М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 1149/2015год. по
описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс.А.А.Д.,***, с ЕГН ********** в това, че
На 14.12.2014г. в
с.Хотанца, обл.Русе, направил опит да отнеме чужди движими вещи – мъжко
портмоне от изкуствена кожа, лична карта на името на Й.И.М., работна
карта-пропуск за “Спарки”АД на името на Й.И.М. и сумата от 270.00лв. – пари в
брой, всичко на обща стойност 272.00лв. от владението на Й.И. ***, като
употребил за това сила и деянието му останало недовършено по независещи от
волята му причини – престъпление по чл.198,
ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и за това, че
Прокурорът
поддържа обвинението и моли Съда да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
предвиденото за престъплението наказание.
Подсъдимият дава обяснения в които отрича извършването на престъплението.
Подсъдимият и защитника му молят Съда да признае подсъдимия за невинен като
излагат аргументи за недоказаност на деянието.
От
събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия А.А.Д. е роден на ***г***, български
гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, не работи, с ЕГН **********.
На 14.12.2014г., около обяд, свид.Й.М. отишъл в
ресторанта на центъра на с.Хотанца, седнал на маса и си поръчал водка. По
същото време в заведението бил и подс.А.Д., който също консумирал алкохол. По
някое време двамата се заговорили, като подсъдимият предложил на свид.М. да му
продаде дърва за огрев. М. първоначално заявил, че няма нужда от дърва, но тъй
като Д. бил настоятелен, се съгласил да отиде до дома му в с.Хотанца и да види
дървата. По това време в заведението пристигнал и свид.И.К., който познавал и
двамата. Те го помолили да ги закара с автомобила си до дома на подсъдимия и
той се съгласил. След като М. си платил сметката, заедно с подс.Д. се качили в
автомобила на К.. След като пристигнали до къщата на подсъдимия, той и свид.М.
отишли в двора да видят дървата и да се разберат за цената, а свид.И.К. останал
да ги изчака в автомобила си. След като М. видял дървата, преценил че не му харесват
и категорично отказал на Д. да ги закупи, въпреки настояването на последния.
След това двамата отново се качили в автомобила на К. и потеглили към центъра
на с.Хотанца, където свид.Й.М. слязъл и продължил пеш към дома си. Малко по-късно,
подс.Д. казал на К. да го остави в близост до парка на селото, като му обяснил,
че ще се срещне отново със свид.М., тъй като имал да взема пари от него. К.
спрял автомобила, подсъдимият слязъл, а К. продължил по пътя си.
Вървейки по улица “Св.Св.Кирил и Методи”, подс.А.К.
застигнал свид.Й.М., приближил бързо към него, хванал го с ръка през врата и
започнал да му нанася удари с юмрук по главата. От ударите М. паднал на земята,
а подсъдимият го натиснал с тялото си и започнал да бърка с ръка в джобовете на
анцуга му, в единият от които бил портфейла на М.. Когато го открил, подс.Д. го
хванал и го задърпал, но свид.М. успял да хване ръката му, като се опитвал да
предотврати изваждането му. Подсъдимият продължил да дърпа портфейла, като за
да сломи съпротивата на свидетеля, му нанесъл още няколко юмручни удара. В този
момент към дома си, който се намирал в непосредствена близост до мястото на
инцидента, приближавала свид.Г.Х.. Тя видяла двамата мъже, които познавала, на
земята, нанасянето на удари от страна на подсъдимия върху свид.М. и дърпането
на анцуга му и се развикала към подс.Д. да спре да бие М.. Тогава подсъдимия
прекратил действията си, изправил се и се отдалечил по улицата в посока центъра
на с.Хотанца. На улицата били изпаднали личните вещи на Й.М. – портфейла му,
мобилният му телефон и цигарите му. Тъй като лицето на свид.М. било окървавено,
свид.Х. се обадила на спешен номер 112 и уведомила за случилото се. Малко
по-късно на мястото пристигнали автомобил на спешна медицинска помощ и
полицейски патрулен автомобил на Второ РУ-Русе с двама служители на
управлението, един от които бил свид.С.П.. Впоследствие свид.Х. открила на
улицата портфейла и цигарите на М. и му ги върнала. Последният установил, че
съхраняваните в портфейла 270лв. пари в банкноти, лична карта и пропуск за
завод “Спарки” са на мястото си.
