Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 115
14.11.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно
заседание, на четиринадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя
Белева
2.Мл.с. Ваня
Ванева
при секретаря Т.
Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1355 по
описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро гражданско отделение, пети
въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от Д.В.О., гражданин на Руската
федерация, роден на ***г***, с постоянен адрес ***, чрез адв. Таня Пеева – БАК,
с която се обжалва Решение №116 от 24.06.2019г. постановено по гр.д. №229/2018 г. по описа на Районен съд Несебър.
С обжалваното решение районният съд е
приел за
установено на осн.чл.422 ГПК по отношение на Д.В.О., Булстат-********* в
качеството му на етажен собственик на апартаменти, както следва: СО с
идентификатор № 51500.22.3.1.10-апартамент А2.5; 51500.22.3.1.44-ап.D1.3;
51500.22.3.1.56-ап.D3.4; 51500.22.3.1.49-ап.D2.3; 51500.22.3.1.55-ап.D3.3 с
адрес: гр.Несебър, к/с „Гардения Хилс“ че съществува вземането на „Компания
хотелски мениджмънт” ЕООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Поморие, ул.Морска № 12, представлявано от управителя Донина Кацарска по
Заповед № 596/15.12.20017г. издадена по ч.гр.д. № 1167/17г. по описа на
РС-Несебър за сумата от 12 107,50лв., представляваща годишна такса за
управление и поддръжка на к/с „Гардения Хилс“ за 2015г. и 2016г., съгласно
решение по т.3 от Протокол от ОС на ЕС
проведено на 09.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 13.12.2017г., както и сумата от
1440,64лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на таксите за 2015г.
от 6053,73лв. дължимо за периода от 30.07.2015г. до 30.11.2017г.; сумата от
823,95лв. представляващи обезщетение за забавено плащане на таксите за 2016г.
от 6053,73лв. дължимо за периода от 30.07.2016г. до 30.11.2017г.
Осъден е Д.В.О., Булстат-********* да
заплати на „Компания хотелски
мениджмънт” ЕООД, ЕИК – ********* сумата в размер на 287,44лв. за заплатена
държавна такса по заповедното производство ч.гр.д. № 1167/17г. по описа на
РС-Несебър.
Осъден е Д.В.О., Булстат-********* да
заплати на „Компания хотелски
мениджмънт” ЕООД, ЕИК – ********* сумата в размер на 287,44лв. за заплатена
държавна такса по настоящото исково производство.
В жалбата се твърди, че
първоинстанционното решение е недопустимо и неправилно.
По-конкретно се посочва, че районният съд
се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран. Твърди се, че съдът се е
произнесъл в нарушение на диспозитивното начало, извън заявения петитум. Твърди
се, че анализът на нормите на чл. 11, ал.1, т.11 от ЗУЕС и чл. 19, ал.8 от ЗУЕС, който е извършил първоинстанционният съд, е верен, но не се отнася за
случаите, в които исковата претенция е подадена от физическо или юридическо
лице, на което ОСЕС е възложило правата, задълженията и отговорността на
управителния съвет по ЗУЕС.
На следващо място се твърди, че
първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Твърди се, че процесният договор
за поддръжка и управление на комплекс „Гардения хилс“ е сключен на
23.09.2014г., като към него е приложима редакцията на чл. 19, ал.8 от ЗУЕС,
обн. В ДВ бр.57 от 2011г., предвиждаща възможност за сключване на договор за
управление въз основа на решение на общото събрание на етажните собственици,
взето с мнозинство повече от 50% от ид.ч., но само с физическо лице и тъй като
ищецът е юридическо лице, то договорът противоречи на императивни правни норми,
поради което е нищожен.
На следващо място се посочва, че в случай
на неизпълнение на задължението за плащане на вноски за управление и
поддържане, единствено управителят на ЕС разполага с правомощие за предприемане
на действия за събирането им по съдебен ред, а не изпълнителят, както е
предвидено в договора.
Изложени са съображения, относно това, че
не може да бъде ангажирана лично отговорността на въззивника като етажен
собственик.
Претендира се да
бъде обезсилено първоинстанционното решение и делото
да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде отменено решението и да се
постанови ново, с което жалбата да се уважи. Не са ангажирани доказателства. Претендират се
направените съдебно деловодни разноски за производството пред първата и
въззивната инстанция.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от адв. Таня Пеева – процесуален представител на Компания
хотелски мениджмънт ЕООД, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна.
