№ 6593
гр. София, 01.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20221100101822 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Й. В. Х., Г. Д. С. и М. Д. С., с която е
предявен иск срещу Община Г., „П.-Г.“ АД, ЕТ „М.-93 – Ц. А.“, „К.С.С.“ ЕООД и И.Е.К.Г.“
ООД, с който се иска солидарното им осъждане да заплатят на ищците обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на по 130 000 лв., ведно със законна лихва,
считано от датата на вредоносното събитие, а именно – 23.02.2017г. до окончателното
изплащане на сумата.
ИЩЦИТЕ- Й. В. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Г., ул. ******* Г. Д. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Г., ул. *******; М. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Стара
Загора, ул. *******, в качеството им на наследници на Д.С.Х., твърдят, че същият е починал
на 27.02.2017г. в 5:00 ч. в резултат на претърпян от него инцидент на 23.02.2017г., около
20:00 ч. Поддържат, че техният наследодател паднал в необезопасен и неосветен строителен
изкоп с дълбочина около 5-6 м. Твърдят, че същият е бил направен във връзка с
изграждането на подпорна стена на ул. „Марин Дринов“ в изпълнение на обществена
поръчка с предмет „Изграждане на част от Източна градска улица, гр. Г.“, по която
възложител е Община Г., а изпълнител – ДЗЗД Градска среда – П.Г. (със съдружници П.Г. АД
и ЕТ М. – 93 – Ц. А.) съгласно Договор № BG16RFOP001-1.016-0001-C01-S-03/897-УР-16 от
29.08.2016г. Навеждат, че строителният надзор на обекта е бил осъществяван от ДЗЗД КСС-
ИКГ (със съдружници К.С.С. ЕООД и И.Е.К.Г. ООД) съгласно Договор № 843-УР-16 от
11.08.2016г., сключен между Община Г. и ДЗЗД КСС-ИКГ. Твърдят, че по случая има
образувана пр. пр. № 587/2017г., която към настоящия момент не е приключила. Намират, че
виновни за настъпването на смъртта на техния близък са служителите на ответниците, които
със свои действия и бездействия не са изпълнили задълженията си да обезопасят – да
1
поставят ограждения, да сигнализират и осветят процесния изкоп, който е бил с дълбочина
около 5-6 метра, в резултат от което починалият, преминавайки покрай него, е загубил
равновесие, паднал е вътре и е получил травма, която е довела до неговата смърт. В тази
връзка сочат, че Община Г. носи отговорност за причинените им вреди, в качеството си на
възложител, т.к. деликтът е причинен при и по повод изпълнението на възложена от нея
обществена поръчка. На самостоятелно основание, намират, че Община Г. носи отговорност
за приемането от нейна страна като възложител и компетентен орган на План по
безопасност и здраве (ПБЗ) на строежа, който не отговаря на изискванията на чл. 10 от
Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2).
Поддържат, че ответниците П. -Г. АД и ЕТ М. - 93 -Ц. А. като съдружници в ДЗЗД Градска
среда - П.Г., с БУЛСТАТ: *******, са изпълнители (строител) по обществената поръчка,
които на осн. чл. 163, ал.2, т.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) носят
отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с
изискванията на закона, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните
работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка.
Сочат, че техническият ръководител на строежа, назначен от изпълнителя на обществената
поръчка, е допуснал изпълнение на СМР на обекта, без да извърши проверка и да
предприеме нормативно установените мерки за сигурността и обезопасяването на изкопите.
На самостоятелно основание намират, че строителят в рамките на своята компетентност е
бил длъжен по реда на чл. 260 от ЗЗД да уведоми възложителя относно негодните мерки за
безопасност на строежа, предвидени в ПБЗ, както и да изиска промени в проекта. Излагат,
че строителят на осн. чл. 163, ал.з от ЗУТ носи имуществена отговорност за причинени щети
и пропуснати ползи от свои виновни действия или бездействия, изразяващи се в липсата на
нормативно установено обезопасяване на строителната площадка и самия строеж, което е
довело до падането на пострадалия в строителния изкоп и последвалия фатален край, като
така е нарушил при изпълнение на възложените му работи разпоредбите на Наредба № 2,
уреждащи законоустановения минимум за безопасност, което в пряка връзка е причинило
настъпването на инцидента и смъртта на техния близък. По отношение на ответниците
К.С.С. ЕООД и И. Е.К.Г. ООД като съдружници в ДЗЗД КСС-ИКГ ищците поддържат, че те
са лицата, на които съгласно договора с възложителя Община Г., е възложен строителният
надзор на строежа. Посочват, че на основание чл. 168, ал.1, т.3, т.4 и т.5, както и ал.3 от ЗУТ
надзорникът носи отговорност за спиране на строежи, които се изпълняват в нарушение на
изискванията за безопасност, за осъществяване на контрол относно спазване на
изискванията за здравословни и безопасни условия в строителството, за недопускане
увреждане на трети лица вследствие на строителството, както и за съставяне и подписване
на всички актове и протоколи по време на строителството, относно изискванията за
безопасност на строежите. Твърдят, че въпреки горното и независимо от факта, че през
строежа се е преминавало свободно, надзорът в рамките на своята компетентност не е
изискал или разпоредил промяна на приетите мерки за безопасност, както и не е
констатирал тяхната липса или негодност. Ищците поддържат, че възложителят, строителят
2
и техническият ръководител на обекта, както и лицето, осъществяващо строителен надзор,
не са изпълнили задълженията си да осигурят здравословни и безопасни условия с оглед на
извършваните изкопни работи на строежа, не е извършена и надеждна и адекватна оценка на
риска. Намират, че допуснатото от всеки един от участниците в обществената поръчка
виновно противно поведение, изразяващо се в действие и бездействие, е довело до
настъпване на увреждащото събитие. Конкретно посочват, че същото е настъпило в пряка
връзка с непоставянето на временни плътни огради, ограждащи строителния обект и
възпрепятстващи навлизането на трети лица на строежа; необозначаване на маршрути и
незаграждане на опасните за движение участъци; липсата на схеми с означение на
местоположението на строителния обект и на маршрутите за движение на ППС и
пешеходци; неосветеност на строежа; липсата при изпълнените изкопни работи на откоси
или подходящо укрепване, които биха предотвратили падането на хора и/или предмети в
изкопа; непоставянето на С.ни сигнали, които през тъмната част на денонощието и/или при
намалена видимост биха сигнализирали за наличието на повишена опасност. Ищците Г. Д. С.
и М. Д. С. поддържат, че са деца на починалия и неговата смърт им е отнела човека, който
ги е отгледал, обичал безпрекословно и с който са имали много близки отношения на обич,
уважение и разбирателство. Те винаги можели да разчитат на него за морална подкрепа и
опора. Помагал им за отглеждането на децата им и продължавал да се грижи и за самите
тях. Ищцата Й. Х. твърди, че макар и да няма сключен брак с починалия Д.- С., тя живяла с
него в едно домакинство на съпружески начала повече от 30 години преди събитието.
