О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№35/15.01.2020
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в
закрито заседание на
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 639/2019 год. по описа на Апелативен съд – гр.
Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е
частна жалба от адв. П.Т. като процесуален представител на Т.К.Б. срещу определение № 3007/16.10.2019
год. по гр. д. № 270/2018 год. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е оставено
без уважение искането й за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ и съдействие по чл. 38, ал. 2 от ЗА, в частта единствено за сумата от 300 лева,
на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.
В жалбата се
навеждат доводи за неправилност на определението. Излагат се твърдения за
неправилност на извода на съда за липсата на доказателства за реалната направа
на разноските, доколкото се претендират такива по реда на чл. 80 от ГПК за
оказана безплатна правна помощ. Твърди, че е депозирала писмен отговор преди
прекратяване на производството. Претендираното възнаграждение не намира за
прекомерно. Сочи, че е допусната техническа грешка при изписване на датата в
списъка по чл. 80 от ГПК. Моли за отмяна на определението в обжалваната част и
за присъждане на адвокатско възнаграждение от 300 лева, на основание чл. 9 от
Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В постъпилия
отговор, ответникът „МБИЛДИНГ“ ЕООД, изразява становище за неоснователност на
частната жалба и потвърждаване на определението. Посочва, че е поискал
прекратяване на производството по повод жалбоподателката, както и че не е дал
повод за завеждане на делото. Намира, че Т.Б. не е придобила качеството на
страна в производството.
Съставът на
Апелативен съд – гр. Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Пред Окръжен
съд – гр. Варна е предявен отменителен иск от „МБИЛДИНГ“ ЕООД срещу С.Д.С.и А.К.Б.за
обявяване за недействителен по отношение на ответниците сключения между същите
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
138 от 17.11.2017 год., том 7, рег. № 12092, дело № 1131 на нотариус Ж.Т., рег.
№ 214, на основание чл. 135 от ЗЗД.
С определение
№ 706/27.02.2019 год. по гр.д. № 270/2018 год. на Окръжен съд – гр. Варна след
изрично искане на ищеца, като наследници на ответника С.С./починал в хода на
производството на 22.03.2018 год./ са конституирани Т.Б., И.М., А.Д., Д.С., Л.Х.,
С.Л., Е.Л., В.С., Г.К., 3.Х., Г.К., А.Д.и В.С..
В депозирания
писмен отговор на исковата молба от Т.Б., чрез процесуален представител адв. П.Т.
се излагат доводи за вписването на отказ от наследството на С.С.под № 513/2018
год. с определение № 13233/15.11.2018 год. в
особената книга на Районен съд – гр. Варна.
С определение
№ 2403/13.08.2019 год. съдът е прекратил производството по делото по отношение
на Т.Б., И.М., А.Д., Д.С., Л.Х., С.Л., В.С., 3.Х., Г.К., А.Д.и В.С. поради
депозирани вписани откази от наследството на Стойчо Стойков.
С молба от
19.09.2019 год. Т.Б. е поискала присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
на адв. П.Т. по чл. 38 от ЗА в размер на 3 600 лева, на основание чл. 248
от ГПК. Към същата е представила списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна
защита и съдействие от 20.03.2019 год..
С обжалваното
определение, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248,
ал. 1 от ГПК.
По същество:
Предмет на
настоящото производство е единствено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева, като определението не се обжалва в отхвърлителната част
до претендираните 3 600 лева.
Отговорността
за разноските е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния
закон. Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК разноски се присъждат във всеки
акт, с който приключва производството, като при прекратяване на делото се
дължат разноски в полза на ответника /чл. 78, ал. 4 от ГПК/.Същият има право на
такива разноски не само при прекратяване на цялото дело, но и при прекратяване
само по отношение на него /така
Определение №313/26.07.2016 по дело №2749/2016 на ВКС, ГК, III г.о./.
