Р Е Ш Е Н И Е № 260085
гр.Пловдив, 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение,
публично съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВКА
ДИМИТРОВА
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
при секретаря Красимира Кутрянска
и с участието на прокурора Галина Андреева-Минчева, след като разгледа
докладваното от съдията Веселин Хаджиев ВНOХД № 255 по описа на Окръжен съд -
Пловдив за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на
глава ХХІ НПК.
С Присъда № 260012 от 09.09.2020 г., постановена
по НОХД № 7276/2019
г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХV наказателен състав, подсъдимият К.Т. с признат за виновен в това, че на
07.11.2017 г. в гр. Пловдив, в качеството си на длъжностно лице – ***на фирма
„Д.Д.Е“ ЕООД - гр.София /с ново наименование „Г.О Б.“
ЕООД – гр.София/ е присвоил чужди пари – сумата от 1535,91лв. /хиляда петстотин
тридесет и пет лева и деветдесет и една стотинки/, собственост на „Д. Д Е.“
ЕООД - гр.София /с ново наименование „Г.О Б.“ЕООД – гр.София/, връчени в това
му качество да ги пази, като присвоените пари са били внесени до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради
което и на основание чл.303 от НПК вр. чл.205, ал.1,
т.1 вр. чл.201 от НК вр.
чл.54 от НК, Съдът го е осъдил на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Със същата присъда, на основание чл.66, ал.1 от НК, първоинстанционният
съд е отложил изпълнението на така наложено на подсъдимия К.Т.К. наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ПЕТ МЕСЕЦА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на присъдата.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от К. Т. К., чрез
неговия защитник, адв. А.Д., в които се излагат доводи, че обжалваната
присъдата е незаконосъобразна и необоснована, наложеното наказание е
несъразмерно високо, а при разглеждане на делото в първата инстанция е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че
подсъдимият не е имал намерение да свои сумата, а е задържал същата до
заплащане на дължимите от работодателя му към него парични суми за трудово
възнаграждение, бонуси и добавки. Прави се оплакване за недопусната от първоионстанционния съд очна ставка между подс. К. и свид. Т..
Прави се искане въззивният
съд да отмени така постановената присъда, да признае подс.К.
за невинен и го оправдае по така повдигнатото му обвинение - да е извършил
престъпление по чл.205, ал.1, т.1 вр. чл.201 от НК.
Прави се искане за допускане на очна
ставка в хода на въззивното производство, между подс.К. и св.Т..
В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, представителят на Окръжна прокуратура
намира жалбата за неоснователна. Счита, че първоинстанционният
съдебен акт е правилен и законосъобразен, като моли същият да бъде потвърден.
Защитникът на подс.
К. – адв. Д. поддържа жалбата и допълнението към нея. Отново изтъква, че подсъдимият
не е своил предоставените му парични средства, а ги е
задържал за погасяване на дълг към него от страна на некоректен работодател.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания,
становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши
цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1
от НПК, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка.
Районна прокуратура Пловдив е повдигнала
обвинение на К.Т.К. за това, че на 07.11.2017 г. в гр. Пловдив, в качеството си
на длъжностно лице – *** на фирма „Д.Д.Ек.“ ЕООД -
гр. София /с ново наименование „Г.О Б.“ ЕООД – гр. София/ е присвоил чужди пари
– сумата от 1535,91лв. /хиляда петстотин тридесет и пет лева и деветдесет и
една стотинки/, собственост на „Д . Д Е.“ ЕООД - гр.София /с ново наименование
„Г.О Б.“ЕООД – гр.София/, връчени в това му качество да ги пази - престъпление
по чл. 201 НК.
Подсъдимият К.Т.К. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан,
работещ, живущ ***, ЕГН **********.
През 2017 г. дружеството „Д.Д.Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр. София, се занимавало с вътрешни и
международни куриерски услуги и спедиторска дейност. Собственик и управител на
дружеството бил св. Д.Х.Г.. През 2018 г. името на дружеството било променено от
„Д.Д.Е.“ ЕООД, на „ГО.Б.“ ЕООД, с вписване в
търговския регистър на 08.06.2018 г. През ноември 2017 г. наименованието на
дружеството все още било „Д.Д.Е.“ ЕООД. След
промяната на името, дружеството запазило както своя управител и едноличен
собственик, така и своя ЕИК и предмет на дейност.
