Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 12.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав, в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА БЕТОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ЖАНЕТА ДИМИТРОВА 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря Десислава
Гюзелева, като разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова в.гр.д.
№168 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Плевен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.294 вр. чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №25/08.03.2019г., постановено по гр.д.№840/2018г. по описа на
ВКС е
обезсилено въззивно Решение №433 от
31.10.2017г. по в.гр.дело №546/2017г. по описа на Окръжен съд-Плевен.
Делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на ОС-Плевен, по повод на което е образувано настоящото
производство.
Въззивното производство
е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от адв.В.Н. ***, пълномощник
на Г.М.Г., Л.М.Г., М. Г.Г.-М., и тримата от гр.Плевен, против Решение №712 от 27.04.2017г. по гр.дело №8383/2016г. по
описа на Районен съд-Плевен.
С Решение №712 от 27.04.2017г. по гр.дело №8383/2016г. по
описа на Районен съд-Плевен, съдът е признал на основание
чл.108 от ЗС за установено по отношение на Г.М.Г., ЕГН**********, Л.М.Г., ЕГН**********
и М.Г.Г., ЕГН**********, че М.В.М., ЕГН********** е собственик на 1/2 ид. част
от ТАВАН, находящ с в сграда с адрес гр.Плевен, ул. „***“№*, с идентификатор
56722.661.375.1.1, в ПИ идентификатор 56722.661.375, п.ХХ, пл. №8659, стр.
кв.28 по плана на гр.Плевен, и осъдил Г.М.Г.,
ЕГН**********, Л.М.Г., ЕГН********** и М.Г.Г., ЕГН**********, да предадат
владението на М.В.М., ЕГН**********, върху 1/2 ид. част в северозападната част
от таван, находящ с в сграда с адрес гр.Плевен, ул. „***“№*, с идентификатор
56722.661.375.1.1, в ПИ идентификатор 56722.661.375, п.ХХ, пл. №8659, стр.
кв.28 по плана на гр.Плевен.
Със същото решение е отменил на основание чл.537, ал.2 от ГПК,
Констативен нот. акт. №20, том 10, д.№К-1961/1995г., на нотариус при ПлРС, в частта за 1/2 ид. част от таван в северозападната част на
къщата, находящ с в сграда с адрес гр.Плевен, ул. „***“№*, с идентификатор
56722.661.375.1.1, в ПИ идентификатор 56722.661.375, п.ХХ, пл. №8659, стр.
кв.28 по плана на гр.Плевен.
Със същия съдебен акт е осъдил Г.М.Г., ЕГН**********, Л.М.Г., ЕГН**********
и М.Г.Г., ЕГН********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплатят на М.В.М., ЕГН**********, сумата
1462,27лв., представляваща направени по делото разноски.
Срещу така постановеното решение на Районен
съд-Плевен е депозирана въззивна жалба от Г.М.Г., Л.М.Г. и М. Г.Г.-М., чрез пълномощник адвокат В.Н. ***. Изложени
са доводи, че постановеното решение противоречи на материалния закон, и че са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в
игнориране на множество релевантни за спора събрани доказателства и неправилна
преценка в съвкупност с останалия доказателствен материал. Твърди се, че
строителното разрешение е издадено само на името на семейство Г., че изграждането на стаи за творческа или научна
дейност при действащото тогава законодателство се е разрешавало само intuitu personae на лице, което извършвало такава дейност, каквото
лице е бил покойният проф. д-р и.н. М. Г..
Развити са доводи за непрекъснато, изключително и несмущавано ползване и
владение (включително ремонти и подобрения) на съпрузите М. Г. и М. Г. и техните синове Г.Г.
и Л.Г., върху изградения с техен труд и
средства таван - самостоятелен обект в сграда, продължило през целия период до
предявяването на исковата молба. Отправено е искане до Окръжен съд - Плевен да
отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно, решението на Плевенски
районен съд и да постанови ново решение по съществото на спора, с което да
отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният от М.М. ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за
процесната 1/2 ид. част от таванския
етаж. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от М.В.М.,
чрез адвокат Н.Б. от САК. Изложени
са съображения, че не е изрично
договорено между страните надстрояване и на таванско помещение, че покойният Г.