Заявява, че с неговата загуба е загубила своя спътник в живота, с който очаквала да сподели
старините си, загубила и подкрепата, която имала както в емоционален, така и в материален
план. Претендират осъждането на ответниците при режим на солидарност, като искат
същите да им изплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 130
000 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на вредоносното събитие, а именно –
23.02.2017г., до окончателното изплащане на сумата. Представят писмени доказателства и
правят доказателствени искания.
ОТВЕТНИКЪТ- „П.-Г.“ АД, ЕИК ******* твърди, че по отношение обезопасяването на
обекта са били взети всички необходими мерки. В тази връзка намира всички твърдения на
ищците, свързани с нарушения на условията за безопасност на труда за неотносими, тъй
като пострадалият не е сред служителите, осъществяващи трудова дейност на процесния
обект, евентуално за неоснователни. Навежда, че дейностите по изграждане на обекта са
разпредели измежду участващите в ДЗЗД и изграждането на подпорните стени, включително
на мястото, където е възникнало процесното събитие, е възложено конкретно на ЕТ М.-93 -
Ц. А., съответно той като изпълнител следва и да предприеме необходимите мерки по
обезопасяването на извършваните СМР. Съответно намира, че не е налице основание да се
търси от него репариране на причинените вреди, включително при условията на
солидарност. Евентуално заявява, че починалият със собственото си поведение е станал
причина или поне е допринесъл за настъпването на вредоносното събитие. Досежно това
излага, че на мястото, през което той е преминавал няма предвидена улица или друго
съоръжение за достъп до къщата му, предвид което строителните работи не са го лишили от
3
регламентиран достъп до имота му и изпълнителят не е следвало да предвижда специален
подход ( специален мост с парапети) към дома му поради извършването им на конкретното
място. Твърди, че в 14:00 час,а в деня преди инцидента, е била организирана среща между
служители на община Г., техническия ръководител на обекта и Д.- Х., на която на място са
му показали регламентираните подходи към жилището през ул. „Извора 1“ и ул. „Череша“,
които той е познавал добре. Изрично са го предупредили, че е недопустимо ползването на
пътеката, преминаваща през строителния обект, защото е опасно. Сочи, че въпреки това още
на следващата вечер, в нарушение на всички правила и изрични предупреждения, Д.С.Х. е
опитал да мине по опасната пътека през строителния обект и затова е настъпил инцидентът.
Намира, че при така изложените обстоятелства е видно, че причина за настъпване на
събитието и вредоносния резултат е собственото небрежно поведение на починалия, което е
било в разрез с елементарните правила и чувство за самосъхранение. Оспорва и размера на
претендираните обезщетения като намира същите за прекомерни с оглед настъпилите вреди.
ОТВЕТНИКЪТ - ОБЩИНА Г., представлявана от кмет Т. Х., оспорва превения иск по
основание и размер. Посочва, че ден преди настъпване на процесното събитие починалият е
бил приет от компетентни лица в общината и му е било обяснено, че ще се извършва ремонт
и че преминаването към дома му не е предвидено да става по пътя през строежа, като му е
указано ясно от къде са регламентирани подхода до имота му. В същия ден след обяд била
проведена посочената и от предходния ответник среща на място с починалото лице, и
въпреки това то явно е продължило да използва нерегламентирано мястото на инцидента и
съответно в резултат от това е паднало в изкопа. Отделно от това посочва, че доколкото
мястото, на което е настъпило събитието, е строеж, то отговорността за настъпилите вреди
следва да се понесе само от строителя на основание чл. 16,3, ал.3 ЗУТ, който е специален по
отношение на ЗЗД. На следващо място оспорва основанието за ангажиране на отговорността
на общината въз основа на чл. 9, ал. 7 от договор № BG16RFOP001-1.016-0001-C01-S-
03/897-УР-16 от 29.08.2016г., съобразно който изпълнителят се задължава да поеме цялата
отговорност към трети лица за каквито и да било причинени вреди при изпълнението на
проекта. Намира, че на основание чл. 168, ал.1, т. 4 и т.5 ЗУТ и чл. 19, ал.1, т.6 от договора
солидарна отговорност заедно със строителя носи и строителния надзор – включените в
обединение „КСС-ИКГ“ лица. Евентуално оспорва твърдението, направено в исковата
молба, че процесният строителен обект и конкретно процесният изкоп не е бил обезопасен
по съответния начин, а в случай, че съдът приеме, че е налице противоправно поведение, за
което и общината следва да понесе отговорност за причинените вреди, заявява оспорване на
размера на претендираните обезщетения като прекомерни и възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия. Прави възражение за погасяване на
претенциите за присъждане на законна лихва поради изтекла погасителна давност.
ОТВЕТНИКЪТ – „К.С.С.“ ЕООД, ЕИК *******, твърди, че извършеното на строителните
работи е обозначено и обектът бил ограничен по външните му граници, а достъпа на външни
лица забранен. Били затворени улиците, за да не преминават МПС по тях, а за пешеходците
са били осигурени обходни маршрути, които заобикаляли строителния обект и осигурявали
4
достъп на всички живущи в квартала без да се налага да преминават през строителния обект.
Поддържа, че ден преди инцидента, строителният надзор е извършил проверка на мястото и
е установил съответствието на изискванията на проектната част и почвените условия, след
което е разрешено изпълнението на следващите строителни дейности. Твърди, че на обекта е
осъществяван контрол и от страна на Община Г., която не е констатирала нарушения на
правилата за безопасност. Твърди, че до инцидента се е стихнало, тъй като починалият не е
спазил правилата за безопасност и е преминал през строителната площадка, вместо през
осигурените обходни три маршрути. Навежда, че починалият бил многократно
предупреждаван да не преминава през строителния обект, но въпреки това продължавал да
го прави. Сочи, че Х. посетил Община Г., на 22.02.2017 г., в приемния ден на г-жа И.ка П.а,
заемаща длъжност Специалист „Инфраструктура и екология”, която на срещата му
обяснила, че трябва да използва обходния път, който бил безопасен и удобен. Излага, че в
същия ден била проведена среща с Х. и на самия обект в присъствието на инж. Д., А.М. и В.
В., на която среща му било обяснено кой обходен маршрут следва да ползва. Твърди, че Х.