На 08.12.2016 г. с подписването на
Трудов договор № 00001726/08.12.2016 г., подсъдимият К.К.
бил назначен на длъжност „***“ към офис П., бул.„Ш. с.“ № ***, с работодател
„Д.Д.Е.“ ЕООД, с уговорено трудово възнаграждение в
размер на 450 лв. месечно и дата на изплащане до 25 число на месеца. Мениджър
на посочения офис била св. Ц. Т.. На същата дата подс.
К. подписал и длъжностната си характеристика, съобразно която същият бил пряко
подчинен на ръководителя на офиса – св. Т., като можел да замества други
служители в съответния офис. В точка V на подписаната длъжностна характеристика
били упоменати задълженията на подс. К., измежду
които в т.6 „Доставя взетите пратки до получателите им срещу фамилия, подпис,
дата и час“, т.8 „Доставя предоставените му наложени платежи и фактури и отчита
получените средства в същия ден“, т.11 „Отчита всички парични средства, които е
събрал по доставка и събиране на пратки при касиера, срещу което получава
документ с номер на товарителницата и дължимата сума“. В точка VI били отразени
допълнителните и специфични функции за длъжността „***“, измежду които т.5
„Носи материална и наказателна отговорност за парични средства /наложени
платежи, фактури и др/ съгласно условията в
подписаната от него декларация“. Подсъдимия подписал такава декларация на
датата на подписването на договора, с която се задължавал ежедневно, в рамките
на деня да прави пълен отчет пред св. Т. за получените от него парични средства
и ценности от клиенти на фирмата.
Именно посочените задължения свързани с пазене и отчитане на парични
средства, обуславят качеството „длъжностно лице“ на подс.К.
по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК.
Ежедневно, преди да започне разнасянето
на поверените му пратки, подс. К. приемал от склада
на фирмата пратките, ведно с пътен лист и манифест за куриерска доставка. В
него били посочени номерата на пратките, изпращача им, съответните частни лица
и фирми, за които са предназначени, адресите на които следва да бъдат
доставени, като в случай че за пратката се дължали някакви пари, в това число и
наложен платеж, и сумата която трябвало да се събере от клиента и в
последствие, в края на работния ден да се отчете от куриера. Ако пратката била
освободена от такса и не била с наложен платеж, в пътния лист и манифест било
отразено, че се дължи 0,00 лв. Посочения пътен лист и манифест излизал от програмния
продукт, който използвала фирма „Д.Д.Е.“ ЕООД, с
автоматично отбелязване на часа и датата на която се отпечатва. В края на всеки
работен ден, подс. К. отчитал на мениджъра на фирмата
в гр. Пловдив - св. Ц.Г.Т., всички парични средства, които е събрал по
извършените за деня доставки, в изпълнение на връчения му график, както и
пратките, които по някаква причина не били доставени и били оставени за
следващия ден.
Тъй като не бил доволен от условията на
работа във фирмата работодател, около година след постъпването си на работа, подс. К. подал едномесечно предизвестие за напускане, като
за част от срока на предизвестието отсъствал поради отпуск по болест и бил в
болничен. На 07.11.2017 г. подс. К. се явил на
работа, за да отработи последните дни от предизвестието си за напускане. На
посочения ден, друг куриер от фирмата – св. И. Д. не се явил на работа, тъй
като излязъл в болничен и подс. К. поел за работа
пътния лист и манифест с пратките, които били определени за него. За да не се
бави работния процес и тъй като в склада вече били изготвили пътен лист и
манифест на името на болния св. Д., още в 00:00 ч. на
07.11.2017 г., св. Т. разпоредила на пряко подчинения си работник К., да поеме
задълженията на св. Д. с пътния лист и манифест изготвени с неговото име.