Твърди се, че обжалваният съдебен акт е
законосъобразен.
Оспорва се като неоснователно оплакването
на въззивника, че същият не е обвързан от договор за управление и поддръжка на
комплекс „Гардения хилс“, сключен между етажната собственост и въззиваемата
страна.
Изложени са съображения и се иска се от
съда да потвърди обжалваното решение. Не са ангажирани доказателства.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски за производството пред
въззивната инстанция.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът не се
явява. Представлява се от адв. Пеева, която поддържа депозираната въззивна
жалба.
В съдебно заседание за въззиваемата страна
„Компания хотелски мениджмънт“ ЕООД, се явява адв. С., който оспорва въззивната
жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:
Районният съд се е произнесъл по иск с правно
основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявени по реда на чл.
422 от ГПК.
На 13.12.2017г. „Компания хотелски
мениджмънт“ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу Д.В.О., за заплащане на сумата от 12 107,50 лв. -
главница, лихва в размер на 1440.64 лв. от 30.07.2015г. до 30.11.2017г., лихва
в размер на 823,95 лв. от 30.07.2016г. до 30.11.2017г., както и лихвата върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, като е посочено, че паричното вземане е за неплатена такса за поддържане
и управление за 2015г. и 2016г., приети с Решение по точка трета от дневния ред
от Протокол от 09.09.2014г. на Общото събрание на етажната собственост в комплекса,
съобразно притежаваните от длъжника апартаменти № A 2.5, D 1.3, D 2.3, D 3.3 и D 3.4 в етажната
собственост.
На 15.12.2017г. е издадена Заповед №596 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Д.В.О. да заплати на „Компания хотелски мениджмънт“ ЕООД следните
суми: 12 17,50 лв. - главница; 1440,64 лв. – лихва за забава върху главницата
за периода 30.07.2015г. до 30.11.2017г., 823,95 лв. – лихва за забава за
периода от 30.07.2016г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и
сумата от 287,44 лв. разноски по делото – държавна такса.
С Разпореждане от 24.01.2018г., районният
съд е указал на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е издадена
горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на
чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата молба се претендира от съда да
приеме за установено, по отношение на ответника, че същият дължи към етажната
собственост, избрана от ОС на ЕС, проведено
на 09.09.2014г., главница в размер 12107,50 лв., формирани от задължението на Д.В.О.
за заплащане на годишните разходи за управление и поддръжка на Общите части и
вноски към фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015г. и 2016г., както и мораторни
лихви в общ размер от 2264,59 лв., за периода 30.07.2015г. до 30.11.2017г,
както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски.
Твърди се в исковата молба, че
претендираните суми са дължими на основание чл.6, ал.1, т.8-10, вр. чл.. 11,
ал.1, т.5-7 от ЗУЕС от ответника към етажната собственост, съгласно влезлите в
сила решения на ОСЕС, приети по Протокол от 09.09.2014г. Изложени са подробни
съображения за дължимост на сумата от страна на Д.В.О..
В законоустановения срок е подаден отговор
на исковата молба от Д.В.О., чрез пълномощника адв. Таня Пеева - БАК, с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни и недоказани. Излагат
се доводи, че ищецът не е процесуално легитимиран да предяви тези искове, тъй
като претендира да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи
към етажната собственост, посочените в заповедта за изпълнение суми. Твърди се,
че управителят на ЕС Мартин Чолаков е този, който надлежно може да представлява
ЕС, а не настоящият ищец. На следващо място се посочва, че със заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, е осъден ответникът да заплати процесните суми
именно на ищеца „Компания хотелски мениджмънт“ ЕООД, а не на ЕС и поради това
производството по чл. 422 от ГПК е недопустимо, поради липса на идентичност в
страните по заповедното и исковото производство. Посочва се, че материалното
правоотношение по повод дължимото възнаграждение е между етажната собственост и
„Компания хотелски мениджмънт“ ЕООД, а не между ответника, в качеството му на
собственик на самостоятелни обекти и се претендира отхвърляне на иска на това
основание. На следващо място се твърди, че размерът на таксата – 7 евро на
кв.м. не е определен конкретно. Изложени са съображения и се претендира прекратяване
на производството или отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски. Не са ангажирани доказателства.
