българската държава,
подсъдимият кандидатствал с посочените по-горе седем парцела със
сливови насаждения по Схема за обвързано подпомагане за плодове /сливи и
десертно грозде /-СП /други /.“. При анализа на доказателствата съдът е
коментирал, че „на 14.10.2022 г. вещото лице е посетило на място и обходило
всички парцели в с.Еревиш, заявени от подсъдимия. Приел е, че състоянието,
в което са се намирали към 2022 г. е идентично с това, в което са се намирали
и 5-6 години по-рано, т.е. и към процесната 2017г.“, и предвид промени в
нормативната уредба допуснал, че „ако през 2018 г. подсъдимият бе заявил
същите парцели за подпомагане, то очевидно е нямало да получи
финансиране от фондовете на ЕС.“.
В изводите си от правна страна, съдът обосновал, че подс. М. Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по
чл.248а, ал.5, вр. с ал.2 НК. „Изпълнителното деяние ще бъде осъществено,
когато деецът предостави пред длъжностното лице от органа – разпоредител
със средствата от еврофондовете информация, чието съдържание не
съответства на обективната действителност. …От субективна страна
3
престъплението е извършено умишлено, с пряк умисъл, обективиран в
конкретните действия на подсъдимия, който е съзнавал, че предоставя
неверни сведения в подаденото от него заявление и таблици…“.
С оглед на изложеното, видно е, че съдът е надхвърлил рамките на
обвинението, включващо само декларацията от 16.01.2018г. и таблицата към
нея, като е добавил и действията по заявяване на посочените парцели.
Положението на подсъдимия е било обременено доколкото двата правно
значими факта са били обвързани в същинските изводи на
първоинстанционния съд. Допуснатото нарушение е ограничило
процесуалните права на подсъдимия, поставяйки в рамката на обвинителните
факти - допълнителен, свързан с изначалното знание на подсъдимия за
невъзможността градините да бъдат подпомагани по програмата, за която
подсъдимият е кандидатствал, за който не е внесено обвинение с
обвинителния акт.
II. Изготвените към присъдата мотиви нямат необходимото и
достатъчно съдържание, което да позволи проверка на законосъобразността
на взетите решения. Налице е нарушение по чл. 305 ал. 3 от НПК, доколкото
отсъстват обективно проверими и категорични фактически и аналитични и
изводи по ключови факти от внесеното срещу подсъдимия обвинение.
Допуснати са и особено съществени пропуски в процеса на събиране и
проверка на доказателствата, категорично засягащи процесуалната
правилност при изграждане на вътрешното убеждение на съда.
1. За да приеме, че подсъдимият е представил пред ОД на ДФ
„Земеделие“-гр.Търговище неверни сведения в Таблица 1 към Декларация от
16.01.2018 г. по чл.32, ал.1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. относно произведена
в парцелите и реализирана продукция от 238 000 кг, съдът е разгледал
свидетелските показания на закупилите по фактурите сливи. От друга страна,
обаче, в мотивите е прието, че подс. Х. все пак е добил някакво, но
минимално количество сини сливи през 2017 г., „но в никакъв случай не и в
заявения пред ДФЗ обем“. Липсва ясен отговор на съда – на кого от
свидетелите купувачи вярва, и на кого – не, или не вярва на всички тях,
въпреки, че ги е посочил сред източниците, които кредитира. Какъв е бил
произведеният обем сливи и дали той е различен от декларираният е
основният въпрос, който в мотивите не е получил оптимално разглеждане.
На първо място, в мотивите е налице противоречие относно размера на
площите, коментирани са две величини - 305 дка или 30, 27 ха.
На следващо място, неяснотата относно количеството, за което съдът
счита, че е било произведено, засяга и хипотетичната възможност то да е
съответствало на изискуемото минимално количество, за бъдат получавани
директни плащания по тази схема, а именно нормативно предвидените
минимални добиви от хектар, а именно 6246 кг/ха, (или 624.6 кг/дка)
съгласно Приложение № 5 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и
4
реда за прилагане на схеми за директни плащания. С оглед различните данни
за площите, ако са били 305 дка нормативно са били необходими 190 503 кг, а
ако се изследват 30, 27 ха – 189 066, 42 кг. Безспорно, според заключението
на кредитираната от съда експертиза максималният възможен добив бил от 90
000 до 100 000 кг, но съдът не се ангажирал с пълноценно изследване на този
въпрос. Изводите, че „добитото от подсъдимия количество очевидно не
съответства на заявените от него 238 000 кг. сини сливи и в този смисъл
следва да се приеме, че приложените от самия него фактури не отговарят на
вписаните в тях количества.“, ведно с приетото, че е било добито известно
количество сливи, са основани на предположения и неясни параметри. Като
последица, съдът не е прецизирал констатациите си в коя част декларираните
от подс. Х. данни са неверни, респ. колко е била действително произведената
продукция.