не искал да минава през обходите. На срещата късал ограничителните ленти, събарял, чупел
и премахвал ограничителните преграждения, ленти, табели и бализи. За това му поведение
уведомили органите на МВР. Намира, че инцидентът е настъпил изцяло предвид
поведението на починалия, който е проявил грубо несъобразяване с установения ред,
въпреки че многократно е предупреждаван и уведомяван да не преминава през строежа, като
освен това същият е бил и силно алкохолно повлиян към момента на падането в изкопа,
което било констатирано и от пристегналите на място медицински лица. Оспорва размера на
обезщетението и предвид липсата на такива близки отношения между ищците и починалия,
каквито са сочат в исковата молба, като намира, че индикация за липсата на близост, обич и
уважение е фактът, че същите на са го потърсили близо 11 часа след инцидента, част от
които са в тъмната част на денонощието. Прави възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на исковата претенция.
ОТВЕТНИКЪТ- И.Е.К.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, твърди, че са били взети всички
необходими мерки за обезопасяване на строителния обект като уточнява, че по време на
работа част от предупредителните знаци са били премахвани, но веднага след приключване
на строителните дейности, са били поставяни отново. Поддържа, че на обекта е
осъществяван контрол и от страна на Община Г., която не е констатирала нарушения на
правилата за безопасност. Твърди, че за безопасното минаване на живущите били осигурени
обходи, като починалият бил уведомен за тях лично. Въпреки това той многократно
незаконосъобразно преминавал през строителния обект в горната му част, където се е
намирала гориста местност. Излага, че Х. посетил Община Г., на 22.02.2017 г., в приемния
ден на г-жа И.ка П.а, заемаща длъжност Специалист „Инфраструктура и екология”, която на
срещата му обяснила, че трябва да използва обходния път, който бил безопасен и удобен.
Твърди, че в същия ден била проведена среща с Х. и на самия обект в присъствието на инж.
Д., А.М. и В. В., на която среща му било обяснено кой обходен маршрут следва да ползва.
Твърди, че Х. не искал да минава през обходите. На срещата късал ограничителните ленти,
събарял, чупел и премахвал ограничителните преграждения, ленти, табели и бализи, за
5
което уведомили органите на МВР. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия, като сочи, че в момента на настъпване на събитието той е
бил и под влиянието на алкохол, което било потвърдено и от пристигналите на място
медицински лица. Оспорва размера на обезщетението и предвид липсата на такива близки
отношения между ищците и починалия, каквито са сочат в исковата молба, като намира, че
индикация за липсата на близост, обич и уважение е фактът, че същите на са го потърсили
близо 11 часа след инцидента, въпреки че той се е случил в тъмната част от денонощието.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковата претенция.
ОТВЕТНИКЪТ- ЕТ „М. - 93 - Ц. А.“, ЕИК *******, оспорва предявения иск като сочи, че
с постановление от 10.05.2019г. по пр. пр.№587/17г., образувано въз основа сл. д. №20/17г.
Окръжна прокуратура - Г. прекратява наказателното производство, с аргумент, че видно от
всички събрани в хода на разследването доказателства смъртта на пострадалия Д.- Х., е
настъпила в резултат на нещастен случай и при липса на доказателства за извършено
противоправно Д.ие. В тази връзка навежда, че при изпълнението на възложената работа са
спазени всички законови изисквания и изкопът е обезопасен в достатъчна степен предвид
факта, че лица, които не са ангажиране с дейността, нямат право да преминават покрай него.
Поддържа изразеното от Община Г. становище, че ден преди инцидента, пострадалият Х. е
бил лично приет от технически експерт в дирекция „Инфраструктура и екология",
информиран е за предстоящите строителни дейности, указано му е да не използва
нерегламентираната пътека, през която обичайно е преминавал, посочен му е
законосъобразно предвиденият обходен маршрут, специално начертан за осигуряване
безопасността на строежа. Евентуално прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, оспорва и размера на претендираните обезщетения, като
намира същите за прекомерни. Касателно последното оспорва между починалия и
настоящите ищци да са съществували твърдените дълбоки чувства на обич и
разбирателство. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение
претенцията за законна лихва.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ помагач на ответника И.Е.К.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, а именно
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД навежда, че предявените претенции са
погасени по давност, включително твърди, че погасен поради изтичането на давностния срок
би бил и предявен срещу застрахователя иск за заплащане на обезщетения. С оглед
изложеното сочи, че застрахователят не носи отговорност за причинените вреди. Поддържа
и че исковете са неоснователни, доколкото не е налице противоправно поведение по смисъла
на чл. 49 ЗЗД. Оспорва и вида и характера на причинените вреди, както и наличието на
пряка причинно –следствена връзка между тях и противоправното поведение, включително
и размера на обезщетенията като прекомерни. Поддържа направените от ответниците
възражения, че събитието е настъпило изцяло поради причини, стоящи в поведението и
здравословното състояние на починалия. Моли съда да отхвърли предявените претенции.
Прави искане за допускане разпита на един свидетел, като не уточнява за установяването на
какви обстоятелства.
6
ТРЕТОТО ЛИЦЕ помагач на ответника „П.-Г.“ АД, ЕИК *******, а именно ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *******, поддържа, че исковете са неоснователни като сочи, че
не е налице противоправно и виновно поведение от страна на служителите на дружеството.
Поддържа изцяло възраженията, направени от подпомаганата страна. Иска от съда да
отхвърли исковете срещу последната като неоснователни. Не прави доказателствени
искания.
Съдът, като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
Няма спор между страните, че на 23.02.2017г., около 20:00 ч., Д.С.Х. е паднал в изкоп,
изграден при строителни работи, извършвани в изпълнение на обществена поръчка с
предмет „Изграждане на част от Източна градска улица, гр. Г.“, вследствие на което е
получил травма, както и че същият е починал на 27.02.2017г. в 5:00 ч.
Безспорно по делото е, което се установява и от представените писмени доказателства, че
процесните конкретни строителни дейности са включвали реконструкция на уличната
мрежа, вкл. ул. „Марин Дринов“ и изграждане на подпорна стена чрез изкопни работи в
изпълнение на обществена поръчка с предмет „Извършване на строително- монтажни
работи в обекти от градската среда на Г. по Обособена позиция № 3 „Изграждане на част от
Източна градска улица, гр. Г.".
От приложения по делото Договор № BG16RFOP001-1.016- 0001-C01-S-03/897-yp-16 от
29.08.2016г. се установява, че възложител е била Община Г., изпълнител е било ДЗЗД
Градска среда - П.Г. (със съдружници П. - Г. АД и ЕТ М. - 93 - Ц. А.).
Видно от приложения Договор № 843-УР-16 от 11.08.2016г., строителният надзор на обекта
се е осъществявал от ДЗЗД КСС-ИКГ (със съдружници К.С.С. ЕООД и И.Е.К.Г. ООД).
Приложената по делото е медицинска документация, която е обсъдена в заключенията на
приетите по делото експертизи (основна и допълнителна) на в.л. д-р Д., която установява, че
причина за смъртта на Д.- С. е тежка травма на шийния отдел на гръбначния стълб, с
контузия на същия и възходящ оток и парализа на центровете на дишането и
кръвообращението в мозъчния ствол . Уврежданията отговарят да са получени при падане от
високо върху предната част на главата с извИ.е на шията назад в резултат от падането в
изкопа на 23.02.2017г.