Междувременно, след като се отдалечил от мястото на
инцидента, подс.Д. бил застигнат от автомобила на свид.К., който спрял и го
качил. Подсъдимия помолил К. *** и последният се съгласил. Преди да напуснат
селото, Д. поискал да спрат до дома на негов познат, от когото взел 30лв. По
пътя към гр.Русе свид.К. забелязал, че по ръката на подсъдимия има кръв и го
попитал от какво е. Д. отговорил, че бил пресрещнал свид.М. и го набил, за да
му вземе парите, но не успял. В гр.Русе Д. отишъл в игрална зала, а свид.К. се
прибрал в с.Хотанца.
От проведените беседи с пострадалия М., Г.Х. и И.К.,
свид.С.П. установил фактическата обстановка и съпричастността на подсъдимия към
деянието. Предприел действия да го издири в с.Хотанца, но безуспешно.
На следващият ден подс.А.Д. бил приведен в ПУ-Червена
вода, където в присъствието на свид.П. и свид.И.Н. – началник на участъка, при проведени с него
беседа, той разказал, а в последствие дал и писмени обяснения, в които признал за
извършеното от него деяние, а именно, че набил свид.М., за да му вземе парите.
В хода на образуваното досъдебно производство била
назначена икономическа експертиза, от заключението на която става ясно, че стойността
на едни от предметите на деянието – мъжки кожен портфейл е 02.00лв.
Била назначена съдебномедицинска експертиза с обект на
изследване телесните увреждания на свид.Й.М., която дала заключение, че вследствие
от нанесените му от подс.А.Д. удари М. е получил разкъсноконтузна рана в
областта на лявата вежда, кръвонасядания и отоци по лицето, кръвоизлив под
лигавицата на лявото око и охлузвания в дясно на челото, в резултат на което му
било причинено временно разстройство на здравето не опасно за живота.
Била назначена и медицинска експертиза на нараняванията на
подс.А.Д., от заключението на която става ясно, че по гръбната повърхност на
втори пръст на лявата му ръка са установени охлузвания с корички.
Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за доказана
по несъмнен начин, от събраните и проверени в хода на съдебното производство
доказателства - частично от обясненията
на подс.А.Д., от показанията на свидетелите Й.М., И.К., Г.Х., С.П. и И.Н.,
дадени в хода на съдебното следствие и в частите им приобщени от Съда по реда
на чл.281 от НПК, както и от приложените
и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства
– заключенията на съдебномедицинските и икономическата експертизи, фиш за
спешна медицинска помощ, договор за кредит, нареждане разписка, справка за
съдимост, декларация за семейно и имотно състояние, биографична
справка.
Досежно така възприетата фактическата обстановка, Съдът кредитира показанията на свидетелите Й.М.
и Г.Х.. Тези показания, досежно главните
факти на доказване – упражненото насилие върху М. от подсъдимия и целта на това
насилие, обективирана в действията на К. насочени към отнемане на портфейла, в
съществената си част, касаеща конкретните инкриминирани действия на подсъдимия,
в своята съвкупност са логични, детайлни, последователни, взаимнодопълващи се и
възпроизвеждат в значителна степен непротиворечиво и с категоричност
възприетите от тях факти.
Действително, в показанията си пред съда свид.Й.М. заявява, че докато му
нанасял побоя, подс.Д. не успял да бръкне с ръка в джоба на анцуга и да хване
портфейла му, докато в приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК
показания от досъдебното производство, твърди обратното. Запитан
за това противоречие, свид.М. заявява категорично, че поддържа показанията си
дадени в хода на досъдебното производство. Дава и напълно логично обяснение за
констатираните противоречия, а именно че предвид изминалото време от датата на
деянието, до депозиране на показанията му пред Съда, част от обстоятелства по
случая не помни. Това дава основание на Съда да приеме за достоверни и
кредитира в тази им част, показанията на свид.М. дадени в хода на досъдебното
производство.
Тези показания се подкрепят
еднозначно и от показанията на свид.Х., която се намирала на мястото на
инцидента и имала възможност правилно и пълноценно да възприеме случилото се. От
нейните показания става ясно, че като пряк очевидец възприела както нанесените
на пострадалия удари от страна на подсъдимия, така и дърпането и смъкването на
долнището на анцуга на М..
