Р Е Ш Е Н И Е
№ 182 06.02.2024 година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище първи
касационен състав
на шестнадесети
януари две хиляди двадесет
и четвърта година
в публично
заседание в следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА П.
ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА СТЕФАНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
секретар : Ивалина Станкова
прокурор: М.А.
като разгледа докладваното от председателя Анета П. КАНД номер
№20237250600103 по описа за 2023 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл.
348 от НПК.
Постъпила е касационна жалба от С.П.К.
***, действаща чрез процесуалния си пълномощник а.. П.Х. Х. от ВТАК, срещу
Решение №194/19.10.2023 год.по АНД №590/2023 год., постановено от Районен
съд-Търговище, с което е потвърден Електронен фиш с. К № 7435764, издаден от
ОДМВР-Търговище, с който на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.4,
вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на С.П.К. била наложена глоба в размер на 100 лв. Изложените
в жалбата доводи попадат в обхвата на касационните основания за отмяна по чл.
348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК - допуснато нарушение на материалния закон и
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Аргументите на
касатора са следните: 1/ въззивната инстанция не взела отношение по направеното
от жалбоподателя възражение, че на административно наказване по реда на чл.
189, ал. 4 ЗДвП подлежат само собствениците на МПС, но не и лицата, притежаващи
друг вид пътни превозни средства. В този смисъл се позовава на факта, че на
жалбоподателката е наложена глоба за нарушение, извършено не с МПС, а с ППС,
каквото представлявало описаното в ЕФ полуремарке за товарен автомобил ****, с
peг.№*****. Сочи, че буквалното и систематичното тълкуване на разпоредбата на
чл. 189 ал.4, 6, 8 и 15 ЗДвП водело до извода, че разписаната процедура за
издаване на ЕФ се отнасяла само за МПС/техните собственици или водачи/, но не и
за ППС. Затова
счита, че електронният фиш е
незаконосъобразен като издаден в нарушение на чл.189, ал.4 от ЗДвП; 2/Визира
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила още в АНПроизводство,
тъй като заснетото полуремарке било теглено от съответно МПС – влекач, за което
не били събрани никакви данни и не бил ясен собственика му, който според
касатора следвало да бъде вписан в ЕФ вместо собственика на ППС.; 3/ Визира
законодателна непълнота в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП относно случаите
на нарушения, извършени с МПС, към които е прикачено ремарке/полуремарке, като намира запълването
на тази непълнота за изрично забранено според чл. 46. ал. 3 ЗНА, тъй като би
довело до обосноваване на административнонаказателна отговорност. Поради
изложените съображения касаторът моли за цялостна отмяна на съдебното решение на
РСТ и за постановяване на ново решение, с което да се отмени обжалвания ЕФ. Претендира
присъждане на разноски, направени пред касационната и въззивната инстанции. В съдебно
заседание касаторът и неговият пълномощник не се явяват, но от тяхна страна е депозирана
молба, с която изцяло се поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВР - Търговище, не е депозирал отговор на касационната
жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност
на жалбата и счита, че обжалваното със същата съдебно решение следва да бъде
оставено в сила като законосъобразно. Изтъква, че приложената санкционна норма
визира не МПС, а ППС. Наред с това сочи, че липсата на подадено възражение или
декларация от касатора след връчване на ЕФ не позволява на последния да черпи
права от бездействието си.
Настоящият касационен състав,
след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен
контрол, приема същата за допустима.
Разгледана по същество, касационната
жалба е основателна, поради следните съображения:
Предмет на оспорване е Решение №194/19.10.2023г.,
постановено по АНД №590/2023 год., по описа на Районен съд-Търговище, с което е
потвърден Електронен фиш с. К № 7435764, издаден от ОДМВР - гр. Търговище, с
който на С.П.К. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 21 ал.2 вр. с ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182, ал.4 във вр. с ал. 1, т. 2
от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 100.00 лева.
Със същото решение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. с чл. 37 Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ С.П.К. е осъдена
да заплати по сметка на ОДМВР-Търговище, сумата от 80.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
В мотивите на решението въззивният
съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 28.04.23 година в
19:13 часа в обл.Търговище, гр. Търговище, ПП I-4, км. 227+300 до Метанстанция, с АТСС MultaRadar SD 580, насочено към гр.
Варна, при максимално допустима скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26 и
отчетен толеранс на измерената скорост от 3 км/ч, била засечена и фиксирана
скоростта от 72 км/ч, или 12 км/ч над разрешената от 60 км/ч, на МПС **** от
вид полуремарке с peг. № *****, собственост на жалбоподателката С.П.К. от гр.