М. е дал съгласие за надстрояване само
на втори етаж и в строителното разрешение от 17.02.1978 няма посочен
таван-полуетаж и/или кабинет, който да
се изгради в полза на М. Г.. Посочва се, че
е допустимо действието на приращението да се дерогира, като се уговори
друго, но в случая учреденото право на надстрояване не елиминира приращението,
тъй като липсва уговорка в такъв смисъл. Твърди се, че РС-Плевен правилно е
приел, че има основание да се приложат правилата на приращението и
новопостроеният таван да бъде придобит в
етажна съсобственост от етажните собственици. Излагат се съображения, че таванът-полуетаж е етажна собственост и в
подкрепа на горното е молбата от 19.08.2009г.
до Община-Плевен за получаване на разрешение за монтиране на капандура.
Посочва се, че построеното извън учреденото
право на строеж е собственост на
собственика на земята, с изключение на случаите, когато построеното не е
самостоятелна вещ, а е принадлежност към главната вещ, какъвто се твърди, че е
настоящият случай- тавански етаж, принадлежност
към цялата сграда. Излагат се доводи, че никъде не е посочено, че
кабинетът е за нуждите само на втория етаж. Твърди се, че санитарният възел не
е част от кабинета, нито от което и да
е друго помещение, поради липса
на документация за това. Излага се
аргументация, че не е налице промяна на
предназначението нито на стаята, нито на кабинета, че с приобщаването не се извършва преустройство за живеене на таванския етаж. Алтернативно се
сочат доводи, че дори да се приеме, една
стая е приобщена към кабинета на тавана, това не го прави жилище по смисъла на ЗУТ или ЗТСУ, тъй като
липсва функционална обединеност. В този смисъл се поддържа становище, че дори да се приеме, че е налице законно
преустройство, таванския етаж си е останал такъв за съвместно ползване като етажна собственост от собствениците на двата етажа на сградата.
Твърди се, че останалите три помещения са останали складови помещения за общо
ползване от всички съсобственици.
Излагат се доводи, че не може да се
придобие по давност само кабинет и стая, без по проект да е предвиден санитарен
възел, и без тези помещения по проект да
са обособени в самостоятелно цяло. Посочва се, че таванският етаж представлява
обща част от сградата и не може да се придобие по давност. Твърди се, че не е налице явно и необезпокоявано владение
върху целия таван, продължило повече от десет години от страна на ответниците,
които държат заключен тавана от последните няколко месеца от преди подаване на
исковата молба. Позовава се на свидетелски показания, че таванът не е заключен
и достъпът на ищеца и праводателя му е бил свободен до тавана. Поради това се
твърди, че направеното възражение за
придобиване по давност, освен че е недопустимо, е и напълно неоснователно. Отправено
е искане към Окръжния съд да потвърди изцяло обжалваното решение, като правилно
и законосъобразно. Претендират се разноски.
В проведеното пред въззивния съд открито заседание на 13.06.2019г. въззивниците М. Г.Г.-М.
и Л.М.Г. се явяват лично. Не се явява въззивникът Г.М.Г.. И тримата
въззивници се представляват от адвокат В.Н.
***. Поддържа се въззивната жалба по изложените в нея и развити в съдебно заседание съображения. Въззивницата М. Г.-М. добавя към изложеното от адвокат В.Н., че
входовете са отделни, като техния вход е откъм двора и само те го ползват.
Посочва, че въззиваемият М.М. и нейния
брат В. М. не живеят в къщата, като М.М.
живее в гр.София. Задава риторичен
въпрос дали някой би си оставил входа непрекъснато отключен, за да влиза и
излиза друго лице. Адвокат В.Н. прави възражение за прекомерност на разноските
на въззиваемата страна за настоящата съдебна инстанция.
В проведеното пред въззивния съд заседание на 13.06.2019г. за въззиваемият М.В.М. се явява лично и с адвокат
Н.Б. от САК. Оспорва се подадената въззивна жалба и се развиват съображения, че не е
изтекла давността. Посочва се ново обстоятелство, че М.М. е закупил земята, като и на това основание се
основава исковата претенция. Въззиваемият М.В.М. поддържа
изложеното от адвокат Н.Б.. В депозираната писмена защита са доразвити
съображенията, като е добавено искане
към настоящата съдебна инстанция да приеме, че е доказана оспорената материална доказателствена сила на Нотариален акт №20,
том 10 от 15.11.1995г. на нотариус при ПРС.
Плевенски
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и наведените във въззивната жалба доводи,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. При проверката относно правилността на първоинстанционното
решение, той е ограничен от релевираните в жалбата доводи.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
В мотивите на Решение №25/08.03.2019г., постановено по гр.д.№840/2018г.
