№ 246
гр. Габрово, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Гражданско дело №
20224200100037 по описа за 2022 година
Производството по гр. д. № 37/22 г. по описа на Габровския окръжен
съд е образувано въз основа на искова молба от А. П. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Габрово, ул. ******** и Х. П. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Велико Търново, ул. ****, подадена чрез адв. М. И.
против Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2.
С определение № 256 от 05.05.2022 г. съдът прекрати производството
по делото, по отношение на ищеца Х. П. Х., поради недопустимост на
предявения иск и същото е влязло в сила.
В исковата молба се твърди, че на 24.02.2017 г., около 19 ч. в с. Г., общ.
Габрово, в близост до сградата на здравната служба, настъпило ПТП с
неизвестен извършител, в резултата на което е пострадал П. Х. П., който в
последствие на 29.03.2017 г., в резултат от травмите, които получил, починал.
Починалият е баща на ищцата Б..
Първоначално, поради недобре свършената работа на лекарите,
причината за смъртта е прикрита. По жалба на дъщерята е образувано пр. пр.
№ 979/17 г. на ОП- Габрово, по което било изяснено, след извършена
ексхумация на починалото лице, че причина за смъртта са получените
увреждания от ПТП- то, а именно двустранно счупване на черепа в дясно, в
средната черепна ямка и прилежаща тежка мозъчна контузия, както и в лявата
задна черепна ямка. В резултат на установеното, частично е прекратено
досъдебното производство и спряно нак. производство по ДП № 56/17 (пр. пр.
№ 979/19) водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл. 342,
ал.1 от НК.
Предвид здравата семейна връзка между починалия и ищцата, от
момента на ПТП-то и до сега последната изпитва душевна болка и тъга от
загубата на баща си. Отношенията между децата и родителя се
характеризират като специфични и неповторими.
1
Вредите, които търпи ищцата са в пряка причинно- следствена връзка с
настъпилото ПТП и се изразяват в болките и страданията, които търпи от
загубата на своя баща. Смъртта поставя край на живота, като най-ценно
човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна
невъзвратими, а от друга най-големи, ако трябва да бъдат по някакъв начин от
морална гледна точка градирани в скала. Загубата на роден баща за ищцата
съставлява едно от най-тежките възможни житейски събития, така че дори и
интензивността на страданието на близките на пострадалия да намалява във
времето, негативните последици са невъзстановими и оставят дълбок и
болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид факта на силната емоционална
връзка баща- дъщеря и трудния момент, в който губи своя баща и единствен
родител, опора в живота, правейки вредата в това отношение непоправима,
материално неизмерима и непреодолима във времето. И до настоящия момент
ищцата страда от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня,
често главоболие и тревожност, като преди настъпилото събитие ищцата била
изключително жизнена и контактна.
Починалият е бил на 69 г., пенсионер, но продължавал да работи.
Здравословното му състояние било много добро. Настъпилото невъзвратимо
и непоправимо събитие има за последица силно негативно влияние върху
целия бъдещ живот на ищцата.
Вземайки предвид практиката по приложението на чл. 52 от ЗЗД,
претендира Гаранционният фонд, доколкото към настоящия момент
извършителят на ПТП-то не е установен, да им компенсира неимуществените
вреди, които ищците търпят и ще продължат да търпят от загубата на своя
баща в размер на по 150 000 лв. за всеки от тях.
Ищцата в изпълнение на чл. 380 от КЗ е предявила претенцията си пред
ГФ.
Моли се, да се осъди Гаранционен фонд, гр. София да заплати на
ищцата обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени болки, страдания, неудобства и стрес, а именно 50 000 лв.
(петдесет хиляди лева) частичен иск от 150 000 лева, за претърпените
неимуществени вреди от А. П. Б., ЕГН **********, дъщеря на П. Х. П., ЕГН
**********, починал при пътнотранспортно произшествие, настъпило на
24.02.2017 г., както и на основание чл. 84 ЗЗД от лихва върху тази сума от
датата на непозволеното увреждане - 24.02.2017. до окончателното изплащане
на обезщетението. Претендират се разноските за процесуално
представителство, които да бъдат присъдени на осн. 38, ал. 1 от ЗАдв. на адв.