Освен това, показанията на свидетели
М. и Х. косвено се подкрепят и от показанията на свид.И.К., който,
непосредствено след като подс.Д. прекратил противоправното си деяние и се отдалечил
от мястото, минал с автомобила си покрай тях и видял, че по лицето на
пострадалия има кръв. На въпроса какво се е случило, М. обяснил, че А.Д. го е
пребил, за да му вземе парите. Минута по-късно К. застигнал с автомобила си и
подсъдимия, видял кръвта по ръката му и го попитал от какво е. Д. признал, че е
набил М., за да му вземе парите, но не успял.
По идентичен на възпроизведеният от М., Х. и К. в показанията им начин,
непосредствено след деянието, тези трима свидетели пресъздали фактическата
обстановка и пред свидетелите С.П., посетил произшествието минути след
приключване на инцидента и И.Н. - полицейския служител, извършил
предварителната проверка по случая и снел обяснения от лицата имащи отношение
към него.
Съществено противоречащи на
показанията на цитираните дотук свидетели досежно обсъжданите обстоятелства, са
обясненията на подсъдимия А.Д., в частта им, в която твърди, че действително
бил нанесъл побой над М., но целта му не била да отнеме негови лични вещи, а да
го накаже, загдето се подиграл с него, когато договаряли продажбата на дървата
за огрев.
От показанията на свидетелите С.П.
и И.Н. обаче става ясно, че още в хода на предварителната полицейска проверка подс.Д.
признал, че нанесъл побоя над М. с намерение да отнеме намиращата се у него
парична сума. Същото изявление, както бе посочено по-горе, подс.Д. направил и
пред свид.И.К., непосредствено след деянието. Нещо повече, малко преди това,
когато поискал от К. да го остави в близост до центъра на селото, подсъдимият
споделил с него намерението си да се срещне отново с М., като обяснил, че имал
да взема от него пари. Тъй като по делото не се събраха доказателства, че М.
дължи по какъвто и да било повод на Д. пари, а и самият подсъдим не излага
такова твърдение, се налага извода, за предварително формирано у последния намерение
да предприеме действия по престъпно своене на владяната от пострадалия парична
сума.
Показанията на свидетелите П., Н. и К. дадени в хода на съдебното
производство, Съдът възприема изцяло, включително и в частта им, в която
възпроизвеждат изявленията на подсъдимия, тъй като тези показания са
последователни, изчерпателни и не противоречат на останалите, събрани по делото
доказателства.
Несъмнено, изявленията на подсъдимия, пресъздадени от тези трима
свидетели в показанията им пред съда, представляват по своята същност
извънсъдебно признание, като без съмнение, такова свидетелско показание
представлява източник на косвени, производни доказателствени факти.
Безспорно е обаче, че свидетел може да установява всички факти и събития
от обективната действителност, които лично е възприел. В тази насока
процесуалните норми не съдържат ограничения и забрани. Поради това, при разпита
му, свидетеля може да установява и извънпроцесуални изявления на други лица,
включително и на такива, които в рамките на конкретен наказателен процес
придобиват процесуалното качество на обвиняеми, респ. подсъдими, стига да ги е
възприел лично. Както бе посочено и по-горе, такова свидетелско показание
представлява източник на косвени, производни доказателствени факти, поради
което осъдителна присъда не би могла да се основава само и единствено на такова
свидетелско показание, както и при наличие на съществени противоречия между
него и останалите доказателства, които биха внесли съмнение за достоверността
на извънсъдебното признание за извършеното престъпление. В конкретния случай
обаче това не е така. При анализ на показанията на свидетелите П., Н. и К. и
съвкупната им оценка с останалите доказателствени източници - показанията на
пострадалия и свид.Г.Х. и заключенията на медицинските експертизи, Съдът
констатира еднозначност и безпротиворечивост, които дават основание да се приемат
направените от подсъдимия извънсъдебни признания за достоверни.
Поради това и предвид съществено им противоречие
с останалите събрани по делото доказателства, Съдът възприема
обясненията на подс.А.Д. в обсъжданата им част, като защитна теза, лансирана с
оглед неблагоприятните последици за него от изхода на съдебното производство, което
от своя страна изключва тяхната достоверност.