В съдебната
практика се приема, че при прекратяване на производството, в отклонение от
правилото на чл. 78, ал. 4 от ГПК, съдът при разпределяне тежестта за
разноските следва да съобрази причините за прекратяването и да изследва по
аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК, както и дали нуждата от съдебна намеса не е
отпаднала в резултат на извънпроцесуалното поведение на ответника, който иначе
е дал повод за предявяването на иска /Определение № 595/22.11.2017 год. на ВКС
по ч. т. д. № 2217/2017 год., I т. о., ТК, Определение № 843/17.11.2014
год. по ч. гр. д. №
6176/2014 год. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 626/20.08.2012 год.
по ч.
гр. д. №
275/2010 год. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 388/11.07.2017 год.
на ВКС
по ч.
т. д.
№ 831/2017
год. на
ВКС, ТК, II т.
о. и др./.
Същата материалноправна отговорност е обективна
и деликтна по своя характер. В нито една от хипотезите законодателят не включва
субективен елемент „вина” в преценката за това кой следва да понесе разноските
в процеса в това число и преценката на „вината” за неправилно конституиране на
страна - ответник, по отношение на който в последствие производството по делото
е прекратено. С оглед на това този елемент не може да се преценява при
присъждането на разноски.
Дори да се приеме обратното, в настоящия случай, производството по делото е
прекратено по отношение на Т.Б. поради вписването на отказ от наследството на
Стойчо Стойков. Доколкото отказът е вписан в особената книга на Районен съд –
гр. Варна на 15.11.2018 год., съответно преди конституирането й като ответник
на 27.02.2019 год., следва да се приеме, че същата не е дала повод за конституирането
й в производството. Също така, ищецът е могъл да извърши проверка за вписаните
откази преди да депозира молби с вх. № 2883/29.01.2019 год., вх. №
4103/08.02.2019 год. и с вх. № 5901/22.02.2019 год. за конституирането на Т.Б.
като ответник.
В хипотезата
на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, възнаграждението на
адвоката се определя от съда, а не представлява реално заплатеното по договор
между представляваните лица и пълномощника-адвокат. За да упражни това свое
право, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание изрично посочена хипотеза, /както е и в настоящия казус/
по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, без да е необходимо да я доказва. В случая, такъв
договор за правна помощ и съдействие по чл. 38 от ЗА е налице. Възнаграждението
на процесуалния представител на страната за изготвянето на писмен отговор на исковата молба за установяване на
надлежния правоприемник на първоначалния ответник, следва да се определи по чл.
9 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и е в размер на 300 лева.
Вън от горното
и само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че доводите за посочване
на различна дата в списъка на разноски, не могат да обусловят недължимост на
възнаграждението за безплатна правна помощ доколкото е представен и договор за
безплатна защита и съдействие от 20.03.2019 год. с изрично посочване на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА и конкретното производство по повод, на което се оказва
същата.
С оглед на
гореизложеното, определението е неправилно и като такова следва да бъде отменено
в обжалваната част, като постановеното определение № 2403/13.08.2019 год. по
гр.д. № 270/2018 год. на Окръжен съд – гр. Варна подлежи на изменение в частта
за разноските, чрез допълването му с осъждането на„МБИЛДИНГ“ ЕООД да заплати на
адв. П.Т. сумата от 300 лева за оказана безплатна правна защита и съдействие,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Водим от
горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3007/16.10.2019 год. по гр.д. № 270/2018
год. на Окръжен съд – гр. Варна г.о., в обжалваната част, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК
определение № 2403/13.08.2019 год., постановено по гр.д. № 270/2018 год. на Окръжен
съд – гр. Варна, в частта за разноските, като ДОПЪЛВА същото със следния текст:
„ОСЪЖДА
„МБИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на адвокат П.Т.Т. от Варненска
адвокатска колегия, сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение за
оказана безплатна защита и съдействие на Т.К.Б., ЕГН: **********, по гр.д.
№270/2018 год. на Окръжен съд – гр. Варна, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА“.
Определението подлежи на касационно обжалване
с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните
пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)