В.Търново. Нарушението било извършено в условията на повторност, в едногодишен
срок от влизане в сила на ЕФ с. К №***** на 11.11.2022 година. На основание
гореизложено бил издаден и процесния електронен фиш от ОД на МВР гр. Търговище,
с който на основание чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1 т.2 от ЗДвП било наложено административно
наказание „ глоба” в размер на 100.00 лева.
Приетата фактическа обстановка е базирана
на събраните писмени доказателства и снимка, която е веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189 ал.15 ЗДвП. Обсъждайки съдържанието на оспорения
ЕФ, въззивният съд е приел същия за законосъобразен. Установил е, че не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в
хода на АНПроизводство с оглед доказаното в случая заснемане на нарушението с одобрена
и технически изправна видео – радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения тип MultaRadar
SD580, преминала
първоначална и последваща периодична проверка. Приел е, че от заснетото с тази
видео – радарна система
изображение се установяват описаните в ЕФ дата на нарушението, точния час,
максимално разрешената скорост от 60 км/ч, локацията и peг.номер на
установеното ППС и
засечената му скорост на движение от 72 км/ч. Въз основа на приложената справка
за регистрация на ППС е приел за доказано качеството на жалбоподателката на
собственик на заснетото ППС към момента на нарушението като предвид липсата на подадена
от нея декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за това, че друго лице е управлявало процесното ППС,
чиято скорост е установена, е направил извода, че правилно е ангажирана
отговорността на собственика, а именно на С.П.К. за нарушение по чл. 21 ал.2
във вр. с ал.1 ЗДвП. Относно основното възражение в жалбата, състоящо се в
това, че в ЕФ е посочен peг.номер на пътно превозно средство - полуремарке за
товарен автомобил, а не на моторното превозно средство, към което то е било прикачено,
въззивният съд е обсъдил, че визираната като нарушена в ЕФ норма на чл.21 от ЗДвП съдържа забрана за водач именно на „пътно превозно средство“ при избиране
на скоростта на движение да превишава посочените в същата разпоредба стойности.
И в тази връзка е посочил, че нарушението в конкретния случай е извършено
именно с ППС - полуремарке, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 6,
т. 18 от ДР на ЗДвП. Обсъдил е също, че нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
поставила като изискване към съдържанието на ЕФ да се посочат регистрационния номер на
управляваното превозно средство, чиято скорост е засечена, собственика, на
когото е регистрирано процесното ППС.
Като е приел за доказани фактите
на извършеното нарушение по оспорения ЕФ, РС е направил извод и за наличието на
признака „повторност“ на това нарушение, тъй като жалбоподателката вече била
наказвана за същото по вид нарушение с ЕФ с. К № *****, издаден от ОДМВР - Стара
Загора, и влязъл в сила на 11.11.22г., с който на същата било наложено административно
наказание на осн. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, а процесното нарушение било
извършено преди изтичане на една година от влизане в сила на този ЕФ.
Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по
чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК
касационни основания, прави следните правни изводи:
При извършената служебна проверка
за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри пороци, които да
водят до невалидност или недопустимост на същия, не са налице и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от
районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен
контрол. Въззивният съд се е произнесъл по допустима жалба и при разглеждането
ѝ не е допуснал нарушения на процесуалните правила.
При проверката за наличие на
касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК във вр.с чл. 63в ЗАНН – за допуснати
от районния съд нарушения на материалния закон, касационният съд прецени следното:
Изложените доводи в касационната
жалба са подчинени на основното възражение, че е издаден ЕФ за управление на
ППС, каквото е полуремаркето /превозно средство без собствен двигател/, а
следва такъв да се издава само за управление на МПС и то срещу собственика или
водача на същото. При преценка основателността на това оплакване в жалбата с
оглед обсъждането му в контекста на визираното допуснато нарушение при
прилагане на материалния закон, настоящият състав съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП регламентира, че „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане“. Буквалният прочит на тази
норма ясно сочи, че в ЕФ следва да се съдържа регистрационния номер на МПС,
както и данни за собственика, на когото е регистрирано превозното средство. Във
всички алинеи на нормата на чл. 189 ЗДвП са употребени понятията „моторно
превозно средство“ и „превозното средство“, без да е ползвано понятието „пътно
превозно средство“, и това позволява да се направи тълкуване, че наличният
израз „превозното средство“ отново визира МПС като чрез него се избягва
буквалното повторение на едно и също понятие.