Посочения пътен лист и манифест включващ общо 37 пратки, от които 15 пратки с
наложен платеж и 22 пратки без наложен платеж. Документът бил отпечатан от
използвания програмен продукт на 07.11.2017 г. в 08:58 ч. и предаден на
подсъдимия за работа. Това не било изключение, тъй като се правело с цел да се
спести време на натоварените куриери, а в последствие в използвания програмен
продукт пратките отработени от подсъдимия се прехвърляли на негово име. Така подс. К. натоварил пратките на служебния автомобил с марка „Ситроен“, модел „Берлинго“,
с рег. № ***, взел пътния лист и манифест за куриерска доставка издаден с името
на болния св. Д. и започнал работа както обичайно, като за полагане на подпис
от лицата получаващи доставка той предоставял получения пътен лист и манифест с
отбелязан *** И. Д.. Така в рамките на работния ден, в изпълнение на
задълженията си, подс. К. извършил доставки на
следните пратки с наложен платеж, по връчения му Манифест за куриерска доставка
№ 201711071778/07.11.2017 г.:
1. Пратка № 8882565, на стойност 167,19
лв. с получател „З. О. Е.“, с адрес за доставка - гр. П., бул.„Х.Б.“№ ***.
Пратката била получена от св. Н. Е. Т., който заплатил на подс.
К. дължимата сума в размер на 167,19 лв. и положил подпис в предоставения му
пътен лист и манифест за куриерски услуги.
2. и 3. Пратка № 8882411, на стойност
40,48 лв. и пратка №8881610, на стойност 33,75лв. с получател оптика „О.“, с
адрес за доставка - гр. П., ул. „.Ц.“ № **. Втората от двете посочени пратки
била получена от св. И. П. К., която работила в посочената оптика, а първата от
нейна колежка в оптиката. Дължимата за двете пратки сума в размер на 74,23 лв.,
била заплатена на подсъдимия К. при тяхната доставка срещу положен подпис.
4. Пратка № 8882168, на стойност 200,50
лв. с получател „Т.“ – Н.Н. – Пловдив, с адрес за
доставка - гр. П., ул. „К. М.“ № *. Пратката била получена и дължимата сума в
размер на 200,50 лв. била заплатена на подс. К. от
св. Н.Н., който положил подпис в предоставения му
пътен лист и манифест.
5. Пратка № 8881949, на стойност 483,13
лв. с получател Б. М., с адрес за доставка - гр. П., ул. „Ш. С.и“ № ***, ет. *
офис **, автосалон „Ю. к.“. Пратката била получена от св. Г.Ф.Е., който
заплатил на подс. К. дължимата сума в размер на 483,13 лв.
6. Пратка № 8881599, на стойност 76,79
лв. с получател К. М., с адрес за доставка - гр. П., бул. „М. Л.“ № **.
Пратката била получена от св. К. Б. – М., която заплатила на подс. К. дължимата сума в размер на 76,79 лв. и положила
своя подпис в предоставения ѝ пътен лист и манифест.
7. Пратка №8880927, на стойност 59,92
лв. с получател Н., с адрес за доставка - гр. П., жк.
„Т.“ бл.**, вх.*, ап.*. Пратката била получена от майката на св. П. В., която
заплатила на подс. К. дължимата сума в размер на
59,92 лв. и положила своя подпис в предоставения ѝ от подсъдимия пътен
лист и манифест.
8. Пратка № 8881322, на стойност 54,00
лв. с получател П. А., с адрес за доставка - гр. П., жк.
„Т.“, бл. **, вх. *. Пратката била получена от св. П. С. А., която заплатила на
подс. К. дължимата сума в размер на 54,00 лв. и
положила своя подпис в предоставения ѝ от подсъдимия пътен лист и
манифест.
9. Пратка № 8881205, на стойност 361,15
лв. с получател С. М. „И.“ ЕООД, с адрес за доставка - гр. П., бул. „К. М. Л.“
№ **. Пратката била получена от св. С.М. М., който заплатил на подс. К. дължимата сума в размер на 361,15 лв. и положила
своя подпис в предоставения ѝ от подсъдимия пътен лист и манифест.
10. Пратка №8882231, на стойност 59,00
лв. с получател Т.. с адрес за доставка - гр. П., жк.
„Т.“, бл. ***, вх. *. Пратката била получена от св. Т. С. И., която заплатила
на подс. К. дължимата сума в размер на 59,00 лв. и
положила своя подпис в предоставения ѝ от подсъдимия пътен лист и
манифест.
Общият размер на получените от подс. К. парични средства за доставени от него пратки с
наложен платеж възлизал на 1535,91 лв. Именно тези пари следвало да отчете пред
св. Т. в офиса на дружеството в края на работния ден.
