№ 1479
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000501556 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 10.03.2023г. по гр.д. № 512/2022г. по описа на Софийски окръжен
съд, е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на Й. И. Й., на осн. чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетение в размер на 4 000лв за неимуществени вреди, търпени в
следствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по
чл.242а ал.1 НК, за което е оправдан с влязло в сила решение по КНД №181/2017г. на
ВтАС, ведно със законната лихва от 09.02.2017г. до окончателното изплащане, като
искът за неимуществени вреди в останалата си част над присъдения размер до
претендирания от 85 000лв е отхвърлен като неоснователен.
Против решението в осъдителните му части е постъпила въззивна жалба на
Прокуратура на РБ с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния
закон /чл.52 ЗЗД/ при определяне размер на обезщетението. Твърди се, че ищецът е
търпял неимуществени вреди като стрес и безспокойство от наказателното
преследване след привличането му като обвиняем на 27.01.2014г, вместо възприетия от
съда по-ранен момент, когато е бил разпитан в качеството на свидетел. Твърди се, че
посоченото е довело до неправилно приложение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/ при
определяне на заместващо обезщетение, тъй като периодът, в който е търпял вреди от
наказателното преследване е почти с година по-кратък. На следващо място се твърди,
че съдът е присъдил законна лихва, считано от влизане в сила на оправдателния акт,
1
без обаче да обсъди и съобрази направеното с отговора възражение за изтекла давност
по чл.111 б.“в ЗЗД. Иска се отмяна на решението в обжалваните му осъдителни части
и вместо това постановяване на ново по същество, с което се намали присъдения
размер на обезщетението и се определи различен начален момент за дължимост на
законната лихва.
Против решението в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от
ищеца Й. Й. чрез пълномощник. Поддържа се неправилност за разликата между
присъденото обезщетение от 4000лв и сумата от 25 000лв.Твърди се, че обезщетението
по размер е крайно занижено и не може да обезщети вредите от продължилото 4
години наказателно преследване за тежко престъпление, за което се предвижда
ефективно наказание. Изтъква се, че не са съобразени обстоятелствата относно
медийното разгласяване на случая, представляващо допълнителен стрес,
невъзможността да завърши образованието си, како и да си намери работа в процесния
период. Иска се отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и вместо това
постановяване на ново по същество, с което да бъде уважен иска до размер от
25 000лв.
В срок не са подадени отговори на жалбите от насрещните по тях страни.
Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните му части /чл.269, изр.първо
ГПК/. В отхвърлителната си част за разликата над 25 000лв до 85 000лв не е обжалвано
и е влязло в сила.
Първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотеза на чл.2, ал.1, т.3 предл.
второ ЗОДОВ, тъй като против ищеца било повдигнато обвинение за престъпление от
общ характер, по което е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда, както и че в
причинна връзка с незаконното обвинение ищецът е търпял неимуществени вреди, за
репарирането на които е определено обезщетение в размер на 4 000лв, ведно със
законната лихва от 09.08.2017г.
Пред първата инстанция са безспорно установени с писмени доказателства
правнорелевантните факти относно повдигнатото на 27.01.2014г обвинение за
престъпление по чл. 242а, ал.1 НК и налагането на мярка за неотклонение от
27.01.2014г. „подписка“, а в последствие с постановление от 08.09.2014г. изменена в
„парична гаранция“. На 19.06.2015г. е бил изготвен обвинителен акт, а образуваното
НОХД № 1562/2015г. по описа на РС- Плевен приключило на първа инстанция с
осъдителна присъда на 07.03.2016г., с която подсъдимите са били признати за виновни
по повдигнатите им обвинения (л. 24 – 41 от делото). С решение № 278/27.12.2016г.,
постановено по ВНОХД № 372/2016г. на Плевенски окръжен съд, присъдата е била
потвърдена изцяло (л. 47 – 60 от делото). По искане на част от осъдените лица за
2
възобновяване на наказателното производство, било образувано КНД № 181/2017г. по
описа на Великотърновски апелативен съд, приключило с окончателно решение от
09.08.2017г., с което ищецът Й. е бил оправдан по обвинението за престъпление по чл.
242а ал.1 НК.
Изяснено от писмените доказателства е, че ищецът е бил записан през учебната
2011/2012г. в летния семестър на трети курс, задочно обучение за висше образование
на образователно- квалификационната степен „бакалавър“ по специалност „туризъм“.
От приложеното следващо уверение става ясно, че не е продължил образованието си в
задочна форма през учебната 2018/2019г.
Във връзка с твърденията на ищеца за широк медиен отзвук са приложени
разпечатки от статии от ********г. в интернет- сайтовете Botevgrad.com, balkanec.bg,
infoPleven, Банкеръ и БЛИЦ, касаещи акция на ГДБОП в гр. Плевен, при която бил
иззети 44 тона нелегален тютюн, в съдържанието на които са посочени задържани осем
лица, но само с инициали на двама от тях.