С Определение №600/23.08.2018г.,
постановено по гр.д.№229/2018г. по описа на РС Несебър исковата молба е
оставена без движение, с дадени указания на ищеца да отстрани нередовностите
ѝ, изразяващи се в липса на идентичност между заявител в заповедното
производство и ищец в исковото производство по чл. 422 от ГПК, като посочи дали
поддържа петитума на исковата молба, така както е предявен и при положителен
отговор да посочи основанията си за това, а при отрицателен отговор да съобрази
петитума на исковата си молба със заявлението и със заповедта за изпълнение.
С молба с вх. №7027/05.09.2018г. ищцовото
дружество е уточнило претенцията си, като указанията на съда не са били
изпълнени в цялост, което е наложило с Разпореждане №2178/20.09.2018г.,
постановено по гр.д.№229/2018г. по описа на РС Несебър, отново да се остави без
движение исковата молба и да му се дадат нови указания.
С молба с вх. №9886/26.11.2018г. ищцовото
дружество е уточнило претенцията си и е изпълнило указанията на съда, като е
посочило, че предявява исковата молба от свое име и претендира процесните суми
за себе си.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представен е нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №141, том III, рег. №3293, дело №531 от 2012г., видно от който
ответникът Д.В.О. е собственик на следните апартаменти, представляващи: самостоятелен
обект №51500.22.3.1.10, с адрес: гр. Несебър, местност „Бостанлъка“, вх. А,
етаж 2, апартамент №5, находящ се в комплекс „Гардения хилс“; самостоятелен обект
№51500.22.3.1.44, с адрес: гр. Несебър, местност „Бостанлъка“, вх. D, етаж 1, апартамент №3, находящ се в комплекс
„Гардения хилс“; самостоятелен обект №51500.22.3.1.56, с адрес: гр. Несебър,
местност „Бостанлъка“, вх. D, етаж 3,
апартамент №4, находящ се в комплекс „Гардения хилс“; самостоятелен
обект №51500.22.3.1.49, с адрес: гр. Несебър, местност „Бостанлъка“, вх. D, етаж 2, апартамент №3, находящ се в комплекс
„Гардения хилс“; самостоятелен обект
№51500.22.3.1.55, с адрес: гр. Несебър, местност „Бостанлъка“, вх. D, етаж 3, апартамент №3, находящ се в комплекс
„Гардения хилс“.
От представения по делото Протокол от
учредително събрание на етажната собственост /собствениците на самостоятелни
обекти/ в комплекс „Гардения Хилс“ гр. Несебър, се установява, че на
09.09.2014г. е проведено Учредително събрание на етажните собственици в
комплекс "Гардения хилс" в гр. Несебър, на което са взети решения,
сред които - за управител на ЕС е избран Мартин Петров Чолаков; ищцовото
дружество е избрано да стопанисва и поддържа общите части в комплекса, като
определеният и приет за дължим размер на таксата за стопанисване и поддръжка
върху общата застроена площ на притежавания от собственик в сградата имот е 7
евро/кв.м. без ДДС на квадратен метър, като е направено уточнение, че таксата
ще започне да се начислява от 2015г. Събранието е упълномощило управителя на
етажната собственост – Мартин Чолаков да сключи договор с избраната компания за
управление и поддръжка при посочените в офертата параметри. Управителят Мартин
Чолаков е изпратил на 11.09.2014г. Уведомление по чл. 46б от ЗУЕС до кмета на
Община Несебър, което е приложено към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Няма данни, а и не се твърди по делото
решенията на Общото събрание на етажната собственост да са оспорени или
отменени. Съдът в настоящото производство не разполага с правомощия да
проверява законосъобразността на решението на ОС, защото има изрично предвиден
самостоятелен ред за отмяната му - чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, свързан и с преклузивен
срок. Следователно решенията на ЕС са стабилизирани и действието им следва да
бъде зачетено. Управлението на етажната собственост е предоставено на Общото
събрание на етажните собственици, което в случая е определило размера на
вноските за поддържане на общите части на сградата. Съдът не може да изменя
този размер, нито да контролира целесъобразността на взетите решения. Следва да
се отбележи, че заинтересованото лице – собственик е имало възможност да поиска
в преклузивния срок отмяна на протоколните решения, включително и тези, които
касаят дължимостта на сумите за поддръжка и управление на общите части. И тъй
като няма данни това да е сторено то следва да се приеме за валиден факта на възлагане на
дейностите по поддържане на общите части на сградата на юридическо лице –
ищцовото дружество, срещу възнаграждение, дължимо от етажните собственици в
размер на 7 евро/кв.м., върху притежавана недвижима собственост с включени идеални
части от общите части.