Представени с исковата молба са удостоверение за наследници № 846/22.02.2022г. и
удостоверение за родствени връзки №299/21.02.2022 г., с които се установява активната
легитимация на ищците.
В хода на процеса бяха изготвени две съдебно-технически експертизи, от които се установи,
че са спазени всички нормативни изисквания, установи се, че са спазени всички добри
строителни практики. В експертизите липсва отговор, които да константа, че са налице
нарушения на нормативната уредба, както и нарушения, които имат причинно-следствена
връзка с процесния инцидент. Вещото лице по първата експертиза обясни в о.з., че е налице
линеен обект, за който не само, че няма нормативно изискване за плътна ограда, но и е
7
невъзможно да бъде ограден целият с такава. Невъзможно е да се оградят стотици декари
гора, за да не се спусне някой нарушител от там. Процесният строителен обект е линеен и е с
дължина на 1600 метра. Характерно за такъв тип обекти е, че не се ограждат с плътни
ограждения поради характера и естеството си. Налице е обективна невъзможност за
изграждане на плътни ограждения, който да заградят обект с дължина над 1600 метра. За
строителят не е налице възможност да изгради плътна ограда в гората и поради причината,
че тя е собственост на частни лица. Вещото лице С. в о.з. посочва, че въпросът не е дали са
предприети на място мерки и за оповестяване, и за обезопасяване. Въпросът е достатъчни
ли са били тези мерки. Посочва, че предвидените мерки са установени в проектите,
приложени по делото, а документ за това е Окончателния доклад за извършен строителен
надзор, според който всичко е било извършено така, както е предвидено в проектите.
Вещото лице С. посочва, че от страната на планината не е възможно да бъдат поставени
плътни ограждения, но е имало забраняващи значи, които указват, че не може да се мине.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят на ищците:
Свидетелят В.Я. Х., син на ищцата Й. В. Х. , но не е син на починалия) установява
неимуществените вреди на ищците в резултат на смъртта на техния роднина.
Свидетелят Б.А.Ш. сочи, че ищцата Й. е негова майка. Починалият е негов родител, но не
го е припознал. Живели са заедно с него, с майки си и с неговите родни деца. Те всички
тежко преживяли загубата. От 30 години ищцата Й. и починалият Д.- живеели заедно.
Изкопът, в който намерили баща му Д.-, бил 6-7 метра. Той е бил паднал долу в самия изкоп.
Сестра му Г. им съобщила. Слизала е сутринта да закара детето на детска градини и
установява, че Д.- е паднал в изкопа. По самата пътека като е слизала, го е видяла долу.
Всички са минавали по тази пътека, даже и други хора са минавали по нея. Сринал се е от
самата пътека. Не било оградено. След инцидента оградили. След инцидента поставиха
метални арматури с вързани дъски. Насипали от двете страни с насип след инцидента.
Всички минавали по тази пътека. И други хора ползват тази пътека. Макар че много хора
минават, не било оградено преди инцидента. Виждало се, че има изкоп, ама пътеката е била
оставена, изкопали са точно до пътеката от двете страни. Сочи, че самият изкоп е бил на
дължина, изкопан е, през строителния обект се качват по нея, имало наредени плочи до ден
днешен. Твърди, че все още се ползва тази пътека. По времето на строежа на всички било
известно, че тази пътека се ползва активно от тях. Тази пътека е била за Зоологическата
градина и Планетариума. От там минавали ученици. В събота и неделя хората я ползвали.
Ако се огради, имало от къде да се минава, но то е много далече. За да не падне баща му в
изкопа, е трябвало или да затворят пътеката, или да оградят самата пътека, за да не се
подхлъзне. В деня след инцидента пътеката била обезопасена, тогава що-годе можело
безопасно да се минава по нея. Изтъква, че в момента пътеката съществува, вече е
подравнено, нямало го изкопа. Твърди, че баща му не е употребявал алкохол. Имал сърдечно
заболяване, кръвно, избягвал е да пие и не е употребявал алкохол. Било му забранено от
докторите. Той е ходил в общината да говори, че трябва да се обезопаси тази пътека, защото
8
минавали и малки деца. Нямало резултат от неговото ходене в общината. Пътеката била
оставена фиктивно и се минавало оттам. Твърди, че седмица или две преди инцидента е
ходил баща му в общината.
По допуснатите свидетели на ответниците:
Свидетеля Г.П.Д. твърди, че живее в района на Г.. През 2016-2017 г. имало обект в Г., казвал
се „Източна градска улица“. Представлява линеен обект, който е реконструкция на
съществуващ тунел и ново изграждане на нов път, включително с подпорни стени.
Изграждало се нов път, съществуващия път бил черен. Географски представлява един голям
скат, през който всъщност минава новият път, т.е., ако се движим по пътното платно, както е
изграден, от дясната страна се намират къщи в гр. Г., от ляво е един огромен – 40-50 метра
скат, баир, гора, залесен. Къщите са отдолу. По този скат животни и хора не минават, там
няма регламентиран достъп по този скат. Над този скат има къщи, примерно 2, 3, 4, не
много, но има къщи, махала е. Ако някой не иска да се катери по ската, имало обходни
маршрути, по които може да се отиде, от там не е официалният достъп. Изтъква, че е
работел на този обект. Отговарял за доставката на материали и кофражните работи. Според
него не представлявал опасност за околните. Бил обезопасен, навсякъде имало поставени
табели от типа „Премини на отсрещния тротоар“, „Дълбок изкоп“, заградено било с ленти.
Не целия бил с ограда, защото за линеен обект е невъзможно. Само единични изкопи, където
имало, били поставени огради, имало обозначения, табели „Обход“. Имало вход, изход.
Случвало се да минават хора, виждал в самия обект да влизат външни хора, при което
техникът и строителните работници на обекта са им казвали да напуснат, показвали са им
обходния маршрут, който го имало. Според него неграмотен човек можел да разбере, че има
строителен обект и че не трябва да се минава. Навсякъде имало стрелки с посоки, имало
„Х“, че е забранено да се влиза. Линейният обект бил обезопасен изцяло с ленти, а в
участъците, в които имало изкопи, имало и временни огради. Тази огради представлявали
бетонни фундаменти с пана. Известна му е тази пътека, на която е станал инцидентът, тя е
отъпкана. Тази пътека била създадена от живущите. По времето на строежа били
предупредени хората да не се използва. Да, била отъпкана пътеката. По целия обект имало
табели. Лентите били бяло и червено, цветна лента. Не са ги махали по време на
строителството. Ако нещо се е скъсало по време на строителството, някоя машина, ако я
скъса, веднага я връзвали. Това са били преместваеми огради и се поставят където има
нужда, т.е. временни изкопи, защото един ден се копаело на едно място, друг ден на друго
място и така се местят оградите. В датата на инцидента изкоп имало и той бил ограден от
страна на пътя. До 17 часа се работи на обекта. Не знае кога е станал инцидентът. Твърди, че
е разбрал за инцидента на другия ден по обяд. Обадили се, не помни точно от къде, че има
инцидент. Коментирали там с хората, доколкото първоначалната информация била, че
пострадалият човек е употребил алкохол. Даже в началото никой не знаел става ли въпрос
въобще за падане. Твърди, че нямало промяна по обезопасяването преди и след инцидента.