по описа на ВКС е прието, че е налице противоречие между обстоятелствена част на исковата
молба и формулираният петитум, което я
прави нередовна и е довело до
противоречие и неяснота в
диспозитива на решението, който не съответства на формулирания петитум-отхвърлен е в установителната част за 1/2 ид.ч. от тавана, но в осъдителната част- за
1/2 ид.ч. от северозападната част от тавана. Изложени са мотиви, че в
исковата молба е формулиран петитум за ревандикация на 1/2 от целия таван, макар твърденията да
са за притежавана 1/2 ид.ч. само от тавана в северозападната
част на къщата. Посочено е, че
индивидуализацията на частта от
тавана, от която ищецът твърди, че е
собственик чрез посоката „в северозападната част“ не е достатъчна, за да се
определи кои помещения са предмет на иска. На основание чл.129, ал.2 ГПК, с Определение
№358 от 25.03.2019г. исковата
молба е оставена без движение, като на
ищеца в първоинстанционното производство
М.В.М. е указано в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности, като
индивидуализира помещението, на което
твърди, че е съсобственик и от което иска ответниците да му предадат 1/2 ид. ч. В указания срок е постъпило уточнение на фактическите
твърдения, като е посочено, че М.В.М.
претендира 1/2 идеална част от
целия таван, находящ се в сградата,
описана в исковата молба и нанесен в КККР
на Плевен с идентификатор 56722.661.375.1.3, който таван се състои от
общо пет помещения, от които две са складови, едно е санитарен
възел и две са обитаеми и съставляват кабинет
и за домашни нужди, за която 1/2
идеална част от целия таван се твърди, че ищецът пред първата инстанция М.М. е собственик и ответниците пред първата
инстанция отказват да му предадат владението на
тази 1/2 идеална част от целия
таван. Отправено е искане до Окръжен съд-Плевен ответниците пред първата
инстанция да бъдат осъдени да предадат
владението на ищеца пред първата инстанция М.
М. на полагащата му се собствена
1/2 идеална част от целия таван, нанесен
в КККР на Плевен с идентификатор
56722.661.375.1.3, който таван се състои от общо пет помещения,
от които две са складови, едно е санитарен възел и две са обитаеми и
съставляват кабинет и за домашни нужди,
заедно с полагащите му се собствени
части от стълбището и преддверието в
двора, водещи до тавана.
Установява се от
Удостоверение за наследници №001418/06.04.2007г., че Г. К. М., бивш жител ***,
починал на 05.07.2006г. е оставил наследници по закон: И.А.М.- съпруга, М. Г.Г.-дъщеря,
В. Г.ев М.-син. Не се спори между страните, че сградата, находяща се в
гр.Плевен, ул. „***“ * е била
собственост на Г. К. М.. Безспорно е
между страните, че Г. К. М. през 1976 г.
е подал Молба до Председателя на ГНС-гр.Плевен и е дал съгласие на М. Г.Г.-дъщеря
и М. К. Г.- зет, живущи на същия
адрес, за изграждане на втори етаж, като
е посочено, че нуждите на домакинството
налагат построяването на втори етаж.
Установява се от копие на Строително разрешение
№18/17.02.1978г., издадено на М. и М. Г.,
че е издадено за „строене на надстройка II-ет.”,
„на същ. жил. сграда по одобрени ел., ВиК, и арх. проекти.
Установява се от копие на Разрешение за преустройство
№229/22.06.1993г., че е издадено на М. Г.
и М. Г., съобразно одобрените (съгласувани)
проекти на 04.06.1993г. от арх.С.С.,
„за приобщаване на тав.стая към същ. кабинет“.
Съгласно Нотариален акт за дарение
на недвижим имот №177, том XIV, н.д.№2977/1993г., на 29.06.1993г. Г. К. М. и И.А.М. са дарили сина си В. Г.ев
М. дворно място, цялото от 344 кв.м. с
отстъпено право на строеж върху държавна
земя, находящо се в гр.Плевен, съставляващо
пар. XX, пл.№8959, в стр.кв. 28, заедно с първи етаж от
построената в него къща, мазата и 1/2 ид. част от тавана в северозападната част
на къщата, стопанска сграда от 30 кв.м.