Освен десетте описани по-горе пратки,
които били с наложен платеж, подсъдимият доставил само две пратки, отразени в
пътния лист и манифест под номер 1 и 6, от доставката на които не взел никакви
пари. Те били в близост до адресите на които доставил пратки с наложени
платежи. В крайна сметка, от петнадесет пратки с наложен платеж, подсъдимият
доставил десет от тях, за които получил по-голяма част от парите, които се
дължали по всички пратки с наложен платеж, а от 22 пратки без наложен платеж
той доставил само две. Въпреки че не доставил всички 37 пратки, фигуриращи в
предоставения му пътен лист и манифест за доставка, в ранния следобед на
07.11.2017 г., подс. К. преустановил работа и се
отправил към базата на фирмата „Д.Д.Е.“ ЕООД находяща се в гр. П., бул.„Ш. с.“ № *** без да предупреди
когото и да е. Паркирал служебния автомобил „Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег. № ***на паркинг в близост до офиса на
фирмата, оставяйки колата неохранявана и без надзор, отключена с натоварените в
нея пратки, които не бил доставил, без да се интересува за съдбата им. Ключа за
автомобила оставил на таблото. Така, нарушавайки множество задължения вменени
му с длъжностната характеристика и без да отчете паричните средства получени от
извършените от него доставки, подс. К. си тръгнал,
задържайки в себе си сумата от 1535, 91 лв., с цел присвояване и използване за лични
нужди. Той не се обадил на св. Т. или на друг служител от фирмата за да
предупреди какво е направил или поне да обясни случилото се, въпреки че носел
отговорност както за получените парични средства, така и за недоставените от
него пратки, и служебния автомобил.
По време на работния ден, на 07.11.2017
г., около 10.00ч. сутринта, свидетелката Е. К., която работила като технически
секретар в „Д.Д.Е.“ ЕООД, започнала да звъни на подс. К. за да му предаде допълнителни адреси през които
следвало да мине, от които имало заявки на техни клиенти, но телефона на
подсъдимия бил изключен и тя не можела да се свърже с него. Свидетелката К.
продължила периодично да го търси през деня, но безуспешно. Така около 15:00 ч.
на същия ден, св. А. Д.А., изпълняващ длъжността куриер във фирма „Д.Д.Е.“ ЕООД към офиса в гр. Пловдив, се отбил със служебния
си автомобил до склада на фирмата на бул. „Ш. септември“ № **, за да натовари нови пратки за доставка. Тъй
като работата във фирмата била много натоварена, защото не достигали хора, на
св. А. му направило впечатление, че използваният от подсъдимия К. служебен
автомобил бил паркиран в близост до офиса. Сторило му се необичайно, че по това
време на деня подс. К. не работел, поради което се
обадил на мениджъра на офиса - св. Ц. Т., за да я информира. Споделил
информацията и със св. Е. К., която била в офиса. Тя от своя страна също се
обадила на св. Т., която в този ден също разнасяла пратки поради липса на
достатъчно работници, и ѝ разказала, че не може да се свърже със подс. К., и че поверения му бус
бил оставен отвън. Св. Т. се прибрала в офиса на дружеството за да разбере
какво се случва и заедно със св. К. установили че автомобила не е паркиран на
паркинга вътре в базата, а на близък външен паркинг, който не бил охраняем. Те установили, че колата е отключена, ключовете
за автомобила са оставени на таблото, а в буса имало
много неразнесени пратки. В посоченото по-горе превозно средство имало
допълнително монтираното GPS устройство за проследяване маршрута на автомобила,
което работело със система за проследяване „Вивафлет“
на „Виваком“. Дружеството имало сключен договор с
мобилния оператор „Виваком“. Свидетелката Т.
направила разпечатка от проследяващата система „Вивафлет“,
от която се установило кога подс. К. е тръгнал да
разнася пратките, какъв е бил маршрута му, къде е спирал и за колко време. От
извадената разпечатка и сравнявайки спирките на подс.
К., св. Т. установила че част от адресите съвпадат с адресите за доставка на
пратки отбелязани във връчения на подсъдимия пътен лист и манифест, поради
което стигнала до заключение, че подс. К. е изпълнил
съответните доставки и част от пратките са били доставени, като по-голямата
част от доставените пратки били с наложени платежи. Многократно св. Т. се
опитвала да се свърже с подс. К., но не успяла, като
дори отишла до адреса на който живеел в гр. П.,
ул. „Ц.“ № *, видяла личния му автомобил отвън, но на позвъняването ѝ
никой не отворил.