Представеният договор за управление и
поддръжка на комплекс „Гардения хилс“, сключен между ЕС на „Гардения хилс“ и
„Компания за хотелски мениджмънт“ ЕООД, е сключен в изпълнение на решението по
т.3 и т.4 на общото събрание на ЕС в компелкс „Гардения хилс“. От него е видно,
че ищцовото дружество, в качеството на изпълнител, се е задължило да
осъществява цялостна поддръжка и управление на общите части на комплекса, като
поддържа чистотата на свободните пространства и общите части, полага грижи за
зелените площи, осигурява целогодишна цялостна охрана, следи за евентуални
аварии, поддържа изправни вътрешните комуникации - ЕВН, БТК, ВиК и др., като
отстранява евентуални повреди по тях и др. Уговорената такса, съобразно чл. 32
от договора, е 7 евро без ДДС на кв.м. Уговорено е в договора, че за периода от
датата на сключването му до 31.12.2014г. такса не се дължи, т.е. започва да се
начислява от 2015г. Срокът за заплащането ѝ е уговорен по следния начин -
дължи се в срок до 31 юли на всяка календарна година, като при заплащане на
таксата в срок до 28 февруари, изпълнителят намалява същата с 5%.
Неоснователно е възражението на ответника,
че няма задължения към ищеца, защото няма валидно сключен договор между тях,
както и за липсата на възможност ищцовото дружество да търси суми за разходи,
свързани с поддръжката на общите части от етажен собственик, а не от
възложителя по договора. Договорът от 23.09.2014г. между Етажната собственост
на комплекс „Гардения хилс“ и ищцовото дружество е сключен в изпълнение на
Решение на общото събрание от 09.09.2014г. Съгласно чл. 11, ал.1, т.5 от ЗУЕС
сред правомощията на Общото събрание е да определя размера на паричните вноски
за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, а съгласно
чл. 6, ал.1, т.8 и т.10 от ЗУЕС собствениците на обекти в етажна собственост са
длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната
собственост и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите
части на сградата. Задълженията на ответника да заплаща разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата произтичат на първо
място от закона и от решенето на общото събрание на етажната собственост,
независимо от уговореното в договора. От друга страна възложител по договора е
Управителя на ЕС, който действа въз основа на решение на ОС на ЕС като неин
представител и с действията си обвързва всички етажни собственици. В този
смисъл всеки етажен собственик се явява възложител по договора. Оттук следва,
че ищецът има възможност да предяви своя иск по повод неизпълнение на
задължение по договора и срещу отделния етажен собственик. Още повече, че в чл.
33 от договора е уговорено, че вноските могат да се търсят както от етажната
собственост като възложител, така и от всеки един етажен собственик поотделно.
При тези обстоятелства настоящият състав
намира, че е налице валидност на сключения договор за поддръжка и управление на
общите части, следователно представлява източник на задължения за етажните
собственици да заплатят на изпълнителя по договора договорената цена срещу
извършване на поддръжка от изпълнителя на общите части, съоръжения, площи и
помещения за общо ползване в комплекса.
Неоснователно е и твърдението на
въззивника, че съдът е разгледал различен от предявения иск. Предмет на делото
е дължимата от етажен собственик такса поддръжка и управление, като исковата
молба е подадена от „Компания хотелски мениджмънт“ ЕООД – дружеството,
осъществяващо поддръжка и управление, а дължимите суми се претендират именно в негова
полза. Ищецът е уточнил, че не твърди да е представител на етажната
собственост, претендира процесните суми за себе си. Именно по тази претенция се
е произнесъл първоинстанционният съд.
Твърденията за нищожност на договора за
възлагане също са неоснователни. Правомощията на Общото събрание са разписани в
чл.11, ал.1, т.11 от ЗУЕС, който гласи: общото събрание може да приеме решение
за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на
юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни
правомощия на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат възложени
за изпълнение на тези лица. Към датата на сключване на процесния договор е била
в сила редакцията на ЗУЕС от 26.07.2013г., като чл.11, ал.1, т.11 към онзи момент
е имал напълно идентично съдържание, а именно – общото събрание може да приеме
решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на
юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни
правомощия на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат възложени
за изпълнение на тези лица. Няма спор, че в настоящия случай общото събрание е
взело такова решение – видно от протокола от 09.09.2014г. и в изпълнение на
това решение е сключен процесният договор за управление. Поддръжката и
управление на общите части е в правомощията на общото събрание, които са
посочени в чл. 11 от ЗУЕС, като то може да възложи тези си правомощия на
избрано физическо или юридическо лице. Правомощията
на управителя /управителния съвет/, са разписани в чл. 23 от ЗУЕС и сред тях не
фигурира поддръжка и управление на етажна собственост, т.е. в случая с
процесния договор, на ищцовото дружество не са възложени правомощия на
управителя /управителния съвет/, а са възложени са изпълнение правомощия на
общото събрание, свързани с поддръжка и управление на общите части.