Установява
се от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №123, том III, рег.№4697, дело
№353/2016г., че на 22.06.2016г. В. Г.ев М. е продал на своя син –въззиваемия М.В.М. първия етаж от къща, мазата и 1/2 ид. част от
тавана в северозападната част на къщата и съответните идеални части от правото
на строеж, върху имота, в който е разположена сградата, а именно поземлен
имот с идентификатор 56722.661.375,
съставляващ парцел XX, планоснимачен №8959, в строителен квартал 28 по плана на
гр.Плевен.
Съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №20, том X, дело К- 1961/1995г. от 15.11.1995г. на
нотариус при Районен съд-Плевен, М. Г. и Михайл Г. са признати за
собственици на втори етаж от къща, стр.
1978г., от 84 кв.м., състоящ се от кабинет, стая и сервизни помещения, както и
върху построения върху този етаж, таван-полуетаж,
също от 84,5 кв.м., заедно с принадлежащ
към втория етаж отделен вход, и отстъпеното право на строеж върху държавна
земя, имот с пл.№8959, парцела XX, в стр.кв. 28 по плана на гр.Плевен.
Установява
се от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №65, том VIII, рег. №7209, дело №1275/2006г., че на 22.12.2006г. М. Г. и М. Г. са
дарили на Г.Г. и Л.Г. таван-полуетаж, надстроен върху
ІІ-ри етаж от къща с площ от 84.5кв.м. и състоящ се от кабинет, стая, сервизни
помещения и санитарен възел, находящ
се в двуетажна жилищна
сграда в гр.Плевен, ул. „***“ №*, УПИ XX-8959, в кв. №28 по плана
на гр.Плевен, с площ 344 кв.м., при
което дарителите са си запазили правото да ползват безвъзмездно имота до края на дните си.
Пред
РС-Плевен е изготвено и прието заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, като вещото
лице Петър Влайчев сочи, че са налице строителни книжа от 1978г. за изграждане на втори етаж на
сградата на ул. „10-ти декември“ №* и
тавански етаж над него; че през 1993г.
е одобрен проект за преустройство
на таванския етаж, с който се предвижда изграждане на втора табакера на
покрива, както и присъединяване на част от едно складово помещение в скосената част на покрива към друго, оформено понастоящем като
кухненско. Вещото лице е посочило, че по
смисъла на т.1., през 1993г. е налице частично преустройство на тавана. На
въпроса дали е налице съгласие за
извършване на тези преустройства от съсобствениците, вещото лице е отговорило
това е въпрос извън компетентността му. В заключението е отразено, че за извършените преустройства са налични
извършени от проектанта допълнения
и корекции в архитектурните чертежи. Даден е отговор, че
от техническа гледна точка достъп и излаз до тавана за всички
съсобственици в сградата и по-конкретно
за живущите на първия етаж няма. Вещото лице е посочило, че по одобрения проект за надстройка и пристройка на жилищната
сграда, сградата на ул.“10-ти декември“ №* е предвидено изграждане на два самостоятелни входа, единият от
които обслужва първия етаж и сутерена, а другият- втория
етаж и тавана. Вещото лице е констатирало, че строежът е изпълнен по одобрения от Общината проект, при което до
таванския етаж не е осигурен достъп за всички съсобственици, а само за тези от втория етаж. В заключението е отразено, че преустройството на тавана в северозападната
част на къщата е извършено през 1993г. Вещото лице П.В. е
посочило, че с одобрения проект за надстрояване и с издаденото строително разрешение на името на М. и М. Г. през 1978 г. е предвидено
изграждането на таванска стая – кабинет на втория етаж. Дадено е заключение, че
към момента, нанесеният в КККР на
гр.Плевен самостоятелен обект в сградата с
идентификатор 56722.661.375.1.3. се състои от пет помещения, от които две складови, едно, оборудвано за санитарен възел и две обитаеми-едно за кабинет и другото за домакински нужди. Вещото лице
дава заключение, че сегашното фактическо
състояние на таванския етаж съответства на
одобрения архитектурен проект от 1978г. и този от 1993 г. В констативно-съобразителната
част на експертизата е посочено, че в процеса на строителството, и след това,
таванският етаж е конфигуриран така, че е
получил функцията на обитаем. Отразено е също така, че сградата е с два самостоятелни входа-единият
обслужва първия етаж и сутерена, а другия- втория етаж и тавана.