През цялото време по един и същи начин се е работило. Може да е преместена ограда, но
пак казва, това е ограда, която се мести там, където има изкоп. Инцидентът не е обосновал у
9
тях задължение да поставят оградите. Където е ската няма заграждения. Не е възможно да се
постави заграждение на ската, откъдето е минал постарадалият. Обяснява, че, ако някой
падне от ската, дърветата примерно могат да го спрат. Над ската имало обход, имало си
достъп. Официалният достъп до къщите е отгоре, над ската, имало си път. Този път е много
далече от обекта. Няма как човек да се спъне и оттам да падне в обекта. Горният край на
пътеката е някъде горе в ската, долният край на пътеката е на строителния обект. Няма как
хората да се качат отдолу по тази пътека. Вече било изкопано и няма как да се качат, тя е
нерегламентирана тази пътека. Предупреждавали са хората, че не трябва да минават,
включително и въпросния човек.
Свидетелят Д. Т. Д. сочи, че живее във Велико Търново, но всеки ден, в рамките на
работния ден, е в Г.. Работи в Г.. В момента е заместник-кмет по строителството, а към деня
на инцидента изпълнявал функцията „Инвеститорски контрол“ в Община Г., измерва
количества, които подлежат на заплащане. Знае за инцидента с починалия. Господинът е бил
на приемен ден при негови колеги от Дирекция „Инфраструктура и екология“, които се
обърнали към него, като знаят, че има отношение към обекта. Той е поставил въпроса, че
минава през нерегламентирани пътища, това го е предупредил техническият ръководител на
обекта и той е отишъл да попита колегите от къде да минава, след което му било разяснено,
че всички регламентирани пътища, стълбища и т.н., са обезопасени и са сигнализирани и
заедно преминали по тези пътища, за да му покажат от къде трябва да минава. Той е отишъл
в общината, защото е искал да отправи някаква забележка. Явно, че техническият
ръководител му е отправил забележка, че минава през места, които не са регламентирани за
преминаване. Тези регламентираните правели пътя му по-дълъг да стигне до улица, която е
успоредна на тази, по която се работи, но е в денивелация спрямо терена. Те са две улици от
където е възможен достъпът, регламентиран до неговия дом. Минали са и по двете места, за
да му ги покажат. Той ги знаел и двете места, но влязъл в спор с негова възрастната
колежка, че едва ли не трябва да минава през гората, а тя самата отказала да премине от там,
тъй като още в началото е било много опасно да се минава оттам, дори да се стигне до
строителния обект. То даже не е и пътека, реално все едно да влезеш в гората и да кажеш, че
си на тротоар. Сочи, че това е гора, то е извън дори урбанизираната територия, то не е
пътека за преминаване. Тази пътека не е свързана със строителния обект. В рамките на
строителния обект към онзи момент са се правили основи за подпорна стена, за да се укрепи
въпросният скат, който не трябва да се минава по него, и всъщност изкопът от мястото
регламентирано за преминаване на пешеходци е бил около 80 см., колкото за един
фундамент, което означава, че дори той не трябва да бъде обезопасяван, но въпреки това бил
е сигнализиран. Били го сигнализираме със светлоотразителни знаци, с ограждания откъм
пътя и ленти за внимание. Д.- Х. е бил предупреден да не ползва тази пътека. Причината той
да дойде при тях била това, че техническият ръководител го е предупреждавал многократно
и са влизали в някакъв конфликт. Твърди, че имало светлоотразителна сигнализация, ленти,
всякакви видове строителни ограждения. Като отишли там да покажат на пострадалия Д.-,
тези светлоотразителни знаци ги имало, включително и по регламентираните стълбища била
сложена една лента, за да се вижда от къде могат да минават хората. Сега на мястото на така
10
наречената пътека има подпорна стена, която укрепва ската. Всъщност, това е причината да
се изгради тази подпорна стена, защото това място изначално като терен е било опасно и
затова общината е предприела тези действия, да направи по цялата улица подпорна стена.
Сега подходът към тази къща на починалия Д.- е откъм същите две места, от където са му
показвали, те не са променени, те са в синхрон с уличната регулация и няма как да бъдат
променени, ако не се промени уличната регулация. Няма значение каква е територията,
обезопасява се конкретния строителен обект, където има конкретни строителни дейности.
Няма как да обезопасят на 2 км. от мястото, където се прави строителен обект. Тази пътека е
нерегламентира, то не и пътека, това е гора. Твърди, че той лично не е виждал дали други
хора да са минавала оттам. Тя е създадена от хората, отъпкана пътека, няма плочки. Според
свидетеля не трябва да има такава пътека, щом не фигурира в уличната регулация на града.
Тази нерегламентирана пътека съкращава пътя с 200-300 метра. Това според него няма
значение, тъй като в града регламентирания достъп са тротоари и улици. Дори, ако сега
някой трябва да построи къща, той ще трябва да я построи по регламентирания достъп - по
ЗУТ. Твърди, че това не е пътека, а подпорните стени се работят на етапи, което означава, че
те се изграждат на ламели – обикновено 10-12 метра. Изгражда се една ламела от 10-12
метра, или се работи по график през ламел, и затова определени участъци, в които не се
работи, остават. Няма как да се работи едновременно навсякъде. Имало някакви гуми от
това, което видяла колежката му и била възмутена как може в гората да има гуми, явно от
живущите били тези гуми. Колежката била възмутена, че изобщо хора преминават по такова
място. Тя самата се върнала дори още в началото на имота на господина, който сигурно е
500 метра нагоре и казала, че изобщо не би следвало да се върви оттам. Тя просто се отказа и
каза, че няма как да тръгне натам. Обезопасителните ленти не могат да възпрепятстват
падане в изкопите. Мястото на падане е далеч от мястото, където бил изпълнен изкопа.
Изкопът е изпълнен за основа и с дълбочина 80 см. Той дори не подлежи на заграждения, но
въпреки това бил обезопасен. Скатът е опасен и затова общината го укрепвала. На мястото
на изкопа, където е станал инцидентът с Д.-, няма спомен нещо да се е променило. Мисли, че
въпросната основа била налята и се продължила работа по кофража за изграждането на
самата стена и след това започнали изкопни дейности. Ако се приеме, че няма ремонтни
действия, ако премине човек по този скат, е възможно да падне и да се нарани. Това е
линеен обект. Линеен обект не може да бъде плътно ограден, а в самия линеен обект се
ограждат изкопи, което е било сторено.