Съдът приема, че събраните и анализирани по-горе
доказателства представляват хармонично цяло, логична система от факти, водещи
до единствения възможен извод за авторството, предмета на престъплението,
елементите от обективна му страна и вината, и
изключват всички останали, като в тяхната съвкупност
налагат следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимия А.А.Д.
е осъществил състава на престъплението
чл.198, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй като на 14.12.2014г. в с.Хотанца,
обл.Русе, направил опит да отнеме чужди движими вещи – мъжко портмоне от
изкуствена кожа, лична карта на името на Й.И.М., работна карта-пропуск за
“Спарки”АД на името на Й.И.М. и сумата от 270.00лв. – пари в брой, всичко на
обща стойност 272.00лв. от владението на Й.И. ***, като употребил за това сила
и деянието му останало недовършено по независещи от волята му причини.
Безспорно е установено, че движимите вещи, които
подс.А.Д. опитал да отнеме - мъжко портмоне, лична карта, работна карта-пропуск за
“Спарки”АД и сумата от 270.00лв. – пари в брой, били чужди за него. Те били собственост на
свид.Й.М. и били в негово владение, съхранявана в джоба на анцуга му.
За
да отнеме вещите, подсъдимият Д. употребил физическа сила, като действията му и
техният интензитет били пряко насочени към пострадалия М. и с тях той целял сломяване
на съпротивата му и насилственото лишаване на последния от парична сума или
друга вещ със стойност. Хващането за врата с ръка, нанасянето на юмручни удари
в лицето на М., събарянето на земята и притискането с тяло, несъмнено
представляват физическо въздействие върху личността на владеещия имуществото,
целящо прекъсване на фактическото държане на имуществото от владеещото го лице.
По този начин, подс.Д. опитал по принудителен начин, да преодолее връзката на
пострадалия с инкриминираните вещи, като сломил съпротивата му.
Подсъдимият
започнал осъществяване на престъплението, във фазата му на отнемането на
вещите, с действия насочени към прекъсване фактическата власт на пострадалото
лице над предмета на престъплението и с цел установяването на трайната
фактическа власт над вещите, като след упражненото насилие върху М., бръкнал в
джоба на анцуга му, хванал портфейла намиращ се там и започнал да го дърпа към
себе си. В същото време, предвид обстоятелството, че
пострадалия оказал съпротива, като стискал ръката на подсъдимия, а действията
на последния били видени и наблюдавани от свид.Х., която предприела действия да
прекрати престъпната му проява, се установява, че подсъдимият не успял да
установи трайна фактическа власт над вещите. Това налага извода, че в случая
деянието е приключило във фазата на опита, недовършено по независещи от
волята на подсъдимия Д. причини.
От
субективна страна е налице пряк умисъл у подсъдимият А.Д.. Той действал с
ясното съзнание за противоправността на извършваното от него. Съзнавал
общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици,
при което целял настъпването на противоправния резултат, тъй като решил да се
облагодетелства по неправомерен начин.
С оглед на изложеното, Съдът намира, че са налице
всички елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.198, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, поради което подсъдимият
А.А.Д. следва да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление и
му бъде наложено наказанието предвидено от закона.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимият за
това деяние, Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства
тежкото му социално, имотно и семейно положение, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина във фазата на предварителната проверка,
относително невисоката стойност на предмета на престъплението, както и факта,
че деянието приключило във фазата на опита.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства Съдът приема упражняването на по-тежката от
двете форми на принуда
върху личността на М. и множеството предходни осъждания на Д., неоказващи
влияние върху правната квалификация на деянието.
Предвид това, Съдът приема, че е налице превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, поради което на подсъдимия следва да бъде
определено наказание “Лишаване от свобода”, което следва да бъде отмерено в границите
между минимума и средата на предвиденото от закона.
По тези съображения Съдът счита, че целите на наказанието
ще се постигнат с определяне за подс.А.Д. на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 4 години.
С оглед предходната съдимост на лицето, Съдът констатира,
че не са налице предпоставките на чл.66 от НК, за отлагане изпълнението на така
наложеното наказание, поради което същото следва да се изтърпи ефективно, при
строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и
съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.
Подсъдимият А.Д. следва да заплати в полза на Държавата направените
в хода на досъдебното производство разноски в размер на 280.00лв.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: