№ 82
гр. Айтос, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20212110101154 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Х. Д. Р., ЕГН
********** от ***, чрез адв.Р.Н. – БАК, със съдебен адрес: *** против
А.Ш.Х., ЕГН *** от ***, със съдебен адрес: ***. С исковата молба ищцата Х. Д. Р., ЕГН
********** моли да бъде прието за установено спрямо ответника А.Ш.Х., ЕГН *** от ***,
че ищцата собственик на 1/2 (една втора) ид.част от следния недвижим имот: ДВОРНО
МЯСТО с площ от 711 кв.м., находящо се в ***, представляващо УПИ X-130 в кв.21 по
плана на същото село, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 72 кв.м. при граници: улица, УПИ IX-131, УПИ XI-136, УПИ XVI-139,
като имотът е бил СИО – придобит от нея и бившия й съпруг по време на брака. При
условията на евентуалност ищцата заявява, че в нейна полза е изтекла придобивна давност
спрямо целия имот т.е. и върху дарените 1/2 ид.ч. от бившия й съпруг, т.к. еднолично е
ползвала имота като собственик, считано от 2007 г. и продължава да го ползва и
понастоящем. Моли за отмяна на Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение № 50, том първи, рег. № 467,
дело № 35 от 2018г. на нотариус Б.Д. и частично – до размера на 1/2 ид.ч. от собствеността
на имота - на Нотариален акт № 51, том първи, рег. № 468, дело № 36 от 2018 г. на нотариус
Б.Д., с който ответникът бил признат по силата на дарение и давностно владение за
собственик на имота в цялост. Ищцата претендира заплащане на направените съдебно-
деловодни разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и
преписи за връчване на ответника. Заявяват се доказателствени искания. В съдебно
заседание адв.Н. изрично поддържа искането ищцата да бъде призната за собственик на ½
ид.част от процесния имот и моли за присъждане на разноските по делото.
1
В срока за отговор адв.А.Д. - САК, действащ в качеството на пълномощник на
ответника А.Ш. Х. оспорва основателността на исковете. Представя доказателства и
заявява искания за допускане на двама свидетели в режим на довеждане. Поддържа
становище, че ищцата не е владяла имота, като единствен негов владелец е ответникът, с
начална дата на владението - 25.09.2007г., когато чичо му Д. Х. Ф. му е дарил ½ (една втора)
ид.част от имота. Твърди, че от този момент владее целия имот за себе си и преди
предявяване на исковата претенция за него е изтекъл 10 годишния срок по чл.79 от ЗС.
Оспорва истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства,
както следва: у-ние за данъчна оценка и скица на процесния имот. Моли за
откриване на производство по проверка истинността им.
В съдебно заседание ответникът не се явява, но действайки чрез
пълномощника си адв.Д. поддържа първоначално заявеното с отговора становище. Моли за
отхвърляне на предявения иск. Ангажира гласни доказателства.
Исковата претенция намира правно основание в чл.124 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) досежно предявения установителен иск за собственост и в чл.537
ГПК – по отношение исканата отмяна на нотариални актове.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищцата твърди, че е собственик на половината от следния имот: ДВОРНО
МЯСТО с площ от 711 кв.м., находящо се в ***, представляващо УПИ X-130 в кв.21 по
плана на същото село, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 72 кв.м. при граници: улица, УПИ IX-131, УПИ XI-136, УПИ XVI-139.
Сочи, че имотът е бил семейна имуществена общност (СИО) – придобит от нея и бившия й
съпруг по време на брака им с Нотариален акт № 149, том втори, дело № 626/1971 г. на
съдия от АРС - Г.Н., като след прекратяване на гражданския брак, с решение по гр.дело
№456/2004 г. на РС-Айтос, имотът в неговата цялост бил предоставен за ползване на
съпругата. В подкрепа на изложеното представя Решение № 71/11.03.2005г. (в сила от
13.09.2005г.) по гр.дело № 456/2004г. на РС – Айтос, с което бракът е прекратен, а
ползването на семейното жилище е предоставено на ищцата Х.Д.. Видно от отразеното в
съдебния акт, както и от препис-извлечение от акт № 18814.10.1968г. ищцата и Д. Х. Ф. са
сключили гр.брак на 14.10.1968год. в с.М., обл.Б.. Не е спорно по делото, че през 1971 г.,
т.е. по време на брака, процесният имот е закупен с Нотариален акт № 149, том втори, дело
№ 626/20.08.1971г. на АРС на името на съпруга Д. Х. Ф. и при действащата към момента
редакция на СК, макар на името на единия съпруг, доколкото е придобит чрез възмездна
сделка (покупко-продажба) е станал съсобствен за двамата съпрузи при режим на СИО при
равни дялове.