Свидетелят М.И.К. твърди, че е главен експерт в Община Г. в Дирекция „Инвестиции и
екология“ от 1999 година. Запознат е с обекта „Изграждане на източна градска улица, гр. Г.“,
в работата му като техническо лице, строителен инженер, управляващ проекта. Почти всеки
ден е посещавал обекта. Това е негово задължение, да посещава обекта. Сочи, че обектът е
обезопасен дотолкова, доколкото може да бъде обезопасен. Това означава, че в началото и в
края се слагат информационни табели, периодично на определени места се слага табела
„Внимание, строителен обект“, табела „Премини на отсрещния тротоар“, защото обектът
обхваща зона, в която живеят хора. Тя не може да бъде заградена, защото, ако се наложи да
11
влезе линейка, пожарна, трябва да има достъп. Обектът не може да бъде ограден или
обезопасен по начините, по които се обезопасява отделен строеж на жилищна сграда.
Обектът е линеен, той е една дълга улица, примерно 1 км. В този участък от много места има
жилищни сгради, за които достъпа до тях трябва да бъде осигурен. Това най малкото показва,
че обектът няма как да бъде затворен и ограден плътно изцяло, а то е и невъзможно, защото
пък от другата страна – там където става въпросният случай, това е гора. Скатът е част от
гората и това съоръжение, тази подпорна стена, която се прави, от едната страна е улицата,
от другата страна е гората. Този скат е обрушен дотолкова, доколкото да се отвори
необходимото разстояние за изграждането на подпорна стена, която подпира ската и оформя
пътя в долната му част. През гората, че могат да ходят хора, могат да ходят. Всеки е с
правото да се разхожда и никой не може да бъде ограничен да ходи в гората. Гората не може
да бъде затворена по никакъв начин, нито може да бъде оградена и затворена. Това, че някой
във времето си минава през гората, то е факт. По принцип през обекта не би следвало
външни лица да влизат. Има табелки в началото и в края на обекта, имало обезопасителни
ленти, имало табелки написани на компютър „Строителен обект“, „Премини на отсрещния
тротоар“. Имало табелки на много места такива. След като има табели и знак, дори да си
неграмотен можеш да се ориентираш, защото има стрелки. Всякакви възможен тип частични
ограждения, които да не възпрепятстват спокойното ходене на хора, са били налични, които
са давали достатъчна информация, че там в зоната, където се работи, работа други хора
нямат, освен строителите. Обикновено се опъват марК.ъчни ленти. Основно се слагат само
ленти. Плътни огради няма необходимост да има. В тази полоса са къщи на хора, от едната
страна се прави път, тук е въпросният скат. Обектът в началото си и в края си има
сигнализиране с табели, знаци, с ленти, той е сигнализиран. Даже в строителен обект не
могат външни лица да влизат. Невъзможно е да се направи такова обезопасяване на цялата
строителна площадка, защото няма нито теория, нито практика, по която един такъв линеен
строителен обект да бъде обезопасен. Невъзможно е такъв обект да бъде плътно затворен.
Разходите нямат никакво значение за плътното затваряне на обекта. Няма как такъв обект да
бъде затворен, най- малкото което е такъв обект, за да бъде затворен, ако се случи пожар,
линейка да се наложи да влезе, трябва да имат свободен достъп. Няма как да се затвори 1 км.
отвсякъде. Обезопасено било дотолкова, доколкото са опънати ленти, табели и
обществеността е била информирана, а там се работи близо година. Свидетелят изтъква, че
първо е пресилено да го наречат изкоп, защото изкоп до дълбочина до 1 метър дори не се
брои за изкоп. Основата на стената е от порядък на 60-70 см., изкопът е до 1 м. Падналият
човек от къде е минал, не е свидетел, но това, което знае, е, че той е слязъл през гората по
някаква пътека и най-вероятно, дали е употребил нещо, дали се е хлъзнал, не може да каже,
но явно е паднал по някакъв начин. Отдолу той не може да мине, това е абсолютно
невъзможно. Навремето е имало някаква пътека, това е ошкарпено цялото, за да бъде
изградена въпросната подпорна стена. Това означава, че това нещо е на шкарп и реално няма
как човек да се качи на 3-4 метра височина. Ако някой е минал отгоре и се е хлъзнал, паднал,
бил е употребил нещо, той няма как да слезе, защото няма пътека, тя е прекъсната. Ако
минава през обекта, това няма как да се случи. Ако минава през гората, явно така е и
12
станало. Отдолу няма къде да паднеш, няма нещо, което да е по-дълбоко от 1 м., да паднеш и
да се пребиеш. Дори и деца да вървят няма какво да се случи. В момента тази пътека би
следвало категорично да не може да се ползва, защото тази пътека вървяла отдолу, тя така
криволичи, криволичи и заминава през гората. Сега там има подпорна стена, която е висока
близо 3 м. и достъпът е пресечен. Има една къща, за която стената е прекъсната и са
изградени стъпала. Мисли, че имало охрана на строителния обект извън работно време, но
не може да каже със сигурност. Говори само за къщите, които са непосредствено до пътя и
подпорната стена, а за тези къщи, които са горе, си има отделен път до там. Никога не е
виждал човекът, който е паднал. Сега подпорната стена е 3 м., но подпорната стена не е била
факт към момента на инцидента. Правят се изкопи за тази подпорна стена. Няма как да се
изпълни подпорна стена без изкоп. Сигнализацията е осветена дотолкова, доколкото има
светлоотразителни ленти. На обекта се изградило осветление. Към тази дата би следвало да
има осветление, защото осветлението се прави след като се направи подпорната стена. Няма
как да бъде изпълнено предварително. Не може да каже дали е имало охрана, да е осветено,
това си е ангажимент на строителя. След инцидента допълнително в цялата строителна
площадка били наслагани и допълнителни информационни табели, които билиа още по-
начесто, за да могат хората да виждат, ако случайно някой се заблуди и влезе, че не му е там
мястото. Преди инцидента имало информационни табла и табели, сега ги увеличили. Те по
принцип са достатъчни табелите, всички информационни табели и ленти са наслагани точно
така, както си е по организация за строителната площадка. Сложили допълнителни, защото
се случил инцидент и някой, който е нарушил и е влязъл вътре в обекта, пък е минал 20 м.,
като не е видял едната, поне да види другата табела. След инцидента не може да каже дали е
поставено платно, защото то е горски фонд, ако някой на добра воля нещо е сложил,
забравил е вече, не си спомня.
Свидетелят И. С. И. сочи, че е от Г. и работи в Дирекцията на пожарната, инспектор в група
„Оперативен център“ и през него минавали съобщенията от тел. 112. От 2013 г. е на тази
длъжност и към момента, а от 2000-та година е в системата на МВР. Получил сигнал за
паднал мъж в строителен изкоп. При пристигането им на място, линейката вече била преди
тях. За него това не било изкоп, защото всичко е на като път, тротоар. Всъщност били отнели
от ската, от пръста, с цел разширяване на пътя, изграждане на паркинг или укрепване.
Човекът бил паднал в една локва, лежал по корем на ниво път. Линейка, била спряла на
макадам, и отнето от слога пръст, но на същото ниво. Представа си няма как е паднал
човекът, миришел на алкохол и фъфлел. Той бил в една локва по корем. Тази госпожа (сочи
към ищцата) била до линейката, носилката била до него. Когато пристигнали, тяхната работа
била да го натоварят от локвата в линейката. Човекът си бил жив. Строителният обект
представлява строителна площадка, не изкоп. По подадения сигнал си го обяснявал, че е
паднал в някаква дълбочина, а то всъщност е както пътя - 5-10 метра в посока брега.
Шкарпено е, отнета е пръст с цел разширяване или за паркомясто или за второ платно, а сега
е подпорна стена. Нямало дълбочина, всичко е на локва и кал. Линейката била на макадам -
камъни преди асфалта. Не се опитвал да си обяснява как точно е паднал. За него това не е
изкоп. Тялото на човека било по лице в локва. Не помни къде му били ръцете. Сега си
13
спомня с подсказващия въпрос, че ръцете на пострадалото лице били в джоба. Направило му
тогава впечатление, че ръцете му били в джоба, но човекът бил адекватен, говорел и лъхал
на алкохол. Въпроси не са му задавали, това не му влиза в задълженията. Не е питал човекът
как е паднал.
Свидетелят И.М.М. сочи, че е строителен инженер. Спомня си за строежа „Източна градска
улица“. Работи във фирма „К. 2001“ и отговарял за доставката на кофражните платна, това
било 2017 г. Главен инженер е в тази фирма, отговаря за доста техни обекти и посещавал
този обект, но не бил перманентно там. Обяснява, че процесният обект е линеен обект,
който представлява ремонт на тунел в началото и след това се изгражда една улица около
500 метра, с подпорни стени откъм ската. Обектът имал ограда, имал обезопасителни ленти,
имал табели с надпис „Внимание“, „Строителен обект“, имал обозначение, че е забранен
достъпа за външни лица, стрелки за обход, да не се влиза през строежа. Едната страна е скат,
от долната страна има къщи. Над ската мисли, че имало къщи. Случвало се е да минават
хора точно по тази нерегламентирана пътека, като се предупреждавани многократно, че не
трябва да минават оттам, тъй като това е строителен обект и има обход, през който трябва да
минават. Тази пътека е опасна, дори да няма обект долу е опасно да се минава. То си е голям
скат с гора. Ако някой падне и нямаше обект, според него щяло да падне на улицата долу.
Знае за инцидент на този обект. Не е бил в този момент на строежа, научил по-късно. След
този инцидент е ходил на обекта. Нямало разлика в укрепване и в огражденията преди и
след инцидента. Имало огради и ленти. Има огради, които са временни и които се
преместват в зависимост от нуждите. Изкопът е около 80 см. за фундамента. Според него е
невъзможно човек да се спъне, да падне и да умре.
Други относими доказателства по делото не бяха ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Исковете с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД срещу ответниците са неоснователни.
Ищците се стремят да ангажира деликтната отговорност на ответниците по реда на чл.49
ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За да
бъде основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички
елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил работа
на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно Д.ие от това лице,
респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението на тази работа;
настъпването на описаните в исковата молба вреди, както и наличието на пряка причинно –
следствена връзка между Д.ието и вредите. Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима
презумпция за вина във всички случаи на непозволено увреждане, поради което ищецът не
следва да установява наличието на вина.
По правилото на чл.154, ал.1, изр.1 от ГПК ищците следваше да проведат главно и пълно
14
доказване на обстоятелствата, които според определението на СГС съставляват фактически
основания на претенцията му.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявените искови
претенции се явяват недоказани и подлежат на отхвърляне, тъй като в хода на
производството не бе проведено пълно и главно доказване, че вредите са настъпили по
причина на работа, за чието изпълнение ответниците отговарят. В хипотезата, когато
доказателствената тежест за установяване на определени предпоставки е възложена на някоя
от страните в процеса, тази страна е длъжна да проведе пълно и главно доказване за
настъпването на съответните обстоятелства.
От приложените документи по делото, от събраните гласни доказателства, както и от
заключенията на СТЕ, се установи, че са спазени всички нормативни изисквания, всички
добри строителни практики.Не се събраха доказателства, че са налице нарушения на
нормативната уредба, както и нарушения, които имат причинно-следствена връзка с
процесния инцидент. Всички доказателства сочат, че е налице линеен обект, за който не
само, че няма нормативно изискване за плътна ограда, но и е невъзможно да бъде ограден
целият с такава. Невъзможно е да се оградят стотици декари гора, за да не се спусне някой
нарушител от там. Процесният строителен обект е линеен и е с дължина на 1600 метра.
Характерно за такъв тип обекти е, че не се ограждат с плътни ограждения поради характера
и естеството си. Налице е обективна невъзможност за изграждане на плътни ограждения,
който да заградят обект с дължина над 1600 метра. За строителят не е налице възможност да
изгради плътна ограда в гората и поради причината, че тя е собственост на частни лица.
Установи се от събраните гласни доказателства( вкл. и свидетеля на ищците- Б.Ш.), че
пострадалият роднина на ищците е ходил в Общината по повод процесната пътека,
изтъквайки, че не могат да я ползват, тъй като строежът ги възпрепятствал. Служители в
Община Г. му обяснили, че минава през нерегламентирани пътища, което не е позволено и
крие рискове, че всички регламентирани пътища, стълбища и т.н., са обезопасени и са
сигнализирани и заедно преминали по тези пътища, за да му покажат от къде трябва да
минава. Тези регламентирани пътища правели пътя му до къщата, която се намирала високо
на ската, по-дълъг. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите на ответника, тъй
като те напълно кореспондират с всички събрани по делото доказателства.
От събраните по делото гласни доказателства и неоспорената съдебно- техническа
експертиза, приетата в о.с.з. от 25.10.2024 г. не се установиха твърденията в исковата молба,
че към момента на инцидента с Д.С.Х. строителната площадка не била оградена, не била
сигнализирана и осветена, а по отношение на дълбокия изкоп не били предвидени каквито и
да било обезопасителни мерки. Не се установи твърдението, че настъпването на злополуката
било следствие най-вече от приетия план за безопасност и здраве на строежа, който не
отговарял на чл. 10 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи.