В мотивите на задължителното за
съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013
г., е прието, че „електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни
и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189,
ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да
се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура
на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава
след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура
няма състезателен характер…При електронния фиш са силно стеснени възможностите
за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика
като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със
санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се
налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на
тази своя характеристика при издаването
на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от
Закона за нормативните актове).“.
Цитираните текстове на нормата на
чл. 189 ал.4 ЗДвП и частта от мотивите на ТР №1/2014г. на ВАС недвусмислено водят
до следните изводи: 1/ ЕФ се издава само за нарушение, извършено при управление
на МПС, чийто регистрационнен номер следва да се съдържа в електронния фиш като
негов задължителен реквизит; 2/ недопустимо съгласно изричната законова забрана
на чл. 46 ал.3 от ЗНА е разширителното тълкуване на ясно посоченото понятие
„моторно превозно средство“ в нормата на чл. 189 ал.4 изр.второ ЗДвП, което
тълкуване да доведе до ангажиране на АНОтговорност на лице в качеството му на
собственик на пътно превозно средство, а не на МПС. Съгласно легалната
дефиниция на пътно превозно средство, дадена в §6 т.10 от ДР на ЗДвП,
това е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на
хора и/или товари. Съгласно легалното понятие в §6 т.18 от ДР на ЗДвП "полуремарке"
е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство
така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част
от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно
средство. В случая, видно от заснетото с АТСС изображение, безспорно е налице
влекач, който представлява МПС, т.е. пътно превозно средство, снабдено с двигател за
придвижване, съгласно дефиницията по §6 т.11 от ДР на ЗДвП. Заснетото
полуремарке е било прикачено за този влекач и съответно е следвало посоката и
скоростта, задавани от водача на влекача. Следователно в случая е налице „състав
от пътни превозни средства“ по смисъла на §6 т.20 от ДР на ЗДвП, представляващ
механично свързани пътни превозни средства, които участват в движението по
пътищата като едно цяло. Положението, в което е заснет този състав, показва, че
поради насочването на стационарната камера в определена посока, изображението е
отразило задната му част, а именно прикаченото полуремарке и неговата
регистрационна табела. Действително визираната като нарушена норма на чл. 21
ал.2 във вр.с ал.1 ЗДвП борави с понятието „пътно превозно средство“, но
същевременно сочи като адресат на регламентираното в нея задължение водача на
това ППС, който има възможността да избира скоростта на движението му. По
смисъла на ЗДвП ППС са трамваите, самоходните машини, мотопедите,
мотоциклетите, ремаркето, полуремаркето и др. И тук следва да се направи
разграничението, че за разлика от първите четири изброени ППС, които се
управляват директно от свой водач, то полуремаркето се управлява опосредено от
водача, управляващ МПС, към което то е
прикачено и теглено. Ето защо за тази особена категория ППС не може да се
приеме за приложима процедурата за ангажиране на АНОтговорност чрез издаване на
ЕФ по чл. 189 ЗДвП.
Наред с това, разпоредбата на чл.
189 ал.5 ЗДвП в редакцията ѝ, действала към момента на установеното с
обжалвания ЕФ нарушение, гласи : „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето
по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство.“. Визираните в цитираната норма
лица по чл. 188 ал. 1 ЗДвП са собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство. Т.е. и тук става дума за МПС, а не
за ППС.
Не на последно място следва да се
посочи, че и приложената в случая санкционна норма на чл. 182 ал.4 във вр.с
ал.1 т.2 ЗДвП визира като субект на нарушението водач, който превиши
разрешената максимална скорост.