В открито
заседание пред РС-Плевен, проведено на 07.04.2017г. вещото лице е уточнило, че в сегашното състояние при
извършения оглед, таванът- цялото таванско
пространство, е разпределено
и отговаря на предвижданията на проекта от 1993г.
Предвид така
установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна
следното:
Предмет на разглеждане е предявен от М.В.М. иск с правно основание чл. 108
ЗС, Г.М.Г.,
Л.М.Г. и М. Г.Г.-М. да бъдат осъдени да предадат владението на полагащата му се
собствена 1/2 идеална част от целия
таван, нанесен в КККР на Плевен с
идентификатор 56722.661.375.1.3, който таван се състои от общо пет помещения,
от които две са складови, едно е санитарен възел и две са обитаеми и
съставляват кабинет и за домашни нужди,
заедно с полагащите му се собствени
части от стълбището и преддверието в
двора, водещи до тавана; както и иск с правно основание чл. 537, ал.2 ГПК да
бъде отменен Констативен нот. акт. №20, том 10, д.№К-1961/1995г., на нотариус
при ПлРС, в частта за 1/2 ид. част от таван в северозападната част на
къщата, находящ с в сграда с адрес гр.Плевен, ул. „***“№*, с идентификатор
56722.661.375.1.1, в ПИ идентификатор 56722.661.375, п.ХХ,пл. №8659, стр. кв.28
по плана на гр.Плевен.
С решението по иска с правно
основание чл. 108 ЗС съгласно чл. 537, ал.2
ГПК, когато се уважава този иск, съдът
е длъжен да отмени нотариалния акт, който легитимира ответника като
собственик на спорния имот.Това следва да бъде направено, дори да не
е направено изрично искане в тази
насока, тъй като отмяната на нотариалния акт е изрично разпоредена законна
последица от уважаването на иска за
защита на засегнатото с издаването на
нотариалния акт материално право.
Настоящият въззивен състав намира, че иск по чл.
108 ЗС е допустим за предаване на
владението на мазе или таван. Макар да не са самостоятелни вещи, а
принадлежност към главната вещ (жилище)
мазето и таванът могат да се предмет на
ревандикационен иск, ако ищецът твърди, че е
собственик на вещта, принадлежност към която са мазето и таванът, а ответникът ползва мазето или тавана без основание.
С отговора на исковата молба пред РС-Плевен, както
и в съдебно заседание пред РС-Плевен, проведено на 26.01.2017г., адвокат В.Н. е изложил съображения
за непрекъснато, необезпокоявано,
давностно владение върху имота от
средата на деветдесетте години до настоящия момент. Това възражение не е
преклудирано по смисъла на чл. 133 ГПК, тъй като е заявено с отговора на
исковата молба.
Пред настоящата въззивна инстанция в съдебно заседание на 13.06.2019г. е прието
ново писмено доказателство Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот номер 126, том 1-ви, рег. №1879, дело
№94/2019г., по описа на Ж.М., рег. №005 на НК, нотариус в района на РС –
Плевен.
Настоящият
въззивен състав намира, че изграждането на кабинет (стая) за творческа или
научна дейност е издадено съгласно действащите тогава строителни законови норми, с оглед дейността
на покойния вече проф. М. Г.. Към
стаите за творческа/научна дейност, не е имало изискване за задължително
изграждането на санитарен възел, но
такъв е бил предвиден, съответно изпълнен.
Съгласно заключението на техническата експертиза, изграденото съответства на предвиденото по проекта. С разрешението за
преустройство от 1993г. е приобщена
стая към вече изградения кабинет, като отново изграденото съответства на
проекта. Изграденият таван-полуетаж, над втори етаж, за който е имало учредено
право на надстрояване от Г. К. М. и построеното от семейство Г. е над обема на
учреденото право на строеж, което включва само втори етаж. Тъй като за
изграденият таван-полуетаж липсва учредено право на строеж, то съгласно чл. 92
ЗС последният е собственост на собствениците на сградата и следва бъде придобит
в собственост от собствениците на първи и втори етаж. Настоящият въззивен
състав приема, че с оглед обстоятелството, че
всяко от помещенията в тавана-полуетаж е съсобствено на собствениците в
сградата, може да се придобива по общите правила. В Решение № 488 от 11.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 229/2012 г., I г. о.,
ГК е
прието, че: „върху таванския етаж е
възникнала съсобственост по приращение по смисъла на чл. 92 от Закона за
собствеността, тъй като притежаването на самостоятелни жилищни обекти в
сградата позволява и притежаването на отделни складови помещения. Съгласно
Решение № 81 от 30.IX.1972 г. по гр. д. № 75/72 г., ОСГК „Приращение по
смисъла на чл. 92 от Закона за собствеността е таванското помещение, надстроено
над стария таван, пристроен в нормален жилищен етаж. Върху него придобиват
правото на собственост всички собственици на земята, върху която е построена
сградата“. Таванското помещение, което не е подпокривно пространство не
притежава статута на обща част по смисъла на чл. 37 и сл. от Закона за
собствеността нито по естеството си, тъй като не обслужва единството на
сградата, състояща се от отделни архитектурни елементи и не е такова по
естеството си защото липсва съгласие на етажните собственици таванските стаи да
се считат за „обща част на етажната собственост“. Съгласно разпоредбата на чл.