2. Спрямо писмените доказателства - фактури, съдът не е задълбочил
изследването си.
а) Приел е, че свид. К. К. „е категоричен за това, че не познава
подсъдимия, никога не е купувал сини сливи от района на област Търговище;
никога не е търгувал с плодове и зеленчуци и още повече в такива големи
количества; заявява, че процесната фактура не е осчетоводена, за което
прилага и счетоводна документация – достоверни и логически свързани
показания, които не са опровергани по делото.“.
Всъщност, съдът не е съпоставил представената от подс. Х. през
ДФ“Земеделие“ фактура № 4/19.09.2017г. с данните за движенията по
банковата сметка на подсъдимия (л. 58 от НОХД №131/23г.), видно от които,
на 02.10.2017г. има постъпило плащане по същата фактура, на стойността по
нея – 1440лв.
Такова изследване не е извършено и по отношение на останалите
фактури и постъпилите по сметката плащания (л. 58-59 от НОХД № 131/23г.).
Напълно отсъстват мотиви по представеното от защитата на
подсъдимия писмено доказателство – банково извлечение.
б) Не са били изследвани представените от подсъдимия пред ДФ
„Земеделие“ фактури № 1-7, по отношение на времето, мястото и начинът на
издаването им.
в) Отсъстват мотиви по съпоставка на представените към декларацията
от подсъдимия до ДФ „Земеделие“ фактури (т. 2, л. 97-103) с тези,
предоставени в хода на предварителната проверка в т. 1 от ДП: от свид. Д. Д.
(л. 159), свид. Д. С. (л. 162), свид. С. М. (л. 168 и л. 169). Видими са
различията по реквизитите на четирите фактури, предоставени от свидетелите
и съответстващите, ползвани от подсъдимия, в частите: печат и подписи от
името на подс. Х..
г) Извън справката по счетоводството на свид. К., не са налице данни
дали фактурите са били осчетоводени от другите фирми купувачи.
5
3. Не са изложени убедителни мотиви относно възрастта и състоянието
на градините, наети от подс. Х. в началото на 2017г. Приетите приблизителни
данни по заключението на експертизата (изслушано и поддържано от вещото
лице без да е било запознато със свидетелските показания, депозирани в
предходното с.з.) са останали несъпоставени с гласните доказателствени
средства (свид. И., С. – за поетапно засяване на насажденията) и визуалните
материали по делото.
Още в т. 1, л. 45 и следв., са приложени снимки на парцелите от
ортофокартата на района. Подобни материали са приобщени и в хода на
съдебното следствие за 2016г. и 2018г., официално изпратени от Дирекция
„Идентификация на земеделски парцели“ на МЗХ. Били са представени на
съда и страните в с.з., като вещото лице е посочило, че разделителната
способност, пикселите, не позволява да се види в какво състояние са
насажденията. Съдът не е съобразил, че компетентността на вещото лице не е
достатъчна за анализ на изображения, заснети от въздуха, а от друга страна
съществуват софтуери за подобряване на качеството на снимкови материали и
индивидуализация на площите, както и съпоставка с други достъпни
изображения на същите терени (в съдебната практика са налице примери за
подобни комплексни експертизи, напр. по Решение № 223/07.11.2016г. на
ВКС, първо н.о.). В тази насока е следвало да се съобразят и данните в т. 1 от
ДП относно проверки на част от същите терени през 2020г., наети от други
лица, спрямо които е било водено наказателно производство, които вещото
лице К. би могъл да интерпретира в отговор на поставените му въпроси.
С оглед на изложените съображения, съставът на въззивната инстанция
счете, че мотивите към разглежданата присъда не могат да пояснят
действителната воля на съда в определени фактически и правни пунктове, а в
други напълно отсъства дължимо с оглед изискванията на закона и
стандартите на съдебната практика съдържание. От позицията на въззивната
инстанция не би могла да бъде извършена проверката за изрядност при
формиране на вътрешното убеждение въз основа на доказателствата по
делото. Известно е от съдебната практика, че „липсата на обективност,
всестранност и пълнота в изследването на доказателствените материали, така
както се изисква от принципите на чл. 14, ал. 1 НПК, [съответства] на липсата
на мотиви …“ – в Решение № 4 от 11.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 2317/2013
г., II н. о.
В съвкупността си, допуснатите от първоинстанционния съд
нарушения, засягат процеса на събирането, анализа и оценката на
източниците, формирането на вътрешното убеждение, обременяват правото
на защита на подсъдимия, поради което и възпрепятстват пълноценната
въззивна проверка. От друга страна, могат да бъдат отстранени при новото
разглеждане на съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 2
6
вр. чл. 348 ал. 3 т. 1 и 2 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 12, постановена на 01.09.2023 г. по НОХД №
131/23 на Окръжен съд гр. Търговище, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7