М. И..
В постъпилия отговор от ответната страна Гаранционен фонд, гр.
София, чрез юрисконсулт М., предявеният иск се оспорва по основание и
размер. Излага се, че липсват доказателства за наличието на фактическия
състав на риска ГО, с оглед установяване на виновното противоправно
поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало
процесното ПТП, както и с оглед изясняване поведението на пострадалия.
Доколкото не се представя присъда, а само констативен протокол за ПТП,
оспорва механизма на настъпването на ПТП-то и причинната връзка с
получените от пострадалия увреждания.
2
Твърди се, че вина за настъпване на ПТП-то има единствено
наследодателя на ищцата, който бил в алкохолно опиянение, загубил
равновесие и паднал, поради което нанесъл травми в областта на главата.
Твърди се, че травмите нанесени при падането на земята са поради загуба на
равновесие, причинена от алкохол, в съчетание със съпътстващите
заболявания на починалото лице и са единствената причина за настъпване на
смъртта на наследодателя й.
Евентуално, ако искът бъде счетен за основателен, се прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на пострадалия, в
размер на 95 %, който като пешеходец сам се е поставил в опасност,
движейки се по пътното платно и под влияние на алкохол.
Оспорва се претендираният размер на иска, като прекомерно завишен
от гледна точка на принципа на справедливостта, установените в страната
икономически условия, стандарта на живот, съпричиняването на вредоносния
резултата, както и с оглед съдебната практика. Оспорва се претенцията за
лихва от датата на ПТП-то, по подробно изложени аргументи.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител,
поддържа предявения иск, моли същият да бъде уважен и да се присъди в
полза на адв. М. И. възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. Процесуалният
представите на ответника адв. И. оспорва предявения иск, поддържа отговора
и моли да се отхвърли същия, като неоснователен и недоказан, като
претендира разноските за производството. И двете страни представят
писмени бележки.
Габровският окръжен съд като изслуша твърденията на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, а именно: постановление за
частично прекратяване и спиране на наказателно производство от 21.02.2019
г.; удостоверение за наследници изх. №23/03.04.2017 г.; препис-извлечение от
акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 0314 от 29.03.2017 г.;
компютърно томографско изследване от 25.02.2017 г.; съобщение за смърт №
155/29.03.2017 г., ДП ЗМ 81/2017 979/2017 ОП-Габрово, уведомление изх. №
24-01-140/12.03.2021 г. от ГФ до ищцата, приетата комплексна съдебно -
медицинска експертиза и съдебно - автотехническа експертиза, изслушаните
свидетелски показания, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно обстоятелството, а и се установява от доказателствата по
делото – ДП ЗМ 81/2017 979/2017 ОП-Габрово и приетата комплексна
експертиза, че на 24.02.2017 г. наследодателят на ищцата П. Х. П. е открит в
с. Г. на пътя, на около метър от двора на намиращата се къща на ул. „*****“
№ 20 от Г.Л., лежейки по гръб. Л. разпознала падналия П., повикала двама
съседи и го преместили. Същата викнала синът му, който го откарал в
болницата.
Видно от протокол за оглед на местопроизшествие от ДП, следовател
при ОСО – Габрово е извършил оглед на 12.09.2017 г. в присъствието на
поемни лица, като е констатирано къде се намира къщата на ул. „*****“ № 20
и е описано разположението й спрямо пътното платно. В протокола е
констатирано, че местопроизшествието не е запазено и не са намерени следи,
вещи и др. данни.
3
От експертизата по делото, в която вещите лица са се позовали на
събраните доказателства в приетото по делото досъдебно производство, се
установява, че на 24.02.2017 г. П. е приет в Спешно отделение на МБАЛ –
Габрово с основна диагноза: остро алкохолно опиянение, като в анамнезата е
вписано „Паднал. Употребил алкохол. Съобщава за системна алкохолна
употреба“. От приетата експертиза и установеното от вещото лице в
медицинската документация, е видно, че на 24.02.2017 г. пострадалият е бил
контактен, без неврологична симптоматика/без груби отпадни симптоми/ с
рана на главата, която отказвал първоначално да бъде обработена хирургична,
след това се съгласил, съпротивлявал се на прегледа, отказал болнично
лечение.