38, ал. 1 от Закона за собствеността, общите части на етажната собственост
биват такива по естеството си и по предназначение. Общи по естеството си са
онези части, без които е невъзможно съществуването на самата сграда – като
основите на сградата, външните носещи стени, покривът, подпокривното
пространство, стълбището, а по предназначение общи части са онези, без които
съществуването на сградата е възможно, но имат за цел да обслужват всички
етажни съсобственици. В настоящия случай таванските стаи се притежават в
съсобственост, но не представляват общи части нито по естеството си, нито по
предназначение. Те могат да се придобиват от отделните собственици, притежаващи
реални обекти в сградата и на оригинерно основание…. Без значение е кой е
разходвал средствата за построяването на таванския етаж, тъй като при неговото
възникване се създава съсобственост на оригинерно основание по правилото на чл.
92 ЗС като квотите от съсобствеността са съответни на квотите от притежанието
на терена и отношенията между лицата, които са вложили средства в построяването
му следва да се уредят на облигационно основание.“.
Настоящият въззивен състав намира, че
помещенията са обединени функционално. Таванът-полуетаж има собствен
идентификатор, видно от Схема №15-609134-09.12.2016г. на Служба по геодезия,
картография и кадастър-Плевен, изграден е със същата площ от 84,50 кв.м., както
и втория етаж на сградата, достъпът до него е чрез самостоятелен вход на
живущите на втория етаж, до който нямат достъп живущите на първия етаж.
Помещенията са пет и представляват: две
обитаеми-едно за кабинет, другото за домакински нужди, две складови и
едно - санитарен възел.
Всичко гореизложено води до извод, че е налице необезпокоявано и
непрекъснато владение на таванът-полуетаж от
страна на въззивниците Г.Г., Л.Г., М. Г.-М., което владение е започнало още преди смъртта
на М. Г. на 13.05.2009г. На основание чл. 82 ЗС владението на покойния М. Г. е
присъединено към владението на неговите
законни наследници- двамата му синове Г. и Л. Г. и съпругата му М. Г.. Няма никакви данни това владение да е било
прекъсвано по какъвто и да е начин от В.
М. или М.М.. Свидетелските показания на П.Д.Б., Н.В.М., А.Я.Я. са еднопосочни и непротиворечиви, че таванът
се е използвал непрекъснато от семейство
Г. от изграждането му, първоначално от проф. М. Г., който е извършвал научна
дейност в кабинета, а в последствие и от синовете му, единият от
които е използвал помещенията за
самоподготовка при следването си в
университет и е живял според свидетелските показания над десет години там, след навършване на пълнолетие. Свидетелят Б.
е участвал в строителните дейности, което не се оспорва от В. М.. В
свидетелските показания се съдържат и данни за извършени подобрения и ремонтни
дейности на таванът-полуетаж-поставяне на дограма и подови настилки, извършени от страна на
семейство Г.. Свидетелят И.В.Е. сочи,
че през м.март 2015г., заедно с въззиваемия М.М. са отишли до процесния таван,
за да му бъдат продадени четири броя гуми с джанти. Настоящият съдебен състав
счита, че свидетелят Е. няма трайни наблюдения върху ползването на тавана-полуетаж, и го е посетил
еднократно по повод закупуване на гуми. Свидетелят Е. сочи, че не си спомня
колко помещения има като се влиза на тавана - може би две-три помещения,
останал с впечатление, че са заключени. Владението
на семейство Г. не е прекъсвано с това еднократно посещение на тавана-полуетаж
от страна на М.М.. Същевременно при разпита си В. М. посочва, че след смъртта
на съпругата му през 2010г., през периода 2012г.-2016г. живеел във вила на
Балкана, т.е. последният въобще не е ползвал процесния таван, въпреки
твърденията му за съхраняване на бидон със зеле, маси, столове, инструменти. В.