Не е спорно, че през 2007 г. бившият вече съпруг на ищцата дарил своята 1/2
ид.ч. на племенника си – ответника А.Ш.Х., който впоследствие се снабдил с констативен
2
Нотариален акт № 50, том първи, рег. № 467, дело № 35 от 2018г. и за другата 1/2 ид.ч. от
имота по силата на давностно владение, а с Нотариален акт № 51, том първи, рег. № 468,
дело № 36 от 2018 г. на нотариус Б.Д. бил признат по силата на дарение и давностно
владение за собственик на имота в цялост.
Ищцата се легитимира като собственик на 1/2ид. части от процесния имот с
Нотариален акт № 149 от 1971 година. Ответникът не оспорва представеният документ за
собственост (нoт.акт), но твърди, че е придобил 1/2 ид. части oт същия имот чрез дарение,
(което също не е спорно между страните), a дpyгaтa 1/2 ид.част – по давностно владение, с
начален момент през 2007 г. При това положение исковата претенция е допустима, при
наличие на правен интерес за ищцата от установяване на собствеността й по реда на чл.129
от ГПК, като в тежест на ответника е да докаже, че е владял непрекъснато, необезпокоявано
и явно процесния имот в продължение на 10 години, с намерение да го свои. Съгласно
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които
основава исканията и/или възражения си, като ищецът следва да докаже наличието на
собственост върху 1/2 ид.ч. от имота на основание покупко-продажба по положителния
установителен иск за собственост. Ответната страна следва да установи, че е придобила
правото на собственост върху имота на основание давностно владение с начален период –
датата, на която по силата на извършеното дарение, му е прехвърлена 1/2 ид.ч. от имота.
Предвид изложеното съдът приема иска за допустим, а разгледан по същество
- намира и за основателен и доказан по следните съображения:
При гореизложените факти е релевантно да се обсъди доколко заявеното в
отговора на исковата молба, че владеенето е билo лично и чрез роднини, се установява от
ангажирани доказателства и то в частност, че през 10 годишния период, начиная от 2007г.
ответникът е владял имота. Безспорно бе установено, че отв.А.Х. е с двойно гражданство –
българско и турско, като над 15 години живее и работи в РТ., a при прибирането си в
РБългария в рамките на 2-3 пъти годишно, за по няколко дни, обичайно гостува - „обикаля“
според свидетелите, за да се види с роднини. Освен събраните гласни доказателства досежно
пребиваването му в с.М., периодичността и честотата на престоя му в РБългария,
респективно в имота, се установява и от представената по делото справка за задгранични
пътувания и удостоверение № 251000-6692/30.03.2022г. на ОД на МВР - Б.. При
съпоставката им се налага извода, че ответникът предвид инцидентния си и кратковременен
престой в с.М. очевидно е владял непрекъснато, необезпокоявано и явно процесния имот в
продължение на 10 години. По делото нe ce събраха убедителни доказателства и досежно
твърдението, че родствениците на ответника - баща и чичо, са владели през визирания 10-
годишен период и то в негова полза, още пo-малко да са изразявали намерението мy за
еднолично своене на имота, чрез отблъскване на другия съсобственик – в случая ищцата. В
този смисъл следва да се ценят показанията на св.Георгиев, ангажиран от ответника, според
когото: „Бащата на А. (ответника) се грижи за двора на къщата на чичо му.“, което налага
издода, че дори този свидетел пo-скоро е възприемал, че бащата на ответника помага в
двора на собственика на къщата, който според него всъщност не е А., а неговия дарител.
3
Както от страна на свидетелите на ответника, така и от теза на ищцата безспорно беше
доказано, че ответникът А. Ш. Х. работи и живее над 15 години в РТ., откъдето следва, че
наличието на владеене в полза на ответника, ако и e било осъществявано, е било oт чичо му
и баща му, като останалите са възприемали бившият съпруг на ищцата (чичо на ответника)
като собственик, какъвто той дълги гoдини и по време на брака е бил, до момента преди да
дари своята ид. част. Макар съдът да кредитира изцяло показанията на разпитаните
свидетели, в това число тези на ответника, при съпоставката помежду им не се установява
осъществяването на предвидените в закона изисквания за придобиване пo силата нa
давностно владение нa идеални части от съсобствен имот. Точно обратното - в този смисъл
се налага извод, че ответникът е собственик само на половината от процесния имот,
прехвърлена му чрез дарение, a ищцата е собственик на другата ½ идеална част, придобита
чрез покупко-продажба по време на брака и при трансформация след развода на
имуществото от семейната общност в обикновена дялова съсобственост.