За изясняване характеристиката на ищеца от прокуратурата са представени
справки за съдимост, от които се установява, че е бил осъждан за причиняване на
средни телесни повреди по НОХД № 209/2009г. на СРС и по НОХД 970/2010г. на
РСБотевград (респ. ВНОХД № 332/2011г. на Софийския окръжен съд), като и по двете
осъждания е реабилитиран на 14.12.2018г. В справките е отразено и процесното
обвинение по НОХД 1562/2015г. на Плевенски районен съд, както и фактът на
оправдаването му по него.
Във връзка с конкретно търпените неблагоприятни субективни изживявания пред
първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства. Разпитан като
свидетел е И.М. /баща на ищеца/, който посочва, че делото е продължило около четири
години и половина, заедно с разследването, през който период синът му не се
занимавал с нищо. Описва тежкото му емоционално състояние по повод
разспространението на информация за обвинението в местната преса и телевизия, като
новина за задържане на мафиотска банда, внесла над 40 тона тютюн. Случаят се
разчул и негови приятели и състуденти го питали, дали е вярно, че той също е от
мафията и колко е спечелил. В резултат от обвинението се променил - станал затворен,
умислен, мрачен. Не можел да спи, за което потърсил медицинска помощ, без да
предприема последващо лечение. Наложило му се да прекъсне висшето си
образование, защото семейството не можело да плаща вноските, и така и не го
завършил, а приятелката му го напуснала, тъй като не желаела да се обвърже живота
си с компрометиран човек. Така загубил приятелите и съучениците си, никой не го
търсил. Преди излизал на мероприятия и срещи, но след обвинението напълно се
дистанцирал от контакти. Обвинението било пречка да си намери работа, дори и след
оправдаването, защото в продължение на година и половина в свидетелството за
3
съдимост имало данни за осъждане. Не си бил търсил работа преди случая, а бил
издържан от семейството си.
От показанията на св. С. /семеен приятел/ се изясняват в детайли събитията по
задържането му в гр. ***, като се акцентира върху действията на полицията.
Свидетелят също посочва, че ищецът се променил в негативен аспект, не бил същият
човек. Според показанията на св. Й. П. /приятел на ищеца/ той не завършил
образованието си, защото имал проблеми с полицията. Затворил се в себе си от стрес,
бил подтиснат и не общувал. Имал постоянни притеснения от ефективна присъда и
попадане в местата за лишаване от свобода. Разделил се с приятелката си, защото тя не
искала да живее с престъпник. Не могъл да си намери работа, заради повдигнатото
обвинение, както и в последствие, затова към днешна дата бил във фирмата на баща си.
На поставени уточняващи въпроси свидетелят е заявил, че не знае как е приключило
делото, нито дали е завършил висшето си образование и въобще къде е учел.
Установените идентично по делото факти обосновават извод за неоснователност
на жалбите на страните против размера на компенсиращото обезщетение.
Първоинстанционният съд правилно е очертал релевантните по този въпрос факти в
съответствие с разясненията в ППВС №4/1968г и постановената по реда на чл.290 ГПК
задължителна практика на ВКС, а при определяне на обезщетението е съобразил
тежестта и интензитета на всички установени по делото обстоятелства.
Безспорно са съществени и са били обсъдени общите критерии във връзка с
тежестта на обвинението, продължителността на наказателнотото производство /почти
три години/ и обстоятелството, че е бил осъден на първа инстанция, което подсилва
интензитета на вредите. Търпените неминуемо притеснения и безспокойство от
повдигнатото обвинение за „тежко“ умишлено престъпление по см. на НК, както и
извършвани в този период следствени действия са допълнителен източник на стрес,
чувството за злепоставяне пред приятелски и социален кръг в малкото населено место,
както и доказаните последици в психологичен план, намерили израз в отдръпване от
социално общуване, липса на желание за контакти. Всички те представляват
утежняващи обстоятелства, които е следвало и са взети предвид от
първоинстанционния съд при определяне размер на обезщетението.
Неоснователни са оплакванията на прокуратурата против размера на
обезщетението, като определен в нарушение на чл.52 ЗЗД. Верни са доводите, че
началният момент, от който ищецът търпи вреди от наказателното преследване е
повдигане на обвинението, извън който остават предварителните действия по
разследване, в т.ч. разпитът на ищеца в качеството на свидетел. Посоченото
фактически променя обсъдения от първата инстанция период, през който са търпени
вреди, но не е от естество да промени решаващите изводи относно размера на
обезщетението, като съобразен с всички от значение обстоятелства относно
4
психическото и емоционално състояние на лицето, включително с икономическите
условия на живот в процесния период.
Основателни, обаче са доводите в жалбата на прокуратурата, че обезщетението за
забава в размер на законната лихва е погасено за част от исковия период.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните
органи по реда на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, в приложимата редакция възниква от момента
на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този
правно релевантен момент се дължи и заплащането на мораторна лихва ( В този
смисъл ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т.4). В случая
оправдателната присъда за извършено престъпление е влязла в сила на 09.08.2017г. С
писмения отговор ответникът своевременно е релевирал възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от претендираната лихва. Съгласно нормата
на чл.111, б.”в” ЗЗД с изтичане на 3 – годишна давност се погасяват вземанията за
лихви. В случая искът е предявен на 26.07.2022г. Ето защо, за периода 09.08.2017 г. –
26.07.2019г. искът е погасен поради изтичане на погасителна давност. С оглед на това
върху дължимото от ответника обезщетение следва да се присъди законната лихва,
считано от 26.07.2019г. до окончателното изплащане.