С оглед на това следва да се приеме, че с
процесния договор е възложено на ищеца да събира определената от общото
събрание на етажната собственост такса за управление и поддържане на общите
части от отделните етажни собственици, включително и при липса на доброволно плащане
от страна на отделен етажен собственик.
Следва да се отбележи, че възражението за
нищожност на договора е направено за първи път във въззивната инстанция. Видно
от текста на отговора на исковата молба, пред първата инстанция ответникът
изрично е посочил, че в случая е налице решение за възлагане на дейности по
поддържане на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу
възнаграждение и въз основа на това решение на ОС е подписан процесният договор
за поддръжка и управление на ЕС на „Гардения хилс“. Не е било направено
възражение за нищожност пред първоинстанционния съд.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция, процесуалният представител на въззивника поддържа възражението като
се позовава на т.6 от ТР 1/2000г. ОСГК на ВКС. На първо място следва да се
посочи, че т.6 от горепосоченото тълкувателно решение касае възраженията за
погасителна и придобивна давност, прихващане, право на задържане и подобрения.
Никъде в цитираното ТР не става въпрос за възражение за нищожност. Освен това в
т.4 от ТР 1/2013г. ОСГТК на ВКС, е посочено, че в едната си част постановките
на ТР 1/2000г. ОСГК на ВКС, следва да се считат за изгубили сила при действието
на новия ГПК от 2008г.
Поради гореизложеното и съгласно взетите
решения на Общото събрание на етажната собственост в сградата, където се намира
имотът на ответника, претендираната от ищцовото дружество сума е дължима от
страна на Д.О. за стопанисване и поддръжка на общите части, съобразно площта на
притежаваните от него обекти.
За така претендираните суми от страна на
ищеца е издадена фактура №**********, в която е отразено, че сумата от 6053,73 лв.,
представлява такса за поддържане на общите части, дължима от ответника за
2015г. /за 2016г. размерът е същият/. Фактурираната сума е изчислена в съответствие
с площта на притежаваните от ответника имоти. Изпратен е имейл до ответника, с
който същият е уведомен за дължимите от него суми.
Предвид горното и събраните доказателства,
следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува вземане против ответника в
размер на дължимата такса за стопанисване и поддръжка на общите в сградата в режим
на ЕС за календарните 2015г. и 2016г., съобразно притежаваните от ответника
апартаменти и тяхната площ, т.е. искът е доказан по основание и размер. Не се
доказва, а и не се твърди погасяването на дълга от страна на ответника.
С оглед основателността на главната искова
претенция, основателна е и претенцията за мораторни лихви за сумата в общ
размер от 2264,59 лв. Главното задължение на ответника е следвало да бъде
изпълнено до 31.07.2015г. за дължимите такси за 2015г., съответно до 31.07.2016г.
за дължимите такси за 2016г., поради това акцесорният иск е основателен, тъй
като към този момент ответникът вече е бил в забава. Ето защо и този иск следва
да бъде уважен.
Като е достигнал до същия извод, районният
съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
При този изход на спора, право на
присъждане на разноски има въззиваемото дружество. Направено е искане
своевременно, представен е списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства за
плащане за сумата в размер на 420 лева – адвокатски хонорар, поради което
разноските следва да бъдат присъдени
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №116/24.06.2019г.,
постановено по гр.д.№ 229/2018г. по описа на Районен съд – гр.Несебър.
ОСЪЖДА Д.В.О., гражданин на Руската
федерация, роден на ***г***, с постоянен адрес ***, да заплати на „Компания
хотелски мениджмънт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Поморие, ул. „Морска“ №12, ет.2, сумата от 420 /четиристотин и двадесет/
лв., представляваща съдебно-деловодни разноски – адвокатски хонорар, по
в.гр.д.№ 1355/2019 г. по описа на БОС.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.