Не е спорно, че след прегледа в спешното отделение на 24.02.2017 г., П.
се прибрал вкъщи, но на следващата сутрин отново бил доведен в болницата.
Видно от копие на лист за преглед на пациент в СО № 2450/25.02.2017 г. и
приетото от вещото лице медик, се установява, че на 25.02.2017 г. П. е приет
в хирургично отделение по клинична пътека № 204 – Тежка черепно- мозъчна
травма – оперативно лечение, като окончателната диагноза е травматичен
кръвоизлив под твърдите мозъчни обвивки вдясно челно – теменно,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка, счупване на
лявата слепоочна кост. Извършено е оперативно отваряне на черепа и
отстраняване на кръвоизлив под твърдите мозъчни обвивки. Хипостатична
пневмония (възпаление на белия дроб). Не е спорно, че пациентът П. е бил в
кома до настъпването на смъртта му на 29.03.2017 г.
Видно от експертизата, а и от ДП се установява, че на починалото лице
е извършена аутопсия, от която е установено следното в Аутопсионен
протокол № 27/17 г.: Клинична диагноза: 1 . Черепно-мозъчна травма.
Травматичен хематом вдясно фронто-париетално. 2. Множество контузии
огнища с хеморагии интрацеребрално. 3. САХ-фрактура на лява темпорална
кост. 4. Мозъчен оток. 5. Хипостатична пневмония. Операции: Краниектомия.
Евакуация на хематома. Патологоанатомична диагноза: 1. Масивни дифузни
субарахноидни хематоми предимно в областта на дясна голямомозъчна
хемисфера. Големи контузионни огнища /хематоми в стадий на организация/
в двата фронтални дяла на мозъка с диаметър от по 3,5-4.5 см. мозъчен оток.
2. Състояние след деснострА. трепанация по повод хематом с евакуация на
хематома. 3. Хипостатична конфлуираща и абсцедираща плевропневмония. 4.
Хипертрофия на лява сърдечна камера-17мм-хипертонична болест. 5. Остра
хиперплазия на бялата пулпа на слезката. 6. Цианоза на черния дроб и
бъбреците.
Вещото лице медик е установило, че при извършената ексхумация на
починалото лице П. е установено следното: вдясно по външната повърхност в
слепоочно-теменната област цветът е бил леко по- тъмен кафеникаво-черен
около трепанационното отвърстие. В дясната средна черепна ямка дъното е с
паяжиноподобни линии на счупване, без разместване на костните парчета,
намерена е линия на счупване спускаща се надолу по т.нар. кливус повече в
дясната му част. В лявата тилна област на 2-3 см от най-изпъкналата част на
тилната кост е установено върху меките черепни покривки и частично върху
външната пластинка надлежащо на тилната кост, овално поле с диаметър
около 3,5- 4 см с по-тъмно кафеникаво-черен цвят. Подлежащо на вътрешната
4
пластинка в лявата половина на тилната кост, надолу и напред са установени
линя на счупване, пресичащо косо лявата задна черепна ямка, достигащо до
задната стена на пирамидата на лявата слепоочна кост в най-лявата странична
повърхност, където се разклонява почти Г-образно и навлиза в самата
пирамида на лявата слепоочна кост. Имало овално по форма парче от най-
предната част на задната черепна ямка в непосредствена близост с
пирамидата на лявата слепоочна кост. Установено е старо счупване с
извършена остеосинтеза на костите на дясната подбедрица. Описаната
находка, относно счупванията на черепната основа в голяма степен
кореспондира с тази описана при компютърната томография направена на
пострадалия при постъпването му в Хирургично отделение на МБАЛ-гр.
Габрово: „На костен прозорец-данни за фрактура на лявата темпорална кост
дорзо-базално в дорзалната част на мастоидния израстък, в съседство със
сутура окципитомастоидея.