Планът за безопасност и здраве има за цел осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд на работещите на строителния обект лица, извършващи строителни и
15
монтажни работи - Наредба № 2 е издадена на основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда и
не засяга пряко третите лица, които по една или друга причина самоволно се намират или
преминават през строителната площадка. В случая е приложима Наредба № 3 от 16.08.2010
г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни
и монтажни работи по пътищата и улиците. От събраните доказателства се установява, че
такава организация е имало по време на строителството на улицата и тя не предвижда
заграждането на обекта с плътна преграда, тъй като това е практически невъзможно. Става
дума за линеен обект - улица, част от градската инфраструктура. По протежение на улицата
има множество входове на къщи и по-големи жилищни сгради така, че е практически
невъзможно с плътна ограда да се лишат живущите от достъп до имотите им. Строителната
площадка е равна и няма никаква денивелация. Съседният хълм, който се ползвал за
преминаване от пострадалия, не е част от нея. Мястото, на което е намерен пострадалият Д.-
Х. е на К. 0. От приложените по делото извадки от кадастралната карта и от плана на град Г.
е видно, че от дома на пострадалия до мястото, където е намерен, няма регламентиран
подход и се преминава през имоти, които не са собственост на Община Г.. Освен това видно
от хоризонталите на извадката от действащия регулационен план е, че теренът е стръмен с
голяма денивелация спрямо ул. „Марин Дринов“ по цялата й дължина (потвърди се и от
свидетелските показания). По описаните причини преминаването по ската над улицата е
опасно и без в района да се извършват строителни дейности, както е и в момента.
Невъзможно е било да се постави обезопасителна ограда по целия хълм над улица „Марин
Дринов“.
От събраните доказателства се установи, че ответниците точно и добросъвестно са
изпълнили вменените им от закона задължения във връзка с осигуряването на здравословни
и безопасни условия на труд - одобреният проект съдържа план за безопасност и здраве,
макар към онзи момент не е съществувало такова изискване съгласно Закона за устройство
на територията - чл.156б от ЗУТ е обнародван в Държавен вестник, брой 13 от 2017 г., а
Глава двадесет и втора от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти не е в сила към момента на одобряване на проекта за обект
„Изграждане на част от източна градска улица гр. Г.“. Надлежно е издаден протокол за
открИ.е на строителна площадка и за опреД.е на строителна линия и ниво - Приложение 2а
към чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството. Стриктно са спазени императивните изисквания на чл. 157, ал. 2 от
Закона за устройство на територията. Няма как да бъдат изпълнени всички описани
процедурни действия на участниците в строителния процес, без да е налице надлежно
обозначаване и обезопасяване на строителния обект. По тази причина несъстоятелно е и
позоваването в исковата на чл. 260 от ЗЗД. Това опровергава и твърдението в исковата
молба, че „... през строежа се е преминавало свободно ...“ .
В хода на съдебното дирене се доказа, както бе посочено по-горе, че Д.С.Х. лично и на
място е бил консултиран от служители на община Г. относно безопасният подход към
неговия имот(показанията на свидетелите Д. Т. Д. и М.К.). От събраните доказателства се
16
установи, че извършваните СМР не са го лишили от регламентиран достъп до обитаваното
от него жилище . Строителят не е имал задължението да изгради специален мост с парапети
до входа на къщата. Изрично са предупредили починалия наследодател на ищците, че е
недопустимо ползването на пътеката, преминаваща през строителния обект, защото е
опасно. Още следващата вечер обаче, в нарушение на всички правила и изрични
предупреждения, Д.С.Х. е опитал да мине през строителния обект и затова е настъпил
инцидентът. От всичко изложено става ясно, че причината за настъпването на злополуката,
довела до смъртта на Д.- Х., е неговото небрежно поведение, в разрез с елементарните
правила, предупреждения и чувство за самосъхранение.
Всичко описано по-горе води до извода, че не е налице един от задължителните елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД -
противоправно Д.ие на лице, на което е възложена работа по трудов или друг вид договор,
което да се намира в причинно- следствена връзка с причинения вредоносен резултат. Във
всички хипотези на деликтната отговорност наличието на вина е установено с оборима
законова презумпция. Причинната връзка между конкретно противоправно поведение и
конкретни вреди следва да бъде доказана от увредения при условията на пълно и главно
доказване, за да може да се приеме, че същите вреди са резултат от точно онова действие или
бездействие, при чиято липса те не биха се проявили. Такова доказване в настоящото
производство не беше направено.
Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не са доказани всички елементи от
фактическия състав на правото по чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД и не са налице основанията за
ангажирането на деликтната отговорност наответниците.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати
направените от ответниците разноски по делото в разме, посочени в списъците по чл.80 от
ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, предявени от Й. В. Х.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Г., ул. ******* Г. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Г., ул.
*******; М. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Стара Загора, ул. *******, срещу Община
Г., „П.-Г.“ АД, ЕТ „М.-93 – Ц. А.“, „К.С.С.“ ЕООД и И.Е.К.Г.“ ООД, да им заплатят
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на по 130 000 лв., ведно със
17
законна лихва, считано от датата на вредоносното събитие, а именно – 23.02.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА– Й. В. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Г., ул. ******* Г. Д. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Г., ул. *******; М. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Стара
Загора, ул. *******, да заплати на Община Г., на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените
разноски по делото в размер на 300лв.(юриск. възнагр.).
ОСЪЖДА– Й. В. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Г., ул. ******* Г. Д. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Г., ул. *******; М. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Стара
Загора, ул. *******, да заплати на ЕТ „М.-93 – Ц. А.“, ЕИК *******, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 16 800лв. .( съгл. списък по чл.80
от ГПК на стр.372, том VІІ по делото).
ОСЪЖДА– Й. В. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Г., ул. ******* Г. Д. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Г., ул. *******; М. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Стара
Загора, ул. *******, да заплати на „П.-Г.“ АД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК направените разноски по делото в размер на 9 940лв. ( съгл. списък по чл.80 от ГПК на
стр.367, том VІІ по делото).
ОСЪЖДА– Й. В. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Г., ул. ******* Г. Д. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Г., ул. *******; М. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Стара
Загора, ул. *******, да заплати на „К.С.С.“ ЕООД на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените разноски по делото в размер на 7 800лв.( съгл. списък по чл.80 от ГПК на
стр.361, том VІІ по делото).
ОСЪЖДА– Й. В. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Г., ул. ******* Г. Д. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Г., ул. *******; М. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Стара
Загора, ул. *******, да заплати на И.Е.К.Г.“ ООД, ЕИК *******,на основание чл.78, ал.3 от
ГПК направените разноски по делото в размер на 7 800лв.( съгл. списък по чл.80 от ГПК на
стр.364, том VІІ по делото).
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника
И.Е.К.Г.“ ЕООД, ЕИК *******- ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника
„П.-Г.“ АД, ЕИК *******- ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
18