Неоснователни се явяват оплакванията в жалбата на ищеца, че съдът при
определяне на обезщетението е нарушил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, защото не са
съобразени всички от значение обстоятелства относно действително търпените вреди.
Правилни са изводите на първата инстанция, че не се установяват вреди, превишаващи
обичайните в случаите на наказателно преследване. Не се подкрепят от
доказателствата по делото твърденията, че широкият медиен отзвук е източник на
изключителен стрес за ищеца, защото е разрушил авторитета му и станал повод за
отдръпване на приятели и близки. Видно е, че в приложените извлечения от тези
публикации никъде не се споменава името на ищеца, в едни от тях фигурира само с
инициали, които не са достатъчни да бъде разпознат, а в други въобще не е отбелязан.
Правилни са изводите на първата инстанция, отричащи причинна връзка между
наказателното производство и невъзможността ищеца да си намери работа, заради
статута си на обвиняем. В тази връзка резонно е констатирано, че преди обвинението е
работел в транспортна фирма, където според ппоказанията на св. П., работи и
понастоящем. В свидетелството за съдимост има данни за реабилитация по предходни
осъждания на ищеца, настъпила година след оправдаването му. Въпреки, че
реабилитацията заличава с обратна сила последиците от осъждането, наличието на
предходни присъди за по-тежки престъпления, не дава основание безрезервно да се
приеме, че доброто му име в малкия град е компрометирано само и единстветно от
обвинението, по което е оправдан. Правилно в тази връзка не са ценени показанията
на свидетелите, че ищецът се е притеснявал конкретно по делото, по което е бил
5
оправдан, и че именно процесното обвинение е такъв стресогенен източник, че е
препятствал ищеца да продължи образованието си в задочна форма на обучение.
Свидетелят П. не е бил наясно, че делото е приключило, нито дали ищецът е завършил
образование и въобще къде учи, което дискредитира показанията в тази им част.
Свидетелят М. се явява косвено заинтересовани от изхода на спора и този факт следва
да бъде преценен по реда на чл.172 ГПК. Поради това неговите показания не следва да
се кредитират в частта, в която изтъкват, че негативната реакция към ищеца е
причината да не завърши образованието си – ищецът не е бил задържан под стража,
спрямо него са били взети най-леките мерки за процесуална принуда, които не са от
естество да попречат на този процес, а и няма други убедителни доказателства за
обществена реакция, която да е от естество да го травмира до степен, че да се откаже от
следването си.
Правилно не са ценени и показанията на свидетелите в частта, в която
акцентират, че именно в резултат на процесното обвинение се е разделил с приятелката
си. Ищецът вече е бил осъждан с влезли в сила присъди, поради това е нелогично да се
приеме, че точно обвинението, по което е оправдан, е причина за разпадане на връзката
им. Преценката на събраните доказателства във връзка с твърдените от ищеца морални
болки и страдания, не надхвърля обичайните в подобни случаи притеснения и
негативни преживявания, присъщи на всеки човек, подложен на наказателна репресия.
Извън тези неблагоприятни изживявания не се установяват други физически и
психологически проблеми в причинна връзка с незаконно повдигнатото обвинение,
които да са оставили трайно отражение върху здраве, психика и да са го лишили от
нормален начин на живот.
В обобщение, всички от значение обстоятелства са обсъдени и съобразени от
първата инстанция, включително продължителността на наказателното производство,
която не превишава разумната, както и обществено-икономическите условия в
процесния период. Предвид изложеното не се установява нарушение на чл.52 ЗЗД при
определяне на компенсиращото обезщетение и решението в обжалваните му части ще
подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора – отхвърляне на жалбите на страните по отношение
размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, няма основание да се изменят разноските пред
първата инстанция, нито да се присъждат такива пред въззивната инстанция.
Решението ще подлежи на отмяна само в частта относно началния момент, от който се
дължи лихва за забава съобразно изложените мотиви, а в останалите си обжалвани
части /осъдителна и отхвърлителна/ ще подлежи на потвърждаване.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ решение от 10.03.2023г. по гр.д. № 512/2022г. по описа на Софийски
окръжен съд в обжалваната му част, в която Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на
Й. И. Й. обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД
върху присъденото на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в размер на 4000лв обезщетение
за неимуществени вреди за периода 09.08.2017 г. – 26.07.2019г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й. И. Й. против Прокуратура на РБ акцесорен иск за
законната лихва по чл.86 ЗЗД върху присъденото на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в
размер на 4000лв обезщетение за неимуществени вреди, за периода 09.08.2017 г. –
26.07.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.03.2023г. по гр.д. № 512/2022г. по описа на
Софийски окръжен съд в останалите обжалвани /осъдителна и отхвърлителна/ части.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7