М. не отрича, че консумативните разходи за ток и вода за таванът-полуетаж се
заплащат от сестра му М. Г.-М.. Свидетелските показания на И.А.М.са
неконкретизирани по период, поради липса на спомени от нейна страна, както и
противоречиви и взаимноизключващи се в
някои части - „Тавана си изглеждаше като таван…..Не, не става за живеене. Има тоалетна, но няма други условия.
Докато имаше парно едното дете се качва
да живее и след като спряха парното, просто не ставаше за живеене“. От
останалите свидетелски показания, а и от приетото заключение на техническата експертиза
се установява, че таванът е получил функцията на обитаем. Свидетелката И.М. заявява,
че не е посещавала тавана от смъртта на М. Г., през 2009г. В случая са налице
архитектурни проекти, които са били известни на В. М.. От неговите свидетелски
показания пред първата инстанция се установява, че е участвал в изграждането -
„дострояването“, както е участвал и свидетелят П.Б.. На В. М. е било известно
ползването на кабинета за научна дейност от покойния М. Г., и в последствие,
след преустройството през 1993 г. на стая към кабинета, ползването й от Г.Г.. Самият В. М. посочва в
свидетелските си показания, че участвал в развалянето на покрива и изграждането на стая, защото Г.Г. е бил студент и
е имал нужда от спокойствие. Стаята
е била обзаведена за живеене. Настоящият въззивен състав приема, че В. М.
е знаел, че се строи с цел да се владее от един от съпрузите Г., а в последствие построеното е завладяно изцяло.
В подкрепа на тезата, че семейство Г. са
владеели обекта, е и обстоятелството, че достъпът до таванът-полуетаж се осигурява само чрез вход, обслужващ втория етаж на
къщата, т.е. живущите на първия етаж
нямат самостоятелен достъп до него. Настоящият въззивен състав намира, че санитарния възел не е бил задължителен
съгласно чл. 63, ал.3 от Наредба №5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство ( обн. ДВ бр.69/02.09.1977г.), но същият е изграден и е функционално свързан с
останалите помещения. Санитарният възел, а и всички останали помещения, са
функционално свързани помежду си и представляват таван-полуетаж, който е
получил и самостоятелен идентификатор 56722.661.375.1.3., като за
предназначение на самостоятелния обект е
вписано: жилище, апартамент. В Нотариален акт за дарение
на недвижим имот №65, том VIII, рег. №7209, дело
№1275/2006г., че на 22.12.2006г. М. Г. и М. Г. са дарили на Г.Г. и Л.Г. са
дарили таванът-полуетаж, като жилище, с функционално свързани
помещения-кабинет, стая, сервизни помещения и санитарен възел.
Настоящият въззивен състав приема, че
изискването на съгласие от страна на В. М. за изграждане на капандура, е поради
обстоятелството, че се извършват строителни дейности по покрива/фасадата/външната
стена на самата сграда, които са обща част по естеството си по смисъла на
чл.38, ал. 1 ЗС. М. Г. заявява, че е дописала текста „собственост на Г. и Л. Г.“, но това по никакъв начин не
влияе върху предназначението на даденото
съгласие от страна на В. М.- а именно за извършване на дейност върху покрива/фасадата/външната
стена, които са обща част по естеството си.
Окръжен съд – Плевен намира, че М. Г. и М.
Г. са владели необезпокоявано тавана-полуетаж, още от преустройството, дадено с
разрешение №229/22.06.1993г., като
владението е продължило и от техните синове Г.Г. и Л.Г.. В тяхна полза е
изтекла придобивната давност, като през целия период не са били предявявани
никакви претенции от страна на В. М. и М.М. по отношение на обекта. Това непрекъснато и необезпокоявано владение е
било недобросъвестно и е продължило над
двадесет и три години, до датата на
подаване на исковата молба пред Районен
съд-Плевен- 11.11.2016г., което е повече от изискуемия десетгодишен срок по чл.
79, ал.1 ЗС.