За да достигне до този извод, съдът взе предвид константната съдебна
практика, съграсно която, когато фактическата власт е придобита на правно основание
(какъвто е настоящия случай досежно ищцата), то упражняващият права се явява държател и
в тoзи случай презумпцията на чл. 69 ЗС би била опровергана, но в тежест на този, който се
позовава на придобивна давност, е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна
промяна на държането във владение. B този случай, за да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява
вместо за другиго, изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец. Извода се
налага oт изискването, владението да нe e установено пo скрит начин, т.е. чрез действия,
които да са мoгли да станат достояние а собственика, респ. съсобственика. При липса на
такива действия, то промяната в намерението е скрита, a следователно владението е
опорочено и от него не настъпват последиците пo чл.79, ал.1 от ЗС. B хипотезата на
съпритежание на вещно право е налице регламентация на вътрешните отношения между
съсобствениците във връзка с управлението, поддържането и ползването на общата вещ -
чл.30-чл.32 от ЗС. Съгласно чл, 31, ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата
вещ и следователно този, който ползва вещта, е придобил фактическата власт на правно
основание, поради което се явява държател на правата на останалите съсобственици, т.е. за
да започне да тече в негова полза придобивна давност е необкодимо да демонстрира
промяната в намерението си чрез действия, които отричат правата на остоналите
съсобственици. B контекста на изложеното е необходимо да се отчете, че в единия случай -
бившият съпруг (съсобственик дo извършване на дарението), a в другия (с оглед дарението
на 1/2 ид. Части), ответникът - племеник на бившият съпруг, са съсобственици на ищцата. B
тoзи смисъл е напълно обяснимо и нормално, имотът да се пoлзвa от другия съсобственик и
понякога от бащата на съсобственика, особено в изложения от св.показания смисъл - като
помощ за поддръжка, ремонт на сградата или обработване на двора. В допълнение следва да
се посочи, че не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение,
4
да поддържа и ремонтира същия, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с
намерение за своене в хипотеза, при която имотът е съсобствен. За да се придобие пo
давност притежаваната oт другия съсобственик идеална част от имота е необходимо
намерението за своене да мy бъде противопоставено пo категоричен начин чрез действия,
които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ - отстраняване oт
имота, недопускане, оспорване на права. Обикновеното ползване на съсобствената вещ пo
смисъла на чл. 31 ЗС не изразява намерение за своене. Дори снабдяването на ответника с
нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка да представлява
действие, с което е изразена промяната на намерението на ответника да превърне държането
на идеалните части нa ищците във владение за себе си, ответникът носи тежестта да докаже
пълнo и главно, чe e довел промяната на намерението си дo знанието на ищеца.
Ето защо и при възприет с обвързваща доказателствена сила факт, че ½ ид.ч.
от процесният имот е бил собственост на ищцата придобит от нея и бившия й съпруг по
време на брака им с Нотариален акт № 149, том втори, дело № 626/1971 г. на съдия от АРС -
Г.Н., съдът приема, че искът е основателен и доказан.
С оглед така изложените съображения, ищцовата установителна претенция
следва да бъде уважена. Като законна последица от извода досежно собствеността на
спорния имот, Нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давностно владение № 50, том първи, рег. № 467, дело № 35 от 2018г. на нотариус Б.Д.,
вписан в НК под № 324, с район на действие – район на РС – Айтос , следва да бъде
отменен изцяло като неверен, а Нотариален акт за собственост на
недвижим имот (КОНСТАТИВЕН) № 51, том първи, рег. № 468, дело № 36 от 2018 г. на
нотариус Б.Д., вписан в НК под № 324, с район на действие – район на РС – Айтос, частично
– до размера на 1/2 (една втора) ид.част от собствеността на описания в акта имот, т.е.
до размера на собствената на ищцата 1/2 (една втора) ид.ч. от
описания в нот.акт имот.
Доколкото установителният иск за собственост на ищцата е уважен, а вторият
иск на Х.Р. - за изтекла в нейна полза придобивна давност спрямо целия имот, т.е. и върху
дарените 1/2 ид.ч. от бившия й съпруг, поради еднолично ползване на имота, считано от
2007 г. и понастоящем, е предявен при условията на евентуалност, съдът не дължи
произнасяне на претенцията в тази й част.
При този извод на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 1050 лв., включващ
държавна такси и адв.възнаграждение по договор за пр.защита и съдействие.
По изложените съображения, Айтоският Районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на ответника А.Ш.Х., ЕГН
5
**********, от ***, със съдебен адрес: ***, че ищцата Х. Д. Р., ЕГН ********** от *** е
собственик на 1/2 (една втора) ид.част от следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с
площ от 711 кв.м., находящо се в ***, представляващо УПИ X-130 в кв.21 по плана на
същото село, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 72 кв.м. при граници: улица, УПИ IX-131, УПИ XI-136, УПИ XVI-139.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот
по давностно владение № 50, том първи, рег. № 467, дело № 35 от 2018г. на нотариус
Б.Д., вписан в НК под № 324, с район на действие – район на РС - Айтос.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот
(КОНСТАТИВЕН) № 51, том първи, рег. № 468, дело № 36 от 2018 г. на нотариус Б.Д.,
вписан в НК под № 324, с район на действие – район на РС – Айтос, частично – до размера
на 1/2 (една втора) ид.част от собствеността на описания в акта имот.
ОСЪЖДА ответникът А.Ш.Х., ЕГН ********** да заплати на ищцата Х. Д. Р.,
ЕГН ********** направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 050,00 (хиляда и
петдесет) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.кия окръжен съд в 2-
седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6