П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./….09.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на .09.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
мл.
с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 1445 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна
жалба на „БАНКА ДСК“ЕАД срещу решение №3413/22.07.2019г., постановено по гр.д.
№3359/19г. по описа на ВРС, 25 с-в, с което
са бил отхвърлен установителния му иск за част от задължения на
кредитополучател по оспорена заповед за изпълнение, представляваща разход по
изискуем кредит в размер на 120 лв.
Жалбата вх.№57875/7.08.19г.
е депозирана в рамките на преклузивния
срок (считано от връчване на акта на юрисконсулта)
и е редовна: съдържа изискуемите по
чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Г Й И е упражнила право на отговор по жалбата, чрез
пълномощника си.
По допустимостта на обжалването:
Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното
решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт. Пълномощникът на въззивника е овластени с права за всички
инстанции( л.6 от делото на ВРС) и е легитимиран да обжалва решение, с което е
уважена претенция срещу представляваното от него лице. Пълномощно на адвокати
на въззиваемата е приложено към отговора по жалбата. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата авансово
държавна такса е внесена. Жалбата е надлежно администрирана.
Доклад по жалбата: Въззивникът се позовава на допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в неправилно установени факти, обусловили и
неприлагане на материалния закон при преценка на основанието за събиране на
спорното вземане и начина на уговарянето на това задължение по предоставен на потребител кредит.
Кредиторът се позовава на клаузата за поемане на задължение за обявените от
банката при сключване на договора начислявания по Тарифа за такси и разходи, като
сочи, че претендираната сума от 120 лв е уговорена като разход, чието плащане
се дължи при допуснато спиране на плащанията по погасителния план. Сочи, че
съдът неправилно е квалифицирал този разход като такса по управление на кредита
или обезщетение за забава, тъй като не е съобразил, че сумата е била включена в
тарифата като предварително оценени предвидими вреди, които банката ще понесе
поради необходимите действия по упражняване на право на предсрочна изискуемост
в случай на неизпълнение на кредитополучателя. Счита, че с това вземане не се
постига забранена от ограничителния режим на чл. 33 ЗПК цел, тъй като банката
не е начислила допълнително обезщетение за забава, а само е предвидила
възстановяване на направени поради неизпълнението разходи, чиято тежест следва
да се понесе от длъжника, допуснал недобросъвестно забава. С тези доводи
обосновава основателност на претенция за установяване и на това допълнително
вземане и моли решението за бъде
отменено и претенцията му уважена в цялост. Претендира за разноски.
Насрещната страна Н.Ж.Д.,
чрез пълномощника си оспорва жалбата с доводи за правилно установени факти и
прилагане на закона. Позовава се на императивна уредба на защита на
потребителя, действаща към момента на сключване на договора, която изключва
уговорките на обезщетения за забава и за възлагане на потребителя на плащания
за услуги, които не са му предоставени. Сочи, че евентуално направените разходи
на кредитора по събиране на дълга не могат да бъдат третирани като установени
по размер в тарифа вземания, а следва да се докажат като реално понесени вреди.
Като счита оплакванията срещу правилно приложения закон за неоснователни, моли
за потвърждаване на обжалвания съдебен акт в цялост.
Правна квалификация
на претенцията на ищеца в доклада на първоинстанционния съд, съответства на приложимия
Закон за защита на потребителите като императивна норма, ограничаваща договорната свобода при този вид
кредитиране. Императивните правила на ЗПК
изрично са посочени в оплакванията на въззивника, поради което не се
налага допълнително оповестяване на тези норми.
Страните не са
посочили нови доказателства за събиране от въззивния съд.
По тези съображения
и на осн. чл. 266 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане въззивна жалба на „БАНКА ДСК“ЕАД срещу решение №3413/22.07.2019г.,
постановено по гр.д. №3359/19г. по описа на ВРС, 25 с-в, с което са бил отхвърлен установителния му
иск за част от задължения на кредитополучател по оспорена заповед за
изпълнение, представляваща разход по изискуем кредит в размер на 120 лв.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 17.10.2019г от
9.00 часа. Да се призоват
страните чрез пълномощниците( юрк. Петрова и адв. Алексиев).
На осн. чл. 7 вр.
чл. 101 ГПК допълнително указва на
страните да представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80
от ГПК и доказателства за извършването, като при пропускане на крайния
срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) правото
им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудиран.
Препис от
определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за
въззивника да се приложи копие от
отговора на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.