По рано през деня, пратките, които били
поверени на подс. К. били прехвърлени в използваната
от дружеството компютърна програма на негово име. Това станало на 07.11.2017 г.
в 15:24ч., което автоматично се отразявало върху пътния лист и манифест за
куриерски услуги на който вече фигурирало името на подс.
К.. Така, когато св. Ц.Т. извадила екземпляр от предоставения на подс. К. по-рано през деня пътен лист и манифест за
куриерски услуги, който бил първоначално издаден на името на св. Д., той вече
бил на името на подсъдимия с номер *** и в него бил отразен часа на изготвянето
му – 15:24 ч. В последствие екземпляр от него бил предаден от св. Т. на
разследващите органи, като на него бил отбелязан час на принтиране 18:34 ч.
Както е посочено по горе, този час излизал автоматично от системата.
Пътния лист и манифест за куриерска
доставка, който бил даден на подс. К. за работа, и
върху който било изписано името на болния св. Д., бил укрит от подсъдимия и не
бил предаден от него в дружеството, тъй като той присвоил служебните пари и не
отишъл да се отчете за свършената през деня работа. Той останал у него, а върху
него били положени подписи от получателите на повечето пратки, които той
доставил на инкриминираната дата. Чак в съдебното заседание, от името на
подсъдимия, като доказателство по делото било предадено и прието копие на
укрития от подс. К. пътен лист, разпечатан от
системата в началото на работния ден под № 201711071178. Този пътен лист бил
предявен на непосредствено разпитаните пред съда свидетели, които са получили
пратки на 07.11.2017 г. доставени им от подс. К.,
като те разпознали положените подписи и потвърдили, че пратките са били
доставени и наложените платежи са били платени.
Тъй като и до края на работния ден
подсъдимия не се свързал със св. Т., не дал обяснение за стореното от него и не
отчел парите от разнесените от него пратки, за случая бил подаден сигнал на
тел. 112. На място пристигнал полицейски служител – свидетеля П. З., на който
св. Т. разказала за случилото се. Св. З. също видял изоставения от подс.
К. автомобил, който бил със затворени врати, но отключен и с ключовете оставени
на таблото. Св. Т. казала на св. З., че ще направи ревизия на наличните в
автомобила пратки и ако установи липси ще подаде сигнал в 06 РУ на ОДМВР
Пловдив. Свидетелката Т., в присъствието на св. К. и охраната на сградата – В.
П., отворили буса, с който в този ден излязъл да
работи подс. К. и направили опис на пратките, които
били налични в буса и не били доставени. В описа св.
К. отразявала номерата на пратките налични в автомобила, а останалия текст в
описа бил изписан от св. Т.. Под описа положили подписи присъстващите – св. Т.,
св. К.и охранителя П.. Въз основа на разпечатка от връчения на подс. К. Пътен лист и манифест за куриерска доставка №
201711071798/07.11.2017г. от една страна, и от друга въз основа на
неразнесените пратки налични в служебния автомобил, св. Т. изчислила, че
липсващите пратки са доставени и подс. К. е трябвало
да отчете сумата от 1535,91 лв., съответстваща на стойността на доставените от
него пратки за деня. Това се потвърдило и от разпечатката от системата Вивафлет, която показвала движението на подс.
К. със служебния автомобил в този ден.
След като установила, че подс. К. бил доставил множество пратки с наложен платеж, но
не се отчел за това и тъй като нямало връзка със него, което било индиция за умишлено укриване от негова страна, св. Т.
отишла в 06 РУ на ОДМВР Пловдив, където подала сигнал за извършено
престъпление. В полицейското управление св. Й. – ***, провел телефонен разговор
с подс. К. с цел да го уведоми, че стореното от него
е престъпление и следва да върне парите. Разговора бил проведен на
високоговорител и чут от св. Т.. В телефонния разговор подс.
К. казал на полицейския служител. че имал претенции и щял да върне парите,
когато реши.
В последствие, подс.