Предвид гореизложеното, решението на
РС-Плевен е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата
въззивна съдебна инстанция, на основание чл.294, ал.2 ГПК М.В.М., ЕГН ********** следва да заплати на Г.М.Г., ЕГН**********, Л.М.Г., ЕГН ********** и М. Г.Г.-М., ЕГН **********
претендираните и сторени разноски за адвокатско възнаграждение пред Върховния
касационен съд по гр.дело №840/2018г. по описа на ВКС в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата
въззивна съдебна инстанция, на основание 78 ГПК М.В.М., ЕГН ********** следва да заплати на Г.М.Г., ЕГН **********, Л.М.Г., ЕГН ********** и М. Г.Г.-М., ЕГН **********
претендираните и сторени разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за
вещо лице по гр.дело №8383/2016г. по описа на РС-Плевен в размер на 660 (шестстотин и шестдесет) лева.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата
въззивна съдебна инстанция, на основание 78 ГПК М.В.М., ЕГН ********** следва да заплати на Г.М.Г., ЕГН **********, Л.М.Г., ЕГН ********** и М. Г.Г.-М., ЕГН **********
претендираните и сторени разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса
по в.гр.дело №546/2017г. по описа на ОС-Плевен в размер на 725 (седемстотин двадесет и пет) лева.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата
въззивна съдебна инстанция, предвид обстоятелството, че не се претендират и не
се представят доказателства за сторени разноски от Г.М.Г., ЕГН **********, Л.М.Г.,
ЕГН ********** и М. Г.Г.-М., ЕГН **********, такива не следва да бъдат
присъждани за настоящата съдебна инстанция.
Водим от гореизложеното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 712/27.04.2017 г., постановено по гр. дело № 8383/2016 г. по описа на Районен
съд-Плевен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС от М.В.М. ***, ЕГН **********
против Г.М.Г., ЕГН **********, Л.М.Г.,
ЕГН ********** и М. Г.Г.-М., ЕГН ********** за признаване, че М.В.М. е
собственик на 1/2 ид. част от целия таван, находящ с в сграда с адрес
гр.Плевен, ул. „***“№*, с идентификатор 56722.661.375.1.1, в ПИ идентификатор
56722.661.375, п.ХХ, пл. №8659, стр. кв.28 по плана на гр.Плевен, и ОСЪЖДАНЕ на
Г.М.Г., ЕГН **********, Л.М.Г., ЕГН ********** и М. Г.Г.-М., ЕГН **********
да предадат владението на М.В.М. върху 1/2 идеална част от целия таван, нанесен в
КККР на Плевен с идентификатор
56722.661.375.1.3, който таван се състои от общо пет помещения,
от които две са складови, едно е санитарен възел и две са обитаеми и
съставляват кабинет и за домашни нужди,
заедно с полагащите му се собствени
части от стълбището и преддверието в
двора, водещи до тавана, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК от М.В.М. ***,
ЕГН ********** против Г.М.Г., ЕГН **********, Л.М.Г., ЕГН ********** и М. Г.Г.-М.,
ЕГН********** за отмяна на Нотариален акт акт. №*, том *,
д.№К-1961/1995г., на нотариус при ПлРС,
в частта за 1/2 ид. част от таван
в северозападната част на къщата, находящ с в сграда с адрес гр.Плевен, ул. „***“№*,
с идентификатор 56722.661.375.1.1, в ПИ идентификатор 56722.661.375, п.ХХ, пл.
№8659, стр. кв.28 по плана на гр.Плевен.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78 ГПК М.В.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Г., ЕГН **********, Л.М.Г., ЕГН **********
и М. Г.Г.-М., ЕГН ********** направените разноски за адвокатско възнаграждение
и депозит за вещо лице по гр.дело №8383/2016г. по описа на РС-Плевен в размер
на 660 (шестстотин и шестдесет) лева.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78 ГПК М.В.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Г., ЕГН **********, Л.М.Г., ЕГН **********
и М. Г.Г.-М., ЕГН ********** направените разноски
за адвокатско възнаграждение и държавна такса по в.гр.дело №546/2017г. по
описа на ОС-Плевен в размер на 725 (седемстотин
двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 294, ал.2 ГПК М.В.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Г., ЕГН **********, Л.М.Г., ЕГН **********
и М. Г.Г.-М., ЕГН ********** направените разноски
за адвокатско възнаграждение пред Върховния касационен съд по гр.дело
№840/2018г. по описа на ВКС в размер на 650
(шестстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС, на осн. чл.280 и сл. от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.