Според заключението на вещото лице медик причина за получените
травми от П. Х. П. на черепа са падане назад върху подлежащи терен-
асфалтова настилка и удар на тилната област на главата вляво от срединната
линия. Ударът в тилната област на главата е бил със значителна сила, което
освен счупване на черепните кости е причинило и контраудар на челните
дялове на мозъка в затвореното пространство на черепната кутия със
съответните травматични поражения. Такава травма може да се причини
както при самостоятелно падане от собствен ръст назад върху подлежащия
терен, така и при придадено инерционно въздействие, макар и слабо от
насрещно движещо се моторно превозно средство.
В съдебно заседание вещото лице медик изяснява следното, относно
получените увреждания: посочва, че в дясната средна ямка е описано
мрежовидно счупване на вътрешната пластина на черепа, без да има видима
травма на слепоочната кост. За да се получи счупване на вътрешната
пластинка, трябва да има счупване на външната пластинка. Изказано е
съмнение, че такова счупване е имало, но е било отстранено при извършване
на трепанацията, отверстие, което се прави в черепа. Консултирал се с колега
неврохируг, който е потвърдил, че при извършване на манипулацията (при
операцията) може да се получи такова напукване и при по – грубо работене с
машината, с която се оформя дупка на черепа, доколкото няма външни
белези. Изказано е мнение, че има счупване, но то е отстранено с тази
пластинка. Това мнение е изказано от колегите, по друга експертиза,
извършили ексхумацията. Според вещото лице Р. има и друг механизъм, при
който счупване срещуположно в лявата черепна ямка, може да доведе и до
счупване в дясната, но в случая няма такова нещо. Имаме счупване в лявата
тилна кост и основата на задната част на лявата слепоочна кост. Ако е имало
счупване в средната черепна ямка, тогава линията на счупване минава през
средата на основата, през т.нар. „турско седло“ и вече се проектира, образува
се фрактурна линия в дясната част, но според вещото лице такова нещо ние
нямаме. Счупването в дясната част може да е при удар в тази област, като
ударът трябва да е отвън. Може да се получи, но трябва да има външна
фрактурна линия, но такава няма установена и няма как да се получи само на
вътрешната. Счупването в лявата тилна област, както е посочил в
заключението, може да се получи, както при самостоятелно падане, така и
5
при предаден инерционен момент – дали от превозно средство, дали от
блъскане от човек. Двете увреждания не могат да се получат едновременно,
като няма как да падне от собствен ръст да получи тези увреждания. Трябва
да има поне две падания при съприкосновение с два твърди предмета, т.е.
трябва да паднал, както наляво, така и после надясно. При втората
разглеждана от него хипотеза – съприкосновение с МПС може да се получи
удар с някаква издадена част на пътното превозно средство. На зададен
въпрос вещото лице медик уточнява, че ударът довел до смъртта на П. не е
причинен от МПС, а от падане назад. На поставен въпрос отговаря, че
теоретично е възможно П. да е получил черепно-мозъчната травма и в
промеждутъка между първото посещение в болницата и връщането му на
другата сутрин, но интервалът от време е твърде кратък, а при връщането му е
бил коматозно състояние, а и в началото е с рана в тилната област на главата.
Теоретично е възможно и при пренасянето му да получи травма, тъй като той
не е могъл да се движи, трябвало е да бъде носен. Вещото лице в експертизата
установява, че на лицето не е вземана алкохолна проба и на поставен въпрос
уточнява, че част от симптомите с травмата на главата се припокриват със
симптоми на алкохолно опиянение.
Вещото лице инженер автотехник по приетата комплексна експертиза
приема, че с оглед дадените показания и събраните доказателства в
досъдебното производство, а именно, че пострадалият по телефон е казал, че
идва автобуса, приема, че преди да навлезе автобус в предполагаемия участък
на сблъсък той извършва десен завой, при което скоростта му на движение е
на по – голяма от 10 км/ч, а при достигане до мястото на предполагаемия
удар, превозното средство би могло да ускори максимум до 35 – 40 км/ч.,
като времето за измиване на опасната зона е 3 – 3,2 сек. Вещото лице е
приело, че при хипотеза на удар от преминаващ автобус, ударът би настъпил
от десен край на платното за движение в посока с. Каменщица, като дори и
при удар с ниска скорост по тялото на пострадалото лице биха останали следи
от контакт между превозното средство и пешеходеца, а такива не са
установени. При хипотеза на удар в главата на пострадалия от странично
огледало на преминаващ автобус Ивеко, пешеходецът трябва да бил висок
1,35 – 1,40, което е височината на страничните огледала на този вид автобус.