К. така и не се свързал със св. Т. и не върнал присвоените пари. Поради стореното
от подсъдимия, сключения с него трудов договор бил прекратен в същия месец. Той
така и не се явил повече на работа. Когато св. Т. връчила лично на подс. К. документите за дисциплинарно му освобождаване,
последният изобщо не споменал за присвоената сума. Същата така и не била възстановена в
продължение на повече от три години. Нещо повече, в хода на досъдебното
производство подс. К. дори напуснал Република
България и заминал в чужбина, заради което и бил обявен за ОДИ с телеграма №
9/27.06.2018 г., въпреки че още в деня на извършеното престъпление бил потърсен
от инсп. Й. и бил уведомен, че стореното от него е
престъпление и следва да върне присвоените пари. Чак в съдебна фаза на процеса,
в последното съдебно заседание, през месец септември 2020 г., повече от три
години след присвояването на парите, от името на подс.
К. била представена вносна бележка за сумата от 1 536 лв. за
възстановяване на нанесените имуществени вреди в полза на „ГО.Б.“ ЕООД. През
това време той не предприел никакви действия свързани с връщането на парите,
нито пък сторил нещо свързано със защита на неговия интерес във връзка с
твърдените от него неизплатени от дружеството „Д.Д.Е.“
ЕООД, основни или допълнителни възнаграждения.
Трудовите възнаграждения на работещите
като куриери в „Д.Д.Е.“ ЕООД били превеждани по
банков път. В определени случаи и в зависимост от финансовите резултати на един
офис, от централното управление в гр. София се определяли малки парични суми
като награда за целия офис или за част от работниците. Понякога тези бонуси
били свързани и с определени празници, като Коледа или Нова година.
Разпределението на тези допълнителни финансови средства не било огласявано на
всички работници, тъй като политиката на фирмата била да не се разгласява кой
колко пари взема.
Тъй като, когато подс.
К. присвоил сумата от 1 535,91 лв. бил в едномесечното си предизвестие за
напускане и в болничен, то заплатата за времето на болничния му била преведена
от НОИ, а трудовото му възнаграждение по банков път.
Изложената фактическа обстановка
първостепенният съд приел за безспорно установена частично от обясненията на
подсъдимия К.Т.К. /л.107-108 от съд.пр/, изцяло от
показанията на свидетелите И.Ж. Д. /л.109 от съд. пр., а по отношение на
обстоятелствата, за които била приложена процедурата на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК, и от показанията на свидетеля дадени
в хода на досъдебното производство – л.113 от ДП/, изцяло от показанията на
свидетеля Ц.Г.Т. /л.110-113 от съд. пр., а по отношение на обстоятелствата, за
които била приложена процедурата на чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.2 от НПК, и от показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното
производство – л.32-33 от ДП/, изцяло от показанията на свидетеля Д.Х.Г.
/л.114-115 от съд. пр/, изцяло от показанията на
свидетеля А. Д. А. /л.118 от съд. пр/, изцяло от
показанията на свидетеля Е. Г. К./л.118- от съд. пр,
а по отношение на обстоятелствата, за които била приложена процедурата на
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК, и от показанията
на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство – л.36-37 от ДП /,
изцяло от показанията на свидетеля П. Й.З. /л. 120 от съд. пр,
а по отношение на обстоятелствата за които била приложена процедурата на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, и от показанията
на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство – л.36-37 от ДП /,
изцяло от показанията на свидетеля Н. Е. Т. /л.120-121 от съд. пр, а по отношение на обстоятелствата, за които била
приложена процедурата на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2
от НПК, и от показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство
– л.141 от ДП/, изцяло от показанията на свидетеля К. Л. Б.- М. /л.121 от съд. пр/, изцяло от показанията на свидетеля П.С. А. /л.121-122 от съд. пр/,
изцяло от показанията на свидетеля С. М.М. /л.122 от
съд. пр, а по отношение на обстоятелствата, за които
била приложена процедурата на чл.281, ал.5, вр. ал.1,
т.2 от НПК, и от показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното
производство – л.45 от ДП /, изцяло от показанията на свидетеля И. П. К. дадени
в хода на съдебното следствие - л.123 от съд. пр, и
частично от показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство
и прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от
НПК – л. 39 от ДП, изцяло от показанията на свидетеля П. В. В. /л.169 от съд. пр/, изцяло от показанията на свидетеля П. С. Й. /л.170 от
съд. пр/, изцяло от показанията на свидетеля Д. С. Х.