Анализът на всички цитирани дотук
законови норми мотивират извода на
настоящия състав за неприложимост на процедурата по чл. 189 ЗДвП за
ангажиране на АНОтговорност чрез издаване на ЕФ по отношение на пътни превозни
средства, които не попадат в категорията МПС. Невъзможността на АТСС да заснеме
номера на влекача, който в случая се явява управляваното от водача МПС, е
довело до издаване на ЕФ срещу собственика на тегленото полуремарке, а той може
да е съвсем различен от собственика на МПС – влекач. Освен, че не е спазена
нормата на чл. 189 ал.4 ЗДвП – да се посочи рег.номер на МПС, както и тази на
чл. 189 ал.5 ЗДвП – ЕФ да се връчи на собственика на МПС, в случая е невъзможно
и да се приложи законосъобразно и предвидената в чл. 189 ал.5 ЗДвП възможност
на собственика на МПС да декларира кое е лицето, което е управлявало това МПС в
съответния времеви момент. И това е така, тъй като собственикът на
полуремаркето, освен че не попада в категорията „собственик на МПС“, което пък
означава, че не разполага с право да подава декларация по чл. 189 ал.5 ЗДвП, същият в много
случаи не би могъл да посочи на кой водач собственикът на МПС – влекач е
предоставил управлението на това МПС. При това положение собственикът на
полуремаркето е поставен в положение в краткия 14-дневен срок да доказва факти,
които много е вероятно да не са му известни изобщо. Описаната хипотеза
визуализира последицата от прилагане на забраненото разширително тълкуване на
нормата на чл. 189 ал.4 изр.второ ЗДвП. Ето защо настоящият състав намира, че в
случаи като настоящия на заснета табела на прикачено към влекач полуремарке,
следва въз основа на изображението от АТСС АНОрган да извърши проверка на
фактите като установи собственика на управляваното МПС – влекач, и едва след
това да ангажира АНОтговорност на този собственик или на конкретния водач чрез
съставяне на АУАН и наказателно постановление, в която процедура засегнатите
лица биха имали много повече възможности за защита и за обективно изясняване на
обстоятелствата по нарушението. Не следва зададената посока на заснемане на
съответното АТСС да е определяща за издаването на ЕФ срещу лица, които не са
собственици или водачи на управляваното МПС, с което е извършено установеното
нарушение. И за разлика от настоящия случай, в който е заснет регистрациония
номер на прикаченото полуремарке, стои въпроса : срещу кого ще се издаде ЕФ за
нарушение, извършено с мотоциклет, който е заснет фронтално, а не в задната му
част, където е поставена регистрационната му табела.
При така направения анализ на
законовите норми и фактите по делото настоящият касационен състав намира, че
обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и като е потвърдил същия с обжалваното
решение районният съд е допуснал неправилно приложение на материалния закон по
смисъла чл. 348 ал.2 НПК. Ето защо е налице касационното отменително основание по
чл. 348 ал.1 т.1 НПК, водещо до отмяна на обжалваното решение. И тъй като
делото релевантните в случая факти са изяснени, съгласно правомощието си по чл.
222 ал.1 АПК след отмяната на решението на РСТ, настоящият състав следва да
отмени и обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.
По отговорността за разноски – в случая делото
е разрешено в полза на касатора, който е направил претенция за присъждане на направените
от него разноски в двете инстанции, които според представените пред РСТ и АдмСТ
списъци за разноски са в размер на по 450 лева за инстанция. Видно от
приложения на л.50 от АНД № 590/2023г. на РСТ договор за правна защита и
съдействие, в същия е отразена сумата от 450 лева като платено от страна на
жалбоподателя в деня на подписване на договора в брой адвокатско
възнаграждение. По настоящото дело на л.7 от същото е налице нов договор за
правна защита и съдействие пред касационната инстанция, в който е отразена
сумата от 450 лева като платено от касатора в брой адвокатско възнаграждение за
касационното производство. Договорът за правна защита има значението на
разписка за реално направените разходи за адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл. 2 ал.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнагражденията за процесуално представителство се дължат за
всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане.
Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз
основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието
искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалваните актове са
отменени. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и
отмяна на въззивното решение и на потвърдения с последното ЕФ, и при направена
претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отменения ЕФ
дължи плащане на сторените в съдебното производство разноски. Доколкото от
страна на АНОрган във въззивното производство е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за
необходимо да посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2
върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В случая
размерът на глобата по обжалвания ЕФ е 100 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2 т. 1 от
цитираната наредба, при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в
размер на 400 лв., което означава, че договореното възнаграждение е почти до законовия
минимален размер и не се явява прекомерно. Ето защо ОДМВР – Търговище като
разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на касатора
сумата от 900 лева, представляваща реално направени от него разноски по
въззивното и касационното производства.
Поради изложените съображения и
на основание чл.221 ал.2 предл.2 и чл.
222 ал.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН,
касационният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №194/19.10.2023г., постановено по АНД №20233530200590/2023 год., по
описа на Районен съд-Търговище.
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразен Електронен фиш с. К № 7435764, издаден от ОДМВР - гр.
Търговище.
ОСЪЖДА ОДМВР
- гр. Търговище да заплати на С.П.К. *** с ЕГН – ********** сумата в размер на
900 /деветстотин/ лева, представляваща направени съдебни разноски пред въззивна
и касационна инстанции.
Решението е окончателно съгласно
чл. 223 АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.