От извършения от него оглед на мястото, където е намерен П. видимостта му
като пешеходец е около 80 м., като шумът от двигателя и светлината на
фаровете дава възможност за възприемането му от по – голямо разстояние.
Видимостта на автобуса е била около 55 м. Няма данни за внезапно навлизане
на пешеходеца на пътното платно за движение. В заключението си вещото
лице приема, че от материалите по делото няма данни и находки за участие на
МПС в инцидента, както и няма данни за местоположението на пешеходеца.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е изследвал височината
на автобус Ивеко, тъй като за него има данни, че по това време евентуално е
минал там. Ако е била кола, огледалото е още по – ниско. Не е мерил автобус
Икарус или Чавдар, но те са доста по – високи, като примерно на Икаруса
огледалото е на около 2,5 м. Огледалото на бус е 1, 35 м. Освен огледалото
други изпъкнали части на едно превозно средство са бронята, като няма други
части, които да стърчат. На поставен въпрос уточнява, че данни за автобус
Ивеко е взел от досъдебното производство, където бившата съпруга на
6
пострадалия казва, че докато разговаряли по телефона, той казал „ето
автобуса срещу мен“ след което връзката прекъсва. От там прави извод, че
става въпрос за този автобус. По делото няма данни за участие на МПС в
дадения случай, няма извършен протокол за оглед, няма данни, които да сочат
участието на МПС и той не може да каже има или няма.
От свидетелските показания на св. С., майка на ищцата, се установява,
че на 29.03.2017 г., го взели с линейката и бил в интензивното. Обадила се на
дъщеря си и след два дни тя си дошла. Много тежко го преживяла. По
времето, когато той паднал тя работела в Мадрид със семейството си.
Преживяла го тежко, тя продължава да живее в Испания. Нарушило се
здравето й, неспокойна е, търси го навсякъде. Тя работи в къща, гледа мъж,
домакинство, това е в Испания от 2011 г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съд
приема следното от правна страна:
Съдът е сезиран с главен иск за неимуществени вреди пр. осн. чл. 557,
ал.1, т. 1 във вр.с чл. 558, ал. 5 от КЗ и акцесорен иск за лихва пр. осн. чл.
558, ал. 1, изр. последно във вр. с чл. 497 от КЗ, които са допустим, доколкото
легитимацията на страната съответства на твърденията за настъпило
увреждане на пострадалия наследодател на ищцата в следствие на ПТП с
МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено.
Исковата молба е допустима, доколкото на осн. с чл. 558, ал. 5 във вр. с
чл. 496 от КЗ е проведена процедурата по чл. 380 от КЗ и на увреденото лице
е отказано да бъде изплатено обезщетение.
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищцата беше възложено
да установи правопораждащите факти и обстоятелства, а именно: извършено
противоправно деяние от трето лице при управление на МПС, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено; настъпила за
наследодателя на ищцата телесно увреждане от ПТП-то, което е в пряка
причино - следствена връзка между противоправното деяние на водача, на
напусналото местопроизшествието МПС и настъпилите увреждания на
наследодателя й; вид, интензитет и тежест на неимуществените вреди,
претендирани от ищцата, както и размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди.
На първо място съдът, при преценка на събраните доказателства,
приема, че не се доказа настъпването на ПТП, в следствие на което да е
настъпило телесното увреждане на наследодателя на ищцата, довело до
настъпилата смърт, за което да бъде ангажирана отговорността на
Гаранционния фонд в настоящата хипотеза.
От доказателствата по делото единствено се установява по безспорен
начин, че на 24.02.2017 г. наследодателят П. е намерен от Г.Л. паднал на
улицата, срещу двора й и същата извикала съседи, с които го пренесла на
тротоара и извикала синът му, който да го откара до болницата. Следи по
тялото на П. от удар с превозно средство не са установени по делото, като
данни за това не се съдържат нито в досъдебното производство, нито такива
следи установява вещото лице медик, видно от приетата в настоящото
производство експертиза. Ако е имало контакт между превозно средство и
пешеходеца, дори с ниска скорост, следва да има следи по тялото на
7
пешеходеца, видно от заключението на вещите лица по т. 4.3. от експертизата
(л. 142 от делото). Никъде в медицинската документация събрана в
досъдебното и анализирана от вещото лице медик в настоящото
производство, не се установява друго телесно нараняване освен травмата на
черепа, получена от падане назад върху подлежащия терен – асфалтова
настилка и удар на тилната област на главата в дясно от средната линия.