/л.170 от съд. пр/, изцяло от показанията на
свидетеля .С.Д.С. /л.170-171 от съд. пр/, изцяло от
показанията на свидетеля Д. И. Д. /л.171 от съд. пр/,
изцяло от показанията на свидетеля Н. И. Н. /л.182 от съд. пр,
а по отношение на обстоятелствата, за които била приложена процедурата на
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК, и от показанията
на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство – л.42 от ДП/, изцяло от
показанията на свидетеля Г. Ф.Е. /л.40 от ДП прочетени на основание чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК/, изцяло от показанията на
свидетеля Т. С. И. /л.46 от ДП прочетени на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК/.
Според Районният съд, така приетата
фактическа обстановка се подкрепя и от събраните по делото писмени
доказателства - копие на пътен лист и
манифест за куриерски услуги /л.15-18, 52-54 от ДП/, опис на пратки налични в
лек автомобил Ситроен Берлинго с рег. № *** /л.20 от
ДП/, справка БДС /л.21, 63-72 от ДП, 144 от съд.пр/,
копие на трудов договор /л.24-25 от ДП/, копие на длъжностна характеристика
/л.25-27 от ДП/, декларация от подс. К. /л. 28 от
ДП/, пълномощно /л.47 от ДП/, справка от търговския регистър на ЮЛНЦ относно
„Д.Д.Е.“ ЕООД /л.48 от ДП/, постановления за
възлагане на действия по делегация /л.50 от ДП/, справка за пътуване на лице
/л.90-91 от ДП/, телеграма за ОДИ /л.93 от ДП/, справка съдимост /л.172 от ДП/,
справка от търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ относно „ГО.Б.“ ЕООД /л119 от
ДП, 25 от съд.пр/, писмо с приложения от Виваком /л.120-127 от ДП/, писмо до Виваком
/л.127 от ДП/, справка съдимост /л.10 от съд.пр/,
пълномощно /л.12 от съд.пр./, копие на пътен лист и манифест за куриерски
услуги издаден на името на куриер И. Д., предоставен в хода на съдебното
производство от подс. К. /л.101-103 от ДП/,
разпечатка от търговски регистъра и регистър на ЮЛНЦ относно „ГО.Б.“ ЕООД с
история относно името /л.104, 105 от съд.пр/, писмо
от АВ с приложено актуално състояние с история от ТРРЮЛНЦ /л.138, 139 от съд.пр/, писмо от управителя на ГО.Б. ЕООД /л.141 от съд. пр/, писмо от сектор „Пътна полиция“ с приложения към него
/л.146-150 от съд.пр/, вносна бележка за сумата от
1536 лв. /л.181 от съд.пр/, справки, писма.
Въз основа на събраните и анализирани
доказателства, първостепенният съдът е приел, че подсъдимият К. е осъществил от
обективна и субективна страна всички белези на престъпния състав по така
повдигнатото му обвинение по чл.205, ал.1, т.1 вр.
чл.201 от НК.
Настоящата въззивна
инстанция напълно споделя заключенията и правните изводи на Районния съд.
Субект на престъплението по чл.201, ал.1
от НПК е длъжностно лице, на което в това му качество са били
връчени или поверени чужди пари, вещи или ценности, които да пази и/или
управлява. Наред с това, следва да се установи, че лицето е присвоило или се е
разпоредило неправомерно в свой или чужд интерес с поверените му пари, вещи или
ценности.
В разглеждания случай е установено по
безспорен начин, че подсъдимият е имал качеството на длъжностно лице – от
обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите Т., К., Г., А., С.,
Д., както и от приложените по делото писмени доказателства – Трудов договор №
00001726/08.12.2016 г. и длъжностна характеристика от същата дата, подписани от
подс. К.. Работил е като *** в „Д.Д.Е.“
ЕООД, като част от задълженията му са били да приема парични суми от клиенти за
доставени пратки и да ги отчита в края на работния.
Установено е също така, че на 07.11.2017
г., в изпълнение на служебните си задължения, подсъдимият е извършил доставка
на 12 пратки, като за 10 от тях е получил от съответните клиенти суми по
наложени платежи за доставките, в общ размер на 1535,91 лева. Подсъдимият е
следвало да отчете тази сума в края на работния ден, но не го е сторил. Относно
това обстоятелство също няма спор, доколкото същото се установява както от обясненията на подс.