Именно този удар е довел до настъпилите усложнения и отток в черепното
пространство, довели до оперативна намеса на лекарите на следващия ден.
Относно втората находка, открита при ексхумацията на П., а именно
мрежовидно счупване на вътрешната пластинка на черепа, без да има видима
травма на външната част на слепоочната част, съдът намира, че обяснението
на вещото лице Р. следва да бъде прието за обосновано, а именно, че точната
причина не може да се посочи, тъй като може да е получено при работа с
машината, с която се оформя дупка в черепа, може да е от съприкосновение с
някаква изпъкнала част на МПС, може да е причинено и от блъскане на човек,
като този удар не е бил силен, а силен и смъртоносен е ударът в тилната част.
Доколкото падналият П. е бил местен – първоначално при намирането му, а
впоследствие се е прибрал и у дома си след първоначалния преглед, не се
изключва и възможността същият да е бил ударен при пренасянето му или
сам да се наранил в дома си, тъй като има данни, че не е бил в състояние да се
движи свободно. Тезата на ищцата, че е имало удар от неустановено МПС,
като се позовава на съдебно - медицинска експертиза и изразено
предположение/мнение на вещи лица медици в досъдебното производство, не
се потвърди в настоящото производство, тъй като не се установи от
събраните доказателства съприкосновение с изпъкнала част от ППС, тъй като
е видно, че огледалата – единствените изпъкнали части на МПС-тата след
бронята, са на височина, която е твърде ниска за да причини
съприкосновение/удар в лявото слепоочие или са твърде високи. Освен това
съдът намира, че в съответствие с поставените задачи и доказателствата по
делото, вещото лице инженер автотехник е изчислило височината на
огледалото на автобус Ивеко, за който в досъдебното производство е
установено, че в този момент се е намирал някъде в района, в който се е
намирало и пострадалото лице и от заключението му е видно, че ако е имало
съприкосновение с неговото огледало, то пострадалият следва да е бил твърде
нисък, тъй като височината на огледалото е на 1, 30 м. Събраните
доказателства опровергават теза на ищцата за настъпило ПТП с неизвестно
МПС. Възражението на процесуалния представител на ищцата, че вещите
лица е следвало да се съобразят с експертиза изготвена в досъдебното
производство, от вещи лица медици, които предполагат, че се касае за ПТП,
е ирелевантно за настоящото производство. От събраните в настоящото
производство доказателства не може да се установи по безспорен начин
изложената теза на ищцата в исковата молба и същите я опровергават, поради
което отговорността на ГФ не може да бъде ангажирана поради липсата на
доказателства за настъпило ПТП с наследодателя на ищцата, причинено от
неидентифицирано МПС.
Предвид гореизложеното настоящият състав на съда намира, че
предявения иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан,
както и акцесорния иск за лихви.
8
С оглед изхода на спора в полза на Гаранционния фонд следва да се
присъдят претендираните разноските по делото в размер на 650 лв. -
заплатени депозити за вещите лица по експертизата и един свидетел, както и
150 лв. юрисконсултско възнаграждение, или общо сумата от 800 лв. на осн.
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. П. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Габрово, ул. ********, против Гаранционен фонд, гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, с пр. осн. чл. 557, ал.1, т. 1 във вр.с чл. 558, ал. 5 от КЗ,
с който се иска да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000
лв. (петдесет хиляди лева) частичен иск от 150 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие на смъртта
на баща й П. Х. П., ЕГН **********, починал при пътнотранспортно
произшествие с неустановено МПС, настъпило на 24.02.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното увреждане -
24.02.2017. до окончателното изплащане на обезщетението, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. П. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Габрово, ул.
******** да заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, сумата от общо 800 лв. разноски за производството, на осн.
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
9