К., че е получил описаните суми от клиентите, така и от показанията на св. Т.,
К., Д., Г. и З.. В подкрепа на техните показания са и приложения по делото опис
на пратки налични в лек автомобил „Ситроен Берлинго“
с рег. № ***, както и от доброволно представения от подсъдимия в съдебно
заседание на 19.06.2020 г. пътен лист и манифест, в който свидетелите получили
пратките и платили дължимите суми, лично или чрез техни близки, са положили
подписите си.
Единственото спорно по делото
обстоятелство, изтъкнато в жалбата и пред настоящата въззивна
инстанция, е дали подсъдимият е имал намерение да присвои въпросната сума или
не. Своенето е субективен елемент от състава на
престъплението, което по отношение на дееца следва във всеки отделен случай да
се извежда от конкретно установените обстоятелства. Следва да се установи категорично,
че от един момент нататък, деецът вече е смятал парите, ценностите или вещите
за свои със съзнанието да се разпореди с тях както намери за добре. Подсъдимият
К. недвусмислено е демонстрирал намерението си да не върне и да присвои получените пари, собственост на куриерската
фирма за която е работил. Без да отчете парите, при обективна възможност да го
направи, е оставил служебния автомобил на паркинг в
близост до офиса,
без да съобщи за това на прекия си началник или на другиго и е напуснал работа.
От този момент може да се счита, че подсъдимият е манифестирал формираното вече
намерение да не връща намиращите се у него служебни пари и деянието е
довършено. В обясненията си дадени в хода на първоинстанционното
производство, подсъдимият заявява, че всички пратки, изброени в обвинителният
акт, са били доставени на посочената дата, съответно е получил дължимите по тях
суми. Заявява също, че не е взел парите за себе си, а ги е задържал за да
приспадне дължимото му се възнаграждение от работодателя. Мотивът на подсъдимия
за задържане на сумата от 1535,91 лева, като компенсация за неизплатени към
него суми, дори и да са били реално установени и дължими, не променя извода за противоправно поведение нито квалификацията на деянието.
Дали и каква сума работодателят е дължал на подсъдимия, дали е следвало да бъде
платена и кога е ирелевантно, тъй като това е един
трудов спор, който би следвало да се реши по гражданско правен ред, а не с
едностранни действия от страна на служителя. Тук следва де се посочи, че подсъдимият
дори не е направил опит да договори с ръководството на дружеството за някакво
прехващане на суми, а е задържал парите за себе си. Възстановил е сумата почти
три години по-късно, в хода на съдебното производство, което по мнение на съда
е било единствено за да може подсъдимият да се ползва от привилегирования
състав на длъжностно присвояване по чл.205, ал.1, т.1 от НК.
Неоснователно е и оплакването, че
наложеното наказание е несъразмерно високо. Като е признал подсъдимият за
виновен, първостепенният съд е определил размера на наказанието при условията на чл. 54
от НК, при превес на смегчаващите вината обстоятелства в размер на пет месеца
лишаване от свобода. За престъпление по чл.205,
ал.1, т.1 вр. чл.201, ал.1 от НК законадателят е предвиди
наказание в размер до пет години лищаване от свобода. Така определеното от
Районният съд каназание от пет месеца
лишаване от свобода е опиентирано към минимума, като правилно е отчетено, че
присвоената сума от 1535,91 лева е над
три минимални работни заплати към момента на извършване на деянието, както и че
същата е възстановена след почти три години. Самото възстановяване на сумата не
може да бъде взето под внимание като допълнително смекчаващо вината
обстоятелство, доколкото същото е отчетено при квалифициране на деянието по
привилегирования текст по чл.205, ал.1, т.1 вр. с чл.
201, ал.1 от НК. И според настоящата инстанция именно това
наказание, като вид и размер, се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.
Присъдата е правилна и по отношение на
приложението на института на условно осъждане, като съдът е отложил
изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три години, считано
от влизане на присъдата в законна сила, предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия и възстановените щети от деянието.
При
извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на
атакуваната присъда.
С оглед на гореизложеното, настоящата въззивна инстанция прие да потвърди изцяло обжалваната
присъда, като правилна и законосъобразна, поради което, и на основание чл.334,
т.6 във вр. с чл.338 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260012
от 09.09.2020 г., постановена по НОХД № 7276/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХV наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.